Въпрос: Материалната реалност е описана от известната формула на Айнщайн в теорията на относителността: E=mc² , която съотнася масата със скоростта. Има ли аналогична формула в духовния свят, която да съотнася желанието за получаване с желанието за отдаване?

Отговор: Не мисля, че формулата на Айнщайн може да се приложи в духовната реалност, защото тя говори за ограничената природа на материалния свят, за това, какво максимално можем да извлечем от материята с всичките и проявления (маса, скорост и енергия).

Всяка формула сочи ограничение, а духовното не е ограничено от нищо. В духовното постигаме максималния лимит, описан с формулата „Той и Неговото има са едно”.

Тоест ние свързваме цялото желание за наслаждение с цялата сила на светлината, заедно с всички поправяния, и постигаме такова единство между тях, че всичко се свързва в едно цяло. Резултатът е Безкрайност.

Това е максималната реализация на духовното. Материалната формула на теорията на относителността е за границите на време, движение, място, енергия, маса и скорост, а в духовното тези граници не съществуват! Това е, защото ти се свързваш с висшата сила, с Твореца, и ставаш безкраен като Него, без никакви граници!

В духовното няма формула, защото всяка формула сравнява условия от една страна с условия от друга страна, оценявайки как те могат да бъдат в баланс за сметка едно на друго. Енергията не може да бъде повече от масата, умножена по скоростта на квадрат. Но в духовното това не е така! Като допълваме противоположности, ние постигаме безкрайност. Това е сякаш взимаме интегралната сума на всички сили в света, от нула до безкрайност.

От урока по статията „Тяло и душа”, 24.11.2010

[27574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никакъв живот след смъртта, то защо в книгата Зоар пише, че след смъртта душата се издига в небесата и ангели я водят във висшия съд и т.н. …?

Отговор: Зоар въобще нищо не говори за материалното тяло! Тя говори за смъртта на егоизма и тогава на него започват да му въздействат висшите сили, които се наричат ”ангели”.

Те взимат моето желание ”да се насладя” от двете страни: дясната и лявата, и го издигат ”на крилата” (екрани) на 1-то, 2-то, 3-то ”небе”, както се наричат различните нива на Бина, където аз започвам да получавам все повече и повече свойството отдаване.

Така тези ”ангели” ме издигат на ”небето” – към общото свойство Бина и там аз разкривам, че зад него се намира и целият дворец на Твореца. Бина включва вътре в себе си свойствата Малхут, получаващи желания вътре в отдаващите, и благодарение на това, аз разкривам Твореца.

Но нима това е свързано с моя материален свят и физическите органи на чувствата, с живота и смъртта на това животинско тяло? Въобще на мен само ми се струва, че то съществува – на практика него го няма!

Нима нещо съществува реално зад картинката на екрана на компютъра? Просто това са електрически сигнали, сили, вектори, рисуващи на теб такова изображение. И така ти рисуват това триизмерно изображение, което усещаш като този свят.

Вече дори има такива лазерни прибори, които могат да създават триизмерно изображение във въздуха, сякаш ни заобикалят живи хора, разговарящи по между си.

Пълна илюзия на усещането – невъзможно е само да докоснеш това с ръка, защото всичко е ”във въздуха”. Но това ще бъде дори още ”по-истинско”, както е илюзията на нашия свят.

Ето така виждаме този свят – а той не съществува! И какъв тук може да е животът след смъртта? – Изключили са телевизора и всичко …- ако не си имал желание ”в живота” да разкриеш висшия свят. Наистина за това не се е изисквало да умира тялото – няма никаква връзка на едното с другото.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 25.11.2010”

[27682]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко, което усещаме и виждаме наоколо – това е само игра на светлината и съсъда (кли), на светлината и желанието. А по средата между тях, тъй като те се различават по свойствата в този свят, тази реалност, която ние усещаме. Това именно е, което още не ни достига до света на Безкрайността.

Затова ”свят” (олам) означава ”скриване” (алама). Всички форми на живота, които наблюдаваме наоколо – неживото, растителното, животинското и човешко ниво, в материалния или в духовния свят – всички те ни показват не наличието на нещо, а какво не ни достига да се допълни до Безкрайността.

Когато всички те изчезнат и вместо тях виждаме само светлината, напълваща изцяло всички желания, цялата сфера – това означава, че сме достигнали поправеното състояние.

А докато усещаме всевъзможни форми – това е знак, че ние още не сме поправили всички желания, за да станат те подобни на светлината по свойството отдаване.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[27079]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Как да дойдем до разкритие, за да видим духовния свят така реално, както сега?

Отговор: Аз не знам реалност ли е това сега или не – а може би спя и изобщо не мога да се събудя?

Струва ми се, че сега се намирам в някаква реалност, но откъде знам това – може би относително следващата реалност тази е просто сън? Може би там ме чака такова ниво на пробуждане, че всичко предишно ще ми се стори просто сън?

Защото в моята сегашна реалност също има такива периоди, когато аз се изключвам от нея и отивам да спя. Откъде да знам, може би и сега спя?

Тоест на мен ми е дадено да изясня как да премина от състояние в състояние и да получа ново съзнание. За това са ни дадени средства от кабалистите.

А докато не получиш това ново съзнание – ще оставаш в съня и даже няма да разбереш, че е възможно да се събудиш и да започнеш да живееш! Ние всички знаем какво е сън – аз съм спал, събудил съм се и сега се наричам буден. И точно по същия начин съществуваме по отношение на бъдещия, духовен свят.

Съществуват множество такива състояния – едно над друго. Кабала ни дава средството всеки път да се издигаме от състояние в състояние.

Ако в текущото си състояние правилно използваш дадените ти средства, ще съумееш да се издигнеш в състояние, което относно сегашното се нарича „живот”, а твоето сегашно ще се нарече „сън”. Както е казано: „Ние все едно сънувахме”.

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27688]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

„Точката в съцето”, която няма нито форма, нито посока, е като моя „стволова” духовна клетка, от която мога свободно за изградя себе си.

Това е краят на въжето, хвърлено ми от крайното състояние, до което трябва да стигна. Основавайки се на нея, аз вече развивам около нея всичко останало, според моя свободен избор.

Цялата реалност се разделя на мен и външен свят. И ако знам, как правилно да използвам външния свят, мога да се променя и така да реализирам свободния си избор. Свободата е само в това да променя себе си, а не света! Защото светът е отпечатък на моите свойства.

Аз само трябва да знам как да поправя своите свойства – как да променя съчетанието от тези първични природни свойства в мен. Затова са ми дали „кли” (инструмент), лост, „подемен кран”, с който да преобърна и повдигна себе си! И тогава, цялата реалност се променя. Аз ще видя, че всичко се е променило – все едно съм се родил в нов свят.

Така че, какво всъщност променям – отношението си към реалността или самата реалност? Аз променям реалността! Защото реалността е това, което се намира вътре в моите усещания …

От урока по статията „Свобода на волята”, 26.11.2010

[27769]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Невъзможно е дори да си представим как бихме живяли, ако се чувствахме просто като животни.

Но в хората има религия / вяра, която им помага поне малко да обуздаят егоизма си. И всички тези вярвания са основани на една идея – за съществуването на живот след смъртта.

Но науката кабала не мисли така. Има състояние, в което съществуваме сега и което се нарича „смърт“ – и има друго състояние, което се нарича „живот“!

Въпрос – и какво, получава се така, че моето усещане в този свят е еднократно и след това нищо не остава? А и какво ли може да се върне обратно? Какво имаш ти, че да може и да се върне? Тялото мъртво и загубило силата, която го е заставяла да се движи – като двигател който е работел, работел и изведнъж престанал…

Въпрос: и къде се е дянала тази сила, мислиш, че се е върнала някъде нагоре ли, на „своето си място“? Не, просто молекулите са престанали да работят. Нима в тях е имало нещо духовно?

Откъде се взеха такива фантазии у вас? Но това е вярата с която живее целия свят – поне има някакво утешение, че нещичко остава след смъртта.

Но защо в кабалистичните книги е казано, че ако в този живот не поправим себе си, то отново се връщаме в този свят и така ще се превъплащаваме? Това действително е така, само трябва да изясним какво означава!

Вярата според кабала е постижение – да видим и да почувстваме духовния свят, както е казано: „Вкусете и ще се убидите колко прекрасен е Твореца“. Аз Го „пробвам на зъб“, с всички свои органи на усещане, така че „всички кости ще кажат“! Това не е вяра, а самостоятелно усещане, каквото може само да бъде.

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27691]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Някой някъде е пресметнал, че в света съществуват 3 800 различни религии и вярвания, но всички те се въртят около две понятия – тяло и душа.

Защото, ако ние не усещахме нищо друго, освен животинското тяло, щяхме да съществуваме като животни. Проблемът е, че ни се струва, че в нас сякаш има душа – още някакъв живот, който е „над тялото”. Човекът иска да знае: „За какво живея, защо?”

И макар тези стремежи и въпроси да са ни дадени, за да търсим отговора в системата от закони на природата, ние изграждаме от тях мистика – предположения, които не се основават на нищо. Приемаме ги като основа на нашата представа за целта на живота, за неговия край „тук” и продължаването му „там”.

И тук започва да ни измъчва въпросът: „Ще свърши ли нашият живот или не?” Защото ние чувстваме времето и не сме свързани с настоящия миг – като животните.

Ние мислим за бъдещето и искаме да знаем какво ще се случи в следващия миг! А това вече, е въпрос над природата – тоест за какво живея и какво ще се случи след моята смърт?

И затова, човечеството е изобретило за себе си вярванията и религиите, за да компенсира недостига на знания и факти или по-точно вярата, т.е. недоказуемите предположения.

Дори не си даваме сметка, но това действа на всички нива, и в най-малките неща – във всеки миг, на всяка крачка, във всяка посока и детайл от живота.

Всеки недостиг на факти, аз допълвам с вяра и мисля, че именно така ще бъде! Понякога това се сбъдва, понякога – не, и така преминава целия ни живот.

Във всяка трошичка от нашето съществуване, във всеки момент от времето, движението, пространството и съществуването на реалността, има огромна неизвестна част:

1) причина, спускаща се свише,

2) следствие, предопределено свише,

3) ние, които сме предопределени от причината и следствието в ограничен промеждутък, в който усещаме живота. Затова сме принудени да компенсираме всичко неизвестно с вяра.

И хората вярват, че има висша сила – „дух”, която се облича във всичко съществуващо, дава живот и определя съдбата. Тоест същността на материята се определя от „душа”, която й дава живот.

Така е, защото на нашия егоизъм му се иска да мисли, че принадлежи към вечността. За това няма никакви доказателства, но на нас ни е изгодно да мислим по този начин. Защитната сила на организма няма да ни позволи да се съгласим, че може да бъде иначе.

В противен случай, този живот би станал непоносим. Ако човекът не изпитваше усещането, че е вечен, ако ясно чувстваше, че неговият живот ще свърши – той нямаше да може да живее.

Представете си, че ви съобщят датата на вашата смърт – с това бива зачеркнат целия ви оставащ живот, започвайки от този ден. Защото ти, вече живееш ясно осъзнавайки, че непременно ще умреш – човекът не е способен на това.

Най-естественото усещане, което ни е дадено от природата е, че в нашето тяло се облича душа, която е живяла преди раждането ни и ще живее след смъртта, и че най-важната награда и наказание са в бъдещия свят, а не тук. Ние чакаме, за всички наши днешни усилия, някога да получим награда.

Може дори да не учим човека – той, въпреки това ще мисли така. Ние не можем да се разделим с тези заблуждения по същия начин, както не можем да се избавим от своя егоизъм, докато не се издигнем в света на истината – не, когато умре нашето тяло, а когато умре егоизмът!

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27696]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Намираме се в океан от светлина – трябва ни само кли (съсъд, инструмент) за да го разкрием. То е като космическото пространство, струващо ни се абсолютно тъмно.

Излизам в откритият космос и нищо вече не ме отделя от слънцето. Защо тогава не усещам светлината, а виждам само тъмнина наоколо?

Защото светлината няма на какво да се отрази, тя не среща никаква преграда по пътя си. Нужно е нещо стоящо на пътя ѝ – и тогава ще я почувстваме. Постави до себе си в космоса преграда – светлината ще се натъкне на нея и ти ще видиш че тя съществува.

Махни преградата – и светлина отново няма…. Защото светлината сама по себе си изобщо не се усеща, дори материалната светлина! Ако не беше атмосферата около земята, с всички частици във въздуха, ние не бихме видели светлината, нас би ни обкръжавала тъмнина – като на луната, тъй като няма нищо, което да спре фотоните, светлинните частици.

За това единственото, което ни е нужно е кли за разкриване на светлината. И преди всичко, то трябва да бъде противоположно на светлината – т.е. да бъде желание за отдаване. Но освен това то трябва да подхожда на светлината по характер на действие – т.е. да бъде „за отдаване”.

Когато желанието ни получи намерение „заради отдаване”, то става съсъд за разкриване на висшата светлина.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 24.11.2010

[27562]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Често ме питат какво е  кабала и аз се опитвам да обясня нейната същност, нейната цел. В отговор, много признават: «Да, аз също усещам това. Да, аз разбирам за какво говориш».

Така че, какво е  «точка в сърцето»? С какво нейните притежатели се отличават от другите хора, които също търсят нещо?

Отговор: Точката в сърцето е част от Твореца. Тя се разкрива в теб, и тогава ти разпознаваш «призивния сигнал» зовящ те към Него.

Ще разпознаем точката в сърцето, когато тя доведе човека в науката кабала – на това място, в тази мрежа, там, където са родени всички наши точки. Кабала не са книгите сами по себе си, а мъдростта, програмата на общата система.

Книгите на кабалистите довеждат до теб тази програма и с нейна помощ, ти задействаш първият духовен импулс.

Всъщност, ти не си излизал от «тази система на управление». Винаги си бил в нея, свързан си с другите и вашето общо тяло е живо. Това е Малхут на света на Безкрайността, която е реално съществуваща – но ти не чувстваш принадлежността си към нея.

Вместо в нейния основен прозорец, ти усещаш себе си в абсолютно друг «прозорец». Ти винаги си там, но възприемаш друг свят, лишен от всеобщи взаимовръзки.

И така, има два «прозореца»: единият е естествен, правилен, истински, дълбок, а другият е виртуален. Сега целият мой екран е зает от нашия мним свят, но наред с него има и вътрешен екран – там всички се намираме в състоянието на Безкрайността. Именно за него говорят кабалистите.

Аз се стремя към него с точката в сърцето си, искам да премина от виртуалния екран към истинския, там където съм съединен с всички. И ако моята точка действително се е пробудила, аз се оказвам в група.

Откривам книги, разказващи за този вътрешен екран и когато ги чета, привличам от там светлината, която започва да ме движи напред.

Ако на човек не му е до кабалистични книги, до обединение в група, ако не усеща тази вътрешна потребност, то в него няма точка в сърцето. Той търси духовност в Индия, в религиите и вярванията, в медитациите, в ню-ейдж и т.н. За разлика от него, човекът с точка в сърцето, вече не може да се отклони от пътя. Той може да си вземе «пауза» поради някакви проблеми, но да промени точката в сърцето си в нещо друго – никога.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27430]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Баал аСулам пише, че получавайки духовно постижение, човек „пътешества из огромен свят”. Какво означава, „да се разходиш в света на Твореца”?

Отговор: Светът се нарича Малхут на Безкрайността, а всички останали светове – това се нейни отделни, частни състояния, разкриващи по отношение на нас някакво характерно свойство, за да ни помогнат изцяло да се включим в нея.

„Да се разходиш в света на Твореца” означава, да стигнеш до Малхут на света на Безкрайността и да разкриеш цялата сила и богатство на връзката между нейните части, които се съединяват и допълват помежду си..

Повече нямам какво да кажа, защото е невъзможно да се обясни с думи онова, което се случва горе, след обединяването на доброто и злото, на истината и лъжата – тяхното единство и допълването им, което ние разкриваме в себе си, в общото желание на всички души, в Малхут на света на Безкрайността.

Именно това се нарича „пътешествие в света на Твореца”, когато ние можем да използваме всички сили, всички желания на Малхут на Безкрайността, постигайки всеки неин детайл и всички тях заедно.

Най-главното наслаждение е онова, което се нарича, „от разрешаване на съмненията”, когато неща, струващи ни се противоположни и ненавиждащи се, изведнъж се съединяват и между тях пламва любов, образува се място за напълване със светлина.

Така човек „се разхожда” в света на Твореца и проверява цялата хармония, в която се намира Малхут на света на Безкрайността.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27323]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→