Всеки миг сме длъжни да усетим, че има Някой, който изпълнява над нас всички действия.

Ти сега се движиш, питаш, искаш нещо. Кой предизвиква в тебе тези желания и действия? Именно това трябва да откриеш.

Постепенно разкривайки единната сила, действаща във всички творения, чрез това ти изменяш инструмените на своето възприятие: усещанията и разума. Ставаш по-възприемчив, започваш по-добре да различаваш случващото се, по-добре да разбираш действията на Твореца.

Изведнъж виждаш огромния свят, много по-широк, дълбок и сложен – във всички негови разрези и аспекти. Всичко това по отношение на тебе става по-различно. Но след това разбираш, че се изменяш самия ти, а на повърхността всичко остава неизменно.

По-късно ще ти се открие, че ти всъщност виждаш само Твореца. Защото няма никой и нищо освен Него. А това, което ти се струва света – е само твоята сянка на Него. И така, до тогава, докато не достигнеш състояние, когато тази сянка ще изчезне.

С други думи, за да достигнеш до сливане с Твореца, трябва да се премине през много изменения. В твоето възприятие тези изменения се наричат светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. Това са степени на твоето възприятие на реалността, която ти се представя във все по –истински вид.

Така че какво се е изменила? Само твоето възприятие. Ти изменяш органите си на усещане и виждаш как постепенно ти се разкрива Твореца, как картината на света придобива все по-отчетлив характер, става все по-истинска, постоянна, вечна.

Всичко зависи само от мястото, от което наблюдаваш всичко това по отношение на светлината на безкрайността.

И тогава започваш да разбираш, че сянката, която си видял върху Твореца, всички тези скрития, светове – всичко е било в твоя полза.

В краен случай, ти си видял някакви контури, някакъв рисунък, който трябва да изчистиш – да станеш подобен на Твореца именно вътре в тази сянка, за да изчезня тя.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28120]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато самият ти не получиш духовното постижение, не трябва да приемаш разказите на кабалистите като факти, не изискващи доказателство, а само като условие за собственото си духовно развитие.

Не можеш да използваш техните описания като духовен закон и съгласно него да действаш, защото не се намираш на нивото, от което е написано това.

По тази причина, ние трябва да ги приемаме като хипотези – предположения за това, че явно в духовното действат такива закони. Но в материалния свят, тоест в твоето състояние, в твоя свят – те не се разпространяват.

И дори думите на мъдреците са тяхно постижение, това е техният свят, на тях им е известно как да работят там и да не грешат. А ако започнеш да се ръководиш от същите принципи в работата си, ти използваш всички тези изречения в разбираема за теб, егоистична форма – заради своя егоизъм, а не заради отдаването, като тях. И в теб, то ще се облече в най-егоистичните одежди! Затова е забранено това да се прави!

Всеки човек трябва да има свой собствен „съдия”, който да го ограничава  и да му казва: можеш да действаш само според степента на своите собствени поправяния! И не трябва да излизаш от техните граници дори, ако си слушал и чел за това. Но кой чете? Ти! И кой слуша? Ти!

Това вече е минало през теб и е изопачено в егоистичните ти възприятия. Откъде знаеш, доколко правилно си разбрал всичко? Навярно си разбрал неправилно, защото „всеки съди според своите недостатъци” и всичко казано от кабалистите, ти възприемаш вътре в своите пороци.

А ако не привличаш чрез ученето светлината, която те връща към източника и те променя, давайки ти възможност да работиш според степента на тези изменения, то на теб не ти е разрешено да слушаш нито един съвет на Тора. Защото, ако го използваш над своето поправяне, над своето стъпало, той ще ти навреди.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28099]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Науката кабала – това е именно тази наука, която ни обяснява как да изменим себе си и тогава, в съответствие с това, моят свят да се превърне в друг, висш свят, в който започват да стават различни изменения.

Кабала ми казва, че се намирам срещу светлината, но не я усещам и виждам пред себе си, като на рентгенова снимка, картината на своите свойства върху нея. Тоест казваме, че ако аз виждам хората, целия свят, звездите, то всичко това са моите свойства срещу светлината.

Как да започна и да изменя нещо в себе си? Аз искам да се убедя, че тази картина действително се явява като резултат от моя вътрешен свят и тя не е случайна.

И тук аз започвам тази игра: променям се в нещо – и се променя картината около мен, променям се още малко – и отново немного се изменя околният свят. На практика – интересна игра!

В статията ”Скриване и разкриване на Твореца”, Баал Сулам пише, че човек, който има определено възприемане на реалността, отначало му се струва, че едни хора преуспяват, други са нещастни, а трети са болни.

Но след това, както той се променя, вижда тези хора съвсем други: тези, които са изглеждали глупаво, неочаквано стават умни, бедните – богати, а преуспяващите изведнъж загубват всичко.

За това да изменят своите свойства и чрез това да управляват реалността, сред дадената ни реалност, отделени от учител, от книги, от група.

Като ги използваме за разкриване на светлината/ Твореца, свойствата отдаване и любов, аз извиквам съществуващата извън мен светлина, която въздейства на моето желание, променя го до подобие на себе си/ Твореца.

Излиза, че ако аз желая нещо да се промени, ми е необходимо да изменя само самия себе си.

От лекция в аудиторията ”Кабала за народа”, 23.11.2010

[27892]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „ роза с тринадесет венчелистчета”?

Отговор: Числата в кабала характеризират състоянията. Защото като цяло, ние изучаваме състоянията на своето желание по отношение на Твореца.

В тази игра има само двама участника: желанието за наслаждение и светлината, Твореца. За техните взаимоотношения ни разказват кабалистите.

Да се разкаже за това може по различни начини. Един от вариантите са числовите характеристики. Числата обозначават не количествени значения, а признаци на състоянието. Всяко число има своя вътрешна същност, всяко символизира нещо.

Зад числото 13 стои допълнение – допълнителни сфирот ХаГаТ. Според същия принцип се разшифроват всички други числа и гематрични значения.

Въобще, в духовното не съществуват обичайните за нас цветове, разстояния, звуци и форми. Каквото и да ни описват кабалистите, винаги става дума за характера на взаимовръзката между желанията и светлината. Всичко се свежда до един параметър: доколко желанието, във всички негови свойства, се уподобява на светлината.

Във всяко желание има 10 сфирот, или 613 части. И затова, всяко желание може да се представи като съвкупност, общ обем – не единичен щрих, а комплекс от множество детайли на възприятието.

Като следствие, ние му даваме определено название, характеризираме го с тези или други цветове, звуци , форми. Но в крайна сметка винаги съпоставяме желанието със светлината.

Както всички тела в нашия свят, от твърдите до газообразните, могат да се представят във вид на вълни с различна дължина, рисуващи образите в нашето съзнание.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.11.2010

[28039]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Съществуваме в система от сили, в единственото място, създадено от Твореца,  в Малхут света на Безкрайността, пребиваваща в напълно поправено състояние (Гмар Тикун).

А ние сме противоположни на нея и се намираме в скритие, зад 125 степени, екрана, скриващи от нас това истинско състояние.

Аз не чувствам истинското състояние в което се намирам и в своето усещане пребивавам зад 125 скрития, понижаващи филтри, в мъгла и обърканост.

Трябва да отстраня тези скрития и то по такъв начин, че да ги погълна в себе си и да ги превърна в разкрития – всяко състояние, всяка степен.

Защото зад всички тези скрития съм станал напълно противоположен по своите вътрешни свойства на това истинско състояние. Но ако приема това скритие върху себе си и с помощта на светлината искам да се повдигна над него, то се получава така, че цялото това скритие се превръща в знание, в усещане, в разкриване, в постижение.

И така се придвижваме – от абсолютната откъснатост (освен пробуждащите се в нас искри на духовност) и до най-високата степен.

Но скритията не ми се разкриват от този свят. Трябва изобщо да забравя за този свят. Тези скрития се разкриват между мен и светлината, между мен и Твореца.

Затова кабалистите казват: „Остави този свят, не го поправяй! Той не подлежи на поправяне!“ Трябва да поправиш само твоето отношение с висшия, с Твореца.

Пречката, която виждаш между вас, трябва да превърнеш в разкритие. Тази пречка, е този дебел материал, твоето его, който ви разделя.

И затова ние не поправяме този свят, не трябва да се занимаваме с него. Колкото повече се занимаваш с връзката си с Твореца, толкова повече ще ти свети светлината и ти ще видиш обратния, другия свят.

От урока по  Книгата Зоар, 29.11.2010

[28061]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам какво е това желание, съсъд за светлината ли?

Отговор: Нас в света ни обкръжават едни сили. Ако искам да повдигна тон метал, спрямо тази сила на тежестта от един тон аз трябва да приложа мъничко повече от тон усилия.

Получава се, че съществуват две сили: сила на тежестта – сила на материала, благодарение на която той съществува, и сила, с която аз въздействам върху него.

Даже нормалната физика вече признава, че не съществуват частици материал – съществуват само сили, някакви вълни. И желанието за наслаждение, материалът на творението – това също е сила.

Така я откриваме, така я усещаме – защото ние чувстваме само силите. Защо чувствам някакъв предмет: неговият цвят, обем, тегло, температура? Аз така усещам силите, въздействащи на моите сензори, и рисувам на самия себе си предмета, съгласно своите усещания.

И кабала казва: всички милиарди сили, запълващи мирозданието –всъщност са само две сили: сила на получаването и сила на отдаването, една срещу друга.

А аз, третият, се намирам по средата между тях и трябва да построя себе си от тези две сили, като Твореца. От Твореца идват тези две сили: материал и намерение, и от тях аз трябва да създам себе си по Негово подобие.

Нас ни заобикалят само сили, които действат върху нас и ни рисуват картината на света. Сега аз живея във филм, който прожектират в мен, вътре в моя материал.

И тази картина възниква от съчетанието на силите – както електромагнитните сили рисуват изображение на монитора на компютъра.

Само че, в мен картинката е по-качествена – триизмерна, жива, осезаема. Казват, че скоро ще има подобно лазерно кино– няма проблем да се направи, след като всичко това са просто сили.

Но ние толкова сме привикнали към своя филм, че той ни се струва реалност. В момента, в който започнем поне малко да се отделяме и да излизаме от него, всичко придобива друг смисъл.

И най-важното, ти виждаш, че можеш да промениш този филм! Искаш да гледаш друго кино – моля! Тези сили са в твоите ръце.

Това е, на което се учим в кабала.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 28.11.2010

[27967]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки човек в този свят трябва да разкрие Твореца в своите усещания – без каквито и да е съмнения, че Го чувства и разбира.

Постижението е най-дълбокото и най-високото стъпало на нашето възприятие.

Всички мои органи, чрез които възприемам – чувството и разумът, умът и сърцето, трябва да бъдат изпълнени с безусловно духовно разкриване.

Не трябва да останат никакви съмнения, противоречия, стари въпроси и обяснения. Тогава аз стигам до пълното и окончателно напълване и разбиране – и няма нищо, освен него. Цялото желание за наслаждение, което е създадено от Твореца, се е развило окончателно и изцяло се е напълнило.

Ако човек не изпитва потребност от такова разкриване, той може да живее обикновения си живот. Аз от цялото си сърце му желая успех. Но, ако това не му е достатъчно, ако иска да знае защо живее, какъв е смисълът – тогава, той трябва да разкрие корена, източника на живота, а за тази цел му е нужна науката кабала.

Ако не може да намери отговор на всички тези въпроси чрез религията, „духовните” практики, различните хобита, наркотиците – той остава празен и се нуждае от разкриване на смисъла на живота.

В природата има множество явления, за чието разкриване са ми необходими допълнителни уреди – телескопи, микроскопи. Но има нещо, което не съм способен да разкрия, защото природата е много по-сложна от мен.

И не защото тя действа в по-широк диапазон, където могат да ми помогнат някакви локатори. В природата има такива явления, за които никога не бих си и помислил, защото съм изграден съгласно три оси – такъв е вътрешния строеж на моя мозък.

Но в мен се събужда точка, която казва, че всичко онова, което знам е недостатъчно! И аз виждам, че не мога да получа удовлетворение с помощта на традиционната наука. Тази точка е от друго измерение.

Там липсват 3-те оси на координатите – на времето, движението и мястото. Това е нещо напълно различно. И не е просто пространство с няколко допълнителни оси на координатите – сбито или разширено, а напълно различна реалност, без каквато и да е връзка със съществуващото тук.

И ако мога да изследвам тази висша реалност – нима не съм учен? Разбира се, че съм – и още как!

От урока по статията „Тяло и душа“, 28.11.2010

[28077]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На нас ни се струва, че се намираме в свят, който живее и съществува, че той е траен, и всичко в него е достатъчно стабилно. Дори не допускаме мисълта, че всичко, което виждаме и усещаме е неустойчиво и относително.

Човечеството винаги е смятало, че светът действително съществува, и че човекът живее  в него. Това мнение се е поддържало от факта, че хората виждали всичко, което ги заобикаля – нашата планета, звездите и галактиките.

И макар човек да се ражда, живее и умира, всичко това продължава да стои на своето място, независимо от смяната на времената. Тоест всичко, което ни заобикаля, съществува извън нас. И хората смятали така хилядолетия.

Но ето, че идва науката кабала и разрушава изцяло основата, върху която се е базирало нашето възприятие, не оставяйки здрав камък. Тя обяснява, че всичко, което виждаме пред себе си се намира не отвън, а вътре в нас – в нашето желание.

И излиза, че ако хората, които виждам пред себе си, се намират в моята глава, то и аз самият се намирам там. Кабала твърди, че това е вярно, а цялото възприемане на реалността, което имаме сега, е измамно.

Казват ни, че в задната част на главата имаме нещо като проектор, който прожектира всичко, което усещам – в образи, които сякаш се намират пред мен. И по този начин аз виждам, както своето тяло, така и всичко, което се намира извън него.

Кабалистите заявяват това напълно сериозно и подчертават, че именно благодарение на това, че чувствам нещата вътре, а ги виждам отвън, мога да постигна специално знание – разкриване на Твореца.

Аз виждам, как всеки миг всичко наоколо се променя, движи се. Това става в съответствие с измененията на моите свойства и означава, че сам рисувам действителността.

Науката кабала казва, че освен точката, наречена „аз“, всичко останало е висшата светлина – светлината на Безкрайността, в която се намирам. Тя притежава едно свойство: отдаване и любов. И на фона на тази светлина, аз виждам своите свойства, които са противоположни на нея.

Струва ми се, че извън мен съществува голям свят, в който всичко се движи, но всичко това е проекция от моето желание, от моето его. Това са неговите различни свойства, които показват моята вътрешна картина, като на рентгенова снимка.

Мога ли да променя реалността? Да, мога – при условие, че променя себе си. И това е вече много сериозно. Тоест в моя живот има семейство, работа, голям свят, и макар да виждам и чувствам колко съм сам и всичко около мен е солидно, все пак е по силите ми да променя всичко.

Защото, ако започна да променям себе си, тогава ще променя света. Тъй като човекът е малък свят и всичко се намира вътре в него, а отвън е само неизменната светлина на света на Безкрайността.

Така че, всичко зависи от човека и моето възприемане на реалността зависи само от мен, а не от някой друг.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 23.11.2010

[27895]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Присъединявайки към себе си желанията на другите, аз се разширявам, но все пак още чувствам само случващото се в мен?

Съществува ли точка, в която аз действително да усещам намиращото се извън мен?

Отговор: Разбира се! И още как! Ти усещаш това много по-силно отколкото чувстваш себе си сега, тук в този свят.

Представи си, че виждаш случващото се сега на хиляди километри от теб, точно така, както виждаш и на разстояния на метри от теб. Няма разлика, няма разстояние!

И точно така, както виждаш външната форма на обекта, ти виждаш и през него, изцяло и всичко, случващо се в него – всички причини и следствия.

Това е, което се нарича постижение. В духовното нищо не е ограничено от пространството, нито от дълбината на постиженията, от теб нищо не е скрито – нито причините, нито следствията на явленията, които ти наблюдаваш, във всичките им отрязъци и свойства.

Ето защо това се нарича постижение – окончателното и най-голямото възприятие и разбиране. Дори е невъзможно да се сравни това с нашият свят. Просто защото ние в нашия свят нямаме постижения, ние сякаш се вглеждаме само вътре в самите себе си.

От урока по статията на Рабаш, 26.11.2010

[27758]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистите в своите книги говорят само за душата – те не  се докосват до нашия свят, който се намира по-ниско от линията на живота.

Това е илюзия, временно дадена ни, за да започнем да се пробуждаме от този сън и да строим истинския живот.

Помисли сега, как трябва да цениш приятелите, които могат да ти помогнат да се пробудиш за нов живот!

Разберете, че вие заедно се намирате в някакъв сън, и единственото, което ви е дадено като помощ, за да се излезе от него, е мъничка искра.Понякога когато спиш, сам разбираш, че ако се постараеш, можеш да се събудиш. Ето това е дадената ни уловка- и именно това е „точката в  сърцето”

Ако свържеш заедно всички тези точки на желаещите да се пробудят, и поискаш да”зазвъни будилника”, висшата сила, която да ви пробуди, то тя ще ви измъкне от този сън. Иначе, ще продължим да спим.

И единствената възможност да разкриеш духовния свят е само чрез този сън. А по-малко от него, по-малко от животинското съществуване, по-ниско от този илюзорен живот –  нищо не съществува.

След смъртта в теб ще остане само това, което си достигнал в духовното в този живот! А от къде изведнъж ще се появи нещо друго? Защо го няма това в момента? С какво ти пречи твоето животинско тяло? Защо е нужно сега да страдаш, за да се наслаждаваш по-късно?

В нас има само това, което се усеща вътре в желанието ни да се насладим. Ако аз придобия допълнително към усещането за своя материален живот- още и усещане  за духовен, означава, че той ще бъде в мен. И то не зависи от материалното – това са два вида желания:  едното”за себе си”, а другото – „заради отдаване”.

И от тук следва, че аз ще живея едновременно в два свята, а когато тялото умре – в един духовен свят. Животинското тяло е умряло и престава да усещатази реалностчрез своите пет  сетива, все едно че в момента съм си загубил слуха си.Така изчезват всички материални усещания.

Егоистичното желание не може да съществува вечно, в него има предел.Но ако си получил желание да даваш – то е безсмъртно.

От урока по статия ”Тяло и душа”, 25.11.2010

[27676]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→