Нашият свят се намира по-долу от централната точка на цялото мироздание – Малхут, точно под края на линията на разпространяване на светлината, простираща се от Безкрайността (Кав Ейн Соф), която го „докосва и не докосва”.

Тоест тя ни предава малка искрица светлина, за да можем някак да си го представяме и да съществуваме. Тази искра се нарича „тънка свещ” (нер дакик).

Но всъщност, относно духовния свят, целият този свят, усещан от нас сега – не съществува! В картината на мирозданието тази точка също е духовна, а не материална, както си я представяме сега.

Всички последващи 125 духовни степени, по които аз се издигам до Света на Безкрайността, след моето изкачване изчезват.

Но те не са моя илюзия, а само се обединяват заедно, завивайки се подобно на килим, и остават вътре в мен – както целия минал опит на детето, което е пораснало и е станало възрастен. То може да си спомня своето детство и затова да разбира другите деца.

Как иначе бих могъл да разбера двугодишния си внук? Това е възможно само защото и аз някога съм бил малък. И въпреки че не помня себе си на две години, вътре в мен съществува това детско състояние, целият този „парцуф на 2-годишен”.

Ако го нямаше него, аз нямаше да знам как да се приближа към малкото дете от висотата на своите 60 години. Аз бих го канил да изучава Зоар и не бих разбирал какво още му трябва.

Но така сме устроени свише, като компютър, включващ всички тези програми, и работим въз основа на заложените данни, образите, които пробуждаме, избираме от своя архив/запаси.

Но реалността, която сега се разстила пред очите ни – това е съвършена илюзия. Защото тя се проецира в нашето егоистично желание, а самото това егоистично желание е илюзия, то не съществува!

Не съществува желание да се насладя заради себе си, то е изчезнало при Първото съкращаване (Цимцум Алеф)! И дори преди това егоистичното намерение не е било истинско, защото в момента, в който се е пробудило, е било съкратено.

А за да извърша престъпление, трябва да го повторя. Първия път ти само усещаш вкуса на удоволствието, който не си познавал преди това. Ако втория път вече съзнателно решаваш, че ще го усетиш – тогава това се нарича грях.

Затова получаването до Цимцум Алеф не се счита за престъпление – в момента, в който творението го е почувствало, то незабавно му се е възпротивило.

В кабала „нашата земя” означава желание да се насладиш заради себе си („арец”/ земя от думата „рацон”/желание). Така, съществува ли земното кълбо или не съществува? Моето желание ми рисува така това земно кълбо.

Не че то самото съществува – а неговата картина съществува в моето желание. А доколкото това желание е егоистично, то в духовния свят то не съществува! И затова целият този свят е въображаем. Той ми е даден като илюзия, за да мога от него сам да започна да се раждам в духовното.

Творецът иска да се построим точно такива като Него – но откъде да започнем? Ние започваме от кръглата нула, по същия начин, по който Творецът е започнал от „нищо” („еш ми аин”). Тоест аз започвам от нулевата точка, без още да се намирам в духовния свят.

И всяка моя нова духовна степен трябва да започва оттук, в този въображаем свят, извън духовния: 1-а, 2-ра, 3-а и така до 125-тата (Помните ли как раби Шимон преди да се издигне на последната степен, се е почувствал като Шимон, продавач от пазара).

Тоест ние всеки път се издигаме от „тази земя”, от това желание.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 05.12.2010

[28789]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тайната на живота?

Отговор: Тайната е да се промени насоката на живота от получаване в отдаване, да „се обича ближния” или поне да се придържаме към принципа „Не прави другиму това, което е ненавистно за теб самия”.

Когато започнеш да се стремиш към отдаване, ти излизаш от твоя тесен свят, където си заключен и работиш като робот, следвайки вече създадени специфични детерминистки закони. Нищо не може да избяга от границите на закона. Ние разсъждаваме по този начин само заради скриването и липсата на познание.

Например, предположете, че гледам от десетия етаж към ставащото долу и виждам как кола завива, а човек излиза на улицата, не вижда колата и тя го удря. Или виждам как човек паркира колата си на непозволено място, но полицаят вече идва към него, за да го глоби.

Аз виждам всичко това отгоре, но хората отдолу не виждат нищо! Но позволява ли им тази липса на знание да кажат, че случилото се е случайно? За мен не е случайност, защото вече съм видял как всичко е свързано едно с друго. Това не е фантазия, а чисто разкриване.

Понякога гледаме бебетата и разбираме, че нещо ще се случи по това, което то прави. Знаем го предварително, но то не го знае, защото му липсва познание за себе си. Затова нямаме свобода на волята – има само липса на знание.

Колкото по-дълбоко разкриваме този свят, толкова повече разкриваме колко сме оковани в железни вериги. Няма свобода – нито в мисълта, нито в желанието, нито в действието. Единственото, което можем да направим е да сменим посоката. Сега тя е напълно устремена към получаването за себе си. Тя е напълно ограничена и то от самите нас и желанието ни.

Обаче ние сме способни да я променим – от минуса към плюса. Започни да отдаваш и ще разбереш какво можеш да направиш чрез това. Вече имаш корена на това бъдещо алтруистично желание, „точката в сърцето”. Трябва само да привлечеш силата, която ще я развие. Тогава няма да си ограничен, защото ще си излязъл от самия себе си.

След като преминем през степените на развитието ни ще разкрием, че  животинското тяло, в което сме поставени не съдържа нищо „човешко” освен само една точка! Ако се занимаваш с тялото, тогава ще си животно. Но ако се съсредоточиш в тази точка, тогава ще разкриеш в нея човека.

От урока по статията „Тяло и душа”, 30.11.2010 г.

[28175]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предговор. Статия „Нощта на  невестата”, п.140:

„А всички единения, извършени последователно, едно след друго, разкриващи възходите и отделните, следващи едно след друго стъпала, се събраха сега в едно стъпало на голямото единение-Единство, светещо от края на света и до края.

Затова е казано: ДЕН СЛЕД ДЕН ЩЕ ДОНЕСЕ СНОП, т.е. разкъсването между дните се обръща сега в голямо величие, защото са се превърнали в заслуги. И затова всичко става един велик ден на Твореца!”

Описаните състояния не се появяват с времето, а само в резултат на нашите поправяния. Ние четем, че всеки момент нещо ще се случи. Нищо няма да се случи, ако не го предизвикаме със своите усилия. Винаги има илюзия, че висшите състояния ще дойдат от самосебе си.

Разбирира се, ние ще разкрием всичко  написано тук, но това няма да се случи от самосебе си с времето. Новото състояние ще се разкрие от това, в което се намираме сега и ние ще го видим съвършено и напълнено със светлината на Безкрайността, както го описва Зоар.

Кога ще стане това? Когато поправим своето възприятие и открием, че и преди това сме били в това състояние, но не сме можели да си го представим правилно.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 26.11.2010

[28641]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – „да видиш духовния свят”?

Отговор: Ние не можем да видим духовния свят със своето обикновено зрение – с очите си. Духовният свят се възприема във вътрешните усещания.

И макар, че в тях, той ни се представя като безкраен и безграничен, това се определя не чрез геометричните мерки на нашия свят, а чрез нашите свойства, чрез новите ни сетивни органи – с вътрешното зрение.

И когато придобием тези свойства, всичко ще стане по-просто и лесно. Ние ще видим силите, които стоят зад всяко действие, зад всеки обект.

Всичко е много точно, ясно и определено. Разбираме, че всички ние сме управлявани отгоре, и че човек има право само на едно свободно действие – да поиска да види духовния свят, за да се отъждестви с тези действия.

Самият той не извършва действието – само се отъждествява с него. Но чрез това се чувства свободен, защото се издига над своята егоистична природа и започва да изпълнява всички закони не принудително, както е било преди, а по собствено желание, усещайки ги и виждайки ги. И това, вече е съвсем друго нещо – то дава на човека усещането за свобода.

Постепенно, той се изравнява с Висшата сила до такава степен, че не само Я оправдава, но и изисква Тя да извършва всички действия, които всъщност вече са заложени в Нейната програма – още, когато е възнамерявала да ги изпълни. Човекът е като дете, което бяга пред възрастния, искайки той да направи нещо.

И тогава, в крайна сметка, се случва пълното съединяване на Твореца с творението.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[28703]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек, живеещ  в този свят, не знае какво ще му се случи в следващия момент. Той не разбира защо нещата, които са се случили вчера, са се случили, и от къде сега произлизат неговите мисли и желания. Той чувства, че е управляван от непредвидими сили, сякаш е провесен във въздуха по отношение на неговото минало, настояще и бъдеще. И той се опитва да намери някаква подкрепа, търсейки обяснение за вселена с помощта на логика и хипотези.

Неговият егоизъм расте и задава все повече въпроси за живота, и за това, какво го очаква след смъртта. Колкото повече сила придобива чрез развитието на технологията, която е противоположна на природата, толкова по-силна срещу нас става природата, принуждавайки ни да открием отговорите за това, как сме управлявани и какъв е смисълът на живота. В резултат ние се усещаме сякаш в празно пространство.

Когато човек е живял в пещери и е ловял мамути, той е мисли, че знае всичко за живота си. Той е усещал и разбирал света много повече от нас. Ние, от друга страна, не сме доволни от нито една от съществуващите теории. Трябва ни ясен отговор, защото не можем да подредим правилно дори и един ден от ежедневния живот. Толкова много въпроси се появяват, че ние не можем да се справим с тях.

Това е като математика: за да намериш едно неизвестно, достатъчно е да имаш негово равенство. За да намериш две неизвестни, ти трябват две равенства. Но в нашия живот ние се оказваме с много неизвестни, а имаме все по-малко информация или факти, с които да създадем формула.

Философските и религиозните обяснения от миналото вече не вършат работа; не можем да се осланяме на тях. Изискваме факти и доказателства, тоест постижение. Ако знаехме, че нямаме никаква свобода на волята, ние бихме изградили напълно различно общество и връзки в него, различна система на наказание и правосъдие. Проблемът, който кабала предлага да решим, не е теоретичен, а е много практичен: да определим къде и как можем да влияем и да реализираме тази възможност.

От урока по статията „Тяло и душа”, 28.11.2010

[27974]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да се опитвам да различавам в случващите се събития и в хората около мен такива понятия като лява и дясна линия?

Отговор: Не, това се отнася само към вътрешната работа. Едва, когато човек постигне силите на душата си и започне да работи с тях, тогава различава кои от тях се отнасят към дясната линия и кои към лявата, както е казано: „Лявата отблъсква, а дясната приближава”

Онова, което ме отблъсква от духовното се отнася към лявата линия, а това, което ме приближава – към дясната. Моето напредване, трябва да бъде основано върху двете сили, иначе над какво ще се издигам?

Лявата линия се представя като планината Синай (ненавистта) и именно тя определя височината на стъпалото от стълбата на духовното издигане.

Моето егоистично желание, левият крак, отхвърлящо всички останали хора се разкрива постепенно, спъпало по спъпало по тази стълба, в зависимост от това доколко съм готов да го поправя със силата на дясната линия, а десният крак е символът на отдаването. По този начин се издигам по стъпалата на стълбата (на Яков).

Именно тогава, аз мога да класифицирам своите вътрешни сили – доколко са за или против съединяването помежду си – но не и заобикалящите ме хора или събития.

Ти можеш да кажеш, че съгласно възприемането на реалността, целият свят се намира вътре в теб, защото човекът е малък свят и всичко, видимо отвън се намира вътре в него. Защо все пак не е възможно еднакво отношение към вътрешната и към външната му част? Когато почувстваш намиращото се отвън, вътре в себе си, тогава ще го присъединиш към дясната или към лявата страна!

Но дотогава, ти можеш да работиш само по отношение на другарите, присъединявайки ги към себе си като части на своята душа. Ако искаме да бъдем „като един човек с едно сърце”, то нашето желание включва всички, и в него няма разлика между теб, мен и някой друг. Така, капките вода – една, две, три – сливайки се, образуват една голяма капка.

Когато в нас се появи такова общо желание, тогава ще можем да се отнасяме към вътрешната му структура като към трите линии.

От предаването „Седмична глава”, 12.11.2010

[28689]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Докато четем Зоар, с кого мога да се отъждествя в текста вместо да си представям някакви абстрактни сили?

Отговор: Ние можем да си представим само едно нещо: връзката между нас. В края на краищата ние съществуваме вътре в Малхут. Частиците на Малхут се обединяват една с друга във всички възможни връзки. Това е мрежа от връзки, която непрестанно се изменя, като в електрически уред или компютър. Материалът, желанието за получаване на удоволствие, остава непроменено, твърдо желание.

Силата вътре в желанието започва да работи, служейки като материал, с който те могат да се свържат помежду си. Ние съществуваме в това желание заедно със силата, която работи върху него. Всичко, което прави тази сила вътре в желанието е направено, защото ние сме го създали по този начин, сякаш сме го отпечатали, използвайки един шаблон, и това е всичко.

Вътре в желанието са „импулсите”, силите на добро и зло, светлина и тъмнина, две въздействия от Твореца, които преминават през това желание. Ние възприемаме и чувстваме нашата реалност като „аз” и „светът” – аз живея и усещам в тази материя. Ние говорим само за силите, които действат вътре в тази материя, желанието за получаване на удоволствие.

Затова докато четем Зоар, ние искаме напълно да оставим картината на този свят, тъй като тя е фалшива. Аз се намирам в желанието за наслаждение и силата, която действа вътре в него ми се представя. Няма нищо друго, никакви картини или изображения.

От урока по Книгата Зоар, 28.11.2010

[27926]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всички светове: Ацилут, Брия, Ецира, Асия и даже нашият свят – имат един и същ строеж, като отпечатъци един в друг. Само че в нашия свят ние не виждаме това.

Започвайки с разбиването на световете и смесването на Бина и Малхут, парцуф СА”Г служи за печат, матрица, отпечатваща своята форма на Бина, съединена с Малхут, върху целия материал, на всички нива: Ацилут, Брия, Ецира, Асия, нашия свят.

Най-отгоре в главата на света Ацилут се намира коренът на всички светове, защото самият СА”Г се отнася към първото съкращаване (Цимцум Алеф) и неговото въздействие не достига до световете от второто съкращаване (Цимцум Бет) директно, а само чрез „сеарот” (тесни като косъм канали)

А от главата на света Ацилут тези нишки се спускат като проекции чак до нашия свят, повтаряйки един и същ строеж, нанизан на същите тези оси, като на шиш. Затова всички светлини се разпространяват чрез паралелни лъчи отгоре надолу.

Но това се отнася само за строежа на световете, а не за тяхното поведение! Правилата на поведение във всеки свят съответстват на неговата степен и затова се различават. Светът Ацилут е целият заради отдаване, а по-ниските светове: Брия, Ецира, Асия и нашият свят действат всеки съгласно своето ниво.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 01.12.2010

[28325]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия ”Роза”: ”В света, който Творецът е сътворил, в първия ден Адам е видял света от край до край”.

Въпрос:  Защо тук е казано ”от край до край”, а не ”от начало до край”?

Отговор: В своето възприятие ние се намираме между свойствата на съда и милосърдието, между двете линии. Целият наш свят се помества в границите на тези ”погранични” форми.

И затова в дадения контекст не можем да видим света от начало до край. Във всяко състояние светът се ограничава от пределите на нашето кли, което ние сме способни да видим.

От урок по Книгата Зоар. Предисловие, 29.11.2010

[28046]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В статията „Тяло и душа“ Баал Сулам обяснява, че нием живеем в единен свят, но за всеки от нас той се дели на две части: явен и скрит.

В исторически план ние все по-обстойно сме се запознавали с нашия свят, открили сме нови континенти, изследвали сме неживата природа, флората и фауната, космическото пространство. Действителността ни се е откривала все по-широко и по-широко.

Кабалистите казват, че това не е предела. Нужен ни е само нов стремеж, прицел към отдаване – тогава диапазона на нашите свойства и усещания ще се разшири и в тях ние ще започнем да възприемаме реалността, която сега не регистрираме.

Днес в много хора се пробужда вътрешният импулс, потребността да открие скритата реалност.

По-рано егоизмът постоянно подтиквал човека да изследва нашия свят, за да открие в него нови наслаждения, изобилие в разнообразни форми. А сега, след като сме изчерпали останалите възможности, ние искаме да проявим скритата реалност.

За да ни помогнат в това, кабалистите са написали книги. Основната книга, с помощтта на която ние можем да разтворим своите усещания и да открием сритото – това е Книгата Зоар.

Четейки я, трябва да се обръща по-малко внимание на самия текст, защото засега не разбираме за какво става дума, и трябва повече да се стремим към това, което книгата може да ни даде.

Зоар ни носи разкриване на „новата земя и новите небеса”. „Земята” – това е желанието, а „небесата” – степента Бина, отдаването, на което стъпало ще видим реалността на отдаването.

Затова по време на урока ние мислим за това, как да разширим възприятието, да си отворим очите и да пуснем в усещанията си за сега скритата част от единния свят.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 30.11.2010

[28152]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→