Въпрос: От къде идват желанията в мен?

Отговор: Всички желания идват от висшето, което се облича в теб и те пробужда.

Желанието в теб е светлина, дошла от висшето, малка светлинка, възбуждаща желанието. Защото ти си само желание, все едно къс желязо. Когато светлината идва при теб, тя започва да те „разгаря”, нещо прави с теб.

Откъде у теб възниква усещане, че искаш нещо? Това е вече намиращата се в теб светлина, която те привлича, само че засега на обратната си страна. А желание, в което липсва светлина, ние не усещаме, за нас то просто не съществува.

Ние и сега се намираме в Малхут на Безкрайността. И какво от това? Какво усещаме? – Този свят и не повече. Защо? Всички останали желания, освен това малко пространство, не са осветени – и затова не ги усещам. У мен няма никакво влечение към тях.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 10.12.2010

[29481]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Що е то сила на отдаване?

Отговор: В нашия свят ние не знаем това. Цялото ми „Аз” е его или сила на получаване. Защото аз не чувствам какво е „да отдавам” и не знам кой е този „ближен”.

Аз единствено мога да почувствам, че той ми прави добро или зло, мога да проявя своята солидарност с него. Но извън себе си нищо не чувствам.

Тоест аз представлявам своеобразна черна кутия и живея само с онова, което влиза в нея, и с онова, което ѝ прави впечатление.

На мен не ми е известно какво се случва около мен, аз знам само какво впечатление ми прави онова, което ме обкръжава. Затова именно говорим, че цялото възприемане на реалността усещаме вътре в себе си.

Аз не мога да изляза от себе си и да почувствам какво се случва наоколо все едно моят орган на усещане се намира на километри разстояние от мен. На мен ми се струва, че виждам онова, което е на километър от мен, но това не е вярно. Всичко това го рисува моето въображение.

Свойството, помагащо ми да усетя онова, което се намира извън мен (съществува ли това?), се нарича свойство отдаване. Ние не го притежаваме дори в най-малка степен.

Но когато започнем да работим в група за взаимно отдаване и на принципа „възлюби ближния си като самия себе си”, започваме да получаваме някаква необходимост да се сдобием със свойството отдаване.

И едва след това аз, заедно с групата, започвам да чета, да речем, Книгата Зоар. С помощта на това ние предизвикваме върху себе си силата на отдаване.

Засега аз не знам какво е отдаването, но кабалистите са казали, че това е чудесна сила.

Доколкото тази Книга разказва за явления, протичащи извън теб, чети я заедно с групата. И, ако наистина искаш да постигнеш свойството отдаване и се намираш в съединение с другарите над своето его, то по време на четенето на Книгата Зоар ще дойде светлината, връщаща в Източника, силата, заключена в Тора. Тогава именно ти и ще започнеш да се сдобиваш със свойството отдаване срещу своето его.

Казано е: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото изправяне, защото светлината, заключена в нея, връща към Източника”.

А, получил свойството отдаване, ти ще започнеш да усещаш онова, което се намира извън теб, т.е. висшия свят. Изходът към висшия свят има нива, доколкото ти излизаш, и ти ще съумееш да достигнеш безкрайността.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 23.11.2010

[29400]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако виждам само своите желания, как е възможно да виждам желания, които изобщо не искам да виждам?

Отговор: Ако виждахме само тези желания, които бихме желали, нямаше да имаме възможност да разкрием истината.

Аз се развивам само благодарение на това, че нашата реалност се дели на добро и лошо, на истина и лъжа, на аз и другите, на аз и групата, на мразещи и обичащи.

По същество, разделянето на противоположни едно на друго свойства произлиза от светлината и желанията.

Светлината е свойство отдаване, Творецът, Добър и Създаващ добро, и Неговата пълна противоположност – точката на желанието да получаваш за себе си и да се наслаждаваш сам.

В хода на взаимоотношенията и на въздействието един на друг чрез тези две противоположности, освен които в природата не съществува нищо друго, в желанието се натрупват различни впечатления.

Тези впечатления се наричат „светове”. И всичко, което съществува в духовните сили и в нашия материален свят, води своето начало от тази, създадена от светлината малка точка, получила впечатление от своята противоположност на светлината. Нея трябва да доведем до обратното състояние, наречено „капка на единството”.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 23.11.2010

[29407]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво е скрито от нас? Какво именно започваме да чувстваме при разкриването?

Отговор: Няма нищо друго освен две сили – Творец / отдаване и творение / получаване, привеждащи ни в действие. Различните съчетания на тези сили образуват система, която се нарича Малхут – освен нея няма нищо друго, ние съществуваме в нея.

Разкриването на тази система, пълна със светлина, носи усещане за постижение, мъдрост, напълване, дава отговор на всички въпроси и запълва всички празнини.

Освен това, живота, който усещаме в този поток е неограничен. Ти излизаш от властта на тялото и не мислиш за това, че със всеки удар на пулса губиш живота.

Ту чувстваш съвършенство, тъй като противоположните сили не само се съединяват, но и се допълват една с друга. Това поражда радост и наслаждение от постижението, което разкрива на човека света от край до край – цялата природа, а не само материалния свят.

И тогава човек започва да възприема този свят по друг начин. По-рано той е виждал в него страдания, проблеми, окайващи отношения между хората. А сега вижда, че хората са поправени и се отнасят един към друг с любов.

Тази трансформация се извършва в човека в съответствие с неговите свойства: той постига, че светът е негово копие и всичко видимо е проекция на неговите вътрешни свойства. Колкото по-поправени са те, толкова по-поправен той вижда света и може да го оправдае.

И тогава той открива, че този свят се отнася също към духовния и разбира, че всички хора се намират в скритие, а той е постигнал разкриване.

Излиза, че разкриването се състои в това, че човек вижда истинската картина на този свят: по-рано той му се е струвал абсолютно реален, а сега се възприема като проектиран във въздуха филм, зависещ от изменението на неговите свойства.

Човек чувства обкръжаващите го хора като вътрешни органи на своята душа и те също се изменят съответно на неговото поправяне. Тогава той разбира, че светът се намира не отвън, а вътре в него. И така вижда всеки.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 29.11.2010

[29412]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че извън нас се намира светлината на Безкрайността. Какво значи „извън нас“?

Отговор: „Извън нас“ означава „извън“ точката на нашето желание, вътре в която аз чувствам света, себе си и всички останали.

Нищо не съществува, освен тази точка, тъй като Творецът е сътворил само една точка, а всичко, което усещаме (световете и това, което ги изпълва), е усещане на самата точка.

Съществува само една малка черна точка в бялата светлина на Безкрайността.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 23.11.2010

[29409]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Дори за изучаване теорията на Айнщайн или квантовата физика е необходим нов подход, където действа друга математика и други явления.

А още повече, когато говорим за духовния свят – необходими са ни допълнителни сетива, и не са достатъчни петте ни обикновени сетива и разума, работещ по същата схема.

Нашите животински усещания са ограничени, но в каква посока да ги разширим? Трябва да развием точката в сърцето в ново измерение – и тогава, едновременно с добре познатия ти човек в този свят, възниква още едно създание.

В теб вече съществува неговият корен, трябва само да привлечеш висшата светлина, особената енергия, която ще развие от това зърно духовния ген – още един допълнителен човек. И именно той ще се нарече човек! Кабалистите наричат това също и душа.

Когато отъждествиш себе си с него, то от неговите свойства, които през цялото време ще се изменят благодарение на твоята работа, ти ще започнеш да постигаш свят, отнасящ се към това създание – специално развито от теб, за да можеш с негова помощ да изследваш висшето. Той ще се нарича твоя душа, намираща се в духовния свят.

И този допълнителен човек може постепенно да се развива така, че да обхване цялото мироздание. Той притежава неограничени сетива, желания и възможности!

Ти си се родил животно, което е разширило малко своя диапазон с помощта на телескопи или очила, и не можеш да отидеш по-далеч от това. Защото не се е променил твоя разум – той работи точно според своята природа.

Затова, ние засега се числим към животинското ниво, а човек – това е тази духовна същност, която ще изградя като допълнение към себе си. И в него, цялото ми възприятие може да се промени.

До такава степен, че от състояние в състояние, от едно духовно стъпало до друго, аз дори няма да се позная – нито себе си, нито своя свят, който внезапно ще ми се открие! Всеки път, аз изведнъж ще ставам не такъв, какъвто съм бил миг преди това, и няма да позная света около себе си – всичко ще е ново!

Тъй като противоположно на този свят, всички мои сетива ще се изменят, а също мозъкът и сърцето. И не просто ще раста, а ще променям абсолютно координатната система и цялото възприятие. До такава степен, че намиращият се на по-ниско стъпало е невозможно да разбере висшето.

Както тук работя със сетивата си, за да открия природата – така е и там, и това се нарича „естествена наука“ за природата. Само че, тук природата е нисша, материална, а там е висша, духовна. Но това е същият научен подход.

Разбира се, учените на този свят няма да го приемат – тъй като работят само с петте физически сетива. Затова, те смятат, че това не е наука. Естествено, ако ти си ограничен в някаква мъничка сфера на възприятие и си съгласен да приемеш само нея, то няма за какво да се спори с теб.

От урока по статията „Тяло и душа“, 28.11.2010

[28073]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да присъединя желанията на другите към себе си, за да постигнем обща молитва?

Отговор: Трябва да разберете, че всички поправяния се случват в нашата обща област, наречена „място”.

Ако моите мисли са някъде извън това общо място, това означава, че аз съм извън малхут на света Ацилут, извън малхут на света на Безкрайността, извън групата, „мястото”, където Творецът се разкрива (Творецът се нарича „място”). Това означава, че аз съм извън реалността.

Мястото, на което Той се разкрива, се нарича реалност. Този свят, където Творецът е скрит, не се счита за наистина съществуващ. Цялата духовна реалност се разкрива в нашето общо кли, съсъд или желание.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 08.12.2010

[29159]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Според степента на своето напредване аз трябва все повече да благодаря за това, че съществува висшата сила, която ме движи напред.

Но аз не зная как да направя това, как мога да разчитам на съществуването на висшата сила?

Отговор: Не разчитай! Аз не вярвам във висшата сила, докато не задействам своята сила отдолу. Няма Творец без творение! Ние напредваме само съгласно нашата молба МА”Н, въздействайки с нея на природните сили.

Описвайки парцуфим, кабалистите ни говорят само за действията на отдаване. А сами по себе си парцуфим не съществуват. И точно така пишат те за нашата работа и нашето съществуване: няма Творец и няма светове, няма нищо, ако човек не задейства своята сила на отдаване.

Според това, как той привежда в действие силата на отдаване, световете мигновено се проявяват – не относно него, а въобще, защото иначе те не съществуват. Цялата реалност, включително и духовната, не съществува извън човека. За това се говори в раздела на науката кабала „Възприемане на действителността”.

Така, че на какво може да разчита човек? Извън човека нищо не съществува, всичко е само в него самия. И ако ние не превеждаме себе си в действие, то не построяваме системата от световете.

Когато аз пожелая да отдавам, начаса се оказвам срещу света на Безкрайността, и тогава между него и мен веднага се раждат световете – системата, свързваща мен и света на Безкрайността. А ако аз не извършвам своето действие за отдаване, то няма светове и нищо не съществува.

Защото цялата духовна реалност (за материалната въобще не става въпрос, защото тя е въображаема) съществува вътре в човека, в степента на намиращата се в него сила на отдаване. Ако той няма сила на отдаване, то нищо не съществува.

Ние не можем да кажем, че има нещо извън човека, ако сам той не го построи, не го породи и въплъти в живота.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.12.2010

[29156]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, духовната система се подчинява на абсолютни закони, а от друга – съществува частно управление. Как се съчетава това?

Отговор: Общото и частното управление са разделени само в нашето възприятие. В действителност, това не е така. Нашите реакции, личният път на всеки – всичко е заложно в системата и вече е предрешено.

Но в нашите очи, тези действия се разкриват постепенно и изискват от нас усилия за намирането на свободен избор.

Всичко е така, защото засега не можем да разкрием тези две противоположности. Първоначално, те се разкрили на Авраам: Творецът му казал, че неговото семе ще се нарече Ицхак и заповядал Ицхак да бъде положен на жертвеника. Тези неща са далеч едно от друго, както денят и нощта, но за Твореца тук няма разлика – светлината и тъмнината са единни.

Той е извел точката на желанието от светлината, създавайки тъмнина, но само по отношение на творенията, за да се почувстват сътворени, намиращи се извън Трореца. В действителност, желанието за наслаждение, което ние усещаме обособено, просто не съществува.

Общото и частното управление се различават в нашите очи, така както и принципите: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?” и „Няма никой, освен Него”.

Всичко това се проявява пред нас като игра, като управление, за да може издигайки се по стъпалата на своето желание, всеки път да намираме техния контраст, да разкриваме противостоянието на дясната и лявата линия, и да ги реализираме в средната линия.

До самия край на поправянето, ние ще изпитваме дисбаланса на тези сблъскващи се противоположности.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29143]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Каква е целта на творението? За какво живеем? Защо е необходим животът на Земята?” – Тези въпроси са интересували човечеството във всички времена, но от тях особено се интересува нашето поколение.

И въпреки че често слушаме за различни форми на съществуване на живот във Вселената, на практика виждаме, че сме сами.

Ние наистина сме сами в цялата тази огромна система на мирозданието и съвършено не разбираме, че пребиваваме на планетата Земя в особени условия, които са способствали за възникването на живота тук, а това е много сложно нещо.

Даже за зараждането на материалната форма на живот се изисква натрупване на сили и формиране на условия, позволяващи нейното създаване, да не говорим за състоянието, от което трябва да се развива животът в духовния свят.

Всички тези неща винаги са будели изумление у великите умове на човечеството във всички поколения: как се е случило това и защо? Каква необходимост има в природата или висшата сила, създала всичко именно в такава форма?

И ако не съществуваха кабалистите, реално разкрили духовния свят и достигнали до същата тази точка, в която се е зародил животът, то така и нищо не бихме узнали.

Известно ни е, че физиците, изпитващи колайдера в Швейцария, искат да достигнат тази точка, в която е започнал така нареченият Голям взрив. Тоест опитват се да възпроизведат искрата светлина, промъкнала се в този свят и донесла със себе си цялата материя, която след това се е образувала в него.

Но кабалистите вече са излезли със своите постижения извън пределите на нашия свят и са преминали целия път от началото на творението в духовния свят до окончателното поправяне и са ни разказали за всичко, което се е случвало там. За това можем да разберем от книгата „Дървото на живота” на Ари.

Кабалистите, постигнали духовния свят, ни разказват, че висшата сила, създала и сътворила цялата реалност, е действала на основата на програма и решения и че всичко това се нарича Замисъл на творението.

Те ни обясняват, че съществува Ацмуто (Същност на Твореца), за която не говорим, тъй като не можем да Го постигнем.

Единствено постигаме действията, изхождащи от Него – именно те се наричат Замисъл на творението, мисъл или програма. Тази програма преминава през нас и постоянно се проявява в нас, доколкото ние се явяваме нейно производно действие.

От една страна, казват кабалистите, тази програма се изпълнява непосредствено от нас, но от друга – ние се явяваме не просто управлявани от нея части, а можем да я разберем, усетим, присъединим и даже да участваме в нея, доколкото тази непостижима за нас сила иска ние да станем Нейни партньори.

Затова именно ти стартираш своя вътрешен колайдер, който те води право към началото на вселената. А през началото на вселената ти се връщаш в духовния свят.

И вече от низшия духовен свят Асия се издигаш нагоре към световете Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. И когато се включваш в света на Безкрайността, придобиваш безкрайно постижение, усещане и разбиране извън времето и пространството.

И чак след като се обединим заедно, като един човек с едно желание, ще можем да достигнем това.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 16.11.2010

[29118]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→