Въпрос: Ако Творецът е мисъл, означава ли това, че постигайки подобие на свойствата с Твореца, аз също ставам мисъл?

Отговор: Когато постигнем замисъла на творението, ние също ставаме част от тази мисъл. Творецът е създал желание в творението, за да даде на творението възможност да съществува – да бъде нещо осезаемо, реално.

За да съществуваме извън Твореца, ни е необходима материя, която се нарича желание. Но възможността да се уподобим на Твореца, да се свържем с Него и да постигнем сливане, се осъществява само чрез мисълта.

Когато Творецът желае да ни наслади, Той прави това посредством мисълта. Ако ние искаме да отдаваме на Него, също го правим  чрез мисълта.

Мисълта преобладава над всичко. Това се отнася и за човека. Във всеки от нас има различни желания, но ние оценяваме човека според неговата способност да мисли.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[26056]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, т.3, ч.8, въпрос 36: „Място“. Време, движение и място – това е на практика едно и също понятие, което е определящо по отношение на изменението и обновяването на формата (на желанието).

Но, когато става дума за реда на слизане по стъпалата, то това се нарича промяна на „мястото”. А, когато се говори за причина и следствие, тогава се нарича „последователност на времето”.

Защо „времето, движението и мястото са на практика едно и също понятие”? Защото, това са измененията, ставащи в нашите желания/келим. Желанието за наслаждение претърпява промени. Защо мисля и усещам едно изменение като протичане на време, а друго – като промяна на мястото, като движение? Защо възприемам всичко случващо се като изменение във времето, движението и пространството?

Нима движението не е  място? Защото, ако си променя мястото, това означава, че се намирам в движение. Но ми казват: „Не, това е напълно различна категория”. Но всички категории, са всъщност измененията, случващи се в желанието за наслаждение. По отношение на какво? Единствено по отношение на присъщото му свойство за отдаване, според степента на неговото включване в Бина.

Малхут може да се включи в Бина по три начина, които се наричат „време, движение и място”, и те дават на Малхут различно усещане. Какво? Когато става дума за реда на слизане по стъпалата, тоест за последователните изменения на състоянието, то това се нарича промяна на „мястото”, когато се сменя стъпалото, вътрешното състояние.

А, когато се говори за причина и следствие – кое е в началото, а кое след това, тоест променят се не самите места, а техния ред, тогава това се нарича „последователност на времето”

Ако става дума за това, какво е било състоянието във всяко място – тогава се нарича „място”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.12.2010

[29944]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как изглеждаме за вас във вътрешното зрение, зад вътрешния екран?

Отговор: Вие изглеждате като вътрешни органи на душата – такава е духовната анатомична картина, в която са известни само желанията.

В духовното няма нищо повече. Има едно желание – и всичко се включва в него, като негови части. Но не се вижда никакво разделяне, това се усеща като едно общо поле.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29921]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Ние се намираме в полето на мисълта. Ако това поле действа в едно направление, а аз в друго, разликата между напра- вляващите, моето отклонение и неговата степен се усеща като степен на моите страдания.

Колкото е по-голямо отклонението, толкова повече са страданията. Всичко зависи от това доколко направлението на моите желания е противоположно на програмата на творението.

Как аз проверявам себе си относно програмата на творението? – За това ми е дадена групата.

Ако аз отменя себе си относно групата, тоест приближа своето желание към програмата на творението, започвам да се движа съответно на тази програма и тогава се чувствам добре, никакви страдания не могат да ми подействат, защото източникът на всички страдания е нашето несъответствие с програмата на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25256]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява човешката мисъл?

Отговор: Това е вътрешната програма за реализация на желанието. Има желано и има действително.

Как да премина от настоящото си състояние към онова, което искам? Това става за сметка на силата на мисълта.

Въпрос: Ако искам да пия и изпивам чаша вода, това с помощта на мисълта ли го правя?

Отговор: В даденото състояние ти изпитваш жажда и си представяш състояние, в което ще си напълнен.

Ти развиваш тази програма, как от състояние номер едно да достигнеш състояние номер 2 – тази програма се нарича мисъл.

Мисълта е следствие на желанието. За да активизираш желанието и да достигнеш желаното, ти е нужна мисъл. Желание плюс мисъл те водят до реализация – напълване.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25137]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Очертанието на всички букви е строго определено. Всеки детайл от буквите е геометрически символ на определено духовно свойство, породено от комбинацията на отдаване и получаване. Затова писането на иврит е останало непроменено през хилядолетията. Всички останали азбуки са се изменили с времето, понякога до неузнаваемост, но на иврит формите на буквите са определени от комбинацията на духовните сили и затова са се съхранили през вековете.

Хоризонталните детайли на очертанията на буквите символизират влиянието на светлината хасадим, а вертикалните символизират влиянието на светлината хохма. Хасадим принадлежи на силата на Бина, а хохма на силата на Малхут.

Това може да бъде сравнено с осцилограф, сигналът на който е винаги изграден от взаимодействието на две скали.

В действителност всичките картини в нашия свят са основани на комбинацията на две сили, но върху тях се наслагва и хронологично развитие . Това е причинено от проникването на клипа, която „разтегля” процеса във времето. В резултат се получава разлика между началото и завършека.

Според степента, в която поправяме нечистите сили, те  се присъединяват към единното цяло,  приближавайки началното и крайното състояние, до пълно единство, докато самото понятие време не изчезне.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 15.12.2010

[29821]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Всеки вид творчество: живопис, музика, танц – всички начини за самоизразяване също се наричат „наука”, защото произхождат от същото его, от желанието за наслаждаване.

Както изследвам този свят, т.е. изучавам егоистичните си свойства спрямо светлината, така и в танца, живописта или музиката, аз изучавам своите собствени проявления на фона на бялата светлина.

И едното и другото отразяват съществуващите закономерности. Само че, в творчеството изучавам своите специфични, индивидуални свойства. А в традиционната наука изследвам своето желание на нивото на нашата обща егоистична природа и затова, всички ние установяваме еднакви явления, наричайки ги наука.

Какво е например физиката? Физиката е изследване на това, как виждам собствената си природа на фона на бялата светлина. Но ние получаваме едни и същи резултати, които се наричат „факти”, защото изследваме на ниво (на неживата, растителната и животинската природа), на което всички имаме еднакви свойства.

Но има по-високо ниво на егоистичната природа – „човек/говорящ”, който при нас не е еднакво, защото в него всеки има свой духовен корен и своя свобода на волята/избора. И затова, когато го използваме – танцуваме или пеем, рисуваме, свирим на музикални инструменти, при нас се получава много индивидуално. Но всичко произлиза от същото желание за наслаждаване.

Кабала дава общ подход към възприемането на реалността. На нас само ни се струва, че строгите научни закони и свободното творчество не са свързани по никакъв начин, но и едното, и другото са произведения на нашето егоистично желание. И ако всички ние правим нещо по един и същи начин, то приемаме тази форма за постоянно съществуваща в природата, обявяваме я за закон и изграждаме върху това своята наука.

Ако пък композираме музика, то един приема една мелодия, втори – друга, трети – трета, хиляди различни мелодии, и затова казваме, че това не е наука, защото всеки прави това, което му се иска.

На „човешкото” ниво, вече не могат да се проследят ясните „научни” закономерности – към това ниво се отнасят психологията и всички видове творчество: живопис, музика, танц. Но това също е „наука”, т.е. форми на проявление на моето желание, на фона на бялата светлина, които могат да се видят и изучат. Но само практически.

Сега, на човешкото ниво, ние просто не сме способни да разберем тези форми. Но когато развием в себе си този „човешки” слой с помощта на науката кабала, тогава ще можем да го изследваме съвсем научно, и ясно и ще разберем защо рисуваме, танцуваме, пеем по този начин – от къде произлиза това? И тогава, то ще се превърне в точна наука, изучаваща проявяването на нашите желания на фона на бялата светлина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29871]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Вярвам ви, когато казвате, че всички проблеми са следствие от моето грешно възприемане. Но какво да правя, ако засега това за мен е  само философия, а самите проблеми – реалността?

Отговор: Ако ти се включиш в група и успееш да получиш от тях усещане за увереност, поръчителство – ти би се почувствал като в ръцете на своята майка. За какво би могъл да се притесняваш, ако знаеше, че те обкръжават 600.000 души, които се грижат за теб?

Нищо лошо не може да се случи с теб, тъй като вътре в тях се намира Шхина, Творецът. Затова да се притесняваш може само за едно – как да се научиш да се отнасяш към другите, както към самия себе си, и да видиш, че това действително си ти самия.

Трябва да престанем  да вярваме на очите си и егоистичните си сетива, че извън нас – това са чужди хора.

Това би освободило човек от всички проблеми! И постепенно, чрез този подход, на теб ще ти се открие правилното възприемане на реалността, и ти ще започнеш да виждаш светът прозрачен, а зад всеки предмет – действащите зад него сили.

Ти изведнъж ще видиш как всичко се съединява в едно и ще се поразиш, колко сляп си бил по-рано! Колко криви са били очилата ти! Защото всичко зависи от твоето зрение и възприемане.

Нищо не се променя, аз само малко коригирам погледа си, съчетавам оста на зрението и изведнъж се появява съвсем друга картина.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29656]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще ми помогне това, да си представям, че всичко идва от една добра сила, от Твореца, ако в живота ми се налага да се съпротивлявам на всеки проблем поотделно и да се справям с него?

Отговор: Ако се бориш с всеки проблем поотделно, никога няма да подредиш своя живот!

Ще се опитваш да се справиш с чуждите сили – с началника си в службата, с жена си, със съседите, с приятелите и враговете, с целия свят, и ще пропилееш целия си живот, за да видиш, че нищо не се получава.

И разбира се, всеки го очаква такова разочарование – и то какво! Защото, ние се поставяме в ситуация на зависимост от хиляди причини и от хората, които действат просто така, като роботи! Това са части на нашата собствена душа, но тъй като не ги присъединяваме правилно към себе си, ни се струва, че те притежават собствени сили.

В мига, в който започнеш да ги присъединяваш към себе си и да ги обичаш „като самия себе си”, ще откриеш, че те наистина са „като теб самия” и ти принадлежат. А освен тях, има само една сила, която действа и подрежда всичко това. А сами по себе си, те не съществуват и не действат независимо.

Сега, ти преживяваш различни проблеми и не можеш да заспиш. И всичко това, защото не можеш да си представиш себе си като бебе в ръцете на Твореца. Почувствай, как Той те държи в ръцете си, а ти няма за какво да се безпокоиш.

Единственото, заради което си струва да се тревожиш е: „Кога наистина ще се чувствам по този начин, ще разкрия Твореца, ще почувствам Неговата любов към мен, тоест ще направя себе си подобен на Него и ще мога да възприема всичко това?”.

Когато в теб се появи свойството любов и отдаване, тогава ще почувстваш колко те обича Той. А ако ти самият не умееш да обичаш, тогава как ще почувстваш Неговата любов? Ако ненавиждаш всичко, което те заобикаля, тогава ще чувстваш само ненавист от всички, и няма да спреш да страдаш!

Ако можеше да се отнасяш към всичко с любов, тогава би почувствал само любовта, която изпълва целия свят. Всичко зависи само от твоите свойства/желания/келим.

И затова, от една страна е необходимо да запазиш пълно спокойствие, защото всичко е в ръцете на Твореца и „няма никой, освен Него” – „добрият и творящият добро”. Но от друга страна, „никой няма да ми помогне, освен аз на себе си” в това практически да постигна усещането, че „няма никой, освен Него”.

Защото, за да се почувствам по този начин, трябва да поправя свойствата си, и тогава ще мога да възприема онова, което действително се случва в реалността. Заобикаля ме цялата светлина на Безкрайността, само че аз не я усещам! Само за това си струва да се тревожа – за своите свойства/келим, за да усетя тази Безкрайност.

За какво друго мога да се вълнувам? Всичко останало е само илюзия, която виждам в моите развалени свойства, недостатъци. И аз страдам, заради илюзорни проблеми, които ми се представят по този начин от моите развалени органи за възприемане – плаша се от сянката, като малко дете.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29662]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Чувствам някаква заплаха, когато четем тези текстове. Нищо не разбирам от тях. Как мога правилно да работя с тези усещания?

Отговор: Възможно е – това е добро усещане. Ние съществуваме в реалност, която се разгръща  напълно в мен.

Сега говоря с тебе – с част от своята душа, с други хора от всички краища на света – но всички те се намират в мен. А освен мен, разделена на множество части, е само висша сила.

Трябва да вкарам в порядък всички свои желания, за да ги съединя помежду им и да ги включа в себе си всички, които сега ми се струват чужди, да ги обикна както себе си. Длъжен съм да съединя цялата реалност в едно цяло. Тогава разкривам, че всичко това е мое и има само една светлина, напълваща едно желание.

А до тогава разбира се аз се обърквам и пребивавам в много непонятни състояния. Но това не ме заплашва. Трябва правилно да възприемам реалността – да започна да я усещам, че всичко това се случва вътре в мен и всичко това съм аз и само поради своята вътрешна раздвоеност аз погрешно разбирам своите собствени части като намиращи се извън мен.

За пример – правиха ми операция под местна наркоза. Нищо не чувствах и само в огледалото виждах какво правят лекарите: вкарват иглата, режат – сякаш част, която не принадлежи на мен. Не я усещам като своя, защото са ми дали наркоза. Но доколкото аз все пак съм знаел, че това е моя част и аз не я чувствам само защото съм под местна наркоза, беше ми интересно да наблюдавам какво става с нея.

В същност се намираме именно в такава реалност. Но веднага щом тази „наркоза“ премине, облаците се разсеят, и ти започваш да се впечатляваш и усещаш реалността като своя собствена – всичко изглежда по друг начин! Тогава виждаш, че имаш работа само с Твореца – Добър и Творящ добро.

Излиза, че да усетиш Добрия и Творящия добро вместо заплаха, ще усетиш вечността, съвършенството и хармонията вместо твоето истинско състояние – всичко това зависи само от това, доколко ти ще присъединиш към себе си всички тези желания, които сега ти се струват чужди.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 13.12.2010

[29630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→