Въпрос: Какво означава общо и частно управление?

Отговор: Намираме се в реалността на желанието за наслаждение, реалността на силата на получаване. А освен това в тази реалност действа и силата на отдаването, силата на светлината.

Каква е формулата на тяхното взаимодействие? Да допуснем, че едната сила е – X, другата – Y, а коефициентът на тяхното съединение е – К.

Всъщност формулата е такава: двете променливи – това е желанието да се наслаждаваш и да насладиш, а помежду им е екранът – К.

В началото на нашата реалност на желанието да се получава наслаждение (0) противостои желанието за отдаване (1). В крайна сметка за 125-те действия двете желанията се оказват равнозначни едно на друго (1 – 1).

По този начин формулата е лесна: от взаимната противоположност те трябва да се доведат до подобие на свойствата. Желанието за получаване трябва да придобие свойство за отдаване.

Формулата е известна, резултатът – също. Става въпрос за двете сили, действащи в реалността и контактуващи помежду си, така че всеки момент тяхното взаимодействие по оптимален начин да води към финалът.

Природа във всичко действа по този начин: минимално вложение при максимално отдаване. Този механизъм въздейства на нас и усещайки резултатите от неговото въздействие ние наричаме това „управление”.

Управлението може да бъде частно или общо.

Частното управление се отнася до всяка клетка в организма и определя как дадената част трябва да напредва, приемайки всеки път своя самостоятелна форма, съобразно с напредването на общата система.

За пример може да послужи поетапното оформяне на органите на зародиша. Неговото тяло расте съгласно общото управление, което определя редът на развитие на отделните части.

А след това от общото управление се отделят самостоятелни нишки, свързани със всяка една част и съобразяващи се с нейното място и роля в процеса на общия ръст.

Още повече, че общата програма за развитие обуславя самостоятелните програми, които управляват нас.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 15.11.2010

[26605]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво по-голямо зло трябва да разкрием, за да ни освети светлината?

Отговор: Трябва да разкрием, че нашата вродена природа е Фараонът (егото), който не ни позволява да се издигнем над себе си. Трябва да го намразим, но все още го обичаме – продължаваме да се наслаждаваме да живеем в него. Когато, подобно на сегашните ни затруднения, започнем да получаваме удари, ние се разочароваме в своята природа и разбираме, че не можем да достигнем до духовното.

Така за първи път разкриваме своята природа като зло начало, като наш съперник, който е противоположен на Твореца, духовното. Това се счита за първото наказание на нашия Египет.

А що се касае до останалите девет наказания, не мисля, че ще се нуждаем от още девет подобни конгреса. Ще можем да преминем през тях в нашата взаимна връзка през ежедневието, по време на уроците ни. Ще преминем през тях бързо, защото ключът към всяка духовна степен е неговата първа степен.

По-късно това ще станe практика докато определен етап бъде завършен. Например, сега ще осъзнаем нашето собствено зло – ние започнахме този процес. Следващият път ще бъде бягството от Фараона, изходът от Египет – това се нарича духовно раждане.

От програмата „Неделна глава”, 12.11.2010

[26429]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Книга „Зоар”. Предисловие. Статията „Нощта на невестата”: „Във времето на великия зивуг в края на поправянето, светлината на луната ще се уподоби на светлината на слънцето, както е казано: „И ще стане през нощта: ще има светлина”.

Излиза, че стъпалата ѝ се удвояват, защото и в продължение на 6000 години, тя е била в свойството на луната, както е казано: „И била вечер, и било утро””.

В крайна сметка, всички наши падения, всички тъмни нощи, се присъединяват към светлината на деня, към разкриването на светлината. Денят и нощта стават едно цяло. Всъщност става въпрос не просто за „удвояване” и дори не за увеличаване 620 пъти, както е казано.

В началото, Творецът е дал малка искра и нищо повече. После, работейки над своите желания, аз се обръщам към Твореца, към светлината, и искам поправяне. Благодарение на това поправяне, аз се уподобявам на светлината по свойства и тя се облича в мен.

В моето желание, усещам светлината като безкрайна, безмерна. Защо?

Работата е там, че когато желанието за наслаждение започне да расте в нас, то се проявява и формира самостоятелно. Предишните усещания дадени му от решимот, спускащи се отгоре надолу, съвсем не са тези, които то сега реализира.

Издигайки се, човекът на всяко стъпало се реализира съгласно предишните решимот, но добавя към тях своите стремежи, усилия и падения. Той разкрива разрива между себе си и светлината – разрив, който не се е проявявал никога досега.

Човекът е откъснат от светлината и се стреми към нея. Светлината идва, но след това следва падение, отново и отново, и благодарение на всички тези преживявания, хвърлящи го от единия край в другия, човекът намира нови детайли в своето желание.

Той открива невиждана преди това дълбочина, съвършено ново кли, самостоятелен порив, небивал стремеж към светлината.

По-рано, нито едно желание, нито едно решимо не се е записвало за негова сметка, а сега, когато полага старания, дори и по детски, това формира в него нови келим.

Ето защо, светлината, разкриваща се сега, несравнимо превишава онази светлина, която е напълвала желанието до разбиването – преди да започне нашата работа по пътя нагоре.

Слизането на световете и всички усилия досега – това е само обща подготовка към реалното поправяне. В нея се е проявила най-малката светлина – нефеш.

Както пише Баал аСулам, преди се е разкривала много малка светлина, но сега, когато нашето поколение започва да се поправя, то привлича големите светлини от всички светове – НАРАНХАЙ.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26678]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо паденията се отпечатват в усещанията по-силно от подемите?

Отговор: Защото сме егоисти. Ние сме създадени от желание за наслаждаване, а то усеща или наслаждение, или страдание.

Между тях няма среда и затова, дори в неутралното състояние – при липсата, както на наслаждение, така и на страдание, аз не се чувствам добре. Не ми достига наслаждение. Аз винаги изисквам позитив, нулата не ми е достатъчна.

Ето затова човекът е недоволен. Той има дом, работа, предостатъчно храна, и въпреки това нещо не му достига. Или съседската трева ще е по-зелена, или животът ще е лишен от смисъл…

Нашето егоистично желание не се удовлетворява с онова, което имаме. В резултат на това, ние страдаме от липса на нещо допълнително и то трябва постоянно да нараства, както нараства и нашият егоизъм.

А освен това, нашият източник е Творецът, който ни е създал. Той е единен, единствен и неповторим, и такъв се чувства всеки от нас. Откъде да се вземе напълване за такъв уникум?

Излиза, че ние никога не се пренасищаме, нито с наслаждения, нито с правилна самореализация. Такава е природата на егоизма. Достатъчно е най-малкото падение и нашето геройство се изпарява. Каквото и да е, само да не изпитваме вътрешна пустота!

Желанието за наслаждение изцяло зависи от светлината. Докато тя му свети, то е пълно със сила, дори и да не разбира откъде се е взела. Но когато светлината малко се отдели, ти се чувстваш безпомощен и си готов на всичко, само и само да поправиш ситуацията.

Погледни света: терор, убийства, грабежи, лъжа… Изглежда, че ако дадеш на всеки това което иска, никой няма да направи нищо лошо.

И кой е виновен? Творецът, който не се разкрива и така предизвиква лошите действия. Остава само да се направят верните изводи.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Вопрос: Ние говорим за това, че трябва да молим само Твореца. Но какво да направя, ако се срамувам? А може би съм недостойна да Го моля?

Отговор: Бих те посъветвал да не молиш, а да изискваш. И жените прекрасно знаят как да го правят.

А ако говорим сериозно – ако ни е срам да молим Твореца, това означава, че чувстваме, че сме още далеч от Него, че нямаме нищо общо с Него.

А в мъжете поначало, често играе роля тяхната гордост – те се държат като малки петлета: „Та защо аз да Го моля? За какво да моля?”

С други думи, от едната страна е срамът, а от другата – гордостта. Но и двете усещания постепенно отминат. Ако човек се включи в група, това става много бързо. Аз бих те посъветвал да бъдеш по-нагла.

Ако човекът казва: „На мен ми се полага, Ти се длъжен да ми помогнеш!” – Творецът обича това.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26669]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Поръчителството отнася ли се до жените?

Отговор: И жените и мъжете са задължени да достигнат състояние на взаимно поръчителство, независимо от пола.

Когато казваме, че в Синайската планина са стояли мъже, а жените са ги обкръжавали – това отразява вътрешните духовни свойства на всеки от нас.

Жената олицетворява желанието да получи наслаждение, а мъжът е символ на преодоляване („мъж” – на иврит е „гевер” от думата „итгабрут” – преодоляване) на това желание, т.е. – желание да отдава.

Именно това свойство открива против себе си, а по-точно, в себе си, планината Синай – „планината на ненавистта”.

Но обединението и поръчителството се отнасят до всички. Жените също така са длъжни да се стараят да се съединят вътрешно с всички, както и мъжете. Само че мъжете трябва да го проявяват и външно, а жената в себе си.

И освен това, жената трябва да оказва „натиск” върху мъжа. Тъй като мъжа по своята природа е склонен да се вслушва в жената, към жена си. За него жената е като майка, именно така той я усеща.

Защото праобраза на мъжа, Зеир Анпин, се намира между две жени, нукви: Малхут и Бина. Неговата майка е Бина, а неговата жена – Малхут. От Малхут той получава желания, а към Бина се обръща за тяхното напълване.

С други думи, без Малхут той не може да се обърне към Бина, а ако се обърне към нея, то в него не оставя изход, освен да и предаде всичко, което е получил от Бина – Малхут. Така работи той. И затова, жена в неговото подсъзнание заменя в много усещането за майка.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.11.2010

[26658]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Откакто завърши конгреса, по време на четене на книгата Зоар се чувствам все едно съм паднал в черна яма. Какво да правя?

Отговор: Старайте се да се измъкнете от нея! Като жаба, бореща се в мляко, пляскаща с лапи, докато от млякото не се образува извара – и тогава тя може да се измъкне на повърхността.

Нищо не можеш да направиш. Казано е: „Всичко, що е по силите ти да направиш – направи го!”

От урока по  книгата Зоар, 16.11.2010

[26706]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Разкрива ти се злото, което не ти дава да влезеш в духовното като стояща пред теб стена.

Затова, ние трябва да се обединим в група – единственото свободно действие, което сме способни да изпълним. А събирайки се заедно, трябва да привлечем към себе си силата на Твореца и с нейна помощ да пробием стената!

Аз стоя пред същата егоистична стена, но вече не съм сам, а заедно с много точки в сърцето, които са съединени помежду си и се наричат „кабалистична група”.

Това е огромна сила, която с лекота може да разбие стената. Тъй като съединявайки се, вътре в нашето съединение, ние разкриваме Твореца, защото ако не привлечем Твореца, тогава не можем да се съединим!

 

 Аз се обръщам с молба към Твореца и Той ме съединява с останалите. Другият също се обръща към Твореца със същата молба, и се съединява. По този начин, ние внасяме помежду си силата на Твореца, който ни обединява и със същата тази сила разбиваме стената!

Защото тази стена не е някъде отвън – тя е между нас! И работейки над своето съединяване с останалите, ти всъщност се подготвяш за пробива.

Какво означава излизането на народа на Израел от Египет? Те се съединили с такава сила, че стената рухнала – издигнали се над своя егоизъм. Именно това се нарича бягство от Египет.

Няма никакви външни стени. Стената се разкрива, показвайки ни, че не искаме да се съединим един с друг – и това е разкриването на стената между нас. Сега доведи Твореца, за да я разбие, и това е всичко – повече нищо не е необходимо!

Главното е да продължаваме и прекалено да не умуваме. Нашата основна работа е скрита, неосъзната – това е етап на подготовка.

Затова, най-важното е да работим съгласно методиката, дори и да не разбираме всичко – както детето не разбира по какъв начин израства. Стената се намира между нас и нашето единствено свободно действие е насочено срещу нея.

А човекът може да работи над това съединяване дори, когато гледа уроците от дома си, по телевизора. Защото, ние се съединяваме един с друг не чрез вериги – това не е физическо съединение, а чрез вътрешното си желание.

Затова, намирайки се много далеч от центъра, аз мога да се присъединя така, сякаш се намирам в него. Разстоянието не определя нищо, а само желанието и предаността към целта!

Същата тази стена, която чувстваме помежду си, в крайна сметка ще се превърне в лепило, което ще ни свърже един с друг. Същият Фараон, който стои между нас, ще се превърне в Твореца. Това означава, че ние бягаме от Фараона и стигаме до разкриването на Твореца.

Не се преместваме на друго място, а винаги работим вътре в групата, но вместо разбиване и разделяне, ние разкриваме свързващото лепило и съединението.

Това е чисто психологически проблем,  който преодоляваме и изведнъж, тежестта се обръща в полза на съединението, ангелът на смъртта се превръща в ангел на светостта, гробът – в майчино лоно!

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26728]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Предисловие към книгата Зоар, „Нощта на невестата”: Пред Твореца има книга на възпоменанието за злодеянията и прегрешенията, случващи се в света. Тъй като Той се нуждае от тях за деня, когато Той ще извърши чудо (сгула).

Въпрос: Какво е сгула?

Отговор: Висшата сила или Творецът, или светлината е вътре в групата. Аз мога да получа поправяне само ако заедно с групата изучаваме първоизточниците.

Това е сгула – особеното средство, работата на кабалистите, което прави възможно обединението на човека, групата и Твореца в едно цяло. Тяхното обединение е възможно само при условие, че системата, в която се намират те, се използва правилно.

Дори сега ние сме част от нея. Всичките световете и парцуфим са тук, но за да се проявят, ние трябва да пробудим въздействието на духовните сили върху нас. Само желанието не е достатъчно. Нуждаем се от средство, което да приведе системата в действие, така че тя да започне да работи върху мен чрез групата.

Системата се привежда в действие с помощта на първоизточниците. Затова ние изучаваме работите на Баал аСулам, Рабаш, Ари и Рашби. Без това аз не мога да установя връзка с духовната система и да я приведа в действие.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар”, 15.11.2010

[26563]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Баал аСулам пише, че човек ще разкрие Твореца само от отчаяние. Означава ли това, че в един момент трябва да отстъпим, да се откажем от продължаване на битката?

Отговор: Не, ние не отстъпваме. Ние се борим да влезем в духовния свят със собствени сили. А след това се отчайваме от силите си и разбираме, че не можем сами да преминем през махсом (бариерата, разделяща ни от духовното). Но само тогава ние действително усещаме необходимостта от Твореца, пробуждаме Неговата сила и се освобождаваме от затвора.

Невъзможно е да почувстваме необходимост от Твореца, докато не се отчаем от собствените си усилия. Сега искаме със собствени сили да се обединим, да променим и да поправим нашите връзки. Ние се опитваме сами да действаме, сякаш Твореца не съществува.

Но когато действително пожелаем да се сближим един с друг, ще разберем това, което малко почувствахме на конгреса: неспособни сме на това. Всеки е отделен от останалите чрез преграда и не може да премине през нея. Всеки седи в собствената си клетка, като пчели в кошер, отделен от останалите.

Когато искам да се освободя от тази клетка, когато положа всички усилия и разбера, че съм безпомощен, тогава ще ми стане ясно, че има Творец, който може да ми даде сила и да ме спаси. Той все още не е бил мой партньор. Сега усетих за първи път, че съм безпомощен без Него.

Така Творецът пробужда Фараона в мен. След като изпитам няколко такива действия, аз осъзнавам, че не мога да се освободя без Него. Веднага щом почувствам това, аз ще закрещя към Твореца и Той веднага ще вдигне всички завеси за мен.

Цялата ми работа е да желая Твореца, да желая Той да се прояви в мен и да измени природата ми, да искам Неговата сила на отдаване да се облече в мен.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26452]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→