Ако по пътя ни се откриваха духовни напълвания, както молят всички – това би заглушавало нашето желание към духовното. Това е най-голямото препятствие по пътя.

Затова пред мен разкриват стена, преграждаща пътя ми. Аз стоя пред стена, предвкусвайки, че зад нея ме чака нещо необикновено.

Но трябва да разбера, че ако ми е разкрита такава стена, значи аз вече съм въоръжен със съответната сила на съпротивление, за да не изоставя напредването, а я пробия .

Въпреки че не мога да я пробия веднага, наведнъж, и трябва да ударя няколко пъти, докато не я разруша – стената ще се пропуква, и накрая ще падне. Но аз вече притежавам необходимата пробивна сила, силата на атаката, иначе не биха ми показали тази стена.

Ако сега са ни разкрили стената, стояща пред нас, която се намира вътре в нас, в нашите сърца – това е знак, че ние сме способни да я разрушим. Иначе тя не би се разкрила, защото „не  поставят препятствия пред слепци”. Струваше ми се е, че  сме готови да я преодолеем, и затова направихме стъпка към съединение.

А сега е нужно само да се сплотим за сметка на обучението и цялата останала работа и постепенно да съберем троха по троха всички наши усилия в една обща пробивна сила – за да открием отново, че тази сила е недостатъчна за пробива и трябва още повече да се обединим.

И така, отново и отново,  ще събираме все повече сили и ще засилваме натиска, докато стената не рухне. Това вече е окончателният етап на изхода от Египет, самият край – затова то ни  радва толкова.

Проблемът е , че сега всеки усеща тази стена в самия себе си,  а ние трябва да я усетим като обща, и в тази степен ще почувстваме обща и силата, с която се опитваме да пробием стената. Срещу стената вече няма да стои един човек, а групата.

Това е като при бягството от Египет – една обща нощ, един Фараон за всички, една беда, едни общи наказания за народа Исраел, обединил се като един човек с едно сърце.

За никого вече не се говори поотделно, всички се съединяват заедно – и така трябва да се почувства групата. И тогава, независимо че стената ще изглежда ужасно висока – ние ще станем по-силни от нея.

Защото, когато се съединяват човек с човек, ние разкриваме, че между тях липсва Творецът и без Него няма как да минем! Той и ще бъде тази сила на пробива, която ще пробие стената.

Ще ни помогне самият Фараон, защото той сам прогонва народа на Исраел от Египет, а след това го преследва и направлява, както е написано в Зоар. А човек през цялото време се кани да се върне назад – но Фараонът ги изхвърля от Египет, той е верен помощник на Твореца.

От урока по статията „Същността на  религията и нейната цел“, 16.11.2010

[26709]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Обръщайки се към трудовете на кабалистите ние можем да изучаваме науката, а можем да изучаваме и Тора (методиката на поправяне).

Под „наука” се разбират обичайните науки: физика, химия, история, география и т.н.

Именно така се отнасят към кабала в академичните кръгове. Книгата Зоар по тяхното мнение е била написана в средновековна Испания, а не в Израел преди 2000 години.

Учените се опитват да извлекат от кабалистичните източници знания, информация. Те обсъждат стила, правят анализи на текстовете, опитват се да свържат текста с исторически събития.

Такъв разсъдъчен подход няма нищо общо с „изучаването на Тора”. Защото Тора е методика на поправяне на нашата природа, към подобие на свойствата с Твореца. И в степента на подобие, Творецът се разкрива в нас.

Целта на всички „свети” книги е разкриване на Твореца от човека. Обаче такива първоизточници като Петокнижието, Талмуда, Мишна – изложени на земен, материален език, описват висшия свят в земни образи. В техните повествования ни е трудно да разгледаме духовните действия.

Езикът на кабалистичните книги помага да не се отклоняваме от посоката към поправяне и подобие с Твореца. Защото в тях самите се говори за това, как да се поправим,  посредством обединение, за да разкрием Твореца.

Ето защо езикът на кабала най-добре от всички е пригоден за достигане на целта, заради която е дадена Тора. Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора, защото нейната светлина възвръща към източника”. За нас Тора е методика за поправяне, не  е наука, а светлина, възвръщаща към Твореца.

Казано е, че преди занятията с Тора трябва да я благословим, иначе вместо благослов ще получиш проклятие. Това значи, че е необходимо да се настроим на поправяне. „Да благословиш Тора” значи да благодариш на Твореца за това, че ти е дал възможност да се поправиш с помощта на светлината, която се крие в нея.

Книгата Зоар описва поправянето на нашата връзка – онова, което е било разбито между нас. Затова, изучавайки я, ние сме длъжни да се стремим към единство и да чакаме светлината – силата, която ще поправи връзката ни. Единствено тогава, в степента на нашето единство и поръчителство, между нас ще се разкрие Творецът.

Дайте да „благословим” Тора – да мислим за създаването на общо кли, обръщайки се към книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26687]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво трябва да правя, ако непрестанно разкривам в себе си нови недостатъци докато съм на този път, сякаш бягам продължителен маратон?

Отговор: Мислете за това като за признак за напредък! Има престъпници, които се гордеят със своите престъпления – ние трябва да се учим от тях и да се гордеем, че успяхме да разкрием тези недостатъци в себе си, че ние в действителност сме престъпници! Ако разбера, че съм такъв, за да ми помогнат за моя напредък към целта, тогава съм длъжен да им се радвам.

Това е като учен, който изучава себе си и продължава да разкрива колко много все още не знае и какво огромно поле за работа има пред него. Така той се радва, че има възможност да напредне, че има място за работа и изследване. Трябва да се отнасяме към това като към работа във вътрешна лаборатория.

Ти работиш като учен, който прави разкрития и поправяния, и се движиш в безкрайността, без да знаеш крайната точка на пътя, непрестанно разкривайки нещо ново. Отнасяй се към този процес съзидателно и творчески, защото ти изграждаш нови светове, докато ги разкриваш и възстановяваш от разбитите части!

Желаеш ли набързо да изкараш малко пари и да се пенсионираш?! Такива хора не разкриват духовното, защото то не е предназначено за тях. Ние трябва да сме упорити, както са истинските герои. Герой не е онзи, който набива някого, а е този, който разбива своето собствено его. Това се случва именно чрез преодоляване на всички неприятни състояния и, благодарение на тях, намира възможност да се развива духовно и да стане човек.

Разбирам, че това е плашещо – писано е, че Мойсей много се е страхувал от Фараона. Той е избягал от Египет и се страхувал да се върне там, докато не е достигнал до нивото на Бина, докато Творецът не разкрил себе си на Мойсей в „горящия храст”.

Ясно е, че ние имаме същия страх. Но ако си в група, там няма зло, което да се изправи пред теб и да се боиш от него повече от един миг. В първия момент аз се плаша, когато разкрия нещо неприятно, което не съм очаквал да разкрия.

Но ако съм свързан с обкръжението, тогава веднага осъзнавам, че това е трамплин, който ми помага да отскоча напред към целта. А ако не разглеждаш злото като целенасочено и, вместо това,  задълбаеш в него и започнеш да „ядеш” себе си, това означава, че ти нямаш връзка с външната сила,  с групата.

Този път ти се струва като продължителен и изморителен маратон? Но затова ти е даден живота! Ти си в този свят, за да започнеш и свършиш своето поправяне.

Не си мисли, че можеш да свършиш всичко за година или две, след която ще си почиваш в своята духовна пенсия и ще се наслаждаваш на сиянието на Шхина. Действително е написано, че праведниците живеят в радостното присъствие на Шхина, но това е така, защото те непрекъснато се намират в духовна работа, издигайки такава мощна обратна светлина – светлината Хасадим (милосърдие), че Шхина може неуморимо да сияе над техните „глави” и техните намерения.

Те работят неуморимо, както е написано, че „праведниците не си почиват нито в този свят, нито в бъдещия.” Каква почивка може да има, ако желаеш да отдаваш? Няма по-голямо наказание от невъзможността да отдаваш, което е подобно на болката на майката, която не може да нахрани своето дете.

Отдаването е най-голямата награда. Така че не търси почивка.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26721]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Без значение колко ни уморява усилието, когато четем книгата Зоар, и колко безвкусна  ни се струва тя, всички ние по време на четенето трябва да бъдем обединени в едно намерение, в едно желание.

В това се и състои нашата съвместна работа в поръчителството, срещу  вътрешните пречки на всекиго в  мислите за обединението.

При четенето ни се приспива, разконцентрираме се, губим смисъла на описанието, бродим в мъглата, самият текст не ни влече, не пробужда чувства – но именно в този текст е заложена онази светлина, която е длъжна да предизвика поправяне в нас, да ни доведе до обединение, т.е. към духовната форма.

Ние сме длъжни да се стремим към единство от наша страна и да очакваме действие от страна на светлината, така че тя да извърши точно онова, което трябва.

Ние желаем да се обединим, концентрираме се върху единното желание да сме заедно, когато всеки склонява глава. Аз осъществявам това усилие и желая светлината да извърши своето действие свише.

Това се нарича: „Исраел, Тора и Творецът са единни”. Чрез Тора ние се стараем да разкрием Твореца. Тора – това е светлината, възвръщаща към източника и обединяваща ни. А Творецът ще се разкрие в нашето единство.

Можем да си нарисуваме такава картинка: всяка дума на Зоар – не е дума, а е порция поправяне. Чувайки думата, аз не мисля за нея. Нека четецът да продължи с четенето. За мен всяка дума – това е нова капка светлина, обединяваща ни в едно цяло.

Обръщам се към всички приятели от всички краища на света: не ни достига точно това общо усилие.

От урока по книгата Зоар, 14.11.2010

[26483]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Много от новите хора казаха, че на втория ден са нямали нито сили, нито желание да дойдат на конгреса.

Но след като все пак са дошли, те усетили, как изведнъж ги обзема топла вълна на любов. Какво се е случило с тях?

Отговор: Това което те са усетили, е така нареченото „подслаждане”, независимо че не достигнахме до съвършеното състояние.

Работата е в това, че в крайна сметка всяка линия се състои на свой ред също от трите линии. И въпреки, че ние разкрихме само лявата линия, то тя се състои също от своите лява, дясна и средна линия. И точно това е станало с тези хора.

С други думи във втория ден на конгреса им се е разкрила дясната страна на лявата линия.

Въпрос: Много хора ми разказаха, че през третия ден от конгреса са почувствали нещо особено. И те сами не знаят точно какво, но това е изменило цялото им вътрешно усещане от конгреса…

Отговор: Правилно. Защото въпреки, че средната линия принадлежи към лявата линия, и въпреки че още не сме достигнали разкритие, тази линия все пак ни носи някакво осветяване свише. И затова те са почувствали това.

Вярно, не трябва да считаме, че се е случило нещо грандиозно, защото това все пак е много малка светлинка. Освен нашите основни групи, на конгреса присъстваха страшно много нови хора, затова беше малко сложно.

Но все пак, ние достигнахме много голяма и съществена промяна в нашия напредък. Това неминуемо означава стъпване на „стълбата на Яаков”, вярно, – само на нейната лява линия.

Защото ние достигнахме само до осъзнаване на злото, разбрахме, че не сме способни да достигнем духовното в сегашните си егоистични желания, че това върви срещу нашата природа, а ние все още не знаем как да я пречупим.

Но това все пак е някакво начало. И оттук нататък, ние вече ще можем да оперираме и с другите понятия.

От програмата „Седмична глава“, 12.11.2010

[26435]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Какво означава да достигнеш Безкрайността? Когато достигна Безкрайността, се превръщам в Малхут от света на Безкрайността – аз включвам в себе си всичко.

Нали „възлюби ближния, както самия себе си” означава, че всички тези, които аз виждам и усещам наоколо, стават неразделна съставяща на моята душа.

Моята душа получава обратно всички тези части, които са били разпръснати, отделени от нея и става цялостна, съвършена душа.

И всичко, което ми се струва съществуващо наоколо: неживите обекти (представи си, че ти поглъщаш всички звезди!) се отнасят към неживото ниво на твоето егоистично желание, всички растения – към неговото растително ниво, животните – към животинското ниво.

Това е като отпечатък на твоето егоистично желание, който ти показва, че всички тези неща, като че ли се намират наоколо.

Но само като започнеш да разкриваш орган за отдаване, свойството отдаване, те започват да ти се струват съществуващи вътре в теб. Те са твои части!

И ти ще почувстваш, че това е точно така! А докато на теб ти е трудно да разбереш това, наистина живееш вътре в своето его – само вътре в него!

Физиката утвърждава, че дори, когато гледаш отдалече някакъв обект, то с това вече внасяш в него някакъв дефект.

И затова го виждаш не такъв, какъвто е той в действителност, а някак усреднено между твоите свойства и това, което той представлява всъщност.

Наистина всичко, което виждаш, се възприема от теб в съответствие с твоите свойства. Всичко зависи от твоите органи на усещане, от това как ще разшифроваш „видяното”.

Но след дълги размишления, въпроси и изяснявания, ще почувстваш изведнъж, че практически реалността е друга. Ще я видиш под друг ъгъл и ще разбереш, че именно това е вярното виждане. Сякаш си сменяш очилата…

От 6-ия урок на конгреса, 10.11.2010

[26526]

 

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: От частите на урока, по време на които изучаваме Зоар и ТЕС, ми е много трудно да разбера нещо.

Как е правилно да се подходи към материала, за да може все пак да се подобрява връзката между нас?

Отговор: Баал а-Сулам и Рабаш са написали статии, писма и други подобни произведения. А освен това, Баал  а-Сулам е написал коментар към книгата Зоар, „Учението за Десетте Сфирот” (ТЕС), „Въведение в науката кабала” и книгата „Бейт шаар а-каванот”. Всичко това са нашите първоизточници, от които „се храним”.

Аз направих разделяне между тях и ето защо книгите, изброени горе, използваме като средство за привличане на светлината (сгула). А другите произведения четем не само за привличане на светлината, но и за разбиране. В първия случай, разбирането играе допълнителна роля, а във втория случай – водеща.

В книгата Зоар почти няма какво да се засегне с разума. Понякога тя обяснява нещо, дава намек, но през повечето време това не ни е особено необходимо. В крайна сметка на нас ни е нужна методиката, която се нарича „Тора”, тъй като криещата се в нея светлина възвръща към източника.

И затова не е важно колко разбираш. Учи се не този, който е умен. От разума тук нищо не зависи. Някои записват всяка дума – това е хубаво, ако помага да се приобщиш към източника чувствено, с желание. Но ако всичко се ограничава с разума – не си струва.

Тук не е университет и от самото учене няма да узнаеш нищо, ако не придобиеш желание да отдаваш, връзка с другите, любов. Само това ще ти позволи да усетиш материала – тъй като човек се явява желание, съсъд за усещания.

Разумът сам по себе си е безсилен. Той е преди всичко средство, за да се направлява и усилва желанието.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 15.11.2010

[26597]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво е по-добре да се чете по време на урока: първоизточника на иврит, не разбирайки нищо или превода на текста?

Отговор: Това е голям въпрос. Всъщност, речникът на науката кабала е толкова малък, че с времето ученикът постепенно свиква с него.

Става въпрос за около двеста думи, които, ако запомниш, ще разбираш текста на иврит. Ние виждаме това по Московската група, която чете първоизточника в оригинал.

Не мисля, че в бъдеще хората, стремящи се към целта ще могат да учат кабала на друг език. Това е много трудно. Ние още не сме се задълбочили в изучаването на буквите на иврит, в тяхното начертаване и вътрешният им смисъл.

Знаенето на кабалистичния език много помага. Уверен съм, че ти вече знаеш половината от основните термини на иврит. Предполагам, че е невъзможно да минем без разбиране на първоизточника.

Да, това не е просто. Говорим за необичаен език, различен от латинския. Но какво да се прави, светлината идва от дясно на ляво, и затова на иврит посоката на писане е такава.

Освен това, самото писане се осъществява отдясно наляво и отгоре надолу – съобразно с разпространението на светлината хасадим и светлината хохма. От тези елементи се състоят всички букви. От формата, продиктувана при различните съчетания на висшите сили.

Правилата на езика и неговата граматика също имат духовна основа. Те се изграждат върху взаимовръзката между Бина и Малхут. В иврит няма нито едно правило, измислено от човека.

От времето на Адам, роден преди 5772 години , и досега, в този език нищо не се е променило – нито в писането, нито в речта. Ако срещнем човек, живял преди хиляди години , в Египет или Вавилон, ние лесно бихме се разбрали с него.

Тук всичко зависи от висшия корен, а той е неизменен. Законът за взаимоотношението между Бина и Малхут е вечен, затова не се променя и езика.

Всъщност, езиците се променят спрямо менталността и нравите. Преди хиляди години  предците ти са разговаряли на език, който ти едва ли би успял да разбереш днес. Написването на буквите също се е променяло с времето.

Но иврит – това не е човешки език, а проекция на висшите сили и техните съчетания. И дори и той да е неудобен за нас, съвременните хора, – изход няма. Кабалистите не могат да предават науката кабала по други начини.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел „, 15.11.2010

[26594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „Нощта на невестата”: „Благодарение на отсъствието на светлината, тоест нощта, която включва в себе си всички съдилища (диним) и страдания, противоположни на свойствата на деня, Хесед, съществува трепет пред Твореца. И ако не е трепетът, не би се разкрило свойството на деня и утрото”.

Нашето първо поправяне – това е трепетът. Аз се страхувам да получа светлина директно в своето желание. Аз се пазя, треперейки, боейки се от това, че няма да съумея да се удържа и „ще отворя вратите” за наслажденията, които се проявяват в светлината.

Подобно на гост, който се отказва от угощение, аз се заключвам с всички ключалки от страх пред възможността да получа тези наслаждения не заради отдаване.

Първият етап на поправянето на моето желание е да го удържа от прякото получаване на светлината. Това се и нарича „възвръщане от трепета”.

Такова е първото свойство, което трябва да намеря – страх за това, всички мои действия да бъдат само заради отдаване.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26681]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво означава „да искам поправяне от светлината”? Какво означава „да се обръщам към светлината”?

Отговор: Необходимо е да разберем, че самото поправяне не зависи от нас. Ние се явяваме желание за наслаждение и ако можем нещо да направим, то е само едно – да повикаме действие свише.

Цялата наша работа – това е издигането на МАН, молба за поправяне, а самата работа извършва Творецът. Затова нашият път се нарича „работа на Твореца”.

Цялото старание в групата и в учението ние прилагаме, за да се убедим един друг в необходимостта от единен стремеж, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са едно”.

Необходимо е да не забравяме нито за секунда, че сме длъжни да молим за поправяния. Всичко се дава чрез молитвата, молби и разкриване на потребностите. Аз не  искам нещо абстрактно, а искам да поправя келим, искам да бъда подобен на Теб, искам да стана голям.

Детето, гледайки по-възрастните, инстинктивно иска да порасне. Ето, и аз искам това, но не само искам, а изисквам. Тъй като силата на развитието идва от Твореца. Ако не се обърнем с молба към Него, ние няма да израснем.

Проблемът е в това, че ние считаме себе си за действащи лица.Струва ни се, че сме способни сами да действаме. А в действителност, от нас не зависи нищо, освен разкриване на желанието.

Как да го разкрия? По пътя на обединението с другите! Те също нямат сили – затова пък имат желание, а повече не ми е  и необходимо.

От другарите получавам желание, много по-голямо, отколкото е било у мен първоначално. Проникнат от това желание, аз се стремя да се обединя с тях и не търпя неуспех. Ето сега  вече аз мога да се обърна към Твореца.

В общите действия на Конгреса ние открихме, че сме неспособни да се обединим. Така ясно не бяхме виждали това никога. Отпред се очерта стена, в която се разбиват нашите усилия.

Сега е необходимо само да се обърнем към силата на светлината, за да разбие тя тази стена. И ние наистина можем да я призовем.

По време на учене, особено когато четем книгата Зоар, ние трябва да изискваме поправяне. Открито сега, в този миг ти можеш да помолиш и да получиш отговор.

Твоето его ти пречи, ти си застинал като камък: „Кого още съм длъжен да моля? Не се вижда никакъв Творец.” Вярно – помоли Го така да се разкрие, че да ти стане ясно как и кого молиш.

Ние сме егоисти и няма да можем сами да пробием  махсом  . Когато егоизмът се изправи като стена, ние молим Твореца за сили, за да се издигнем над него.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→