Въпрос: Върху каква основа се гради стремежът, с който човек се обръща към Твореца?

Отговор: Стремеж можем да получим само от групата! Стараейки се да се свържа с другарите, аз получавам от тях допълнително желание, величието на целта и най – главното  – собствената си нищожност, осъзнаването, че не сме способни нито да си помогнем един на друг, нито да постигнем нещо сами.

Самият аз съм малък егоист и винаги оправдавам себе си. Но когато се свързвам с другарите, се уча от тях. Искам или не, аз виждам, че всички са слаби. А когато всички са слаби, това вече ми действа по-различно от усещането за собствената ми слабост.

В усещането за слабост, получено от тях, съществува елементът на разбиването. В самия себе си, аз не чувствам разбиване, тъй като то се е случило между нас, извън мен, по отношение на другите. Опитвайки се да се свържем заедно, за да разкрием Твореца, във връзката между нас, ние откриваме, че не сме способни да го направим.

Именно това разкрихме на последния конгрес.  Разкриване на разбиването. Отттук трябва да разберем само едно: какво да правим с разкриването, което се намира пред нас? Стигнахме до разочарование, до разкриване на своята неспособност да се свържем. Какво да правим? Да изоставим пътя ли?..

Именно сега, за първи път открихме тази стена и сега имаме само един изход – да се обърнем за помощ към Твореца. Тъй като сами не сме способни да я пробием.

Трябва открито да си кажем, че сме разкрили това състояние и сме неспособни да вървим срещу него.

Опитвайки се да се свържем на конгреса, ние открихме как веднага настъпи охлаждане, разочарование от пътя. Това ни скова – оказахме се като в окови вътре в желанието за наслаждение, неспособни дори да помръднем в посока на обединяването. Това усещане трябва да е ясно за човека.

А сега, трябва само да вземем решение: „Затворникът не може сам да се освободи от затвора “ –  аз не съм способен на това.

Прекрасно! Следващият етап, след осъзнаването на собствената си неспособност  е да помолим Твореца! Именно в това състояние, ако помолиш –  ще получиш! Тъй като си разкрил мястото, на което не си способен да направиш нищо. По рано не си имал с какво да се обърнеш към Твореца. Сега му е времето!

От урок по книгата „Зоар”, 16.11.2010

[26703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Посредством обкръжаващите светлини (ор макиф) и кръглите келим (келим де игулим) ние се движим напред и се придвижваме из духовното пространство от състояние в състояние.

Кръглите келим, желания, съсъди – се отличават с това, че са лишени от екран (масах) и не извършват ударно взаимодействие (зивуг де акаа) според степента на подобие със светлината.

Само екранът придава на съсъда това подобие, тази връзка, благодарение на която кли само определя насоката на движение.

Но в кръглото кли още няма екран, който би построил неговите желания по права линия, отгоре надолу, според степента на съответствие на свойството отдаване. И независимо от това съсъдите без екран също живеят, движат се и се изменят под въздействие на обкръжаващата светлина.

Наистина, как бихме се придвижвали из нашия свят през целия подготвителен период към махсом и вход в духовната реалност, ако не ни въздействаше обкръжаващата светлина?

Какви средства бихме използвали? Нали нямаме екран? Излиза, че бихме се носили по течението и случайността?

Но ако келим все пак са привлечени към екрана, ако в тях се пробужда точката в сърцето и дава първоначален импулс към поправяне, към истина, то те попадат под въздействие на обкръжаващите светлини.

Тези светлини действат съобразно с усилията на кли, с неговото желание и потребност, колкото и “глупаво” да е.

Така и децата не знаят точно как да се движат напред, не разбират смисъла на своите действия и независимо от това растат и се развиват. Всичко това е благодарение на окръжаващите светлини.

Мен са ме довели в група, и аз правя това, което е добре в очите на другарите. Без разум и сили, аз все още не разбирам това, което се случва, но чувствам, че е важно за мен.

Докато човек не встъпи в духовния свят, той не знае жив ли е или е мъртъв, не разбира защо и как живее. Ние изобщо не се ориентираме в реалното положение на нещата, докато не разкрием Твореца, та макар и в най-малка степен.

И затова нас ни водят обкръжаващите светлини. Ние ги привличаме и искаме те да ни въздействат.

В тъмнината, без екран, без намерение за отдаване, в егоистичното намерение ло-лишма, неизбежно произтичащо от разбиването, ние все пак се стремим към лишма, към отдаване. Нека се боим, нека не желаем – но вече не сме безразлични към това.

И затова в такава ситуация на нас ни въздейства светлината, отнасяща се не към линията, а към кръга – към обкръжението на другарите, в което работим.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 15.11.2010

[26587]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако в света не съществува възнаграждение и наказание, то къде съществуват?

Отговор: В нашия свят има възнаграждение и наказание, добри и лоши хора, тук има всичко, което виждате и разбирате.

Казано е: „Светът се движи по неизменни закони”. В рамките на нашия свят във всяко общество, във всяка страна и във всяка цивилизация съществуват свои закони.

Ако отидеш в детска градина, училище, заведение за възрастни – навсякъде има свои закони на общуване, възнаграждение и наказание за тяхното съблюдаване. И така, където и да отидеш, всяко място си има свой устав от закони за група от хора, за обществото или народа.

Но ако говорите за печалба или загуба на човек по отношение на духовния свят, то неговите земни постъпки нямат отношение към духовното ниво.

Те влияят на следващите кръгообороти от души, но не и на разкриването на Твореца от творенията, разкриване на духовния свят, „светът свой да видиш приживе”. И както обяснява Тора, излиза, че този човек нищо не е свършил.

Ние учим, че единственото свободно действие на човека в този свят е усилието му към единение в групата, а всички останали действия не са негови.

Влизаме в сметката само доколкото всеки път избираме по-доброто обкръжение, за да достигнем целта на творението.

От 2-я урок на конгреса, 09.11.2010

 [26410]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Вие казвате, че информацията, възприемана чрез очите, се отразява „на екрана” в тилната част на главата…

Отговор: Не. Нищо не се възприема от очите – очи няма. Както няма и „тилна част на главата”.

Нищо няма, освен егоистичното желание да напълним себе си, което ми показва, че съм „устроен” така: имам очи, глава, ръце, крака.

Но в такъв вид ми го рисува желанието ми за наслаждаване. Рисува също и това, че едва ли не има някакви обекти извън моето тяло.

Въпрос: Значи, именно така възприемаме Твореца – като скритие? Такава ли е реалността?

Отговор: Това, което виждаме или по-точно чувстваме (казваме „виждам”, защото зрението е най-мощният орган за усещане) – това е разликата между нас и Твореца – сянката на нашето егоистично желание на Висшата светлина, на бял екран.

Затова виждам само всевъзможни частни желания, различни свойства, заключени в егоистичното ми желание.

С други думи, неживата природа, растенията, животните, човекът – всичко това са четири нива на желанието ми да се насладя: шореш, алеф, бет, гимел, далет, които ми се представят в такъв вид на фона на бялата светлина.

Всъщност аз усещам само желанието да напълня себе си! А какво е светлината? Светлината е този фон, на който виждам желанието си да се насладя.

Така че, когато това желание стане като светлината, то не ще заслонява светлината от мене и аз напълно ще мога да усетя Твореца.

А засега, вместо Него, аз възприемам само егоистичното си желание. С други думи, всичко, което ме обкръжава – това са части на моето его.

От 6-я урок на конгреса, 10.11.2010

[26523]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Има ли връзка между частното и общото управление?

Отговор: Да, между тях има двустранна връзка. Общото управление е свързано с отделните части, а също така въздейства върху системата на душите – и всичко това е съобразно с реакциите на всяка от тях.

Душите, намиращи се в окръжността на системата, са длъжни в крайна сметка да създадат единна линия. За да намерят всички своето място в нея, е необходимо частно управление над всяка.

Затова в системата съществува програма за общо и частно управление, действаща отгоре надолу. Ще я обозначим с жълт цвят.

Но това не е достатъчно. Сега от всеки се иска ответна реакция: доколко аз сам искам да напредвам и добавям свои усилия към натиска, който ми оказва управлението? Ще добавя ли своята сила към силата на светлината?

 

Светлината действа в своето време, блъскайки ме напред с удари, искам това или не. Този процес се нарича „беитò”. А освен това аз сам мога да ускорявам и да се включвам в процеса, без да чакам действието на светлината.

Такова ускорение се нарича „ахишéна”: аз привеждам своето желание в съответствие с желанието на Твореца, с изправянето, с окончателното съвършено състояние.

В това се състои цялата ми работа: да добавям своите сили, неутрализирайки сам по този начин силата на светлината. Аз искам да поема програмата на управление, да я разбера и да я осъществявам самостоятелно.

Точно заради това сме получили точката в сърцето, към това, всъщност, се и стремим – да познаем програмата на творението и да я изпълним.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 15.11.2010

[26602]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

В науката кабала ние изучаваме как да изправим желанието си, което е и целият материал на творението.

Да го изправим до такава степен, че да усетим Силата, царуваща в мирозданието – Твореца, светлината. Освен тази Сила и желанието няма нищо друго.

Разкритието се осъществява съгласно закона за подобие на свойствата: желание да усетим силата на светлината в степента на своето подобие с нея.

Програмата и целта на творението се състоят в това желанието да разкрие напълно светлината. А значи – нужно ни е да изправим себе си до пълно уподобяване на свойството на светлината – отдаване.

Затова е била създадена системата на световете, която ни помага да променяме желанието по подобие на светлината. Първите крачки правим в този свят, а след това се издигаме в световете Асия, Ецира и Брия. Тук, в деветте по-долни сфирот Малхут в света Ацилут, се намират разбитите души.

Кетер, висшата сфира на Малхут, лежи над парса, в света Ацилут, където действа свойството отдаване. А под парса действа свойството получаване.

Малхут получава сили от Зеир Анпин. Той за нас е висш и даващ, от него получаваме всичко. От своя страна Зеир Анпин се намира във връзка с по-висок парцуф от света Ацилут – Аба ве-Имa (АВ”И), част от който се явява ИШСУ”Т.

А още по-високо лежи парцуф Арих Анпин (А“А), който получава светлина от Безкрайността (Ейн Соф) и я предава надолу по веригата към Малхут.

Главното за нас е как ние, разбитите души от световете БЕА, ще се издигнем до Малхут де-Ацилут. Защото, включвайки се в него, ние се включваме в процеса на изправяне. Светът Ацилут изправя разбитите желания, пребиваващи в егоистично намерение.

Самото желание не се променя, то е материал, с който нищо не може да се направи. Но да използваш желанието можеш двояко: или за да го напълниш отвътре посредством получаване, или за да отдаваш. Във вторият случай то ще бъде заради отдаване на другите.

Как е възможно това? Благодарение на любовта, на обединението с другите.

Книгата Зоар ни помага преди всичко на първият етап – при подема в света Ацилут. Порядъкът на действия е следният:

1. Ние отправяме молба за изправяне (МАН).
2. Към нас идва отговор (МАД) във вида на обкръжаваща светлина (ор макиф), който ни придава сила.
3. Ние се издигаме нагоре към Малхут де-Ацилут.
4. Малхут повдига нашата молба към Зеир Анпин.
5. Той ѝ дава сили и изправя душата.

По този начин ние винаги работим със светлината. За да изправим желанието с намерение за отдаване, ние работим над обединението, което можем да постигнем единствено под въздействието на светлината.

 

От урока по Предисловие към Книгата Зоар, 15.11.2010

[26566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Чувствам, че на Конгреса ние създадохме ново кли. Скоро обаче, аз ще се върна в своя нормален егоистичен свят и отново ще вляза в контакт с хора, които не следват духовния път…

Отговор: Човек няма да може да върви напред, ако не създаде свой кръг. Всеки има нужда от група – виртуална или физическа, но тя трябва да бъде средата, която ще му въздейства по-силно от егоистичното общество.

Човек е длъжен да формира такава среда, която да определя мислите, желанията и ценностите му. Иначе е загубен, защото следва общата егоистична среда. В това се състои нашият единствен избор и ако не го направим, няма да можем да напредваме.

Сега, след Конгреса, аз се върщам в къщи. И къде са моите мисли? Какво ме тревожи? Страхувам се от мига, в който ще премина от връзката с духовното общество към връзката с материалното общество.

Ще усетя ли това щракване, след което всички мои помисли и желания се окажат от другата страна, в общото блато? Как да не изпусна краткия миг на прехода?

Ето за това трябва да се тревожа и да преживявам. Това е нашият пропуск, който ни струва толкова години и усилия. Всичко останало не е проблем. Проблемът е само, че пристигам в къщи и се успокоявам: „Отлично, конгресът свърши. Сега да се върнем към обичайния си живот”.

И тогава – край. Всичко, което е било изчезва в клипа.

Единственото действие, което зависи от мен е да се прикрепя към духовна среда, към група, за да бъде тя близо и да ми въздейства по-силно от материланото обкръжение.

Също както изплашено дете, което се държи за възрастния, надявайки се, че това ще го спаси от всички проблеми. Хващайки се за големия, опирайки се на него, то е сигурно, че вече всичко ще бъде добре. По същия начин и ние трябва да се прилепим към духовната среда.

Разотивайки се, не изпускайте от очи групата, вслушвайте се в нея, сякаш на ушите ви още има слушалки, припомняйте си за духовното с нашите песни.

Няма значение къде се намираме и с какво се занимаваме – като фон винаги трябва да звучи нещо родно, заимствано от групата. Транслация на урок, който едва се чува през минимизиран прозорец, все пак прониква в подсъзнанието.

И задължително надниквайте в моя блог. Там казвам всичко най-важно. Дори снимките, които се публикуват, аз подбирам много старателно. Добре е блогът да се чете ежедневно, защото до следващия ден, материалите в него губят сила. Всички ние се обединяваме около блога и сутрешния урок.

От нас не се иска нищо друго, освен старание – в това се състои изборът на по-добра среда. А светлината върши своята работа. Всеки трябва да се погрижи за това как да се приобщи към силна духовна среда, за да не загуби духа, които отнася от Конгреса.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26553]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Може ли да се молим за разкриване на точката в сърцето на близък човек?

Отговор: Нашето развитите е подобно на развититето на ембрион в утробата на майката. Всяка част се развива в определен момент и последователност.

Ние не разбираме защо се случва така, но с изучаването на сфирот и трите линии – КАХАБ, ХАГАТ, НЕХИ, започваме да разбираме как протича това развитите (това се обяснява подробно в 11 и 12 част на „Учението за Десетте Сфирот”).

Аз не отговарям за началото на развивитието на всеки човек – това зависи от корена на душата му. Моите деца или внуци може да нямат никакво отношение към кабала и да остават равнодушни към духовното, а някъде в Аляска се пробужда човек и не може да живее без това.

Всичко зависи от това, дали душата е достигнала своето развитите или не. Така че, аз не трябва да се моля Творецът да промени реда на развитие на този общ „ембрион”.

Единственото, което трябва да направя е колкото се може повече да работя в група. Нашата основна задача е да постигнем единство помежду си!

Благодарение на него, ние ще влеем в този развиващ се плод свеж и мощен поток от кръв. Ще ускорим общото развитие и всичко ще се развива по-бързо, като при това бъде съхранена правилната последователност.

Така че, ние трябва да ускорим нашето развитие и за сметка на това, да ускорим общото развитие.

От 8-мия урок на конгреса, 11.11.2010

[26541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Забравяме, че не трябва нищо да правим, а само да молим Твореца да направи онова, което искаме!

А ние мислим как да накараме своето сърце да се разкрие, как да се свържем с другия, как той да се свърже с мен…

Изобщо не трябва да мислим за това! Представяме си връзката в нашия егоистичен разум, но това изобщо не прилича на онова, което мислим!

Това е ниво на висшия свят – пред нас се разкрива нова реалност! Трябва само да помолим – нищо повече!

Учим, че всичко става чрез молбата. Издигаме молитвата МАН, в отговор идва обкръжаващата светлина МАД и поправя всичко, а ние само присъстваме при поправянето. Всичко се случва свише – от нас е необходимо да дойде само искането, молбата, стремежа.

Проблемът в тази точка е обръщаме ли се към Твореца или се опитваме да направим всичко самостоятелно. Именно в тази точка правим грешка и засядаме в нея дълги години, като не сме в състояние макар и малко да променим посоката, да разберем, че няма нищо, освен обръщението, искането, молбата!

За да постигнем тази молба, ние трябва да се постараем, но само за нея. Ако се опитваме самостоятелно да изградим правилната обща система, основаваща се на любовта и дружбата, това ще бъде дълъг път, който ще ни доведе до разбирането, че се отдалечаваме от целта, че не сме искрени, че се ненавиждаме помежду си и не се приближаваме към единството.

Кабала трябва да ни доведе до много точен анализ – не се опитвай да се съединиш с другия, защото не си способен на това. Ти си егоист – той също. Това може да направи само висшата светлина – тя трябва да дойде и да ни спои. Само тя!

Затова, не търсете връзката един с друг, тъй като е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Тоест аз и другарят, а Творецът между нас, „правещият мира във висшето, ще направи мира в нас”  (осе шалом бемромав, ху иасе шалом алейну).

Всяко наше обръщение един към друг, без силата, която да ни свързва помежду ни, е фалшиво поведение. Когато се прегръщаме, ние не искаме да го правим или го правим на нивото на нашия свят.

Любов, съединение или дружба искаме ние един от друг? Само на нивото на този свят. Кой от нас може да стане поръчител за друг или за самия себе си? Откъде имаме сили? Можем да се устремим един към друг само чрез висшия, който изпълва цялото пространство между нас.

Ако поискаме Той да напълни пустотата, да ни свърже помежду ни и през цялото време да присъства между нас – това ще се стане с лекота. Науката кабала е призвана да ни доведе до правилното отношение, а ние, в своята егоистична природа през цялото време бягаме от това.

Хайде да не забравяме, че „няма никой друг освен Него”! Творецът изпълнява действието, но за да се случи то, ние трябва да го предварим със своето желание. Това се нарича „сключване на съюз”. Подписваме с Твореца договор – ние искаме, а Той изпълнява. 

Подобно на малките деца които вървят и теглят след себе си възрастните, ние привличаме висшата сила, за да поправи създадената от нея природа и тогава да станем равни на Твореца.

Не можем да постигнем поръчителство, дори и да го поискаме истински. Когато започнем да говорим за единството, трябва да си спомним условието: „Исраел, светлината и Творецът са единни”. Аз, ближният и Творецът между нас – само тримата заедно, можем да постигнем истинското помиряване и съвършенство.

Именно стремежът към съединение в групата ще ни доведе бързо до осъзнаването, че трябва да се обръщаме за каквато и да е помощ към Твореца!

От 8-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[26547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.441: …За това е казано: „Недей да ореш с вол и магаре едновременно“ – за да не допуска човек неподходящи връзки.

Защото в резултат на такова действие на човека се пробужда не това, което е необходимо. И когато те се съчетаят заедно, за него е невъзможно да им се противопостави.

От страна на тяхната връзка, произлиза от основата им една клипа, наречена „пес“, който с дързостта си надминава всички.

„Зоар” говори също за това, че при всяко наше усилие  и действие, веднага се разкрива клипа и човек се проваля, потъва в клипа, а след това постепенно извършва поправяне и излиза от нея. Така той я изследва и повече не трябва да се намира в нея.

Тоест издигането по стъпалата винаги започва с объркване, със смесване на доброто и злото. В началото, всяко състояние не ми е  ясно. Няма съмнение, че в него има добро и зло.

Аз трябва да привлека към това състояние светлината, връщаща към  източника. Светлината, която се проявява в това състояние, спуска злото надолу, а с доброто аз се издигам нагоре.

 

Затова, винаги се получава така, че във всяко състояние, което постигам, отначало се усеща неяснота и само благодарение на светлината, то се разделя на две.

Преди всичко, аз разкривам злото с помощта на светлината, както е казано: „Аз създадох злото начало“ и го изхвърлям надолу (1). А след това „… и създадох Тора за неговото поправяне, защото съдържащата се в нея светлина (О“М) връща към източника“. И тогава, аз се издигам нагоре с добро желание (2).

Затова „няма праведник на земята, който да е направил добро, без да прегреши преди това“. Отначало, ние винаги трябва да разкрием злото и да го отхвърлим (1), тоест да живеем в него, да бъдем проникнати от него, да разберем,че е зло и едва след това се освобождаваме от него и постигаме доброто (2).

Така става при всяко изясняване на всеки най-малък детайл. Затова, не се плашете, че това ви се случва всяка минута. Точно обратното – колкото по-често, толкова по-добре.

От урока по книгата Зоар, 14.11.2010

[26480]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→