Днес, човечеството е развило цяла индустрия за развлечения, за да забравим за празнотата в живота: всевъзможни световни шампионати, съревнования от всякакъв вид. И всичко това, за да объркат човека и да напълнят с нещо живота му.

Защото егоизмът е пораснал и изисква напълване. Една от задачите на правителството е, да обърка главата на народа, за да го успокои и занимава с нещо – само да не задава въпроси.

Какво ли можеш да му отговориш, ако започне да пита за смисъла на живота?  Правителството няма какво да отговори на това, но то не иска, гражданите да излязат на улиците, за да търсят на смисъла на живота, загубили вяра и в този живот, и в правителството.

Затова, то поддържа популярните „звезди“, масовата култура, СМИ, снабдяващи ни с всякаква незначителна информация само, за да ни объркат и да ни свалят малко от нивото, до което вече сме се развили… Защото, ако позволиш сега на човека да действа, според неговото собствено, а не според замъгленото желание, той ще започне да задава много сериозни въпроси.

Той ще види, че няма нито система на възпитание за подрастващото поколение, нито култура, нито напълване, нито здраво общество – нищо! Ще открие, че живее в общество, където цари пълна разпуснатост. И тогава ще попита: това ли е правителството, това ли е светът, така ли трябва да се живее?!

И ще започнат революции и безредици. Затова, главната задача на правителството е да обърка главата на народа – няма значение къде, във всяка страна: в Европа, в Америка, в арабските страни.

Затова, когато желанието на човека нарасне повече от онова, което може да получи от живота в този свят, тогава се пробужда науката кабала, и му разкрива истинската цел.

Но в този момент възниква проблемът, как да стигне това знание до него, тъй като не е възможно да се обърнеш нито към СМИ, нито към популярните звезди, нито към учените, нито към системата на образованието, нито към правителството. И те самите не разбират защо, но всички ще бъдат против! Разкрива се пълната противоположност между науката кабала и всеки начин на живот, изобретен от нас в този свят.

Няма да бъде възможно да разчитаме на никакъв канал – можем само пряко да се обръщаме към народа, за да научи, че в кабала има отговори на неговите вътрешни въпроси. Всички останали искат да го объркат с тези въпроси и да ги заглушат по всякакъв начин, но той неизбежно ще страда, ако не намери отговора им.

Затова се обръщаме направо към всеки човек. Тук няма да можем да намерим никакви други съюзници – ще видите как никой от тях не е в нашата посока.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 19.12.2010

[30213]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Книга „Зоар“. Предисловие, Статия „Ключалка и ключ”, п.42: Този печат е бил утвърден и скрит в Бина, подобно на това, както някой крие всичко, заключвайки го под ключ.

И този ключ е напълно скрит в един от чертозите. И макар че всичко е скрито в този чертог, основата на всичко  е ключа, защото този ключ както заключва, така и отключва.

Голям въпрос и голяма загадка: как е устроена духовната система, за да поправя егоистичното желание, противоположно на Твореца във всичко.

Две абсолютно противоположни една на друга сили – Бина и Малхут са се  обединили  под властта на трети фактор – намерението. Те са построили система, която действително е способна да служи на поправянето с помощта на силите за получаване и отдаване, пораждайки намерение в нисшите.

Самият механизъм се намира в трите горни сфирот на света Ацилут, докато в седемте долни сфирот действат ключалката и ключът. Системата е вече готова за прилагане: ако я активираме, тя ще ни въздейства. Ние не чувстваме как ни променят нейните светлини, а между впрочем, те се спускат вече изградени в правилно съчетание. Те и изменят нашето желание така, че то да дойде до подобие с намерението.

Книгата „Зоар“ обяснява тайната на висшата система, която свързва силите на Твореца и творението, за да ни направи подобни на Него. Ние не знаем как протича в нас процеса на промените и изучаваме неговия механизъм като „чудотворно свойство” (сгула).

Ние все по-добре разбираме, че нищо не разбираме, все повече се отчайваме от собствените си сили и, не виждайки изход, се уповаваме на висшата система – а после, напротив, се радваме на тази зависимост.

И накрая, ние постепенно започваме да се включваме в системата, ние сме готови, тя да извърши  върху нас всички необходими действия и да ни измени в подобие на себе си. Ако човек прояви готовност за това, системата започва да му въздейства .

Така че, първото действие от наша страна  е да склоним глава. Тогава висшата система буквално „отпечатва” в човека своята форма и той става подобен на висшето.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 21.12.2010

[30374]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Рабаш, статията „Пояснение към „Птиха““: Съществува притча за двама приятели от детинство, които  пораснали и единият станал цар, а другият  – бедняк.

Срещнали се те след много години и царят решил да помогне на приятеля си. Изпратил го той в съкровищницата си и казал: „Давам ти 2 часа – вземи толкова пари, колкото искаш“.

Зарадвал се беднякът и влязъл в съкровищницата, а след 5 минути излязъл с чаша пълна със жълтици. Но пазачът, който стоял на входа, обърнал чашата и изсипал всички пари на земята.

Заплакал беднякът и се върнал обратно в съкровищницата. Напълнил той чашата и излязал. И отново пазачът изсипал всички пари.

Така ходил беднякът насам-натам  двата часа и пазачът изсипвал всичките пари. Когато изтекъл срокът, беднякът се примолил за последната чаша, молейки се да му остави парите.

Но пазачът казал : «Не само тази чаша е твоя, но и всички пари, които изсипах преди на земята. Аз просто видях, колко малка е чашата ти, и исках да ти помогна да вземеш повече пари».

Ние не сме способни наведнъж да получим цялата светлина на Безкрайността и затова цялата ни работа за получаване на светлината се дели на много времена и състояния .

А също и всички предишни състояния, които сме изминали във всички кръгообороти се натрупват  и се събират заедно в едно общо състояние, в което всички желания/келим и всички светлини се съединяват заедно, докато не достигнем до напълно поправено състояние (Гмар Тикун), където всичко се слива в едно и отново се разкрива Малхут на Безкрайността, напълнена с цялата безкрайна светлина.

От урока по статията на Рабаш “ Пояснение към „Птиха““, 17.12.2010

[30360]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Със своето отношение ние разрушаваме света. Всеки ден ние само записваме колко още вида растения и животни са изчезнали от света.

С всеки изминал ден светът става все по-беден и губи разнообразието на формите си. Тъй като, дори и да не ги унищожаваме пряко, то създаваме такива условия в света, при които те просто не могат да съществуват. Казват, че ситуацията вече става необратима.

И само по тези тъжни последствия можем да видим, че сме направили нещо неправилно. Защото си мислехме, че имаме право да правим с природата каквото си поискаме. Вместо отначало да изучим нея и себе си, и да видим, накъде трябва да насочим дадената ни сила – към изменение на околната среда или на самите себе си чрез  правилното обкръжение?

В това се състои  разликата между верните и неверните подходи. Или аз се опитвам да поправя всички, целия свят, и да заставя всички да танцуват под моята свирка – или да разбера, че всичко, което не ми харесва в света, трябва да поправя в самия себе си.

Егоизмът се намира вътре в мен, и затова ми е нужна светлина, връщаща към източника, за да го поправи. Това е основата на правилния подход.

Човечеството започва да достига до това едва днес и да разбира, че светът е затворена система, в която всичко е интегрално свързано. И от момента, в който започваме да виждаме това – дотогава, докогато това ще ни застави действително да се променим, ще мине много време…

Приличаме на малко упорито дете, което вече само вижда, че прави нещо нередно, но пак продължава да го прави, всеки път получавайки шамари. Докато не се хване за главата…

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30421]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

От 28 до 30 януари в Берлин ще се състои голям кабалистичен конгрес. С нетърпение чакам това събитие и много се надявам, че на него ще дойдат всичките ни европейски приятели, а така също и много нови.

Изключително важно е участието в този конгрес. Чакат се гости от Източна Европа и от другите континенти.

Аз препоръчвам и даже моля: ако все още смятате, че може да пропуснете този конгрес, моето мнение е съвсем друго. След това ще съжалявате. Струва си да дойдете, както се казва,“на всяка цена”.

Ние ще прекараме там няколко дни, ще се учим, заедно ще си изясним много неща. Европа е центъра на света, оттук винаги са тръгвали нововъведения. Необходимо е да се разкрие на европейците духовната мощ на науката кабала.

За да сплотим силите си, за да проявим още по-добре пътя и целта, за да я достигнем лесно и бързо, трябва да се съберем заедно през тези дни.

Много ще се радвам да видя всички ви.

До скоро!

Oт урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Само допреди 40 години разводът беше срамно явление, а днес в това няма нищо необичайно. Хората не разбират за какво е нужно да се бракосъчетават, да раждат деца, да продължават поколението, започват да се питат защо изобщо живеят!

И докато не се намери отговор на този въпрос – всичко останало човекът намира за ненужно: и семейството, и децата. Ще си живея сам самичък, колкото се може по-комфортно, а това, което ще става по нататък – не ме вълнува. Ето така нашето его днес се отнася към живота.

Но ако аз разкрия високата цел – откриването на още един свят, на още едно вечно измерение и то тук и сега, дори и това да изисква от мен отговорности, определена обвързаност, да отменя себе си, така че да постигна тази цел, – нейната важност ще ме застави да създам семейство.

И тогава аз вземам за себе си жена, избирайки я не в съответствие със своите животински инстинкти, а търся за себе си духовен партньор! Моята жена през цялото време ще бъде редом с мен и ще стане за мен индикатор, около който и в светлината на който аз ще знам дали не съм се отклонил от пътя.

И тогава ние наистина ще постигнем целта, заради която на нас няма да ни се налага просто да се търпим един друг, – а ще бъдем свързани заедно не заради дома, децата и съвместното съжителство, както е било по-рано, а заради духовната цел.

И двамата ще отменим своето „Аз”, ще се постараем да се снижим един пред друг, ще съхраняваме и пазим духовната част на всеки от нас, така че чрез тях да се съединим в едно. Ето това се казва: „Мъжът, жената и Шхина (Твореца) помежду им.”

Ще говорим един на друг чрез Твореца, – тъй като ние не сме сами, – Той винаги се намира между нас. И затова аз гледам на своята жена чрез Твореца, тоест виждам двамата: Твореца и нея. По същият начин и тя ще вижда Твореца и мен.

Ако ние не отчетем този трети фактор, ако не съставим този триъгълник: мъжът, жената и целта, – то ние не ще успеем да живеем заедно . На животинско ниво това е възможно, но на равнище „човек” – не!

Аз не бих успял да видя Твореца, ако чрез Него не гледам на своя мъж/жена.

Първоначално ние сме били две частите на едната обща душа: Адам и Хава (Ева). И сега трябва да се върнем към същия строеж, макар че Змията, нашето огромно его,  ни разделя. Ние трябва да поправим тази „змия”, – и на нейното място – между нас да открием Твореца.

Въпрос: Така, значи не си струва да чакам „рицаря на бял кон”, а трябва да търся Твореца?

Отговор: Твореца – преди всичко. А вече след това – този, който според теб може да Го възпроизведе.

Из беседата „За женствеността“, с моята по-малка дъщеря Рахел Лайтман, 14.12.2010

[30406]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Кабалистите пишат за различни състояния на нашите души – състояния, които те самите са преминали .

Важно е до каква степен ние искаме да си представим тези състояния, да ги отъждествим със себе си.

Всички те са свидетелства за това, как ние доставяме ответно удоволствие на Твореца и благодарение на този стремеж, разкриваме същото действие от Негова страна. Така ние встъпваме в сливане с Твореца: Той към човека, а човека към Него.

За тези състояния ни разказват кабалистите. Колкото повече ние се стремим към тях, толкова по-силно въздейства оттам силата на светлината, която ни приближава към състоянията на сливане и ни въвежда в тях.

И така през целия път. Не само сега, когато ние само се готвим за реално влизане в тези състояния на взаимовръзки, но и после, когато ние по-добре ще усещаме духовните действия.

Така или иначе, само нашият стремеж, само издигането на МАН, молитвата за все по-високи състояния на взаимно отдаване, за разкриване на любовта, ще ни помогне стъпка по стъпка да се изкачим на новите стъпала.

До края на поправянето душата трябва да се ръководи от този подход. Само такава работа ще ни придвижва напред.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 21.12.2010

[30378]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Кой е този нисш, който издига МА”Н?

Отговор: Нисшият, това са разбитите души. „Разбити” означава, че разкриват как не могат да се съединят помежду си, да постигнат единението, което е съществувало преди разбиването.

Откъде знаят как е било преди разбиването? С помощта на всевъзможни средства, те възбуждат в себе си това желание, потребността от единение.

Вътре в нас се намират всички решимот (информационните гени) от разбиването, наречени „седем решимот” или „седем светлини”.

Ако искаме да се съединим помежду си и да работим над това в група, осъществявайки различни действия по обединението, тогава пробуждаме в себе си тези решимот и усещаме липсата на единение. А как да се съединим?

По време на учене, свише идва светлината и ни въздейства. Ние също извършваме всевъзможни действия и светлината, заедно с нашите действия, пробужда в нас решимот от разбиването. Тогава разбираме в разума и малко в усещанията, че трябва да се съединим.

Когато в нас възникне макар и слабо желание за съединяване, това е разултат от въздействието на светлината, защото то не може да възникне от само себе си. Тогава започваме да търсим начини да се съединим.

Ние мислим, че сме способни да се обединим направо, правим всевъзможни действия – организираме конгреси, вечери на единството, другарски събрания, и накрая стигаме до разбиване, разочарование и криза.

Но това не е криза, а разкриване на разбиването, само че отдолу нагоре. Разкриването на недостигащото единение е добро състояние, защото по-рано, ти също си бил разбит, само че не си го разкрил.

Сега, когато си установил в себе си желание, потребност от единение, ти имаш възможност да започнеш да формираш от него МА”Н, защото само усещането за желание не е достатъчно.

Трябва да работиш с това желание заедно с групата, да се стараеш да се съединиш с другарите – да обработиш разкрилото се в теб желание. Защото се е разкрило само усещането, че не сме способни да се съединим.

Но това не е достатъчно. Твоето желание трябва да е отправено към висшия, към отдаването, към съединяването между нас – за да се разкрие духовното, Твореца, общото свойство отдаване.

Работейки все повече и повече върху това, в резултат на въздействието на светлината, ние внезапно започваме да разкриваме във вътрешността на нашите действия, опитите за съединяване – че не сме способни на това и трябва да помолим Висшия.

И също така, желаейки да помолим Висшия и обръщайки се към Него, ние установяваме, че Той ни трябва не само, за да ни съедини, а започваме на усещаме, че правим това именно за Него.

Обединяваме се помежду си не за себе си, а за да се съединим с Него – и с това да Му доставим удоволствие.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 05.12.2010

[28775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо в ТЕС (ч.8, т.29) е казано, че нисшият поправя висшия? Какво се има предвид?

Отговор: Нисшият (света Ацилут) поправя висшия (света Некудим). Защото светът Некудим се е разбил, вместо да постигне пълното поправяне.

Тъй като е необходимо да се разкрие злото начало – егото, както е казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне”, а в света Некудим, то не се е разкрило, затова се разкрива по време на разбиването и тогава може да бъде изграден света Ацилут – „Тора за поправянето”.

Целият свят Ацилут, целият му апарат – Атик, Арих Анпин, Аба ве-Има, З”А по отношение на света Ацилут се нарича система на „Тора”, която носи светлината, връщаща към източника на доброто, душите, издигащи се в Малхут.

Затова, след разбиването на света Некудим, нисшият поправя висшия. Така и ние, в нашите души, в частиците от разбиването на общата душа Адам Ришон, също поправяме тялото на разбилия се Адам, защото именно ние – оцелелите части на тази система, трябва да я поправим. Адам Ришон, висшият спрямо нас се е разбил и ние нисшите го поправяме.

В нашия свят става същото. Следващото поколение ще трябва да поправи грешките, направени от предишното поколение.

Това, което са направили родителите, го поправят децата – отначало с тяхна помощ, а после се издигат по-високо, вземат всичко, което е останало непоправено от родителите и продължават поправянето. С други думи, децата поправят родителите си – поправят това, което разкриват родителите.

Както е в света Ацилут – от една страна нисшият поправя висшия, а от друга – висшият дава инструментите, за да поправи себе си.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 21.12.2010

[30399]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: На всеки плод трябва да се даде време за съзряване – така може би и човечеството не трябва нищо да прави сега, а просто да почака, докато съзрее, като плод?

Отговор: Човечеството вече е завършило своето развитие на нежива, растителна и животинска степен. И вече 5770 години ние се развиваме на степен „човека” в нас – започвайки от Адам, първият „човек”.

За тези 5770 години ние също преминаваме през степените неживо, растително, животинско, човешко – вътре в човека. Дотогава ние сме живели просто като животни, а започвайки с Адам, в нас се развива човешката част, в това животно, което е започнало да се нарича „човек”.

Човекът, който пръв е разкрил духовното, човека в себе си, подобен на Твореца – се наричал Адам Ришон (първият човек).

Започвайки от него и по-нататък ние всички се намираме на човешка степен на развитие – и оттук са започнали „човешките” проблеми. Затова няма смисъл да чакаме всичко това само да се подреди – то няма да се подреди и ние само ще затъваме все по-надолу и по-надолу.

Човекът в нас е всичко, което излиза извън рамките на животното. На животното са нужни: храна, секс, семейство, постеля, общество – и това същото е нужно на животинското тяло на човека.

А всичко, което е над това, когато човек започва да си служи не със своите естествени животински инстинкти, а с човешкият егоизъм – се отнася към човешката част в нас, която ние трябва сами да приведем в хармония. Това е единствената част, притежаваща свободна воля.

Кой е той, човекът в нас? – Това е всичко, освен животинското.

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30410]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→