Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Книга «Зоар». Предисловие, Статия „Ключалка и ключ“, п.44: „На тези порти има ключалка  и едно тясно място, за да се постави ключ в него …”

Преди всичко, ние трябва да открием  ключа и ключалката. Какво представляват? Къде се намират? Какво да направим, за да си „паснат”? Защото „да сложиш ключа в ключалката“, значи да създадеш връзка между противоположности, постигайки подобие на свойствата.

И накрая, как да отворим ключалката? Как да завъртим ключа в нея? „Завъртаме“ ли себе си във висшето, за да се уподобим на него? Или всичко това изобщо не са наши действия, а негови? Дали трябва само да ги предизвикаме, да ги инициираме?

Човек постепенно си изяснява тези въпроси. Ключалката и ключът са защитен механизъм, който ни приспособява към системата на света Ацилут, към Арих Анпин.

Той се дели на две части: горна и долна. Горната е скрита, а долната се открива на нисшия. Ние нямаме пряка връзка с него и се обръщаме към Бина, която е излязла навън, ставайки проводник на висшето управление.

«Зоар» много разказва за това, защото ние трябва да пробуждаме върху себе си светлините, които да проявят в нас механизъм, съответстващ на долната част на Арих Анпин.

Нашата задача е отново и отново да предоставяме возможност на висшето, за да работи над нас и да ни придава все по-съвършени форми.

В крайна сметка, трябва да приемем  законите на системата, която е свързана с нас, да се снишим и постигнем съответствие с нея.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 21.12.2010

[30371]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Статията на Баал аСулам „Мир в света”: „Всичко съществуващо в действителността – и доброто, и лошото, и дори най-лошото и вредното в света, има право на съществуване.

И не трябва да го изтребваме и унищожаваме напълно – възложена ни е задача само да го поправим и върнем към Източника.

Достатъчен е внимателен поглед върху процеса на творението, за да стигнем до осъзнаване на величието и съвършенството на Онзи, който Го е извършил.”

Постепенно, според степента на своето развитие, човечеството започва да разбира това. Преди, искахме да поправим света и мислехме, че разбираме нещо в него и можем да го направим по-добър. Сега, вече не сме толкова самоуверени и дори започваме да осъзнаваме, че е невъзможно да си играем с природата.

Необходимо е да разберем, че природата е съвършена. Тази система е спусната отгоре, и ако искаме да се чувстваме добре в нея, тогава трябва да си представим, че се намираме вътре в природата, а не над нея. Защото ние сме само малка, интегрална нейна част, която е чувствителна и слаба, благодарение на своята свръхчувствителност. И затова си струва просто да се поучим от природата – как по най-правилния начин да постигнем равновесие с нея.

Най-важното е да разберем, че се намираме в съвършен, вечен и поправен свят! А, ако го виждаме друг, това е защото гледаме през своите непоправени свойства, както е казано: „Всеки съди според степента на своята поквареност”.

Само такъв правилен поглед върху света, може да изгради в нас поправено отношение към обкръжението и към самите себе си – ще ни позволи да живеем добре и уверено, с надежда за добро бъдеще.

До този извод трябваше да стигнем с цената на хилядолетни страдания и да получаваме удар след удар, докато накрая не поумняхме и не видяхме, че това е така. Днес, до човека започва да стига онова, за което са писали кабалистите преди 3-4 хиляди години.

От урока по статията „Мир в света”, 21.12.2010

[30424]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво значи: човек трябва да се съгласи и да пожелае въздействието на висшето върху него?

Отговор: Създадени сме от желание да се насладим и всички действия по поправянето на това желание се извършват от светлината.

Светлината поправя келим/желанията, подрежда ги, кара ги да усещат пропаст между тях и светлините, разрив между стъпалата, усещане за недостатъчно напълване. Светлината възбужда, разтърсва кли/желанието.

Оказва се, че трябва единствено да принудя светлината да се прояви, да работи върху мен. Това е единственото ми действие. Така именно ускорявам своето развитие.

Така или иначе светлините работят като все повече въздействат на решимот (информационните данни) и тогава решимот  излизат от укритията си и се реализират с определена скорост, наречена „беито” (когато им дойде времето).

Когато извършвам специфични действия – в групата, в изучаването, в своята вътрешна работа, в търсенето, пробуждам светлините, принуждавайки ги да ми въздействат с по-голяма сила и скорост. Но нищо повече.

Принципно, всичко произлиза от светлината. Мога единствено да ускоря нейното въздействие върху намиращите се в мен решимот и това развитие се нарича „ахишена” (ускорявайки времето). В това се състои цялата ни работа.

Но това може да се случи единствено при условие, че вместо да напредвам по дълъг и тежък път, когато светлината ми въздейства, носейки ми всевъзможни страдания, от които съм принуден да бягам, постепенно осъзнавайки тяхната цел, аз мога да пробудя светлината да ми въздейства по-силно, ако се съглася с всички неприятни и страшни явления, които тя ми носи.

Нека тя извърши всичко това, аз искам да се издигна над него, използвайки силата на обкръжението. Получавам от обкръжението сила да бъда над страданията.Тогава, ако се подготвям по този начин, висшата светлина ще може да ми въздейства и да напредвам в развитието си.

От урока „Учение за Десетте Сфирот““, 21.12.2010

[30388]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Казвал сте, че колкото повече се приближавам към Твореца, толкова по-силно Го ненавиждам, защото е противоположното на мен свойство отдаване.

И в същото време, все повече се отделям от себе си, и ми става по-тежко. Как да се разреши този проблем?

Отговор: Решението е в това, да се издигне важността на сливането с Твореца. И тогава, ако променя ценностната си система и най-важно за мен става сливането, изведнъж започвам да се преобразявам, както зародишът се обръща надолу с главата преди раждането.

Изведнъж започвам да разкривам, че именно тази противоположност – ненавистта, отхвърлянето, отделянето са новите и правилни келим/желания за любов и сливане. Иначе в какво ще видя любовта?…

Колко години съм вървял към Теб? Колко върхове и падения съм преодолял, за да Те постигна?. С това се измерва любовта.

Затова, ако започна да разбирам, че целта е сливането, то от тази точка на сливане започвам да гледам на всички несгоди, разочарования и трудности по пътя, на цялата предишна тежест, на всички пречки, като на келим, без които е невъзможно да се постигне любов и сливане.

Именно това се разкрива по пътя, защото сега в нас няма нито грам кли/желание за връзка с Твореца. Ти не си усетил никаква трудност да се приближиш към Него. Това все още ни предстои да разкрием.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 20.12.2010

[30287]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Има ли някаква индикация, че нисшите са се подготвили правилно за действията на висшето?

Отговор: В духовното има две противоположни свойства, които се съединяват заедно. А ние  не сме способни да възприемем това в нашия земен разум.

Защото нашият разум е устроен така, че възприема всичко само от гледна точка на този свят, той работи само вътре в егото и аз разбирам, усещам и действам само с това, което получавам в егото си.

А с две форми, с две мнения, с две противоположни сили,  засега не мога да работя. Затова, винаги оставам в състояние на неразбиране на ставащото. Включително и в нашия свят.

Макар, че в нашия свят се намираме в едно малко его, желаещо да се напълни – и нищо повече, нас ни управляват силите на отдаването. По тази причина, също не разбираме как работи този свят.

Защо не го познавам? Защото не мога да взема впредвид другата сила, действаща в него. Тази сила е скрита от мен и нейните свойства са ми противоположни. И едновременно с това, тя въздейства върху мен, предизвиквайки обратни реакции, принуждавайки ме да й отговоря с действие.

Аз не разпознавам, не осъзнавам  тази втора половина от нашата реалност, в която действа висшата сила, силата на отдаването и не мога да се съобразявам с нея. Затова, през цялото време ми липсва разбиране, знание, осъзнаване. Ипо тази причина, действията, които извършва висшия над нисшия и реакциите на нисшия на въздействието на висшия, са неразбираеми за нас. Какъв висш и какъв нисш?  Всичко е скрито.

И така, ако говорим за висшата система, в нея силата на получаващия и силата на Отдаващия са свързани заедно, допълват се и работят заедно в комплект, в едно съединение, за да получават заради отдаването. Те зависят и се нуждаят една от друга.

А в нашия свят, ние се намираме само в една сила – егоистичната. И дори, когато говорим за втора сила, то тя не се съединява в нас със силата на получаването – те не могат да работят заедно. Отдаването е противоположно. И в това е целия проблем на нашия свят.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 21.12.2010

[30395]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Кога в света ще настане мир и навсякъде ще има едно и също ниво на живот? Сега хората се преместват по целия свят в търсене на работа – а тогава всеки човек ще може да остане в родината си и там да живее достойно?

Отговор: Когато в света настане мир – светът ще изчезне… Защото „свят” (олам) означава „скриване” – а него повече няма да го има, всички ще се издигнат към усещането за света на Безкрайността. Нашето сегашно усещане за реалността ще изчезне.

Но докато  сме в процес на поправяне и усещаме себе си намиращи се в „света”, в скриване, в непоправена действителност, то остават различия в жизненото ниво на хората. Защото нашият свят  е проекция на висшия свят.

В степента, в която предизвикваме поправяния във висшия свят, сливания със светлината (зивугим) – и в този свят съответно ще се усещат последствията: страдания или радост.

Ако  предизвикваме само положителни процеси, само изяснявания в света Ацилут,  и процесът на поправяне  работи като поправен часовник, тогава ще се чувстваме добре и в нашия свят.

Но ние, все още не сме завършили поправянето, и затова този свят засега съществува в нашето възприятие и не всички негови части са равни.

А когато в света се установи мир, аз мисля, че човек вече няма да чувства такава зависимост от мястото на живеене. Светът ще бъде толкова обединен, всички в една мисъл, допълвайки се един друг, че всеки ще може да намери кое място му подхожда най-добре съгласно висшите духовни сили, действащи по различните части на земното кълбо.

Защото земното кълбо е следствие от влиянието на висшите сили. Аз изведнъж ще почувствам кое място е най-добро за мен и ще отида да живея там, защото то  ще подхожда точно на корена на моята душа съгласно духовната география.

Във времето, движението и пространството, аз ще извършвам само такива действия, към каквито ме насочва висшата сила, водеща моето поправяне. Това се нарича мир и съвършенство.

Когато  се приближим към духовното поправяне, няма вече да са ни необходими никакви войни за територии! Всеки ще почувства къде му е удобно и хубаво да се намира!

Всички граници ще изчезнат и човек ще живее съгласно корена на своята душа, точно като електронът в електрическото поле, който се стреми към мястото на своето равновесие.

От урока по статията „Мир в света“, 20.12.2010

[30318]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Възможно ли е да постигнем мир в нашия свят, във висшите светове? „Мир“ означава абсолютна „пълнота, съвършенство“, а не такъв, когато  ми се струва, че е добре, а след миг,  съм пак недоволен. Ако това е съвършенство – то е завинаги.

Може ли е да постигнем това, програмирано ли е  в природата, или това са просто мои несбъднати мечти и никога няма да ми бъде добре? А ако мирът в светът е възможен, то как да стигнем до него?!

Виждаме, че ситуацията в целия свят става все по-сложна. Като че ли човечеството има всички възможности да се развива към добро, а то пропада в пропаст и изобщо не може да намери правилния път за себе си.

Човекът само се въвлича  във все по-големи проблеми. Всички умеят умно и красиво да разсъждават, а на практика се оказва, че не сме способни да постигнем каквито и да е добри резултати – нито в общия, нито в частния случай.

И защо природата ни поставя през цялото време в противоположно на света и съвършенството положение?! И ако ни е писано в крайна сметка да го постигнем, то как да го направим?

За всичко това Баал а-Сулам пише в своята статия „Мир в света“, която започваме сега да четем.

Не може да има мир в света, докато има хора, които са недоволни от нещо – това вече е недостиг на съвършенство.

Светът се развива, с всеки изминат ден става все по-интегрална система, в която всички части са свързани една с друга като зъбни колелца. Нито едно от тях няма свободата да се отклони и на милиметър в страни, в какъвто и да е смисъл: в желанието си, в мислите си, в действията – без да повлияе с това на всички останали.

Затова в света не може да има покой и съвършенство, докато има макар и един неудовлетворен човек, който не е съгласен, че това състояние е съвършено. Това е закон на интегралната система. Всички сме свързани като органите на едно тяло, а ако един орган заболее – усеща се в целия организъм.

Но от друга страна, придвижването към мира е стъпаловиден процес, както по отношение на целия свят, така и на отделни негови части.

Днешният свят е като болен, който лежи на операционната маса за операция на отворено сърце. И разбира се, че лекарят няма да обърне внимание на дребните му  жалби, като например болка в крака. Затова поправянето на света ще става постепенно.

От урока по статията „Мир в света“, 20.12.2010

[30330]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Съгласно духовните корени, на коя страна ще е най-трудно да се присъедини към постигането на мира в света?

Отговор: Това трудно може да се каже сега, защото процесът е много сложен. И не, защото е тежък – светлината работи и прояснява желанията.

Но именно по тази причина, могат да започнат да се надигат най-низките желания. Между тях може да се появи такава връзка, че в началото да се събудят  части, за които дори не сме си помисляли.

Например, в Южна Америка изведнъж се появиха  много хора, стремящи се към духовното развитие, толкова вярно чувстващи и разбиращи  методиката за постигане на Твореца.

А Европа, която винаги се е смятала за културен център на света, засега остава глуха за Кабала. Но никой не знае какво ще се случи утре! Може всичко да се преобърне!

Затова  разпространяваме науката Кабала по целия свят, а на който му е дошло времето да се събуди – той ще се събуди.

От урока по статията „Мир в света“, 20.12.2010

[30324]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Мъдростта, на която се държи светът„, п.40: Този, скритият, който е неизвестен, той е Арих Анпин. Тъй като думата създал (ברא), се намира в самата дума берешит (בראשית – първата дума на Тора), в такъв случай – кой е Той, който е създал това?

Това е този скрит, който е неизвестен – скритата Хохма на  Арих Анпин. Защото Той е извел Бина от своя рош и я е направил ВАК, т.е. създал е тези шест висши по-големи окончания, косвено указани в думата берешит.

Бина се отнася към главата на парцуфа (рош). А освен това тя представлява хафец хесед – буквално: иска милост, т.е. никога от нищо не изпитва недостиг. Милост винаги има предостатъчно и, ако я искаш, моля, получавай. Върху нея няма ограничения, никой не ти поставя условия или забрани.

Затова Бина се нарича „свободна страна”, „свободно желание”. Тя може безпрепятствено да присъства навсякъде, а също снабдява със собствените си свойства Малхут, егоистичното желание. Тогава,  това желание става даващо и също преминава в категорията хафец хесед. По такъв начин, Бина е способна да служи като средство за поправяне на Малхут, за поправяне на душите.

Самите души не могат да се издигнат при нея, в рош на парцуфа.  Не искайки нищо за себе си, тя се намира там в съвършенство. Но без никаква загуба, тя може да се намира и извън главата, в мястото на обитаване на нисшите, предоставяйки им своето съвършенство.

Там, където те са нещастни, където страдат, неспособни да напълнят себе си заради недостиг на поправяне, там, където светлината не може да се появи, докато не бъдат изпълнени условията на Първото съкращаване (Цимцум Алеф) – там Бина им обезпечава светлината хасадим и показва колко е хубаво да се намираш в свойството хесед.

И наистина, тя няма никакви ограничения, никакви проблеми –  не се разделя със съвършенството дори на най-ниското стъпало.

Ето защо „бащата”, т.е. Хохма, който не може да се появява никъде, извежда „майката”, т.е. Бина, навън, за да бъде тя там, където страдат децата, и на първо място да им обезпечи поправяне на милосърдието (хасадим).

Тогава, те постигат съвършенство на отдаването,  вече не са подкупени, не са заробени от своето желание за наслаждаване – и започват да се замислят не само за отдаването заради отдаване, но и за получаването заради отдаване. Защото в тях има желание да получат светлината хохма и сега, осигурили си свойството Бина, те могат да пробуждат своето желание.

Но да го пробуждат само в онази степен, в която са способни да го подчинят на властта на Бина. По този начин, Малхут постепенно се включва в Бина – с други думи, получаващото желание на душите се включва в даващото желание Бина, което са получили. Тогава, те получават светене на хохма отдолу нагоре – „екранизирайки” го в отдаване.

Така душите поправят себе си чак до окончателното поправяне (гмар тикун). Затова е и казано: „берешит” – бара шит, т.е. създал шест окончания, ВАК на светенето на хохма. Това вече са големите поправяния по пътя към целта.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 20.12.2010

[30276]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→