Въпрос: Ако се намираме в най-низостното състояние и няма накъде повече да падаме, то за какво развитие на събитията говорят всички тези пророчества на Баал а-Сулам, в които той пише за възможност за трета или четвърта световна война и така нататък?

Отговор: Това е само разкриване на нашето състояние, разкриване на злото, а не падение. И ако нашето състояние може да стане още по-лошо – това е просто разкриване на «грешниците», разбитите келим/желания, все по – разбитите решимот (информационни данни).

След разбиване в света Никудим, ние се намираме в напълно разбито кли/желание, но решимот от него се разкриват постепенно, стъпаловидно. Отначало – най-тънките решимот, след това все по-грубите, докато не се резкрият последните, най-лошите решимот.

Сега се намираме в най-нисшия слой на това желание, където се разкриват най-лошите решимот. Тези решимот се отнасят към човешкото ниво – и те са много тежки. Затова се разкриват най-тежките състояния.

Но именно тези решимот могат да пробудят поправяне в нас. А ако не ги реализираме по правилен начин те ще ни доведат до огромни катастрофи. Но това не се нарича падение. Може би дори обратно, защото по отношение на духовното зло – това е разкриване, приближаване.

Ние вече се намираме в тъмнина. И ако тъмнината започне да става по-ясна, то светлината вече свети и я прояснява. А ако сега нищо не изясним – това е по-лошо от всичко.

Когато светлината започне да свети в нашето сегашно състояние, ние започваме да виждаме тъмнина. Усещането за тъмнина е вече обратната страна на светлината. На арамит «нощ» се нарича «орта» – от думата на иврит «светлина». Светлината е противоположна на тъмнината, но по този начин светлината сама осветява нашите пороци – и затова усещаме тъмнина. Това е вече разкритие.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 22.12.2010

[30486]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Можете ли да ни обясните, как е възможно заради страданията, човек изведнъж да поиска да стигне до отдаване.

Отговор: Действително, от земната, „здрава” гледна точка, не е възможно по този начин да се стигне до отдаване.

Защото, ако на човек му е зле, той ще мисли само за това как да се почувства по-добре, опитвайки се пряко да коригира проблема – да напълни празнотата.

Така работи човешката психология: зле ми е или нещо не ми достига – отивам при лекаря за лекарство, опитвам се да спечеля пари или да открадна, само, за да напълня появилата се празнота. Но след всички тези опити, след първия, втория и третия удар, аз започвам да питам: „Кога ще свърши това!”

И тогава, човек се отчайва, изпада в депресия или започва да използва наркотици – само, за да заглуши с нещо своето страдание! Защото вижда, че всички негови действия не му помагат.

Как, в такъв случай, е възможно да се премине към отдаване? За тази цел в нас има предпоставки, както на материално ниво, така и духовни гени. На материално ниво, човек започва да мисли за отдаването, защото вижда, че не му остава друг изход – готов е да отдава на другите, за да му отдават и те, за да е добре за всички – в противен случай, ние просто ще се унищожим като диви зверове.

Това са прости егоистични сметки на нивото на нашия свят, и те са възможни именно, защото не се намираме на животинското стъпало, а притежаваме опасно оръжие, което дава възможност  на всеки да унищожи всички. И тогава, по неволя ни се налага да стигнем до извода, че спасението се намира единствено в отдаването. Днес, вече мнозина го разбират и само безумецът може да иска войни.

Но, освен тази материална причина, която ни помага да разберем, че отдаването може да бъде полезно, в нас се пробуждат и решимот от разбиването – от най-леките към все по-тежките. И те ни принуждават да почувстваме, че не се движим в правилната посока и да се разочароваме от своето развитие.

Така започват да се сближават онези, които напредват под натиска на материалните и духовни решимот. Излиза, че кабалистите, занимаващи се със своето духовно развитие и хората, отчаяли се от обикновения си земен живот, които питат за неговия смисъл – започват да се сближават. Защото, макар и да нямат точки в сърцата, те задават подобни въпроси.

Мнението на масите започва постепенно да се приближава до това на кабалистите. Между тях, все пак остава стена, но обикновените хора, търсейки отговор, се приближават все по-близо до нея, макар и да не питат как да поправят себе си. Но в един момент, ще дойдат и ще попитат: „Какво да направим?!” И тогава, ти трябва да бъдеш готов да им покажеш как да постигнат съвършенството…

От урока по статията „Мир в света”, 22.12.2010

[30534]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Проблемът на съвременната система за образование не е в това, че тя по-добре или по-лошо подготвя специалисти и дори не в това, че не възпитава децата.

Проблемът е по-голям: днес децата се раждат с изискване за духовно развитие, а поради това те изначално не искат да получават това, което им дават и остават с вътрешна празнота.

Те не знаят какво да правят със себе си, презират околните, тъй като възрастните не са способни да ги обезпечат с необходимото им. И самите те не знаят какво искат, но опустошеността остава.

Затова те се лутат, опитвайки се с нещо да се напълнят. Това не е тяхна вина: опустошенността в тях е толкова голяма, че те нищо не могат да направят с нея освен да я запушат.

Тук не помага елитното училище – необходимо е да се разбере същността на празнотата и да и се даде напълване.

Занимавайки се с децата, нашите ученици, ние виждаме с каква бързина и лекота те възприемат материала и започват да го използват в живота.

Тяхното мнение се концентрира и се задълбочава, те виждат, че нещата, на които ги обучават, са истински и справедливи. Приемайки тази информация, те се напълват с духовни понятия.

И формата на тези занятия е нова: неголеми групи, в които децата заедно с инструктора се занимават с обсъждане и изясняване на жизнените ситуации, с които се сблъскват и с взаимоотношенията помежду си. Те са и съдии, и защитници в процеса на разбирането на природата на човека и обществото. 

При такава организация на учението инструкторът не се издига над тях, а помага да изучават живота. Аз се надявам, че такова възпитание ще получат всички деца.

От 5-ия урок на конгреса, 20.11.2010  

[26998]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо свойството отдаване е скрито от нас?

Отговор: Свойството отдаване се разкрива по отношение на моето егоистично желание! Ако свойството отдаване би се разкрило от само себе си, то, разбира се, аз бих го пожелал.

А защо не го искам? Защото има противоположност между желанието да отдавам и моето желание – да получа, да напълня себе си.

Ако бих могъл да видя света само през призмата на отдаването, то той би ми се показал забележителен, пълен с добрина, по-добре нищо не би могло да бъде! Просто Рай, свойството Бина!

Но ако гледам на него през своите егоистични желания, които властват над мен, то не мога да се съглася с такива определения.

А кога, все пак, ще се съглася? – Ако с помощта на силата, която получавам от групата, аз възвеличавам важността на отдаването над егоистичното получаване, то у мен се появява свободата на избора.

Но да направя това мога само с вяра над знанието – да поставя мнението на групата над своето.

От урок по статията ”Прякото и косвеното въздействие”, 22.10.2010

[24640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Четенето на „Зоар” е много особено четене. Ние сме желанието за получаване на наслаждение. Творецът развива желанието в нас и ни отвежда в група – говорим за хора, които според тяхното вътрешно развитие, очакват да започнат да разкриват духовното.

От групата получавам допълнително желание, наречено “стремеж”, което придобивам благодарение на моята работа в групата, докато полагам усилия да се обединя с приятелите. Въпреки моето нежелание да стана едно с тях, аз работя над това, прилагайки всички възможни способи да получа пробуждане от тях.

Така аз получавам от групата: 1) допълнително пробуждане или стремеж за духовното; 2) осъзнаване на злото, на моята егоистична природа и нежелание да се обединя с другите; 3) важността на целта – да стана подобен на Твореца, постигане на отдаване.

Знаейки всички тези условия, аз започвам да чета книгата „Зоар”. Сега – докато чета „Зоар” с желание да постигна отдаване, със съзнанието за моето съществуване в желанието да получа наслада, полагайки допълнителни желания, които получавам от групата – аз изисквам изменение.

Но какво означава да “изисквам изменение”? Ако аз вече се намирам в тези желания и силите вече работят върху мен, то аз със сигурност ще се изменя, тъй като „Зоар” сама по себе си е светлината.

Какво означава “аз притеглям светлината, привличам я”? Моето отношение към учението трябва да бъде такова, че сега, докато чета „Зоар”, аз се докосвам до силата на светлината, така че тя да ми въздейства, измени и поправи.

Сама по себе си светлината не прави нищо. Желанието нараства и се изменя поради непрекъснатата светлина, която пребивава в пълен покой. Затова когато изисквам изменение от светлината, аз в действителност не го искам направо от светлината. Аз искам моите желания да се променят и да станат по-мощни в изискването на светлината.

Докато четем „Зоар”, трябва да мислим по такъв начин. В резултат ще разберем, че всичко зависи от нас и ние се намирам срещу неизменимата сила, която е готова да ни помогне и измени за добро.

Затова аз започвам да чета „Зоар” с всичките мои изисквания за поправяне, по-голямо егоистично желание, което е противоположно на светлината, желанието да се изменя и уподобява поне малко на светлината. Аз трябва да почувствам това централно искане да бъда променен в желанието за получаване като трън, който продължава да ме дразни.

Такъв трябва да бъде моят подход към четенето на „Зоар”. Аз трябва да почувствам този “трън”. В края на краищата, ако имах треска в пръста си, тогава колкото и да се старая, няма да мога да се съсредоточа над учението, четенето и слушането, защото силната и остра болка би ме разсейвала.

Ние трябва да почувстваме тази “остра болка” докато четем „Зоар” по такъв начин, че да не ни остави. В момента, в който престана да чувствам това, то аз не уча Тора, а  някаква премъдрост, както е написано: “Вярвай, че народите притежават мъдростта”.

“Народите” са тези, които не искат да се изменят. Ако човек желае да се промени, това означава, че той “учи Тора”, тъй като светлината, съдържаща се в нея променя и връща към източника, Твореца. Имено тук е разликата.

Човек може да бъде в един момент “народите”, а в друг “Исраел” (стремящ се към Твореца). Ако той не желание да се промени, той се смята за “народите на света”. Тогава той се занимава с премъдрост. В момента, в който той поиска да се промени и да стане подобен на Твореца, то той “учи Тора”, т.е. изисква поправящата светлина.

От урокa по книгата Зоар, 17.12.2010

[30044]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какъв е станал Адам Ришон след прегрешението?

Отговор: Ние разказваме за него така, като че ли е имало Адам преди и след прегрешението. Ева, змията, ябълката, Дървото на живота, Райската градина – в действителност няма нищо такова.

Просто свише се спуска система, която изгражда духовните стъпала, отслабвайки светлините в съсъдите.

Работейки по собствен избор, ние придобиваме ново кли, в което се проявяват различни явления. А дотогава, не съществува нищо, освен Твореца, Елоким.

И действително, в чие възприятие може да съществува Адам, като духовна същност? Ако нас ни няма в духовния свят, тогава няма нищо. Само абстракция, за която няма какво да се каже. Всичко съществува само по отношение на човека.

Откъде кабалистите знаят за спускането на системата отгоре надолу? От своето реално постижение отдолу нагоре. А нима мога да говоря за това, което е съществувало преди мен?

Кабалистът постига явленията на духовния свят и пише за тях, а след това аз постигам това, което той е написал. За мен, той е част от същата система, както е и Адам. Всеки кабалист, който ми предава  знания за  духовната реалност е система, а не човек.

Така трябва да се отнасяме и към другарите, и към целия свят. Ние сме  система. Действайки правилно в нея, ние показваме и верните резултати. А, ако действаме неправилно, то ще имаме и съответстващите на това резултати.

Кабалистите постигат  корените – постигат ги в себе си, в своите келим. Нищо не може да съществува извън моето кли. Създавайки кли, аз веднага получавам някакво явление в него. Постигам това, че то произтича от Безкрайността (Ейн Соф) и по пътя към мен преминава през степени на ослабване.

Но ако нямам нишка, която да ме свързва с Безкрайността, то няма и светове между нас. Те съществуват само, ако аз ги пробудя за живот, ако искам да се свържа  с Твореца. Тогава, между нас веднага се разпростира връзката – именно това е системата на световете.

Из урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 22.12.2010

[30500]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Могат ли кабалистичните конгреси да помогнат да се пренесе света на пътя на светлината, пътят на ускоряване на времето (ахишена)?

Отговор: Безусловно, с такива действия като кабалистичните конгреси, ние стимулираме  поправянето в света. Всякакви опити да се обединим с цел да достигнем подобие с Твореца, с висшата сила и да стигнем до отдаване и любов към ближния, поправят нас самите, а заедно с нас и целия свят.

Затова каним всички да участват в европейския конгрес в Берлин в края на януари, а също на голяма среща в Арава, която ще се проведе в края на тази седмица!

Особено хората, които се намират в Европа, трябва да чувстват, че ситуацията с всеки изминал ден става все по-сериозна. Затова трябва да се обединим и да привлечем малко по–близо „Добрия и творящия добро“ в този свят! Докато  само се учим, ни е разрешено да направим  това  дори  егоистично…

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30624]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как изглежда нашата реалност в световете БЕ”А, когато ние се издигаме по степените на тези светове в света Ацилут?

Отговор: Сега аз усещам цялото свое желание напълно егоистично, насочено само към самонаслаждение, откъснато от всички духовни сили и от Твореца. В мен няма никаква искра на отдаването и аз живея като животно. Такова състояние се нарича „този свят”.

Когато  започвам да изяснявам кои от моите желания мога да издигна нагоре, към изправяне, – това означава, че се намирам в световете БЕ”А.

Тоест аз мога да отменя себе си пред групата, да получа сили от своите другари, в степента на съединяването с тях, да постигна поръчителство, единство, единение като един човек с едно сърце.

Според това, доколкото съм способен да направя това, аз се издигам в Малхут на света Ацилут. Издигането на желанието, неговото изменение към по-добро означава, че  се издигам.

Аз се включвам в нея заедно с всички, и тогава в нашето общо желание/кли, наречено Шхина, където всички ние сме обединени заедно, като един човек с едно сърце, – ние получаваме разкриване на духовното, на Твореца.

По такъв начин, световете БЕ”А – това са състояния, в които аз правя в себе си изяснения, за работата в групата и в ученето, и съм способен поне малко да започна да се съединявам с другарите.

Разликата между световете БЕ”А – това е степента на нашето съединяване, съгласно което ние можем да издигнем нашите молби в Малхут на Безкрайността и да се поправим. Но ние винаги оставаме в световете БЕ”А, само предизвикваме техния подем заедно с нас в света Ацилут.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 01.12.2010

[28313]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Трябва ли всеки един от нас да отстъпва, за да бъде постигнат мир в света?

Отговор: Въпросът е: Какво сме готови да пожертваме? Трябва да пожертваме нашия егоизъм, омраза и отхвърляне. Отстъпката е като преодоляване на препятствие. Само така преодолявам своите вътрешни свойства, своята природа, и отстъпвам пред връзката  си с някой друг.

Рабаш повтаряше, че любовта не е животинско усещане, което се проявява в нас естествено под въздействието на хормони. Духовната любов е нещо, което ние сами създаваме, защото тя не съществува предварително. Тя е изградена върху основата на отстъпки.

Човек превъзмогва себе си, получава свойствата на Твореца, и правейки това, започва да осъзнава с кого ще се свърже. По такъв начин в него се ражда любов към другия.

В степента, на която човек обича Твореца, обича приятеля, тъй като само с помощта на приятеля той може да реализира любов към Твореца. Това е подобно както любовта се гради върху взаимни компромиси в семейството. Човек не трябва да се жени, защото е „влюбен”, което не е любов, а заблуда, която няма да продължи.

Но, ако двама души разбират, че трябва да се свържат заради висока цел, те ще отстъпят един пред друг. Това ще бъде част от тяхната духовна работа, тъй като те ще бъдат свързани от целта, и тогава ще изградят любов помежду си.

Това ще бъде истинска любов, която ще ги отведе до любов към Твореца. В крайна сметка, Творецът е този, който ще ги задължи да отстъпят един пред друг и да създадат взаимна връзка на любов.

От урока по статията „Мир в света”, 20.12.2010

[30312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Защо човек изведнъж се предава и престава да се бори срещу страданията? Това е резултат от заложените в него информационни гени („спомени”, решимот).

Това никога няма да се случи с животните, защото те действат като машина и ще се борят за своя живот докрай, без никога да се отчайват като човека на път.

Животното, отчаяно се бори или се спасява с бягство – то никога няма да се покори на болката. Само човекът е този, който отпуска ръце и казва: „Каквото ще да става”, защото в него има „човешки” информационни гени и той не действа инстинктивно като машина, в която наслаждението е здраво прикрепено срещу страданието.

Тази пределна точка на отчаянието определя цялата човешка психология, когато той престава да се бори за живота си и се съгласява с това, което ще стане.

Защото всички наши вътрешни данни, „решимо” са резултат от разбиването на душата, и дори най-малкото и ниско решимо има някаква връзка с висшия, с Твореца, който се е разбил заедно с нас – от това духовно стъпало на отдаването.

Затова, в нас неосъзнато се пробуждат такива свойства, че ние изведнъж преставаме да мислим, че ще можем да постигнем нещо хубаво от получаването и сме готови да започнем да мислим за отдаване.

От урока по статията „Мир в света”, 22.12.2010

[30528]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→