Изкачвайки се по духовните стъпала, ние преминаваме през всевъзможни противоречия, много объркващи ни състояния, когато нищо не разбираме.

Случва се изцяло да си губиш разума. Тъй като, ако преминаваш от едно състояние в друго, желанието ти се променя.

А разумът се получава заедно с желанието, той само го обслужва. Колкото по-силно е желанието, толкова повече расте разумът, за да му служи, да му помогне да се напълни.Така сме устроени.

Ако желанието ти се смени с друго, ти получаваш ново желание и предишният ти разум изчезва.

А между стъпалата чувстваш все едно са изтрили цялата информация в „компютъра” ти – и край, вече не знаеш как да работиш. Разказват, че Баал Шем-Тов дори е забравял буквите и „наново” се е учил да чете.

Това е особено състояние. Така се показва на човека, че той е просто машина. Изчезва желанието, изчезва паметта и чувстваш, че вече не знаеш как да извършиш елементарни действия с ръка или крак, камо ли да помниш имената на хората или случващото се наоколо.

Това може да ни се стори като психическо отклонение. Но заедно с това човек разбира и усеща, че всичко това се случва с него, той се самоанализира, като че ли отстрани.

Съществува точка, в която чувстваш :”Това се случва с мен. Виж кой съм аз! Сега аз съм празен съсъд, без чувства и разум. Ще получа ново усещане и нов разум!”

Това е пълна промяна. Ти получаваш нов „компютър” и трябва да го запълниш с нови програми, всичко наново.Така напредваме.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30691]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Книгата „Зоар”, Предисловие, глава “Видението на раби Хия”, п.56: … „В този час Той удря 390 небосвода и всички са потресени и изплашени от Него”… Това е загатването в Масах, наречено “небосвод” … Те не са 400, а 390 – и недостигат десетте от Малхут де Малхут. И затова се нарича този небосвод „390 небосвода”.

Съсъдът на нашата душа се характеризира с величината на желанието. Тази величина се нарича „авиют”. Ако направим първото съкращаване (Цимцум Алеф), тогава до нас достига пряката светлина (Ор Яшар) и ние я отблъскваме, издигайки отразената светлина (Ор Хозер).

Пряката светлина е равна на желанието, защото нашето желание разкрива степента на светлината или съответстващото ѝ наслаждение. Затова, в действителност светлината не трябва да „дойде”. Сега, когато все още не съм направил съкращаване, аз не чувствам, че съм в светлината, Твореца. Но, изпълнявайки условието на първото съкращаване,  веднага започвам да чувствам, че съм в светлината.

Това е пряката светлина, която „идва” при мен. Тя оказва натиск върху мен, почуквайки, за да влезе вътре, и първото нещо, което правя, е да я отблъсна, издигайки отразената светлина. Отразената светлина показва грубостта на екрана (кашиют), а пряката светлина свидетелства за нейния авиют. Говорим за екрана, защото той е свързващото звено между душата и Твореца, намиращ се по средата между тях.

Желанието, т.е. Малхут, се разделя на четири части, всяка, от които съдържа десет сфирот, а всяка от тях също се състои от десет. Общо са 400. Ние не можем да поправим най-нисшата част, Малхут де Малхут, „каменното сърце”. Нейните десет сфирот са изключение от общия разчет и така остават 390 сфирот или екрана, които „Зоар“ нарича „небосводи”.

Оттук виждаме, че за да се задържим за  нишка, която ни свързва, е желателно да преведем все още непонятния  за нас език на „Зоар” на езика на кабалистичните термини.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 23.12.2010

[30603]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Написано е, че първият човек Адам е имал няколко тела и няколко „облекла”. Каква е разликата между „тяло”, „материал” и „облекло”?

Отговор: „Материалът” е желанието за наслаждаване. „Облеклото” е степента на отдаване, в която той може да се намира.

Цялата „история” на материала започва от разбиването на световете (швират а-келим), след което се ражда общата душа – Адам, която също се разбива, и именно нея трябва да поправим, защото сме нейни части.

За поправянето на общата душа е необходимо да подберем желания-келим, изяснявайки си, кои от тях можем да поправим, кои – не, и кои не е нужно да поправяме. Затова, те се разделят на три категории – на три тела.

Външното тяло – най-лошите желания, изобщо не можеш да поправиш. Вътрешното тяло не изисква поправяне, тъй като е поправено свише. Защото, ако не бяха го поправили свише, ние нямаше да можем да поправим абсолютно нищо.

От нас не се изисква да поправим всички последствия от разбиването – ние не сме способни да го направим. Трябва само да се включим в системата, с помощта на която да извършим поправянето. Затова, отдаващите желания се поправят свише. А същинските получаващи келим – „каменното сърце (лев а-евен), ние не сме способни да поправим.

Всъщност, ние абсолютно нищо не поправяме – само си изясняваме разликата между Твореца и творението! Не е необходимо да поправя своето желание за наслаждаване – то ми е дадено с цел изясняване, за да мога по пътя на анализа и синтеза да изведа от него „производната”, да синтезирам новото понятие!

Интересен е не самия материал – „непоправен” или „поправен”, а това, че с негова помощ мога да си изясня по-високото понятие.: „Кой е Творецът” – опознавайки го „по Неговите действия”.

И затова, не е необходимо да работя с желанията, които или не мога, или не е нужно да поправям. Необходимо е само да се ориентирам в онова място, където те са смесени.

Няма какво да изучавам и проверявам в „каменното сърце”. С най-високите желания – Г”Е, също нищо не мога да направя, защото това са свойства на отдаването, които не ми принадлежат. Мога да бъда само по средата – между едното и другото. Цялото ми поправяне се състои в изясняването, в разделянето на доброто от злото.

И с това нищо не поправям – то не е моя работа. Но, благодарение на факта, че си изяснявам и полагам усилия, на мъките и страданията, аз придобивам нещо, което е над желанията, които не се издигат по-високо от животинското ниво.

Това е целият материал на творението, на желанието за наслаждаване – неживото, растителното и животинското. А аз, трябва да разкрия стъпалото на човека, нивото на Твореца в себе си!

Сега, това стъпало го няма в мен, но изяснявайки си разликата между получаване и отдаване, аз започвам да разбирам Твореца. Това е цялата „печалба” от духовната работа.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 23.12.2010

[30641]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: С какво се отличава осъзнаването на злото като нежелание да се съединиш с другите, за което пишат кабалистите, и това зло, което усеща обикновеният човек в този свят?

Отговор: За да се достигне до духовно усещане за злото, трябва доста да се поработи – тъй като духовното зло се разкрива единствено след махсома. А по-ниско от него няма никакво зло начало, сега в теб все още няма никакво его, както в малко бръмбарче!

Злото начало – това е сила, открито противостояща на Твореца – Фараонът! То се разкрива, когато искаш с всички сили да се съединиш с Твореца и с другите души, но откриваш, че в действителност това ти е ненавистно и те отблъсква. Фараонът стои срещу Твореца, злото начало – срещу доброто.

Двамата се намират в теб и се разкриват единствено противопоставени един на друг. Не може единият да съществува без другия.

А това че сега, желаейки духовно да напреднеш, преживяваш лоши усещания – това не е духовно осъзнаване на злото. Съществуват много хора в света, които се чувстват още по-зле. Нека ти се струва, че това е духовно преживяване, заради това, че не  чувстваш духовния свят и не разбираш – но всичко това все още е вътре в егоизма.

Разбира се, това вече не е обичайният егоизъм на еснафа, а страдания, причинени от неспособността да се съединиш с другите, от отблъскването, нежеланието дори да  мислиш за това, несъгласие да се поправиш. Защото за теб засега духовното е нещо привлекателно за егоизма ти.

Това е вече време за подготовка за навлизане в духовния свят, но докато не владееш правилните духовни понятия – всичко това не е духовно. Духовно може да бъде единствено „за” или „срещу” самия Творец, за Негова полза или за моя. Но трябва да се намирам срещу Него!

Духовно – това е или Фараонът или Творецът. А аз се намирам по средата между тях в Клипат Нога и избирам: добро или зло, „за” или „срещу” Твореца.

Друго няма! Този свят, който сега виждаме около нас, в духовното не съществува. Това е нереална реалност – живеем във въображаем свят. Неживото, растителното, животинското и човека в този свят съществуват единствено вътре в нашите егоистически желания.

Защо този мой свят е въображаем? Защото в него няма никаква връзка с Твореца! Той живее от малка искра светлина, която някак си го оживява. Затова тук няма нито добро, нито зло.

Усещането за зло, което изпитваш, е единствено от недостатъчното животинско, егоистическо напълване. Всички твои възвишени мисли и желания, фантазии и мечти са измислици на развитото ти и раздуто его, което си иска своето и те принуждава да страдаш.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да намерим сили да напредваме? Тъй като с течение на времето усещаме все повече съпротивлениe и все по-малко сили…

Отговор: Това е прекрасно! Ако чувстваш всe по-малко сили – това е помощ свише, за да не си мислиш, че можеш да направиш каквото и да било.

Ако усещаш все по-силно съпротивление – това също е помощ свише, за да видиш, че никога няма да можеш да преодолееш преградите сам.

Това е помощ! Фараонът, египетският Цар, егото, злото начало – това е противоположността на Твореца, Неговата обратна страна – Творецът, специално ти създава този образ.

Защото твоята природа, твоят егоизъм – това е обратният отпечатък на Твореца.Творецът се въплътява в теб и действа, за да те спре. Всичко е от Него! Няма нищо освен Твореца.

Когато говорим, че „Няма никой друг освен Него”, това не означава, че аз съществувам и някой съществува срещу мен. Аз също не съществувам!

Тъй като всички сили в мен, действащи „за” и „срещу”, злите и добрите – всичко това е Той. А кой съм аз? Аз съм точката на изясняването, аз само изяснявам, кое е за и кое е против. От двете Негови форми аз изяснявам с кого желая да бъда.

Творецът – актьор, играещ всички роли, последователно се преобразява ту в добро, ту в зло. Така ти играеш по различен начин с малкото дете, за се научи то да различава едното от другото, да разбере какво си заслужава да бъде. Защото то ще се запознае с доброто само в степента, в която ще опознае злото.

Затова, ако сега усещаш тежест, това го прави Творецът. Ако чувстваш, че не си способен да направиш нищо сам – Той ти дава това усещане. Защо? За да се обърнеш към Него.

Ако искам да науча малкото дете, че трябва да се объща за помощ към мен, аз специално ще правя  нещо да не му се отдава и да се нуждае от мен. Така ние постъпваме във  взаимоотношенията помежду ни.

Да приемем, че искам да ми станеш приятел, да ме уважаваш. Тогава предприемам нещо зад гърба ти, за да почувстваш, че дори и да не искаш, без връзката с мен не можеш да успееш.

Изведнъж разбираш, че аз съм велик, че си длъжен да ме уважаваш, да ме молиш, вече знаеш, че съм велик и че ти зависиш от мен. Аз съм ти създал такъв живот, че ти нямаш избор – идваш при мен и молиш.

Така Творецът постъпва с нас. Разбира се, Той се ръководи не от егоистичното намерение да ни накаже, а от желанието да ни научи и да ни издигне на Своето ниво, в най-доброто състояние, защото Той е наречен „Добър, Творящ добро”.

Но Той действа именно по този начин, създавайки ти всевъзможни беди и проблеми, безпорядък и объркване – постоянно, в света, във всички сфери на живота и във всички светове – за да може накрая ти да поискаш да отидеш при Него, да поискаш помощ и по този начин да се сближиш с Него.

Тогава ще пожелаеш да станеш такъв, какъвто е Той. Защото, когато виждаш че някой е велик, мъдър или притежаващ власт, ти искаш да станеш като него. Не ти е достатъчно просто да получаваш от Него – ти искаш  да си на Неговото място. Именно това прави Творецът с нас.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2010

[26698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Видението на раби Хия”, п. 52: „Щастлив е този, който идва тук без срам”.

И видял той раби Елазар и останалите опори на света, неизпитващи срам. Но самият раби Хия изпитвал срам.

Въпрос: Какво е срамът в духовната работа? Каква е неговата функция?

Отговор: Именно в духовния свят се проявява истинския срам. Той е приготвен само за висшите души, които се сравняват по свойства с Твореца.

В нашия свят, аз се срамувам да не узнаят за моя егоизъм. Страхувам се да не получа вреда за себе си, страхувам се да не ме унизят, да не ме отхвърлят.

От друга страна, духовният срам е страха от това, дали съм направил всичко възможно, за да доставя удоволствие на Твореца. Страхувам се, че не съм реализирал напълно всички предоставени ми шансове.

Творецът ми дава наслаждения, Творецът ми дава сили, за да ги преодолявам, Творецът създава за мен всички условия. Създал ли съм аз в отговор стопроцентова отразена светлина? Не съм ли изпуснал нещо? Не съм ли проявил слабост в нещо?

В нашия свят, срамът може да бъде ужасно усещане, ако човек е достатъчно развит. Но в духовното – това е просто истина, от която никъде не можеш да се скриеш, която не можеш да прикриеш.

Тук, ние оправдаваме себе си, крием се зад уговорки: „Всички крадат и аз крада”. Понякога, можем някак си да уредим ситуацията на място, а с времето забравяме първоначалната острота на момента. В този смисъл, нашият свят е много „лек”, в сравнение с духовния. Там срамът е съд на истината.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.12.2010

[30610]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Целта на творението, целта на всеобятната природа е да ни приведе към равновесие на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко.

На своето, човешко ниво разваляме природата, и това разрушение се рапространява от човешко ниво на всички по-долни нива. Ние вече чувстваме това върху себе си.

Тъй като принадлежим на животинското ниво, то и усещаме всички страдания на неживо, растително и животиснко нива.

А човешкото ниво трябва да достигнем по подобие на свойствата с Твореца. Пътят към това лежи в съединението между нас.

И затова в последно време, идвайки до развитието на човешкото ниво в човека, ние започваме да усещаме и в него страдания. Не само природата, но и човешкото общество с всички негови системи се намира в дълбока всеобща криза, която усещаме.

Разбира се, че природата е тази всеобемна сила, включваща ни в себе си, която ще победи и ще ни доведе към целта. Но ние можем да постигнем тази цел по осъзнат път, да развием в себе си човека.

Не можем да достигнем целта, ако някоя сила ни тласка напред или ни побутва отзад. Няма да се получи. Страданията във всички случаи ще достигнат такова ниво, че няма да ни позволят да останем равнодушни и бездействени.

Ще ни се наложи да действаме и да осъзнаем във всяко действие намерението на Твореца, Неговата цел и да я приемем по собствено желание, а не по необходимост. Всички сили на природата ще оказват натиск върху нас и ще ни задължат да се развиваме.

Затова имаме два пътя на развитие за постигане на целта: страдания или наслаждение, «беито» (в своето време) или «ахишена» (ускорявайки времето). Но това не значи, че можем да вървим по пътя «беито» и някога да достигнем до целта в своето време. Не, това няма да стане.

Тъй като да вървим «в своето време» означава, че всеки миг ще ми се наложи да се подлагам на огромни страдания и всеки път да се уча от тях. Честно казано, ние и до сега така сме се придвижвали.

Но ако е трябвало да вървим по такъв път, нямаше да ни се разкрие науката кабала. Но в програмата на творението е заложено,  с помощта на тази наука да преминем от пътя на страданието на пътя на светлината, пътя на поправянето и да не дочакаме ударите, които ще се сипят върху нас на всяка малка крачка.

Разбира се, че това не е лек път. Но когато придобием анти-егоистичен екран и с негова помощ вече можем да управляваме природата си, пътят ще стане лек, приятен и кратък.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30651]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Трябва да се държим в една мисъл – за съединението между нас. Защото се учим на всичко от природата, в кабала нищо не е изкуствено.

Кабалистите са учените-физици на висшия свят, те са разкрили неговите закони и ни обясняват какво се случва с нас.

И те разказват, че в духовния свят всички ние сме свързани заедно – не с материалните тела, а вътрешно свързани. И в този материален свят във всеки от нас от тази свързаност има само малка искра – малко желание към духовното.

Но във всеки, това желание към духовното е поместено в неговото его и затова се нарича «точка в сърцето», а от всички страни я заобикаля черно, егоистично сърце и затова не чувствам, че моята искра иска да се съедини с твоята, с неговата и с егото!

Ето, ако можехме да видим това в духовния свят, на духовните степени, бихме видели, че всички наши искри са свързани заедно и се превръщат в един общ съсъд/желание.

На по-високи степени тези искри са свързани още по-силно и затова вместо светлината Нефеш те се пълнят от светлината Руах. А още по-нагоре те са свързани още по-силно, защото постигат светлината Нешама и т.н.

Т.е. няма нищо друго, освен съединение на тези искри, които вече се намират в нас! Затова именно към тях се обръща науката кабала.

Това е единственото над което трябва да мислим, – как да съединим заедно нашите желания към духовното. Ако ни се отдаде това, макар и в най-малка степен, ние достигаме разкриване на Твореца от творението.

Само разберете, че бягащите от Египет не са били с нищо по-добри от нас! Това е бягство от егоизма, от Фараона, в тъмното, когато нищо не се вижда и не е известно, заедно с жените, децата, старците, робите – кой ли само не е бил там.

Това е нашето точно състояние. Затова няма човек, който да не е подходящ за това – и то може да бъде направено.

Всичко зависи само от нашите усилия. Защото единственото свободно действие, което можем да извършим – е да се впечатлим от обкръжението.

Ако искаме да се включим във всички и да получим влиянието на обкръжението, за което аз самият отговарям и само аз мога да пробудя, а не Твореца и не някаква си висша програма – то това е всичко! «Ще направим и ще чуем!»

От 1-я урок на конгреса, 09.11.2010

[27637]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Кабала взима всички свои определения от истинското творение – желанието да се насладиш, което стои срещу светлината и трябва да стане подобно на нея.

Ето защо трябва да оценяваме своето желание само по отношение на светлината, а не по своите днешни усещания.

Човекът си е изградил цяла система от критерии за добро и зло, хубаво и лошо, приятно и неприятно и се ползва от нея. И сега ти четеш кабалистична книга, където се предполага нещо съвършено друго, но не искаш да разкриеш нейния истински смисъл. Ти искаш да я преобърнеш така, както е изгодно за твоето его.

Ние четем написаното от кабалистите и мислим, че сме способни да ги разберем, като гледаме с ”днешните си очи” – съобразно своите днешни понятия за: ”добро” и ”зло”, ”отдаване” и ”получаване”, ”горна част” и ”долна част”, ”повреждане” и ”поправяне”. Но на практика, ние съвършено нищо не знаем за техния истински смисъл.

В книгата е написано ”този свят” и аз мисля, че това е този свят, където сега се намирам. Но почакай, ти отначало трябва ”да се облечеш” в автора и да четеш с неговите очи! Например, в книгата ”Основи на намерението” Баал аСулам пише: ”И седем небосвода, които виждаме в този свят” – вие къде сте видели тук седем небосвода?

Тоест необходимо е да се разбере, че става дума за духовни понятия, обратни на нашите днешни представи! И докато не влезем в духовния свят, ние няма да ги разберем – но все пак трябва да се стараем да искаме някак си да се приближим до него.

От урок по статията ”Мир в света”, 23.12.2010

[30634]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как можем да бъдем уверени, че повече няма да има разбиване?

Отговор: Ние се намираме на последната, най-ниска степен. Няма къде да падаме повече, няма по-лошо от нашето състояние.

Оттук и по-нататък може да има само подем. Не може да има разбиване. Какво още в нас трябва да се разбие, ако сме откъснати от духовното? Разбило се е духовното, намерението заради отдаване, екранът, съзнанието за Твореца.

Намираме се в състояние на пълна тъмнина, но понеже не усещаме духовното, не чувстваме и къде сме му противоположни. Докато само различаваме, че ни е лошо. Но лошо ни е не от това, че Творецът е скрит, че ние не можем да Му отдаваме. Лошо ми е лично на мен, а Той не ме вълнува.

Това състояние на разбиване и падение е във властта на клипот. И затова ако в теб и се пробужда някаква мисъл за Твореца, то е само за това, как да Го използваме, а не да Му доставим удоволствие. Ти предявяваш претенции: ”Кога ще ми бъде хубаво?!”.

Колко още може да се разбием от такова състояние, ако пребиваваме в такава летаргия без всякакво движение? Ние разкриваме нашето най-лошо състояние – по-лошо от клипот. Защото клипот – това е злото начало, което аз изяснявам чрез светещата ми светлина.

И тогава аз мога да различа какви желания в мен се отнасят към клипот – ”ураганен вятър” (руах сеара), ”голям облак” (анан гадол), ”всепоглъщащият огън”(еш митлакахат), където е клипат Нога, където е светостта. Пред мен ясно се представя строежа на моята душа. За да достигна такива изяснявания, трябва да се издигна на много високо духовно ниво.

А в нашето сегашно състояние ние нищо не сме способни да различим, всичко е блудкаво и празно. Ние четем какво пишат кабалистите и за нас това са само думи с различна последователност от букви. И какво от това?

Затова разбиване на нас не ни предстои, по-ниско да падаме няма къде.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 22.12.2010  

[30494]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→