Въпрос: Аз искам да изляза „от Египет“, от своето его. Как да се задържа, за да не падна от страх отново в егоистичното си желание?

Как мога да изграждам  всеки път по-силен екран, способен да се противопостави на огромните наслаждения на отдаването, за да не се превърнат отново в получаване?

Отговор: Колкото се може повече влагай в светлината! Това значи – влагай в обединението с другите. Защото светлината се проявява в единството между душите.

Някога сме били в напълно различно състояние. Обитавали сме заедно системата на единната душа, където нашите души са били изцяло свързани помежду си, а светлината на Безкрайността ги е напълвала безгранично.

Това състояние се е наричало „свят на Безкрайността“ – едно желание, наречено „една душа“, изцяло напълнено със светлина.

След това, желанието се разбило и разпръснало на малки частици – като парченца от счупена чиния. И между тях няма никаква връзка. Затова, цялото съдържание, намиращо се в тази „чиния“, цялата светлина е изчезнала. Ако започнеш да съединяваш тази „чиния“, чак тогава ще започнеш да усещаш напълване в нея.

Целият проблем е, че няма съсъд/кли, в който да разкриеш напълването. Светлината се намира около „чинията“, но не може да се открие, защото няма свързване между нейните части и те не могат да я задържат.

Затова, цялата ни работа се състои  в съединяването. Аз трябва да съм готов да се обединя с другите и тогава ще почувствам светлината, която се проявява вътре в нашето единство.

Как да постигна единство? Само мисълта за това веднага ме лишава от всякакво желание. Да допуснем, че ми се струва, че искам да се свържа с другите.

Тогава започвам да откривам, че моето желание изобщо не е насочено към това. Преди всичко трябва да открия, до каква степен се намирам в разбиването, колко съм далеч от единство с другите – не го искам и дори го ненавиждам.

През целия този процес, до самия «край на поправянето» (Гмар Тикун), ние откриваме, колко противоположни сме на единството, колко го ненавиждаме и сме готови на всичко само не и на това! Дори, ако вече се намираме в духовното, след махсома, на всяко стъпало се разкриват такива състояния (клипа), че ти ненавиждаш Твореца, единството и светлината.

Затова, разкриването на злото е задължително и необходимо состояние на всеки етап. Когато разкривам злото, това значи, че се включвам в него. Аз не мога да го видя отстрани – длъжен съм изцяло да се потопя в него. Трябва да усетя в себе си и Фараона, и Моше, и борбата между тях.

Затова нашата работа се състои само в привличането на светлината, връщаща към Източника.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Съществува такова понятие „10 изгубени колена”. Те, както и народа на Израел, имат своя роля в процеса на поправянето. В какво се състои тя?

Отговор: Днес ние извършваме поправянето на егото от нулевото ниво. Отначало ние ще трябва да достигнем до нивото, наречено „сила на отдаването” или Втория Храм, т.е. свойството „хафец хесед” (нищо не желаещи за себе си), нивото Бина.

След това, когато сме излезли от Египет и сме построили Първия Храм (нивото Хохма, нивото на любовта), ние сме паднали във вавилонското изгнание. И тогава са се изгубили 10 от 12-те колене.

А сега е необходимо да се издигнем на нивото на Втория Храм, където ние и ще се срещнем с 10-те изгубени колена. Днес те – това са същите хора, като всички, но в тях има решимот (спомени, записи) за пребиваването им на нивото на Първия Храм.

Те ще се присъединят към нас за поправяне, когато ние се издигнем от нивото на Втория Храм на нивото на Първия Храм, който, всъщност, и ще стане Третият Храм.

Ние се явяваме кръгооборот на душите на нашите праотци и носители на решимот на всички преминати от тях духовни степени. И нашата задача се състои в това, да възстановим тези решимот, да се издигнем на това духовно ниво, от което сме паднали, и да станем светлина за народите на света.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа“, 07.12.2010

[30092]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Желанието придава вкуса на напълването. Всяка глътка вода е така мъчителна, когато съм жаден. Нека напълването да е само частично, затова пък желанието е огромно – и разликата между тях извиква усещането за живот.

Значи, животът се оценява не по желанието и не по наслаждението като такова, а по тяхната противоположност. Колкото по-голямо е напрежението, прехода между тях, толкова повече в мен има живот, енергия.

Лошо е когато моят съсъд е празен, както между впрочем и когато е пълен. Цялата работа е в това, да доведа празния съсъд до напълване и да уловя мига на тяхната среща.

Как да задържа този миг? Защото даже най-големите наслаждения от храната, секса, славата, достигането на върха, отслабват и гаснат. Аз живея от миг към миг, моят живот едва мъждука, излизайки от небитието и отново потъвайки в него.

Както се пее в песента, „има само миг между миналото и бъдещето” – между избухващата пред мен светлина и тъмнината, която всеки момент ще я погълне. Текущото наслаждение не успява да свърши, а аз вече трябва да се готвя за следващото – за да не загубя усещането за живота.

Но желанията растат през цялото време, и отчаянието завладява света. Бъдещото наслаждение повече не свети на хората, „преходът” на насладата не заслонява натрупващата се тъмнина, и животът става безсмислен.

Нашият живот угасва, защото ние не можем да задържим краткия миг на наслаждението. На това трябва да се учим – да се учим да бъдем над своя егоизъм, да работим против него. Тогава човекът преминава през „десетте египетски наказания”, оставяйки своите желания долу и се изкачва към „планината Синай”, т.е. към светлината, способна да му даде екран.

Духовното постижение е изградено от особен съсъд, кли, позволяващ да се удържим над желанието, в отдаването. Изграждайки даващо кли, човек придобива възможност постоянно да бъде в контакт с наслаждението и в същото време да не гаси желанието – защото напълването не е самото то, а възвишаващото се над нас намерение за отдаване.

Човек придобива съвършенство, когато отдава, когато излиза от самия себе си и живее в наслаждението, което възвръща на другите. Неговият живот, е вечен живот – не в собствените си желания, а в отразената светлина, напълваща техните желания и доставяща радост на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30718]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо са нужни египетските наказания, ако човек вече е решил да върви по духовния път?

Отговор: Така вече е решил? След секунда ще го привлече нещо друго. Нима може да разчитаме на желанието на човека? Достатъчен е лек тласък и той, без да мисли, ще се устреми към нова примамка.

Казано е: „не вярвай в себе си до деня на своята смърт”. Не вярвай, докато не преминеш през десетте египетски наказания и не решиш, че си длъжен да излезеш от Египет. Не вярвай, докато Фараонът в теб не чуе: „Пусни народа Мой, за да Ми служи!”. Не вярвай, докато не се издигнеш над своите желания.

А дотогава човекът е машина, управлявана от желанията вътре в нас и наслаждението отвън. От разказа на Тора ние виждаме какво трябва да премине той. Поначало синовете на Яков се съпротивляват на Йосиф, който ги събира (осеф) заедно за особена работа.

В Египет седемте сити години се сменят със седем гладни, след това започва гневът на Фараона, а после – наказанията, т.е. бедствията, биещи по егоизма. Едва тогава човек престава да отъждествява себе си с него, откъсва се от него, строи екран.

Наказанията ни разделят от нашето желание, а ние получаваме възможност да го погледнем отстрани. Защото човек по природа се отдалечава от това, което му носи страдания. А до египетските наказания той още не чувства, че неговото желание и той самият – не са едно и също.

Става дума не просто за беди. Казано е: „Да вървим при Фараона”. До теб се появява Творецът и казва: „Присъедини се към Мен, а не към своето желание, и заедно ще вървим при Фараона”. Ти излизаш извън желанието, издигаш се над него – това е и изходът от Египет: едно след друго, наказание след наказание, докато не бъдат отработени всичките десет сфирот.

Аз няма да се откъсна от егоизма, докато не почувствам, че той е зло. Едва тогава ще започна да се освобождавам от неговите обятия, все по-добре ще виждам колко той е чужд, лош, противоположен – и накрая ще дойда до пълен мрак, в египетската тъмнина.

Желанието повече няма да ме прелъстява. Как ще живея занапред? Аз съм се отделил, отказал съм се от всичко, което съм бил, от всичко, с което съм живял, от всички свойства, мисли и желания. Издигнал се, аз гледам над всичко това и не знам какво да правя сега. Това е и началото на откъсването, нощното бягство от Египет.

След това ние получаваме силата на Тора и започваме последователно да работим със светлините, поправяйки желанието. А след това в своето намерение ние получаваме светлината хохма, облечена със светлината хасадим – с други думи, пристъпваме в земята Исраел.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[30707]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Баал а- Сулам пише, че за да напредвам по пътя на светлината („ахишена”, изпреварвайки времето), аз трябва да взема своите лоши свойства и да ги обърна в добри.

Но вие казвате, че своите лоши свойства, злото начало, ще разкрия едва след махсом. Излиза, че аз сега не напредвам по пътя на светлината, а по пътя на страданията („беито”, в своето време)?

Отговор: Но при всички случаи ти в определена степен вече осъзнаваш своето зло, защото се намираш в период на подготовка. Ти можеш да се намираш на четири нива на развитие:

1.      Както всички обикновени хора в нашия свят;

2.      В период на подготовка;

3.      В свойството „хафец хесед” (нищо не искащ за себе си);

4.      В свойството любов.

„Хафец хесед” и любов – това е духовното. „Както всички обикновени хора” и „периодът на подготовка” – това е материалното. Материалното е намерение „заради себе си”, духовното е „заради отдаване”. Духовният свят се разделя от материалния от махсом.

Когато се намираш в духовното, от една страна у теб има зло начало, материал на творението, от друга – добро начало и поправяща светлина. А долу, в материалния свят това не съществува.

Но дори сега, когато се намираш в период на подготовка, у теб все пак има някакво отражение на духовното, примерна представа за лявата и дясната линия, подемите и паденията. И затова това се нарича подготовка. С това работиш.

При всички случаи ти напредваш. В теб вече има някакво разбиране за онова, което е написано в кабалистичните книги, въпреки че засега е само проекция на твоя егоистичен материал. Но ти нещо разбираш и усещаш. Това е голямо постижение!

Нима периодът на подготовка не струва нищо?! Той може да продължи десетки години. И сега какво? Но ти го преминаваш и влизаш във вечността!

Затова не пренебрегвай това време на подготовка. Ти се намираш в много интензивен и силен процес. Трябва да го цениш! Ако човек го пренебрегва, това го лишава от всичките сили.

Ние сме длъжни във всеки един момент да се намираме в този процес и всеки път да добавяме към него още малко – конгреси, все по-силни, с по-дълбоки прояснения.

Дори паденията стават по-изяснени, ярко изразени, ти по-добре разбираш техните причини, различаваш вътрешните свойства. И това е най-важното.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30647]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Рав Кук, писмо, 1 (със съкращения)

Ние трябва да направляваме нашето сплотяване, …за да се обединят всички наши сили в една. Тогава тя сама по себе си безпрепятствено ще се разпространи по световните пространства, съгласно своето свойство и значение, а така също ще остави широко поле за свобода на останалите страни на живота… За да бъде нашият живот свободен, а не толкова „сериозен” и тежък, и да се върне към вечното съвършенство.

Като цяло, основаването в Израел на учебно заведение, засега с малък брой и почти незабележимо официално, с цел изучаване на Кабала, в съчетаване със средствата, нужни за разширяване на знанията и осветяване на живота, – това е истинската „Петах Тиква”.

Забележка: „Петах Тиква” в превод значи „Врата на надеждата”. Така се нарича градът, в който е разположена организацията Бней Барух.

[28306]

Filed under: Kонспекти на статии, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Замисълът на творението това е нещо грандиозно, а аз съм малък обикновен човек, моята мисъл има ли също значение?

Отговор: Ти просто не знаеш кой си, затова ти се струва, че си малък и не можеш да окажеш влияние върху всички.

Но ако започнеш да се издигаш по духовната стълба, ще откриеш, че у теб лично съществува възможност да приемеш върху себе си целия Замисъл на творението вместо Твореца и да се отнасяш към цялото творение така, все едно ти си Той.

Седем милиарда човека, безкраен брой звезди и космически обекти, целия растителен и животински свят и един Творец! Ти искаш да бъдеш вместо Него и да се отнасяш към всичко така, както се отнася Той? Заповядай! Ако си готов да Го смениш, ти имаш такава възможност. Това се нарича да се слееш с Него, да Му станеш равен. Това се нарича да станеш човек.

Затова ние говорим, че Творецът се отнася към творенията с доброта и любов и, ако аз искам да бъда вместо Него, ако искам да стана Негов партньор, аз съм длъжен да се отнасям към творенията така, както Той.

Ето защо съществува закон „възлюби ближния като самия себе си”. Ако аз се отнасям към ближния с любов, значи се отъждествявам с Твореца, намирам се в сливане с него. И тогава аз изпълнявам онова действие, което Той изпълнява относно другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[27816]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Светлината винаги ме кара да усещам разликата между нея и желанията. Това винаги ми дава лошо усещане и не ми носи нищо добро. Първо, тя винаги ми дава реализиране на злото, което е истината. Доколкото аз мога да се издигна над усещането за „горчиво и сладко”, до анализа на „истина и лъжа”, за да изясня истината вместо горчивия вкус, дотолкова светлината може да ми повлияе.

Но, откъде ще получа сила да се придържам към истината, дори, когато се чувствам зле? Аз мога да получа тази допълнителна сила само от обкръжението. Затова е безсмислено да се обръщаме към светлината. Тя ни влияе до степен до която сме готови за нея. Тя може да чака хиляди години, докато се подготвим чрез много бавно, постепенно развитие, или всяка секунда драстично да увеличава своето влияние, ако сме готови за нея.

От страна на светлината няма забавяния. Забавянето зависи само от това, колко готов съм да търпя разликата между келим и светлината, да бъде „над знанието”, над телесното страдание, когато съм готов да бъде в истина, дори, ако е горчиво. Наистина, горчи да не използвам келим на получаване, желанието за себе си, докато оставам в намерението за отдаване.

Затова ние нямаме никакво друго средство, с което да ускорим нашето развитие освен да се свържем с обкръжението. Но, и връзката с обкръжението също е много болезнена. Аз не мога да превъзмогна себе си. Може да прекарам хиляди часове молейки се с моите приятели да се обединим, но ще бъде само думи. След това се натъквам на моята вътрешна стена и съм неспособен да направя нещо повече от думи.

Но, ако поне се опитаме да направим това заедно, тогава всеки човек получава впечатление от другите, и така достигам точката на истина: че съм неспособен да направя това и трябва да пробия точно през тази стена. Тогава човек изисква това от поправящата светлина.

От урока по „Учение за десетте Сфирот”, 21.12.2010

[30384]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

На няколко места в Зоар 613-те заповеди се наричат ейтин де-орайта (съвети как да поправим кли), а на повечето места в Зоар заповедите се наричат пкудин (светлините, които трябва да навлязат в поправеното кли).

И отначало човек трябва да съхранява (изпълнява) Тора и заповедите, за да пречисти своето тяло (себе си от егоизма) и да увеличи душата (стремежът към отдаване и любов).

Тогава 613-те заповеди се намират в него (като начин на поправяне) като ейтин, тоест за него те се явяват съвети как той да се удостои и да се представи пред Твореца (да се издигне над егоизма), напълнен с неговата светлина, защото съхранението на Тора (привличането на светлината) и изпълнението на заповедите (поправянето на 613-те егоистични желания) постепенно го пречистват (от дадения му по природа егоизъм), така че да се удостои той с разкриването на Твореца (общото всеобемно свойство – отдаване и любов); (защото иначе няма полза от неговите действия).

Както е казано: “Каква е разликата за Твореца – дали ще убият принесеното в жертва животно откъм тила, или ще му прережат гърлото (тоест механичните действия сами по себе си нямат значение)! Защото Тора и заповедите са дадени не за нещо друго, а само за да обединят с тях народа на Израел (всички, устремени към Твореца, към свойството “възлюби ближния както себе си“)“.

И след като в достатъчна степен е пречистена собствената потребност (прочистена от егоистичните желания) и се удостои със светлината на Твореца (свойството отдаване), ще се отворят очите му и душата му (желанието да отдава), и ще постигне (в себе си) той, 613-те светлини, съдържащи се в 613-те заповеди (поправените желания), които се явяват тайните имена (постижения) на Твореца, тоест ще достигне до тяхното постигане.

И посредством изпълнението на всяка заповед (поправяне на желанията) получава (в него) част от светлината, заключена в нея, защото заповедта е тайно (в смисъл желание) кли.

И в него се облича светлината, тоест името на Твореца (Негово частно свойство), отнасящо се до конкретната заповед, както е казано: “Заповедта е свещ, а Тора – светлината”. И това се нарича – 613-те заповеди на получаване на светлината.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.

[30613]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Още не съм реализирал материалните си желания, но вече съм стигнал до кабала. Какво означава това?

Отговор: Няма нищо страшно, продължавай. Както свидетелства Тора и обяснява Баал аСулам в „Предисловие към ТЕС”, човек не трябва да бъде аскет.

Нашият път не е път на въздържание – ние вървим напред само, с помощта на светлината, връщаща към Източника. Работейки в група и изграждайки правилно намерение по време на учене, ние привличаме светлината и тя ни поправя.

При това, в никакъв случай не трябва да измъчваме и изтезаваме нашето тяло, не трябва да подчиняваме живота си на сурови ограничения.

Науката кабала не изисква от човека нищо друго, освен да учи с намерение. Всичко ще се нареди, въпреки нашето зло, наклонности, въжделения и странични мисли. Дайте възможност на светлината да въведе ред и колкото може по-малко й пречете.

От много ум, ние започваме да действаме самостоятелно и да измисляме изкуствени забрани, сякаш знаем кое е добро, и кое лошо за духовното постижение. Това е абсолютно неправилен подход.

Ако във всичко даваш воля на разума си – нищо няма да постигнеш. Защото твоят разум винаги произтича от егоизма, от непоправеното желание. Нима, то може само да определи следващата крачка по пътя на своето поправяне?

И това е причината, поради която, ние само изграждаме правилни условия за светлината, за да може тя да ни въздейства. В това се състои цялата методика. Не добавяй никакви пречки в светлината – напротив, колкото може повече й съдействай, помагай й да въздейства върху теб.

Групата, обединяването, събирането на другарите, разпространението, ученето, събитията, срещите – използвай всичко това, за да привлечеш влиянието на светлината. Защото тя се излива само върху единството на душите. Оттам си е тръгнала при разбиването и пак там се връща, ако душите се стараят да се съединят отново.

А най-важното е на фона на външните действия да извършваш вътрешна работа, за да можеш да използваш всички сили на своята душа, за да се стараеш да се сплотиш с другарите и да чакаш светлината, която ще дойде и наистина ще ви съедини. В това е източникът на поправянето

В нашия свят няма никакви други средства – нито в човека, нито извън него. Само това ще позволи на теб и на целия свят, който е затънал в глобална криза, да се поправите.

Днес, всичко, което сме постигнали за хиляди години, започва да се руши и ни показва пустото кли, празното желание, с което трябва да направим неща. В наши дни, празнотата става съдба за всички.

Затова, за нас е необходимо да разкрием правилната методика, основаваща се върху обединяването. Трябва да намерим мястото на разбиване и да привлечем там светлината, която ще ни върне към Източника, т.е. към сплотяването, към единната душа.

Само висшата светлина, проявяваща се в нашето единство, ще ни даде усещането за истински живот.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→