Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Вяра над разума е територия, принадлежаща на светостта…

Въпрос: Как можем да достигнем тази територия?

Отговор: „Вяра над разума” означава, че аз се въоръжавам със силата на отдаване над егоистичното желание, което се пробужда в мен отново и отново. Това не е просто желание да спя, ям или да си прекарвам добре, а желание, което ми пречи да се свържа с другите.

Говорим за един критерии: за или против обединението. Всички други желания се отнасят към животинската степен. Истинското желание за наслаждение, което се отнася към човешката степен, произхожда само от разбиването на душите. Всичко друго се отнася към по-ниските нива в мен: неживо, растително, животинско. Аз не се занимавам с тях въобще.

Затова критерият за моя анализ е отношението ми към обединението. Съветът е да провериш себе си в групата, защото объркването в широкия свят е неизбежно и там няма с кого да работиш. Ако се съберем с цел да се обединим и аз открия, че съм неспособен да направя това, и че не го искам, че мразя и отхвърлям тази идея, това означава, че разкривам злото начало в себе си.

Полагам усилия, опитвам се да се издигна, но разкривам, че не мога. Тогава поради липсата на избор и, чувствайки колко важно и необходимо е да постигна обединение, аз извиквам „Спаси ме!”. И свише получавам силата на отдаване, която ми помага да мисля за обединение, да се свържа с другите поне малко.

Междувременно другите не го усещат, а и не е нужно. Говорим за вътрешната работа на човек, който започва да усеща общата сила на обединението вътре в стремежа си за свързване. Тази сила се нарича „Творец”.

Така човек се придвижва от едно състояние към следващо. Неговото желание непрекъснато расте, противопоставяйки се на обединението все повече и повече. Той полага усилия, опитвайки се да се справи с всичко сам. Но не успява, отчайва се и моли за силата на отдаване. В тази сила, насочена в сърцето на групата, той разкрива Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31118]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво е „потоп” за групата?

Отговор: Ако групата като цяло не може да преодолее увеличаващото ѝ се желания, ако приятелите достигнат омраза и не могат да я преодолеят, това означава, че те се давят във водите на потопа.

Когато усетят наближаващия потоп и силите, които ги преодоляват (Гвурот), те трябва да положат общи усилия да построят ковчег, тоест да изразят взаимно отдаване, за да бъдат спасени от егоизма на всеки един и от общата омраза. Точно така авторите на книгата „Зоар” са седели да учат, чувствайки омраза един към друг, и тогава са разкривали любов.

Всичко зависи от това дали приятелите използват Тора според предназначението ѝ, дали изграждат ковчег, общо кли на взаимно отдаване, обединение и взаимно поръчителство, в което те ще бъдат спасени от потопа.

От  урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31138]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Трябва да свикнете с факта, че ако започнете да изследвате нещо, винаги ще намерите две противоположни свойства в него, които въпреки това са  свързани. Това е нещо като „раздвоение”.

Ако работиш с егоистичното желание, тогава всичко излиза така: 1 + 1 = 2. Но, ако комбинираш желанието за получаване с намерението за отдаване – те са противоположни и не могат да се свържат. С други думи: 1 + 1 = 3! Третият е Творецът. Трябва да свикнете с този парадокс и да го приемате като естествен; за нас това е норма.

Свидетели сме на такъв „парадокс” в човешкото общество. От една страна, всеки прави всичко възможно да се отдели от другите, но от друга страна, хората търсят контакт помежду си.

Превърнало се е в мания. Имало е случай, когато цяла телекомуникационна система е била повредена, хората са останали без мобилни телефони и просто са започнали да откачат. Как може всеки да иска да бъде сам и, от друга страна, да не може без комуникация с други хора?

Фактът е, че човек иска да бъде сам за малко, за да не му се меси никой. Но заедно с това хората искат да живеят заедно: в един голям град, в една масова култура. Склонни са да си подражават и да правят всичко така, както другите го правят. Следователно едното не отменя другото.

Човек има нужда от място, на което може да се скрие, като пчела – всяка в своята лична клетка. Но в момента, в който човек почувства такава „независимост”, той трябва да усети, че живее сред всички.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 19.12.2010

[30210]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

В това време, когато човек се занимава с Тора (призовава върху себе си светлината за поправяне на егоизма), в степента на неговите усилия в Тора, той усеща отдалечаване (от духовното).

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 56, „Тора се нарича показващата“.

Изпълнението на заповедите (работа за поправяне на егоизма, състоящ се от 613 егоистични желания) с намерение за доставяне наслаждение на Твореца с огромна скорост развива в нас усещането за осъзнаване на злото (проявява криещият се в нашите 613 желания, егоизъм).

Баал а-Сулам. Същността на религията и нейната цел.

[31037]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора | Add Comment/Ask Question→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1988/89, статия 3, „Разликата между вратите на сълзите и останалите врати„: „Мъдреците са казали: „От деня на разрушаването на Храма, затворени са вратите на молитвата.

Но въпреки, че вратите на молитвата са затворени – не са затворени вратите на сълзите”.

Ние се стремим да се обединим – провеждаме Дни на единството и други мероприятия, за да си изясним какво е обединението. Единството с Твореца се постига чрез единство между творенията, от общото кли, което поправяме, обединявайки се един с друг.

За тази цел е необходимо, правилно да изградим всички съставни, за да може, замисляйки се за условията, посредством които се постига единство с Твореца, човекът точно да ги определи.

Размишлявайки за тях, той започва да прави вътрешен анализ: има ли потребност от единство с Твореца? Проверява – има ли желание да се обедини с другарите, иска ли да се смири пред тях и да ги приеме като най-великите хора на поколението.

Разбира се, тук става дума за духовно, а не за материално обединяване на другарите. Макар, Баал а-Сулам да пише, че е полезно и външно да принизиш себе си пред тях – но ние все още не сме дорасли до това. То само ще внесе изкуственост, ще ни обърка и ще изкриви правилните взаимоотношения.

От крайната цел – сливане с Твореца, – човек разкрива етапите на пътя и проверява средствата. Тогава вижда, доколко му е необходима целта, отвежда ли го тя през вратите на сълзите.

 „Врати на сълзите” означава, че човек много иска да се обедини с другарите, но не е способен да го направи.

В такъв случай, за него няма смисъл да търси по-нататъшен път към единството с Твореца, защото не може да изпълни първото условие. Стоейки пред вратите на сълзите, той трябва само да открие скръбта по желаната цел, за да заплаче истински.

И това зависи от общата работа в групата – от това, доколко човек ще поеме духовната потребност от обкръжението и ще осъзнае, че няма нищо по-важно. Той трябва да усети в себе си изгарящ го огън, заради това, че все още не е постигнал целта, трябва да се разкъсва от напора на желанието и пламъка.

Само обкръжението може да доведе човека до такова състояние. И тогава, неговият вик задължително ще се увенчае с успех – ще доведе до единство с другарите, до едно голямо желание, в което ще се разкрие висшата сила.

Всичко зависи от необходимото желание, от потребността, стремежа, от издигането на МАН, от усещането за недостига на единство в поправянето на онова, което е било разбито. В крайна сметка, всичко се свежда до това.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31009]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: За да получа сила от приятелите, аз трябва да ги ценя. Но как мога да ги ценя, ако съм егоист?

Отговор: Ти цениш връзката между хората или, с други думи, между душите. Външно единственото нещо, което може да бъде между хората, е омраза, завист и подобни. Но зад външната фасада всеки човек съдържа вътрешно аз – силата на отдаване, която е скрита вътре в него.

Сякаш пред теб има два екрана: външен и вътрешен. На външния екран виждаш този свят, докато на вътрешния всички са свързани чрез силата на взаимно отдаване. Душата е силата на отдаване, която е скрита от нас. Към тази картина ти се обръщаш, желаейки да я разкриеш, и да се разтвориш в нея. Не се занимаваш с външните форми.

Какво означава да обичаш ближния като самия себе си? Когато се обърнеш към вътрешната картина, ще видиш, че там няма разбиване, а че всички приятели са свързани един с друг. Това е Шхина. Тя съдържа взаимност, единство, взаимно поръчителство и, с една дума, всичко освен теб. Ти искаш да станеш част от нея, изискваш и молиш за това.

Това е значението на изграждане на правилно обкръжение. Иначе виждаш приятелите само външно и там не намираш нищо. Творецът преднамерено е нарисувал тази картина, така че като разкъсаме завесата и погледнем надълбоко в нашия съюз да разкрием точното обкръжение, за което говори Баал аСулам в „Свободата”.

Към това обкръжение трябва да се обърнеш и от него трябва да изискваш всичко. Там всички са поправени; като се включиш в приятелите, ще разкриеш Твореца между тях, тоест общата, включваща в себе си всичко, сила на отдаване.

В кабала, освен простата сума, има понятие за всеобхватност (коалел), което е цялостната сила на всички. Например общата сила на 100 човека е равна на 100. Но в техния съюз го има Творецът, като допълнителна сила, която е по-дълбока, духовна и всеобхватна.

Затова приятелите са способни на всичко, защото са отхвърлили егоизма си, за да разкрият Твореца, да разкрият корена и да се съединят с Него. Те не постигат четирите степени на неживо, растително, животинско и човешко, а постигат Твореца. Не постигат Нефеш, Руах, Нешама и Хая, а постигат допълнителната светлина Йехида, която не е била там преди това; Кетер, точката на буквата Йод.

Ако човек желае да работи с обкръжението, то обкръжението е готово за него. Тогава той вижда всички хора като най-великите на поколението. И наистина, във всеки един от тях има гигант. В крайна сметка, ако те имат вътрешен духовен стремеж, то вътрешно те са вече свързани. По принцип вътрешно цялото човечество е свързано, но ти трябва да се обърнеш към тези, които и външно изразяват духовно желание поне малко. Тогава ти имаш обкръжение.

След това, доколкото се снижаваш по отношение на обкръжението и го цениш, ще получиш сила от приятелите, докато най-после не достигнеш вратите на сълзите. Духовността ще стане най-същественото нещо в живота ти, но в същото време няма да имаш никаква възможност да я достигнеш. Тогава ще заплачеш.

Тогава ще плачеш на реалността, която разкриваш като взаимно отдаване, на общата сила, която е там, наречена „взаимно поръчителство”. От там ти ще получиш това, от което се нуждаеш, желанието или нуждата да станеш част от приятелите. След като разграничиш много детайли на свързването, ще влезеш във вътрешната картина.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31003]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Благодарение на какво науката кабала може така бързо да развие детето и да го направи човек?

Отговор: Благодарение на светлината, връщаща към източника. Кабалистическото възпитание развива в детето човешката степен, притегляйки към него светлина от висшата степен – и тогава по-нисшите степени му стават много лесни.

А освен това, то се обучава и в науките. На нас само ни се струва, че изучаването на кабала не е свързано с биологията или химията – но детето изучава научните принципи, основата на природата: желанието да отдаваш, желанието да получаваш, всеобщото съединяване, методите на „висшето знание”.

Това са основните закони на творението, и когато детето после изучава някакви физични или химични закони, на него му е много лесно.

То не се плаши от тях, като нещо неизвестно и трудно за възприемане, а подхожда към тях с лекота, „отгоре”, имайки общите критерии за познание – в основата на природата има желание и напълване. А цялата природа – това е картината на тяхното взаимодействие, съответствие. Това много опростява  изучаването на света от детето, изменя възгледите му за живота.

Ние трябва да дадем на света нагледни доказателства – да организираме групи за голямо количество деца от целия свят, обучаващи се в нашата система, много различни и говорещи на различни езици. Но всички те ще се учат по една методика.

И след това да демонстрираме техните постижения, в сравнение с всички други системи на образование. Да покажем, що за деца са това и какво е станало с тях, да изследваме какъв процес са преминали. А паралелно да проследим това, което е станало с техните съученици, останали да учат по обикновената система. Да сравним как тази група е преуспяла в живота и е минала този път без всякакви проблеми и падения – и какво се е случило с останалите.

Критерият не е това, колко високо образован е човек и каква професия е получил. Това все още не гарантира щастие. А да погледнем, доколко човек е доволен от живота си и е намерил себе си, как той се е изправил на крака, получил е нормална професия и е създал семейство. Да проверим какъв процент се е отклонил от нормалния път. Нека поговорят с хората и да видят какво се е получило от тях.

От урока по статията „Кабала и философията“, 28.12.2010

[31045]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Четейки „Зоар“, ние трябва да мислим за това, че не ни достига единствено светлината Хасадим.

Ако аз погледна на същата тази реалност, в която съществуваме, но в светлината Хасадим, изхождащото от мен намерение за отдаване, ще видя вместо настоящата реалност – духовната.

За да започна да усещам висшия свят, не ми достига само светлината Хасадим, излизаща от мен към всичко обкръжаващо.

Обикновено ние губим много време, сили и самия живот за съвършено безполезни и независещи от нас действия. Единственото, което можем да направим – е да приведем себе си  до  светлината Хасадим, за да се прояви тя в нас, в свойството отдаване, в което се облича светлината Хохма, в знанието, в постигането на Твореца.

А всички  действия, които извършваме, освен постигането на свойството Хасадим – отношението на отдаване към обкръжението, предизвикват само отрицателна реакция свише, която ни поправя, но по дългия път на страданията, и в крайна сметка ни връща към пробуждане на отдаването, но вече по пътя на страданията.

Затова, ако човек постоянно си изяснява какво е необходимо за да постигне онова единствено действие, което може да излиза от него, свойството отдаване – това означава, че той чака спасение. Именно това трябва да усещаме по време на четене на книгата „Зоар“.

Кабалистите са разкрили тази духовна реалност. Какво не ми достига, за да разкрия това същото, да видя за какво говорят те? Не ми достига единствено светлината Хасадим…

От урока по книгата „Зоар“.Предисловие, 28.12.2010

[31027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „С Мен ти взаимодействаш“, п. 65:

„…Праведниците, които са вече изпълнени със съвършенството на висшето сияние, през цялото време, без да спират, създават нови небе и земя, както е казано: „Праведниците вървят от постижение към постижение.””

Въпрос: Как праведниците създават тази непрекъснатост на обновяването?

Отговор: Те, през цялото време се стараят да се поддържат един друг. Човек, който се намира в духовно намерение, постоянно мисли само за това, другите също да поддържат тази система.

Какво означава , че ние проникваме в по-вътрешния екран, в по-вътрешната картина на реалността? Ако аз се намирам там, тогава се включвам в неизменната система и няма какво повече да направя? Не! Включвам се в система, която аз поддържам, желаейки да я видя такава, да я реализирам в такъв вид.

От една страна казвам, че всички в нея са най-великите хора на поколението, че всички се намират в правилното намерение. Включвайки се в нея, аз съм уверен, че се намирам във всеобщо поръчителство. Всичко зависи от мен – веднага щом добавя своята „лепта” (най-малката монета в Древна Гърция), всичко веднага ще се подреди и ще бъде наред.

От друга страна, трябва да се погрижа всички да поддържат тази система, да се намират в нея, да осъществят връзка – сякаш съм единственият, от когото зависи всичко и аз „склонявам себе си и целия свят към доброто”.

Тук има взаимни действия. От една страна, аз се включвам в другите и те се намират в пълното поправяне (Гмар Тикун). От друга страна, за да бъда заедно с тях, трябва да се грижа за тях така, сякаш те нямат нищо и аз ги поддържам – от мен зависи тяхното пълно поправяне.

Защо? Всичко това е за мен, за поправянето на моето кли/желание. Защото, моето желание се състои от всички желания. Това се нарича „взаимно включване”. Аз включвам в себе си всички. И ако искам те да ме включват в себе си, длъжен съм да се състоя от тях.

Необходимо е да се стараеш да усетиш тези понятия. Само запомнянето им в разума няма да ти помогне – ще изчезнат след секунда.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.12.2010

[31016]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

Науката се развива и малко, по малко се приближава към това, за което говори кабала. Да се надяваме, че при нарастващата криза, която преживява науката днес, ще може най-накрая да се обясни причината за нея, както и къде минава границата на външната наука.

Трябва да се разбере, че цялата наука се основава на онова, какво разкриваме в желанието си за наслаждение. И ако това егоистично желание се развива по определен начин, по същия начин се разкрива и науката, която разкриваме вътре в това желание.

И затова, все още ни предстои да открием нови, напреднали форми на науката. Ние ще разкрием множество нови факти и няма да знаем какво да правим с тях. Ще открием много подробности, които ще ни объркат. Нашата способност да усвояваме следствията от научното познание, да ги систематизираме и разберем, ще бъде необичайно ниска – тя ще тръгне надолу.

И независимо, че ще правим нови открития, те няма да са ни от полза. Ще се сблъскваме с нови факти и няма да знаем какво да правим с тях. Сега, това се случва в образованието и в други области, близки до човека.

И възможно е, тогава кабала да успее да се приближи към външната наука и да обясни причината за случващото се.

От урока по статията „Кабала и философията”, 28.12.2010

[31057]

Filed under: Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→