Вие може да ми разказвате за хиляди интересни неща, случващи се наоколо, но аз няма да ги приема за истина, ако сам не ги видя и опозная.

Помогнете ми да ги позная и почувствам – и тогава ще съм готов да слушам. Но само ако се опитвате да разширите органите на възприятията ми, а не фантазиите ми.

Ако искате да ми дадете микроскоп или телескоп – аз съм готов да ги приема. Аз съм готов да развия в себе си нов орган на усещанията, но това трябва да остане в рамките на моя рационален критичен анализ.

За такъв научен, реален подход говори кабала. Но преди хиляди години се е случила „авария” – кабалистите са обучавали на правилния научен подход бъдещите гръцки философи, които били техни ученици, но те след това са излезли извън него.

Те не пожелали да вървят срещу своето его и да използват науката кабала за своето поправяне. Те мислили, че могат да изследват света, без да поправят себе си – и тогава се развила философията.

И това не се ограничава само в рамките на древна Гърция и онези древни времена – това е обичайният човешки подход. Почти всеки ще ви каже: защо да поправям себе си, аз и така всичко разбирам!

Но това е невъзможно – отначало трябва да разкриеш своето състояние и едва в тази степен ти е разрешено да говориш за него.

И върху такъв подход е основана религията – тя не изисква от човека да поправя себе си. Изпълнил си някакви действия и всичко е наред – ти вече вярваш, че си установил връзка с Твореца.

Това се нарича изгнание от духовното, тоест предполагаемата „духовна” форма на съществуване, без всякакво реално усещане за нея. Затова за този период е казано: „Ние бяхме като насън”.

Кабала призовава човека да се върне към правилния подход, към реалността – от философия към наука, от религия към отдаване и любов към ближния, към получаване на нов орган на чувствата, в който той сам ще види всичко.

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.01.2011

[31519]

Filed under: Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Говорейки за реализирането на науката кабала е необходимо да се вземе под внимание, че настоящото ни прераждане в този свят, не е първото. Вече сме преминали през множество прераждания и никой не знае точно през колко е преминал всеки от нас.

В последствие, това ще се разкрие, но казано честно, няма особен смисъл да броим нашите минали прераждания, тъй като всички те са били на неживо, растително и животинско ниво на развитие на желанието за наслаждение.

Изхождайки от това, ние сме се развивали. В началото, сме се намирали на неживото ниво на развитие, после на растителното, усещайки реалността подобно на растенията. След това, всеки от нас се е развивал на животинското ниво, възприемайки действителността подобно на животните.

И така сме преминали през няколко прераждания, докато, както е написано в „Дървото на живота” на Ари и в третата част на „Учение за Десетте Сфирот”, от животинското ниво, през маймуните (междинното ниво между животното и човека), сме стигнали до човешкото ниво в този свят – също във вид на животински организми, но на по-висока степен на развитие от животните.

На човешкото ниво в този свят, ние също сме преминали през множество прераждания, докато не сме стигнали до днешното състояние. И сега, в това прераждане, се занимаваме с особена работа, за да се издигнем на напълно различна ниво, за да разкрием нова, духовна реалност – реалността на Твореца.

При всеки преход между нивата и състоянията, има междинни етапи. Както разказва Ари, между неживото и растителното ниво се намират коралите, съчетаващи в себе си признаците на неживото и растението.

Между растителното и животинското ниво има междинно създание – много малко животно, наречено „полско куче”, което живее в земята, храни се от нея като растение, но неговото тяло функционира като животинско.

Днес се намираме в прехода между човека в този свят, живеещ като всичките седем милиарда души, и нещо духовно. Какво точно представлява това духовно – не знаем, но се намираме по средата.

И за първи път в тези преходи, през които сме преминали от неживото към растителното, от растителното към животинското, от животинското към човешкото, без да осъзнаваме какво се случва с нас и просто сме живели като всички хора в този свят, сега сме длъжни да преминем този преход осъзнато, вземайки участие в него. Ние, сами определяме ще се случи ли той или не, и по какъв начин. И той може да се осъществи само по наше желание.

Това развитие зависи от нас. Преходът е изключително особен. Отличава се с това, че ние сами изграждаме от себе си човека, който е подобен на Твореца.

Затова, за първи път в цялата наша история, в еволюционното ни развитие, на нас ни се разкрива науката кабала. Тя трябва да ни съпровожда в качеството си на инструкция, ръководство за действие, сборник от закони – наука, с помощта на която да извършим този преход. Защото, ако не си го изясним, не го пожелаем и не го изучим – няма да можем да го преминем.

Затова се наричаме „евреи” („иврим” – от думата „лаавор”, да премина), тъй като извършваме преход от състоянието човек в този свят, към нивото на духовния човек, подобен на Адам Ришон – на образа на Първия човек, който някога се е разбил на части и сега трябва отново да го съберем в едно цяло – и мъжката, и женската част в него.

Всичко това трябва да се осъществи в нашата съвместна работа. За тази цел, разполагаме с всички средства, но трябва да ги реализираме – да изучим какво не ни достига, за да станем този Човек, и да го направим.

От 2-рия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Само като започнем да съединяваме в единно цяло разбитото „лего” Адам Ришон (Първия Човек), ние виждаме, доколко всичко, което се случва с нас в този свят – и най-неприятните и по-приятните събития, насъщни и не насъщни, неизвестно защо случващи се и сякаш случайно – всички те започват да се наслагват по някакъв чудесен начин, всичко се подрежда и идеално си подхожда едно с друго, до най-малките детайли.

Тогава започваме да разбираме необходимостта от всеки натиск и кризата, които светът преживява днес, всички трудни състояния, през които всеки човек преминава в своя живот. Всичко това е предназначено само за да подтикне всеки от нас към това място, към своята мисия, към правилна реализация.

Ако само се вслушаме, какво именно Твореца иска да направи с всеки от нас, ако действително реализираме „Няма никой освен Него”, желаейки Той да извърши в нас Своето действие и всеки път се вслушваме в Него – това е достатъчно.

Но за да чуем, трябва да изпреварим тези свои действия, както е казано „ще направим и ще чуем”. Защото да чуем какво прави Твореца, означава да се намираме на ниво Бина (слухът е нивото Бина, много висока степен). И затова в началото трябва да бъдат действията, както е написано под планината Синай: „Ще направим – и ще чуем”.

Същият този процес трябва да осъществим, стараейки се да се сближим един с друг със сърцата, като един човек с едно сърце, да постигнем взаимно поръчителство, помагайки си един на друг да се съединим. Защото само заедно, като се стремим да съединим между себе си всички наши точки в сърцето, нашите желания, ние строим това разбито кли/желание, наново събирайки го от неговите части, възстановявайки го.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31439]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Когато отидох да уча при Рабаш, бях на 33. Аз бях силен, преуспяващ човек, с дом, семейство и успешен бизнес.

Попитах го: „Сега се каня да вложа в теб целия си живот, ще бъда с теб до самия край – защото, в противен случай, е невъзможно да науча каквото и да било. Готов съм за това, но как мога да бъда уверен, че се намирам на правилното място?”

Рабаш отговори, че съм съвършено прав, задавайки този въпрос. Но само аз мога да избера към какъв учител искам да се прилепя. Никой не може да ми се бърка, и никой няма право да влияе върху решението ми. Той каза: „Иди и провери другите места!

Но след като вземеш решение и избереш място, повече нямаш право да се съмняваш в него. Не можеш да се колебаеш за посоката по средата на пътя. Не трябва да си под чуждо влияние, а само под влиянието на своя учител.

Тоест, ако ти станеш мой ученик, ти си длъжен да получаваш само моя дух и повече никого да не слушаш. Защото ти се каниш да се развиваш, а в процеса на ставането на човек е забранено да се слушат странични мнения.“

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31423]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Въпрос: Как да постъпим с хората, които самостоятелно са изучавали материала и идват с вече изградени, измислени „аксиоми”, с които те объркват останалите ученици?

Отговор: Групата е длъжна да се изолира в своя кабалистичен център, както зародишът в майчината утроба. Растящата душа се нуждае от защита! Трябва да я заобиколим с грижи като зародиш или малко дете, построявайки около него благоприятна среда, като „Ноев ковчег”.

Докато учениците не са достигнали духовно разкриване и все още не разбират точно какво правят и къде отиват, те всеки път се мятат от една страна в друга, от състояние в състояние, тъй като всеки път в нас се формират различни нови системи. И докато се изграждаме, винаги ще преминаваме през такива неустойчиви състояния, затова не трябва да се намираме под влиянието на няколко фактора, а само на един.

Баал а-Сулам пише в „Статията за завършването на книгата Зоар”, че ако ученикът не се прилепва към учителя, както зародишът се внедрява в майката, и не се обединява с висшия – няма да напредне. Това е закон, действащ и в духовния свят, и в материалния, докато се намираме на етапа подготовка и работим със своите егоистични свойства.

Ако ученикът не прави това, нищо не може да му помогне. Той може да бъде много умен и да притежава забележителни способности – но няма да достигне духовно разкриване. Затова е казано: „Хиляди влизат в учебния клас, а само един излиза към светлината.” И всичко е заради небрежност, нежелание да се следва духа на учителя – този човек, който ти предава духовното.

На мен самия това изобщо не ми е нужно, знаете, че аз не понасям никакво поклонение. Но е необходимо ученикът да развие в себе си такова отношение.

Само в самото начало на пътя трябва да се вземе решение, както е казано: „Човек се учи само там, където го влече сърцето”.

Затова, как ще позволите на някого да влезе във вашия център, в дома ви и да ви обърква? Аз не бих позволил това никога.

Ние така или иначе не можем да определим кой е прав и кой крив – всичко е относително. И ако искаш да се развиваш духовно, не трябва да вярваш на никого – ти си длъжен сам да избереш извора, от който искаш да пиеш. Всеки е длъжен сам да си избере учителя, който да отговаря на въпросите и очакванията му, и може да му бъде наставник в неговото напредване.

От 2-я урок от конгреса в Арава, 31.12.2010

[31428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

На конгресите, в Дните на единството и на другите наши срещи ние извършваме много голяма работа, и всеки път тя ни се отразява. Ако  правилно проведем близките три дни,  след това на уроците, вие ще започнете да разбирате и чувствате много повече, отколкото сега.

Такива обединяващи мероприятия издигат човека, защото тук той се изпълва с духовни сили. Може да ги получи  само по пътя на обединението. Никога той няма да ги намери в себе си и няма да ги получи направо свише. Силата за подема нагоре ние получаваме от обкръжението. Колкото повече  се включвам и се прониквам от него, толкова по-голяма е нашата обща изгода.

От своето първоначално желание, от точката в сърцето, човек се обръща към групата, придобива от нея допълнително желание и чрез него издига МАН, молба за поправяне. Тогава в отговор, той получава сила за отдаване – всъщност, това е неговата душа.

Във всеки от нас има само зачатък на душата – точка в сърцето. А след това ние трябва да усетим злото начало – ненавистта и отблъскването помежду си. Аз съм лош, не защото обичам да похапвам и да поспивам, не защото се стремя към наслаждения. Моето зло начало се противопоставя на обединението с хората, които са готови да вървят с мен към Твореца, към целта на творението.

Защото някога ние сме били споени в едно, а след това е станало разбиването, отделящо ни един от друг. Истинската ненавист се проявява именно между нас, а не във всеки поотделно. Аз не трябва да се измъчвам заради вродените си качества и наклонности. Всичко това е безсмислено. Важно е само едно: опитвайки се да се обединя с другарите си, аз откривам, че не искам това, че изпитвам отвращение от това.

На мен изцяло ми се разкрива планина от ненавист, планината Синай. Аз я поправям чрез светлината, връщаща към източника – с други думи, получавам Тора и се удостоявам със „зeмята на Исраел” – духовното желание, обърнато направо към Твореца. И тогава аз Го разкривам, разкривам духовния живот.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31356]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Ние говорим за разкриващата се между нас ненавист, но това съвсем не означава, че трябва да се възненавидим един друг. Няма такава заповед. Ние се отправяме към любов.

Но тръгваме от разбитата душа, която се е раздробила на милиарди части. Трябва да се постараем да съберем тези части в едно. По картината на съвременния глобален свят виждаме какви задължения ни налага това. Тъй като, искаме или не, откриваме че сме взаимосвързани.

Така че, като се стараем да се обединим, ще разкрием ненавист помежду си. Такава е нашата природа. „Създадох злото начало” – говори Творецът. Кога се проявява то? Когато правилно пристъпим към обединение.

Ако започнеш да се обединяваш неправилно, то не ще разкриеш ненавистта, а ще се ограничиш с частични резултати: безучастие и т.н.

За да се прояви ненавистта, ти е нужна светлина свише. Когато се опитваш да се обединиш с другите, ти привличаш светлината и тя осветява разбиването, разрива между душите. Тогава усещаш своята противоположност на светлината – това е всъщност ненавистта.

Но едновременно с това, вследствие на това, ти започваш да усещаш как те подтикват, подбуждат към молба за единство. Същата тази светлина, която ти показва кой си ти, и ти показва всъщност, че тя е способна да ти помогне. Тогава молиш: „Поправи ме!” – и тя те поправя.

Така че ние изобщо не възнамеряваме да се ненавиждаме. Човек бяга от Египет от своя егоизъм, за да се приповдигне над него и да се обедини с другите – и тогава внезапно открива истинската ненавист, планината Синай.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31332]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако светлината е абсолютното, тоталното наслаждение, аз искам да я опозная повече. Как да направя това? Изглежда сякаш тя е дошла да ме повика със себе си, но аз не съм я забелязал…

Отговор: Трябва да решиш какво избираш: светлината или наслаждението, което тя носи? Ако избереш наслаждението, няма да се получи.

Само в началото светлината те отглежда чрез наслаждение, за да можеш да пораснеш и да станеш зрял. По същия начин ние отглеждаме децата в нашия свят. Нашите деца получават, взимайки всичко за даденост, и продължават да растат, докато не достигнат определена възраст, и тогава им се казва: „Спри, от сега нататък ти си възрастен.”

Той може да плаче, че иска да остане дете и да продължи да получава бонбони, но нишо няма да помогне. Ако си пораснал, ти трябва да изпълняваш своите задължения в армията и да работиш, трябва да се държиш като възрастен.

Какво означава да бъдеш зрял? Един зрял човек не може да тича след наслаждението; той трябва да се стреми да отдава! Ти живееш в общество и трябва да отдаваш на всички други: отиди на работа, бъди полезен на другите, и тогава ще имаш право на съществуване.

Точно така е и в духовния свят. Един зрял човек не иска просто да се наслаждава; той се стреми да постигне възвишена и голяма цел в живота си. Да бъдеш зрял означава да бъдеш в отдаване, да работиш не заради наслаждението, а заради неговия източник.

Светлината изисква от нас такава преданост . Тогава ние създаваме връзка със светлината , а не само с това, което получаваме от нея.

Затова сега навлизаме в нова ера, когато светлината вече не ни дава наслаждение. Тя вече не ни обещава, че ни чакат хубави неща и ние повече не бягаме напред, очаквайки да получим някакви нови наслаждения. Нищо привлекателно не ни чака занапред.

Сега не ни остава друго, освен да преминем към нова парадигма: вместо да тичаме за наслаждения, да се стремим към източника на наслаждения. И, ако не искаме да направим това, ще стане по-зле. Светлината все пак ще ни принуди да го направим, като ни отнеме изобщо възможността за наслаждение. Тогава ще започнем да питаме: „Какво става? В какво се състои смисълът на моят живот? Защо го няма наслаждението? Какво да правя?”

Започваш да питаш не за наслаждението, а за неговия източник: „Къде отиде наслаждението? Какво се случи с източника му? Откъде идваше то?” И по този начин напредваме.

Когато получаваме наслаждение, ние не питаме за нищо. Но ако не получавам наслаждение в настоящето и  не го очаквам и  в бъдеще, това става вече проблем. Започвам да търся от къде би трябвало да дойде: „Защо не идва? Какво стана там?”

И става ясно, че ако искам да постигна наслаждение, аз трябва да се приближа до източника. А да се приближа до него, означава да заменя моите желания за получаване с желание за отдаване.

От урока по статията „Кабала и философията”, 30.12.2010

[31298]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Ние четем „Зоар“ с коментарите „Сулам”, където текстът на първоизточника – самата книга „Зоар”, написана на езика на Талмуда, и коментарите на Баал а-Сулам, написани на езика на кабала, преплитащи се помежду си като нишките в тъкано платно.

Ние получаваме текста вече в готов вид, където тези два езика са премесени един с друг. Но когато ти го четеш или слушаш, пред теб като че ли стоят две картини, два екрана, като на компютър – външен и вътрешен.

На външния екран ти четеш текста на езика на Талмуда, а на вътрешния – става дума за духовни свойства и действия с терминологията на кабала.  Двата екрана постепенно започват да се съединяват за теб в едно. Това ти помага да започнеш да се приближаваш  съзерцанието на външната картина на света с вътрешно съзерцание.

Ти четеш „Зоар“, и това ти помага да започнеш да възприемаш външната реалност като случваща се вътре в теб. Постепенно това ти въздейства, и изведнъж ти започваш  все повече да се отнасяш към света по този начин. Като че ли през някакъв облак ти преминаваш към истинската реалност, към задълбоченото възприемане на действителността. А „Зоар“ те съпровожда.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 30.12.2010

[31266]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво особено дава науката кабала за възпитанието на децата, това, което не може да даде и доброто частно училище?

Отговор: Кабала развива човека. Дава му такива инструменти, с които после е по-леко в живота.

Дава възможност лесно да възприема и изучава, защото открива в човека такива способности, с които той може всичко да усвои. Пред него вече няма да има никакви усложнения, които да чувства, че не са по силите му.

Той ще гледа на всичко отгоре, като на възможно за него познание, без да изпитва никакви проблеми пред каквито и да е знания.

Заниманията с кабала разширяват в детето инструментите на възприятие на по-висока степен, затова при него не може да има трудности при усвояване на традиционните науки – физика, химия, биология. То ще гледа на тях като на науки от по-ниско ниво на природата – неживо, растително, животинско.

Кабала веднага започва да развива в детето човешката степен и всички останали степени стават за него необичайно лесни. То може за 2-3 години да завърши университет, на 12-15 годишна възраст.

Ние просто до сега не сме си поставяли такава цел. Но можем да организираме такава група и да помолим министерството на образованието да им организира изпити за „диплома за зрелост”. Нека да проверят и да видят, колко развити са тези деца и колко зряло мислят. Те действително имат право на диплома за зрелост, съгласно тяхното човешко ниво.

От урока по статията „Кабала и философията“, 28.12.2010

[31048]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→