Въпрос: Ако човек трябва да реализира свободата на волята си, то не я ли отнемаме от децата, обучавайки ги в кабала от ранна възраст?

Отговор: Ние ги обучаваме точно на това – как да използват свободата на волята си! Защото състоянията всеки път се сменят, егоизмът расте, променя се обкръжаващото общество.

И детето всеки миг трябва да решава: с кого иска да бъде, как да се отнася, как да възприема, какво да прави. Ако то през цялото време работи правилно с обкръжението, ще се развие забележително.

На всички е известна кризата на тийнейджърите, когато децата се бунтуват. Трябва да се използва това чудесно свойство и в никакъв случай да не се потиска. То ще позволи на децата леко да прескочат от материалното в духовното.

Децата трябва само правилно да се подготвят до тази възраст, за да може годините на израстване (12-15 години) да станат за тях години на духовен подем – изход към духовния свят!

Затова трябва отрано да им се дава такова възпитание, че след това те да могат да го реализират на практика. Природата нарочно влага в нашите гени период на вътрешен разрив – на нивото на хормоните, егоизма и желанието за власт.

Именно в тази възраст трябва да се работи с човека, за да бъде повдигнат в духовното – а после той вече започва да „остарява”. От 20 години нататък човек вече започва да се движи към гробището. Той „влиза в живота”, попада в обществото и е зает само с това как да обезпечи съществуването си в материалния свят.

Детето трябва да започне да се възпитава от 6-7 годишно, за да може, когато влезе в тийнейджърския период и става възрастен, да получи възможност да действа правилно – да порасне и да стане „голям” в духовен смисъл. Не трябва да се изпускат именно детските години – след това вече ще бъде късно.

Това е все едно да започнеш да учиш човек на четмо и писмо на 20 години – представяте ли си колко възможности ще изпусне той през живота си. А тук става въпрос за основите на природата, които се градят в детето. Ние го учим как правилно да организира вътре в себе си всички желания, всички свойства.

Това е съвършено необходимо, затова ние толкова се грижим за създаването на система на образование по методиката на кабала.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.2011

[32000]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Казахте, че за да построим себе си са ни нужни две сили: получаване и отдаване – но в мен сега няма две сили, а само получаване?

Отговор: Ти имаш и двете сили, но не искаш да използваш втората! Започваме да се повдигаме отдолу, „от нулево“ ниво на отдаване, докато не се повдигнем по 125 стъпала и не постигнем отдаване на 100%. Но „нулево“ отдаване съвсем не означава, че не притежаваш отдаване, ти просто не използваш тази сила, която се намира в теб!

Не трябва да казваме, че я няма в мирозданието – тази сила я няма само в тебе, в твоето усещане. И потвърждение за това, че тя съществува е факта, че само след миг тя може да ти се разкрие. А после пак да изчезне…

Това се нарича „нула“ – в реалността нулата не съществува, тя може да бъде само в усещанията на човека.

В теб има свобода на волята да пробудиш силата на отдаване от тази нула – точно за това ти е дадено обкръжението, което включва в себе си: учител, група, книги. Започни с негова помощ да работиш над своето нулево отдаване и то ще престане да бъде нула.

Тъй като можеш да пробудиш силата на отдаване само ако се намираш във взаимоотношение с някой друг, който също иска да я разкрие. Така че, установявай такива отношения, не се затваряй вътре в себе си! Как по друг начин ще се разкрие отдаването?

Силата за получаване е съсредоточена вътре в един човек, но за силата на отдаване са нужни двама, за да действа между тях! В това е коренната разлика между егоистичния избор и алтруистичния – в егото си ти си сам, но за отдаването ти е нужно обкръжение. Иначе къде ще го реализираш, къде ще намериш тази сила и ще провериш, че се намира в тебе?

Затова, веднага щом в човек се пробуди духовната искра, призив към развитие на душата – него веднага го водят в група и му казват: „Избери я!“ Именно в това се заключава свободата на волята – в избора на правилно обкръжение.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.201

[32008]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Кога между нас се разкрива връзката, – това само вътре в мен ли става, или вътре в цялата група?

Отговор: Това е лично разкритие за човека, който се намира в група. Но неговите другари не разкриват това, което се е открило на него. Това зависи от индивидуалната работа на всеки човек.

Да допуснем, че някой от нашите другари е намерил в себе си готовността да се съедини с душа и сърце с всички нас, с всички искри, които съществуват в нас от разбиването. Тогава той изведнъж ще открие тази обща сила, която се нарича Творец и действа в цялото мироздание.

Но ако ние не се намираме на това ниво на връзка между нас или сме на по-високо ниво, то няма да почувстваме, че той присъства там.

Така е и в нашия свят – човек може да се скрие от другите без да дава за себе си никакви духовни сведения.

От урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31985]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Бунтът на подрастващите е много важна, решаваща точка. Именно в нея, трябва да се проявят резултатите от възпитанието и целият успех зависи от предходните години: от 6 до 11, а нататък започват проблемите: хормонален взрив, вътрешна борба.

И трябва да се погрижим предварително, в този момент за детето вече да има методика и правилно обкръжение, позволяващи преодоляването на критичния период. Взривяващият му се егоизъм да бъде използван като подемен кран, за да може с негова помощ, да се издигне над него.

И тогава, веднага ще получим пораснал духовен човек. През тези години, децата с лекота могат да преминат махсома. Те са готови на всичко! В тях има толкова отчаяна решимост – възрастен човек не е способен да изтърпи такива страдания като подрастващия, в който сега бушува огън. От това могат да се правят чудеса.

Природата, неслучайно е заложила такъв период в процеса на нашето развитите. Цялата наша надежда за възпитаване на детето като духовен човек, е именно в тази възраст: да кажем, започвайки от 6 – 7 годишна възраст и завършвайки до 14 – 15.

А след това, почти нищо не може да се направи – много е трудно. То вече е излязло в „живота”. Вече се обръщаш към човек, който е заобиколен от различни житейски проблеми: на възрастта, пола, трудоустрояването, службата в армията, мислещ само за момичета и материален успех. И всички тези прегради, вече няма да му позволят да те чуе.

Трябва да започнем да му разказваме за кабала още от детството, за да стане навик, който „се превръща във втора натура”, преди да бъде обгърнато от „зрелия живот”.

И тогава детето ще премине през бунта на подрастващите, но ще го използва правилно! Творецът нарочно ни провокира чрез този бунт на егоизма, за да можем да се издигнем над него. Ако се издигнем над този егоизъм, като на планината на ненавистта – Синай („сина”/ненавист), получаваме духовно стъпало…

Трябва да се възползваме от възможността, която дава природата! Колко би ми помогнало, ако в мен и сега се взривяваха и горяха желанията – както някога в детството. Ако се намираме до децата, грижим се правилно да ги насочваме и да им показваме как да работят с това, много бързо могат да станат големи кабалисти. Надявам се, че това ще се получи.

Но ако тази, дадена ни от природата възможност не се използва, наваксването после ще бъде трудно. Затова е казано, че възпитавайки дете, сякаш пишеш на чист лист и това съвсем не е същото като да пишеш на вече изписан, опитвайки се да изтриеш написаното от някого…

Затова, възпитанието трябва да започва от най-ранна възраст. В противен случай, детето не расте като човек, а просто като животно, защото ще го учат само как да търси напълване за своето тяло, за своя егоизъм. Според определенията на кабала, това означава да отглеждаш животно, желание за наслаждение.

Само, ако има правилно съчетаване на двете сили: получаване и отдаване – това се нарича човек. Така че, хайде да решим, какво искаме да отгледаме и от най-ранна възраст (поне от 6 – 7 години) да започнем да подготвяме децата за възрастта на израстването, за да извлечем максимална полза от всички тези години.

Сигурен съм, че ако е проведена правилната подготовка, детето, под влияние на силните вътрешни пориви на юношеската възраст, може да влезе в духовния свят, да се издигне на внезапно нарасналата в него планина на ненавистта. Всички преживавания на възрастния човек, търсещ духовното, са нищо пред този вътрешен огън. Ето какво не ни достига на всички нас…

От урока по статията „Кабала и философия”, 06.01.2011

[31996]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

Работата (“аводат ашем“ – “работата за Твореца“, така че да станем подобни на Твореца) започва с “осъзнаване на злото“, когато човек моли Твореца да почувства, колко е лош, желаейки да получи единствено наслаждение. И само Творецът може да му даде да почувства и осъзнае, че “желанието да получаваш“ се явява “злото“.

Това означава, че с помощта на Тора човек може да достигне до осъзнаването на злото, т.е. да разбере, колко “желанието да получаваш“ е лошо. И след това той може да помоли Твореца, да промени “желанието да получаваш“ на „желание да отдаваш“.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 28, 1991 г. „Святост и чистота в работата“.

[31857]

https://www.laitman.ru/commandm

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: По какво се различава работата с „грешниците” и с „праведниците”?

Отговор: Преди всичко, е необходимо да се разбере, че става въпрос за състоянията на човека по отношение на Твореца.

Както обяснява Баал а-Сулам в Предисловието към ТЕС, на нас ни е необходимо да преминем тези състояния по пътя: завършен грешник – незавършен грешник – среден – незавършен праведник – завършен праведник.

Как да се проверят тези състояния? Когото и да попиташ, всеки се смята ако не праведник, то поне среден. В действителност, единственият критерий за правилно измерване, това е самоанулирането в групата.

В даденият случай, обкръжението е и нашият измервателен уред. Общото кли се е разбило именно заради това, скланяйки глава пред обкръжението, ти да осъзнаеш къде се намираш и да получиш сили от Твореца.

След разбиването твоето кли се е разделило на множество части. Творецът, намиращ се в него, също се е разделил, и сега се намира във всички тези части. Те са точно като парченцата на някога единната мозайка, които ти събираш, съгласно зададената програма. С това ти присъединяваш частите на своята душа – заедно с частите на Твореца, частите светлина, които се крият в тях.

В този свят, в своя егоизъм ти възприемаш всичко това като материална група. С времето групата става за теб духовно понятие. Това не са хора, заедно пеещи песни и желаещи да се обединят, – във всеки от тях ти откриваш част от своето кли със заложена в нея частица от Твореца.

Зад лицата на другарите се крие духовното обкръжение. Сега ти ясно разбираш, че разбиването, нашата сегашна реалност и другарите ти позволяват да водиш духовна работа.

Когато Творецът е недостатъчно важен в твоите очи, ти се чувстваш грешник, и тогава, за да получиш тази важност, се обръщаш към обкръжението. В него има келим, в него присъства Твореца, в него се излива светлината, която и внася в теб това духовно понятие.

По този начин, всичко се намира на едно място: човекът и всички части, струващи му се чужди.

От урока по статия на Рабаш, 05.01.2011

[31840]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В математиката, като изучаваме система с много неизвестни, се фиксират всички параметри, оставяйки само една степен свободна.

Във вътрешната работа често възниква точно такова усещане, като че ли имаш много посоки: отношение към реалността, към групата, към Твореца – твърде много „степени на свобода” и това много обърква.

Може ли да се ползва същия принцип, както в математиката, и нека обаче да гледаме отношението към групата?

Отговор: В духовната работа всичко е доста по-лесно. Целият този безкраен брой променливи параметри е необходимо да се свържат с един Източник и да се включат в Него. А всички тези хиляди параметри нека да се менят – ти оставаш включен в Твореца, в единствената причина за всички тези безкрайни по брой изменения.

Ако започнеш сега да се опитваш „да замразиш” реалността и да свържеш всичко, правейки го неподвижно – нима в този смисъл на духовната работа и нейната цел се рови и изяснява на такова ниво, каквото се случва в материалния свят? За какво е необходимо това?

Единственото, което ми е нужно да зная от целия безкраен брой изменения е, че аз трябва незабавно да установя връзка с висшето, с Твореца и да се хвана за Него. А около мен нека още по-силно всичко да се изменя, целият този свят кипи – аз над всичко това трябва все по-здраво и по-здраво да се държа за Него, за да ми помогнат всички тези промени само да усиля тази връзка.

Повече нищо не ми е необходимо! Не трябва да узнавам нещо за тези изменения. В този миг, когато се прикрепя към Твореца, аз намирам всички чувства и разум, постигам целта на всички ставащи изменения. Така за какво да се ровя по-рано в тях?

Затова науките на нашия свят влизат в криза, защото те отиват в неправилна посока. В какво ние губим сили: в търсене още на някакви си частици от много хиляди, които нямат край. И с какво по-нататък ще напредваме – само повече се объркваме.

Сега откриват някаква нова елементарна частица, което не стига и откриват, че тя може да се раздроби още на хиляди частици и така до безкрайност. Това е чисто любопитство – въпреки че в резултат, вътре във всяко търсене е скрито търсенето на висшето, Твореца.

Но ако искаме да отидем в правилния път, ни е необходимо да търсим причината за всичко ставащо. А това означава, че трябва да си пробием път на висшата степен. Затова никога не се концентрирам на това, което става в този свят – задължен съм да правя само това, че да се съединя с Твореца: чрез група, някакви материални действия – но само в това направление.

А в плоскостта на този свят няма да открием нищо от висшето. Защото какви инструменти за изследването притежаваме тук – само своя земен, животински разум. Ние изследваме от висотата на животинското ниво – неживото ниво и растителното.

От урок по статията „Кабала и философията”, 05.01.2011

[31880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1988/89, статия 9, „Бедствието, идващо при грешниците…“: Мъдреците са казали: „Бедствието идва в света, само когато в него има грешници, а започва с праведниците“…

Cамостоятелното напредване е невъзможно. Серията падения разкрива в човек такъв голям егоизъм, че той се пита: „А мога ли изобщо да изляза от него?” И тогава настоятелната необходимост от изход го насочва към групата. Само там, заедно с другите, той може да призове силата, която ще го изведе навън.

Всички опити да излезе самостоятелно (червената стрелка в чертежа) ще претърпят крах. В самота тук нищо не може да се постигне. Защото човек е длъжен да поправи разбиването, да поправи срама, да подготви изход от самия себе си към ближния.

И затова всички падения идват, за да ни покажат собственото ни безсилие, за да се обърнем към групата, когато сме в безизходица, и с нейна помощ да придобием осъзнаване на важността на Твореца. Тази важност ще ни застави да търсим пътя към изхода и ще ни доведе до вярното решение: само в обкръжението ще намерим сили да се движим напред.

А обкръжението, както разбираме, е изкуствен образ. То само се представя на човека като нещо чуждо – именно за да може той да се откаже от егоизма си, от желанието за наслаждение.

И затова всички беди идват, за да се разкриват все повече „грешниците” в нас, но се изсипват при това върху онези състояния, които се наричат „праведници”.

От урока по статията на Рабаш, 05.01.2011

[31844]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „И чул Итро“, п.73: Човек с черни коси без жълти – понякога е успешен, добър за общото дело, за съвместно усилие, но за кратко време, не за дълго…

Той ще се сдобие с духовен напредък, ако полага усилия. И други ще се добият с успех, благодарение на него. Не държи тайни за дълго. Той е беден. Ще види падението на враговете си. Не се противопоставя на враговете си.

Така пише в книгата Зоар… Ако човек не се намира в явно усещане на духовния свят, той разбира Зоар буквално, уверен, че тази книга е пълна с чудеса и тайни знания, че по нея може да се гадае, предсказва бъдещето, да се различат добрите от лошите хора, да се дават житейски съвети, и … да припечелва от това.

От една страна това не е правилно, материалното разясняване на тези текстове е послужило за основа на всички заблуждения. От друга страна, гледайки от перспективата на хилядолетията, виждаме че без тази обърканост човек не ще достигне до истината. Той е длъжен да се обърка и да се оправи – така ще придобие знание.

Последните две хилядолетия ние съществуваме в рамките на религията и сме били длъжни да бъдем в нея. И така цялото човечество, във всички свои вярвания и религии. Длъжни сме да преминем през цялата тази обърканост, защото без това не можем да свържем свойствата на Твореца, Бина и свойствата на егоизма, Малхут заедно, на нивото на нисшата малхут, егоизма на нашия свят.

Какво представляват вярванията и религиите? – някаква искра на духовното, която е нужна и възможна именно в такъв вид, да внесе сила в нашия материален свят, в желанието да се насладим и да направят от нея смес, в егоистичното желание да се насладим, в Малхут.

От проявяването на трите линии на светлината, спускането на трите клипот до нивото на нашия свят, са възникнали всички вярвания, трите религии, всевъзможни духовни методи, талисмани и пр… Всички те са продиктувани от желанието да преуспеем в егоизма си, в Малхут, в този или / и в бъдещия свят – за сметка на Бина, Висшите сили, сякаш присъстващи в религиите / в методите.

А без тези „духовни” знания човечеството не би могло да пребивава в смес на Малхут с Бина, дори на нивото на нашия свят. И тъй като Бина трябва да влезе вътре в малхут, да даде всичко, което е възможно на малхут и всичко, което е възможно, да получи от нея в себе си.

След това, когато завърши това взаимовключване на вярванията и религиите (бина от нашия свят) в егоизма на човека (малхут от нашия свят), започва процеса на техния анализ, подбор, разделяне и поправяне.

Това се случва в нашето време, когато от тази смес хората започнат да изясняват същността на религията. Присъединилите се към Авраам, са изяснили това още в Древния Вавилон, останалите – сега.

Затова книгата Зоар, написана на такъв език, може да предизвика абсолютно различни мнения, в зависимост от това, кой я чете…

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 03.12.2010

[31609]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: Британското списание The Economist представило „Индекс на демократичните страни в света през 2010 година”. В доклада се отбелязва тенденция към забавяне на демократичните процеси в света, усилени авторитарни режими по целия свят, световната тенденция на демократизация спря и се наблюдава рецесия.

Авторитаризмът се корени в Близкия изток, в бившите СССР. Наблюдава се повсеместно разочарование на демократичните процеси. В Африка демократизацията спря напълно, в Латинска Америка се появиха тенденции към популистки движения.

В страните на Запад се съкрати участието на населението в политическия живот – двойни стандарти във външната политика и нарушаване на гражданските свободи ще доведат до разочарование в демократичните процеси и обвинение на собствените си правителства в лицемерие.

Реплика: Съгласно кабала, ако светът не осъзнае природния план на развитието си и не се обърне към подобие с природата, действащите обществени строеве ще бъдат заменени от нацистки и фундаменталистки режими и светът бързо ще достигне до трета световна атомна война.

По книгата „Последното поколение“ и вестник „Народ„.

[31907]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→