Въпрос: Има ли шанс правилно да се ориентираме във висшия свят без знанието на всички тези термини, които използва Зоар? Зависи ли усещането на висшия свят от разбирането на термините?

Отговор: Няма значение, на какъв език сега човек чете книгата Зоар – на съвършено  неразбираем за него език, или на езика на клоните, или на който и да е друг. Всичките тези езици все още не са за нас. Аз не разбирам за какво става дума.

Ако аз не съм запознат с някое явление, обект, напълнение, сили, състояния, причини, резултати, ако аз не съм разбрал самото духовно състояние, ти можеш да ми разкажеш за него с хиляди думи – това няма да помогне. „Непостигнатото от нас е непознато по име или дума”. Тогава какво са за мен тези имена или думи, ако аз не постигам?

За какво тогава кабалистите ни пишат всички тези текстове? – За да не обръщаме внимание на самите думи, а само да се стремим да постигнем тези духовни състояния. А без постижение всичките тези думи нищо не струват. Можеш да си играеш с тях както искаш – това е все едно да ги хвърлиш в кутия, да ги смесиш и после да съставиш от тях каквото си поискаш.

Ако не постигаме, всичките тези текстове са само „сгула” (чудесно свойство), ако ги използваш като „сгула”. А ако не – само се объркваш.

Затова ние разглеждаме текста на Зоар само в съответствие с това, доколко сме способни по време на четенето да мислим за „чудодейното свойство”. Това е най-важното.

Наистина в Зоар има такива глави, на които е много трудно да се съсредоточиш. Аз чета за разни лица и черти на лицето, за линиите на ръката – всичко това обърква. Но може би това всъщност е хубавото, тъй като полагам повече усилия, за да разпозная духовните свойства, които се намират зад тези думи.

Затова сме длъжни да видим в текста на Зоар само неговото „чудесно свойство”. И колкото повече текста ни обърква, толкова по-силно трябва да ни стимулира да се вкопчим за това „чудесно свойство” – настояване за светлина, възвръщаща към източника, за да ни донесе постижение.

Защото „непостигнатото – не го познаваме по име”. Няма да разберем нито една дума, нито едно име няма да ни каже нищо.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 06.01.2011

[31967]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да проверя действително ли моето намерение е устремено към Твореца? Какъв практически тест може да ми предложи науката кабала?

Отговор: Кабала предлага просто нещо – работа в групата, ускоряваща личното развитие и обезпечаваща тренировъчен полигон. Вътре в групата човек ще съумее да намери мястото за разкриването на Твореца, мястото за отдаването на Твореца.

Като цяло, ние постигаме целта по пътя на съвместното учене и обединението с другарите.

При това, каквото и да правим, важното е да проверяваме, дали не потискаме своя егоизъм в бягството от лошите усещания. Защото през по-голяма част от времето, човек е зает с това да покрива своето зло.

В нас живеят ненавист, завист, похот, амбиции и други атрибути на взаимоотношенията с близките. Понякога тези желания са толкова малки, че човек даже не различава злото. И все пак, всеки път, гледайки някого, аз подсъзнателно или осъзнато си правя сметка: колко съм по-добър от него, колко не го приемам, колко властвам над него, колко мога да го използвам и т.н.

На мен ми е необходимо постоянно да чувствам себе си по-високо от ближния, поне в нещо. И даже, ако няма за какво да се захвана, аз все пак съм по-високо.

Така че, ако аз не замаскирвам своето егоистично отношение, то всяка секунда ми се откриват възможности за работа. Като цяло, моите усещания се наричат „безпричинна ненавист”. По своята природа, аз принудително ги изпитвам към всеки. Но мога ли на часа да простра над нея доброто отношение, любовта?

Аз ненавиждам всеки за нещо, и ако не скривам това в себе си, то мога да работя непрестанно, докато всяка ситуация не се превърне за мен в средство за сближаване с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 06.01.2011

[31951]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако е създадено само желание, какво е тогава намерението? Също вид желание ли е?

Отговор: Не. Намерението идва при нас от Твореца. Всеки човек има точка в сърцето, „част от Твореца свише”, която се явява намерение.

Работата е в това, че ние сме преминали през разбиване. Преди нас е съществувала системата на Безкрайността (Ейн Соф), в която всички желания и цялата светлина са образували едно цяло. А след това сме преминали през системата на разбиване на келим.

Какво ни е дало това? Сега, когато се намираме тук, в този свят, в нас има желание, а вместо светлина – искри. Нашето желание е разбито и действа само с егоистичното намерение за получаване. В течение на историята, то се е развивало на неживо, растително и животинско ниво – от поколение към поколение, от кръгооборот в кръгооборот.

И ето, че в един от кръгооборотите, то излиза на финалния етап. Тогава, в него се проявява точка, искра от светлината, част от Твореца свише. „А как мога аз?” – пита тя, пробуждайки се в човека, и тогава възниква комфликт.

На животинско ниво, няма конфликти от такъв род – там са ни развивали естествените импулси и пориви. Искали сме, колкото може повече да използваме другите и да успеем във всичко.

Всички хора, от малкия до великия, се стремят да извлекат от света възможно максималното. Те съществуват само в едно желание – желанието за наслаждение. Чувствайки, че заради него си струва да живеят, не си задават въпроси за нещо по-голямо. Защото, въпросите израстват отвътре, върху добре подготвена почва, а дотогава ще бъдем като животните. Ще разглеждаме ключовите проблеми през призмата на своя разум и различните вярвания.

И така, докато човекът не се отчае от своето желание, докато неговата точка не се прояви, което е характерно за нашето поколение.

По такъв начин, точката в сърцето – това е началото на душата. Именно от тук започва човешкото развитие.

От урок по статия на Рабаш, 07.01.2011

[32093]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако ние живеем в холографска картина, изменя ли се тя според нашето издигане по духовните стъпала?

Отговор: Тази картина през цялото време се изменя, защото ние сами строим тази форма. Има два вектора: желание за получаване и желание за отдаване – всичко две сили, и ние установяваме отношенията между тях. Различните съчетания на тези две сили пораждат пред нас хиляди различни форми.

Каквото и явление от природата да вземем: духовно или материално, във всички светове – всичко произлиза от взаимодействието на Твореца и творението – светлината, пораждаща желанието. Има само две съставляващи: светлина и желание – и екран между тях. Този екран обезпечава съответствието между Твореца и творението.

Това съответствие се установява в десет качествени нива (10-те сфирот), които също така се разделят на 620 (ТАРАХ) части, и така до безкрайността.

Но каквото и да правиш: да анализираш реалността и да я раздробяваш на съставляващи или на обратно, да я синтезираш и обобщаваш – ти навсякъде разкриваш все тези същите две действащи сили: отдаване и получаване.

От урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31877]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Целта на сътворението е да донесе благо на творенията. За това творението трябва да се намира извън Твореца, извън даващото желание – в желанието да се получи наслаждение.

А от друга страна, за да се достигне съвършенство, творението трябва да се уподоби на Твореца. По този начин то трябва да се състои от две противоположни сили: желанието да се наслаждава и намерението заради отдаването.

Удивително е как в един човек съседстват две противоположности. Обаче, всъщност това са само кълнове. Ако човек иска те да израстнат от минималното ниво, на него му е необходимо да изгради правилна взаимовръзка между тях. Иначе той няма да порасне и ще си остане с черната точка на желанието  от Малхут и микроскопичната искрица на свойството на отдаване от Бина.

Израстването започва, когато човек сравнява тези две сили, подрежда ги. По този начин той предоставя възможност на Твореца да го развива, а самият той формира тяхното съчетание, взаимовключване на Бина и Малхут – за да може Бина винаги да е по-високо от Малхут.

Казано е:” Човек винаги ще опълчва доброто начало срещу злото начало”. Това значи, че той е длъжен сам да води тази война: да разграничава и да сблъсква в себе си противоположностите, а не да ги успокоява. Да ги използва, за да изгражда себе си.

Тук има скрита трудност: от нежелание да възбуждаме проблем, ние бягаме от изясняването, опитваме се да завоалираме вътрешните конфликти, вместо да намерим сили заедно с Твореца, който е техният източник, да побеждаваме всеки път със силата на отдаването силата на получаването.

Но ако човек разбира, че всичко идва от Твореца, и предизвиква в себе си сблъсъци, тогава той намира начин да въведе ред. Той разбира, че всички проблеми и въобще всяко негово усещане се състои от две полярни сили, които той е длъжен да съпостави и подреди.

А това е възможно, само ако човек реално ги задейства в обкръжението си. Накрая, всичко, което той чувства, трябва да го води към любовта към ближния.

Ако това не е така, значи той все още не е достигнал поправяне, не е създал правилна връзка между желанието за наслаждение и искрата на отдаването. Само възстановявайки тази връзка в любов към ближния, той ще се уподоби на Твореца по свойства.

От урока по статията на Рабаш, 06.01.2011

[31961]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако в мен има егоистично желание и искра на отдаването, то кой съм самият аз?

Отговор: Ти си средата – стоиш между тях като решаваща сила, която накланя чашите на везната. Ако не обмислиш отдаването и получаването в себе си, техният конфликт ще те принуди да го направиш, но вече по пътя на страданието – по пътя на вътрешни, а дори и на външни войни.

А от друга страна, можеш да се възползваш от науката кабала, която обяснява, как да минеш през този процес бързо и осъзнато.

Въпрос: А от какво е обусловен моя избор, ако се намирам по средата?

Отговор: От обкръжението, в което са те довели. Творецът, както се казва „полага ръката на човека върху добрата съдба”, а после  сам трябва да се укрепиш в групата, да започнеш на работиш с нея. Ако сега седиш на урока, това все още не значи, че си намерил обкръжение за себе си. Все още не си намерил никое от необходимите средства: нито учител, нито група, нито книги. Дали са ти ги свише, но все още не си наклонил чашите на везните.

Затова, трябва буквално със зъби да се впиеш в получените средства и правилно да ги използваш. Всяка секунда трябва да ги прилагаш, и да проверяваш какво и как още може да се направи. Ето това е твоят избор.

Егоизмът непрекъснато те отблъсква от това, изолира те от учителя, от групата, от книгата, отвлича те чрез съмнения и презрение. И ако преодоляваш тези трудности, тогава напредваш.

Да видим истински мъж ли си. Защото „мъж” на иврит (гéвер, גבר) означава „преодоляване” (итгабрýт, התגברות), което позволява да издигнеш своята искра над всички пречки.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32089]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако в духовната система действа принципа “низшият пробужда висшия”, то зависи ли нашето поправяне от желанието на новото поколение – нашите деца?

Отговор: Ние зависим от всички и трябва да предадем на всички нашите знания в науката кабала, – дори и да не е изцяло, но в максимума на нашето разбиране. Защото сега ние са намираме в такова състояние, че целия свят е длъжен да пробуди Висшия – този висш апарат на управление.

И ако сега ние виждаме как целия свят е обхванат от глобални, всеобщи бедствия, и всички се усещат безсилни, не знаейки,  какво ще им донесе следващия ден, – всичко това е продиктувано от това, че ние всъщност започнахме да изучаваме, какво именно висшият желае от нас, и как можем да го пробудим правилно, а не сме викали просто така и не  сме водили сметка помежду си или искали невъзможното от природата.

Ние се приближаваме към състоянието, когато висшият изисква от цялото човечество осъзната ответна реакция, така че всички ние заедно да се обърнем към тази природна сила, към висшата сила, разбирайки какво поведение се изисква от нас и каква е молбата, която ние трябва да произнесем.

Разбира се – ние сами нищо не можем да постигнем. Но “ творящият мир във висшето – ще сътвори мир и в нас”. Висшият може да ни доведе към съвършенството и мирът тук, между нас. Но всъщност ние първо трябва да го помолим за това. А вече след това, от тази обща “ло лишма“ на цялото човечество, ние ще постигнем “лишма“.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.01.2011

[31976]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

В какво се състои същността на развитието, постигано чрез занятията с Тора (поправянето чрез светлината, както е казано: “Аз създадох егоизма и дадох Тора за неговото поправяне, така че нейната светлина да ви възвърне към добротата“) и Заповедите (егоизмът на човек се състои от 613 егоистични желания, които трябва да се поправят на обратните, което се нарича изпълнение на 613-те  заповеди)?

И знай, че това е осъзнаване на злото намиращо се в нас. А изпълнението на заповедите е способно бавно и постепенно на направи изпълняващият ги по-изтънчен и възвишен. Истинската величина за нивото на изтънченост се заключава в степента на осъзнаване на злото в нас.

Баал а-Сулам. Същност на религията и нейната цел.

В приятността и съвършенството, които ние усещаме по време на работата за Твореца – за да Го насладим, в нас се развива специалната възможност да осъзнаем неизменността на любовта към самите себе си, доколкото тази любов към себе си, ни пречи по нашия път да усетим наслаждение от отдаването на Твореца.

Баал а-Сулам. Същност на религията и нейната цел.

[31978]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора | Add Comment/Ask Question→

В статията „Кабала и философия“, Баал а-Сулам пише, че всяко духовно свойство прилича на материалното, както си приличат две капки вода и без да се различават по нищо друго, освен по своята материя – при духовното, материята е духовна, а при материалното – веществена.

Ако твоят материал работи „заради отдаване” – тогава е духовен и усещаш духовни явление, а ако работи „заради себе си” – то, той е материален. Цялата материя съществува в теб – извън човека няма нищо.

Има пустота, „нула”, а вътре в тази нула – някакво творение. И ако това творение има егоистично намерение „заради себе си”, тогава то се възприема в реалност, която усеща в себе си като „този свят”. А, ако човекът има намерение за отдаване, то цялата реалност, която усеща и той самият, се нарича духовна.

Извън човека няма нищо, независимо съществуващо. Всичко се представя само вътре в човека – или в неговите егоистични желания, или в отдаващите.

Няма никакво „място” или реалност, която да съществува сама по себе си. Има само Закон, който не е облечен в нищо конкретно, и се нарича АВАЯ (името на Твореца). Ако сме материални, тоест искаме да получаваме за себе си, тогава усещаме в нас този Закон като материални тела, живеещи в материален свят. А, ако се намираме в отдаването, тогава усещаме Закона като духовни светове, а себе си – като души.

И едното, и другото съществуват вътре в човека –  в крайна сметка, и двете представи са въображаеми. Но, ние не наричаме духовните форми измислени, илюзорни, защото всички те като резултат се събират и струпват, сякаш свързвайки се в едно кълбо. Те се натрупват в процеса на нашето напредване, и в резултат на това, ни отвеждат до най-първата форма АВАЯ, която е съществувала винаги, само че в потенциал.

Тя е съществувала като план за строителството на бъдещия дом, а ние сме реализирали тази АВАЯ в резултат на собствената си работа. Сякаш, съгласно този план и Творецът в нас, сами сме създали себе си, цялото мироздание. Разкрили сме Твореца вътре в себе си – а къде е бил Той дотогава? Не знаем – това е бил Ацмуто, Неговата непостижима същност, която не се облича в нищо.

Предоставили сме Му място и конкретен израз като сме реализирали Неговата АВАЯ в своето собствено желание. Затова, всичко съществува само вътре в човека, а извън него няма нито място, нито реалност – нищо.

Човекът, изучаващ кабала разбира, къде се намира, каква илюзорна реалност усеща, как  да излезе от нея към правилното усещане, и как то да го доведе до абсолютно истинската, съвършена форма.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.2011

[32005]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Понякога казвате, че единственото, което трябва да направим, е да се прилепим към Твореца, а понякога, че най-важното е да се съединим с групата…

Отговор: Твоят път към Твореца минава през групата. Това е средството да Го постигнеш. Иначе изобщо няма за какво да говорим.

Например, на мен ми казват, че трябва да отида в Йерусалим, само че не ми обясняват как: с влак, с автобус, с кола, на магаре или пеша.

Така и ние казваме: „Ти си длъжен да се съединиш с Твореца”. На теб автоматично трябва да ти е ясно, че ако не се съединиш с групата, няма да намериш Твореца.

Защото ти можеш да Го разкриеш само като форма, облечена в материя. И къде е тази материя? – В съединението между всички. Там, където първоначално ще разкриеш ненавист, по-късно ще откриеш единство, което се нарича Творец.

Oт урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31982]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→