Баал а-Сулам, „Плодовете на Мъдростта. Послания“, стр.70, писмо 19: „В тази жена“, защото «измамна е красотата и нищожна е привлекателността, но жената бояща се от Твореца – тя ще се възслави».

Тоест по време на подготовката ни се е струвало, че привлекателността и красотата са основни в съвършенството и за тези стремления е мечтал човек по естествен начин, но в края на поправянето, когато «се напълнила земята със знанието на Твореца» той е «видял обратния свят» и е разбрал, че именно стремежа и страха са в основата на съвършенството, и чувства, че по време на подготовката е лъгал себе си.

Въпрос: Защо е казано, че по време на подготовката ние лъжем себе си?

Отговор: Защото съм се стремил към това, което е било лъжа. А усещайки страдание, аз не съм разбирал, че именно това е страдание и че има напълване. Защото веднага след като изменя отношението си към желаемото, аз разкривам, че се намирам в света на Безкрайността. Това се нарича «ще ядеш старо». Аз разкривам безкрайно напълване в своето сегашно състояние.

Затова е казано, че по-рано си лъгал себе си, че в теб няма желаното напълване и трябва да го постигнеш. Но освен поправянето на своите желания, ти не трябва нищо да постигаш. Ти и сега се намираш в това съвършено състояние, но не можеш да го разкриеш, поради отсъствие на свойства за възприятие, на поправени желания.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41874]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Баал а-Сулам, „Съзидателният разум“: Когато един човек обмисля действието на друг и постига мислите на мъдрец, излиза, че двамата имат еднаква сила и разум, и сега те наистина са обединени.

Така както човек, срещнал на пазара своя любим приятел, го прегръща  и целува, и е невъзможно да се разделят, вследствие на много силно единство между тях.

Какво ги обединява? Светлината. Именно благодарение на светлината те са слети един с друг. „Разум“ тук се нарича светлината, обличаща се в желание. При нас „разумът“ – това е „сивото вещество“, клетките на мозъка, а всъщност разумът е това, което напълва материала на желанието. С други думи – светлина.

А затова „мъдреци“ в духовен смисъл – това са хора, притежаващи желание за отдаване, облечено в хасадим, в което те получават светлината хохма. Те са мъдри по сърце. Сърцето е желанието, в което може да се облече светлината.

Това става посредством силата на отдаване, изобщо не както в нашия свят, където ние получаваме направо напълване на разума. В духовната мъдрост – това е постижение, а постижението се определя от степента отдаване в съсъда. Мъдрец е този, който умее да преодолява своето егоистично желание, а не този, който притежава вроден  интелект.

Ако двама души, мъдри по сърце, извършат едно и също действие – те постигат еднакви резултати, оказват се на едно духовно стъпало и се сливат един с друг. Макар висшата светлина да ги напълва различно, в зависимост от характерните особености на всеки, но им се разкрива едно и също стъпало.

Така, както хора, пристигащи в някакъв град, разбират, че се намират в едно общо място. Но ако започнеш да изясняваш, дали еднакво възприемат града, ще видиш: както са различни лицата им, така се различават душите им, и тяхното виждане на света.

От урока по статията „Съзидателният разум“, 28.04.2011

[41711]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо е необходим целият този сложен материален свят, ако накрая трябва да се добера до вътрешна точка, която няма отношение към цялата позната ни реалност?

Отговор: Ти се намираш в гробницата на духовния свят, за да имаш възможност да влезеш в духовното, което е отвън.

Освен това, реалността на нашия свят точно и оптимално те подготвя за влизането в духовния свят. Тук се учиш, изпълняваш всевъзможни действия и се подготвяш за духовния етап.

Духовният етап се опира на нашата реалност, а не е откъснат напълно от нея. Предстои ни да видим това наяве. Невъзможно е да се оцени цялата важност на нашия свят, без да го погледнем отвън. Неслучайно водим безрадостно съществуванието тук. Много от детайлите на възприятието, взети от този свят ще ни потрябват в духовния. Разбира се, там те приемат друга форма и освен това са необходими.

Въпрос: Може ли да се каже, че трябва да мина подсъзнателно материалната действителност – подобно на малко дете, което още не осъзнава ставащото?

Отговор: Не. Защото с помощта на тази действителност, ти нагласяш контакта с другите души, съединяваш ги и ги поправяш, поддържайки връзка с останалите части на реалността.

Този свят е много важен. Той позволява да се постигат множество поправяния и затова не можем да го пренебрегваме. Тази важна обвивка не изчезва до самия край на поправянето. Само когато всички се поправят и се обединят ще се случи особено действие, в резултат на което материалният свят ще изчезне от нашите усещания.

Именно тогава, ние ще го наречем въобръжаем. Оказва се, че той не е съществувал. Оказва се, че всичко е ставало в нашето въобръжение и е трябвало да живеем в тази мнима картина, за да можем да изграждаме стъпка по стъпка духовния свят над нея.

Всяко духовно действие се отблъсква от този свят. Дори преди финалното издигане, ти падаш до самото дъно и ставаш „Шимон от пазара”, който знае само своята сергия, футбола вечер и нищо повече. Именно оттук се издигаш на последното стъпало. Да си представиш важността на този дълбок, тесен каньон, можеш само, ако се издигнеш на върха.

От урока по статията „Съзидателният разум”, 28.04.2011

 [41694]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как ще изглежда човекът в края на своето развитие?

Отговор: Аз го разбирам така: той ще ограничи себе си, за да използва природата само в зависимост от необходимостта и няма да изпитва недостиг от нищо, а целият му стремеж ще се насочи към благото на ближния.

Ще консумира толкова, колкото е необходимо за правилното материално съществуване – изключително за да реализира своя стремеж за благото на другите.

При това, тялото ще получава само полезни, необходими неща, които са най-благоприятни за неговото здраве. А стремежът към ближния и контактът с него ще позволят на човека да разкрие за себе си цялостната система на всеобщата взаимосвръзка. По този начин той ще постигне вътрешното измерение на природата, нейната вътрешна сила, която е вечна и съвършена.

От урок по статията „Мир в света”, 01.05.2011

[41902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общество на бъдещето | Add Comment/Ask Question→

Баал а-Сулам, “Мир в света“: Ако някакъв елемент от действителността ни се струва лош и вреден, значи самият той свидетелства за това, че се намира все още на преходен етап на своето развитие. Не трябва да се счита за лош и да се поставя под съмнение, тъй като това не е от мъдрост.

Става дума за мислещи хора, а не за тези, които не знаят къде са, защо и за какво. За разлика от тях, хората, желаещи да изследват себе си и природата, достигат до извода, че ние живеем в свят, който търпи развитие, започвайки от Големия взрив и до днешни дни. На неживо, растително, животинско и човешко ниво идва постепенният напредък от по-прости към все по-сложни и по-сложни форми.

Като следствие, ние не можем да си извадим оценка за нито едно нещо, нито едно създание, нито едно действие, нито един случай. Защото ние не знаем какво ще излезе от него накрая. Само когато плодът на дървото узрее напълно, ние разбираме, че това е сочна и сладка ябълка, готова да ни наслади.

Тогава разбираме за какво тя е преминала всички преходни етапи и как да я използваме. Но да се узнае за всичко това може само ако се спазват всички промеждутъчни форми, дочака се до края, види се финалната форма и се открие нейната промяна.

Ако ние все още не сме достигнали финала на своето развитие, дори на неживо, растително и животинско ниво, то не трябва да говорим сякаш вече знаем какво става. Защото която и да е вещ се претегля и оценява само по крайния резултат.

Всичко се разбира чрез опит. Мъдрецът не вижда в бъдещето, а съди на основата на преминатия път. Затова е казано: “Никой не е толкова мъдър, колкото опитния“. А значи, в света няма нищо лошо или добро – всичко е необходимо. Всяко нещо е назначено на мястото си в подходящото време, по неговата си причина и необходимост – и чак на края ние разкриваме, че точно така всичко е трябвало да бъде. Само на финала ние можем да си изведем оценка за каквото и да е.

Това се отнася до всички части на реалността и още повече до нас самите. Само на края на развитието ние правим изводи и си съставяме мнение на своя сметка: кои и какво сме ние, и за какво.

А засега от тези изследвания ние набираме опит и се учим от собствените си грешки. На нас вече ни е ясно, че в природата не трябва да се унищожава нищо, защото ние не разбираме причините за тези или онези явления. По-рано човекът е искал да  промени природата, да я “огъне“ под себе си и това все още го има.

Ние трябва колкото се може по-малко да се намесваме в природата и да проявяваме към нея максимално внимание – с други думи, да огранизаваме своя разум и да я използваме само в границите на необходимото по аналогия с животните. Защото в този свят, в своите тела ние сме подобни на тях. И затова не трябва да вземаме от природата повече, отколкото е нужно за телата ни. Тогава ще се развиваме правилно в природата, без да ѝ причиняваме зло.

В предисловието към книгата “Паним меирот“ Баал а–Сулам обяснява, че дори и външните мъдреци като Платон и Аристотел са предупреждавали да се пазят научните знания от масите, тъй като хората ще започнат да развиват технологиите и да добиват и получават от природата повече, отколкото е нужно за телата им, докато не опустошат Земята.

И затова ние трябва да пребиваваме в хармония с природата, така че да се развиваме правилно в нейното обкръжение.

От урока по статията „Мир в света“, 01.05.2011

[41906]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво е духовна нужда?

Отговор: Духовна нужда е усещането в мен за недостиг на стремеж към другаря, към Твореца. Това е усещане за това, до колко аз все още не съм свързан с вътрешната система, която си представям като наше общо желание, обединено сърце „като един човек с едно сърце”.

Измъчвам се от това, до колко все още съм отдалечен от това състояние и от разкриването на Твореца в това общо сърце. Точно за това трябва да бъдат всичките ми страдания. И аз трябва винаги да се опитвам да проверявам и да виждам доколко се стремя към това и доколко желая по-бързо да го постигна.

Очевидно, обкръжението трябва да ми помогне да го направя. То трябва да се пропие от атмосферата на общото духовно търсене, където ние всички просто се погубваме за тази цел. И това няма никаква връзка с това, което се случва в ежедневния ни живот в нашия свят. Това е много дълбок вътрешен стремеж и вътрешен начин да проверим човека и групата.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[41670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Необходимо е да разберем, че ние сме пред Твореца, силата, която е добро и прави добро, и че няма никой освен Него. Какво ще Го помолиш? Той се отнася към теб с добро на 100%и не се променя. Какво ще го помолиш –  да се отнася към теб 101 % добре?

Нашата молба към Твореца се счита за развитие на сетивните ни органи. Следователно, чрез подреждане на желанията ни, постоянно оформяйки ги в по-правилна форма, ние достигаме състояние, в което трябва да познаем Твореца в цялата Негова пълнота, Неговия истински вид. Това се счита за молитва, след която ние опознаваме Твореца.

Ние не искаме никакви действия от Него. В крайна сметка, Той е „един, единствен и единен” и „няма никой освен Него”. Може да се каже, че Той действа постоянно или че изобщо не действа, докато ние живеем в Него и това е то; Той не се променя. Всичко зависи от това, как ние виждаме Твореца.

По този начин, да се моля на иврит означава да „съдя себе си”. Ние съдим себе си или се променяме и благодарение на нашата вътрешна промяна, усещаме нова, друга реалност. Следователно, ние винаги говорим от името на желанията (Келим), докато Светлината, или Творецът, е в абсолютен покой.

Ето защо, молбата към Твореца отразява единствено до каква степен аз съм се поправил и съм придобил нов орган на възприятие, в който достигам до разкриване на „Няма никой освен Него, Той е добър и прави добро.” А от самия Творец никога не изхождат никакви действия.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41540]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес “We”, „Ню Джърси”, урок 7

Въпрос: Преподавам в училище по медицина и виждам болката на хората около мен. Как мога да облекча тази болка?

Отговор: Всички видове страдания идват само от факта, че ние не сме в баланс с общата сила на природата; ние не сме в състояние на взаимно отдаване. Всеки човек получава удари според корена на неговата душа и общото положение на мястото му в общата система.

Някои хора не усещат нито ударите, нито кризите – сякаш ги подминават. Други живеят в постоянен страх.

Хората са различни. Някои достигат духовни поправяния и повдигат своите души, докато други живеят в настоящия момент, без да мислят за бъдещето. Всеки човек живее според нивото на своето развитие. Едва сега голяма маса хора започват да се доближават до поправяне.

Има една причина за страдание: несъответствие с общата сила на природата. Ето защо решението е да станем като нея. Само един закон съществува – подобие на формата.

От 7-ми урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41456]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Когато чувстваме, че изпадаме сякаш в зимен сън и е трудно дори да си мръднем ръката, трябва да разберем, че Творецът нарочно ни устройва такова състояние. Той иска вместо лично пробуждане, да ни доведе до общо, да започнем заедно, взаимно да се безпокоим един за друг и да разбера, че ако не пробудя останалите, сам няма да се пробудя.

Защото доколкото мога да пробудя другите – това се и нарича мое «Аз». Не моята лична персона – тя все едно е животно, а това допълнително пробуждане, което мога да привнеса в общата мрежа – то и ще се нарича мое духовно «Аз», мой духовен съсъд (кли, желание).

Тази степен на пробуждане, която ще внеса там, вътре в тази система, а не вътре в себе си! В себе си аз нищо не чувствам.

Тоест сега аз напредвам към създаване на своя духовен съсъд. Творецът специално е организирал за мен това състояние, дава ми усещането, че ако остана сам, нищо няма да се получи. Той сякаш говори: Не вярваш – тогава опитай! Десет пъти, сто… Аз имам време, Аз ще почакам, докато не «завият синовете на Израел от тази работа».

Само ако окажа нужния натиск върху останалите, ако настоявам и общото желание/съсъда се вдъхнови от това – това ще бъде и мое желание, в него ще почувствам духовния свят – това духовно напълване, което те цялото са го получили от мен.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 27.04.2011

[41850]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №8

Шамати, статия 34 „Преимуществото на земята е във всичко“: …всяко състояние указва на неговото противоположно духовно състояние и затова всички падения, които човек е усетил като отделяне от Твореца, от единението с другите, а вътре в тях – от единението с Твореца, са му дали възможност да разбере и това и противоположното отделено състояние.

Тоест от паденията човек трябва да получи понятие за подема, за сближаването. В противен случай човек не би могъл да оцени важността на това, което свише го приближава и му дава подем, както е казано: «Преимуществото на светлината е поради наличие на тъмнина».

Защото ние можем да оценим единението между нас, постигането на единение като постигане на Твореца, Висшата сила, само от състоянието на разединение.

Ние трябва са се стремим да дадем правилни определения: разделението между нас е падение, а единението е подем, докато не усетим в разбиването, т.е. в падението липсата на светлина, а в единството, т.е. в подема – присъствие на висшата светлина, светлината на отдаването и любовта.

Трябва винаги правилно да тълкуваме за себе си духовните свойства, духовните определения, тогава постепенно ще привикнем към тях и ще започнем да виждаме в тези ненавистни ни днес думи – «единение», «любов», «сливане» – висша духовна ценност.

Тоест само тогава човек може да оцени близостта с Твореца, с помощта на който може да постигне доброто и наслаждението, заключени в замисъла на творението «Да наслади сътворените».

От 8-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41832]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→