В Тихия океан е открит шести континент – остров от пластмасови боклуци с размерите на САЩ. Това е голям проблем, защото пластмасата се разгражда за хилядолетие…
Но не мисля, че ще съществуваме хилядолетие на това земно кълбо. Сега го водим твърде бързо към края му. Отнемаме му правото на съществуване…
[248596]
В своето време античният „топ мениджър“ е дал съвети как да се управляват робите. Той е извел няколко принципа, които както в древността по отношение на роба, така и в наше време по отношение на свободния работник, работят по същия начин.
[243306]
Реплика: Известно е, че средствата за масова информация влияят на развитието на личността. Лошите новини – всякакви актове на насилие, военни сблъсъци, стихийни бедствия, устойчиво получават много повече екранно време от репортажите за хора, които се отнасят добре един към друг, помагат си, стремят се да предотвратят жестокост. Зрителят е повече привлечен от това.
Отговор: Разбира се. Ако гледам програма по телевизията, която разказва за ужасите на войната, сблъсъци, конфликти в правителството, между хората, ме вълнува повече, тъй като аз самият мога да стана участник в такива събития и това може да ми навреди.
Добрите предавания, които говорят за това, че хората се събират, разговарят, пеят или работят заедно, помагат в болниците и т.н., с нищо не ме застрашават. Затова се отнасям към тях меко, либерално и дори, може би, някак пренебрежително.
Реплика: Трябва да кажем, че е имало опити да се излъчват само добри новини, но те не са имали никаква популярност.
Отговор: Естествено. Това не безпокои човека. Човек живее от отрицателните известия, от страданията, от трагедиите. Дори в музиката, в изкуството големите, хубави произведения винаги са трагични. Комедиите леко прескачат и това е. Хората не обичат такива неща.
От ТВ програмата «Епохата на посткоронавируса», 30.04.2020
[268454]
Известен психолог посочи десет признака на истинския мъж или на осъществения мъж. Ценя психологията и ми е интересно да сравня съвременните ѝ представи с тези за истинския мъж, както го вижда науката кабала.
Понятието „мъж“ на иврит е тясно свързано с преодоляването. Не случайно тази дума е еднокоренна и не случайно взаимовръзката им като цяло е в съответствие с нашата логика. Нюансите обаче са толкова съществени, че могат да променят психологическия портрет до неузнаваемост. Нека да видим кой може да се счита за истински мъж.
1. Той разчита само на себе си.
Мъжът, който разчита само на себе си, е наистина нещастен човек. Не и ако води стадото си през прерията, разбира се. Но ако живее в обществото на ХХ век, заобиколен от други хора, който и да е той, трябва да разчита на другите за нещо, за нещо да им се довери, да разчита на тяхната подкрепа и помощ. Да разчиташ само на себе си е сигурен път към морален фалит. Истинският мъж е заобиколен от много истински приятели.
2. Той е самодостатъчен.
Всъщност, само глупакът може да бъде самодостатъчен. Какво се крие зад това понятие? Аз съм си аз и не искам нищо от себе си? Аз съм умен, уверен в себе си? Аз съм идеален? Или не съм идеален, но не се нуждая от усъвършенстване?
Когато човек е абсолютно уверен в себе си и в разбирането си за света, той спира да расте, да се развива. Истинският мъж не е доволен от себе си, изисква повече от себе си.
3. Той е независим.
Няма лична независимост. Или каквато и да е друга. Човек зависи от вродените си свойства, от възпитанието, от обкръжението, от обществото като цяло, от състоянието на държавата и света, от природата и нейните закони. Който не е готов да си го признае дори пред себе си, е най-податлив на факторите на влияние и гордо се подчинява на обстоятелствата с глупава усмивка на уста.
Обратно, колкото повече човек расте, толкова по-зависим става от всички. Истинският мъж разбира зависимостта си и точно благодарение на нея намира пътя към свободата.
4. Той не иска помощ.
Което е доказателство за неговите, да кажем, тесногръдие и неблагоразумие. Човек пренебрегва слабостта си или не може да я оцени правилно и в резултат на това предпочита да не моли за помощ. Въпреки, че искането на помощ не е лошо или срамно. Понякога ти помагаш, понякога помагат на теб. Истинският мъж може да предложи и да приеме помощ.
5. Той не прави компромиси.
Този подход винаги води до фатални резултати: или го убиват, или той убива. Компромисите са необходими, защото чрез тях стигаме до правилни изводи, до широк поглед, до по-пълна картина. Правилните решения винаги са някъде по средата между непримиримите крайности.
Компромисите изобщо не означават конформизъм или капитулация. Те ни позволяват да намерим общ език, да постигнем своето не на кървава цена, да се учим на взаимно разбиране, на взаимодействие. Цялата природа се състои от положително и отрицателно и живее в компромиси между тях.
Истинският мъж прави компромиси, за да защити това, което му е скъпо.
6. Той не се сравнява.
Това трябва да го разберем. Ако не се сравнявам с другите, как ще раста? Какъв стимул ще ме подтикне да се издигна над себе си днес? Мога да погледна в моето вчера, но винаги има опасност, че всичко като цяло там ще ми хареса. Имам нужда от завист към другите – добра „бяла“ завист, която ме подтиква към растеж. Истинският мъж не се страхува да се сравнява не в своя полза и правилно да реализира това сравнение.
7. Той се приема такъв, какъвто е.
Само майката приема детето си такова, каквото е. Самият аз трябва да видя какъв съм и не винаги да го приемам. Защото все още не съм този, който непременно трябва да бъда. Този аз, който е по-добър, по-качествен от мен днес. Ако просто приемам себе си, то спирам, отказвам се от диалектиката на развитието. Истинският мъж не се примирява с това, което е.
8. Той не бяга след жени.
Но това не зависи от човека. С това се раждат. Някои живеят спокойно в семейство, без да се нуждаят от още нещо, а други се побъркват без поредица от увлечения. Тук нищо не може да се промени. Нещо повече, това качество, дори и да се проявява в сексуалните отношения, всъщност се отнася до фундаменталните движещи сили и е заложено на ниво „софтуер“. Да, то кара някои да „бягат“, някои води през големи тръни, но в крайна сметка то води до позитив.
9. Той избягва кризата на средната възраст или я преживява с по-малко загуби.
Ще го кажа така: „средната възраст“ е разтегливо понятие. Гледам живота си и се опитвам да намеря смисъл в него, някакво зърно. За първи път това може да се случи на шест години, но до отговора има още много време. И след това, ако този въпрос изплува, ние „махаме“ от него сурогатния смисъл или го изпращаме в далечна кутия в съзнанието. „Да преминеш кризата на средната възраст с най-малки загуби“, означава вътрешно да се съгласиш, да се примириш и да плуваш по течението, което води до последното пристанище.
Истинският мъж не се успокоява и постоянно е в „криза на средната възраст“, в криза на смисъла, която изисква да си дава сметка за свършеното и какво не е направено. Той осъзнава, че предстоят много, много неща, без които няма да стигне точно до тази „средна възраст“.
10. Той със сигурност знае, че жената също е човек, само че по-добър.
Съгласен съм. Жената не се води толкова лесно. Мъжът често скрива очи под „полата“, жената не скрива очи под „панталона“. Мъжът се увлича, губи разсъдък, полудява и в това е неговата слабост. Жената е естествена и в това е силата ѝ. И тъй като говорим за психология: всичко, което прави мъжът, в крайна сметка го прави заради жена.
Разбира се, от гледна точка на природата, никой не е по-добър: нито жените, нито мъжете. Ние сме различни и сме призвани да се свързваме, да съчетаваме нашите първоначални свойства. Как е отделен въпрос. Затова ще кажа просто: истинският мъж се отнася внимателно с жената, виждайки в нея равностоен партньор в израстването и самоусъвършенстването.
11. Това е лично от мен: мъжът трябва да преодолява себе си. Мъжът вътрешно е готов да види своето несъвършенство, но не заради мазохизъм, а за да стане по-добър. Пътят на мъжа е в постоянно обновяване, постоянно издигане над себе си именно чрез осъзнаване на собствените си недостатъци. Науката кабала обяснява как наистина може да се издигне над себе си.
А ще се отнася до психолозите, не споря с тях. Просто хвърлям малко повече светлина върху качествата, за които те говорят.
[271918]
Потопени във втората вълна на коронавируса, ние вече ясно виждаме, че воюваме не с него, а със себе си. Зад лавината от статистики, която ни връхлита, стои елементарен човешки егоизъм, който не иска да даде властта.
През септември повече от петстотин човека са починали от коронавируса и неговите последици. Превърнахме се в чумна страна въпреки, че целият свят е обхванат от пандемията и прогнозите са мрачни. Средната възраст на жертвите в тежко състояние постепенно намалява. „Противно на твърдението, че са починали от фонови заболявания, ново изследване показва, че без „короната“, те биха живели най-малко половин година по-дълго“, казва професор Ран Блицер, ръководител на изследователския отдел в здравна каса „Клалит“.
Но трябва да се вземат предвид не само жертвите. Трябва да се вземат предвид живите хора, хванати в менгеме, които се свиват от ден на ден. Всички ние рано или късно трябва сериозно да помислим за това, което се случва и да направим изводи. Това менгеме няма мигновено да се разхлаби от ваксина. Всичко е много по-критично.
Искаме или не, коронавирусът ни принуждава към ужасна, омразна нужда – да се грижим за другите хора, които не ни интересуват. Човек е пряко зависим от другите и тази зависимост се увеличава. Скоро ще видим, че всеки наш изблик на безотговорност, всеки пример за безразсъдно отношение незабавно предизвиква негативна реакция в системата, в която вирусите и други подобни въздействия са носители на сигнали. И системата няма да отстъпи, защото нашето развитие го изисква.
Надявам се, че бързо ще преминем през сегашния етап. Всъщност, той е изпълнен с тежки усложнения, тъй като е трудно да се достигне до човека, потопен в познатата егоцентрична картина на света. Той просто не чува, не забелязва сигналите отвън, докато силата им не стане разрушителна.
Какво не чуваме?
Не чуваме посланията на природата: „Вие не сте по-умни от мен, не сте по-силни от мен. Вие сте моите любими деца, достигнали прага на зрелостта. И затова трябва да ви доведа до съответствие с моите закони“.
Проблемът, който възприемаме като коронавирус, не е на биологично ниво, а на нивото на взаимоотношенията между хората, в най-важната и пренебрегвана сфера на нашия живот. Хората, които сеят омраза, са защитени от закона. У нас проповядването на омраза е неразделна част от „свободата“. Необходимо е само да се покрие с „правилни“ лозунги: политически, идеологически, неолиберални, религиозни.
Не може да бъде по друг начин: в егоистичното общество трябва да се дава отдушник на омразата, за да не избухне под налягането, помитайки всичко по пътя си.
Но този капан вече работи. Негативността тече навсякъде, а ситуацията само се влошава. Време е да преминем към нова социална парадигма, към нови отношения, колкото и да са утопични за нашия подкупен, лъжлив рационализъм.
Вижте: той вече не е рационален. Неговите съвети са неефективни. Следвайки ги, Израел само се потапя все по-дълбоко и по-дълбоко пред цялата планета, обвинявайки за катастрофата политиците, които точно отразяват състоянието на народа.
Колко може да се игнорира очевидното? Колко може да се стъпва върху греблото с надеждата за различен резултат? Колко лекарства може да пие умиращият стар свят? Той умира, защото му е дошло времето. Ние трябва да гледаме напред и да сторим новото, докато все още има време.
„Срещу глупостта са безсилни дори боговете“, тези думи на Фридрих Шилер, уловени от Айзък Азимов, точно характеризират сегашното състояние. Нашите „богове“ са победени и безсилни, те са на смъртно легло, но ние машинално следваме изживените думи. Нека най-накрая да се освободим от тяхната власт. Нека да погледнем напред, а не назад.
В противен случай ни чака агония. Лекарите вече предупредиха, че коронавирусът може да се разпространи във въздуха, а не само в микрокапки и това не е всичко. В един момент ще открием, че дори скафандрите няма да ни спасят от него. Защото всъщност ние страдаме от вируса на раздора между нас, а той не знае граници, прониква през всякакви прегради, като къси вълни, които не могат да бъдат уловени от нашето оборудване. Ние се заразяваме един друг, излъчвайки безразличие и омраза.
Ето защо карантината няма да помогне драстично. Тя само ще ни изцеди до изтощение, ще отслаби хватката на егоизма така, че хората най-накрая да чуят посланието на природата, да приемат повелята на времето. Няма друг начин, не можем да се изчистим от вирусите, ако не изчистим отношенията между нас.
„Обичайте се един друг“, – казва Природата, – и тогава нищо няма да ви навреди. Нищо че мислите, че е невъзможно, – стремете се към това, гребете към него, хванете се за него с всички сили. Аз ще ви помогна“. Така родителите помагат на децата да преодолеят трудностите по пътя на израстването.
Преломен момент
Какво ще правим днес? Ние сами отваряме пътя на вируса, защото не можем да се споразумеем, да мислим един за друг и най-важното, защото с бездушието си излъчваме зараза по вътрешните канали на общочовешката система. Вместо да филтрираме, да блокираме вируса на раздора, ние се откриваме пред него, оказваме се беззащитни пред него.
Защото негативните мисли и чувства са най-високото вирусно ниво, в което се обличат вируси от по-нисък ред. Може да се каже, че това е родоначалникът на всички вируси, базовият порок на системата.
Никой не може да се защити сам от него. Можем да му се противопоставим само с общи усилия, взаимодействие, съвместна готовност в нещо да се издигнем над себе си заради другите. И тогава нашата майка, природата ще ни помогне. Това ще бъде наше зряло отношение към живота и един към друг.
Но ние сме глухи за нейния зов. Светът се разделя и не разбира какво се случва. Лесно е да си представим последствията: в условията на нарастваща криза всеки ще мисли само за себе си. Световната търговия ще се срине, производствените вериги ще се разпаднат, социалните и международни конфликти ще разцъфтят в пищни цветове. Пред нас не е криза, а пропаст!
И виновен за всичко не е вирусът, а раздутото, необуздано човешко его. С него трябва да се борим по целия свят. От него са всичките ни беди. Нека първо да го признаем, да се замислим. Правилната диагноза е единственият път към изцелението.
Глупаво е да се отрече това, което е необичайно, не се вписва веднага в съзнанието. Ако сме стигнали до критична ситуация и не сме в състояние да я разреши, значи нещо убягва от вниманието ни. С нещо не се съобразяваме.
Не се съобразяваме с природата, която определя законите на развитието. Можем, разбира се, да я чуем на колене, на плещите си. Но това не са нейните методи, а нашите методи. Всъщност, нищо, освен егоизма, не ни пречи да обърнем хода на събитията сега.
[271668]
Абсолютната истина не е нужно да се доказва. За нея трябва да узреем заедно.
След шест месеца борба с коронавируса, започваме да осъзнаваме удивителния му урок: проблемът не е в него, проблемът е в нас. Изобщо всичко лошо, което ни се случва, се корени в самите нас.
Вече щяхме да сме преодолели епидемията, ако наистина ни беше грижа един за друг. Вече щяхме да сме възстановили икономиката, ако мислехме за страната и хората, а не за бизнеса и портфейлите. Вече щяхме да сме предоставили на всеки истинска работа и реален отдих, ако бяхме заедно.
Но ние сме разделени. Нямаме обща гледна точка, общи насоки, общи ценности, общ копнеж към единство над противоречията. И затова вирусът бавно ни изяжда отвътре – с безразличие, раздор, вражда.
Същото важи и за политическите битки. Но тук чувствата напълно подчиняват разума и ни разделят на непримирими лагери. Кога ще стигне до нас разбирането, че политиката няма да се справи с тази криза? Политиката само отвлича вниманието от същността, от това, което е вътре в нас, между нас.
Пред очите ни обществото е затънало в собствената си морална непълноценност, в криза на доверие, взаимно разбирателство и взаимопомощ. И въпреки че по принцип разбираме това, все още не сме готови да признаем пред себе си: „Да, ние сме виновни. Виновни сме, че не се съпротивляваме на егоизма. Заради това се превръщаме в престъпници – прекрачваме основните граници на съпричастност, социална хармония и здрав разум. Само от мисълта за това, че можем да се разберем с добро, ни се повдига.“
Всички сме отговорни. Всички без изключение. Въпреки че смятам себе си за безгрешен, но нима в толкова егоистично общество има място за ангели? Възможно ли е да не се изцапате, попивайки негативизъм всеки ден!?
И какво да правим с всичко това?
Любовта покрива всички престъпления
„Любовта покрива всички престъпления“, е казал цар Соломон. Казал го е не като крилата фраза. Той също е врял в този котел и отлично е разбирал с какво си има работа. Неговият съвет не е назидателна абстракция. Трябва само да разберете значението на термините.
Като начало какво означава „престъпление“? Нерви? Кавги? Обиди? Ненавист? Презрение? Безразличие? Гордост? Налагането на своята истина по всякакъв начин?
Не точно. Всичко това са симптоми, а истинският проблем е, когато ги виждаме и нищо не правим. Ето това е истинското престъпление – срещу самите нас, срещу нашето бъдеще и бъдещето на нашите деца. Да видиш всичко това в себе си, потапяйки се в разрушителен раздор и да не направиш нищо, означава да бъдеш престъпник
Но защо упоритата ни природа не трябва да бъде разрушена, а „покрита с любов“? И какво означава да покриеш? Първото е повече или по-малко ясно: не можем да унищожим егоизма в себе си. Розовите мечти за прекрасен, политически коректен рай са само инфантилни фантазии, изсмукани от пръстите на убеждението, искащи да смажат света със сила.
Родени сме с егоистична природа не за да я убием в себе си, а за да израстваме над нея, да израстваме благодарение на нея. Ще станем по-добри, ако разберем кои сме, ако се изправим пред собствения си егоизъм и го намразим, а не един срещу друг. Егоизмът в крайна сметка ни тласка нагоре, над себе си. И тогава, след като най-накрая разберем задачата, ние го „покриваме“ с любов. Покриваме статуята изваяна от нашите грехове с тънка позлата на взаимно отдаване – и всичко се променя. Намерението решава всичко.
Но почакайте, все още няма истинска любов! Вярно, но сега ясно виждаме, че имаме нужда от нея. Само от нея. Без нея сме за никъде. Всичко останало ще бъде нейно производно.
„Колко е хубаво и приятно да седят братята заедно. Това са другарите, когато седят заедно и са неразделни. Отначало изглежда, че воюват помежду си и са готови да се унищожат един друг. Но след това се връщат към братската любов.“ (Книгата Зоар)
Цар Соломон е знаел за какво говори. Истинското братство се достига от омразата, от противоположното. В крайна сметка ние възприемаме всичко в контраста. Когато има два полюса, тогава възниква общо поле на любов.
Ето защо в нашите спорове никога няма да има победител. Истината никога не може да бъде намерена на един от полюсите. Нашите мъдреци са го знаели и затова техните спорове винаги са били градивни, а нашите винаги разрушителни.
Нека спрем да попиваме отровата на новините. Те ни убиват. И това изобщо не са новини, вече сме минали през това много пъти. В манията на политиката, секторализма, парите и властта няма истина. Там са само амбиции, кавги и пълен колапс на бъдещето.
Егоистите присвояват правото над истината и се карат с истините на другите хора. Мъдреците спорят, за да стигнат до истината заедно. Егоистите се сражават заради правотата си. Мъдреците заемат различни позиции, за да хвърлят светлина върху тъмнината от всички страни и да разпознаят истината.
На всички е известен спорът между школата на Шамай и Хилел, в който истината всъщност не е на страната на Хилел, а зад единството, което те са постигнали, докато правилно са работили върху противоречията. Тогава еврейският народ все още е знаел как да прави това. Днес ще се наложи да научим това отново, усвоявайки кабалистичната методика.
В крайна сметка всичко лошо, което ни се случва, е в нас самите. И можем да го поправим, като заедно поддържаме баланса между двата полюса. Тогава нашите грехове се превръщат във въглени в пещта на общата любов и тя носи мир между противоположностите.
Отрицателното носи в себе си отпечатъка на положителното. И ако днес се сблъскваме с нашата природа в нейните различни проявления, трябва да разберем: показвайки егоизъм, ние разкриваме недостиг на любов. Омразата е неузрелият плод на любовта, до който ще достигнем утре. Ако, разбира се, наистина я поискаме.
[269143]