Мнение: Планетата навлезе в период „разкриване на истината и прозрение на човечеството”. Това е периода на Плутон. Той започна в началото на 2014 година и ще завърши през 2016 година. Плутон символизира смъртта и възраждането, поврата на масовото съзнание.

С него ще са свързани откриването на неизчерпаем източник на енергия, свръхпроводимостта, глобалното свързване. Всичко това ще измени радикално живота на човечеството и световния ред. Човечеството се намира на прага на епоха, която може да бъде наречена Апокалипсис, когато става разрушаване на стария порядък в света и раждане на съвършено нов ред. Думата „Апокалипсис” може да бъде преведена като „разкриване на истината”.

Чака ни период на прозрение на човечеството, когато ще падне завесата от очите на стотици милиони хора. Без съмнение, такъв обрат в съзнанието ще се съпровожда от забележителни политически и икономически решения, от въплащаване на ярки и главозамайващи идеи, от появата на харизматични личности.

Реплика: Планетата навлезе в период на „разкриване на истината и прозрение на човечеството” – с това науката кабала е напълно съгласна. Но не по пътя на големите открития в науката и технологиите, а в духовната промяна на човека.

 [150952]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване (Университет „Охайо“, САЩ): Да се поддържате „във форма”, е възможно и без физическа активност в спортната зала. Напълно достатъчно е развито „спортно” въображение. Експериментът е показал силна взаимовръзка между въображението и тялото.

Учени разделили участниците в експеримента на две групи и след месец участниците „мечтатели” имали два пъти по-голяма сила от тези, които мислено не са посещавали фитнес залата. Още повече, въображаемият фитнес на „спортната” група въздействал положително на тези области, където преминават нервно-мускулните импулси.

Изследването също показало, че „спортните мечти” се борят с атрофията на мускулите.

Реплика: Постепенно разкриваме все по-голямото влияние на света на мислите, въображението, намеренията – докато не осъзнаем, че всъщност само мисълта влияе на света, а действието – то е само за оформяне на мислите.

[151021]

Filed under: Здраве - Няма коментари→

Тора, „Левит“, 19:35: Не извършвайте несправедливост на съда с измервания, тежести или течности.

Тора води човека до целта и всичко, което той прави е само за да напредне още малко по пътя. Неправилното равновесие между дясната и лявата линия се нарича „неправедност на съда“. Равновесието се измерва „с тежести или с измервания“, т.е. по вътрешните човешки свойства и по външните отношения между хората. Затова трябва винаги да следвате средната линия, златния път, съединявайки правилно дясната и лявата линия.

Тора, „Левит“, 19:36 – 19:37: Трябва да имаш верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин. Аз съм Господът твой, който те доведе до земята на Египет. Трябва да съблюдаваш всички Мои закони и всички Мои укази и трябва да ги изпълняваш. Аз съм Господа.

За да превърнем отрицателната егоистична сила в положителна, т.е. за да облечем лявата (егоистичната) сила на дясната (алтруистичната), за да могат те да действат заедно, трябва правилно да ги уравновесим. Тоест доколкото имаш в дясната ръка алтруизъм, свойството на любов и отдаване, дотолкова можеш да използваш егоизма, за да бъде присъединен към свойството отдаване. Това общо действие създава средната линия, която определя и служи като връзка на двете линии.

Колкото повече напредвате към съединяването, любовта и отдаването, толкова повече Творецът разкрива егото във вас, за да може да имате какво да балансирате. Затова егоизмът на всеки издигащ се нараства все повече и повече. Това напълно противоречи на логиката на нашия свят: ние вярваме, че ако сме поправени, ставаме по-добри.

В духовния свят човек напредва по две линии, укрепвайки средната линия с помощта на двете, постоянно ставайки все по-добър в дясната линия и по-лош в лявата. Той непрекъснато преминава от едната линия в другата и е ту прекрасен, ту ужасен, и всичко това е само за да се научим да работим в правилното съединение на двете свойства.

Казано е: „верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин.“ „Верни“ се отнася до средната линия, т.е. до правилното съчетаване на двете свойства.

Реплика: В нашия свят за верен човек, който е лоялен, се казва, че е „добър човек, който не е егоист и който непрекъснато отдава и винаги мисли за другите“!

Отговор: Такъв човек просто не се е развил достатъчно, и е наивен, подобно на малко дете. Той все още не е събрал и не е изкарал всичко, което е в него.

Хората, които следват духовния път поглъщат целия вселенски егоизъм. Те разкриват невероятен егоистичен потенциал вътре в себе си, но той се държи под капака на масаха (екрана) и това е причината за техния огромен духовен потенциал. Това е така, защото всички сили на егото са съсредоточени на отдаване в духовна посока.

Затова е много трудно да се изкачат духовните висоти. Егото непрекъснато притегля надолу, а вие трябва да се издигнете нагоре. Затова е казано, че всичко във вас трябва правилно да бъде отмерено.

Въпрос: Може ли състоянията, през които преминават кабалистите, да се видят с просто око?

Отговор: Кабалистите представят духовни и телесни състояния, които, следователно, не са очевидни за обичайния човек. Аз знам през колко много състояния преминаваше денем моя учител Рабаш, които обикновения човек не би ги разбрал.

Въпрос: Какво почувствахте от тях? Как, усещайки човека във всички негови проявления, може да не забравите, че пред вас стои велик учител?

Отговор: Това са двете страни на една монета: отношението към тялото и отношението към духа. Аз лесно мога да ги различа, защото тялото е физическото състояние и знам как мога да се справя с него, тъй като знам нещо от медицината и съм израснал в семейство на доктори. Но що се касае до духа, то тук се опитвам да не се намесвам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 16.04.2014

[150626]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Началото е в постинга Децата на Вселената, ч.1

Хората, изучаващи законите на Вселената, според вътрешното си усещане, казват, че по същността си, тя цялата е програма, замисъл. И преди всичко тази система, безусловно, е единна. Всички нейни части са свързани една с друга. Това действително е така, дори в рамките на нашия днешен рационален разум.

Защото, ако всички те са произлезли от един източник посредством Големия взрив, то, от този момент и нататък са се развили, макар и в различни направления, пораждайки различни явления, но съгласно действащите в системата закони.

Случайности не съществуват и беззаконието, толкова характерно за човешкото общество, не е възможно във Вселената. Всичко има своите причини и следствия.  Означава, че последствията от Големия взрив, съобразно със законите на взаимодействие от различни части и сили, съставляват единна, затворена система.

Неслучайно хората, още от древни времена, започнали да изчисляват по звездите своята съдба, мащабните събития, ставащи на Земята, времето, различни явления, в това число и подземни, и въздушни. Всичко говори за това, че от хилядолетния опит на наблюдение на небето, природата, климата и хората, може да се разгледат връзките, и да се съставят всевъзможни таблици, отнасящи се към различни области на знанието, било то астрология, астрономия или нещо друго.

В крайна сметка, търсим именно връзките, защото инстинктивно или осъзнато виждаме, че всичко само по себе си, представлява единна система.

А също така виждаме, че развитието на Вселената се състои не в раждането и разпространението на частиците вещество, продължаващо и досега. Честно казано, това е наше субективно наблюдение, и зад скоби е изваден най-сериозният въпрос: така ли е всъщност, наистина, или само ни се представя в нашето възприятие?

Но ще съдим по това, което виждаме. И така, разпространяващите се частици започнали също така да се събират в някакви натрупвания. Първоначалната енергия започнала с времето да поражда всевъзможни сгъстявания, тела, като облаци газ, звезди, планетен материал и т.п. Всички тези части се формират именно, благодарение на концентрацията, скупчването на вещество. С други думи, от една страна, става разсейване на частиците, а от друга, тяхното събиране, свързване. И тези две тенденции не си противоречат, а се съпътстват.

Тенденцията за разсейване е призвана сякаш да „напълни“ Вселената. В началото на Големия взрив, преди всичко, е било създадено самото „място“ – пространството, което смятаме за безкрайно, между другото, нямайки за това реални основания. Също както, гледайки в дълбока тъмна яма, мога да я нарека бездънна. Но остава въпросът: действително ли Вселената се разширява или инфлационният модел отразява само нашето възприятие? Този „нюанс“ трябва винаги да държим в ума си.

Въобще, нашият проблем е в това, че при всяко изследване, ние не добавяме уговорката: „съгласно човешкото възприятие“.

И така, съществува тенденция към „напълване“ на създаденото пространство, в което прокрадналата се енергия е формирала части и ги е подредила, съобразно с първоначалната обща програма. Както виждаме, развитието на материята се състои в това, че частиците, частите на веществото, се събират във все по-големи блокове, създавайки помежду си, според сближаването и отдалечаването, различни форми на взаимовръзка, позитивна и негативна.

Разбира се, това са не повече от термини, взети от нашия лексикон. И досега този процес демонстрира голяма динамика на огромните за нас скорости.

Следва продължение…

От 308-ма беседа за нов живот, 02.03.2014

[146846]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.2

Децата на Вселената, ч.3

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - 1 коментар →

Въпрос: По-малкият ми брат завърши университета и се колебае къде да работи и с какво да се занимава. Неговата нерешителност го заставя дълго да преценява всички варианти. Какво бихте го посъветвал?

Отговор: Бих препоръчал да осъществи по-тясна връзка с обкръжението си, дори с различни общности. Бих учил на това в училище, в университета, бих открил различни курсове, така че всеки да може да дойде и да си изясни какъв начин на живот му е близък, какво иска и как да го постигне.

Днес много хора са извън пазара на труда и не знаят къде да кандидатстват. Няма друг изход, освен да предоставите възможност на самия човека, в интеракция с обкръжението, да избира кой начин на живот счита най-удобен за себе си, съгласно своята природа, свойства и навици.

Въпрос: Няма ли опасност, че ще тръгвам след всеки съвет в работата със своето желание?

Отговор: Ако се вслушвах в различните мнения, волю-неволю щях да се науча да ги сравнявам и в края на краищата да ставам по-мъдър. Всъщност, защо компютърът е умен? Той просто е способен бързо да прави много изчисления. Ако имам много възможности и голям опит, аз също ще стана малък гений. В това е цялата мъдрост.

Въпрос: Как да подсилим своя “компютър”, за да станем по-умни?

Отговор: Само за сметка на това, че се включваме в неголеми общества, в семинари от по 10 човека и там започваме да работим. Придобивам жизнена мъдрост чрез обкръжаващите ме, даже ако те грешат или са недостатъчно образовани. В десятката могат да седят музикант, работник, учителка, обущар, готвач и учен.

Когато седим заедно в кръга и обменяме мнения, в този момент, в разума и в чувствата си изграждам съсъд от връзки с 9 човека. Колкото повече се включвам във всеки от тях, толкова по-обемен ставам – сега цялото човечество е в мен.

Тогава разделям желанието за наслаждение на множество клетки и осъществявам различни връзки между тях. Това е нещо като игра: едно желание има твоя образ, друго – неговия и т.н. Сега, всеки път когато в мен възникне желание за наслаждение на всяко едно ниво, задействам нужния ми начин на мислене, един от тези, които съм съхранил от обкръжението. Това се нарича, че съм получил мъдростта на живота.

От 247-та беседа за новия живот, 7.11.2013

[150658]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Защо е нужна цялата тази игра между силите на доброто и злото? Не би ли било по-добре, ако имаше само една сила  на доброто?

Отговор: Точно с това и егоизмът разваля целия ни живот, тъй като иска само едно: на него да му е добре. Той не разбира, че силата на злото трябва да бъде използвана така, както и силата на доброто, но привеждайки  двете в равновесие. На егоизма това не му е удобно.

Въпрос: Какво означава равновесие между силите на злото и доброто? Аз искам да бъда в хармония с доброто, но как бих могъл да съм в хармония със злото?

Отговор: Не може да има хармония само с доброто или хармония само със злото. Хармонията съществува само между двете, в тяхната взаимовръзка, в равновесие. Затова животът ни трябва да се състои от добро и зло, в противен случай това не е живот.

Въпрос: Но представяте ли си колко би било чудесно, ако в света имаше само едната сила –  на доброто?

Отговор: Трябва да престанем да наричаме едната сила добро, а другата зло.  Доброто и злото са относителни понятия. Ти им залепяш едни етикети, а аз мога да им залепя точно противоположните.

Има две противоположни сили, които са ни дадени от природата. Това, което възниква между тези две сили, се нарича „живот”, съществуване. Камъните, растенията, животните, хората съществуват само, защото са създадени от преплитането на тези две сили, взаимно уравновесяващи се една с друга. Такава е природата.

Ние съществуваме в този свят в животинско тяло, и ето защо трябва да съхраняваме този баланс, към който природата заставя всяко едно животно.  А това, което е над животинското ниво, което получаваме благодарение на човешкия си разум и чувства, трябва също да уравновесим, но не, за да го използваме на животинско ниво, а като хора.

Човешкото стъпало предполага съвършено различно равновесие между силите на доброто и злото. Като човек, аз трябва да се отнасям обективно към силите на доброто и злото и да призная правото на съществуване и на двете сили, решавайки какво може да бъде между тях. По такъв начин формирам своето възприемане за света, осъзнавайки, че трябва да използвам и едната, и другата сила в тяхното взаимодействие, в баланс, в правилна взаимовръзка.

За мен не съществува добро и зло. Когато се съчетаят помежду си, тези две сили ще произведат моето добро състояние, т.е. по-напредналото, по-висшето състояние. Хармонията между тези две сили се превръща за мен в добро. Не някаква си една или друга сила – а връзката между тях.

Въпрос: Това вече е добро и зло в своя абсолютен вид, спрямо нашето развитие. Но аз, обикновеният човек ще възприема ли това развитие като добро, или не?

Отговор: Това зависи от човека, от неговата подготовка, образование, възприемане на света. Докато не порасне, новороденото до определена възраст, не разбира нищо, и върви след своето желание, просто като животно. То по естествен начин избира това, което му харесва или не му харесва.

Затова ни се налага да го ограничаваме, защото то, вече от самото си раждане – не е животно, а малък човек. В животното е заложена вътрешна програма, позволяваща му правилно да използва силите си.

Животното няма да падне от високо, няма да изяде това, което е вредно за него, няма да увреди себе си. Докато при човека – още от първия ден на раждането, ние сме длъжни да започнем да го възпитаваме.

Животното няма нужда от възпитание. Ако малките му са захвърлени в гората, но наблизо има храна, те могат да оцелеят. Те самите знаят какво могат да ядат, какво не трябва да вкусват, от какво трябва да се пазят и – ще останат живи. Но новороденото човече няма да оцелее само.  Трябва през цялото време да го обучаваме на това, какво е добро и какво е лошо за него, и как трябва да използва вещите, за да може да порасне.

А детето трябва и да расте не само физически, въпреки че и на това да трябва да го учим. Когато поотрасне и се научи да живее в този свят, да се грижи за своето тяло, тогава трябва да го обучаваме ментално, вътрешно, психологически.

Разбирането за доброто и злото означава, че детето умее да използва тези две сили, които се намират около него, вътре в него и в другите, съхранявайки постоянното си  равновесие със своето обкръжение. Всъщност животът – е вътрешно равновесие и равновесие със заобикалящото ме. На това трябва да научим малкия човек: как да постигне вътрешно равновесие и баланс с обкръжаващата го среда на животинско ниво, където се намира нашето тяло, и на човешко ниво – в обществото, във връзката с останалите хора.

От „Беседа за новия живот № 392“, 03.06.2014

[149276]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - 2 коментара →

Страданието е от недостиг на равновесие

Въпрос: Защо изобщо съществува лошата сила? Нима нe е можело да се направи така, че в живота всичко да е добро, без всякакви страдания?

Отговор: Страданието свидетелства за някакъв недостиг: липса на кислород, на хлад, на топлина, на храна. Страдаме от отсъствието на пълнота, на съвършенство, на равновесие. Това страдание ни принуждава да отстраним неравновесието, да добиваме недостигащото, за да допълним себе си.

Постоянно усещаме страданието, даже ръката, спокойно поставена на масата, страда от нейния натиск. Но ако това е малко страдание, то ни помага да усещаме предметите и да ги използваме, тоест да реагираме на околния свят.

Но има такива реакции, които вече преминават прага на приятното чувство и започват да се усещат като истинско страдание и болка. Болката също е полезно явление. Болката предпазва, заставя ни да бягаме от опасността, принуждава да лекуваме своята болест. В света не съществува, просто така зло, а всичко зависи от това, как се отнасяме ние към него.

Въпрос: Ще дам пример: вчера, по време на моето отсъствие, са разбили прозореца на колата ми и са откраднали чантата с парите и документите. Как ще отстраня този недостиг и неравновесие? Какво мога да допълня тук и да уравновеся?

Отговор: Това е прекрасен пример. Ти, разбира се, страдаш и това доказва, че си болен. Цялото ни общество е болно.

Още не осъзнаваш, но по такъв начин са ти показали, че си болен: всеки гражданин на тази страна и всички ние, заедно сме болни. А сега, се опитай да намериш лекарството.

Не мисли, че се е случило без някаква причина, като детето, изпускащо чашката и твърдящо, че сама се е счупила. Във всяко явление има причина и е необходимо да я изучим, за да не се повтаря отново.

Въпрос: Получава се, че още от по-рано сме обречени на болест, ако светът е създаден от недостатъци и болка?

Отговор: Не, самите ние създаваме болестта. Болката се дава само, за да ни покаже, къде се изисква допълване. Ако си сложа ръката в огъня и не чувствам болка, то тя ще изгори. Това е полезната болка.

Страданието се преобръща в зло не от това, че ме боли, а от това, че не реагирам правилно на болката. Това зло се намира само в мен, а не другаде.

Ако иска да ме изяде лъв, то не трябва да го обвиня, че е лош. Той действа съгласно своята природа, своите вътрешни инстинкти. Прегладнял е и му изглеждам достатъчно вкусен. Лош е не лъвът, а самият аз, защото съм се поставил в такова положение, че може да ме нападне.

Затова следва да се отдалеча от това зло, за да не попадам повече в такива лоши ситуации. Повече няма да отивам в джунглата или ще поставя лъва в клетка.

Няма зло! Ако един път сгреша, то ми е за урок. Ако повторя грешката, вече е глупост.

От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014

[150829]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - 2 коментара →

Проучване: Еволюционният процес е довел до това – хората да се ориентират повече спрямо мнението на другите, отколкото според своите собствени инстинкти. Това поражда така нареченото „стадно чувство“ и понижава  чувствителността към промени в средата. Стадното чувство може да заставя човека да приема неправилни решения.

Оказва се, че е много лесно да се попадне под влиянието на другите. Стадният инстинкт води до това, че хората започват да копират действията на другите, а не да правят собствен избор. В много ситуации това е полезно. В същото време, ако личните убеждения противоречат на мнението на другите, възниква проблем.

Реплика: Човек въобще, никога и в нищо няма свое лично мнение, а всичко, което се е оформило в него, е продукт на обкръжаващата го среда. Ако той иска да има свое мнение – това е възможно, когато го получи при разкриването на Твореца. В самия човек има само желание да придобие мнение. Затова няма нито един човек, освен кабалиста, със свое мнение.

[150739]

Filed under: Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между смисъла на нашето съществуване и постигането на висшата сила?

Отговор: Това е най-първичната сила на природата. Тя е висша, защото именно тя управлява всичко, тъй като е сила на отдаването, на любовта, която се разпространява около всичко, което е в нея: енергия, напълване. Тя специално е създала силата за получаване, за да я напълни и да я доведе до особено ниво на съществуване.

Силата на отдаване е съвършена, тъй като не се нуждае от никого. А създадената от нея, сила за получаване, е изцяло ограничена и бедна, защото винаги нещо не ѝ достига, но тя е неспособна да си го набави.

Реплика: Хората са свикнали да си представят висшата сила, Твореца, като някаква личност, с която сме сключили съюз и която сега ни придружава. Трудно е да си представим това във вида, просто на  сила, на нещо безжизнено.

Отговор: Нима е трудно да си представим това? Даже в нашия материален свят има много различни сили, които са ни известни. Защо ни е трудно да възприемем съществуването на висша сила? Обратно, освен сили, нищо повече не съществува.

Всичко, което виждам около себе си, това са сили, които се формират в моето възприятие, във вида на сякаш, съществуващи материални образи: на неживата природа, на растенията, на животните, на хората. А всъщност, всичко това са проявите на тази висша сила.

Въпрос: Как да създадем отношенията с нея?

Отговор: Това е силата на „желанието“. Когато създаваме отношение с някого, по такъв начин използваме своите сили, че да се отдалечим или да се съединим, да се приближим, да установим контакт. В реалността съществува само сила и нищо повече. Даже физиката, една изцяло материална наука, в днешни дни достига до този извод.

При по-задълбочени изследвания, видимата за нас материя изчезва, съществува само в нашето възприятие. Целият, усещан от нас свят, е плод на нашето въображение. Съществуват само сили, които въздействат на нашия мозък, рисуват там картина, сякаш появяваща се пред нас. Но всичко това е резултат от работата на силите като изображение на екрана на компютър.

Въпрос: И всеки от нас е също сила?

Отговор: Човекът е само сила за получаване. Но тази сила се състои от различни получаващи сили, свързани в някакви отношения. И затова всички хора се различават, един от друг. Силата за получаване е силата на желанието да се наслади.

Човек  е  желание да се наслади. Но в него съществуват многобройни желания за различни напълвания, преплитащи се помежду си. Във всеки има негова, особена комбинация, свойствена за мъжете, за жените, за децата или за възрастните. Но всъщност, това е само желанието да се наслади от всевъзможни източници.

Въпрос: Какво се подразбира под „връзката на еврейския народ с висшата сила“?

Отговор: Авраам е научил хората, как да постигат целта на живота си, общата програма на природата, ако в тях съществува това желание. Това е възможно, ако човек познава силата за отдаване, намираща се по-високо от нас. А да я постигнем е възможно, при условие, че изградим, помежду си отношения, които ще бъдат подобни на силата за отдаване. За това ни е необходимо да постигнем любовта към ближния, както към самия себе си, взаимната любов.

Според степента, в която помежду си, започнем да разкриваме такива сили на любов, на единство, на взаимно участие, в тях ще разкрием силата за отдаване.

Въпрос: Ако помежду си, установим отношение на любов, на взаимност, то в тях ще разкрием тази най-висша сила, с която, както казват еврейският народ е сключил съюз? Що за висша сила е това?

Отговор: Това е висшата сила на любовта и на отдаването, желанието да направиш добро на другите, според силата на своята любов. Народът, притежаващ връзката с такава висша сила, се нарича еврейски народ, июдеи (егуди), защото разбира, че е необходимо единство (ихуд) между нас самите и между нас, и висшата сила.

Силата за получаване ни е дадена с раждането и е огромна, именно в този народ, заради което той е наречен „най-упорит“. Но ние разбираме, че тази сила ни е необходима, само за да успеем с нейна помощ  да разкрием силата отдаване. Силата на егоизма гори в нас и ни разделя, един от друг, принуждавайки ни да търсим силата за отдаване, за съединение.

Следва продължение …

[150663]

От „Беседа за нов живот, № 484“, 25. 12. 2014

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Хайде „да излезем в открития Космос“, във Вселената, която всъщност ни е дала живота. Вселената е система от мирозданието, състояща се от материя и енергия. Тя обхваща целия известен ни свят, включително пространството и времето.

Вселената е динамична. Съгласно теорията на Големия взрив, тя еволюира от първоначална точка, постепенно разширявайки се. Вселенските процеси датират от милиарди години и се подчиняват на законите, които съвременната наука изучава. Какво можем да почерпим като цяло от това, което знаем за Вселената?

Отговор: Преди всичко, изучавайки каквото и да е, следва да се установи същността на изследователя. Изследователят е човек, който също се явява част от природата, от Вселената, от глобалната система.

След това, трябва да се разбере какви средства за изучаване притежаваме. Тук се появява първата ни грешка: мислим, че сме способни обективно да изследваме природата.

А в същото време, както вече беше казано, ние самите сме нейна част, при това доста дефектна и много субективна. Ние ценим и превъзнасяме, което е добро за нас, а лошото за нас обратно, принизяваме, омаловажаваме. И това става в нашето подсъзнание.

Освен това, много сме ограничени в своите усещания, в сетивата и не можем да знаем, къде ще ни подведат, в какво са фалшиви. Също не можем да „уловим“ като грешка своите аналитични качества, способностите си за анализ и сравнение. Не е в нашите сили, защото сме лишени от критерии за проверка, просто нямаме с какво да съпоставим своят разум и своите чувства.

И ако, в крайна сметка, сме готови да признаем собствената си ограниченост, това вече е добре. Защото осъзнаваме, че няма нищо абсолютно в нашето възприятие и никога няма да познаем Абсолюта. Ако можем да изследваме нещо, то ще е само на нивото на стоящите по-ниско – неживата, растителната и животинската природа. Тя е развита, не до такава степен, както сме ние и затова сме способни да я изучим отчасти.

От друга страна, не можем изследваме самите себе си. Тъй като, всяко нещо се познава само от по-високата степен. Само така, можем да постигнем неговия корен. И съответно, не познаваме самите себе си, тъй като нашият корен е сила, програма по-висока, отколкото сме ние. Причините, заложени в основата на нашето естество, остават непостижими за нас.

Следва продължение…

От 308-ма беседа за нов живот, 02.03.2014

[146761]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - 3 коментара →