Началото е в поста Свят, който няма място

Въпрос: Как духовния свят е свързан с нашия живот? Има ли той отношение към нас?

Отговор: Духовния свят е свързан с нас, тъй като ни управлява. Той се намира на по-високото стъпало, където е мечтал да проникне Айнщайн и други физици. Но при тях не се получило нищо, защото това е невъзможно. Само кабалистите могат да го постигнат.

От този висш, духовен свят, ни въздейства сила, която ни управлява и ние се подчиняваме на нейното управление. В духовния свят има само две сили – сила на получаване и сила на отдаване, които по различни начини се свързват помежду си. Силата на получаване е желанието да привлечеш всичко към себе си, да погълнеш всичко, а силата на отдаване е желанието да отдаваш навън.

В нашия свят тези две сили пораждат всички явления, на всевъзможни нива, тъй като действат вътре в материята, желанието за получаване на наслаждение.

Действайки в материята, в желанието за наслаждение, тези две сили създават в тази материя всевъзможни нови свойства, усещания. Излиза, че тази материя, под въздействието на тези две сили получава нова форма, започва да бъде подобна на тях или противоположна. С този материал стават всевъзможни промени.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151281]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

В духовния свят няма линии, няма форми, няма тела, няма нищо. Духовния свят е свят на две сили: сила на получаване и сила на отдаване и освен тях, няма нищо. В духовния свят няма разстояния, той не изисква обем, за разлика от нашия свят, нашата Вселена.

Тъй като преди това, в резултат на Големия взрив да се е образувала нашата Вселена, тези две сили е трябвало да създадат пространство, в което след това е пробила искра от висшата енергия и е започнало да се заражда творението – силите, планетите, галактиките.

Затова на материалния свят му е необходимо пространство, място. Не си представяме какво означава извън пространството, ние живеем в него. Без това наше триизмерно пространство и без тези три оси, не сме способни да се ориентираме.

Нашият проблем е в това, че се намираме в много ясен, разбираем свят, в който всичко е ясно определено, за всичко има своето място и ние знаем, кое какъв обем заема.

В духовния свят това го няма. Духовния свят е свят на свойствата получаване и отдаване и само тези две сили действат в него.

Въпрос: Но къде е този духовен свят?

Отговор: Няма такъв въпрос „къде е той?“. Тъй като, за да се отговори на този въпрос, къде, трябва да се укаже мястото, а него го няма.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151266]

Filed under: Възприемане на реалността - 2 коментара →

Въпрос: Потиска ме и дори ядосва нарисуваната от вас картина: нима цялото ми възприятие на света е чисто субективно и ограничено от моите усещания?

Отговор: Защо те потиска нашето възприятие на света? Ако погледнем рибката в аквариума, то тя си живее спокойно. За нея този аквариум, водата и всичко, което има в нея е нейният живот.

Рибата има желание да живее и да съхранява себе си, и тя е доволна от живота в аквариума. Защото за нея е важно да има вода, наситена с кислород, и храна. Няма желание за повече.

Аквариумът е нейния свят. Рибата не знае какво съществува извън аквариума. Ето така и ние живеем в този свят, в такъв аквариум, не знаейки какво става извън него. Науката кабала е наука за възприемане на действителността, позволяваща на човека да разшири своите хоризонти.

Въпрос: Но рибката не се дразни от живота си в аквариума. Защо нас ни вълнува какво има зад стените?

Отговор: Защото сме избрани от всички създания, да бъдем родени и да се развием с такова желание, което излиза извън границите на аквариума. Искаме да се измъкнем от аквариума и да узнаем какво съществува извън него. Това е ново желание, което не се отнася към човека от този свят. То принадлежи вече към следващата степен, намираща се извън нашето тяло. Него трябва да изследваме.

Аз чувствам, че трябва да разкрия какво се крие там, зад стъклото на аквариума. Този живот вътре в аквариума ме задушава, чувствам се като в затвор. По-добре смърт, отколкото такъв живот, защото моето желание е много по-голямо от това, което може да ме напълни в този свят.

Искам да получа знание и усещане на широката реалност, за външния свят. И затова чувствам себе си в този свят, сякаш съм затворен в карцера или живо погребан. Макар и жив, но усещайки себе си като в тесен гроб, и рия навън.

Макар че има хора, които напълно ги устройва живота в аквариума, и такива са 99%.

Въпрос: Но всички хора са също недоволни от нещо?

Отговор: Те са недоволни, че в аквариума не сипват навреме храна, или лошо се помпи кислород. Тяхното желание не отива по-далеч от това. Но има хора, желанието на които е доста по-голямо и те искат да разкрият какво има извън пределите на аквариума.

От програмата „Среща на световете“, 12.05.2014

[151104]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Царственната йерархия

Въпрос: „Традиционният“ разрив между народа и властта напоследък се превръща в бездънна пропаст. Политическите лидери стават много внимателни към нас през предизборния период, но веднага след изборите ние сякаш изчезваме от тяхното полезрение.

Още по-странно става, ако отчетем, че съвременните технологии позволяват да се подържа пряка двустранна връзка между народа и всеки един от неговите „слуги”, а анкети в обществото се провеждат едва ли не ежедневно. Независимо от този „комуникационен пакет”, ние чувстваме, че власт-имащите „акустират” все по-далече от нас.

Не е тайна, че коридорите на властта и началниците на кабинетите сменят хората и издигат стена, отделяща ги от народа, дори ако по-рано те действително са поддържали връзка със своята аудитория. В какво състояние според вас се намира днес системата от взаимовръзки между народа и неговите избраници?

Отговор: Тази връзка е толкова нестабилна, че трудно се подава на определение.

За правилната работа на избирателния механизъм и народът, и неговите лидери трябва да бъдат добре обучени, за да разбират своите задачи, нужди и средствата за тяхното реализиране. Доколко лидерът е готов да оглави народа?

До каква степен народът или по-голямата му част разбират ролята на лидера и са готови да го следват? Защо народът е разделен на групи, всяка една от които предпочита своя лидер? Такова ли трябва да бъде състоянието на човешкото общество от гледна точка на природата и развитието?

Ние виждаме, че животните имат „цар” – предводител на стадото, на когото се подчиняват всички и всичко. Така е било и в първобитните племена. До днес съществуват племена, кланове, управлявани от шейхове, от вождове, старейшини и т.н.

Тази йерархия с главнокомандващ е действала във всички народи, във всички времена. По-късно се появили царете и кралете, които също са били „истина от последна инстанция”. Тя е могла да се харесва или да не се харесва, но е била неизменна и е изхождала от „представителя на бог на земята”.

С други думи, съществува определен стандарт, определена даденост, по отношение на която всичко се „нарежда”. Това разрешава много проблеми в управлението: този, който не се „вписва в рамките”, на него просто му вземат главата…

А от друга страна, ролята на „цар” може да се изпълнява от мъдрец или от съвет на мъдреците – например от Синедрион. Те разбират случващите се в света събития, познават нисшата и висшата материя, запознати са със силите в природата и чрез тях Висшата сила ни предава посланието си.

Крах на едновластието

По такъв начин, на народа, на обществото, така или иначе му е нужна „глава”, която е свързана с Висшата сила и, на която никой не може да противоречи.

Но проблемът е в това, че от поколение на поколение човешкият егоизъм расте и „царственната” конструкция започва да се подкопава. Множат се религиите и вярванията, откриват се нови насоки, обострят се раздорите между различните подходи и течения. Религиозни конфликти и войни е имало и в християнството, и в исляма, и в еврейството.

В следствие на това, предаността към царствените особи съществено е намаляла. Човекът е престанал да вярва, че в нашия свят има представител на Висшата сила.

В такива ситуации се появяват най-различни мнения и публиката се разделя на франкции, начело на които застават различни лидери. Отново започват раздори, сеещи разцепление и разбиващи дори семействата: бащата казва едно, майката друго, а децата гледат разтреперени този идеологически пожар в дома им.

Продажба на власт

Какво да се прави? Ако става дума за интелигентни, за умни хора, хора, проникнати от идеали, с определена философия, с определени възгледи за живота, с парадигма, основана на определен фундамент, то тогава е ясно.

Но ако става дума за масите, то те съдят за живота по цените на жилищата и стоките за потребление. Нищо друго не ги интересува – единствено състоянието на джоба им в края на месеца. Ако там остава по нещо – то правителството е добро, а ако нищо не остава и балансът е на минус, то правителството е лошо.

С други думи, ние не обучаваме народ. Нещо повече, лидерите нямат интерес от това. Нито в училищата, нито в университетите, нито на курсовете, нито в армията – места, през които преминават много хора – никъде няма „социално образование”.

Биха могли да се провеждат занятия за безработни и за работници, тази инициатива би могла да бъде прокарана чрез законодателството, още повече, че съществуват всички необходими средства за комуникация за всеобщо обезпечаване.

Но властта няма интерес от това и в крайна сметка народите по цял свят спонтанно избират тези, които по-добре се продават, които по-силно викат, които по-широко се усмихват и т.н. По същество, изборите се превръщат в цирк или в „пазар за невести”. А в действителност всичко зависи от парите, вложени в предизборната агитация.

Да кажем, ако аз имам милиард долара, със сигурност мога да стана премиер-министър. Купувам вестниците, телевизията, сайтове, поръчвам филми и видео клипове за себе си и т.н. Навсякъде се перча, лъчезарен, решителен. Известни политици, учени и обществени деятели говорят с уважение за мен.

Изхитряване на властта

По такъв начин няма отношения между кандидата и избирателите, а има отношения между избирателите и средствата за масова информация. Кандидатът може да се занимава със собствените си проблеми – СМИ сами ще свършат цялата работа. Интернет в дадения контекст само изглежда като свободна площадка – в действителност той е същото това средство за пропаганда. Само да има пари.

И излиза, че обществото по никакъв начин не е свързано с властта, тъй като между тях лежат средствата за масова информация. И в крайна сметка става дума не за идеология, не за човека, който ще управлява страната и народа, а единствено за продажба на изборни инструменти. Те струват много скъпо, но от тях зависи всичко.

И затова с всеки изминат изборен период лидерите стават все по-невзрачни – чак до такива недостатъци, че е невъзможно да си представим как даден човек може да ръководи цяла една държава.

Не е изненадващо, че политиците все по-често попадат в затвора – тъй като им се налага по незаконен път да връщат средствата, които са заплатенени за тях. Освен това, всеки един от тях има интимни слаби места, които позволяват да бъде шантажиран.

В крайна сметка виждаме: няма цар – няма и управление. Който и да седне на високата позиция, той ще изглежда съмнително. Дори ако на власт дойде силен човек, няма да му позволят да управлява страната. Тук се намесва парламента със своите фракции и лагери. С една дума, проблемите на народа ярко и концентрирано се проявяват във властта.

От 474 беседа за новия живот, 16.12.2014

[151071]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Позволява ли кабала на човека да стане щастлив? Как се случва това?

Отговор: От детството човек си задава въпроси за смисъла на живота, докато в него не започне хормоналното развитие. След това той забравя за тях. Когато мине време, те отново възникват в него и тогава вече търси отговори на тези въпроси.

В наше време тези хора не са малко. Виждаме го по броя на изпадналите в депресия или притъпяващите се с наркотици заради липсата на отговори на измъчващите ги въпроси. Днес тези хора съставят повече от половината от населението на Земята. В крайна сметка, огромен процент от жителите на планетата приемат таблетки против депресия.

Затова е време хората да разберат, че отговори на техните въпроси им дава науката кабала. Още повече, това са ясни отговори, които те сами разкриват и възприемат като постигане на света, постигане на природата. При което, отговорът в тях съответства на въпроса не само чисто умозрително, а виждат как това работи в усещанията, в разкриването на света.

До това трябва да се доведат хората и да им се даде възможност не само да постигнат света, но и да го променят, да променят себе си и да доведат себе си и света до правилното взаимодействие, носещо щастие, комфорт, хармония и равновесие между човека и околния свят.

Тук на помощ идва науката кабала, която обяснява как е устроена природата и какво може да се промени в човека, за да постигне хармония с нея и да съществува в нашия свят в състояние на абсолютно равновесие. Равновесието – ето това е щастие.

От беседите на тема “Нова Година”, 25.12.2014

[150795]

Filed under: Възпитание на децата, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо науката кабала изследва всички закони на природата чрез човека, приемайки неговите вътрешни изследвания като един от параметрите и опитвайки се да разбере чрез него цялото мироздание?

Отговор: Нима имаме друга възможност за изследвания и можем да излезем от своята кожа, от своето тяло? Цялата картина на света възниква само в моите усещания. А ако изчезна аз, то изчезва и тази картина относително мен.

Съществува ли този свят без мен, и ако съществува, то в каква форма: такава, каквато аз го виждам, или някаква друга, в други диапазони – това не мога да кажа. Всичко възприемам само чрез своето тяло.

Въпрос: А как кабалистът вижда света?

Отговор: Науката кабала е наука за „получаване“ (кабала), затова кабалистът изучава своето възприятие на действителността. За сметка на определени действия той започва да се променя и изследва как в зависимост от неговите вътрешни изменения, се променя картината на света, която вижда.

Той променя своите вътрешни свойства: форми, желания, възприятия, връзката със ставащото извън него, в обкръжаващата го реалност. Започва да работи със своите желания и тяхната връзка с външната реалност така, че строи нови светове.

Сега усещаме себе си в огромен свят, съдържащ множество различни предмети и явления. А човекът, започнал да работи активно със своите желания, построява от него нов свят, нова реалност.

Той остава да живее във физическото тяло и както по-рано възприема земната картина на света с петте си телесни сетивни органа. Тази картина е постоянна, като необходима основа. Но в допълнение към нея, кабалистът формира в себе си пет нови органа на възприятие, с които усеща допълнителен свят. Той вижда този свят, чувства, работи с него – живее в него в допълнение към своето тяло, живеещо в петте си телесни сетивни органа.

Това допълнително усещане се нарича висш или духовен свят. А старото възприятие чрез петте физически сетива, в което е съществувал преди и е останал да съществува, се нарича този или нашия свят.

Ако има други хора, също така притежаващи тези допълнителни възприятия в петте си „извънтелесни“, духовни сетивни органа, то те могат да се свържат помежду си.

Въпрос: Ако бих могъл да осъзная, че цялата картина на света възприемам чрез себе си, в зависимост от своите вътрешни свойства, то бих ли разкрил много нови явления?

Отговор: Преди всичко, трябва да се съгласим, че цялото възприятие зависи от човека, от наблюдателя. А ако нямаше хора, никой нямаше да разкрие съществуването на тази реалност, на тази Вселена. Тя съществува само в нашето възприятие.

Тя не е съществувала преди на Земята да се появят хората и да я разкрият. Тъй като тя се е появила само относително човека. Да речем преди десет години съм разкрил, че Вселената е възникнала преди четиринадесет милиарда години. Но аз така си представям действителността в моя разум, а не че тя обективно съществува в такива времеви и пространствени граници. Всичко това съществува само относително човека.

От програмата „Среща на световете“, 12.05.2014

[151068]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Началото можете да намерите в постинга „Деца на Вселената, ч.1“

В наши дни сме повдигнали леко завесата над тъмната материя и други феномени, но не ги разбираме и чувстваме – само ги изчисляваме и записваме като резултат получени данни, и постулираме това, което не достига в тях.

Но не знаем източниците на действащите в природата сили, тяхната същност, отношението между тях. Самият факт, че те съществуват постигаме като следствие, а не като знание.

Но главното: всичко, което сме способни да изучим и постигнем се ограничава в контурите на нашите пет сетива, с които ние усещаме света. И тъй като в края на всяка верига опити и изследвания стои човекът със своите сетивни органи, разум и усещане, въображение и способност да създава едни или други модели и да изгражда от тях общ модел на Вселената, дотолкова и разбира се, всички резултати от неговите изследвания са много ограничени.

В действителност, ние не знаем нищо – подобно на буболечка, излязла от убежището си и преминала няколко малки стъпки за няколко десетки или стотици хиляди години. А всъщност тя не се намира далеч от храста, под който е стояла, със заровена в пръста глава. И все още нищо не може да знае.

Още повече, вървейки постепенно напред, тя пак нищо няма да разбере. Колкото и да сме се развивали в сегашното си състояние, няма да узнаем нищо качествено ново. Можем да съберем огромно количество факти и данни, но няма да съумеем да ги обработим и усвоим така, че те да ни обрисуват общата картина.

Всичко това е защото за истинското изследване на себе си, е необходимо да преминем на по-високо стъпало от сегашното – към по-високо чувство и разум. С други думи, да не зависим от трите оси – време и пространство, чувство и разум, които притежаваме днес, а да се приповдигнем над тях и да видим всичко в друга светлина, сякаш не сме хора от Земята. И чак тогава ще постигнем знанията, присъщи на нивото „човек“, ще разберем кои всъщност са хората.

За тази цел ни трябва нова наука. И неслучайно днес учените вече започват да признават, че традиционната наука преживява криза. И вероятно има някаква причина? Уж са осигурени достатъчно средства, умеем да строим гигантски, сложни съоръжения, извеждаме телескопи в земна орбита, а микроскопите и колайдерите ни проникват в света на микрочастиците.

Милиарди се внасят в научни изследвания, но, в крайна сметка, ползата им ни се струва толкова илюзорна, чак до такава степен, че дори се присмиваме на учените, които сякаш просто удовлетворяват собствената си природна любознателност за сметка на данъкоплатците.

Не придаваме на науката предишната тежест, още повече, че нашето естество – егоизмът, разваля всички нейни плодове, защото използваме постиженията, за да властваме един над друг, да печелим за сметка един друг , а добри плодове от такова дърво, почти никога няма да се намерят.

Следва продължение…

Из „Беседа за новия живот, № 308“, 02.03.2014

[146842]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.2

Децата на Вселената, ч.4

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - 1 коментар →

Началото можете да намерите в постинга „Деца на Вселената, ч.1“

Не можем да кажем, че човек е опознал себе си, а въобще да не говорим за човечеството като цяло. И като следствие, ние не можем да разберем този свят, защото сам по себе си, той представлява комплекс от всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Не можем, на първо място, защото не познаваме себе си. Налага се да признаем, че дори психологията не се явява наука в пълния смисъл на думата. Същността на човека за нас винаги остава със въпросителен знак. Наблюдаваме върху самите себе си резултати, които са следствие на нещо, отклици от нещо, но и тях дори изучаваме по изцяло ограничен начин, тъй като сме зависими и необективни в своите преценки.

И още повече – безпомощни сме, защото желаем да се издигнем на по-високото ниво, онова, което ни е създало, и дори и още по-високо – чак до програмата на творението.

По различни събития и по опита от собствения напредък, ние виждаме, че всички сили в природата пребивават в единна, целенасочена, интегрална система. И тези сили действат съгласно някакъв процес, задействат се съгласно някаква обща програма, която обаче е неизвестна за нас.

При това ние самите сме също обхванати в нея. Но ако неживата, растителната и животинската природа реализират тази програма инстинктивно, по команда от силата на природата, то при нас заедно с чувството че сме задействани, има също така и усещане за собствено действие.

Ако ние можехме да подхождаме към изследването на природата, изхождайки от тези два вектора в нашето чувство, то бихме могли и да достигнем до нещо. Но, науката по принцип, не се занимава с изследвания на човешко ниво, тъй като там не притежаваме реални средства за замерване.

В резултат, ние просто наблюдаваме случващото се, и в това е цялата същност на нашите изследвания. Наблюдаваме, събираме данни и от тях съставяме системата от научни данни. Освен това, използваме своите скромни възможности за въздействие на едни, или други явления и състояния на неживата, растителна, животинска и човешка природа и наблюдаваме реакцията, която също ни позволява да разберем нещичко.

Дори ако се абстрахираме от това, че всички наши наблюдения и изследвания се базират на собственото ни субективно възприятие, въпреки това крайните сведения, в края на краищата, отново ни дават съвсем малко. Тъй като те са почерпени от нашите пет ограничени сетивни органи.

Изучавайки представителите на флората и фауната, ние виждаме границата в диапазона на техните възприятия, но и тези наши оценки са съмнителни, тъй като отново сравняваме тях със себе си, а не с истинския еталон. Нашето триизмерно зрение, нашият пулс, отмерващ секундите, движението на небесните тела, отмерващо денонощието, геоложките периоди и възрастта на Вселената – всичко това са много субективни показатели.

И затова нашето желание да познаем Вселената е всъщност – несериозно. Човекът, като едно малко дете, си приписва прекалено големи възможности. А в крайна сметка, използваме само тези сили на природата, до които можем да се докоснем – събираме ги, попълваме ги в не сложни схеми и ги изпълняваме според големината на нашите сили.

По такъв начин, по отношение на използването на природата, сме се отдалечили сравнително малко от първобитния човек, взел в ръце тоягата, за да строи и разрушава. Вярно е, че сега имаме няколко други „палки“ – ускорени частици, обсерватории и прочие. Само че принципът е същият: както малкото дете иска да изпита и изпробва всичко на вкус, така и ние, само че на друго ниво.

Дори и не осъзнаваме степента на нашето ограничение. Само тук-там разкриваме, че природата е много по-широка и дълбока, но докъде и доколко тя се разпростира, ни е неизвестно. Не е по силите ни да проникнем в по-високите измерения, не е по силите ни да се измъкнем от своя триизмерен „шаблон“, от координатите време-движение-пространство.

Следва продължение…

Из „Беседа за новия живот № 308“, 02.03.2014

[146838]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.3

Децата на Вселената, ч.4

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - 2 коментара →

Формулата на доброто
Въпрос: Какво е това сила на получаване и сила на отдаване? Носят ли те различни енергии?
Отговор: Това са различни енергии и едната не може да съществува без другата. Винаги са заедно, една срещу друга. Но на неживата, на растителната и на животинската степени съществуват вече автоматично, в предварително уравновесен вид, за сметка на програмата на природата.
А на човешка степен е необходимо да разберем тази програма и сами да уравновесим тези сили. От това учим програмата на природата и опознаваме висшата природа. За това са ни дадени тези две сили, за да ги изучим и да се издигнем на висотата на човека, Адам, „подобен“ (доме) на висшата сила.
Въпрос: Каква е формулата на равновесието?
Отговор: Формулата на равновесието е хармонията между всички части на реалността: нежива, растителна, животинска и основно, вътре в човешкото общество. Хармония означава, че аз съединен с всички и всички, съединени помежду си и с мен, ние всички сме като братя. Не чувстваме, някой над другите, по-близо или по-далече, а всички сме като един човек с едно сърце.
Такава степен ни е нужно да постигнем. Тогава ще живеем в равновесието между двете сили: на получаване и на отдаване, и това ще бъде наистина добър живот. Тогава ще кажем, че в света съществува само една сила, силата на доброто – по средата, в равновесието!
От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014
[150839]

Силата на доброто и силата на злото, ч.1

Силата на доброто и силата на злото, ч.2

Силата на доброто и силата на злото, ч.3

Силата на доброто и силата на злото, ч.4

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - 1 коментар →

В света няма зло

Въпрос: Може ли, човек да се защити от всякакво зло?

Отговор: Човекът може да се защити от злото, ако се учи от изминалите грешки или ако отрано, го научат родителите, учителят, обществото.

Предаваме това възпитание от поколение на поколение, което го няма при животните, за да не греши човекът. Той трябва да знае, че няма сила на доброто и сила на злото, а има две противоположни сили – на получаване и на отдаване, и трябва да умее да ги уравновесява помежду си.

В света няма зло, а има възможност през цялото време да се твори добро, да се съхранява равновесието. Не бихме видели никакво зло, ако бе възможно да установим равновесие в целия свят и да го възприемаме като една съвършена система. Единствено, поради своя поглед от неправилния подход, виждаме света толкова изкривен и лош.

Но самите ние сме го влошили, не сме установили равновесието, нито в едно място и основно в човешкото общество! Затова ни изглежда, че този свят е лош и всичко в него е лошо. Струва ни се, сякаш са ни дали това земно кълбо като играчка, за да го разрушим и изхвърлим. На тази земя човечеството се държи като неразумно дете.

Но е време да се вразумим и да разберем какъв трябва да бъде правилният подход към природата. В нея няма зло и няма добро, а има две сили – плюс и минус, електрон и позитрон, а между тях сме длъжни да изградим своя живот. Хайде, така да го организираме, това може да бъде чудесен живот, ако премине в хармонията между тези две сили!

Доброто се намира не от някоя, страна, а по средата, в състояние на равновесие. А от страните, просто действат двете противоположни сили. „Положителната сила“ се нарича така, не поради това, че е „добра“, а защото отделя, отдава, изхвърля навън. Втората сила се нарича „отрицателна“, защото получава, притегля към себе си.

Това са просто две противоположни сили и ако правилно ги уравновесим, то ще можем да създадем такава връзка между тях, която се нарича „живот“.

От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014
[150832]

Силата на доброто и силата на злото, ч.1

Силата на доброто и силата на злото, ч.2

Силата на доброто и силата на злото, ч.3

Силата на доброто и силата на злото, ч.5

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - Няма коментари→