Книгата Зоар, статия „Нощта на невестата“, п. 145: Шест пъти тук е написано ”АВАЯ”. Шест стиха има между стиха ”Небесата разказват” и ”Тора на Твореца е съвършена”. И за тази тайна е написано: ”Берешит” (В началото) – в което има шест букви – сътворил Творецът небето и земята” – това са шест думи. 

Зоар ни обяснява програмата: ”Пред вас е програма. Четете я, разказвайте за нея, обсъждайте я. Който може, нека да я запомни, който не може – да я забрави, това не е толкова важно. Работете с нея. Във всеки случай нищо няма да разберете. Но ако се занимавате с тази програма, четете я, и желаете да разберете какво представлява тя и за какво се говори в нея – с това вие я изграждате в себе си, в желанията си, в свойствата на възприятия.”

И така, ние четем програмата за управление. Тя се облича на нас дотолкова, доколкото ние желаем това. А самият текст ни помага някак си да се свържем с тази програма.

Има различни души. На първите поколения им е било достатъчно описанието на тази програма във вид на Тора, на следващите поколения им е била необходима добавка – Пророци, Писания, Мишна, Гмара, след това – все нови и нови книги. Но всички те разясняват вечната програма – Петокнижието на Тора, помагайки ни да пожелаем да я изградим в нас, за да започнем да я прилагаме на дело.

Въпрос: Ако следваме аналогията с компютъра, то апаратната част – това е нашето желание да се насладим. Какво прави тази програма с желанието за наслаждение, как тя ще го задейства иначе?

Отговор: В нашия случай ”апаратната част” – желанието за наслаждение не се променя, остава си същото. Съгласно „апартната част“ компютърът е съвршен. Цялата разлика между програмите е във взаимната връзка, в тяхното количество, във възможността да се осъществи връзка.

Тъй като програмата само свързва частите на компютъра, дава на всяка клетка от паметта числово значение съгласно нейната значимост и ги свързва помежду им. Съгласно това всяка клетка от паметта съдържа определена информация и всички те се съединяват помежду си в определен ред. Този ред също може да се променя, но всичко това е заложено в същата тази програма.

Това е всичко, което имаме. Да речем, че всички клетки съдържат единици и нули, и сега всичко зависи от това, как тези клетки ще се свържат помежду си. Това е целият живот, цялата програма, цялото управление, всичко съществуващо. Ние не се съобразяваме нито с клетките на паметта, нито с единиците и нулите във всяка една от тях. А най-важна и определяща се явява връзката между тях и динамиката на постоянно променящата се взаимна връзка и съединението, защото това определя информационния поток, който се осъществява в нас, като потока на живота. Същото се случва сега и в нашия организъм.

От урока по Книгата Зоар, Предилсовие, 29.07.2013

[113298]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Единствената причина за присъствието ни в този свят, задължението за нашето съществуване тук е да разкрием Твореца. Това е определението на науката кабала – методика за разкриване на Твореца от творенията в този свят. И докато всички творения не разкрият Твореца, този свят ще съществува. Тъй като всеки от нас усеща такава реалност, докато не разкрие Твореца във всичките си желания. Тъкмо затова съществува този свят.

Затова в крайна сметка ние стигаме до работа с Твореца, т.е. до Неговото разкриване. Разкриването на Твореца е разкриване на свойствата любов и отдаване, противоположни на нашата природа – онова, което виждаме около себе си и откриваме вътре в нас.

Разкриване на природата на Твореца е възможно единствено по собствено желание, необходимост, потребност. Затова, според знанията, получени от науката кабала, човек започва да усеща, че не му достига разкриването на Твореца, силата на любовта и отдаването. А може ли да се случи такова нещо, че изведнъж да ми се прииска да обикна ближния, да му отдавам?

Възможно ли е да очаквам, че в крайна сметка, в следствие на цялата ми работа, на всички приложени старания, да мога да обикна всички: неживата природа, растенията, животните, хората! Мога ли да достигна до такова желание, да обичам всички и то безкористно, независимо от себе си и да получавам от това наслаждение? Какви условия, или каква ситуация трябва да създаде Творецът за мен, за да пожелая това?

Не мога да си представя това да се случи. Тъй като аз мога да обичам само онова, което ми носи наслаждение: риба или бонбони, храна, секс, пари, власт, знания. Невъзможно е да си представя, че мога да обикна нещо, което ни ми доставя наслаждение.

Аз чувствам своето желание напълно празно, без да получавам в него никакво наслаждение и дори да усещам страдание от празнотата, нищожност, разочарование. Моето его е пострадало, чувствам се опустошен, всичките ми планове, изхождащи от моята предишна природа, рухнаха. Чувствам, че няма бъдеще в моето желание  за наслаждение. Това състояние е по-лошо от смъртта – крушение на всичките ми надежди, просто някакви нечовешки страдания, като страданията на Йов.

Ясно ми е, че от това не мога да извлека никакво удоволствие. Но ако независимо от това, над всичко, все пак се стремя към отдаване и любов, към действия за благото на ближния, то тези действия наистина ще са за отдаване! В такъв случай аз мога да бъда уверен, че на моето егоистично желание нищо няма да му се случи. Тъй като не разчитам на бъдещо възнаграждение, а мисля само за самите действия, които завършват на някакво друго ниво и там се реализират.

И моята суета не трябва да се подхранва от това, което съм направил, с една дума като герой, гордеещ се с жертвата, която е направил. Защото това също е възнаграждение и то не малко. Тоест никой да не знае какво съм направил и дори на мен самия това да не ми е известно. Лишават ме от всяка и от най-малката възможност да получа компенсация в своя егоизъм. Ето това се нарича отдаване, до такова състояние трябва да достигнем и ние.

Това става постепенно, за сметка на случващите се в нас промени. Сега това крайно състояние ни се струва безкрайно абстрактно и невероятно, но всъщност то е доста вдъхновяващо. В зависимост от това, как напредва човек и разкрива условията, необходими за духовно действие, той открива в тях възможността да се уподоби на Твореца, намирайки се в такова състояние, в такава мисъл, желание. Тъкмо с тази сила той властва и обхваща цялото творение.

Ако човек произведе вътре в себе си такава психологическа промяна и предпочита насладата от отдаването, то разкрива това състояние. А всичко останало ще научим на място. Във всеки случай, целият този живот и целият този свят вече придобива смисъл.

От подготовка към урока, 02.08.2013

[113753]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В сегашната реалност аз усещам себе си, моите близки, своята група, другите групи, държавата и накрая света, което съответства на петте нива на авиют, на ”дълбочина на желанието” – от нулево до 4-то ниво. Като цяло, тази реалност е душата, или с други думи, желанието за получаване, но поправено. Сега то е разбито на части, но поправяйки връзките между тях, аз ги връщам към една структура,  в едно единно желание – Малхут на света на Безкрайността (∞). И тогава тази душа се напълва от светлината на Безкрайността, или Твореца (НаРаНХаЙ).

Друго няма, и само за това ни разказва науката кабала – за поправените желания, които ни се струват отделени в една или друга степен. За мен е създадена измамната външна картина, групата с другарите и аз трябва да приближа всеки към себе си. Това е работата.

Става дума за моята душа, за моя вечен духовен съд, в който живея. Та нима и по-нататък се надявам да усещам само материалното битие в своето днешно ”аз”? Ако желая да изляза по-нататък навън и да започна поправянето на своята душа, да я приобщя, да я присъединя към себе си, да живея в нея, тогава трябва да споя в едно всичките и части. И тези части са заложени във всеки. Така работя, преодолявайки своя егоизъм, за да се съединя с другарите – с частите на своята душа.

При това интегрирам техния външен облик, т.е. виждам не лица, а тъкмо частите на душата. Всичко външно се неутрализира, благодарение на това, че работя над любовта, вместо над ненавистта.

От урок по статията ”Мир в Света“, 25.07.2013

[113625]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо е да достигнем такова състояние, в което целият ти живот е в другарите, заедно с тях в общо обединение, където няма различния между нас. Нашите тела изчезват и остава само желанието, усещащо наслаждение от връзката, а не от разделението на частиците.  Всички частици искат не само да се съединят, а вече са се слели помежду си и са се разтворили в общото съединение, ставайки напълно еднородна, хомогенна материя.

В нея изчезват всички наши особености и различия, защото до такава степен се допълваме един друг, че ставаме едно цяло, не ме е грижа на кого са тези ръце, крака, мозък, гръб – всичко е общо като образа на един човек. В това съединение започваме да чувстваме силата, оживяваща този общ образ, който сме изградили, наречен човек, Адам. Тази оживяваща сила се нарича Творец.

Непрекъснато трябва да се стремим към това. Всеки един миг трябва да търсим как да усилим тази форма, в която започваме да обичаме Твореца, чрез любовта към другарите. Ако за момент оставя това търсене и не усиля това състояние, то падам. Няма веднага да го почувствам, но няма съмнение, че съм паднал. В духовното няма постоянно състояние. Не си мислете, че може да спрете и да си почините. Искате или не, в духовния свят е нужно всяка секунда да знаете накъде се устремявате: да се обедините всички заедно или напротив – или едното, или другото.

Тук е необходим трепетен страх, който се явява първата заповед, и без който не може дори да се надяваме на някакъв напредък. Ако някаква материална цел в този свят изисква от мен да изменя насоката – да мисля за групата, за връзката с Твореца, за да ни помогне да извършим тези материални действия – то това вече е хубаво, защото изменя моята насока.

Поне не съм насочен към лични интереси, а към нещо колективно, заедно с всички. Това вече ни принуждава да запомним, че се нуждаем от Твореца, защото без Него няма да успеем.

Ако това не се случи, тогава ще трябва да ни изпратят силни удари, за да почувстваме своята безпомощност, както ние, така и светът, и да бъдем принудени да си спомним, че само Творецът може да ни помогне – никой друг не може. Най-важното е да променим насоката. Веднага след като го направим и започнем да работим в правилното направление за обединение, изяснявайки защо ни е нужно това съединение, веднага ще изменим целта и средствата.

Преди всичко се нуждаем от Твореца, за да успеем да постигнем различните външни цели, и сега разбираме, че външните цели са били целенасочено поставени пред нас, за да ни изплашат и принудят да си спомним за Твореца. Така, на основата на простия психологически егоизъм, се пробуждаме.

Засега това е чисто егоистичен подход, но той ни учи как да не излизаме от „светостта“. В крайна сметка, дори в такова съединение вече има святост.

От урока по статия на Рабаш, 18.07.2013

[112816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съобщение: Можем да бъдем щастливи, благодарение на прости удоволствия, но тези „празни калории“ не ни помагат да развиваме способностите си и да подобрим физическото си състояние. На клетъчно ниво нашият организъм реагира по-добре на щастие, основано на чувството за общност и цел в живота.

Изследователите различават две форми на щастието: 1. Получаване на кратковременни положителни емоции и 2. Стремеж към благородни цели, излизащи зад рамките на удовлетворение на собствените желания, към придобиване на смисъл на живота.

В първите (егоисти) работят гени, отговорни за възпаленията, а активността на гените, свързана с производството на антитела, е била понижена. Такава е била реакцията и на стрес.

Във втория случай (алтруисти) учените открили, че се изменяла работата на гените в имунните клетки на организма, активирали се механизми за изработване на антитела, потискала се работата на гените, свързана с възпалителните процеси.

Начинът на живот, ориентиран изключително към получаване на удоволствие от живота може да има негативни последствия за здравето, заключват учените. Постоянното активиране на съответните гени може да доведе до хронично възпаление, а то, от своя страна, може да послужи за сърдечно-съдови, невро-дегенеративни и други заболявания, отслабва защитата от инфекции.

Реплика: Природата е единна и стремежът към нейното цялостно състояние влияе на всички системи, телесни, духовни, на човека и света. Колкото на по-висше (духовно) стъпало човек прилага усилия да преведе природата към единство, толкова по-силно той въздейства на нейните низши (телесни) стъпала.

[113441]   

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че се спира цялата система, ако някой от нас не взима правилно участие в нея?

Отговор: Получава се, че изведнъж в двигателя задържа един клапан и се спира цялата машина. Или прегаря някой елемент в електронната платка на компютъра. Но там има значение и доколко е важен този блок, “майчинска” ли е тази платка или е нещо второстепенно. Докато в интегралната система няма по-важни или по-маловажни елементи, защото тя е кръгла и затова всеки е толкова важен, колкото всички останали. Ако той изчезне, то цялата система ще се спре.

Достатъчно е един елемент да изгори и всички изгарят, тъй като той е включен във всички. Сякаш сме скачени зъбни колелца в часовников механизъм. Ако едно колелце се повреди и не сработва, блокират всички и часовникът спира.

Системата работи в резултат на това, че всички нейни елементи са свързани един с друг и работят съвместно. А ако някой детайл престане да работи, то той спира цялата система. И нито едно зъбно колело не може да се откачи от другите и да се върти независимо от останалите на празен ход, както му хрумне. Така не може да се получи. В работещия двигател трябва да се въртят всички зъбни колела, а ако изведнъж някои части зациклят, то цялата машина спира.

Ти не можеш да влезеш в тази система или да излезеш от нея. Намираш се в нея, не по своята воля и нищо не можеш да направиш с това. По време на цялата история до ден днешен ние само сме израствали – цялата тази система се е разраствала, благодарение на своя егоизъм. А когато тя е пораснала, е започнала да демонстрира връзката между всичките свои части.

Днес тези връзки между нас се проявяват все повече и повече. Всеки ден се проявяват още няколко десетки или стотици нишки, които идват от мен към теб, от теб към мен и към всички останали. Ден след ден, този огромен “октопод” все повече ни оплита в пипалата си с новите връзки от всички мои мисли и желания към всеки и от всеки към мен.

Ние сме съединени с безкраен брой свързващи нишки, сливащи се в сбор, в едно цялостно поле, дотолкова много и толкова тясно те се преплитат една с друга. Сега в света се извършва именно такъв процес – във всеки миг тези връзки стават все по-тесни и по-силни, определяйки целия ни живот. Преди, те са оставали скрити, но днес тази взаимовръзка се проявява. И в действителност, не възникват никакви нови връзки, а се извършва разкриване на вече съществуващата система.

Но според степента на това разкриване започват да ни съдят и да изискват реакция. Световната криза се разраства и се усилва, разкривайки нашите взаимовръзки и ние се чувстваме все по-зле. Тази система се разкрива като вече съществуваща и иска от нас да започнем да действаме, според степента на това разкритие.

Да допуснем, че ни се разкриват 10 % връзки от 100%. 90% ние не знаем и не разбираме, но в степента на вече разкриващата ни се взаимозависимост, сме задължени да я спазваме. Ако ние се стремим да я поддържаме, значи вървим по пътя на светлината (ахишена) – съгласяваме се със системата, искаме да се присъединим към нея, да сътрудничим, да работим съвместно, искаме да се прилепим към висшата сила. Законът, действащ в тази система и свързващ всички нейни части, се наричат Творец, висшата сила, светлина.

А ако не искаме да бъдем свързани с нея, не желаем да участваме в нея, то все едно, системата работи. Но разликата между нейното работещо състояние и нашето нежелание да работим – тази делта, се усеща като криза. Системата продължава да се разкрива, защото според плана, са й определени 6000 години за това развитие.

Например, след година тя ще разкрие себе си, нашата непоправеност и неучастие в нея вече не е 10%, а е 20%. И тогава ще почувстваме двойна криза, в сравнение с днешния ден, и даже още по-лошо, та нали тази интегрална система умножава своите реакции. Затова ще ни бъде многократно по-зле, отколкото сега. Представете си, че ще бъде топло +50 градуса и студено – 50 градуса, и естествено цялата реколта, всичкият добитък ще загинат. И какво ще правим ние?

Ако не участваме в тази система, не съблюдаваме закона на природата, пред който сме задължени да отговаряме, то ще се разкрие нейната истинска форма. Това не са наказания, които някой ни изпраща нарочно. Просто се разкрива истинската картина, че не си участвал правилно в общата система и затова си навредил на себе си. Творецът не те е наказвал, Той е бил готов да ти помогне във всичко. Само не е искал да отнеме от теб свободата на волята. Ти си длъжен сам да решиш какъв искаш да бъдеш – грешник или праведник.

Ако съм запознат със системата, искам да разбера повече за нея и да участвам в нея като интегрална част – това се нарича обща молитва. И тогава мога да се моля за другите или за своето собствено участие вътре в системата – това не е важно, все едно, приема се, че се моля за обществото, за да изпълня всички свои задължения по отношение на всички. Само за това моля – да ми дадат сили правилно да участвам във всичко и за всички.

Аз ще се почувствам отговорен за всички, за целия свят и длъжен да изпълнявам своята функция. И по този начин, с това определям състоянието на всички останали.

От урок по статия на Рабаш, 05.07.2013

 [112899]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир в света”: Присъщите ни свойства мир, милосърдие, справедливост и истина се сблъскват и враждуват едно с друго, при това не само между отделните групи, но и във всеки човек. Тези четири категории властват над него, едновременно или последователно, и се бият в него – до степен, че здравият разум не може да ги постави на място и да ги доведе до едно абсолютно съгласие.

Въпреки всички старания, на Земята и по-нататък ще цари раздор. Никога няма да достигнем спокойствие и равновесие. В глобалния свят вече не разбираме къде какви свойства преобладават. Те са включени във всички, а в края за нас няма никаква надежда за общо усъвършенстване и хармония.

С течение на времето, разбираме, чувстваме, „пробваме на вкус“ категориите мир, милосърдие, справедливост и истина. Тогава можем да проведем по-дълбоки научни изследвания и да разберем, какви категории и как именно се акцентират в страните и обществата с различна менталност, с различни подходи към живота и религията, с различна история, в това число историята на междуобщинни и международни взаимоотношения. В крайна сметка, в резултат на разпространението на някои свойства над други народи и цивилизации, днес те съществуват в неправилна взаимовръзка. Като следствие, ние нямаме никакви шансове да внедрим благополучие нито в отделните общества, нито между тях.

Само поглеждайки в същността на нещата, благодарение на цялостното изследване ще разгледаме процеса на развитие и ще разберем, как да съчетаем четирите основни категории така, че взаимодействието им да доведе човека, обществото и целия свят към осъзнаване на злото, т.е. към разбиране на причините за всички неуспехи. И само тогава в света ще се появи възможност за изцеление.

От урока по статията „Мир в света“, 28.07.2013

[113208]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо общата душа се дели на толкова разни, до краен предел разбити части? Защо светът е пълен с неразрешими противоречия? И как да съвместим всички части в единство и равенство?

Отговор: Действително, душата се разделя на безкрайно множество части, частни сфирот. И затова всеки със своето действие, дори с най-малкото, веднага активира множество компоненти, буквално всички свойства, но всеки път в различно съчетание.

И изобщо, желанието на разбилата се душа Адам Ришон е бездънно. Това е истинският четвърти стадий (бхина далет) с нейното „каменно сърце“, при това вече не на неживо, растително или животинско ниво, а на ниво човек (Адам). С други думи, съвсем друг, по-дълбок пласт в душите. Виждаме, че неживата, растителната и животинската природа се намират под пряката власт на Твореца, докато човек след разбиването е противоположен на Него.

И прониквайки в разбитата душа на Адам, висшата светлина е разделила хората на групи, ужасно раздалечени една от друга. И от този момент, процесът на поправяне протича в порядък от лекото към трудното. Отначало се проявило слабо „неразбирателство“ в Древен Вавилон и то се оказало достатъчно, за да се разбягат хората един от друг. След това желанието нараснало и започнали имперските войни в Древна Гърция и Древен Рим.

Поначало хората живели доста просто и примитивно, но с нарастване на желанието в отделните части ситуацията се изменила. Например, когато Кортес завоювал Южна Америка, той се е изправил пред цивилизация, в която почти не е имало войни. Индианците от почти целия американски континент, като правило, са уреждали проблемите си без да достигат до военни стълкновения.

Но Кортес, който сам не е имал достатъчно войници, предизвикал конфликт между индианските народности, подобно на библейския змей, впръсквайки им „отрова“, т.е. добавка от зло начало. И те започнали да се избиват един друг в негов интерес. Така няколко стотин души завладели континента.

Моралът е такъв: при контакт между цивилизациите разривът между тях създава много възможности – включително и за поправяне.

Ние просто не осъзнаваме тези процеси, които протичат в нашия свят. Да кажем, до неотдавна Китай беше затворена страна, но американците започнаха своя „флирт“ и ситуацията кардинално се измени. Япония също дълго време беше изолирана от света, а Азия „спа“ до миналия век. Но днес съприкосновението на културите привежда в действие по-съществени механизми, отколкото войните на Кортес. Но сега това са вътрешни сражения. Жив пример е Европа, която вследствие на масовата емиграция, се променя пред очите ни.

И затова трябва да обясняваме на хората ситуацията и методиката за правилно обединение. Нищо, че ще разберат обясненията ни след 10-20 години – не е важно. Длъжни сме да помагаме и те постепенно ще осъзнаят същността на случващото се.

От урок по статията „Мир в света“, 25.07.2013

[113368]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение: Все по-често можем да чуем диагноза в политиката, икономиката, обществото: инфантилизъм. В западната психология и социология говорят за възрастни деца. През последния половин век психофизиологичните граници на възрастта силно се измениха.

Новото поколение не се стреми да порасне. Социолозите предлагат да се отнемат 10 години от реалната възраст, за да се получи действителната психофизиологична възраст. 40-50 годишните са все още „млади хора“.

Действителността за тях се превръща в забавна игра, всичко, което се случва, не се подлага на сериозен анализ. Всичко – Facebook, пристрастието към бърборене и безцелното ходене насам-натам, от площад на площад. За обществените групи от млади „фенове“ е важен не резултатът, а процесът на игра!

Чудовищата са: корумпирани чиновници, бюрократи, крадци и задачата е една – да унищожат това или онова чудовище, осъзнавайки, че всичко това е само въображаемо унищожение и си струва само да се впуснат в нова игра, в която чудовищата ще се появят живи и невредими. Навлязохме в период, в който с всяка изминала година животът все повече се превръща в игра, а предишните закони и способи за решаване на задачите не работят.

Реплика: Проявява се единната схема на всичко съществуващо, в което всички ние сме напълно взаимосвързани. Ние не разбираме нейното влияние върху всеки от нас, а само виждаме върху себе си резултата от нея, без да можем да го оценим. Намираме се в преходен процес, за който е още рано да съдим. Но доколкото той се случва с нас, то ние сме сякаш отключени от реалния живот и оттук възниква детското отношение към света, като към нещо, което се случва само… всичко за нас ще правят роботи, а ние ще продължим да си играем.

[113023]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Мир в света“: Цялото противоречие между получаването за себе си и отдаването на ближния е чисто психологическо. И само ако се промени векторът от получаване за себе си на отдаване, човек ще се наслаждава на всичко, изработено от него без безбройните страдания.

Днес, когато произвеждаме много повече от необходимото за всеки един, животът ни, по идея би трябвало да е много щедър, изобилен, умиротворен. С такива ресурси бихме могли да се избавим от всякакви беди и проблеми, разбирайки, че тялото ни има нужда само от насъщното, а всички останали усилия трябва да влагаме в равновесие с Природата, с Твореца, уподобявайки Му се. Каквото и да ни разкрива Той, ние трябва веднага да се устремяваме към подобие по свойства, към сливане – нека да е дори егоистично. С това ние придобиваме здраве, добро отношение в семейството и т.н.

Всъщност тук, в този свят ние имаме едно единствено средство за постигане на спокоен живот – да произвеждаме насъщното и необходимото, а всичко останало да пренасяме в духовната сфера. В противен случай, ние сами си вредим, защото произвеждаме само излишни проблеми.

Какъв е правилният ред? Да допуснем, десет часа на ден посвещаваме на духовното и от време на време отделяме по някой час за материалните нужди на обществото. Автоматизацията напълно позволява да се премине на такъв режим.

Тогава ще видим, че нашият свят наистина е завършил предходния етап на индустриалното развитие и е преминал към следващия етап, към развитие на духовното. Такъв ще бъде финалният, поправен образ на живота в този свят: човек живее, за да подсигурява необходимото за своето ”’животинско стъпало” и за да се развие на стъпалото Човек – на нивото на подобие с Твореца. Ето какво е пред нас днес, съобразно с еволюционните процеси, и нищо друго не може да се добави тук.

И затова на дадения етап ние трябва все повече и повече да се включваме в работата за изграждане на новото общество, на нови отношения, на новия човек. Тогава ще видим, как се разкриват всички онези наслаждения, които така сме желали и не сме постигнали на предходния етап. Да ги постигнем можем само на човешкото стъпало, защото формата за тяхното реализиране трябва да е подобна на Твореца.

От тук ни става ясно, че няма за какво да чакаме нови наслаждения в този свят. Напротив, отсега нататък ни очакват само стадии на израстване, които все едно ще ни накарат да приемем вярната форма, или ще се потопим в беди. И бедите в крайна сметка ще извършат своето – чрез тях ще натрупаме нужния ум и разум и ще преминем към правилните решения.

От урок по статията ”Мир в света” 31.07.2013

[113477]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→