В статията „Мир в света” Баал а-Сулам пише, че всеки човек в обществото е като колело в системата на единен механизъм, в който отделното колело няма свобода на движението.

То е въвлечено в общото движение на всички колела в зададената посока, за да направи механизма годен за изпълнение на общата задача.

И ако в колелото стане някаква повреда, тя не се разглежда  като негова, а се оценява от гледна точка на ролята и предназначението му в целия механизъм. 

Първата спирка по пътя към успеха е да постигнем усещането, че всички ние сме свързани като зъбни колела и нямаме никаква свобода на движението отделно един от друг. Аз не мога да се въртя, ако не извършвам това движение заедно с останалите. А, ако другите се въртят, тогава нямам никаква възможност да не се въртя заедно с тях.

Затова, само при наличието на общо съгласие, ние можем да постигнем такова движение, което ще бъде желано от всички. Ако светът открие този закон – това ще бъде спасението. А, ако го разкрием в своята група, тогава ще можем да предадем това виждане на света. Това трябва да бъде главната тема на нашето разпространение – необходимо е да обясним ситуацията.

Но най-ефективно ще бъде разпространението, ако ние самите разкрием между всички нас тази абсолютна, задължителна, взаимна връзка. Това трябва да бъде основната ни мисъл днес – в Деня на Единството, който се провежда с нашите кабалистични групи по целия свят.

Връщаме се отново към рисунката на скачените зъбни колелца, където никой няма собствена свобода на действие. Независимо какви илюзии е хранил той по този повод,  както и да се е заблуждавал в своята слепота – но това е така.

Затова, аз съм длъжен да се включа в група, за да разбера и почувствам колко съм зависим и свързан с останалите, нямайки нито едно свободно движение – нито в сърцето, нито в разума. Нито пък, в които и да са желания и свойства, мисли и планове.

Всичко, което искам, мечтая да въплътя или правя, в крайна сметка зависи от другите. И нищо няма да ми се получи, ако не стигна до някакво взаимно споразумение и съгласие с тях.

Осъзнаването на взаимната зависимост в групата, в обществото или в цялото човечество – това е ключа за поправянето на света и човека.

А, ако аз не съм поправен, от една страна това зависи от обществото – то ме е увредило. Защото човекът е плод на влиянието на обществото. Но, нима аз самият не съм го избрал и не е ли по моите сили да му повлияя?!

Човекът не може да се откъсне от обществото – нито в лошия, нито в добрия смисъл. Затова, няма разчет на отделния човек – има само разчет за неговия свободен избор. Тоест за това, какво общество е избрал за своето израстване.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30831]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако на душите се удаде да се съединят, във връзката между тях се разкрива Творецът. Кой създава тази връзка – ние или светлината?

Отговор: Ние никога нищо не правим. Всичко извършва само светлината. Тя е разбила желанията (келим) и ги поправя.

Ние само трябва да проявим нашата готовност да издигнем МА”Н, да помолим светлината да направи това – да поправи нашата връзка, да се разкрие между нас, да ни напълни. Тя ще направи всичко.

На нас не ни е необходимо нищо освен молбата – както малкото дете през цялото време крещи и изисква. Това е цялата наша работа. Няма нищо по-лесно – изисквай, моли, крещи! Задължи го!

Това се нарича ”победиха Ме  Моите синове”. Ние Го притискаме, изискваме от Него – и само това Той очаква. Така работи цялата висша система – тя чака само молба отдолу, защото всички стремежи на Бина (Висшата Майка) са само ”да нахрани” душите, да ги напълни със светлина.

От урокa по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30751]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние сме разочаровани от това, че нямаме сили да разкъсаме егоистичната си черупка (клипа) и да се обединим в едно кли.

Разкрили сме, че между нас е разположено нещо, което не ни позволява чрез единно желание да слеем сърцата си, оставяйки настрана телата и нашия свят.

В крайна сметка, тази черупка трябва да ни покаже, че сме безсилни пред нея. Огромното желание да достигнем целта и заедно с това, безсилието да я достигнем самостоятелно, не ни оставят друг изход, освен да се обърнем към Твореца.

А  докато не се окажем напълно разочаровани от своите сили и страстно желаещи да достигнем целта – ние забравяме за Него.

Може навсякъде да разлепим обяви за това, че трябва да молим Твореца за помощ и въпреки всичко, няма да имаме нужда, потребност в Него. Тази потребност се появява: 1) когато искаме с всички сили и, 2) не можем да влезем в духовния свят.

Тогава, ние започваме да постигаме и осъзнаваме факта, че само Творецът ще ни помогне.

Първото прекрасно разочарование получихме на Конгреса. Това е голяма придобивка. Сега трябва да разберем какво получихме и постоянно разсъждавайки за това, да усилим нашето усещане.

Мисълта усилва желанието, изчиства всичките му компоненти, благодарение на което можем да вървим напред без нови беди, стараейки се само отново и отново да проявяваме състоянието, в което сме били. Това е достатъчно.

По този начин ще сформираме искането към Твореца – защото няма никого, освен Него, и само Той ще ни помогне да се противопоставим на Фараона.

А освен това, ще разберем, че Творецът действа и в двете посоки. Тъй като Фараонът – това е същият Творец, само че от обратната страна. В Тора е казано: ”Да отидем при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му.”

Творецът предварително предупреждава за това: ”Аз стоя на твоя път. Искаш да преминеш? Обърни се към мен с молба, защото именно аз съм поставил това пред теб – и с моя помощ ще го преодолееш”.

За това е казано: ”Победиха Ме Моите синове.” Няма никой, освен Твореца, но за да се осъзнае това и да се поиска помощ от Него са ни нужни общи усилия, насочени към една цел: как заедно с Твореца да дадем отпор на Фараона и да се родим в света.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26455]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Имаме ли свобода на избора каква вяра да изберем?

Отговор: Ние имаме само една свобода на избора и тя не касае вярата.

Разбира се, че няма да изберем нищо, което е противно на нашата природа, а ще изберем подходящото – излиза, че тук нямаме никаква свобода на волята.

Не ни е нужно да избираме вяра, а да постигнем разкриване, да разкрием истината, а не от абстрактни теории да избираме тази, която повече ни харесва!

Ако другите хора в този свят имат други факти, тогава моето знание вече не е факт. Откъде кабалистите, постигащи духовно разкриване знаят, че са разкрили истински, правилни неща? Защото всички те, разкриват едни и същи явления в своя опит.

Всеки, постигащ някакво определено стъпало или поправяне на някаква сила, разкрива същите явления. Той получава същото вътрешно напълване, наричащо се душа, както и всички останали, които са стигнали до същото състояние.

И пътят, и постижението, и разбирането са еднакви за всички, всеки стига до същия резултат. Затова кабалистите наричат това факти, както е и с фактите от нашия свят.

В нашия свят извършвам изследване, получавам резултат, публикувам научна статия с обяснение на резултатите и предлагам на всички да проверят истинността. И когато проверят резултатите ми и се убедят в тяхната истинност, това става признат факт.

Не съществува абсолютно знание, което да не изисква доказване – всичко е съотнесено към реалните усещания, в които постигам фактите.

Разбира се, това е относително знание, защото е постигнато със  земните ми свойства. Но всички постигат същите факти и затова те се наричат научен закон. По този начин, ние сме открили всичките физически закони.

Всички те са определени в условията, които ни заобикалят на тази земя. А, ако попаднем на друга планета, там може да действат напълно различни закони – кой знае?

Защото, аз проверявам законите спрямо същия този човек, живеещ заедно с мен на тази земя.

Според теорията на Айнщайн, ако се лети със скоростта на светлината, ще започнат да действат други закони – разстоянието ще се свие, времето ще се ускори, геометрията ще се изкриви – правото ще стане криво, а кривините ще се изгладят…

Затова, ние определяме, че се занимаваме със земна наука, която може да се приложи към всеки човек. И същия подход използваме в духовното. Това говори за автентичността на кабала като наука – когато ние постигаме някакви изводи, ние знаем, че те са приложими спрямо нас.

Рабаш пише, че ако един ангел и аз едновременно наблюдаваме една маса – ние бихме видяли разни неща. Затова всички изводи действат спрямо постигащия човек.

От урока по статията „Тяло и душа“, 28.11.2010

[27971]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако не напълня своето желание за наслаждение или го напълвам не изцяло, усещам страдания.

Вие казахте, че в желанието за отдаване аз също усещам недостиг от напълване, но това не предизвиква в мен страдания, а дава усещане за живот. Защо в желанието за наслаждение аз страдам, а в желанието за отдаване – не?

Отговор: Да допуснем, че обичам някого. Аз искам да бъда с него заедно, да се съединя с него, да прекарам с него времето, защото го обичам, а всичко, което обичаме, искаме да приближим до себе си.

Но засега той е далеч от мен и аз само се стремя към него. Но във всички случаи, това е приятно усещане, макар и да се нарича ”страдания на любовта”. Ти обичаш – и на теб ти е приятно, любовта те привлича и те напълва. Но заедно с това усещаш страдания, защото още не си реализирал своята любов, не си се съединил с любимия.

В духовното, отдаване означава любов. Защото се отдаваме на този, когото обичаме. Ако аз обичам някого, искам да го напълня и го напълвам – това се нарича отдаване. Но понеже в основата се намира любовта, то отдаването – това е наслаждение.

Затова в духовното, в отдаването, дори да усещаш недостатък в отдаването, а от това и недостатък от напълване, и затова страдаш – това са страдания на любовта. Те също са сладки, защото произлизат от любовта и връзката с любимия.

А тъй като за отдаването няма никакви ограничения, ти непременно ще достигнеш възможността  да отдаваш на любимия, защото зависи само от теб. И ето защо страданията на любовта непременно водят до тяхната реализация.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предговор. Статия „Видението на рав Хия“, п.54: …Който следва  Шхина, пребиваваща в самота, и винаги чака, Творецът да възроди Шхина от прахта.

Който не чака това всеки ден, намирайки се в този свят – няма да придобие нищо тук.

Въпрос: Как може всеки ден да се чака възраждането на Шхина от прахта?

Отговор: „Всеки ден“ – значи всеки миг. Такова е неизбежното условие, защото духовният свят е съвършенство. С други думи, в теб цари съвършено желание и ти не можеш да го оставиш.

Сега, когато в теб целодневно управлява егоизма, ти не оспорваш властта му. По същия начин, желанието да отдаваш ще цари в теб ден и нощ, принуждавайки те без умора да се стремиш към спасението.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 23.12.2010

[30606]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако вярата е постижение и знание, то каква е разликата между тези понятия?

Отговор: Разликата между тях е в дълбочината, която човек разкрива. Тъй като самото разбиране излиза от творението, то включва в себе си няколко съставни.

Вяра се нарича степента на отдаване, присъща на действието от страна на желанието за наслаждение. Постижение е това, което човек постига в тези действия за отдаване, според степента му на подобие на светлината.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.12.2010

[29153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Започнал ли е вече периодът на египетските наказания за света или това все още ни чака в бъдещето?

Отговор: Все още не е започнал. И все пак, не трябва да се сравняват минали етапи с тези, които ни предстоят в бъдеще. Защото материалният характер на предстоящия ни път, постепенно се сменя с духовен.

Опитай се да разкажеш на предшествениците си, живели няколко века назад, как въпреки, че разполагаш с всичко,  пак си недоволен от живота. В техните очи ти водиш приказен живот.

В дома си имаш устройство, което само с едно завъртане на кранчето лее вода. Също така си имаш бутон, при натискането на който блесва светлина, по-ярка и от дневната светлина. А още разполагаш и с екран, който ти показва целия свят като на длан.

Хората просто не биха разбрали какво още не ти достига! Но ти самият, въпреки всичкото това изобилие, пак не можеш да си намериш мястото. На фона на богатия интериор на твоят дом и свят,  откриваш пустотата вътре в теб.

И затова, египетските наказания не са физически, а вътрешни нещастия. Малко по малко, ти откриваш недостига на вътрешно напълване – всеки удар все по-дълбоко и по-дълбоко прониква в сложното, многослойно желание.

Но тези наказания преминават много бързо, когато са именно във вътрешните усещания. Докато външно всичко е незабележимо – изобщо не е необходимо човек да боледува или да страда по друг, физически начин.

Но разбира се, ако  не се възползваме от светлината, то наказанията ще дойдат във вид на материални бедствия. Принципът е прост: ако ние самите напредваме, помагаме и на света да напредва в духовно направление, то и наказанията ще бъдат в по-духовна форма. А ако това не ни се отдаде, ако светът не тръгне по духовния път, то той ще ги изпита в материален вид.

В “Трудовете за последното поколение“ Баал а-Сулам пише, че са възможни дори световни войни, съпроводени от огромни страдания.

Но ние трябва да се постараем да преминем тези удари вътрешно. Тора, кабалистичната методика, предоставя на човека възможността да проведе целия анализ много бързо и да го завърши в себе си, без да засяга външния свят.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[30701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

„Буквите“ в духовното – представляват система за поправяне, шаблон, който трябва постепенно да се вмъкне в нас, придавайки ни своята форма.

Както в типографията – те отпечатват в нас своите контури, в правилният порядък, и с вярното съчетаване на нужните елементи.

Накрая и ние ще приемем точно тази форма, която притежава и висшата светлина на Безкрайността. Духовният отпечатък на буквата се налага върху нашето желание, докато то не стане подобно на светлината.

Системата за поправяне се е сформирала в резултат на разбиването на световете, и  затова в нея се съдържат всички възможни форми на съчетаване между Бина и Малхут, които ние трябва да приемем. Тази система е била построена специално, за да могат да се адаптират душите към поправянето.

А след това душата Адам Ришон се е разбила, така че буквите, т.е. нашите поправени форми, са придобили съответствие с нашия покварен материал. И сега светлината може чрез буквите да премине и да се облече в различните форми, които ние сме в състояние да приемем.

Този механизъм се явява универсалната основа за всички поправяния в световете, включително и в нашия свят.

Ако ние искаме да действаме правилно, и се потопим надълбоко, стремейки се да намерим верния път – накрая  ще достигнем именно до такава система,  която в нещо е подобна на висшата система за поправяне.

Така сме устроени и в нас няма възможност да измислим нещо друго.

Оттук е видно дали ние действаме в правилната посока, разбираме ли истинската си грешка и способа за нейното поправяне. Дори и от първите стъпки можем да проверим себе си по тази система.

От урока по книгата “ Зоар“. Предисловие, 16.12.2010

[29928]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Ако можехме да видим себе си отвън, извън пределите на този свят, бихме видели, че «живота» в него – не е живот. Ние сме изцяло откъснати от истинското понятие за живот. Духовно сме мъртви, а нашата реалност е илюзия в безсъзнателно състояние, мимолетна искра, която е достатъчна за целия този свят.

Човек живее истински тогава, когато получава светлина и я държи над себе си, не позволявайки на това наслаждение да утихне и в същото време без да я пуска пряко в желанието. Светлината и желанието не се гасят една с друга, но при това не губят връзка. Те са като свещ, като масло и огън, скрепени с фитил.

Маслото е нашият материал, желанието. Фитилът е екран (масах), а пламъка на свещта е светлината. Аз държа огъня над себе си, прекарвам граница между нея и желанието, така че да не отблъсна светлината, а да я удържа заради отдаване.

Правя постоянен разчет, колко масло трябва да налея, колко желание да добавя, за да гори пламъка по най-добър начин. И тогава моята свещ не гасне.

Ако ни се отдаде това – ние усещаме живота, вечен и съвършен. И тази възможност е пред нас.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30715]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→