И тогава се появи огънят на Шхина. Всички евреи видяха как от Небето се спусна огнения стълб и влезе в Мишкан, погълна жертвите на жертвеника и се установи там. Виждайки това чудо, те паднаха на земята и въздадоха хвала към Твореца. („Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Поправянето на най-силния, на най-злобния, на най-яростния егоизъм се проявява като най-силна светлина, като всепоглъщащ огън. При това ненавистта, взаимното отблъскване, взаимното съперничество, откъсване, изолиране, се заменят с любов, но вътре – всичко остава. Затова при съприкосновение на две такива противоположни свойства между тях възниква огън.

При това, това действие става постоянно, ние не излизаме от него. В духовния свят нищо не изчезва. Достигайки определено ниво, ние не падаме от него – добавят ни по-рано неразкрития егоизъм в нас и ние се потапяме в него. Но принципно, това не е падение, а подем по лявата линия. Затова е казано, че огненият стълб се е установил на това стъпало.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013

[136400]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Аарон бил абсолютно безгрешен, с изключение на случая със златния телец. Това прегрешение лежало на душата му като тежък товар. Той се опасявал, че Творецът ще отхвърли неговото служене. Мойсей му рекъл: ”Не трябва да се страхуваш! Всемогъщият ти е простил!” Едва тогава Аарон възлязъл на жертвеника. (М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Аарон се счита недостоен да служи, защото усеща в себе си миналия разрив, миналата криза, миналото разбиване от прегрешението със златния телец.

Затова трябва да премине през точката на раздвоение, за да се повдигне отново нагоре. Само тогава ще е готов за поправяне на прегрешенията, извършени по времето на преклонението пред златния телец.

Сега той ще започне да усеща, че прегрешението със златния телец е било специално подготвено, за да се поправи. Тоест, този проблем е трябвало да се реши именно по този начин, иначе не би бил разкрит. А сега може да се разкрие и да се поправи.

Това се случва, когато Аарон се свързва с Моше и те работят заедно, достигайки състоянието, когато върху тях слиза Висшата светлина, облечена в свойството отдаване. По този начин, в своето сближаване един с друг те придобиват свойството отдаване.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013

[136398]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

”Големият коментар” – тази книга е написана преди около 3600 години. По-късно многократно е добавяно към нея, но началото ѝ съвпада с излизането на Авраам от Вавилон и последвалото го разрушаване на Вавилонското царство. ”Големият коментар” е летопис, съпровождащ историята на народа през целия период, чак до египетското изгнание.

В него е казано, че когато жертвените животни били готови, дошъл редът на Аарон да започне да служи. Но той стоял и не помръдвал. ”Влизай Ааронe! – извикал Мойсей. – Защо се бавиш? Ти си избран за първосвещеник. Събери смелост и започвай да служиш!” Но Аарон продължавал да стои в нерешителност, защото всеки път, когато гледал към жертвеника,  той приемал очертанията на бик.

Въпрос: Как човек усеща в себе си, че жертвеникът приема очертанията на бик?

Отговор: В мен тези думи не предизвикват никаква  асоциация с бикове.

Първо, всичко казано се отнася до един човек. Но тъй като ни е трудно да си представим, че описаните действия стават в един човек, тогава да си представим много хора, които съпреживяват и усещат всичко като един човек – доколкото техните чувства са взаимни, а усещанията силни.

Те, като един човек, започват да се повдигат, разделяйки се на народ (Израел), левити, обслужващи народа, и коени – висшият слой служители в човека. Всъщност в човека, т.е. в общия образ на Адам, в общия парцуф има три нива: НЕХИ, ХАБАД, ХАГАТ.

Принципно, през цялото време ние събираме образа на целия Човек – Адам. Така те започват да усещат, повдигат ли се до нивото на Аарон, за да влязат в контакт с Твореца. Тяхната задача е да постигнат сливане помежду си, защото само в съединението си те се повдигат последователно от ниво народ на ниво левити, след това на ниво коени, от стъпалото коени на стъпалото Аарон, и след това достигат нивото Мойсей.

Така те решават проблема с обединение, и в тяхното общо единство, което се нарича Мишкан, се проявява Шохен. Шохен (от думата спускащ се, проявяващ се) е Творецът, който се усеща в човека като спускащ се в това място и запълващ го, както мъглата запълва долината.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136363]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Въпрос: Надяваме се, че ще ни разкриете тайните на разказите в Тора.

Отговор: Но устното обяснение – не е разкриване. Всичко се постига само на практика. Ние сме възпитани с помощта на литературата и сме свикнали да мислим, че тя ни разкрива всичко.

Ако живеем в същия онзи свят, за който ни разказват писмените документи, то те наистина нещо ни разкриват, но само дотолкова, доколкото сме запознати с този свят. А, ако говорим за света, който изобщо не познаваме и всичко в него е неочаквано и странно, то нима писмените документи биха могли нещо да ни обяснят?

Това са предимно коментари, оповестяващи, че висшият свят се намира около нас, като сфера в сферата, а ние се намираме в него и той ни управлява постоянно, всички и във всичко. Тази информация ни е необходима, само за да ни стане по-ясно, колко ни е нужно да се захванем и да го разкрием.

Днес вече престанахме да разбираме, какво се случва с нашия свят и с всеки изминат ден все повече и повече се объркваме. Ако не постигнем висшия свят и влиянието му върху нас, неговото въздействие и цел, то ще сме като слепи котета, нищо няма да можем да направим със съдбата си и ще съществуваме като хаотичното брауново движение.

Главното е, че ще изживеем един безсмислен живот, отново ще преминем в небитието и отново ще изплуваме с онова предишното начално условие, защото нищо не сме поправили, за да получим някакви нови усещания, без да сме развили в себе си петте нови допълнителни осезателни органа. И всичко ще започне отначало.

Като начало, човек трябва да знае, че се управлява от висшия свят – свят със строги закони. Съществувайки в материалния свят, ние сме запознати само с част от законите, а законите на висшия свят изобщо не познаваме.

Ако човек разбере, че се намира в здрава връзка с физическите закони, които въздействат върху него и че той има възможност да им въздейства, да прояви двустранна връзка в степента на това което усвои, след което да им въздейства и да ги управлява, то това ще е голям напредък и движение напред.

В крайна сметка хората ще научат, че те имат възможност да прозрат това и да не плуват носени от течението на живота, дори бих добавил, не на живота, а на смъртта.

Реплика: Ето тогава човек ще се опита да извърши всичко това.

Отговор: Но това е достатъчно. Трябват още страдания. Да допуснем, че аз разбирам, че нещо ми въздейства, и си казвам: ”Нека ми влияе, а аз пък ще почакам” Както във филма операция ”Ы” нарушителя на реда, изпратен на принудителен труд на строежа, милостиво позволява на бригадира да му влияе: ”Докато ти ми повлияваш, аз ще полежа”. А когато изпитал пръчката с меките си части, то тогава и завикал: Ой! Мамо!

Това е необходимо. Ще потрябват малки, но все пак страдания. Ние искаме тъкмо това, малки страдания и повече разбиране, защото всичко това заедно ще ни предвижи напред.

От ТВ програмата ”Тайната на Вечната Книга”,18.12.2013

[135550]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Ако някой се е докоснал до нещо нечисто: до трупа на нечист звяр, или до трупа на нечисто животно, или до трупа на нечист гад, и е забравил за това, че е станал нечист и се е провинил; или ако се е докоснал до нечист човек – каквато и да е нечистота, излязла от човека – и е забравил за това, а след това се е сетил, то той е виновен. [Тора, ”Левити”, ”Вайкра”, 5:02 – 5:03]

Прикосновение означава приближаване и контакт. В духовния свят сближаването между две състояния става в зависимост от съвпадането на техните свойства. Съприкосновяване – това е явление, когато в две духовни състояния или в два обекта има поне една сходна част, т.е. едно общо свойство и тогава те се намират в контакт помежду си.

Но при това сближаване може да възникне голям проблем. Проблемът е в това, че има абсолютен егоизъм и абсолютен алтруизъм. Ако алтруизмът по някакъв начин се опорочава, той започва да се доближава до егоизма, в това време, когато помежду им трябва да има разстояние.

Ако алтруизмът може да се задържи в нормално състояние и да произвежда действия на отдаване и любов, то егоизмът не му пречи, доколкото алтруизмът го поставя под съкращение (цимцум).

А ако алтруизмът отслабва, в духовното пространство започва неговото сближаване с егоизма. Тогава между тях се появява точката на контакт, означаваща, че в алтруизма се е образувало свойство, подобно на егоистичното, и те се съединяват заедно. Чрез това общо свойство може да се осъществи протичане на егоистични намерения и човек дори няма да почувства, какво се случва с него.

За това в Тора е посочено, че човек може да забрави, какво се случва с него. Нужно е откъсване, отделяне на всевъзможните егоистични свойства от алтруизма, и в съответствие с това ние трябва да направим такова поправяне, че отново да бъдат разделени помежду си, т.е. да изгорим егоистичните свойства, или да ги заровим, или да ги изхвърлим зад границите на държавата, което означава – зад пределите на нашето обединение.

Съществуват много конкретни указания, как вътрешно да се отървем от егоизма и да се опазим от него.

Реплика: Най-общо казано, в нашия свят човек не може да устои пред контакта с егоизма, каквито и клетви да дава – например, да не взема подкуп. Той се кълне, че винаги ще бъде чист, и изведнъж се срива….

Отговор: Никой не може да бъде абсолютно чист. Аз не защитавам никого, но е казано: ”Не си вярвай до смъртта ти”, – т.е. до смъртта на твоя егоизъм. Но трябва да правим всичко, което съответства на духовните правила, и тогава в крайна сметка, ще запазим себе си. А най-главното, само групата може да те опази, обществото, в което се намираш.

Самата група може да се запази само чрез единство. Тъй като тя се съединява помежду си само с помощта на Висшата сила – на онази обща сила, която всички проявяват един към друг, работейки за благото на останалите.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 27.11.2013

[133826]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - Няма коментари→

Целият свят е егоистично състояние на материята. Всичко, което съществува в неживата, растителната и животинската материя, съществува в такъв вид, за да запази себе си в най-добрата форма.

В човешката материя това още повече е преувеличено: и аз искам да се запазя в най- добрата форма в сравнение с всичко, което ме обкръжава: неживо, растително, животинско и човека. Аз трябва да се намирам в най-оптималното, комфортно състояние, така че цялата Вселена да се занимава с обслужването на моето его. Това е естественият устрем на човека.

Ако можехме да видим как вътрешно се сдържаме, не желаейки да страдаме. Защо трябва да се терзая, че не съм Айнщайн или Пикасо? Аз не искам да се безпокоя напразно, с една дума, отрязвам това от себе си. Е, не станах нито Лев Толстой, нито Шекспир…

Затова егоизмът поставя защитна реакция върху несбъднатите желания. Но там, където мога, искам да заграбя всичко и да го подчиня. Това е нашата природа: човек е готов да погълне целия свят.

Ние не можем сами да променим природата си. Тя е създадена и се поддържа в нас и в цялото огромно пространство благодарение на силата, наречена светлина, която не се вижда и усеща от нашите осезателни органи. Тя през цялото време поддържа егоизма, създава го и го развива.

Но вътре в егоизма се намира отделна точка, която не се отнася към него – точката за анализ на самия егоизъм. Въздействащата му светлина оказва влияние на тази точка. Тя започва да се развива и да усеща къде се намира. ”Аз се намирам вътре в някаква природа? Кой съм Аз и къде се намирам?“ – се пита тя.

Ако тази точка се развива сериозно в човека (тъй като тя съществува във всеки от нас: при едни повече, а при други – по-малко), то той започва да си задава въпроси: ”Това за какво ми е, от къде е?”. Принципно, в него се развиват въпроси към светлината: ”Защо си ме създала? За какво? Ако е за да страдам, то аз те проклинам като източник, обричащ ме на такова съществуване. А ако е за нещо друго, то тогава за какво? Искам от теб обяснение!”

Когато човек настойчиво изисква обяснение от светлината/Твореца, тогава той започва да контактува с Него с помощта на точката в сърцето. Тъй като тази точка се явява човекът. Всичко останало е животинско състояние.

Принципно, какво може да ме интересува. Или моята собствена природа и как максимално комфортно ще просъществувам в нея за n-количество години, влагайки малко, а получавайки повече наслаждения? Или устрем към своя корен, към своя източник: кой си ти, че си ме създал и ме управляваш? Това e най-висше устремяване в дипола на егоизма и точката, която може да се развива в него.

Щом точката в сърцето започне да се развива, веднага може да и се даде методиката за нейното неегоистично развитие, което се осъществява само под въздействието на Висшата светлина. При това аз искам тя да идва в по-голямо количество при мен, повече да ми влияе, да ми се разкрие логически, разбираемо, осезаемо, последователно, в целите и плановете спрямо мен. Тъй като това е източник на сила, информация – на всичко.

Тъкмо това иска точката в сърцето или ”човекът в мен”. И тогава ми се дава Тора и аз започвам да работя с нея. Всеки, в когото се пробужда такъв устрем, трябва да го цени и да се страхува, че може да го загуби и той ще остане като вкаменен егоизъм или животно.

От ТВ програмата”Тайната на вечната Книга”, 30.09.2013 

[130589]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите в миналото умишлено са скривали своите занятия с кабала и вътрешната част на Тора?

Отговор: Работата е там, че тогава все още не е бил завършен периодът на смесване на желанията, на свойството отдаване и получаване, и затова не е имало на кого да се разкриват тези знания.

Егоистичните и алтруистичните свойства започнали да се смесват след разбиването на Храма. Този процес е трябвало да измине пълен цикъл, да допуснем, от две хиляди години или малко по-малко, доколкото поради такива големи трагедии като Холокоста е станало съкращаване на времето.

След като смесването е завършило целият свят е започнал да се структурира по нов начин, да проявява своята глобалност, и човечеството започна да я усеща. По-рано не е било така.

Глобалността се проявява в природата, а не в човечеството. Свикнали сме да казваме, че човечеството е взаимосвързано, но то е свързано само чрез природата, която ни управлява глобално. Ние съществуваме в нея като малка топка в голяма сфера, и тази сфера ни въздейства интегрално. А самите ние почти не усещаме глобалността, тя и не ни е нужна; не е нужна на егоизма. Той не може да работи с нея по никакъв начин.

Затова, когато е приключило смесването на всички съсъди и е започнало структурирането на света, цялата структура се е събрала, и сега започваме да усещаме нашето вътрешно съпротивление на обкръжаващата ни сфера.

С всеки изминал ден тази сфера се структурира все повече и повече и ако по-рано тя е била свързана на неживо, растително и животинско ниво, то сега това е на човешко ниво. И ние с нашето егоистично, пост-индустриално развитие започваме да и оказваме съпротивление.

Докато научно-техническото развитие на човечеството продължаваше, това ни беше в полза, но от средата на ХХ век ние започнахме не просто да се насищаме, а да се пресищаме, и при това, по напълно неефективен начин. Защото това на никого нищо не дава. Даже ако някой е натрупал милиард долари, те са записани на банковата му сметка и се подмятат по света като излишен баласт. А човек, за да получи тези милиони, е повредил милиарди тонове природни ресурси и с това е нарушил баланса на природата.

И така, от средата на миналото столетие е започнала всеобщата криза, тоест съпротивлението на човечеството на обкръжаващия го свят, на системата на управление. И именно в това време ние трябва да пристъпим към нашето поправяне сериозно.

Сега ние едва започваме да поставяме основите на практическото приложение на Тора като метод за поправяне на света.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 11.09.2013

[127261]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Тора - Няма коментари→

И чул народът тази лоша вест, и се потопил в скръб, и никой повече не слагал своите украшения. [Тора, „Изход“, „Ки тиса“, 33:4]

Да се движиш по духовния път – това означава да напредваш в абсолютна тъмнина. Но още щом човек остави своя егоизъм, тъмнината веднага се превръща в светлина, а ако отново се потопи в него, отново се връща към тъмнината.

При това, тъмнината във всички наши чувства, определения, направления мигновено се усеща като обърканост, неуправляемост, изчезване насочеността към целта. Но именно по този начин можем да достигнем свойството отдаване.

Естествено, сега не усещаме свойството отдаване, не можем да си представим откъде идва то, по какъв начин човек се издига до него. На нас ни се струва, че просто заменяме едно свойство с друго, макар че това изобщо не е така. Как може човек, намиращ се в егоизма, да пожелае свойство, противоположно на неговата изконна природа? В това се състои основният проблем, който никой не може да разбере.

Как мога да поискам свойството отдаване и любов, когато се намирам в противоположни свойства? Даже ако поискам, това ще бъде заради себе си. Затова движението към целта се извършва в тъмнина, без Твореца, и именно затова е необходимо сам да намеря как да обърна тъмнината в светлина.

Работата е там, че това състояние вече се намира в мен. Но как да направя така, че всичко противоположно на моя егоизъм да се усеща като светлина? Как да се преинача, да се преобърна? Как да достигнем свойството отдаване, ако изначално не можем да го искаме, защото всичко, което искаме, го искаме за себе си?

Пред мен стои съвършено неизпълнима задача: да намеря тази точка, която не възможно отрано да разпозная, усетя и разбера. Защото ако разбирам какво е това, то вече не съм в егоистичното свойство!

Затова се устремявам към нея само благодарение на своята точка в сърцето, но и това устремяване е егоистично, защото то се намира в окупацията на моите егоистични желания.

В това се и заключава тайната на взаимодействие между нас и Твореца (светлината), когато Той работи над нас и ние се обръщаме към Него, но през някаква непреодолима преграда.

Между тези две нива съществува много интересен, неведом за нас ход, който никак не ни се удава да открием. Но ако внимателно вървим към целта с дадените ни средства, то той постепенно се появява. Средствата за напредване включват групова работа, желание за привличане на поправящата светлина, стремеж за обединение помежду ни. Всичко това постепенно разкрива в нас някакво направление, но все пак, то си остава тайна.

Виждаме, че днес в света едва ли някой си представя как може да промени своята природа. Тези, които макар и малко разбират природата на човека, знаят, че за нас самите е невъзможно да направим такава трансформация. Затова този процес се нарича „чудото на изхода от Египет“.

Когато човек напълно осъзнае, че не може да промени себе си, и в същото време, посредством своите действия вече здраво е свързан с Твореца, той разбира, че само Творецът може да направи това. В мига, в който достигне до тази точка на разрив между себе си и Него, тогава Творецът съединява всичко.

Движението към духовното може да се направи радостно само с осъзнаване важността на целта, която съответното обкръжение дава на човека. Без взаимна поддръжка и поръчителство е невъзможно тя да бъде постигната.

Материалистичната психология говори за това, как да успокоим човека, как да го изведем от депресията, а нашата методика – как да расте в радост. Наистина, в депресия ти не можеш да направиш нито една крачка напред. Всички тъмни състояния човек трябва да обърне в светлина, иначе не може да ги преодолее.

Тора ни разказва за тънките състояния, които преминаваме, изменяйки своята изконна природа с помощта на светлината, възвръщаща към източника.

От ТВ програмата „ Тайната на вечната книга“ , 16. 09. 2013 г.

[128494]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - Няма коментари→

Тора, “Изход” (Ки Tиса), 32:2: И Аарон им каза: „Свалете обеците от ушите на вашите съпруги, синове и дъщери и ми ги донесете.“

Това означава, че всички вътрешни свойства и усещания на човек, които спомагат за израстването му: зрение, слух, обоняние, вкус и допир, сега получават егоистични тенденции и са ориентирани егоистично. Но човек не разбира и не усеща, че отива в обратна посока.

Изпитвайки силна нужда от подкрепа, той се оповава на това, което му е под ръка – разумът. Той няма нищо освен него.

Съществуват желания и тяхното напълване. Напълването чрез знание е най-високата форма на напълване след храна, секс, семейство, богатство и контрол.

Напълването чрез знание ни дава усещане за власт върху нещо важно, усещане за контрол. Докато в духовната работа трябва да напредваме, да придобием нов, по-висш разум, който да замести материалното познание с отдаване и любов, т.е. да напредваме обратно на разума.

Да се издигнем над разума се случва, когато виждам, че според моя разум, моето егоистично разбиране, трябва да направя тази стъпка, но аз извършвам тотално различна калкулация, но не против разума, а над разума. Много е важно да се усети какво означава „над“. Понякога казваме „против разума“, но нямаме предвид отричане на разума, а издигане над него.

Чрез отричане на разума и не вземайки го предвид, аз привидно го анулирам. Докато тук аз си имам своето предходно знание и за да се издигна до ново ниво на разум, трябва да използвам метод на повишаване на вярата, увеличавана на отдаването и любовта без никаква егоистична база, обратно на егоистичните ми пориви. В този случай основа на напредването става основното правило: „Обичай ближния като себе си“.

От ТВ предаването ”Тайната на вечната Книга”, 09.09.2013

 [126592]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Имат ли различните предмети и постройки, споменавани в Тора, някакво отношение към духовните сили?

Отговор: Разбира се. Но човек, който не разбира това и не се намира в духовния свят, няма да може физически да ги възпроизведе. Той няма да знае как!

Затова само ”мъдрите по сърце”, т.е. хората, намиращи се на духовно стъпало, могат да изобразят всичко това чрез своето вътрешно постижение, знаейки всяко свое движение: как да обработват, какво да правят. Без да си на духовно стъпало, е невъзможно това да се изобрази даже просто и на книга.

Днес някои призоват да се изгради Третия Храм. Но как да го изградят, какво да бъде изградено? Дори не знаеш как да постъпиш, тъй като това трябва да живее в теб, трябва ясно да разбираш как да го изградиш. Без чертежи!

Защото чертежите на Рамхал, трябва да са вътре в теб, с всичките си детайли: камъни, дървета и т.н. На никого не можеш да нареждаш, защото всеки трябва да те разбира отвътре. Това трябва да бъде такъв отбор, вътре в който да се намира Храмът, който просто взема и въплъщава неговия външен образ и отпечатък. Независимо, че принципно външният образ не ни трябва. Понеже ако сега достигнем пълно общо поправяне, така че всичко това да заживее в нас, и да се издигнем от световете БЕА в света Ацилут, то не трябва нищо да се претворява в камък. Защото Третият Храм – това е пълното духовно поправяне, изискващо претворяване не в камък, а в сърцето.

От ТВ предаването ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[126126]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→