Въпрос: Каква е тази точка, която се появява в сърцето, в опустошеното желание в този свят?

Отговор: Всички желания на човека се наричат „неговото сърце”. Точката в сърцето е бившата връзка на сърцето с другите сърца, останала от разбиването на връзката между тях.

Някога сме били свързани чрез своите желания, сърцата, заедно – в една система Адам. Тези взаимни връзки между нас са изчезнали – останали са само разбитите парчета.

Съединени заедно, ние сме представлявали духовен съсъд – единно желание, напълнено със светлина. С разкъсването на връзката между нас, светлината е изчезнала.

Необходимо е изчезналата светлина да се върне и да възстанови предишната връзка, да ни направи отдаващи един на друг, „да ни върне към източника”.

Затова тя се нарича „Светлината, връщаща към източника”, към доброто, възвръщаща ни към взаимна връзка, която се нарича добро.

Тази връзка е всъщност Твореца. Той се намира във връзката между нас, а самото желание (сърцето)  е само материал на творението.

То не се променя и може да бъде малко или голямо, но състоянието ни зависи от степента на връзка между нас.

Засега тази точка в сърцето не се усеща от всички. Нашето егоистично желание трябва да се развие до определено ниво, за да се прояви в него точката в сърцето.

В началото желанието усеща празнота от този свят, а след това разкрива в себе си стремеж към друго напълване…

При това напълване, светлината не се намира в желанието, а му свети отдалече и затова се нарича обкръжаваща светлина.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 30.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпроси към постинг Кабалистите – за целта на творението, част 1

Творецът това е абсолютното добро

Въпрос: Дали нашето бъдещо изправено състояние може да оправдае днешните страдания?

Отговор: Несъмнено, само като се издигнете над своя егоизъм и започнете да усещате себе си не в него, в своето тяло, а по-високо от него – в другите, в тази мяра вие започвате да асоциирате себе си не с тялото, а с душата – усещането на другите. И в тази мяра започвате да усещате благото, изпълващо света.

Въпрос: Вие учите, че Творецът това са законите на природата, силите, както например, в нашия свят закона за притеглянето. Как при това Творецът да е добър?

Отговор: Така се възприема всяка сила, с нейното въздействие върху нас, като добра или лоша, гледайки по нейното следствие в усещането ѝ. Тоест говори се не за самата сила, а за нейното възприемане от нас.

Filed under: Въпрос-отговор, Творец - Няма коментари→

Творецът е абсолютното добро

Въпроси към публикацията „Кабалистите – за целта на творението”, ч.1

Въпрос: „… в никакъв случай Той не може да причини никому ни най – малка вреда или огорчение“.  Но аз виждам страданията на хората!?

Отговор: Всичко добро, изхождащо от Твореца, се възприема от хората по обратен начин – като зло, в зависимост от степента на тяхната противоположност на свойството на Твореца да отдава и обича.

Въпрос: Трябва ли да разбираме, че всички събития се подготвят от Твореца и се разпределят в набор от НАВИЦИ за Душата?

Отговор: Всички събития са съзнателно и преднамерено определени от началното и до крайното състояние на всяка душа, но се възприемат от душите като състояния от неимоверни страдания до огромни наслаждения, в зависимост от това, колко са подобни душите на Твореца.

Filed under: Въпрос-отговор, Творец - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваигаш“, п.55: Защото препитанието на човека е трудно за Твореца, както разделянето на Червено море.

Тъй като, препитанието на света (се спуска) свише, от Зеир Анпин, от екрана де-хирик в средната линия.

Защото: „Синовете, живота и препитанието зависят не от постиженията, а от мазал (сполуката)“.

И затова за Него е трудно препитанието на света, защото това зависи от мазал, от който произхождат синовете, живота и препитанието.

И затова за Него е трудно препитанието на света, тъй като Той не го владее, докато не бъде благословено от мазал.

Сполуката (мазал) означава „течаща“ (нозел) и обозначава висшето изобилие, спускано на капки, а не изливащо се като непрестанен поток, поради нашето ограничение и невъзможност да получим повече.

Висшият желае да ни даде целия свят на Безкрайността, а е принуден да освобождава за нас светлината капка по капка – според нашата способност да я възприемаме.

Затова е написано, че: „Препитанието на човека е трудно за Твореца, както разделянето на Червено море“. Тъй като по своята природа Той е Добър, Отдаващ и Творящ добро, и Му е трудно да се въздържи да не даде на човека всичкото благо наведнъж. И затова Му е трудно на Твореца – да дава само на капки.

От вечерният урок по Книгата „Зоар”, 07.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Цялата наша работа в условията на свобода на избора, се извършва основно в състояние на скриване на висшето управление. И за този период, в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 53 е казано:

„Според страданието е и отплатата”. Тъй като управлението на Твореца не е явно и не може да бъде видян по друг начин освен в скриването на лика, т.е. само Неговата обратна страна… и затова ще се усъмни…

И по този път, изборът винаги се намира в ръцете на човека: да изпълни ли желанието на Твореца или да наруши Неговото желание.

Защото страданията и болката, които човек изпитва му носят съмнение в реалността на управлението на Твореца на Своите създания.

Представете си, че виждате пред себе си някого през призмата на своето егоистично желание. Съществуваме аз и Творецът, а между нас стои моята егоистична природа. Сякаш, към мен идва добър, хубав човек – но той е лекар и държи в ръцете си спринцовка, за да ми направи инжекция.

А аз съм малко дете, гледам добрата му усмивка и спринцовката, която държи в ръка и замирам от ужас. А той, все повече се приближава към мен, за да ми направи инжекция.

Представихте ли си? Ето, такова е вашето състояние! Тоест на нас ни е нужно да се запознаем с Него и да Го разберем, да почувстваме Неговото намерение – дори Той да възнамерява да ни направи инжекция…. Какво друго да направи, ако сме болни и е необходимо да ни излекува (поправи).

Но, защо Той прави всичко това? Именно затова, за да можем да Го познаем – иначе това би било невъзможно. Преимуществото на светлината се познава само в тъмнина.

И тогава разбираш, че всички тези въображаеми страшни картини: инжекцията, целият този свят със страдания и зло – само се рисуват в твоя егоистичен материал.

Степента „вяра” означава, да се издигнеш над материята и тогава, ти ще престанеш да я чувстваш! Ще почувстваш, че всичко това е било в твоята детска фантазия, която всъщност не е съществувала.

Същата тази светлина, доброто отношение на Твореца са били за твоя егоизъм като болезнена инжекция. Както децата се боят от инжекции, така и ние сме се страхували от нея…

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 10.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Краткото съдържание на неделната глава „Хукат”, ч.1: Народът на Исраел продължава своите странствания из пустинята и пристигат в Кадеш, намиращ се в пустинята Цин, където народът започва да се оплаква от липса на вода.

Моше и Арон се обръщат за съвет към Твореца, и Той им указва: пред очите на всички, да поискат от скалата да им даде вода. Но вместо да поискат от скалата, те удрят по нея.

Това предизвиква гняв у Твореца, и Той произнася своята присъда и тя е, че те трябва да умрат в пустинята и да не бъдат сред онези които ще въведат народа в земята на Исраел.

Въпрос: Ако Творецът ни дава точка в сърцето, и сам ни превежда през всичките тези състояния, тогава защо се гневи?

Отговор: Разбира се, Творецът от самото начало ни създава всичките тези проблеми.

Той ни подлага крак на всяка крачка, и няма никой друг.

По най-жесток начин, в началото Той извършва зло, след това крещи, наказва ни, после ни предлага: „Добре, направете го по-друг начин, на вас ще ви бъде по-добре”. Но и в това „по-добро” състояние, отново ни прави нещо още по-лошо – отново ни наказва.

Защо се гневи Той? Този гняв е поправянето. Това означава, че човекът усеща вътре в себе си поведението на Твореца, тъй като така е устроен човекът.

Ние не можем да съотнесем това с Висшата сила, с произтичащото в Нея. Защото в Твореца не се случва нищо, Той се намира в абсолютен покой.

Но, тъй като ние, още не се намираме в напълно поправено състояние, нашата реалност се разделя на „Аз” и „извън мен”, „Аз” и „заобикалящият ни свят”, „Аз” и „духовния свят”, „Аз” и „Творецът”.

Но, като че ли всичко е външно за мен – а в същност това съм Аз, само че, засега ми се струва, че то се намира отвън.

Затова, цялото поведение на Твореца, което се проявява в мен, в различни форми – това са моите свойства, чрез които си представям Него.

Ако аз поправя себе си, тогава ще видя, че от Твореца струи само любов и нищо друго освен любов.

Но засега, моите външни желания не са поправени – те ми дават усещане или за злия свят, или за злия Творец.

От урока „Зоар” от неделната глава, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец, Тора - Няма коментари→

Проблемът е в това, че човек винаги се стреми към познание и не може да разбере, че успехът идва само тогава, когато е над  знанието – в духовния съсъд на вярата, отвъд разума. Само там ще се разкрие истинското знание.

Дори изучавайки сега статиите на Рабаш за групата, стараейки се да построим по тези принципи нашето интернет – общество, ние желаем хората, да се занимават колкото се може повече с тях.

А какво ще разберат – това не е толкова важно. Важното е през деня човек да ги прегледа още веднъж.

И нека да се  обърка, да не  разбере нищо, да проклина всичко това и едновременно да го желае – важното е, през цялото време, той да е с прочетеното.

С това той ще привлече светлината, възвръщаща го към източника, която ще промени неговите желания, и тогава той ще разбере!

Разбирането – това не е самата цел! Целта е да извършваме правилните действия, който ще ни приближат към отдаването.

Ние не се учим за да придобием знания – ние се учим как да се променим! Иначе това щеше да е много лесно, както му се иска на нашия егоизъм – да захапе още и висшия духовен свят.

Но цялата Тора (кабала) ни е дадена само за да поправим нашето егоистично начало – тя работи обратно, срещу него.

Не ти да напъхаш ръцете си в духовното, а духовната сила на поправянето влиза в теб. И  ти трябва да желаеш и да чакаш тази поправяща сила. Тя се нарича твоят Машиах.

Разбира се, трябва да се работи с тези статии в групата: да се прави план, да се правят кратки конспекти, да се извеждат закони и определения, принципи, на основата на които ние ще изградим своя устав.

Но главното е самият труд. А резултатът ще е следствие от тази работа, а не просто от разбиране.

Всичко ще зависи от това, доколко ние ще поискаме това да се случи. Това се нарича молитва (МАН) .

Затова работата по статиите се явява необходимост – но работа не за придобиване на знания, а работа за тяхната реализация.

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Творецът чува ли моята молитва? Той може ли да се промени по отношение на мен?

Отговор: Не! Той е постоянен, а ти продължаваш да Го молиш да се измени. Всъщност ти му казваш: „Знаеш ли, вчера Ти не беше много мил, моля Те, бъди по-добър с мен”. Но как той ще се промени?

Ако не разбираш, тогава защо ти е да молиш? Ако молиш, поискай от Него да измени теб, тогава ще почувстваш друго отношение от Твореца.

Виж примера с родителите и малкото дете. Те променят ли отношението си към него? Те винаги се отнасят с любов към него, но понякога детето казва: „мама е лоша”. Какво кара майката да се измени от „добра” в „лоша” в детското възприятие? Не майката, а детето се променя.

Примерът показва какво трябва да се промени: Ти!

От урока по книгата „Шамати”, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

„Ближният” не е просто всеки човек -той е мой другар, който се намира срещу мен . Постепенно развивам любов към него, за да постигна любов към Твореца.

Тази формула е постоянна и не се променя. Първо се обръщам към Твореца и за да се свържа с Него, аз се свързвам с другарите си, с „ближните“.

Аз работя за  любовта към ближния, защото това е необходимо условие за постигане на любов към Твореца!

Ближният и Творецът са свързани, защото по отношение на моето желание да получавам наслаждение, те са еднакви. Те са еднакво отдалечени от мен и аз се отнасям към тях по един и същ начин.

Творецът е абсолютно отдаване. Мразя ближния толкова, колкото мразя отдаването и затова отхвърлям и двете.

Ако не постигна такова отношение , че да гледам на Твореца и на ближния по един и същи начин, то не мога да работя правилно. То е подобно на прицелване в мишена- това значи да обединиш погледа си, мушката и целта .

Ако моята цел е насочена повече към Твореца или повече към моя приятел, то тя не е точна.

Трябва да се прицеля точно в мишената, така че този, който се стреми към групата (Исра-Ел – право към Твореца) и Творецът (Светлината на поправяне) да се слеят в едно цяло.

„Ближният“ (кабалистичната група) е духовен съсъд, система от души, докато Творецът е този, който я напълва.

Съсъдът става същия като Светлината. Тогава осъзнавам, че това е едно и също нещо, тъй като няма Светлина без съсъд (кли).Всичко се слива в едно.

Групата, за мен, става модел на Твореца. В отношението ми към тях  се уча как да се отнасям към Него, дали да го обичам или да го мразя. Несъмнено, единствения начин да се отнасям към него е с отдаване. Така че, на мен ми се дава групата, за да изпробвам колко мога да отдавам.

Моят егоизъм е това, което създава разстоянието, несъответствието във формата между Твореца и групата. Ако не беше моят егоизъм,  нямаше да има разлика между тях.

Защо сега чувствам разлика? Това е само, защото получавам наслаждение от Твореца и нищо от групата. Това е единствената разлика.

От урока по статията на Рабаш „Какво ми дава правилото: обичай ближния”,  26.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовната система е толкова сложна, че творението моли за едно, а  получава съвсем друго?

Отговор: Преди всичко – това не е вярно. Творецът и творението се разбират един с друг, работят заедно и между тях няма никакви спорове. Така е при условие, че те стават партньори.

Тогава творението получава това, за което моли, а Творецът преди това знае за какво моли творението и му дава всичко, което му е нужно, и няма никакви проблеми.

Проблемът възниква само при условие, че творението не моли съгласно реда на степените, а иска заради самонаслаждение и разбира се, вместо това се получава натоварване на сърцето и страдание – за да се види, че неговото състояние не е хубаво и посоката е грешна.

Затова само, когато няма правилна връзка между творението и Твореца, на   творението му се струва, че Творецът не го е разбрал, че не прави за него онова, което му е нужно, и то  предявява много претенции към Него.

„Къде е всичко това, което ми се полага?! Защо Ти не ме поправяш?! Защо не ме напълваш?!”

В момента, когато творението установи връзка с Твореца, то знае точно какви порции светлина получава и защо, къде трябва да работи с вяра над  знанието и къде – със собствени сили, и т. н.

Творецът е заинтересован от това човекът да Го открие и да върви заедно с Него. Но чрез какво човек се намира във връзка с Твореца? – Чрез вярата над знанието.

Творението желае да бъде във връзка с Твореца под махсома, вътре в получаващите желания, а Творецът му казва: „Не! Издигни се нагоре, в Бина, постигни свойството отдаване, и там ние ще се разберем ! Там  няма да имаш  никакви проблеми с Мен!”

Написано е: „Творецът е създал човека непосредствен, а хората са измислили многобройни сметки”. Многобройните сметки са вътре в желанието за наслаждение, тъй като в него има много всевъзможни желания.

Но ако всички тези желания  ги покриваш само с намерението за отдаване,  в теб няма многобройни сметки, а има само една, и един получател.

Откъс от урока по книгата Зоар, 25.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→