Въпрос: Защо през цялото време говорим за връзки между нас и не говорим за връзка с Твореца?

Отговор: Сега става дума за реализацията на нашата задача и затова отделяме такова голямо внимание на връзката между нас.

Крайната цел е сливане с Твореца по закона за подобието на свойствата, което означава за нас да станем „Човеци”, Адам (т.е. „подобни на Твореца”).

Затова ни е необходимо да подготвим своя духовен съсъд (кли) и да го направим подобен на висшия. Този съсъд трябва да бъде един за всички, където всичките му части се съединяват като един човек с едно сърце.

В него се съдържа цялата ни ненавист, завист, честолюбие, високомерие и жажда за власт. Трябва да се издигнем и съединим над всичко това, за да станем подобни на Твореца и да достигнем сливане с Него.

Струва ни се, като че ли Творецът е някъде извън нас, но в резултат, Той се разкрива вътре в този общ духовен съсъд, който ние изграждаме помежду си.

Затова, за да има правилно виждане, ни е нужно да можем да се възприемем като намиращи се на едно място. Ние изграждаме тази област, за да разкрием Твореца! Тя се намира именно там, където се съединяваме един с друг, над своя егоизъм.

Нашият егоизъм ще остане долу, а над него – ние изграждаме връзката между нас. И ако нашата връзка бъде действително здрава, основана на силата на светлината, възвръщаща към източника, то в нея ще разкрием Твореца (Боре), което означава „ела и виж”(бо-ре)

И не, че Той се намира някъде високо в небесата, а аз  правя нещо тук долу, за да Го разкрия на небето.

Аз Го разкривам именно вътре във връзката между душите, между органите на духовното тяло, като напълващ го с вътрешна светлина.

На хората им се струва, като че ли ние отделяме Твореца и говорим само за съединение един с друг, защото вътрешно не са готови да се съгласят, че има връзка между нашата работа, обучението, разпространението, съединението един с друг и Твореца.

Всеки възприема Твореца като нещо високо и е готов да се съедини с него, а с другия човек – не. Но те не разбират, че това е едно и също.

По-дълбоката вътрешна връзка между хората се нарича „Творец”, свойството на отдаването, но природата на човека не му позволява да се съгласи с това…

От урока по статията на Баал  аСулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Творец - Няма коментари→

Съобщение: Професор Михаил Крицкий: Теорията на панспермията (пренос на микро организми от едно космическо тяло на друго), не дава отговор на въпроса, как се е зародил живота във Вселената.

До Големия взрив преди 12-14 милиарда години, не е имало дори елементарни частици.

След това, в разстояние на няколко минути възникнали протоните, неутроните, електроните и материята започнала своето еволюционно развитие.

Това е възможно под въздействието на Бога – организиращ системи, а не старец с брада, както го представят в настенната храмова живопис.

Реплика: От части е вярно. Бог, Природа, Творец – единна сила, замисъл който може да бъде изследван и постигнат, висше желание и разум. Не противоречи на никакви канони, към това може да се придържа всяка философия и религия.

Разликата между всичките религии и философии от кабала – е в нейната практическа реализация: човекът е задължен да постигне тази висша сила, нейният замисъл и нейната цел още сега в този живот в нашият свят.

Това е възможно само чрез изучаването на кабала на практика – в реализацията и обединяването в групата, плътно с цялото човечество.

Filed under: Кабала, Творец - Няма коментари→

Всички задават един и същ въпрос: щом като Творецът може всичко, тогава защо, през целия този живот, Той ни прекарва през страдания, които могат да бъдат по-лоши дори от смъртта?

Ако Той се отнася към нас с любов, защо ни хвърля в такива ужасни състояния?

Ако няма никой друг, освен Него, тогава как е възможно Той да е направил такова нещо? Защо е трябвало да ни създаде в зла природа и да изисква да стигнем до доброто, по такъв дълъг път на страдания?

Работата е в това, че в Твореца няма недостатък, а ние трябва сами да стигнем до усещането за недостатък. А това е невъзможно без тежка работа.

И ти работиш тежко, не за да получиш изпълване, а за да усетиш недостатък! В това се състои същността на целия процес, който преминаваме.

Струва ни се, че се стараем да напълним себе си – но не е така! Ние работим само върху това да изградим, в себе си, отдаващо „кли”, т.е. желание за отдаване и толкова .

И колкото по-високо се издигам, толкова повече се увеличава, в мен, недостатъка на отдаване, т.е. потребността да отдавам.

Не е важно изпълвам ли себе си или не. Същността на действието се състои в това, че през цялото време аз увеличавам, в себе си, недостатъка на отдаване.

Когато достигна Безкрайността, това ще бъде безкраен, празен съсъд (кли), с безкрайно усещане за недостатък на отдаване. Това е най-голямото достижение на творението.

От тук става ясно, че не е възможно да се премине, иначе, през този процес. Защото в Твореца, първоначално, няма недостатък. Въобще не съществува такова понятие, че на Него нещо му липсва.

А ние трябва да стигнем до усещане за недостатък, именно, на отдаване.

Но нима, Неговото желание да наслади творенията е недостатък? Не! В Твореца, това желание изхожда от съвършенството.

Не сме способни да разберем това, защото нашето желание е следствие от недостатъка.

Затова, ние и Той, стоим един срещу друг, взаимно отдавайки един на друг, с еднакво желание, но нашите желания са коренно различни.

Неговото желание изхожда от съвършенството, защото Той, от самото начало, е съвършен, а моето желание – от недостатъка, който аз съм развил сам в себе си!

Затова този недостатък не ми е в ущърб, а се явява мое достойнство – аз съм го достигнал сам. Аз сам съм развил, в себе си, любов към Него, защото недостатъка на отдаване, т.е. желанието за отдаване – именно това е любовта.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряване на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Аз дойдох в науката кабала – наука за получаване, за да получавам. И изведнъж виждам, че в нея се изучава как да увеличим желанието си. Къде е тук получаването?

Отговор: Това всъщност е получаване. Ако аз получавам от Твореца особена сила, наричаща се „любов”, за която ние нямаме никакво понятие, то с помощта на тази сила присъединявам към себе си всички желания, съществуващи в реалността.

Всички те стават мои желания, и аз ги получавам вече напълнени.

Това и се нарича наука кабала – как да се получат желания, напълнени с всички блага. Всички те са твои. На теб само не ти достига да усетиш към тях любов.

Тогава ще откриеш, че те пребивават в края на изправянето, и всичко това е твое.

Намирайки силата на любовта, ти започваш да усещаш желанията на ближния по- добре, отколкото той самият. И тогава ти го напълваш съгласно своите усещания. Та нали майката усеща какво му трябва на детето?

В духовното висшият знае по-добре от какво се нуждае нисшият. Нисшият просто вика, разкривайки на теб своето желание. Но ти знаеш всичките съставни на неговото желание, а не той самият. Та нали ти си висшият!

Ако ти си отдаващият, ако го напълваш, тогава си неговият висш и знаеш за него повече, отколкото самият той.

Такъв е висшият закон на любовта, нямащ нищо общо с онези представи, който ние свързваме с думата „любов” в нашият свят.

От урока от статия на Баал Сулам „Даряването на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни, че Творецът се гневи?

Ако става дума за духовни закони, които не се променят, защо Творецът се възприема в Книга Зоар като притежаващ човешки свойства, такива като гняв, завист и други?

Отговор: В Тора се говори на езика на човека, разказва се за това, какво усещаме относно Твореца.

Аз винаги давaм пример с компютъра. Как му се ядосваме, въпреки, че е само метален калъп! Какво разбира той?… Изпълнява всичко точно по заложената в него програма. Всичките му действия са верни.

А ако ти натиснеш не този клавиш или не знаеш, как работи програмата, можеш хиляди пъти да биеш  по същите тези клавиши, и той хиляди пъти ще ти дава едно и също съобщение за грешка.

Защото той не е човек, който може да измени поведението си. Компютърът не се променя, той не е жив.

Но ти се отнасяш с него като с човек: ”Защо  не ме чуваш?!” – аз се дразня, когато получавам една и съща реакция.

Ние съпоставяме с компютъра нашите свойства, нашият характер и искаме той да се променя както нас. В действителност ние сме неизправни и се променяме, а компютърът не е развален и затова  винаги се държи еднакво, винаги е  прав.

Същото е и спрямо Твореца. Говорим не за него самият, а за  „БО-РЕ – Ела и Виж”- за възприятието на човека с Твореца.

Човек разпознава Твореца, представя си Го  в своите желания (съсъди на  възприятията, келим). И затова ние приписваме на Твореца тези същите  реакции и свойства, които са характерни за нас.

Затова е написано, че Тора говори на езика на човека. За да ни обясни нашето правилно поведение, да ни помогне да се изменим и ние трябва да си представяме Твореца също променящ се, въпреки, че в Него няма промяна.

Съвършенството не се изменя, иначе не би било съвършенство.

Приписвайки на Твореца нашите свойства и това, че Го оценяваме като променящ се спрямо нас, ние виждаме себе си в две прояви: кой съм аз сам по себе си, как изглеждам от страни и как се изменям в променящият се или постоянният свят.

Тази двойнственост  на възприятието, позволяваща ни да си представим, че нещо извън нас се изменя е великият ни подарък от Твореца!

За сметка на това ние стигаме до усещането за друго измерение, разбиране на духовният свят, можем да започнем да го усещаме, свободни и независими. 

Затова, възприемането на реалността в нас, като съществуваща и променяща се извън нас, ни се явява спасение от затворения в клетка свят (от усещането за  духовна клаустрофобия).

Това е основополагаща точка, даваща на творението възможност да стане висше сътворение, да стане човек – Адам; подобен на Твореца.

От урока по книгата Зоар.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че Творецът, висшата светлина, е добър и милосърден. Откъде следва това?

Отговор: За да се разкрие доброто отношение на Твореца, трябва да се приложи усилие и след тежка работа над твоето поправяне, при тебе идва свойството отдаване (бина).

Но това не значи, че ти ще поплачеш и Твореца, като добра майка ще те съжали и ще направи нещо за тебе. Не, тук действа твърд закон: „спрямо усилията – възнаграждение“.

Ако ние пожелаем – то ще тръгнем по правилния път, а ако не – очакват ни световни ядрени войни – Трета и Четвърта.

Цялата наша програма за развитие зависи от това, доколко се колебаем между двата пътя: беито (естествено, в своето време) и ахишена (ускорявайки времето).

Доколкото съответстваме на програмата за развитие – ние подслаждаме своето състояние, а доколкото не – тя ни догонва с удари.

На практика, ние не разбираме, какво значи живот без страдания. Ние сме свикнали със страданията, болестите, тежката работа и не разбираме, какво значи да съществуваме в духовния свят, като ангел, когато всичко е хубаво, всичко е съвършено, всичко е в хармония.

Ние никога не сме опитали този вкус: „Опитайте и ще се убедите, колко добър е Творецът!“

И затова за нас живот, в който страдаме по-малко, отколкото обикновено – вече се нарича добър! Но нима това е добро, когато сме длъжни постоянно да работим и да се борим за своето съществуване.

Ние не знаем, какво значи да се намираме в духовното поле, вътре в съвършената светлина. Затова ни се струва, че ако са по-малко нещастията и има малко облекчение – това вече е милосърдие.

Но трябва да разберем, че в света действа неотменим закон: „Аз своето АВАЯ явление не съм променял“. На нас ни се налага да работим и да изпълним цялата своя програма – с добро или с лошо.

И това определяш само ти самият, без никакво снисхождение свише.

Това е идолопоклонство – да считаш, че Творецът се мени. Защото това не е вярно – Творецът не се мени, той е Абсолют. Той е съвършен, а съвършеното не може да се измени – нито за лошо, нито за добро.

Той е добър и твори добро за лошите и добрите – т.е. за тези, които искат да дойдат при Него! Не е важно, в какво състояние са те сега: лошо или добро – на тях им се разкрива, че Творецът е добър.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам „Мир по света“, 21.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→