Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Поправеното желание работи по формулата: ”Исраел, Творецът и Тората са единни”.

„Исраел” – това съм аз, или по-точно казано, моето вътрешно желание да достигна до Твореца и да се уподобя с Него (Исра-ел на иврит означава „право към Твореца”).

Творецът – това е целта, към която се стремя.

„Тора” е поправеният механизъм на връзките между душите, в любовта между тях.

За да илюстрирам това, ще разгледаме човешкия организъм. Всички негови органи взаимодействат правилно помежду си, помагат си взаимно, във връзка на  поръчителство и единство.

Така трябва да действат и душите. Системата за връзки в любовта (пълното взаимодействие) между тях се нарича „Тора”.

Тя включва в себе си 613 (таряг) правилни връзки между всяка душа и останалите души, и между всички души като цяло (последната връзка, заповед, свързва  всички  в едно цяло, чрез любовта).

Ако между душите няма връзки на любов, а обратно – свързва ги ненавистта, това означава, че Тора е изкривена и скрита.

Душите, които не усещат връзката помежду си, се определят като намиращи се в изгнание от Тора и Твореца – неподобни по свойства,  откъснати от правилната връзка (Тора) между тях и светлината (Твореца), напълваща тяхната правилна връзка.

Това наподобява разликата между здравия организъм и болния, който се разрушава и неговите системи спират да функционират.

Вътрешните поправяния, които извършваме в  желанието си да го приведем от изкривено към поправено състояние, се наричат „заповеди”.

Затова е казано: „Възлюби ближния като самия себе си” – основно правило в Тора, включващо в себе си цялата система на правилни връзки между душите.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Творец, Тора - Няма коментари→

Ние се намираме в океана от светлина на Безкрайността, съдържащ всички свети имена на Твореца, които трябва да се разкрият в нашите желания в зависимост от степента на подобие на едно или друго свойство на Твореца, включено в тази безкрайна светлина.

Тази обща сила и светлина се нарича „Тора”. Разбира се, ние днес не сме способни да я оценим и опознаем – това е над нашите способности и желания.

Но има нещо, което ни е дадено да направим. Ако искаме да станем подобни на нея, благодарение на светенето, стигащо до нас от тази безкрайна светлина, ние можем да постигнем някакво частично подобие и да го усетим в себе си като разкриване на „святото име на Твореца”. Светостта е над „тялото”. Тя е отдаване, свойство на Бина.

Защото „името на Твореца” е духовният съсъд, „кли”, поправеното желание (т.е. с намерение за отдаване).

Чрез силата на светлината, нашето желание придобива такава форма (намерение), че да може да установи връзка с Твореца, т.е. със светлината, с Тора (с имената на Твореца).

Така постепенно, стъпка по стъпка, чрез влиянието на светлината О”М ние разкриваме в себе си отделни свойства и действия, подобни на светлината, на Тора.

И всичко това се усеща и измерва в нас и спрямо нас, получаващите, в зависимост от степента на нашето подобие със свойствата на светлината, според закона за съответствието. Само ставайки подобни на светлината, ние ще можем да я усетим.

От урок по статия на Рабаш, 11.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец, Тора - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”.

Важно е да разберем за какво ни е всичко това. Работата е там, че у Твореца изначално има желание да отдава и затова няма никакъв смисъл да Го молим да ни дава светлина и наслаждения, както ние обичайно правим.

Творецът има какво да ни даде и има желание да ни отдава, но Той иска човек да не бъде просто получаващ от Него, а да стане такъв като Него – велик, независим, отдаващ, подобен на Него по свойства на отдаване и любов.

И имено за това трябва да моли човек – да има  желание за отдаване, да притежава свойството за отдаване и любов, които притежава Твореца.

Ние сме свикнали да молим за напълване, а в същото време трябва да молим за поправяне. След като бъдем поправени, светлината на Твореца веднага ще ни изпълни.

С други думи, нашият проблем е в това, че не разбираме какво си струва да искаме от Твореца. Ние пребиваваме в океан от светлина, добро и наслаждения, но въпреки това нямаме подходящ съд, в който да усетим цялото това изобилие.

Този съд – свойството на отдаване и любов, тъкмо за него трябва да молим да получим от Твореца. Само като придобием това свойство, светлината на изобилието сама ще ни изпълни.

От страна на Твореца има само едно ограничение, единствено условие за получаване на светлина – ние сме длъжни да станем подобни Нему. Та нали Той желае ние да се наслаждаваме като Него.

Filed under: Духовна работа, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга “Пътеводител към книгата Зоар”

Ако искаме да подобрим състоянието на човечеството, книгата Зоар трябва да стане главната книга за целия свят. Зоар не е книга, тя е система. Когато четем книгата Зоар, това задейства позитивно влияние от Висшата духовна система върху нашия свят и носи изобилие.

Цялото добро, което се разкрива в нашия свят, преминава през системата за общуване на всички творения и тази система се нарича книгата Зоар. Всяка секунда от нашия живот, действията ни инстинктивно са насочени към постигане на доброто. По тази причина това устройство, книгата Зоар,  чрез която можем да получим позитивната сила, трябва винаги да е пред нас.

Ако успеем да постигнем това, дори и в малка степен, ще видим подобрение във всичко: емоции, разум, възприятие и действие. Цялата действителност ще се промени и светът ще стане напълно различен. Изведнъж ще почувстваме как присъствието на една сила, по-висша и добра, ни обгръща. Ще усетим нейните действия; въздухът сякаш ще стане по-плътен…

Книгата Зоар няма за цел да пробуди изобилие и добро, а тя е система за общуване между нас и Твореца. Нека се надяваме, че ще вземем под внимание съвета на великите кабалисти и ще използваме книгата Зоар да постигнем целта на нашето съществуване.

Filed under: Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: В статията „В себе си съзирам Твореца”, Баал Сулам пише, че „човек извършва кръгообороти да тогава, докато напълно не постигне науката Кабала”.

Какво означава „напълно да постигне науката Кабала”?

Отговор: Напълно да се постигне науката Кабала означава, че аз постигам изграждане на своята душа и в общото и в частното, във всички вътрешни различия и действия, които само могат да произтичат в мен, с всички напълвания, причини и следствия.

Има постижение в самото изграждане на душата и има постижение в действията в нея , а вече от това и постижението в съвършено състояние. Всичко това влиза в понятието основателно, пълно знание.

Може да се каже иначе: пълното знание се нарича постижение на Твореца, което идва в резултат на сливане с Него.

Защото душа или Творец, душа или всички души това е едно и също. Всяка душа достига всички души, защото те са нейните части. А Творецът, това е сила, съединяваща ги и включваща ги в Себе си.

Ето кой се е разбил – Творецът. Ние мислим, че се е разбило кли (общото желание, единната душа). Но в действителност в нас се е разбил Творецът – екранът, силата, която ни съединява заедно.

Той се е разбил до такава степен, че ние сме престанали да Го разпознаваме и вече не Го усещаме. Какво правим, съединявайки разбитите части заедно?

Ние съединяваме нашите впечатления, въодушевления, усещания. Това са и тези съставящи, които в резултат ни дават усещането за Твореца.

Какво означава: предишната любов към ближния се е превърнала в безпричинна ненавист? Същият този Творец, тази висша сила, сила на любовта, напълваща ни, се е превърнала в безпричинна ненавист.

И сега сме длъжни да върнем тази сила в правилното състояние. Това не означава, че тя се променя, променят се отношенията между нас.

Затова от ненавист към Твореца ние достигаме любов към Него – в размера на нашите усилия да променим отношенията между нас и от безпричинна ненавист да достигнем братска любов.

От урока по статията „В себе си ще позная Твореца”, 16.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Природата на този свят е егоистична. И в нея ние сме се родили – в природата на желанието за наслаждениеИ затова желанието ми, през цялото време, ме тегли и тласка към наслажденията,като не ме оставя и секунда в покой.

Всеки път то създава в мен нови потребности, увличайки ме към тези или други източници на наслаждения.

Получава се, че в този свят постоянно се намирам под натиска, принуждаващ към развитие, на силата на природата, която пробужда в мен усещане за страдание.

Затова, ако нищо не правя, няма наказание. Тъй като подбудата какво да се направи, всеки път идва към мен от природата, доколкото ме управлява сила, тласкаща ме отзад.

Докато в духовното развитие няма сила, заставяща да напредваш, там няма насилие. Аз трябва сам да достигна, да събера, да натрупам, да организирам в себе си сила, тласкаща ме напред.

Затова, за да ни помогнат, пребиваващите в егоизма желания за наслаждения, духовно да се движим напред, а ние получаваме наказание, ако не работим – наказание за бездействие.

Ако обърнем внимание на всички наши усещания и разберем, че те идват от Твореца, то това много ни помага по-добре да реагираме и да  напреднем.

Ако във всяко състояние, ние започнем да виждаме отношението на Твореца към нас – наказанието за нашия мързел в работата, то можем по-добре да се подготвим за всяко действие, във всеки миг.

Тогава ние виждаме, че Творецът е винаги Първи, че Той ни приканва към действие и ни направлява, а ние трябва да сме само по-внимателни, за да чуем, че Той говори, тъй като Той работи вътре в нас и според това различаваме детайлите в нашата работа.

Тъй като в цялата ни работа, това съединение между душите е, за да разкрием в него Твореца.

А вътре в това съединение, чувствайки как Творецът ни направлява, започваме да усещаме пряката светлина, отразената светлина и всички действия, които изучаваме в науката кабала – как се осъществяват между нас.

Така Творецът ни подтиква към връзка, за да може желанията ни точно да съответстват на Неговите. И затова, от страна на Твореца това не е наказание, а корекция на нашата посока.

От урок по статията на Рабаш, 18.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е тази затворена система на природата с твърди, непроменими закони, човекът, който се намира вътре в нея, може ли да промени нещо?

Отговор: Не, човек нищо не променя в тази система. Не дай Бог, ако ние бихме били способни да изменим висшата система на природата, ние бихме я съсипали точно така, както своя живот!

Затова ни е дадена най-ограничена част на общата реалност, нейните тесни рамки, черна точка, този свят и погледнете какво ние с това сме направили!

Как ти се приготвяш да управляваш висша система? Кажи благодаря, че не ти дават да правиш това.

В такава степен, колкото можеш да наподобиш Твореца, ти излизаш от своя тесен, черен кръг и ставаш пълноправен участник във висшия свят.

Ако в теб има сила да изпълниш тези закони и действия, както Твореца, Той ще ти предаде властта: моля, управлявай!

И между вас не ще има никаква подялба за власт, тъй като това е Негова цел: твоето сливане с Него, т. е. пълното ти подобие с Него.

От вечерния урок, 06.07.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Казано е: „Сред народа Свой Аз обитавам”. Не може да бъде такова, че Творецът, всишата сила, светлината, напълваща Малхут от света на Безкрайността, да се отнася към някаква отделна нейна част.

Тъй като системата е създадена цялостна, обща, и само във всички нейни общности ще се възцари светлината.

И дори на всички степени на спускане на световете, парцуфим и сфирот отгоре надолу, във всеки един случай системата остава цялостна, съвършена и само степента на свързване между нейните части се намалява.

И затова говорим за спускане на световете – намаляване на степента на свързване между частите на системата. Но количеството на частите остава винаги едно и също.

Докато между нас остава макар и минимална връзка, то има взаимно отдаване – те още се намират в духовното.

Но веднага щом взаимното отдаване се прекрати и те вече не са свързани помежду си като един човек с едно, макар и малко сърце – тази система веднага се оказва в този свят.

И тогава Твореца вече не управлява в нея, а само свети отдалече с обкръжаващата светлина, за да ни пробуди от това разбито състояние и да ни върне обратно към обединение.

От урока по статия на Рабаш, 14.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпроси към постинг Кабалистите – за целта на творението, част 12

Защо Творецът е възложил на нас бремето на творението?

Въпрос: Цитат: ”Тогава (достигнато от тях, самите) съвършенство им става (заслужена) награда за (техния) труд, вложен за постигането на Твореца. И всичкото това (създадено от Твореца зло и възможността за изправянето му на добро) произхожда само от Неговото желание да донесе (на творенията) съвършеното добро.“

Ако сега се опитаме да си представим, отношенията между нас (творението) и Твореца, на какво те ще приличат? На отношението мужду баща и син /родители и дете/, мъж и жена, другари… или това са съвсем други отношения? Прави ли се въобще сметка какво представляват?

Отговор: Ние не можем да си представим нашите отношенията с Твореца, ако се занимаваме с науката Кабала, която ни разкрива Твореца.

Но докато не сме започнали да чувстваме Него явно, както всичко в нашия свят, по-добре е ние да си Го представяме, като добър, но строг Баща.

Filed under: Въпрос-отговор, Творец - Няма коментари→

Най-важно по време на четенето на Книгата „Зоар” е да мислим за връзката между нас, за да станем „като един човек с едно сърце“.

Тъй като светлината, връщаща ни към източника се намира наоколо, всичко зависи от нашите усилия да се съединим един с друг в системата Адам Ришон.

Светлината въздейства точно на разпадналите се връзки между нас. Ако се опитваме да се обединим и не сме способни на това, светлината ни свързва.

В 155-ти пункт от „Въведение към Учението за Десетте Сфирот“ е написано, че обкръжаващата светлина въздейства според силата на желанието да се познае изучаваното.

Какво значи „да се познае изучаваното“? Да познаеш не означава да придобиеш знание, както е в нашия свят.

Тъй като в духовното всичко се постига от връзката, то „да познаеш“ означава да се съединиш, както е казано: „И Адам познал Ева“.

Затова, колкото повече се стремим да се съединим един с друг в желанието за отдаване и любов, толкова повече пробуждаме обкръжаващата светлина, а след това – светлината на мъдростта (ор хохма).

Тази светлина се появява и въздейства само там, където желаем да се съединим и не сме способни на това.

Затова няма смисъл да се опитваме да изучаваме Книгата „Зоар” като наука или мъдрост, защото не разбираме нейния език и за какво се говори в нея. За да разберем, трябва да се намираме в същия свят.

И поради това, трябва да се стремим да се съединим един с друг. Тогава обкръжаващата светлина ще дойде именно в тези места, където липсва връзка между нас, за да ни съедини помежду ни, и в тези възстановени връзки ще усетим свойството отдаване – Твореца, светлината Хасадим, а след това ще разкрием в нея – светлината Хохма.

Затова, желанието да се съединим трябва да предшества нашето учене, и по време на изучаването на „Зоар“ това не трябва да се забравя.

Както казва Баал аСулам в 17-ти пункт от „Предговор към Учението за Десетте Сфирот“: „И затова изучаващият се задължава преди учене да укрепи вярата си“ – в свойството отдаване, което той желае да постигне като резултат от учебните занимания, за да стане то негов живот.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→