Това е идолопоклонничество – да се мисли, че Творецът може да се измени. Казано е: „Аз своето явяване на АВАЯ не съм променял”.

Творецът е построил неизменна система от закони, висшата светлина пребивава в абсолютен покой”. И желанието също е създадено такова – то само се развива от светлината – и все повече усеща/разкрива себе си, сравнявайки се със светлината.

Светлината въздейства на желанието, влиза в него и преминава през всички негови слоеве: 0-1-2-3. И когато достига 4-то ниво (бхина далет) – само тук в нас се появява свободата на избора. Но тя е само в това, да изменим своето отношение. А променяйки отношението, ние променяме и своето усещане.

Ако ти искаш да Го разбереш и да станеш такъв, какъвто е Той, то започваш да чувстваш доброто. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към ТЕС”, че целият ни проблем е само в това, ние да разберем висшето управление.

Ние стоим срещу Природата/Твореца – и към кого можем да проявяваме претенции? Цялата предишна история ние сме се развивали по степените 0-1-2-3, както всяко неживо, растително и животинско, принудени да се развиваме неосъзнато под натиска на страданията или привличането на наслажденията.

Но когато ние достигаме 4-то ниво – сме длъжни да се запознаем с този процес и от него да познаем Изпълняващият всички действия.

Тоест на нас ни е необходимо да се запознаем с Неговата работа, да разберем, какво прави Той, да се обърнем в отдаващи – такива, какъвто е Той. Тогава „по Неговите действия ние ще Го познаем”, А познавайки Го, ние започваме да Го оправдаваме, и ставаме такива, какъвто е Той, тоест издигаме се на неговото ниво.

И всичко това е за сметка на намерението. Това не е просто отношение – благодарение на него ние започваме да опознаваме Твореца и да чувстваме в себе си Неговите действия в техния истински вид.

Когато аз се издигна над своя егоизъм, правя съкращение, екран и отразена светлина, – аз ставам подобен на светлината! Тоест аз започвам да разбирам Неговото истинско отношение към мен.

В обличащата се в мен светлина аз усещам „вкусове” (таамим) – отношението на Твореца към мен: какво Той иска от мен, как Той се отнася към мен. Опознавам Източника, от който идва всичко към мен, и благодарение на това се прилепям към Него. Аз започвам да живея не със своите желания, а с Неговите.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010

[29061]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Баал Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.44: … Разбирането на управлението на Твореца има за причина цялото благо, а неразбирането – причината за цялото зло.

И се получава, че това е полюс, около който се въртят хората, към наказание или към милост.

Ние не разбираме управлението на Твореца, на нас не ни е ясно как Той се отнася към нас. Затова ние през цялото време като че ли искаме от Него: „Е, къде си Ти, добър и творящ добро?“ И какво получаваме в отговор: „Аз съм добър и през цялото време ви нося добро, но какво правите вие с това?!

Вие вземате цялото добро, което Аз ви изпращам, превръщате го в зло и вместо светлина и топла любов, получавате пламъка на пожарите. Вие сте тези, които не обличате светлината Хохма в светлината Хасадим и вместо неговото светене в светлината Хасадим към вас идва разрушителния огън“.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 03.12.2010

[29010]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът ни подложи на такова издевателство: толкова дълго нямаше нито капка дъжд, в резултат на което се разгоря страшен пожар, а точно когато с невероятни усилия го потушиха, на следващия ден започна порой, който само попречи на работата? Ако Творецът управлява всичко, защо не изпрати дъжда по-рано?

Отговор: Тогава попитай: защо Той ни изпрати пожар? Какъв е смисълът да запали пожар, а по-късно да изпрати дъжд и веднага да го потуши? Ако аз обичам някого, не бих го бил, за да го съжалявам по-късно.

Ясно е, че всичко идва от Твореца. В момента, в който самолетите изгасиха пожара – започна дъжд – специално за да ни научи на нещо.

Творецът разпалва пожар, Той го и гаси, а ние трябва да се поучим и да си направим изводи.Намираме се в система, напълно управлявана от висшата светлина и нищо не може да излезе от неговата власт, както е казано: „Сърцата на министрите и царете са изцяло в ръцете на Твореца”.

Природата – това е изцяло Творецът и тук няма никакъв свободен избор. Нашата свобода е само в отношението ни към случващото се.

Ако имам друго отношение – ще има ли пожари или не? С отношението си ти ще промениш своята реалност – това как ти я усещаш.

И вместо да усещаш тази висша светлина, идваща във вид на жестокости /гвурот/, като изгарящ огън, ще я усетиш като топлина от любов. Това зависи само от твоето отношение – дали я обичаш или я ненавиждаш!

Представете си, че сега ви прегръща най-омразният ви човек – ще се вцепените от ужас от тази прегръдка. Но ако вие прегръщате този, когото обичате – има ли разлика?

От Твореца към нас идва само любов, светлина – но ние не я чувстваме и не можем да я приемем. През цялото време отгоре идва светлина, желаеща да напълни общото желание на целия свят и на цялото мироздание. И тази светлина методично придвижва това желание към целта, към подобие на свойствата със самата Себе си.

И ако долу творението се организира по съответния начин – то ще започне да чувства това добро отношение свише. Ако не – тогава ще чувства обратното.

Всичко зависи само от теб! Горе нищо не се променя. Даже когато казваме, че можем нещо да променим с молитвата си – да повдигнем МА”Н, да получим отговор отгоре, МА”Д, донасящ светлина, възвръщаща към източника, която ни променя – всичко това не влияе на въздействието на висшата светлина, идваща постоянно и водеща творението към крайната цел.

Всички промени се случват единствено в нашето усещане. А влакът, независимо от всичко, се движи и нищо не може да го спре или забави.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010

[29067]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако замисълът на Твореца е да доведе човека до целта на сътворяването, какво спечели Той от събитията от последния месец в Израел? Какъв е резултата от тях?

Отговор: Аз не смятам да проверявам доколко народът се е променил. Ние действаме във времева ос: имаше състояние преди пожара, след това лумна огъня, който отнесе човешки животи и унищожи гори, а когато всичко свърши, заваля дъжд.

Какво се промени за това време? – Ти започна да си задаваш въпроса:” Защо този дъжд заваля на следващия ден след като пожара беше загасен? Прилича на насмешка…

По време на пожара така чакахме дъжд, така молехме за него и никакъв отговор. А когато нямаше нужда от него, се изля порой и само навреди.  Ние получихме двоен удар.

Случилото се точно съответства на написаното в Тора: ако Израел не са достойни, дъждове ще се пролеят и не на време и не там, където трябва.

Това е закон на  природата. Отгоре се намира светлината, а отдолу – желанието, което трябва да достигне подобие на светлината. Светлината постоянно въздейства върху желанието и желанието през цялото време се променя.

Творецът има само една проста равносметка: двете състояния – началното и крайното трябва да бъдат като едно. На базата на това Той действа. И след като светлината създава четирите стадии на разпространение на пряката светлина, тя започва да развива всичко вътре в тях.

Творецът няма ответни реакции, това е закон, Природа. Какво искаш от него?… Нима ще се доближиш до действащ вулкан и ще го помолиш:” Приятелю, спри за няколко минути, че искам да мина!”?…

Защо, тогава, си мислиш, че Творецът ще отговори на молбите ти? В такъв случай се поклоняваш на идол. Ти мислиш за Него като за звезди, които биха ти донесли късмет, –  все едно с тяхна помощ можеш да промениш съдбата си. Но ти можеш само малко да погледнеш в бъдещето, да го промениш – не е в твоята власт.

От урока по статия „Слугинята, наследяваща своята госпожа“, 07.12.2010

[29064]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

В нашия свят обкръжаващата среда автоматически въздейства на зърното, което е поставено в почвата и което започва да расте. Така всичко на неживо, растително и животинско ниво в природата си взаимодейства с обкръжението без да има свобода на волята.

Но в духовното ни развитие не e така. Ние трябва да пробудим обкръжението, за да ни въздейства то, така че да има подходяща „температура, влага, минерали и слънчева светлина”.

Ние трябва сами да създадем тези условия – това се нарича повдигане на МАН. Нашето обкръжение е Творецът. А ако си мислиш, че на теб ти влияят приятелите, слънцето, луната или внезапна промяна в настроението – всичко това е Творецът.

Вътре съм аз, моята точка в сърцето, а всичко останало е Творецът, въпреки че Той съществува около мен в различни форми. В края на краищата аз пробуждам Него.

Могат ли приятелите действително да ми повлияят даже ако те крещят и изискват? Каква сила на влияние имат те? Аз съм длъжен да получа силата на духовно влияние. Затова обкръжението само ми изглежда по този начин, докато в действителност, това е Творецът. Така аз Го пробуждам, разкривам Го и говоря с Него.

Затова ако не пробудя това външно влияние, как мога да израствам? Ние не можем да се придвижим по никакъв друг начин освен чрез „пробуждане от долу” (итарута де-летата). Трябва първо да има МАН, искане или търсене, идващо от нас. Написано е: „Човек положи усилия и намери”. Ако не положиш усилия, не ще намериш.

От урока по статията „Тяло и душа“, 23.11.2010

[27437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никой освен Твореца, и аз не съществувам, как мога да Го помоля да стана като Него?

Отговор: Ти молиш Твореца да станеш такъв като Него, именно изхождайки от това, че ти не съществуваш, че все още всичко е Той. Впоследствие, ти ще разкриеш също точката на своето „аз”.

В теб има само една независима точка, която Той ти е дал – точката в сърцето, за да започнеш с нея да строиш своята независимост.

Твоята независимост е именно в това, че ти изискваш от Него да станеш такъв, какъвто е Той. Когато започнеш да молиш, да се нуждаеш да станеш подобен на Него, да придобиеш Неговите сили, – тогава всичко, което ще получиш от Него, ще бъде за твоя сметка.

Защото ти си събрал това желание и си го реализирал. Това и ще бъдеш ти. А всички твои земни желания и свойства, – въобще не се отчитат, сякаш не ги е имало.

Въпрос: Но за да се обърна за помощ към Висшия, аз трябва да знам кой е Той. Как аз строя вътре в себе си този образ на Твореца, към който трябва да се обърна?

Отговор: Образът на Твореца се строи от твоите въпроси, молби и противоречия. Това е форма, противоположна на Твореца, в която постепенно се разкрива Неговият образ.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2010

[26695]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Статията на Баал а-Сулам „Пряко и косвено въздействие на Твореца“. „Ахор ве-кедем цартани“– „Отзад и отпред Ти ще ме обгърнеш“, тоест и в разкриването, и в скриването на Твореца.

Тъй като наистина „Неговото царство властва над всички “ и всичко ще се върне към своя корен, защото „няма място, свободно от Него (в което Той да не е)“. Рразликата е само в това – дали в „настоящето“, или в „бъдещето“.

Тъй като, удостоеният да съедини двата свята, разкрива в „настоящето“ Неговите одеяния, защото всичко случващо се – това е одеяние на разкриването на Шхина.

Всичко, което се случва, от началото до края, идва от Теб и само, за да ми отвори очите и да ме върне към  корена. И няма място, свободно от Твоята власт, за да мога да кажа, че съм действал сам или някой друг е действал за или против мен.

Всичко е изпълнено със светлината на Безкрайността, с Твореца, и значи, няма нито една постъпка, мисъл и действие, което да не се намира под пълното Му управление. И всичко това е само, за да ни доведе до постигането Му – за да се приближим до Него, да го познаем, да се прилепим към Него и да влезем под Неговата  власт.

За да станем като Него, и да тръгнем заедно с Него, приемайки всички Негови действия и повтаряйки всички Негови движения. До такава степен, че аз вече предварително започвам да разпознавам какво се кани да прави Той и искам да го направя преди Него. Излиза, че самият аз искам да бъде така, а Той прави това след мен!

До такова тънко разбиране и усещане стига човек в цялата тази разкриваща му се система, че напълно се обединява с Твореца. Той вече предварително предчувства какво иска Творецът и както малкото дете дърпа напред възрастния за ръката, така и аз придвижвам творението към съвършенството.

Ясно е, че в този случай заличаваме времето. Няма вече минало, настояще и бъдеще. И ние се издигаме в състояние, в което всичко се случва веднага и едновременно. Бъдещето идва, за да смени настоящето.

И това е „настоящето“, т.е. и сега излиза Той в царско одеяние (също: в одеяние на Малхут) и явно показва пред всички, че в никакъв случай „ездачът не е придатък на коня“, и макар отстрани да изглежда, че конят води ездача, всъщност истината е, че конят не се пробужда за никакво движение, освен когато усети управлението и юздата на своя ездач. Това се нарича изграждане на Шхина, и се нарича стадий „лице в лице“.

От 7-мия урок на конгреса, 11.11.2010

[27114]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

„Шамати“, Статия 1. Казано е: „Няма никой освен Него“, което означава, че не съществува никаква друга сила в света, която би могла да направи каквото и да било срещу Твореца.

Съществува една единствена висша сила, управляваща цялото мироздание. А това, което човек вижда – че има неща и сили в света, отричащи съществуването на Висшето управление – т.е. на нас ни се струва, че като че ли в света действат множество противоборстващи си сили, взимащи власт една над друга, и можем да получим помощта на някоя от тях срещу останалите, възползвайки се от това „многовластие” – причината за това е, че такова е желанието на Твореца.

Това е една сила, притежаваща пълната власт, която иска да се загубим сред множество сили и желания, видове и свойства, и от цялата тая бъркотия да започнем сами да събираме тази единствена сила.

Струва ни се, че животът е твърде многостранен и сложен, и ние трябва да го сведем до едно желание, една цел, една действаща сила.

По този начин обикновено обучаваме децата, давайки им като упражнение да съберат и поправят нещо счупено, неготово и непълно – за да го поправят и напълнят сами. Именно така и ние трябва да действаме във всеки един миг от живота си.

Струва ни се, че в живота трябва да се трудим тежко и да полагаме усилия, но ако зад всички тези материални действия направим само едно – допълним висшата сила, за да видим, че само Той действа – повече нищо не би ни било нужно да правим!

Ние работим в материалния свят и произвеждаме множество вещи, но всъщност ние просто се крием от решението на един единствен дребен проблем – да видим, че зад всички тези пречки и дела, мисли и изяснявания, срещу мен стои една сила.

Съществуваме аз и Той, и между нас Той е построил всички тези объркващи ме декорации, за да се добера през тях до него и да почувствам, че те идват именно от него! Това се нарича прояснение.

И ако във всеки един миг от живота си, каквото и да правя: говоря с някого, някой ме напада или, обратно, идва с добро, нещо се случва със здравето ми, с парите, статуса ми, на работа, в семейството – но ако зад всеки един случай аз се постарая да разкрия Твореца, ще започна да съединявам всичко в единна мрежа, все едно бродирам картина.

Аз ще започна да виждам и разкривам тази система на връзките – Неговата програма, отношението към мен посредством всичките тези хора и всевъзможни житейски ситуации.

Аз изведнъж ще разбера какво се е случило в миналото и ще започна да се досещам какво Той ще направи с мен в бъдеще. Той ми открива мъничко какво трябва да направя с един или друг проблем, обучавайки ме като малко дете. И аз трябва да приема този живот само като живот в търсене на Него – да Го търся и намеря! И след всички положени старания винаги да виждам, че „Няма никой, освен Него”, всичко идва само от Него!

До такава степен, че в най-тежките и неприятни ситуации, когато идвам до пълно отчаяние и умора и съвършено не мога да ги свържа с Твореца, аз все пак започвам да ги насочвам към Твореца и да търся – защо всичко това е дошло при мен в такъв вид и откъде. И тогава разкривам колко хубаво е това…

Аз започвам да подреждам всички съставни в обща картина и изведнъж откривам, че Той е устроил всичко това единствено за мое добро, помагайки ми да правя все нови и нови разкрития!

А в крайна сметка откривам, че всичко около мен е една единна свързана мрежа. Неговото отношение към мен посредством цялата вселена и всички висши светове. Обкръжен съм от силовото поле на Неговата любов, в центъра на която се намирам аз. Това се нарича разкриване на Твореца от творението.

От 7-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[27117]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако се занимавам с вътрешна работа и помоля за помощ, как да разпозная отговора?

Отговор: За да ни даде ясни отговори, и като цяло, за да говори с нас и да поддържа непрекъснато общуване, което да може да се провери, идентифицира и почувства, Творецът ни е дал група и Той се намира в нея. Ако се свържеш с групата, ще Го намериш там. Един ден, когато Го срещнеш, ще видиш, че можеш да Го откриеш само в сърцето на връзката с групата.

Творецът се крие зад всички тях и сякаш ти казва: „Добре, сега си се  свързал с всички, а това означава, че си се свързал с Мен.” Той е разбил кли (съсъда), така че като съберем отново парчетата да Го открием. Събирайки разбития съсъд, ние отново сглобяваме и съставяме образа на Твореца пред нас.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26550]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Кой е Творецът? Творецът – това е общото свойство на отдаване и любов. И затова Той е скрит от теб, защото Той е изцяло отдаващ, а ти си егоист, получаващият. И затова ти не Го чувстваш.

Нима Той сам се скрива от теб? Ти си този, който Го скрива и не искаш да Го познаеш! Ти казваш: „Добре, ако Ти би ми дал егоистичното наслаждение, което в момента искам, аз бих се запознал с Теб. Ти желаеш да ме насладиш с отдаване? Е, аз искам да се наслаждавам от получаване!“

Ето в това е целият проблем. Никой не скрива Твореца от теб. Ти се намираш в Него, няма никой освен Него! Но огледай се в какъв свят ти усещаш себе си…

И да отмениш своето его – това не означава да отмениш своите желанията. Това означава само да отмениш егоистичното си намерение заради себе си.

Не ми е нужно в нещо да се ограничавам – трябва просто да огранича собствените си егоистични намерения и да увелича намерението „заради отдаване“. А самото желание ние не засягаме.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 17.11.2010

[26827]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→