Въпрос: На конгреса, ние много искахме да постигнем целта и тогава открихме, че не можем да го направим.

Защо Творецът не отговаря на нашите молитви? Защо не ни дава да се издигнем над планината на егоизма? Защо не ни се отдава да направим това?

Отговор: Творецът е общата сила на отдаването. Той е създал нашата сила за получаване. Двете сили стоят една срещу друга – подобно на стълба, на която са разположени стъпала.

Ако ти съответстваш на по-високо стъпало, тогава се издигаш на него и по този начин напредваш – стъпало след стъпало. Всичко е в твоите ръце. Дали са ти ключ към природата, за да можеш да промениш своята природа по подобие на тази на висшето.

Когато се уподобиш на нея, ти се издигаш, а ако си различен от нея – си оставаш на мястото. Това не зависи от Твореца – Неговото желание е постоянно. Той е Добър и Твори добро. Творецът не се променя – това е абсолютна сила и не може да се промени.

Но, за да ти позволи да се издигнеш, Творецът е разделил целия път на стъпала, на състояния. Всеки път, когато си подобен на висшето стъпало, ти се качваш на него. Още повече се уподобяваш – издигаш се на следващото стъпало.

А между стъпалата трябва да се подготвиш за следващото стъпало. И всеки път се издигаш.

Затова, ти не можеш да се възмущаваш: „Защо Творецът не ми помага? Къде е Той? Къде се изгуби? Какво става?! Колко трябва да направя за Него?!” Няма на кого да се молиш.

Когато се молиш, всъщност съдиш самия себе си – по отношение на същата висша светлина, която свети постоянно и неизменно, еднакво за всички. Всеки може да вземе от нея колкото иска.

За Твореца е казано: „Аз своето АВАЯ не съм променял”, „Няма никой друг освен Него”, „Добър и Творящ добро”. Той не се променя. А ако съотнасяш с Него своите свойства така, сякаш Той може да мисли по един или друг начин, да реагира на твоя плач – всичко това си го измисляш ти.

От древни времена, хората са приписвали на човечеството четири характера на силата на природата – вятър, дъжд, луна, а също и Творец.

Няма нищо такова! Ние работим срещу природата, но кабалистите ни обясняват, че природата, в която съществуваме има свои закони (числовото значение, гематрията на думата „природа” и „Творец” на иврит, е едно и също).

Ние можем да използваме тези закони всеки път все по-високо по нейните стъпала, докато не постигнем всеобхватната природа, наречена ниво на Бина, на Твореца (Елоким).

Затова, аз съм наясно, че ако сега не съм сполучил, то проблемът е в мен. И няма от кого да се страхувам и кого да моля.

Ако говорим, че Творецът властва над нас – това е вярно. А нима природата не властва над нас? И още как! Идва цунами, ураган или друго стихийно бедствие – естествено, че това е власт!

Безусловно, в природата има закони, тъй като действат две противоположни сили – отдаване и получаване, които се намират в непрестанно стълкновение и борба.

Но всичко това се случва по програма, която води към целта на творението. В началото, тези две сили са напълно противоположни една на друга, но постепенно се сближават, докато не се съединят в едно цяло. Такъв е процесът на развитие на природата.

Затова, няма с кой друг да работиш, освен с групата. Чрез нея, ти можеш да промениш себе си и да станеш подобен на природата.

Групата е адаптера между твоето желание, което не ти е подвластно и Твореца, който също не е подвластен на теб. В твоя власт е само групата, обществото, обкръжението и само това ти е дадено да промениш.

Затова, ако искам да променя нещо, а не да напредвам несъзнателно според програмата на природата, водеща цялото творение към единство с Твореца, ако искам сам да напредвам към Него, а не под натиска на безмилостните сили на природата, тогава имам само една възможност – да работя с обкръжението.

От урок по книгата „Зоар”, 17.11.2010

[26815]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпросът „За какво живея” – това е началото на желанието за разкриване на Твореца.

Човек иска да знае. Кой го е родил, къде се намира неговият корен, кой го управлява?! Кой е сътворил всичко това и защо Той ме е създал в тази „обвивка” на този голям свят.

Какво иска Той от мен във всеки един миг, не давайки ми покой и тласкайки ме някъде напред, неизвестно къде?!

Когато всички тези въпроси достигат до нас, те започват да ни тровят целия живот и човек повече не може да съществува без разкриване на Твореца. Така сме устроени, та нали сме създадени от светлината, която е отпечатала себе си в нас, във всичките ни желания.

Всички наши желания са като отливка, обратен отпечатък на светлината. И докато ние не я привлечем и не напълним себе си с тази светлина – няма да се успокоим! До такава степен, че този живот ще започне да ни се струва по-лош от смъртта! Аз ще съм готов на всичко, само и само да получа поне капка от това напълване.

Затова нашата задача е да си изясним как да разкрием Твореца, светлината, и под каква форма можем да се напълним с тях. И това не е просто действие, затова и науката кабала се нарича така „хохмат а-кабала” („мъдростта на получаването”). Това не е като в нашия свят, където, за да утолим жаждата си, трябва само да отворим уста.

Духовното желание не може да бъде утолено директно. То трябва първо да бъде изяснено, защото Творецът не ми го дава наготово и приспособено към светлината.

Той иска аз сам да проверя какво искам, какво представлява светлината и да разбера, че това е най-доброто възможно от всички възможни напълвания! За да опитам всички желания и всички напълвания, да проверя себе си и да кажа: „Не, аз искам само това!”

Творецът е много ревнив и придирчив, Той иска аз да обичам само Него и нищо повече!

И Той проверява това, откривайки ми всичко, което изобщо съществува, а аз трябва да кажа: „Не. Ти все пак си най-добрият от всички способи за напълване, от всички наслаждения! Ти си най-вкусният!“

Написано е: „Вкусете и се убедете колко хубав е Творецът” – затова и този вид напълване се нарича вкус.

От 7-ят урок на конгреса, 10.11.2010

[26423]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Творецът желае да получим наслаждение от Него. Това е Замисълът на творението. Защото ако Той е „Добър и Творящ добро”, на Него не му достига само това, да прави добро на някого. Затова, Той ни е създал от материал, който се нарича „желание за наслаждаване”.

Но от какво трябва да се наслаждаваме? Именно от Него. И когато нашето желание чувства Твореца близък, напълващ го и намиращ се слят с него – то се наслаждава. А когато то се отделя от Твореца, тогава желанието изпитва охладняване към Него – дори страда и усеща опустошеност. Ние винаги усещаме само Твореца!

Ако нашият материал е чувствителен към усещането за Твореца и Неговото присъствие, ако чувства Твореца повече, тогава Го възприема като наслаждение, а ако Го чувства по-малко – тогава Го усеща като страдание.

И това продължава дотогава, докато желанието за наслаждаване от Твореца все повече се отдалечава от Него. И тогава то се оказва в този свят, където няма никаква връзка нито със самото наслаждение, нито с неговият източник.

Необходимостта от такова отдалечаване се състои в това, ние сами да поискаме да се сближим с Него, да се наслаждаваме от Него и да разберем, че няма нищо по-приятно и добро от това, да бъдем слети с Него.

Това взаимно действие се нарича „зивуг” (духовно съединяване), когато ние се включваме един в друг до такава степен, че да не можем да бъдем различени един от друг. Именно до такова съединение трябва да стигнем. И ако придобием правилната потребност, тогава ще започнем да Го чувстваме, да се съединяваме с Него и да усещаме Неговите обятия.

От лекцията „Кабала за народа”, 02.11.2010

[26069]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

„Аз ви наказах с изгнание, но ако кажете, че Аз съм ви оставил, то не, Аз съм с вас” (Книгата Зоар, гл. ”Бехукотай”, п. 49).

Въпреки че ние говорим за действия ”не заради наградата”, всъщност такова действие в природата не може да има.

Ние винаги се нуждаем от възнаграждение като енергия за действие. Наистина, само безумните и малките деца действат безцелно.

Но нашата цел е да достигнем разкриването, да видим истинското състояние, да разберем неговите причини, да осъзнаем своето място. Необходима ни е истината в пълния обем, тук и във всички светове.

Разкриването на тази истина е разкриването на Твореца. Това е нашето възнаграждение. Така и се определя същността на науката кабала: разкриване на Твореца от творенията в този свят.

Ние се устремяваме към най-великата награда, но я намираме не във вид на егоистично напълване, а в своя устрем от лъжа към истина.

Целият ми живот може да изглежда пълен с изобилие, със сладост, с прекалена сладост до прилошаване. Но заедно с това, аз чувствам опустошение, защото истината не е в това. И тогава променям целта: вместо прякото напълване със сладост искам да намеря пълната истина.

Не е лесно да достигна това . На иврит думата истина се състои от три букви: אמת. Алеф – първата буква на азбуката, Мем означава Бина, свойството отдаване, Тав – последната буква на азбуката.

С други думи, всички мои свойства трябва да се сплотят около Бина, намерение заради отдаване, и тогава аз ще разбера какво е това да разкрия Твореца.

Истината е критерий за моето изгнание. Ако виждам, че се намирам в изгнание по отношение на истината, означава, че съм в изгнание по отношение на Твореца.

Нали във финалното, желано състояние ние сме обединени, слети, споени в единен, съвършен, нескончаем зивуг. А това означава, че сега ние двамата пребиваваме в нежелано състояние – с други думи, и аз, и Той се намираме в изгнание.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2010

[25772]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява нашата взаимовръзка?

Отговор: Връзка е, когато аз те гледам и ти започваш да разбираш за какво мисля. Връзка е, когато ти си на десет метра зад мен, а аз чувствам с гърба си, че ти си там.

Има много видове връзки между нас, много полета, в които си взаимодействаме. Електрическо, магнитно, биохимично, поле от желания, мисли, намерения – всички тези полета ни свързват.

Всички живи тела създават около себе си полета и ние взаимодействаме с тези полета. Понякога успяваме да осъществим контакт, а друг път не сме способни  да го направим – всичко зависи от степента на съответствие на нашите полета.

Но има особено поле, което е мощно и високо – духовната връзка между нас. Това поле покрива, обхваща всичко останало и затова се нарича „Творец”.

Именно него трябва да разкрием. Но по същество, всички полета се отнасят към едно универсално поле, което е искал да открие още Айнщайн.

То свързва нашите мисли и желания и чрез него ние си въздействаме един на друг. Ако се концентрирам върху тази възможност, ако поискам да разкрия нашата взаимовръзка, тогава ще установя, че взаимно си влияем и ще я използвам за всеобщата взаимовръзка.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25505]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→

Всъщност, взаимовключването (взаимопроникването – иткалелут, ивр.) това е най-важното действие и няма нищо, което би могло да се сравни с него по значимост. Това произтича от Замисъла на творението.

Творецът, висшата светлина създава желание за наслаждение, което е устремено само към това да се напълни с всичко, което носи в себе си светлината. То буквално е поробено от светлината, усеща я като наслаждение, като живот.

В такава форма това желание все още дори не трябва да се нарича творение, нали в него няма никаква самостоятелност, то напълно зависи от светлината. Затова, като творение, то не съществува, както сянката, която не може да съществува отделно от човека или от някакъв предмет, който да я създава.

Но Творецът желае това творение да стане самостоятелно, такова като Самия Него. За това е необходимо творението да премине много дълъг път, доста по-дълъг, отколкото този, който преминава капката на семето, превръщайки се в жив организъм.

Наистина, творението е създадено като сянката на светлината, като неин отпечатък, като нейна противоположност. Но постепенно, под въздействието на светлината, то започва да се развива.

И цялото му по-нататъшно развитие в процеса на 4-те стадия на разпространение на пряката светлина, възникването на световете: АК, Ацилут, Брия, Ецира, Асия, този свят, спускането на душите в нашия свят и подемът им обратно – става за сметка на взаимовключването на желанието и светлината.

При това творението попива всички свойства на Твореца и става като Него. И нещо повече: тъй като при това то намира по-сложна вътрешна структура, в него се появява възможност да узнае всички детайли на творението в цялата му дълбочина.

По такъв начин творението разкрива това, което е направил в него Творецът. Познавайки себе си, като производно на Висшата светлина, творението познава Твореца. Това се нарича „от Твоите действия ще позная Теб”.

И всичко това е благодарение на това, което се нарича взаимовключване.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[25346]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Разумът е точно този инструмент, който свързва Твореца и творението, в степента на връзката между мен, като творение, и Него, като моя Творец. Разумът се намира помежду ни и не принадлежи нито на Него, нито на мен.

Да притежаваш разум – това значи да бъдеш действието, което се присъединява към Този, който действа, и чрез тази връзка между действие и Действащ, постигайки Неговите действия над мен, аз постигам Него.

Та нали Творецът се нарича „Бо-ре” (което означава „ела и виж”). Тоест аз никога не постигам Неговата същност, а само Неговото отношение към мен, както е казано: „По Твоите действия ще Те познаем”.

Аз изучавам това, което се случва вътре в мен, и търся Твореца зад тези действия – и така Го познавам. Т.е. аз трябва да разкрия корена на всяко свое свойство и състояние и да разбера, че „Няма никой друг, освен Него” и всичко изхожда от Твореца, добрият и творящият добро.

Ако аз разкривам, че всичко идва от Твореца и всичко е само за добро (независимо колко лошо ми се струва) – значи аз съм достигнал корена; и така във всяко едно състояние.

Както в материалните предмети можем да видим мисълта на майстора и да разберем за кого и защо е била създадена тази вещ – по същият начин можем да изследваме творението, в което е заложена цялата информация за Твореца.

Защото всичко, което е било в Неговия замисъл, в разума, Той е въплътил в материята. И чрез всевъзможните форми на материята ние можем да постигнем Неговият разум. Съединението на нашия разум с Неговия разум се нарича сливане на творението с Твореца.

Това значи, че светлината Хохма се облича вътре в светлината Хасадим в тази степен, в която ние сме изправили себе си, за да получаваме от Него светлина без всякакво препятствие и изкривяване от страна на егоизма си.

Ако ние измием своето егоистично желание със светлината Хасадим, то в него може да се облече светлината Хохма, разумът на Твореца. Тоест той влиза в поправените и чисти желания и ние постигаме Неговият разум.

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25214]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Духовността е съвършенство – в нея нищо не се изменя. Но аз виждам промени в нея. Творецът ми изглежда далечен, близък и различен. Ако правилно различа всичко, тогава аз не просто изучавам външната страна на случващото се, а във всичко виждам „Добрия и Творящ добро”, разбирам че „Няма никой освен Него” и всичко се случва единствено вътре в мен.

Но ако всичко в мен се променя, аз трябва да възприема тези изменения като благоприятни за мен и трябва да разбера, че въпреки тях и основно на тях, аз трябва да съм способен да се придържам към моето неизменимо отношение към Твореца. Тогава се получава, че всички мои вътрешни изменения изграждат в мен образа на Твореца по обратен начин – от противопоставянето ми на себе си.

Решимот (духовни гени, записи) непрекъснато ще се изменят в мен, но над тях, с вяра над знанието, аз желая да взема решение, че „Творецът е добър и твори добро и на лоши и на добри” и „Няма никой освен Него”. Излиза, че всички промени се случват в мен, на фона на моите убеждения, че „няма никой освен Него, Добрия, Творящ добро”, обрисуват в мен образа на Твореца. В този случай моето отношение към реалността е правилно. Ако различа неизменимото отношение на Твореца (Добрия и Творящ добро) във всяка моя вътрешна промяна, така аз поправям тези изменения, изпълнявам ги.

Но за разлика от „обикновените хора”, аз не анулирам тези изменения сякаш те не съществуват. Напротив: приемайки и работейки с тях, от всички тези противоположни форми и несъществуващи в Твореца изменения, аз опознавам и разбирам Твореца.

От урока по Книгата Зоар, 17.10.2010

[23924]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява самото възприемане на реалността в Твореца?

Отговор: В Твореца няма възприемане на реалността, защото в Него има само едно свойство – желанието да отдава, отдаване. Самият Той е съвършената реалност.

А ние, възприемайки и рисувайки в себе си обкръжаващата действителност, постигаме  състояние, което е все по-близко до Неговото.

И затова, най-добрата форма на света се образува тогава, когато се поправим дотолкова, че да създадем или проектираме в себе си реалност, преставляваща по себе си единствено Твореца. Такова състояние ще постигнем.

Всички наши филми, всички картини и форми, чрез които преминаваме в нашите поправяния, ние постепенно, на етапи приближаваме към такава реалност, в която има само Творец, както е казано: „Той и Името Му са единни”, „Няма никой освен Него”.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[25134]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако съществува само една душа, то защо са нужни 600 000 души, които трябва да достигнат между себе си поръчителство?

Отговор: Именно от това разделяне на части ние и ще достигнем единната душа. Защото е невъзможно да се постигне, това което е обща душа, без да се премине през разбиването.

За да се разбере тази картина, трябва отначало да се разкрие нейното разбиване и да се опитаме да я съберем обратно. И когато ти се поизмъчиш и разбереш, че не можеш сам да направиш това без висшият, ще разкриеш Този, който може да ти помогне. И заедно с Него ще събереш този „пъзел”.

Тогава ще узнаеш, че Той е направил и разбил общата душа. Направил го е заради теб, за да поставиш разбитите части обратно и да разбереш, как те трябва да са построени и в каква връзка се намират: да кажем сглобяваш автомобил от хиляди зъбни части и трябва да разбереш за какво е нужна всяка част и как трябва да се съедини с останалите и в какъв ред.

А когато го сглобиш тогава разбираш, че за да заработи този двигател му е нужна жизнена сила! А жизнената сила се нарича Творец.

Така по Неговите действия ще познаем Него, а иначе никога не бихме могли да Го разберем.

От урока по статията „600 хиляди души”,25.10.2010

[24866]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→