Въпрос: Как да намерим сили да напредваме? Тъй като с течение на времето усещаме все повече съпротивлениe и все по-малко сили…

Отговор: Това е прекрасно! Ако чувстваш всe по-малко сили – това е помощ свише, за да не си мислиш, че можеш да направиш каквото и да било.

Ако усещаш все по-силно съпротивление – това също е помощ свише, за да видиш, че никога няма да можеш да преодолееш преградите сам.

Това е помощ! Фараонът, египетският Цар, егото, злото начало – това е противоположността на Твореца, Неговата обратна страна – Творецът, специално ти създава този образ.

Защото твоята природа, твоят егоизъм – това е обратният отпечатък на Твореца.Творецът се въплътява в теб и действа, за да те спре. Всичко е от Него! Няма нищо освен Твореца.

Когато говорим, че „Няма никой друг освен Него”, това не означава, че аз съществувам и някой съществува срещу мен. Аз също не съществувам!

Тъй като всички сили в мен, действащи „за” и „срещу”, злите и добрите – всичко това е Той. А кой съм аз? Аз съм точката на изясняването, аз само изяснявам, кое е за и кое е против. От двете Негови форми аз изяснявам с кого желая да бъда.

Творецът – актьор, играещ всички роли, последователно се преобразява ту в добро, ту в зло. Така ти играеш по различен начин с малкото дете, за се научи то да различава едното от другото, да разбере какво си заслужава да бъде. Защото то ще се запознае с доброто само в степента, в която ще опознае злото.

Затова, ако сега усещаш тежест, това го прави Творецът. Ако чувстваш, че не си способен да направиш нищо сам – Той ти дава това усещане. Защо? За да се обърнеш към Него.

Ако искам да науча малкото дете, че трябва да се объща за помощ към мен, аз специално ще правя  нещо да не му се отдава и да се нуждае от мен. Така ние постъпваме във  взаимоотношенията помежду ни.

Да приемем, че искам да ми станеш приятел, да ме уважаваш. Тогава предприемам нещо зад гърба ти, за да почувстваш, че дори и да не искаш, без връзката с мен не можеш да успееш.

Изведнъж разбираш, че аз съм велик, че си длъжен да ме уважаваш, да ме молиш, вече знаеш, че съм велик и че ти зависиш от мен. Аз съм ти създал такъв живот, че ти нямаш избор – идваш при мен и молиш.

Така Творецът постъпва с нас. Разбира се, Той се ръководи не от егоистичното намерение да ни накаже, а от желанието да ни научи и да ни издигне на Своето ниво, в най-доброто състояние, защото Той е наречен „Добър, Творящ добро”.

Но Той действа именно по този начин, създавайки ти всевъзможни беди и проблеми, безпорядък и объркване – постоянно, в света, във всички сфери на живота и във всички светове – за да може накрая ти да поискаш да отидеш при Него, да поискаш помощ и по този начин да се сближиш с Него.

Тогава ще пожелаеш да станеш такъв, какъвто е Той. Защото, когато виждаш че някой е велик, мъдър или притежаващ власт, ти искаш да станеш като него. Не ти е достатъчно просто да получаваш от Него – ти искаш  да си на Неговото място. Именно това прави Творецът с нас.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2010

[26698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо, за сметка на разбиването на екрана, Бина и Малхут са започнали да се разбират по–добре? Как ние, в нашето разбито състояние, да започнем повече да се разбираме помежду си?

Отговор: Има само две свойства в творението – Отдаващ и получаващ. Няма нищо повече. Ние не говорим за Ацмуто  – какво представлява тази Висша сила извън връзката с нас.

Не можем също да говорим над понятието време, тъй като постоянно преценяваме всичко във времеви рамки – до някакъв момент или след него.

Творецът и творението не са включени един в друг, а са изначално противоположни. За да бъдат доведени до единство – до целта на творението, е необходимо по средата да бъде създаден някакъв механизъм, който да ги приближава  един към друг.

Механизмът на тяхното сближаване трябва да се състои и от  двамата. Той трябва да управлява и Твореца, и творението така, че да се смесят, да се включат един в друг. И Творецът да бъде готов да приеме творението, а творението да е готово да включи в себе си свойствата на Твореца, за да има разбиране, осъзнаване и връзка между тях, която постепенно да се разширява.

Представете си два противоположни обекта. Да допуснем, че, аз и ти сме противоположни  един на друг, тоест, че се ненавиждаме. Сега трябва по някакъв начин да стигнем до мир помежду си, да постигнем съвършенство в нашето състояние.

Как да го направим, ако сме напълно противоположни? Това е невозможно! Само чрез някакво средство, което го няма нито в теб, нито в мен, защото ние сме противоположни един на друг.

Как да изградим това средство? Аз давам нещо от себе си, а ти – от теб, и ние изграждаме нещо трето. Но никой от нас, все още няма никакво отношение към третото. Просто го изграждаме – то е напълно откъснато от нас и дори не искаме да знаем, че има нещо общо.

Но ние изграждаме общото като самостоятелно съществуващо, в което всеки от нас влага себе си. И какво от това? Нали и двамата сме противоположни? Какво да направим, за да се свържем? Да разбием всички прегради помежду ни – и тогава ще ги построим отново. Именно това се случва при разбиването.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 20.12.2010

[30295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Нуква (Малхут, женската част) е създадена от желанието за получаване на наслаждение. Зеир Анпин (З”А, мъжката част) – от желание за отдаване. Зеир Анпин – това е Твореца (Кадош Бар Ху), в него няма желание да се наслади, има само желание да отдава и любов.

Нуква напълно се състои от желание да се наслади, и затова е способна да се уподоби на мъжката част само преодолявайки, потискайки своето естествено егоистично желание, съкращавайки и изправяйки го. Така тя постига подобие със З”А, сливане с него.

Затова цялата работа на Нуква, за да достигне сливане с З”А, се състои в това, да вземе пример от него и да бъде негова нуква, женска част, а не да стане такава като него. Да се уподоби на него означава за Нуква да бъде обратна на него, „помощ срещу него”.

Това са дословно две съчетаващи се форми с извити очертания: колкото едната е изпъкнала в някое място, толкова другата е вдлъбната. И всяка се допълва с другата по цялата граница между тях – или „изпъкналостта”, наличието на някакво свойство, или „вдлъбнатината”, отсъствие, недостиг от него.

Затова Нуква трябва да остане „помощ срещу него”, само че нейната работа „срещу” – това е работа заради това, – те двамата да постигнат целта. Колкото повече те работят заедно, толкова повече се изясняват отношенията между тях, общата цел, свойствата на всеки от тях, противоположността на другия.

А работата им се заключава в това, че те трябва да се допълнят един друг. И само в третия – в Твореца, в Бина, където те се издигат, съединяват се помежду си в ЗО”Н, само заради това, за да се издигнат в Бина, – там те намират съвършенството. Защото съвършенството е възможно само в случай, че те постигнат връзка с Бина в своето взаимно съединение.

Тук се крие много тънък, основополагащ момент, свързан с природата на Твореца и природата на творението. Да се уподоби на Твореца – за творението означава само да допълни себе си до висшия, а не да вземе пример от него и да стане точно както Него. Аз съм подобен на него в отдаването, но аз съм подобен на Него – изхождайки от своите свойства, от своята природа.

Затова творението остава „помощ срещу него”, и именно благодарение на това се постига съвършенство, независимост на всеки, собствен статус, и двамата са достойни за уважение. Творението не се разтваря и не изчезва в Твореца, а Го допълва по своята противоположност, и именно за сметка на творението се разкрива Творецът.

Творецът със своята „вдлъбнатост”, отсъствие на някакво свойство, дава на творението възможност да изрази себе си и да Го допълни със своята „изпъкналост” – наличие на неговите свойства (условно като контакт и щепсел) и обратно. Така те работят заедно.

С това допълване те постигат взаимно съвършенство. Нито един не може без другия. Творецът се нуждае от творението, а творението  – от Твореца. И само във взаимното допълване, по средата между тях, те постигат съвършенството.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 19.12.2010

[30178]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

В „Предисловие към ТЕС”, (т.4) Баал аСулам пише: „Творецът полага ръката на човека върху хубава съдба. А изборът на човека се състои само в укрепването.”

Творецът довежда човека при другарите, при ученето, а останалото зависи от него. Не чакай някой да свърши работата вместо теб. Ти сам трябва да разкриеш всички средства и правилно да ги изградиш.

„Но аз все още нищо не разбирам! Не мога да уча, не знам как да се отнасям с другарите, обърквам се във вътрешното и външното…” Да се оплакваш можеш на мама, а към закона на творението претенции не можеш да предявяваш. Това е точно толкова безмислено, колкото да се противиш на закона за гравитацията.

Творецът е закон на природата, абсолютно отдаване. Ако му съответстваш – ти е добре, а ако не – чувстваш се зле в съответната степен. Освен това и едното, и другото се намират в корелация с нивото на твоето развитие. По същия начин, и в нашия свят се отнасяш различно към малките и подрастващите, към възрастните и старците.

Представяйки си Твореца превратно, ние му приписваме някаква човечност, надаряваме го с чувства, присъщи на самите нас. Опитваме се да Го „пречупим”, надявайки се, че Той ще размисли. Това е много сериозен недостатък, произтичащ от нашата егоистична природа.

От векове, хората правят една и съща грешка – пренасят своите качества върху заобикалящия ги свят. Дори от домашните животни изискваме обичайна реакция. И изобщо, от всички нива на природата, включително от човешкото, ние очакваме подобие на себе си, съответствие на нашите представи.

По това, науката кабала се отличава принципиално от всички религии и вярвания. Казано е: „Законът е даден и не го пристъпвай”, „Аз себе си не съм променял”. Висшата светлина се намира в абсолютен покой, а всички промени стават в съсъдите. Или моля Твореца да се промени, или знам, че трябва аз да се променя.

Моята молитва е „завързана” за мен. Да се молиш означава да съдиш себе си и да се променяш. Само така ще предизвикам реакция от страна на неизменния закон. В това се състои цялата работа.

Религиите не говорят за преобразяването на човека, а ми предлагат да „подкупя” Твореца с механични действия или със страстна молба. Хората се надяват, че това ще им помогне въпреки, че историята свидетелства за обратното.

А кабала казва, че  трябва да се промениш ти – и никой друг. Продължавай да се обръщаш към Твореца както по-рано, само че по абсолютно различна причина: такава е волята Му и ти правиш това въпреки желанието си.

Ти стоиш сред светлината. Променяйки себе си и уподобявайки се по свойства на нея, започваш да възприемаш нейното влияние, което по-рано е оставало извън твоите усещания. Ставаш съсъд за светлината и растеш, докато тя не те напълни изцяло.

Да жадуваш висшата светлина, не означава да чакаш милост от някъде. Направи вътрешно движение към нея, пожелай да се промениш и тя ще окаже върху теб своето въздействие. Всички промени в светлината, които виждаме, са всъщност промени в самите нас.

От урока по статията на Рабаш, 17.12.2010

[30067]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Творецът е пожелал да създаде творение, което да бъде точно като Него. Именно това е истинско благодеяние. Защо творението не е станало веднага подобно на Твореца? Защото то трябва да изгради себе си само.

Връзката между Твореца и творението се осъществява чрез получаване и отдаване. Творецът е готов да дава на творението напълване. А освен това, Той предоставя възможност на творението, да отговори със същото.

Колкото по-важен е Творецът в очите на творението, толкова повече то може да Му даде. В резултат, то ще стане наистина самостоятелно и равно на Твореца.

По такъв начин, между тях се установява пълна взаимовръзка. Човек получава напълване, изкачвайки се на стъпалото на Твореца, но само ако иска да се уподоби на Него.

Това допълнително желание, което трябва да придобием, се нарича стремеж. То възниква от разкриването на важността на Твореца.

Както е и в нашия свят – ако някой е важен в моите очи, аз се стремя да му дам нещо. Например, детето е важно за своите родители, и те му подаряват подаръци.

Излиза, че трябва постоянно да работя над осъзнаването на важността на това стъпало, на това свойство, което се нарича „Творец“. Така постигаме подобие с Твореца, придобивайки по естествен начин онова, което е важно за нас – свойството отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

В последно време често слушаме за различни бедствия и природни катаклизми: за наводнения и снежни бури в Европа, за пожари в Русия, за урагани в САЩ и за други безчинства на природата.

Сега и ние почувствахме това върху себе си, а специалистите в тази област прогнозират, че света го чакат трудни времена, защото започналото глобално затопляне на климата носи със себе си големи проблеми.

Защо това е така? Защото ние съществуваме в природата, а гематриите на думите „природа” и „Творец” са еднакви.

Баал Сулам в статията си „Светът” обяснява, че трябва да се отнасяме към Твореца като към закон на природата и да не считаме, че Той може да се промени, ако Го помолим за това. Мъдреците кабалисти искат да изкоренят в нас тази илюзия, за да спрем да вярваме в това, че съществува изменение от страна на Твореца.

Защото Той изначално е добър и Творящ добро и неизменен и Неговото отношение към нас е неизменно. Именно чрез Него към нас снизхожда добрата светлина, която отслабва, преминавайки през световете/ скритията, а ние я получаваме в своите усещания.

Но когато получаваме тази светлина, Той преминава през нашата природа, обратна Нему, напълно насочена към получаване.

И цялото това добро, низхождащо към нас, след това се превръща в зло в съответствие с това колко аз съм Му противоположен по свойства, защото Той е отдаване и любов, а аз съм получаване и ненавист.

Ето защо в съответствие с тази разлика аз усещам неговото добро влияние като зло в най-различни проявления.

Всички мои желания са толкова егоистични по природа, че за тяхното удовлетворение аз съм готов да използвам целия свят.

А доколкото аз го използвам само за самонаслаждение, то от поколение в поколение, година след година, ставайки все по-чувствителен, по-развит и зависим, аз ще страдам все повече и повече.

В настоящето столетие човечеството е дошло до състояние, когато не знае накъде да върви занапред и как да излезе от задънената улица, в която само се е вкарало. И понеже живеем в глобален свят, то сме зависими един от друг във всичко, а нашето его ни огражда и отделя.

И когато свише към нас снизхожда изобилие от добро, то не е предназначено за някого конкретно, а за общото интегрално его, така че ние подготвяме още по-големи удари за себе си.

И въпреки че се стараем да го избегнем, но, както пише Баал Сулам, природата или Творецът все едно ще победят и ще ни задължат да приемем и осъществим закона за равновесие с Него.

Науката кабала ни обяснява този закон много просто. Тя казва, че Творецът въздейства върху нас, а между Него и нас съществува система от светове/ филтри, целта на които е да пропускат светлината на Твореца избирателно.

Законът, съгласно който тази система работи от Твореца към нас и от нас към Твореца, се нарича закон за подобие на свойствата или закон на равновесието.

Излиза, че в степента, в която получаваме въздействие от Твореца, в същата степен ние сме длъжни да Му съответстваме и да Му отдаваме, за да се съблюдава това равновесие.

И понеже Творецът непрекъснато засилва своето влияние върху нас, то и ние трябва все повече и повече да се поправяме. Именно с тази цел нашето его все повече расте по определена формула и съгласно тази формула се осъществява влияние от страна на Твореца.

Но ако обърнем егото си в отдаване, то ще дойдем до съответствие с Него и тогава равновесието ще се съблюдава.

И колкото и да ни въздейства Той, ние ще възприемаме това правилно. Той на мен, а аз на Него.

Тоест изменението на нашата природа, егоистичните желания, на отдаване и любов, грижа и внимание към другите – това е и решението на проблемите.

По този начин ще дойдем до общото равновесие: природата ще се успокои и човечеството ще започне да се чувства другояче.

Освен това ние ще разкрием висшето измерение, висшия свят, и ще открием, че цялата система от филтри/ светове съществува в нас, а ние се намираме в съответствие с Твореца, в подобие на свойствата и в сливане с Него.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа“, 07.12.2010

[29612]

Filed under: Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Струва ни се странно защо Творецът, създал този свят и обладаващ всички възможности, се нуждае от нашата помощ. Но Той зависи от нас – както майката зависи от своето дете.

Ако ние бяхме на неживо, растително или животинско ниво, тогава наистина Той би ни управлявал  100 -процентно.

Но ако Той иска да ни отгледа до стъпало „човек“, до своето ниво, то не може да ни даде всичко наготово, ние трябва да развиваме разума и чувствата си със собствени сили.

Защото израстването става за сметка на нашето лично участие. Доколкото сам участвам – раста, ако не участвам – няма да порасна. Това се нарича да бъдеш човек!

Ако бях просто животно, просто бих получавал от него и щях все повече да затлъстявам. Но човекът е качествено нова степен, която може да порасне само в резултат на собствените си изяснявания, анализ и синтез, в стремеж да се уподоби на Твореца. Само за сметка на това аз раста.

И се получава, че Творецът чака – той тук зависи от мен! Ако детето не иска да се учи и да получава знания, за да премине от един клас в друг, не си пише домашните и се проваля на изпитите, то учителите нищо не могат да направят. И тук всичко зависи не от Твореца, а от човека.

Това е единственото, което Той не може да направи вместо теб – иначе ти няма да пораснеш. Степента „говорещ” човек е длъжна да израсне в нас, в резултат на собствената ни предварителна работа, изяснявания, разбиране, разум.

Ние трябва сами да вложим ума и сърцето си, а не да чакаме кога Творецът ще направи от нас човек. Човешката степен е невъзможно да бъде дадена отвън – тя трябва да бъде завоювана отдолу, отвътре.

Светлината може само да ускори нашето развитие – до получаване на точка в сърцето. А всички желания над нея ние трябва да изработим сами. Защото ако Творецът те облече в готов човешки образ – ще се получи маймуна,  а не човек.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29267]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз искам да стана партньор в работата на Твореца, какво трябва да направя, за да се съгласи Той?

Отговор: Щом си съгласен – значи вече си Негов партньор. Повече нищо не е нужно, Творецът винаги е съгласен.

Само че – ти избираш Него, не защото Той е най-силният, най-умният, най- изгодният партньор, а защото искаш да му станеш истински помощник: да вървиш по същия път към целта, която Той е определил, съгласно неговите условия. Това значи, че ти вече се намираш в отдаване (хафец хесед).

Ако аз отивам при Твореца и моля да стана Негов партньор – това значи, че съм се издигнал над своето его и напълно съм влязъл в състояние „отдаване заради отдаване”.

Оставил съм желанията от този свят на ниво насъщното и необходимото и съм се издигнал над тях заедно с точката в сърцето си. Близо до нея е израстнала цяла планина от ненавист (планината Синай) – моето его, и аз, заедно с точката си, съм се изкачил на тази планина.

Сега аз стоя на нейния връх като съвършена Бина, „хафец хесед”. И, достигайки до тази точка, мога да кажа на Твореца, че искам да стана Негов партньор. Готов съм, сега ми дай работа!

И той казва: „Ти искаш да работиш – заповядай. Ще вземем с теб цялата тази планина от ненавист, ще започнем малко по малко да избираме желания от нея и да ги използваме, за да отдаваме на другите.

Да бъдеш партньор на Твореца – значи да се стремиш да станеш като Него. Творецът ми дава светлина и казва: „Използвай своето его, за да предадеш светлината на другите, и ще бъдеш подобен на Мен. А Аз ще отгледам твоето желание, ще го увелича така, че ти да се се издигнеш на моята височина и също да можеш да отдаваш. Тогава ще бъдеш мой партньор във всичко”.

Желанията принадлежат на другите, а светлината е моя. Затова аз трябва да се отделя от своите желания заради себе си, да се включа в чуждите желания и да използвам своите само с цел да напълвам другите.

Майката има свои желания и всички възможности – светът й принадлежи, но тя ги използва само за да отдава на детето си, съобразявайки се с неговото желание.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29276]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как да стана помощник на Твореца, и защо Твореца не е в състояние сам да даде светлина на другите и се нуждае от помощта ми?

Отговор: Ако ти се издигнеш над егото си и поискаш да го използваш за да отдаваш на другите, тогава Творецът ще работи заедно с теб.

Той ще ти даде цялата светлина, за да я предадеш на другите. Той не може да им даде нищо – а ти можеш! Ти ще станеш негов равноправен партньор, все едно всички останали хора са негови любими деца, но Той може да им даде светлина само чрез теб.

Но ти сега не искаш да правиш това и затова се намирате в противопоставяне един на друг. Цялото мироздание, целия свят, цялото човечество – това са деца на Твореца, които страдат заради теб!

Ако ти поискаш да им помогнеш, Твореца ще ти даде всичко – само отдавай. Вие ще бъдете равноправни партньори, ти ще Му помагаш – представяш ли си, каква чест и мощ е това.

Ще имаш достъп до цялата светлина, но ще вземеш само толкова, колкото можеш да дадеш на другите. Другите хора – това са Шхина, Малхут. А ти ще се обединиш с Твореца, Зеир Анпин и твоята извисеност ще се определи от величината на егото, което използваш за да отдаваш.

Той иска да те направи подобен на Себе си, за да станете партньори. Да бъдеш същия като Него – това е истинско наслаждение. Той иска да направи това с теб и с всички останали.

Но всеки има цял свят за отдаване. Колкото души има – толкова и светове. Всеки има свой свят, Малхут на света Ацилут, своя Шхина. Струва ти се, че другия до теб страда, но този, който виждаш се намира вътре в теб. Ти не го познаваш истински!

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка „, 09.12.2010

[29270]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че всеки, в крайна сметка, трябва да разкрие формулата на равновесие с природата.

Но нима кабала иска да превърне всеки човек в учен – изследовател, заставяйки го да открие формулата на природата?

Отговор: Но това е много проста формула!  Всеки от нас се намира вътре в природата и се стреми към комфорт.

Равновесието е именно решението на уравнението, разкриване на формулата на нашето комфортно състояние: колко топло ми е нужно, колко влажност, храна, покрив над главата, семейство и деца, надеждно място за работа и т.н. Това в нашия свят се нарича да постигнеш равновесие с природата, да удовлетвориш всичките си желания .

А природата ме развива по такъв начин, че това равновесие през цялото време се нарушава  – и аз трябва отново и отново да се опитвам да го намеря, като напредвам.

През цялото време търсим равновесието. Дори когато човек се бори за власт или за милиарди долара – той прави това, защото усеща такава потребност в себе си, която иска да напълни, да приведе в равновесие, за да се успокои.

Затова развитието, за което говори науката кабала е най-нормалното и естествено развитие за всеки човек в този свят. Но  всеки има своя формула за постигане на това равновесие. Равновесие означава, че на мен ми е толкова добре, че по-добре от това не може да бъде!

Това се нарича край на поправянето (Гмар тикун), когато всичките желания са поправени, т.е. изцяло напълнени, всяко с това, което иска!

Не трябва да търся някаква неясна формула от природата! Ако достигам съвършено комфортно състояние, в което вече нищо не искам да изменям – това означава, че съм открил общата формула на равновесие в природата!

Т.е. откривам, че мога да бъда голям и преуспяващ и тази форма, която разкривам сега се нарича „Творец“ или природа. Сякаш съм расъл, расъл и най-накрая съм пораснал и съм станал цар и виждам: ето моя дворец, ето армията, ето народа.

Когато човек усеща, че е достигнал до цялостно напълване – това означава, че е открил формулата, какво означава да бъдеш Творец.

От урока по статията „Прислужница, наследяваща своята господарка “, 08.12.2010

[29178]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→