В мирозданието няма нищо ново. Творецът е неизменен. Всичко е било изначално направено и завършено, и в нищо няма недостатък.

В такъв случай, какво трябва да добавим ние, да допълним в творението?

В Тора е казано, че след като сътворил света, Бог погледнал, видял и казал: „Много е добре”. Нима преди това, Той не е видял и не е знаел това? Нима, едва след като е завършил действието се е убедил, че всичко се е получило добре? Защо мъдреците ни разказват за това с такива думи?

В света действа само една Сила – Творецът. Ние не говорим за онова, което е било преди сътворяването на света, защото сами постигаме реалността от страна на творението. Никога не можем да постигнем това, което предшества неговото битие.

Ние действаме според принципа: „по Твоите действия ще Те познаем”, „всеки отрича съгласно своя недостатък”. Разкривайки Твореца (Боре), винаги стигаме до Него чрез собствените си свойства, което се нарича: „ела и виж” (бо-ре).

А това означава, че става дума не за разкриването на някаква сила сама по себе си, а за творението, което разкрива тази сила в себе си.

С тази цел, на творението трябва да се придаде усещане и разбиране за това, какво представлява самото то, къде се намира, кой го е породил, сътворил, а също и други детайли на възприятието, отразяващи неговия статут. И затова, докато не разкрие цялото благо на Твореца, творението преживява промени.

Всички тези промени произтичат от края на действието, който се крие в първоначалния замисъл. Творецът, изначално желае творението да стане подобно на Него и да пребивава в най-доброто състояние. Тази начална за Твореца точка, трябва да стане крайна точка за творението. И когато двете са споени заедно, оттук всичко се развива и открива – по отношение на творението.

От Твореца изхожда само пълно милосърдие, всички процеси произтичат от Неговата абсолютна любов. Той вече усеща творението в крайното му състояние. Но в самото творение, всички стъпала, сили и постижения трябва да се развиват последователно. За него е необходимо да премине през различни противоположни състояния, за да познае Твореца и себе си.

Към крайната точка на равенство и единство с Твореца, творението трябва да прибави своето Аз, което ще участва пълноценно в съвършеното състояние.

Ето защо е казано, че крайното състояние се различава „620 пъти” от началното. Защото творението внася в него цялото си желание, разбиране, осъзнаване, всички свои чувства и усещания. И тогава, то става пълноправен партньор, който е подобен на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 12.01.2011

[32613]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Понякога казвате, че единственото, което трябва да направим, е да се прилепим към Твореца, а понякога, че най-важното е да се съединим с групата…

Отговор: Твоят път към Твореца минава през групата. Това е средството да Го постигнеш. Иначе изобщо няма за какво да говорим.

Например, на мен ми казват, че трябва да отида в Йерусалим, само че не ми обясняват как: с влак, с автобус, с кола, на магаре или пеша.

Така и ние казваме: „Ти си длъжен да се съединиш с Твореца”. На теб автоматично трябва да ти е ясно, че ако не се съединиш с групата, няма да намериш Твореца.

Защото ти можеш да Го разкриеш само като форма, облечена в материя. И къде е тази материя? – В съединението между всички. Там, където първоначално ще разкриеш ненавист, по-късно ще откриеш единство, което се нарича Творец.

Oт урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31982]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

В действителността няма нищо друго освен сили. Но те могат да контактуват с нас по определен начин с нашите органи на възприятие, и затова ние успяваме да си ги представим и почувстваме, да ги разберем и да започнем да ги използваме, установявайки връзка с тях.

Но тази сила е съществувала и преди. Всички тези форми, на нейната проява действат само относително нас, с цел да ни разкрият най-първата, единствената Сила, която не притежава никакво одеяние.

Душата – това е също сила, която е непостижима за нас, ако не е облечена в някакво одеяние, във форма, която ние ще сме способни да усетим.

И в тази мярка, в която ние сме поправени, виждаме, как всички преходни форми, в които сме усетили тези сили: твърдо или втечнено тяло, въздух или въобще пустота – всичко това са били преминати от нас въображаеми етапи по пътя на постижението. Но те съществуват само в нашето въображение!

Поради това, че сме се намирали в нашето егоистично желание, то сме били принудени да усещаме тази единствена висша сила в такава форма, в такова “одеяние“, адаптирано за възприятието на нашия егоизъм.

А когато нашето желание да се насладим се поправи и достигне  до своята истинска форма “заради отдаване“, тогава ние ще видим, че всички предишни форми са били само илюзии, призвани да ни помогнат в постигането на поправеното състояние.

На нас ни е нужен целият този път, всички преминати от нас форми, защото те ни учат на познание на Твореца. За сметка на всички изпълнени от нас действия, ние започваме да разбираме, Неговият замисъл спрямо нас, Неговото желание, Неговата любов.

“По действията Му ще Го познаем“, чрез всички тези въображаеми форми, които ние преминаваме, изкачвайки се по 125-те степени, чрез всички светове/скрития. Всичко това е илюзия, скриваща Твореца, но точно благодарение на нея, ние накрая ще Го познаем.

Без да вземем предвид всички преминати крачки и да ги съединим всички в една обща картина, не е възможно да получим никакъв образ на Твореца. Защото ние – творенията, сме обратни на Твореца, и неспособни да постигнем самия Него.

От урока по статията „Кабала и философия“, 04.01.2011

[31748]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Аз разбирам, че Зоар говори само за духовния свят. Заедно с това съществува законът за клоните и корените. И освен това, материалният свят – това е отпечатъка на духовния. Така че, в какво все пак е връзката между тях?

Отговор: В природата има само две сили или две свойства – получаване и отдаване. Всички възможни съединения и връзки между тях ни създават тяхната съвместна, обща форма.

Ако в тази обща форма има желание да получаваш за себе си – това е обратния отпечатък на Твореца, а ако в нея има желание за отдаване – това е пряко копие на Твореца. Повече нищо не съществува. Затова ние говорим, че няма никого освен Него, и въобще, че съществува само Той.

А кои сме ние? Ние сме тези, които желаят да разпознаят тези противоположни или подобни на Твореца форми. Тези форми строят в нас, показват ни на нашия вътрешен екран образа на Твореца.

Защото ние не можем да видим силата сама по себе си, доколкото силата – това е форма извън материята, подобна на електричеството. Аз мога да кажа за наличие на електричеството, само ако то привежда в действие някакъв уред, – само по резултата.

Аз не зная, какво е Твореца. Но Неговата форма аз мога да постигна и съгласно това да видя, да осъществя. И самия аз също съществувам в този свят, в който постигам формата на Твореца.

Зоар говори за това, какви форми на Твореца аз постигам – лоши или хубави, по-добри или по-лоши. Нима от Твореца аз постигам лоши форми?! Да, защото аз съм постигащият, а „всеки съди в степента на своята неизправност”.

Аз постигам на своя вътрешен екран общите форми между това, доколко аз мога да бъда в противоположните свойства. – и това, доколко аз съм способен да се уподобя на Твореца. Именно този контраст постигам, и той ми създава образа на Твореца.

В този образ винаги има две различия – за и против, добро и зло, светлина и тъмнина. Аз постигам разликата между тях, а без нея в мен няма усещане, защото съм творение.

Във всевъзможни такива форми, напомнящи ни земни картини, Зоар ни представя съчетаването на силите – Хасадим и Хохма, получаване и отдаване, които ми създават образа на Твореца. Но този образ те ми създават, защото в моето желание, в моите усещания за Твореца ми се представят за сега в такива неизправени форми.

Може да възникне въпроса: но защо Зоар ми рисува това в такъв земен вид? – Доколкото Творецът изначално ни е привел в тази въображаема реалност, където ние също си го представяме като наш свят с неживата природа, растенията, животните и хората, в който ние съществуваме, свързани помежду си.

И целият този сън, който сега виждаме, е предназначен само за това, – от него и по-нататък ние да се издигнем към истинската картина на реалността.

Иначе ние нямаше да имаме такава възможност. Защото на нас ни е необходима мярка за измерване, някаква основа, с която ние можем да започнем. Някакво изходно състояние трябва да има. Такова изходно състояние е този свят.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 04.12.2010

[31731]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Ако Творецът иска да ни доведе към своето подобие, то как Той може да пробуди в нас усещането за Неговото величие, ценността на свойството отдаване, за да ни се прииска да променим своето състояние за Неговото?

Не ни остава избор, на нас ще ни се наложи да се издигаме по стъпалата и винаги да се стараем да предпочетем по-високата степен пред своето текущо състояние.

И затова Творецът не може да ни открие своята любов! Защото, ако любовта се разкрие, това на мига ще унищожи цялата стълба – цялата разлика между степените. Детето – е главата на семейството и си мисли, че всичко е за него, изисквайки от родителите си. То се ползва от тяхната любов!

Ако то се намира някъде на чуждо място, ще се държи по съвсем друг начин, няма да изисква така, както вкъщи. То ще се стеснява, ще се бои. А в къщи – няма нито срам, нито страх!

И затова, ако Творецът ни разкрие своята любов, ние ще сме като децата, никога няма да можем да оценим Неговото величие и да се издигнем до Него. В нашия свят на нас ни действа природният инстинкт, заставящ ни да растем и да се развиваме. Но в духовния свят не съществува такъв животински инстинкт! Ние трябва сами да получим това желание.

А ако Творецът ни се открие като любящ – ние ще Го пренебрегваме във всичко… И затова Той трябва да се скрие, за да ни даде възможност да се развием и да оценим Неговото величие – в тъмнина. При светлината ние не бихме могли да направим това.

Именно затова се оплакват нечистите сили (клипот), които биха искали да разкрият Твореца още преди получаването на екран. Но тогава в нас въобще не би останала никаква възможност да постигнем отдаването.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31629]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Докато не си изясним нашето желание за наслаждение, ние не разкриваме в него цялата система от връзки и съставящи го свойства – то ни се струва просто желание, което не представлява нищо особено.

Но, когато започне да се разкрива неговата дълбочина, виждаме доколко тази система е сложна.

Така, в квантовата физика учените проникват все по-дълбоко навътре в материята, всеки път разкривайки цял свят вътре в по-малките елементарни частици, които преди са били смятани за неделими.

По същия начин, и ние проникваме все по-дълбоко в желанието за наслаждение. Но какво виждаме в него? Виждаме как висшата светлина, създала желанието за наслаждение, е въздейтвала върху него и е създала четирите стадия на пряката светлина. И в тези четири стадия, тъй като светлината е влязла вътре в желанието за наслаждение, тя изгражда собствена структура.

В самото желание за наслаждение няма нищо освен желание. Но светлината създава в него разлики според петте стадия на авиюта/дебелината на желанието (шореш, алеф, бет, гимел, далет), сфирот, светове, парцуфим, линии, безкрайно множество видове връзки и форми, всяка от които има свои характерни особености. Безкрайно многообразие от разлики – и всички те идват от светлината.

Затова, колкото повече навлизаме в желанието за наслаждение, толкова повече разкриваме светлината, Твореца, Неговата природа. Но Го разкриваме от материала, от желанието за наслаждение – и това се нарича „форма, облечена в материя”.

Ние разкриваме не самия Творец, а действията, които Той е извършил в материала и от тях Го познаваме, както е казано: „От Твоите действия ще Те позная”.

Проникваме в самия материал. Творецът е внесъл Себе си във вътрешността на материала, а ние разкриваме себе си, намиращи се в същия материал – и там се срещаме с Твореца. Затова, Ацмуто остава непознаваем.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.01.2011

[31501]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да усещаш светлината?

Отговор: Усещането на светлината е усещане на наслаждение. В този свят аз мога да се наслаждавам от различни неща, които са ми приятни или неприятни, в зависимост от моето настроение. Веднъж ми е приятно, когато лежа в леглото и не искам да стана да присъствам на урока, а друг път нямам търпение да скоча от него, но не ми позволяват и ми казват да остана в леглото за още една седмица докато оздравея.

С други думи, това не е пълна наслада, така както сладостта, мекотата или топлотата – всички те са ограничени, условни понятия. Понякога те ми дават наслада, а друг път съвсем противоположното чувство.

Общото наслаждение, което чувстваме в нашето общо желание за наслада (желанието за получаване) се нарича „светлина”. Това е така, защото светлината, която е съществувала изначално, е създала нашето желание, съсъд, и сега желанието получава наслада, когато светлината го напълва или го разкрива. Така сме устроени! Затова, когато светлината напусне желанието, тя плаче и иска да го върне обратно. Така е създадено цялото творение.

Но Творецът иска ти сам да желаеш светлината, а не само да я получиш и да се насладиш. Освен наслаждението, което чувстваш, Той желае в теб да има разбиране и осезание за светлината: От къде идва? Какъв е нейният източник? Защо те е създал и какво иска от теб? Това е така сякаш светлината иска да ти покаже: „Погледни от каква далечна звезда съм дошла; там всичко е прекрасно и добро, а аз искам да те взема със себе си!”

Затова тя се скрива от теб и започва чрез всякакви косвени действия да ти привлича вниманието от всички страни. Тя си играе с теб, докато ти пожелаеш да узнаеш източника, от който тя идва, вместо да преследваш удоволствието, което може тя да даде и въпреки наслаждението, което тя дава.

В действителност, ако желаеш да достигнеш до нея, до нейния „дом”, това означава, че ти обичаш Него, а не просто наслаждението, което Той ти изпраща да почувстваш. Ти трябва да Го обичаш толкова много, че да бъдеш готов да „излетиш” до това място, до тази „звезда”, от която Той е дошъл, и никога да не се разделяш с Него. И ти го правиш, въпреки че напълно се отричаш от наслаждението, за да Му покажеш колко много Го обичаш.

От урока по статията „Кабала и философия”, 30.12.2010

[31306]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1989г., статия 2, „Голям или малък грях в духовната работа”:

Величината на отдаването зависи от този, на когото даваме. Ако човек дава нещо малко на царя, то това е малка работа.

Но ако човек дава нещо велико на царя, неговото отдаване придобива важност и му доставя голямо удоволствие.

Въпрос: Опитвайки се да си представя, че аз отдавам на великия Цар, аз чувствам, че лъжа себе си. Какво да правя?

Отговор: Всичко е правилно. Преди всичко, важността зависи само от теб. Творецът съществува, а ти Го разкриваш или не Го разкриваш. Това зависи от теб. Имаш ли „датчик”, за да го разпознаеш? В това е целият проблем.

А и въобще, какво е това – важност на Твореца? Рабаш привежда думите на Рамбам за това, че в началото на пътя човек се намира в процес под название ло-лишма. С други думи, Царят е важен за мен, ако сближавайки се с Него, аз придобивам повече. Както е прието в нашия свят, аз претеглям Неговата важност съгласно наслаждението, което мога да получа от Него.

Какво друго би ме заставило да премина към другите ценности? Светлината, възвръщаща към Източника. Ако посредством групата аз се старая да мисля за промяната, която трябва да стане в мен, ако аз чакам светлината, както петелът чака утрото, и не се страхувам от нея, както прилепа, ако искам тя да дойде и да ме измени, тогава настъпват промените, и аз започвам да ценя Висшия, защото той е Даващ, а не защото мога да получа това, което ми дава.

Сега аз го ценя, защото той ми дава, ценя отдаването – не отдаването на мен, а самото свойство отдаване. Аз искам да му се уподобя.

Тази нова ценностна скала много силно променя човека. Висшият става за него действително Висш – висок по своето значение, Цар, величието на който е в това, че той е Даващ по свойства.

Тогава аз гледам към Висшия, не защото получавам от него, а защото мога да му се уподобя. Аз искам той да ми даде своите свойства, да ми даде да стана подобен на него, близък с него. Защото близостта се измерва именно с подобие на свойствата, а не по това, колко аз мога да получа от него.

В това е цялата разлика между материалното и духовното – как ние се отнасяме към Висшия? Искаме ли той да ни измени?

При това Висшият се намира в абсолютен покой, и всичко тук зависи от нас: ако поискаме да се изменим в неговата светлина – ще се изменим. Ако поискаме да се сближим с него по свойства – ще се сближим чак до пълно сливане, до любов!

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30935]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Ние сме разочаровани от това, че нямаме сили да разкъсаме егоистичната си черупка (клипа) и да се обединим в едно кли.

Разкрили сме, че между нас е разположено нещо, което не ни позволява чрез единно желание да слеем сърцата си, оставяйки настрана телата и нашия свят.

В крайна сметка, тази черупка трябва да ни покаже, че сме безсилни пред нея. Огромното желание да достигнем целта и заедно с това, безсилието да я достигнем самостоятелно, не ни оставят друг изход, освен да се обърнем към Твореца.

А  докато не се окажем напълно разочаровани от своите сили и страстно желаещи да достигнем целта – ние забравяме за Него.

Може навсякъде да разлепим обяви за това, че трябва да молим Твореца за помощ и въпреки всичко, няма да имаме нужда, потребност в Него. Тази потребност се появява: 1) когато искаме с всички сили и, 2) не можем да влезем в духовния свят.

Тогава, ние започваме да постигаме и осъзнаваме факта, че само Творецът ще ни помогне.

Първото прекрасно разочарование получихме на Конгреса. Това е голяма придобивка. Сега трябва да разберем какво получихме и постоянно разсъждавайки за това, да усилим нашето усещане.

Мисълта усилва желанието, изчиства всичките му компоненти, благодарение на което можем да вървим напред без нови беди, стараейки се само отново и отново да проявяваме състоянието, в което сме били. Това е достатъчно.

По този начин ще сформираме искането към Твореца – защото няма никого, освен Него, и само Той ще ни помогне да се противопоставим на Фараона.

А освен това, ще разберем, че Творецът действа и в двете посоки. Тъй като Фараонът – това е същият Творец, само че от обратната страна. В Тора е казано: ”Да отидем при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му.”

Творецът предварително предупреждава за това: ”Аз стоя на твоя път. Искаш да преминеш? Обърни се към мен с молба, защото именно аз съм поставил това пред теб – и с моя помощ ще го преодолееш”.

За това е казано: ”Победиха Ме Моите синове.” Няма никой, освен Твореца, но за да се осъзнае това и да се поиска помощ от Него са ни нужни общи усилия, насочени към една цел: как заедно с Твореца да дадем отпор на Фараона и да се родим в света.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26455]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Творецът е създал нещо абсолютно ново, «от нищото» (еш ми-аин), което се нарича «желание». Ние не знаем, какво е това – то е просто усещането за някакъв недостатък, потребност – но за какво? И доколкото Творецът е създал това желание – то е потребност да Го усетим.

А Неговото усещане предизвиква в нас наслаждение, което оставя спомен в това първо, създадено желание и желанието вече започва само да се стреми към него.

Така, то започва да разбира и да вижда към какво се стреми и какво си струва да се желае – така започва да се развива желанието от тази първа начална потребност, създадена от Твореца.

Творението, това е абсолютно особено действие, което само Творецът може да изпълни, само силата на висшата светлина. А целият последващ процес, е развитие на това творение при взаимодействието на два негови участника: желанието и светлината и в него не възниква нищо ново.

Новото възниква само в тази точка «съществуваща от нищото» („еш ми-аин“) – и тя се нарича творение (нивра), от думата «бар» (извън Твореца).

Всичко, което виждаме тук, в този свят и във висшите, духовни светове е работа на същото това желание да се наслади.

От една страна ние знаем, че цялата работа се извършва от светлината. От друга страна, казано е, че в светлината не се извършват никакви изменения – изменя се само желанието за наслаждение, така че кой всъщност работи?

И тук трябва ясно да се разграничат две неща:

1. Измененията са възможни само вътре в желанието за наслаждение.
2. Но само светлината може да извърши действията.

Затова тази работа е взаимна – желанието винаги се намира срещу светлината и трябва да иска от Него определени действия. Докато светлината не подейства, желанието не се изменя, но докато желанието не пожелае да се измени, светлината няма да въздейства върху него. Така те работят съвместно.

Тази връзка между желанието и светлината, определя всички изменения и отношения, каквито съществуват само между творението и твореца във висшите светове и в този свят.

Струва ни се, че се обръщаме един към друг, но всеки от нас е желание да се наслади, и се обръща към Твореца. Само Той се скрива от нас, заставя вместо Себе си да усеща всевъзможни създания, свойства, източници на страдания и наслаждения. Но по същество, освен човека – съществува само Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.12.2010

[30746]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→