Въпрос: Ако Творецът ми носи страдания, как ще мога да се приближа към Него?

Отговор: Творецът преднамерено изпраща страдания, за да ти е по-лесно да се издигнеш над своето его, където ги усещаш. А когато се издигнеш над егото си, ще можеш да развиеш различно отношение към другите хора: не на основата на получаването, а на основата на отдаването.

И тогава ще започнеш да усещаш Твореца и света, функциониращ не за да получаваш и напълваш своето его, а основаващ се на отдаване и напълване на желанието да отдаваш, т.е. ще можеш да получиш усещане за второто измерение на реалността.

Природата, в която ние съществуваме, се разделя на две части. Нашата половина се намира в тенденция към усвояване на реалността вътре в себе си. И когато аз възприемам и получавам в себе си впечатление от реалността, в която се намирам, не мога да възприема нищо повече от действителността на този свят.

А втората половина е ориентирана към противоположна ни природа – на отдаване извън всяка обратна връзка с мен. Чрез науката кабала ни се дава възможност да придобием и втората природа и да започнем да усещаме втората част на реалността.

Но след като се издигнеш над своето его, над това, което усещаш в желанието да получаваш, ти вече работиш само с желанието да отдаваш.

Оказва се, че можеш да съществуваш в двете форми и съответно да усещаш двете измерения. А след това ще можеш вече да разбереш защо Творецът е скрит от нас.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[33050]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Целта на сътворението в основни линии ми е ясна. Не разбирам защо това е било необходимо на Твореца? Защо съм Му нужен аз? Защо е направил това?

Отговор: Той е направил това по две основни причини. Първо: защото неговата природа е – Добър и Творящ добро, тоест да даде безкрайно напълване над времето, движението, пространството и всичките ограничения.

А втората причина е в това напълването да бъде на същото ниво, както при Твореца, и в това да се наслаждаваме на същия статут, който има Той, и да бъдем същите като Него. Но до това положение сме длъжни да достигнем сами, като получим независимост и уголемим своето „аз” до Неговото ниво.

Ние все още не разбираме как може да се израсне до този статус, но ще стигнем до такова положение да бъдем равни на Твореца във всичко.

Силата на доброто, силата на любовта, която е Творецът, Го задължава да сътвори творението и да го доведе до съвършенство. Но, всъщност, ние вече се намираме в това съвършено състояние, Той изначално ни е създал такива.

Той не ни е създал в този презрян вид, в който се намираме в момента, и сега все едно трябва да се съградим отново. Не, нужно е само да разкрием истинското си положение. А относно Твореца ние, както и преди, се намираме в съвършено състояние.

Но ако не успеем да постигнем този статут самостоятелно, няма да можем да усетим света на безкрайността и състоянието на безкрайност. Ние и сега можем да го почувстваме, но тъй като нашите келим не са развити, вместо това усещаме нашия свят.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[32938]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Ние четем трудовете на кабалистите – хората, разкрили висшите светове, свръх реалността. Не разбираме онова, за което разказват и просто следваме техните думи.

Те ни разказват, че съществува висша сила, която е непостижима сама по себе си. От своя страна, ние я постигаме като Творец – Добър и Творящ добро. Изхождайки от това свойство, Творецът е създал творението и желае то да се развива и да приеме Неговото благодеяние.

Благодеянието се състои в това, да станем подобни на Твореца. Няма нищо по-добро, по-извисено от това. Тоест „да се твори добро” означава творението да бъде водено към стъпалото на Твореца.

Затова, трябва да придобием два параметъра, които са свойствени на Него – съвършенство и самостоятелност. По принцип, самостоятелността е част от съвършенството, но за нас тя има особено значение и стои на първо място. Ние трябва да бъдем самостоятелни, подобно на Твореца. Както Той е съществувал сам преди сътворението, така и ние, въпреки че се явяваме Негови създания, трябва да излезем на същото ниво на самостоятелност.

А освен това, трябва да сме способни сами да постигнем стъпалото на Добрия и Творящия добро – също да придобием това свойство.

За да ни предостави такава възможност, Творецът е създал съвършено състояние, в което ние с Него сме идентични, подобни един на друг, което се нарича слети един с друг, обединени във всичко – по свойства, по възприятие, по самостоятелност и т.н.

От това начално/крайно състояние, Той започва да ни спуска в различните детайли на възприятието – към пълната противоположност. А после, оттам, от противоположното състояние, Той ни дава възможност да се върнем в съвършенството с ценен багаж. Да се върнем у дома – това е всичко, което ни е нужно.

От урока по статия на Рабаш, 13.01.2011

[32701]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: За съжаление, получил съм такова възпитание, което ми е внушило, че Творецът е някакъв старец, седящ в небесата. Днес, изучавайки кабала разбирам, че тази представа е лъжлива. Как да се избавя от стереотипите на детството?

Отговор: Това не е свързано с детството на човека. Още от древни времена, човечеството е развило такива митове. За нас е естествено да си представяме по този начин нещо съществуващо. От поколение на поколение са се предавали разкази за това, че съществува някаква сила, която хората си представят като образ с ръце и крака – съответстващ на начина, по който го разбират.

Творецът, разбира се, няма никакъв образ и форма. Творецът е природа и тъй като числовите стойности на тези думи са еднакви, те обозначават едни и същи обекти. Той се явява общ закон на природата и изобщо, цялата природа – това е сила. Ние самите също сме сили, макар да ни се струва, че тук присъстват някакви образи, материя, нежива, растителна и животинска природа.

Аналогично е с това, когато гледаме телевизионния екран и виждаме различни изображения – по същия начин виждаме всичко, което е в този свят и си го представяме в главите си.

Затова, такъв подход към Твореца – че е някакъв образ, старец, съществуващ по някакъв начин някъде горе – е източник на горчива грешка и изопачено възприемане на живота.

Но тъй като науката кабала е била скрита и на хората изобщо не са им обяснявали кой е Твореца, дори и в юдаизма са го възприемали така. И се оказва, че подобно отношение все още съществува в народа.

Като хора в нашия свят, ние свързваме с Твореца различни неща: аз ще Му дам нещо и Той ще направи така, че да ми е добре; ако пожертвам за Него долар, той ще ми върне два.

На нас ни се струва, че Той може да бъде подкупен и тогава, Творецът ще започне да се отнася към нас добре, а животът ще се промени към добро. Но с всеки изминал ден, все повече и повече се изяснява, че отношенията ни с Твореца трябва да се изграждат само в посока на нашето поправяне. Той изисква от нас само едно – да бъдем като един човек с едно сърце и да възлюбим ближния като самите себе си.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 14.12.2010

[32771]

Filed under: Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо, произнасяйки на иврит четирибуквеното име на Твореца (יהוה – АВАЯ), ние казваме – „юд-кей-вав-кей”, заменяйки звукът „хей” на „к”?

Отговор: В това няма нищо особено, – просто сред народа битува такова уважително отношение към Твореца. Във връзка с това, този обичай съществува в науката кабала.

Ти нали не назоваваш по име своя баща, а се обръщаш към него с „татко”, – съответно така и назоваваш Твореца.

И въобще, всички имена, които ние даваме на Твореца, – това са названия на проявяването на Висшата светлина относително нас. Тях ние наричаме „Боре” – Творец, защото думата „боре” се състои от две думи: „бо” – ела и „ре” – виж.

С други думи, ти наричаш така не Него, а това явление, което възприемаш вътре в своите свойства/келим. Светлината, която ти въздейства, предизвиква в теб някакви усещания и ти им даваш имена.

Защото, какво означава – „милосърден е Творецът”? Аз чувствам, че именно така, с милосърдие, сега Той се отнася към мен. А действително ли Той Самият е милосърден, – това на мен не ми е известно. А само знам, че към мен Той, да кажем, се отнася милосърдно. Затова всички имена на Твореца – това е моята реакция на въздействието на Висшата светлина.

В това число и „Елоким” – това е Бина, „АВАЯ” – Зеир Анпин, „Адни” – Малхут. Това са явления, които ни се разкриват от Висшите системи. И Творец ние наричаме някаква висша, по отношение на нас, сила, която ни се проявява, а не това, което привежда тази сила в действие. Същността на Твореца – Ацмуто ние не можем да разкрием.

С една дума, – „няма в съдията повече, отколкото виждат неговите очи!”. Когато ти разкриеш Твореца, то сам ще намериш Неговите имена. Защото именно ние даваме имена на проявленията на Висшата светлина.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32862]

Filed under: Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо казват, че Творецът е скрит, когато Неговите действия се проявяват на всяко място в мирозданието?

Отговор: Разкриването на Твореца означава, че чувствам висшата сила, нейната причина, цялата мрежа от действащи сили, чувствам как действа тя, както и следствията от нейното въздействие. Постигам цялата съвкупност на творението в безкрайно измерение.

Въпросът е в това, доколко я постигам. Мога да бъда без очила или с очила за четене, или пък – с очила за далечно виждане. Всичко зависи от нивото на моето възприятие.

Постигането на духовния свят се състои в това, че реалността става прозрачна за мен и през нея виждам системата от сили, работеща в целия свят. Разбирам причините, поради които силите, стоящи зад всеки от нас въздействат и движат света, а също така – защо реагираме по такъв начин.

Мога да наблюдавам целия този процес в различни отрязъци: във времето, в движението, в съответствие с мястото, в преражданията на душите, от началото на сътворението и до неговия край. Човек разкрива  всичко това с тази разлика, че в началото вижда картината много неясно, а след това – все по-ясно, докато всичко напълно се изясни.

И тогава, вече променяш своето отношение към случващото се, разбирайки, че за твоите проблеми са виновни не съседите или някой друг. Става ти ясно, че в цялото мироздание работи само един закон – общият закон на природата, наречен Творец.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[32866]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Коя е или какво е това „светлината връщаща към източника”? Това Творецът ли е?

Отговор: Светлина, Творец, Висша сила – това е все едно и също: общата сила на отдаването, която управлява света – огромната сфера, вътре в която се намираме. И днес тя все повече и повече се свива над нас, въздействайки ни със своята сила.

Това се нарича природа или Творец, защото на иврит числовото значение (гематрията) на тези думи е еднаква. А светенето, идващо оттам, се нарича висша светлина, отдаване.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32768]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Говорейки за отношението на Твореца към нас, използваме нашия лексикон: „съжалява”, „сърди се” и т.н. Разбира се, всичко това съществува само по отношение на нас.

Не се удостояваме с никакви изменения от Твореца. Но в зависимост от това, как самите ние се променяме спрямо безусловния, неизменния, непрекъснато действащ закон „Добър и Творящ добро”, се удостояваме с ответната реакция.

Бих могъл предварително да знам каква ще бъде тази реакция, ако бях запознат с всички съставни, намиращи се в моето желание, вътре в цялата система и нейните условия. Разбира се, това е проблемът – да знаем всичко. Но що се отнася до нас, Творецът не се променя. Силата, напълваща цялата природа и поддържаща съществуването на цялото творение, винаги се отнася към нас като Добра и Творяща добро, с абсолютна любов, и от Нейна страна, в това отношение няма никакви изменения.

Самите ние предизвикваме всички ответни реакции, съгласно това, доколко се променяме спрямо този закон, доколко вече трябва да бъдем развити и подобни на него, и доколко сме неспособни или способни да го направим. Това зависи също и от нашето общо влияние – от влиянието на всеки човек върху всички, както и на всички върху всеки. Именно него разкриваме сега в нашия глобален свят.

Казваме обаче, че Творецът се отнася към нас добре или зле, понякога така, понякога по друг начин, че има добри и лоши времена, празници и т. н.

Няма нищо такова. Всичко се определя от това, как постига човекът. Ако не съм работил, то за мен няма да настъпи състоянието на поправяне, защото не съм постигнал това стъпало.

Но защо, при всички случаи времената се сменят, ако не се променям? Защото съм свързан с всички останали системи, с другите души и всички трябва да напредват. Затова решимот (информационните гени) се разкриват през цялото време. Ако ги реализираме правилно, тогава усещаме доброто,  ако не – те се реализират по пътя на страданието и усещаме злото. Но се пробуждат решимот, а светлината, въздействаща върху тях, е постоянна.

И светлината, която наричаме „светлина, връщаща към източника”, „обкръжаваща светлина” – също не се променя. Намираме се в същата неизменна система. Но аз се стремя към светлината и тя ми въздейства в зависимост от силата на моя стремеж. А ако не се стремя – тя не действа. Няма нищо, което да се променя извън моето желание. И само спрямо това желание, усещам проявяването на измененията.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.01.2011

[32709]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Цялата природа: нежива, растителна, животинска, хората се съединява в една висша сила, даваща живот и управляваща всичко.

Ние всички съществуваме в нейния единен замисъл. Именно затова нашият свят е глобален, всички негови части са свързани, защото на всички действа една сила, и ние всички се съединяваме помежду си чрез нея.

Всички събития, ставащи в съвършено изолирани една от друга части на земното кълбо, са свързани чрез общата сила на природата.

Няма пряка връзка и затова не можем да я разкрием, защото виждаме само следствия, проявления на всеобщата връзка на всички части на мирозданието. А самата връзка се осъществява чрез тази една висша сила – единствената, която ни управлява. И затова да разберем света е възможно само като разкрием тази единна, управляваща сила.

Както в тялото има един мозък, към който се присъединяват всички органи, ръце, крака – всичко е съединено с мозъка и се управлява оттам. Така и ние всички сме съединени с една висша сила, съществуваща в природата, мъдра, внимателна и управляваща всичко, която се нарича ”Самия” Творец.

Ако не би била тази висша сила, нас нищо не би ни свързвало един с друг. Сега ако тази сила се спуска към нас и се приближава, то ние започваме да усещаме себе си „свързани” по неволя между себе си и с нея. Ние усещаме не самата сила, а последствията на нейното приближаване – все по-голямата ни зависимост от всички и от природата.

За нас това е проблем, ние не искаме да сме свързани. Струва ни се, че в материалния прогрес, ние намираме независимост от природата – в своя дом, с храната в хладилника, с подгряването на храната в микровълновата фурна, с изкуствения климат, с интернет-връзката с целия свят, ние усещаме себе си напълно защитени от природата.

Но всички усещаме пълната голяма зависимост от природата – защото тя/Творецът се приближава към нас. Ако осъзнаем важността на Неговото приближаване, на разкриването, за да се приближим сами към Него, ние ще можем да се отнесем към сближаването между хората като към средството да се приближим към Твореца. Обърни средството в цел, а целта в средство!

Сега когато Творецът се приближава, на нас ни е лошо. Така, хайде да направим обратното! От Неговото приближаване ние чувстваме, че насилствено ни сближават един с друг. Но хайде сами до такава степен да се сближим, за да се спусне Той право вътре в нас и да ни напълни!

От урок по статията ”Характер на науката кабала”, 13.01.2011

[32736]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Съществува висш принцип, че Творецът е Един, Единствен и Единен.

Една единствена висша сила е създала цялото творение – тя е съществувала преди него, съществува заедно с него и ще съществува след него, т.е. във всички състояния.

А ние можем да говорим за нея от гледна точка на различните подходи, което показва нашето несъвършенство и затова ние я определяме като Една, Единна и Единствена.

Но всички тези различни определения на висшата сила, Твореца, съществуват само по отношение на нас самите.

Един – означава, че няма друга сила, която би действала в мирозданието. Както е казано: „Няма никой освен Него”.

Единствен – означава, че Той се обединява във всички тези свои действия и няма никакво друго намерение.

А Единен – означава, че дори ако тези действия ни се сторят несвързани и доста противоречиви, това е защото ние самите се намираме в различни и противоположни на Него състояния. Затова ни се струва така: „Всеки съди според степента на собствените си недостатъци”. Но според степента, в която се поправяме, всички тези разнообразни състояния и свойства, различаващи се изцяло по смисъл, постепенно се съединяват заедно в едно понятие.

„Един” означава съвършенство. Защото ако има двама, става така, че те се различават по нещо и в единия не достига свойство на другия. Двамата се допълват взаимно.

Ако има не двама, а милион, то всеки от тях е доста по-несъвършен. В него има само една милионна част съвършенство, и във всеки не достигат останалите 999.999.999 части.

Ако говорим, че няма повече от един, то означава, че всичко е в него!

Но на мен не ми се струва, че в Него има всичко, защото аз съм противоположен на Него. Така значи, проблемът не е в него, а в мен.

Ако Той е един и всичко е заключено в Него, то не е важно, как Го усещам: като добро и зло, светлина и тъмнина, студено и топло – аз трябва да разбера, че тези различаващи се свойства ги няма в Него. В Него няма нито добро, нито зло – тези различия съществуват само в моите усещания.

Дори ако казвам, че Творецът е добър, това също не се включва в определението: „Един“. Един означава, че в него няма нищо! Нито лошо, нито добро.

Това е само моя оценка на различните Негови проявления по отношение на мен. А Той е сам, Един – нещо съвършено абстрактно, абстрахирано даже от доброто. Защото и това е само мое лично усещане.

Човек вдъхновява това понятие „Един” чрез своето съвършенство на усещанията и постиженията. В този Един – и сърцето и разума се обединяват.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32726]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→