Въпрос: Ако всичко зависи от работата на висшето управление, то защо е казано, че науката кабала се е разкрила преди да и е дошло времето?

Отговор: Кабалистите от древността са дали на народите от света да четат и изучават науката кабала, да черпят знания и след това да развият науките в света.

По такъв начин светът ще може да се развива егоистично и ще достигне до разкриване и осъзнаване на злото. Но науката кабала е била скрита от народа на Израел, за да усети изгнанието, в противен случай те не биха го почувствали. И най-малкото съприкосновение с кабала би им послужило като намек.

Затова от една страна, кабалистите разкрили висшето учение на целия свят, а от друга, скрили вътрешната и мъдрост. Станало така, че външната наука все повече се е разкривала за сметка на вътрешната.

Тези процеси са се случвали едновременно: духовното падало и угасвало, а материалното знание непрестанно нараствало. В крайна сметка, днес сме достигнали такова състояние, когато имаме пълно материално изобилие – прави каквото искаш! Но не получаваме никакво удовлетворение и не виждаме смисъл от такъв начин на живот.

От урок по ”Предговор към книгата Паним меирот”, 10.03.2014

[130012]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще стане, ако успеем да разпространим в света методиката на интегралното образование? В света ще се възцари пълно изобилие – ще има за всички препитание, комфортен живот и няма да се налага да работим повече от 2 часа на ден?

Отговор: Ще достигнем даже повече: ще поправим себе си така, че изобщо няма да ни се налага да работим. Не само, че роботи ще работят за нас, а въобще този материален свят ще се изпари и ние ще стигнем до свят на сили, вместо въображаемия свят на предметите.

Ще започнем да използваме цялото ни знание, цялата наука и сили в полза на човечеството, съгласно взаимните договорености, приети в обществото. Такъв преход ще се извърши постепенно, в зависимост от готовността на обществото.

Въпрос: Значи и кризата в медицината, и неправилното използване на лекарствата, също ще се поправи и ще се превърне в добро използване?

Отговор: Лекарствата ще се използват по добър начин, докато съвсем не отпадне необходимостта от тях. Повече няма да ни потрябват лекарства. На междинния етап, разбира се, ще използваме само лекарства, които носят полза. Не можеш да тровиш с вредни лекарства хората, които усещаш близки.

Въпрос: Не разбирам как може да изчезне кризата в екологията, заплашващите ни явления, които са готови да се случат? Природата също ли е свързана с нашите успехи в разпространението на интегралното възпитание?

Отговор: Ако установяваме равновесие на човешкото стъпало, това влияе на нивото на силите на всички по-ниски степени. Проблемът е в това, че не чувстваме тези сили. Ако преди 150 години ти бях показал електрическа батерия, ти не би повярвал, че в нея има някаква скрита сила. Тогава ти си разбирал силата на огъня, динамичната, потенциалната сила, но не и електрическата.

После започваш да разбираш, че електричеството притежава сила и си готов да повярваш, че чрез акумулатора може да работи по-голяма машина. Ако бях ти показал малка кутийка и ти бях казал, че това е атомна бомба, притежаваща силата да взриви цял Манхатън, ти не би повярвал. Това, разбира се, би те разсмяло, та нали са ти известни размерите на Манхатън?

Днес обаче вече вярваш, че на 5-то авеню може да мине обикновена на вид кола с такава неголяма кутийка вътре, която да се взриви и да превърне целия Манхатън обратно в индианско село. Преди сто години това би ти се струвало невероятно, но днес сме поумнели и такава ситуация изглежда съвсем реална.

И това същото се отнася към нещо още по-тайно – към духовните сили, действащи в света. Те са много по-скрити и милиарди пъти по-силни от атомната енергия. Тези сили не просто “действат“ на този свят – те го управляват!

Въпрос: От това ледниците могат ли да спрат да се топят?

Отговор: Ако се възвръщаме към равновесие с природата, то всички нива под нас също се уравновесяват.

Въпрос: И всички ще могат да видят тези сили?

Отговор: Ще видят тези, които постигнат, които са вътрешно готови, но за това е нужно да построим прибор вътре в себе си.

От урока по „Предисловие към книгата „Паним меирот“, 09.03.2014

[129517]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо от страна на природата няма такава защита от вредното използване на външните науки, каквато съществува за науката кабала, която е невъзможно да бъде използвана във вреда?

Отговор: Работата е в това, че науката кабала се намира над махсом, границата на духовния свят. Ако преминеш махсом, ти можеш да се приближиш към тази наука и да я използваш, но само в мярата на твоя екран. Докато всички външни науки не изискват екран за тяхното използване. Защо за външните науки няма такава забрана както за кабала?

Древните мъдреци сами са въвели такава забрана на разпространението на знанията сред обикновения народ. Защо забраната не съществува изначално, по природа, за да може човек само в мярата на духовното си развитие и морал да използва силите на природата, както това е с духовната мъдрост?

Ако такава забрана съществуваше изначално, ние никога не бихме достигнали до осъзнаване на злото, заради което е и създаден този свят. Трябва да се даде определена свобода на егоизма, за да могат, потопени в него, хората да разкрият злото в своето съществуване и да поискат да се издигнат над него.

Ако егоизмът бе ограничен, то човек би останал без избор и без осъзнаване на злото. Просто нямаше да има какво да правим в такъв свят. Представете си, че нямахме възможност да направим нищо лошо, че беше  невъзможно да разкрием своето зло. Тогава бихме живели като животни, като всички останали нива в природата.

В този свят човекът се отличава от останалата природа именно с това, че използва силата на своето зло и достиженията от своята наука. Силата на злото е заключена в неговото сърце, тоест в егоизма, а развивайки науката, той я използва за удовлетворение на егоизма си, тъй като желанието е първично спрямо разума и властва над него. И затова, ако желанието на човек е зло, то и разумът му става зъл, обмисляйки как да използва мъдростта, науката за собствените си користни цели: мислейки, че това е в негова полза и във вреда на останалите.

Целта на развитието на външните науки е само в това да се достигне до осъзнаване на злото. Именно за това и съществуваме – за да си изясним, че нито с помощта на науката, нито с помощта и на най-изключителните постижения не е възможно да достигнем до добър живот. Понятието “осъзнаване на злото“ се състои именно в това – да разкриваме, че всяко явление е в наша вреда, тъй като ние го използваме егоистично,а  да го използваме по друг начин сме неспособни.

Науката винаги е била предмет на гордост за човечеството, защото сме я развивали самите ние. Тя е плод на нашия интелект и вътрешно усъвършенстване: духовно, душевно. Това е, което отличава човека от животното. И изведнъж се оказва, че тази същата наука ни прави жалки, нещастни същества, по-ниски от което и да е животно. Точно това се нарича осъзнаване на злото – резултат, в който е невъзможно да се повярва. След всички титанични усилия, положени в науката, в течение на хиляда години, в надежда да придобием власт над себе си и над природата, ние се оказваме унижени и потъпкани за сметка точно на това зло, намиращо се в нас.

Чувствам се така, сякаш мъкна на врата си удобно седнало там магаре. Затова не желаем повече да се развиваме и да се разочароваме. Ние вече не се отнасяме с такова благоговейно уважение към учените и философите, както беше по-рано. В съвременния човек изобщо и не останаха никакви авторитети и светини – умишлено пренебрегваме всичко, отнасящо се към човешкото стъпало – дори музикантите и писателите. Не ни вълнува каквото и да е, защото разочаровани от всичко, не очакваме от развитието си  нищо, освен вреда.

Това чувство нараства в човечеството. На никого вече не са интересни всички тези регалии: доктор на науките, професор, президент. Няма уважение към никоя длъжност и това е добре, тъй като то означава, че вече сме използвали всички наши добри инструменти, за да доведем себе си до най-жалката ситуация.

Съвременният млад човек не желае да учи, да работи, да поеме на себе си някаква отговорност. 99%  биха предпочели да не стават изобщо от дивана, ако им включат телевизора и ги понахранят с нещо. И това е естествено и добро – така и достигат до осъзнаването на злото.

И така, в развитието на науката има два периода. Първият период – когато древните мъдреци я скриват, което продължава до 16-17 век, докато не започва епохата на просвещението. Тогава науката излиза от  скриването, подобно на това, как след Ари целият свят започва да се пробужда. Времето започва да се движи все по-бързо и по-бързо, докато не ни довежда до днешната криза.

От урока по „Предисловие към книгата „Паним меирот““, 09.03.2014

[129522]

Filed under: Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От статия на Баал а-Сулам „Предисловие към Учението за десетте Сфирот“, п. 128. Човек, който не страда с обществото, не се удостоява да види утешението на общество, тъй като не може да ги наклони към оправдаване и да види тяхната утеха. И затова никога няма да се удостои с нивото на праведник.

Изобщо невъзможно е да напредваш, ако не съпреживяваш страданията на обществото, тъй като всяко стъпало трябва да бъде съвършено. Затова човек няма избор, освен да стане съпричастен към страданията на обществото. Това се случва на всяко стъпало, за да се достигне до състояние на праведник и на пълен праведник.

В тези състояния също има много нива. Целият съсъд е разделен на много части и във всяка от тях трябва да се достигне до стъпалото на праведник, а след това и до пълен праведник. Затова човек трябва да се подготви за това желание, за необходимостта от напълване, т.е. със страдание. Хората се стремят към отдаване, но не могат да направят това и търсят начин да привлекат светлината, възвръщаща към източника. И човек трябва да попие всички тези желания от самото начало.

От нас се изиска да изпълним правилото възлюби ближния не при построяване на Храма, независимо, че то олицетворява именно този съсъд, дом на светостта – а при даряването на Тора. Пита се: ”Готови ли сте да направите това?” Не ”способни“ ли сте, а именно ”готови” ли се на това? Тогава, напред!

Това означава да се проникнеш от страданията на обществото, защото желанията на ближния трябва да усетиш като свои. Но тук има една тънкост, тъй като ние прихващаме от ближния не точно неговите желания за прехрана на семейството, за власт, пари, знания, независимо че съпреживяваме заедно с тях и усещаме тяхната болка, защото това е важно за тях на тяхното стъпало. Но ние трябва да разшифроваме това от нивото, на което сме, и да разберем, че причината е в недостига на светлината, възвръщаща към източника, в недостига на висша светлина в техните желания.

Техните желания изискват поправяне, и затова усещат различни проблеми: болести, проблеми с децата, всякакъв вид неприятности. За всичко, като цяло, вината е в недостига на светлина. Ние от нашето стъпало разбираме това и присъединяваме тяхната молитва към нашата (МА”Н). Всъщност, това означава съпреживяване със страданията на обществото.

Възниква въпросът, как можем да се проникнем от техните духовни желания, ако те все още не се стремят към духовното, а жадуват само за материално напълване? Да допуснем, аз се намирам на 50–то стъпало, но публиката не се явява като непосредствен мой долен парцуф и не се намира на 49–то стъпало. Мога ли да видя тяхното желание на 49–то стъпало?

Работата е в това, че ние виждаме желанието на публиката на онова стъпало, където сами се намираме, доколкото всички стъпала вече съществуват. И затова аз, от своето място, мога да се проникна от желанията на обществото на същото това стъпало. Това означава, да издигна желанието на обществото на своето ниво. Затова дори пълният праведник може да се впечатли от страданията на обществото, намиращо се на материално ниво, дори преди периода на подготовка, преди ”ло лишма”. Тъй като всички състояния вече съществуват в духовния свят.

От подготовка към урока, 05.03.2014

[129115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всички мислят, че към „предприятието“ се отнася тази работа, която изпълняваме през деня, а към груповата работа – нашето съвместно учене или занятията ни вечер. Но това не е правилно.

„Предприятието“ е всичко, което се отнася към издаването на материали, медия, подготовката за различни мероприятия, физическата и материалната работа.

Ако сега готвим ядене за съботната трапеза – това се отнася към предприятието! Защото там има шеф готвач, има отговорни и има изпълнители. И няма значение дали те са доброволци или работници, които получават заплата.

А групата, това е единение на идеята, където всеки отменя своя егоизъм, готов е да се обедини с останалите, за да достигне духовното състояние.

Ние се обединяваме, за да издаваме вестници, интернет сайтове, телевизонни програми и прочие. Всички тези действия по своя характер са групови, но за постигане на резултат, всички трябва да се съгласят да се съединят в пирамида: началник-подчинен, както във всяко предприятие, за да изготвят даден продукт.

Няма значение дали хората получават заплата или не, в какви часове работят, готвят трапеза в центъра или снимат телевизонна програма.

Ако ти си началник и ми казваш какво да направя, аз подчинения съм длъжен да го изпълня. Въпреки че първоначално доброволно и на равни начала сме взели решение да се съединим.

Тоест във всичко, което правим, приемаме върху себе си доброволно различни задължения, всеки според възможностите си, но също така приемаме задължението да съблюдаваме порядък, дисциплина и йерархията на подчинението.

Излиза, че всички вътрешно сме равни, група (форма на кръг), а външно в отношенията началник-подчинен (пирамидална форма). Но всичко се съединява в едно.

Съединението на предприятието е когато се обединяваме, за да реализираме връзката между приятелите в рамките на предприятието.

Ние съхраняваме йерархията, защото искаме да съхраним своето съединение. Желанието ми да бъда в групата ме задължава да се подчинявам на йерархията, и аз скланям главата си и слушам този, който е поставен да бъде началник.

Да кажем, днес са ме пратили да работя на кухнята и аз изпълнявам това, което ми заповядва бригадира. Въпреки че аз може да съм по-умен и по-способен, но приятелите са решили, че работим по график на дежурства и аз идвам на дежурството си, и там ние не сме приятели.

Аз трябва да се вдъхновявам за работа, получавайки гориво от групата, но да работя така, както е прието в предприятието.

Въпреки че човек е дошъл след основната си работа за няколко часа с желание да участва, той в това време става работник на предприятието, все едно че работи на заплата, защото той е дошъл, за да получи духовен напредък или материален – няма значение. Той получава напълване и не е важно в каква форма!

Но хората, неясно защо, отделят едното от другото и се удивяват, защо изискват от тях – та нали ние сме приятели в групата? Не! Ние сме работници на духовния фронт! Ние сме на работа при Твореца.

[19451]

Filed under: Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите в миналото умишлено са скривали своите занятия с кабала и вътрешната част на Тора?

Отговор: Работата е там, че тогава все още не е бил завършен периодът на смесване на желанията, на свойството отдаване и получаване, и затова не е имало на кого да се разкриват тези знания.

Егоистичните и алтруистичните свойства започнали да се смесват след разбиването на Храма. Този процес е трябвало да измине пълен цикъл, да допуснем, от две хиляди години или малко по-малко, доколкото поради такива големи трагедии като Холокоста е станало съкращаване на времето.

След като смесването е завършило целият свят е започнал да се структурира по нов начин, да проявява своята глобалност, и човечеството започна да я усеща. По-рано не е било така.

Глобалността се проявява в природата, а не в човечеството. Свикнали сме да казваме, че човечеството е взаимосвързано, но то е свързано само чрез природата, която ни управлява глобално. Ние съществуваме в нея като малка топка в голяма сфера, и тази сфера ни въздейства интегрално. А самите ние почти не усещаме глобалността, тя и не ни е нужна; не е нужна на егоизма. Той не може да работи с нея по никакъв начин.

Затова, когато е приключило смесването на всички съсъди и е започнало структурирането на света, цялата структура се е събрала, и сега започваме да усещаме нашето вътрешно съпротивление на обкръжаващата ни сфера.

С всеки изминал ден тази сфера се структурира все повече и повече и ако по-рано тя е била свързана на неживо, растително и животинско ниво, то сега това е на човешко ниво. И ние с нашето егоистично, пост-индустриално развитие започваме да и оказваме съпротивление.

Докато научно-техническото развитие на човечеството продължаваше, това ни беше в полза, но от средата на ХХ век ние започнахме не просто да се насищаме, а да се пресищаме, и при това, по напълно неефективен начин. Защото това на никого нищо не дава. Даже ако някой е натрупал милиард долари, те са записани на банковата му сметка и се подмятат по света като излишен баласт. А човек, за да получи тези милиони, е повредил милиарди тонове природни ресурси и с това е нарушил баланса на природата.

И така, от средата на миналото столетие е започнала всеобщата криза, тоест съпротивлението на човечеството на обкръжаващия го свят, на системата на управление. И именно в това време ние трябва да пристъпим към нашето поправяне сериозно.

Сега ние едва започваме да поставяме основите на практическото приложение на Тора като метод за поправяне на света.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 11.09.2013

[127261]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Тора - Няма коментари→

Конгрес „Зоар – 2014“. Урок №1

Книгата Зоар за нас е проводник и затова се е скривала повече от две хиляди години, очаквайки кога цялото човечество ще достигне до такава криза, която изисква непременно поправяне.

Вече се намираме в този период, за който пишат Рав Кук, АГРА, Баал а-Сулам. Но всъщност той е започнал още по времето на светия Ари, преди 500 години.

Великият кабалист Авраам Азулай е написал, че ”Забраната за открито изучаване на науката кабала е временна, до 1490 година. Но от това време и насетне ще дойде така нареченото ”последно поколение”, за което забраната ще бъде отменена и ще бъде разрешено да се изучава книгата Зоар. А от 1500 година това занимание става важна заповед, с която ще се занимават много хора: и малки, и големи. И не трябва да се пренебрегва, тъй като благодарение на нея ще дойде царят Машиах (Месията).”

Поправянето ще стане за сметка на това, че изучаваме книгата Зоар, дори без да разбираме, какво е написано в нея. Но осъзнаваме, че трябва да се обединим и за сметка на нашето обединение да разкрием духовния свят. Тъй като се е случило падане долу, т.е. от свойството отдаване, на взаимната любов, в ненавистта и взаимното отблъскване. И сега трябва да изминем обратния пътя отдолу нагоре, поправянето, обединението – тъкмо това се изисква от цялото човечество.

Сега започваме да усещаме, че кризата не е икономическа и дори не е екологична, не е в семейството и образованието. Това са само малки, частни кризи, които засягат всеки и се разпространяват между хората във всевъзможни форми. Но истинската криза – интегралната, се случва във връзките между нас.

Тоест трябва да бъдем съединени в една взаимосвързана система, а не сме в състояние да постигнем това. В нашия свят няма сили, способни да ни съединят. Тепърва ще открием това и относно нас самите, и относно цялото човечество.

Средството за разкриване на тази сила за съединение и поправяне, позволяващо да се избавим от всичките си проблеми и да започнем да усещаме съвършено друга реалност, да получим ново възприятие, е книгата Зоар. Затова, преди много години започнахме да работим върху адаптацията на тази книга, за да стане тя достъпна за всеки човек.

Разбираемо е, че не сме докосвали текста на Зоар, защото той е написан от висотата на ГА”Р на света на Ацилут, края на поправянето. Но преведохме на иврит всички допълнения към текста, направени на арамейски език, разшифровахме съкращенията, за да бъде опростено четенето. Тоест приближихме текста на тази книга до читателя. Сега за нейното прочитане е достатъчно простото владеене на иврит.

Колкото повече изучаваме тази книга, толкова повече се убеждаваме, че тя съдържа всичко! Всичките хиляди поколения, изминали пътя от написването на книгата Зоар и до днес, са се подхранвали от тази книга като от извор с жива вода, всеки път черпейки все нови и нови сили за поправяне, за познание, за изясняване на всичките стъпала, на целия висш свят.

За книгата Зоар е написано много, и цялата кабала е изградена на нея. Не е от значение кой и кога е написал кабалистична книга – нейният автор винаги се е уповавал на книгата Зоар. Както е казал Раби Цви Гриш Ейхенщейн от Жидачово: ”Който не е видял светлината на книгата Зоар, никога в живота си не е виждал светлината”.

Трябва да се разбере, че това не е просто „книга“. Кабалистите не пишат думи в книгите, а създават помежду си духовна система и я изразяват писмено. Но главното произведение е духовното, изградено от връзките помежду им. Всички части са били отрязани една от друга от разбиването и разхвърляни, а кабалистите ги съединяват помежду им в една единна интегрална система и описват в книга своята работа, всичките типове връзки, целия случил се процес и крайния резултат.

Първо, разкриват разбиването, което е особено неприятно, тъй като са готови да се изгорят един друг, усещайки ненавистта, тъмнината, безсилието, безнадеждността. Тези усещания понякога се изживяват от всеки, и без това не може, както е казано: ”И беше вечер, и беше утро – ден първи”. Преимуществото на светлината винаги се разкрива от тъмнината. А след това те разкриват връзката, т.е. как е възможно да се свържат тези неща, и да се съединят заедно.

Кабалистите извършват тези духовни действия на практика, а след това ги описват в книгите. Книгата – това е само резултатът, писмена констатация на промените, извършени в духовната система, първоначално разкрила им се в работен вид, а също и крайният резултат, т.е. до колко са успели да свържат връзките.

Ето защо, от поколение в поколение, в зависимост от напредването на кабалистите в тяхното поправяне, кабала също се променя. На човека от следващото поколение вече няма да му се налага да повтаря тази поправка, направена от предходните поколения. Затова до него науката кабала достига в друг вид, работата също се променя, разкриват се нови нередности за поправяне, а и самият той е друг. Така става с всяко следващо поколение.

От 1-я урок на конгреса „Зоар – 2014“, 05.02.2014

[127075]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако постоянно се случва обезценяване на човешкия живот, то докъде ще стигнем?

Отговор: Ценността на човешкия живот се състои не в количеството живеещи на Земята, а в нашето отношение към всеки човек. За съжаление, ние не усещаме никакъв недостатък от това, че човек си отива от този живот. Дори собственият си живот ценим много по-малко, отколкото би трябвало, защото не виждаме неговия смисъл.

Някога животът е бил уважаван. Уважавала се е и смъртта. Хората ги оплаквали. Тъй като това се цени само от човека.

Сега, когато имаме възможност да осигурим на всеки човек дълъг и относително здрав живот, да бъде добре възпитан, да бъде здраво стъпил на крака, да направим от него задоволен и познаващ живота човек, ние загубихме желанието да живеем. Ако можехме да поговорим откровено с много хора на Земята, то те биха казали: ”Ние живеем по неволя. Разбира се, страшно е да се мисли за това, да си легнем и да не се събудим. Но ако ни бяха предложили такъв безболезнен край, бихме се съгласили на това.”

Много хора си мислят за своето безсмислено съществуване, не им се иска да преживяват и да усещат онова, което сега се усеща от тях като живот. Това говори за преоценка на смисъла на живота.

Днес страдащите от депресия преминават от антидепресанти на леки наркотици, които постепенно се легализират, за да се поддържа човек в добро състояние на духа. Намиращ се под наркоза, той няма да тежи на ръцете на обществото, няма да има нужда от наглеждане и от някакво цивилизовано убиване. А с помощта на наркотиците ти го убиваш красиво.

За елита, това е най-добрия, евтин и прост изход. Те вече са си разделили промишлените гиганти за производство на тютюн и цигари, и решението за легализиране на наркотиците вече е взето на по-високо ниво.

Реплика: Но това не е поправяне.

Отговор: Властите нямат никакви инструменти и средства за поправяне на човека, а и в името на какво?! Те нямат такава цел, нямат никакво виждане за бъдещето. Те ще достигнат до необходимостта от поправяне само тогава, когато няма да имат друг изход.

Изход за тях също е и войната, която ще почисти Земята, оставяйки на нея един милиард жители и нормална екология. За тях това би било идеалното решение, и те биха направили това, защото за тях основното е да властват в нормален и благоустроен свят. А да се седи горе и да се управлява това безумие  няма смисъл.

Но проблемът е в това, че днес, в света на разкриващата се глобална взаимовръзка нищо не може да се предвиди и всеки ден се разкрива, че им остава все по-малко и по-малко време да управляват.

Те не могат да осъзнаят, че ние се управляваме от Природата, която е абсолютна любов и отдаване и проявява своята противоположност, за да ни привлече към себе си, да ни отблъсне от сегашната ни егоистическа природа. Те нямат това, затова не разбират причината за сегашната криза.

Силните на деня смятат сегашната криза за криза на свръхпроизводството и не разбират, че тя е предизвикана от спускащата се над нас висша сила и нейното приближаване към нас. А тя е абсолютно добро и любов и затова се проявява в нашите егоистични желания като сила, противоположна на нас. В крайна сметка това трябва да предизвика в тях осъзнаване на необходимостта за поправяне. Но това осъзнаване те могат да получат от Висшата сила само чрез нас, а нас засега не ни чуват.

Висшата сила постепенно спускаща се в нашия свят ни кара да виждаме, че има едно управление, една цел, един път, едно, целенасочено движение в природата. Но в мнозинството този въпрос все още не възниква: ”Къде е тази целенасоченост? Към какво ни води? По какъв начин?”. Но днес вече се усеща, вече схващат, че това е една сила, една идея, че това е зададено свише – всичко това е разбираемо, само още не е ясен самият процес и осъзнаването на неговата цел.

Мисля, че това е работа на близкото бъдеще. Ние трябва много да се постараем да обясним на масите, колкото се може по-бързо. Това е много по-важно, отколкото да покажем, че можем нещо да поправим. Затова ние се занимаваме основно с това.

Главното е да разпространяваме.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125754]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Аз имам съмнения относно вземането на колективни решения. Невъзможно е да седиш с часове в кръга и да обсъждаш различни, случайни въпроси. Може би след такова обсъждане, решението ще се вземе от един човек? Иначе това ще отнеме твърде много време.

Отговор: Мисля, че хората ще се занимават основно с такива обсъждания в кръга. И могат да работят по един час на ден, и то не всички. А през останалото време ще търсят такива решения – как да се уподобят на Твореца, смятайки това за основно занимание и да се наслаждават от него. Все още не разбираме как е възможно това, но така ще бъде!

Това ще е смисълът на техния живот. Освен консумиране на храна и необходимата лична поддръжка на тялото, останалото време ще бъде посветено на: 24 часа в денонощието в мисли и 15 часа действие. Човек постоянно ще е зает само с  това, да създава все по-тясно съединение с другите, все по-вътрешно и по-чувствено, физически или виртуално. Докато не започнем да разкриваме, че физическото тяло изобщо не съществува и целият този свят ще ни се струва илюзия.

Всяко случайно решение ще се взема колективно. Това ще е естествено. А откъде, например, някой може да знае по-добре от останалите? Това вече и сега така работи. В големите фирми стотици участват в управлението и във вземането на съдбоносни решения. Нима могат да се вземат решения от един човек, ако онова, което до вчера ти се е виждало реално и правилно, днес предизвиква смях, или обратно.

Човек не е способен нищо да направи сам. Ако той желае да се уподоби на Твореца, то тогава, как ще работи сам? Това не е онази форма, която ни позволява правилно да се изградим. Затова днес нямаме друга възможност. Отмина времето на талантливите личности, изявените политици, икономисти, лидери. Днешният ръководител с нищо не е над другите и сам не е способен да взема решения. Всичко е в упадък. Та нали започнахме ново развитие, и то трябва да е колективно, интегрално!

Затова трябва да посъветваме всички ръководители да организират групи за вземане на решения. Това вече се случва, защото хората интуитивно усещат, че тези решения са много по-ефективни. Но сега се събират и спорят и всеки налага своето мнение. И постепенно, опирайки се на собствения си опит, ще открият, че по такъв начин не може да се достигне до вярното решение. Теоретично сякаш всичко е правилно! А на практика излиза, че не е така, не дава добри резултати.

Тогава ще им се наложи да се вслушат в нашите съвети. Че групата трябва да изяснява въпросите без да спорят помежду си, а само отменяйки се относно центъра на групата, изяснявайки мнението на висшия. Там трябва да присъства Творецът, който трябва да ни даде крайното решение. Това ще означава, че нашето решение е интегрално.

За такова обсъждане са необходими десет човека. Затова в органите на държавното управление има всевъзможни комисии, парламенти. Хората дори от егоистична изгода вече са разбрали, че цялата власт не може да се даде в ръцете на един човек, както някога, когато са имали Цар. Необходимо е съединение; дори нека то да е егоистично, или духовно.

От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014

[124736]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №5

В днешно време възниква голямо противоречие между елита и обедняващите маси. С всеки изминал ден се увеличава разрива между тях, придобиващ заплашителни размери. Нараства напрежението в обществото. Наблюдаваме, как в много от държавите постепенно възникват националистически, фашистки режими, явяващи се естествен отговор на случващото се.

Елитът не може да се раздели с действието си към обогатяване. С всяка девалвация те стават все по-богати, а в същото време масите обедняват все повече и стават безперспективни. В обществото възниква сериозен проблем: напрегнатостта и поляризацията достигат огромни размери и вече започват сериозно да се усещат в развитите страни.

Страните от третия свят, както и преди, живеят в нищета и едва ли, техните жители ще постигнат благосъстояние. Възниква въпросът за бъдещето на света: все пак, какво може да се направи?

Науката кабала е предупреждавала за такова развитие на събитията. Онова, което говорихме преди 10-15 години, днес започва да се сбъдва, при това се реализира с голяма скорост. Занапред ни очакват лоши състояния.

Хората усещат това. Усещането за безизходност се проявява в нежеланието им да създават семейства, да раждат деца. Преобладаващият брой от населението на западните държави и Америка (65 -70%) смята, че на техните деца ще им бъде много по-тежко, отколкото на тях и затова не желаят да имат деца.

В такова сложно време се появява науката кабала – скритата методика за изменението на света, която е чакала този момент и преди много години е предупреждавала за него.  Ние знаем, че Баал а-Сулам, специално е пътувал в Полша, за да убеди народа за необходимостта от промяна. Той е писал до много от ръководителите в света, опитвайки се да предотврати Втората световна война, тъй като, кабала казва, че в света може да има четири световни войни, съгласно четиристъпалното развитие на вселената.

Науката кабала започва все по-гръмко и гръмко да заявява, че тя има начин да помогне на света, защото освен това,  за света друго нищо не трябва. Виждаме, как намалява величието на учените, философите, как постепенно се изравняват ръководителите на държавите. И това е естественото движение на развитието, което е невъзможно да се спре.

От 5-я урок от конгреса в Москва, 15.12.2013

[124149]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→