Конгреса в Москва. Урок №2

Ние с вас знаем, че желанието се явява материя, а иначе казано, основа за цялата вселена. Всичко, което е създала светлината, Твореца – това е желанието. И затова желанието се нарича „произхождащо от нищото”: преди това го е нямало, и светлината го е създала. И това е единствения акт – акта на творението.

А след това желанието се развива от стадий нула до стадий четири, което под въздействие на светлината започва само себе си да усеща. Т.е.: а кое е то, какво е то?

В това състояние то изведнъж започва да се усеща получаващо. Едно е – когато са ме създали такова, и друго – когато аз съзнавам, че желая да получавам и се наслаждавам от полученото. Тук вече става дума за намерението: желанието разкрива в себе си намерението, и това намерение е противоположно на Твореца.

Затова тук се появява голямо противоречие между намерението създадено от желанието (намерение да получава, само себе си да наслаждава) и от усещащото от него намерение на Твореца (да го наслаждава, да го напълва, да се грижи за него и т.н.).

Усещането на такъв голям дисонанс, противоречие предизвиква в желанието така наречения Цимцум – Първо съкращаване. На практика, то се явява като начало на творението: под въздействието на притежаващите в себе си условия желанието започва да прави нещо само. То започва да получава само заради своя Създател, тоест опитващо се да Му бъде подобно. И това уподобяване на Създателя образува първия свят – пет стъпален (до колкото в желанието е имало пет стъпала) свят на Адам Кадмон (А”К), което означава: първия човек, праобраза на човека.

С това завършва първия етап, защото желанието не може да направи нищо по нататък. За да се реализира по нататък, трябват нови действия.

И тези действия се проявяват в много интересни дела. Под табура, в състояние соф на парцуфа Галгалта, се образува смесването на желанията, а по точно на намеренията: „заради себе си” и „заради Твореца”.

След, което се осъществява Второто съкращение. То предава импулс за по нататъшно развитие – та чак до там, че веднъж желанието сякаш получава светлина заради Твореца – и открива, че то все пак не може, не е в състояние да задържи правилното намерение и получава всичко само заради себе си. Това състояние, в което се открива егоистическото само напълване, се нарича разбиване на желанието (швира).

А след това, от разбитото желание се появяват новите форми, строят се нови системи. И всички тези системи се формират вече в онова състояние, когато желанието разбира и осъзнава, кое е то и какво е то, как да създаде такава система, в която то се поправя, тоест ще премине от намерение за себе си към намерение заради Твореца.

Всичко това се случва, когато още няма нищо, освен двете желания, двете противодействащи сили – с други думи казано, още до зараждането на нашия свят, до Големия Взрив, до нашата Вселена – преди всичко. Тези две сили изграждат цялата система за управление, благодарение на която възникват 4-те свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия (АБЕА). Така се образува системата за управление.

А след това, от онази същата централна точка на света на Безкрайността (∞), която усетила срам и затова е произвела съкращаване, се образувал особен вътрешен парцуф, особена мъничка система. Тя се нарича Адам, целта на която е напълно да се уподоби на Твореца, т.е. да доведе цялото желание до пълно подобие с Твореца. Тази система, на свой ред, преминава през разрушаване, разбиване, разделяне на голям брой части – и тези части падат в нашия свят.

Какво всъщност е той?

(още…)

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Другарите се опитват да ме убедят да си променя мнението и да се съглася с групата. И това ме разстройва, защото аз прощавам техните грешки и съм готов да продължа своя път, заедно с тях. Защо не допускат, че може би, имам свое мнение, различно от това на групата? Не ми е приятно това!

Отговор: Разбира се, не ти е приятно. Утре другарите могат да дойдат при теб и да кажат, че групата е взела решение всички да ходят с еднаква униформа: с клоунска шапка и жилетка, едната половина синя, а другата червена. Ти, какво ще кажеш?

Това вече не е някакъв рационален спор, по какъв път да се върви, където мненията се разделят, но двете части включват много хора. И затова може да отидеш с всеки от тях и във всеки случай да   следваш мнението на обществото: ако не това, то другото, ако не с ”комунистите”, то с ”капиталистите”. Не е проблем, тъй като обществото признава и тези и другите.

Но ако утре групата ти каже нещо такова, което изобщо не е прието в обществото? Ти казваш, че не можеш да ходиш с клоунска шапка и тогава, какво да правят с теб? Не може едните да  са с шапки, а другите не – групата трябва да бъде единна. Ние сме длъжни да се приближим до целта. Ако е казано от Баал а-Сулам, че целта изисква такъв път, то ние ще сме задължени така да направим.

Реплика: Аз ще продължа да бъда ваш другар, но без шапката!

Отговор: Но тогава ти не си ни другар. ”Другар” (хавер) – идва от думата ”съединение” (хибур). Ако ти не се съгласяваш с нас, то не можеш да ни бъдеш другар. Ето, така безусловно, като задължението да ходиш с клоунската шапка, ти трябва да приемеш задължението да разпространяваш интегралното образование.

Това, изобщо не трябва да предизвиква в теб въпроси. Има наставник, който взема решението и този наставник не съм аз, а Баал а-Сулам. Аз само обяснявам неговите идеи и ние трябва само да изпълним. А ако човек не прави това, тогава за какво му е да е с нас и напразно да губи време? Все едно, нищо няма да постигне, тъй като върви с нас само натам, накъдето му разрешава неговият егоизъм. А щом егоизмът протестира и се изисква да върви малко над знанието – през това вече той не може да пристъпи.

Аз не пренебрегвам такива хора, тъй като те имат силно мнение. И ако те преодолеят неговото съпротивление, то ще напреднат доста. Но ако не го преодолеят, то просто ще са пречка за всички останали. Това и означава да пробиеш дупка в дъното на общата лодка. И затова, няма място за тях в нашата лодка на взаимното поръчителство.

Пътят се изгражда от съвкупността на точките, всяка от които не се отделя от останалите, а е свързана с предишната и със следващата. Затова всички те образуват линия. Само така, тази пътека ще те доведе до входа на Царския дворец.

А във всичко останало, където царства твоя егоизъм: от лявата и от дясната страна на пътя, ти можеш да се съгласяваш с групата. Но всичко това не се отнася към духовния път. От всичко, което имаш пред себе си, на теб ти трябват точно тези спорни точки. Затова Баал а-Сулам пише, че се радва на разкриващите се грешници. Без това разкритие не е възможно да напредват. Тъкмо, разкриващите се грешници водят към светостта на деня. Благодарение на светлината, осветяваща пътя, изведнъж виждаш пред себе си препятствията и се радваш на тяхното откриване.

Затова съм радостен да видя, как тези грешници се разкриват в учениците, тъй като без това нямаше да имаме над какво да работим. Ако ти не желаеш тази работа, то може да се оттеглиш към нещо друго: на лявата или на дясната страна – към религията или към хасидизма. Там няма да се изисква от теб преодоляване и вяра над знанието и ти просто ще се учиш.

Тук няма да се разминеш без силата на групата, без силата на учителя и силата на Твореца, за да привлечеш светлината, възвръщаща към източника. Ти си задължен да стоиш с другарите около планината Синай – планината на взаимната ненавист и без да гледаш на нея, да желаеш да се съединиш. Такова е условието за получаването на Тора, на светлината, възвръщаща ни към източника, която ти свети от върха на тази планина.

От урок по писмо на Баал а-Сулам,13.12.2013

[123227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Аз мисля, че на съвременния човек  му трябва ясна представа, за онова което се случва в света. Той получава поток от информация за катастрофи, природни катаклизми, социални проблеми, но ясна представа за това няма.

Отговор: Естествено, ние трябва да виждаме цялата система, като цяло. Но съвременният човек за сега няма вселенски страх от предстоящото бъдеще. За това трябва да е на друго ниво, да има много по-широк кръгозор, да умее да разпознава далечните хоризонти.

Аз мисля, че обикновените хора ще почувстват това, когато природата започне да ни пробужда със сериозни катаклизми, които ще потресат човечеството: над тях ще надвисне нещо невиждано, а ти не си в състояние да предотвратиш това.

Онова, което се случва в обществото, може някак си да се смекчи, да се завоалира, да избяга някъде, да се скрие. Човек все още не е достигнал до състоянието на притиснатия заек в кюшето, към когото пълзи змията. Тук вече нищо не можем да направим, защото самата природа ще ни тресе, довеждайки ни до осъзнаването, че всичко това е – фаталната, зла съдба.

Желателно е, човек да осъзнае това, не по време на самото действие, а предварително, за да си представи и разбере, как да го предотврати.

Всичко това, трябва да бъде отразено в учебника за интегрално възпитание, разказвайки за природата на самия егоизъм, и за това, че в нашия свят няма с какво да го поправим – нямаме никакви инструменти за това. Ние сме ръководени от желанието за напълване, да наситим себе си, дори за сметка на другите, или просто да унижим другите, тъй като издигайки се над тях, аз се усещам много по-комфортно. Тази огромна егоистична сила работи във всички посоки.

Егоизмът – е единствената сила на природата. Всички физически, химически, биологически, генетични закони, са производни на егоизма. Целият наш свят – е един огромен егоизъм: желание да получаваме, желание за напълване, желание за избор, желание за укрепване, за достигане до голям комфорт и т.н.

При това, аз винаги чувствам и измервам своето състояние спрямо обкръжението. Ако в ръката си имам една пръчка, а съседа има две, аз вече се чувствам ощетен.

Получава се, че в нашия свят няма сила, която по някакъв начин да усмири егоизма. Къде е втората сила, която би могла да го уравновеси? Тъкмо нея трябва сега да намерим.

А да намерим тази сила можем само в добре организирано общество, което виждайки приближаващото се цунами, започва да се обединява така, че чрез добра и правилна връзка помежду си да проявят алтруистичното свойство, когато всеки се включва към всички в едно единно цяло. И тази сила ще противостои и на индивидуалния и на общия егоизъм. Когато и двете сили се озоват в нашите ръце и ще можем с тях правилно да работим, тогава ще достигнем до системата на равновесие – правилно отношение към себе си, към обществото, природата, мира.

От ТВ програмата ”Интегрален свят”, 24.10.2012

[122968]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да почувстваме потребността, желанието на 99%  от човечеството и правилно да го напълним?

Отговор: Не ви е нужно да чувствате потребностите на 99% от масите. Във всеки от тях има цял набор неосъзнати или полуосъзнати желания: храна, секс, богатство, слава, власт, знания. И вътре в тези шест вида напълвания, които желае човек, има още стотици дребни потребности.

Ако ще се ориентирате, как именно желанието преобладава във всеки човек, то на това няма да има край. Всяка минута той ще назовава нещо друго: ”Искам това и това, и това…”. Когато заведете малкото дете в ” Детски свят”, то е заслепено от изобилието на играчки и хваща ту една, ту втора, ту трета. Същото е и с нас.

Затова няма смисъл да изследваме техните конкретни желания – те при всички са еднакви, като постоянно варират, като на спектрална снимка: някои по-големи, други по-малки.

Трябва да доведем хората до това, че всичките им желания, каквито и да са били, се свеждат към стремежа да се обединят между тях. Тогава те ще разкрият тази сила, която ще ги напълни.

При това не е важно, какви именно желания ще имат! Не са задължени да ги изразяват, не трябва да се разделят с тях. Нужно им е да осъществяват такива действия, да преминават такива състояния, които ще ги доведат до обединение. И тогава в тях ще възникне усещането, което не само ще напълни желанието на всеки, но и ще създаде между тях допълнително обединение. Така ще осъзнаят, как именно могат да се напълнят.

Продължавайки да участват в тези действия, започват да виждат, че силата на единението, която намират в колектива, може да реши всичките им материални проблеми: здраве, финанси, съхраняване на семейството, възпитание на децата и така нататък. Колкото и да е странно, но тази положителна сила, която възниква при обединението на егоисти е способна да заличи абсолютно всички лични и обществени рани, ако хората се издигат над своя егоизъм и се обединяват помежду си.

Затова няма значение, кой какви конкретни желания има. Никога не се задълбочаваме в хората. Опитайте да проведете запитване на улицата, хората да назоват десетте най-важни за тях желания и ще видите, че всички говорят за едно и също: за децата, за здравето, за семейството, за работата, за проблемите с парите… При всички е едно и също.

Всеки проблем може да се реши, като седите в кръг, обсъждайки го помежду си и притегляйки при това вътрешната светлина, за да ви помогне. Това се нарича молитва на мнозинството.

От беседа с групите, 24.11.2013

[122168]

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос:Искам да разбера, какво е това ”Бней Барух”?

Отговор: „Бней Барух“ е особена група от хора, призвана за първи път в историята на човечеството да извърши поправянето на целия свят и да достигне сливането с Твореца.

За първи път това се случва, не защото Творецът е избрал, някаква определена личност, както по-рано е избирал от всяко поколение кабалист, който е трябвало да продължава тази верига. Тук става въпрос за истинското поправяне, за голяма маса от хора, теглещи след себе си цялото човечество. Това е първата вълна, която се издига и се устремява към Твореца.

Най-напредналият отряд, вървящ в авангарда на поправянето – това е групата ”Бней Барух”, която аз възглавявам. Няма за какво да се притесняваме от това, а следва да усетим възложената ни отговорност и поддръжката, която получаваме. Не трябва да се страхуваме от нищо. Задължени сме да се научим да стоим между двете сили и да умеем да противодействаме на своите вътрешни и външни врагове, на световния Фараон.

Такава е нашата задача. Невъзможно е да напредваме по друг начин, освен между двете сили. Ние стоим по средата и организираме тяхната борба помежду им. Не само целият свят е срещу нас, но и самите ние вътре, също сме против! И все пак, трябва да се отъждествим с нашити точки в сърцето и да ги съединим, и тогава ще победим.

По степента на нашето напредване, войната ще става все по-широка, по-ожесточена, по-дълбока, по-заплашителна. От една страна, светът ще разбира, че няма изход, получавайки удар след удар, а от друга страна, все пак ще се съпротивлява. Творецът ще ожесточава, все повече сърцето на Фараона.

Би ни се сторило, че е време вече да престанем да протестираме, тъй като светът пада в пропастта. Но сърцето е така ожесточено, че човекът не разбира и не усеща опасността. Може да помислим, че след тежките удари, хората ще се съгласят, ще се опомнят и ще хукнат към нас за методиката на спасението. Но всичко ще е,  обратно.

Трябва да разберем този процес. Това е война, която зависи от нас. Творецът не може сам да воюва срещу Фараона, ако не използваме Неговата сила. Моисей трябва да стои по средата между тези великани, тези две сили: Творецът и Фараонът. Тъкмо Моисей със своята гега определя  точно, каква ще бъде тази война.

Затова ни е необходимо да растем и възмъжаваме, за да разбираме повече и да усещаме повече. Няма от какво да се страхуваме, трябва просто да знаем, че върви война за поправянето и да се наслаждаваме на този процес! Да не се наслаждаваме егоистично, а да се радваме на това, че е започнал процесът, в който се явяваме най-авангардната сила, приближаваща цялата Малхут от света на Безкрайността към поправянето.

От урок по статия на Рабаш, 06.12.2013

[122616]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Свобода на волята“: Независимо, че всеки има ”своя основа” – на практика, във всеки един случай силите се разкриват само посредством обкръжението. Само с избора на обкръжение се определя властта на човека над самия себе си, за която е достоен за възнаграждение или за наказание. Но след като е избрал обкръжението, той е отдаден в ръцете му, като глина в ръцете на грънчаря.

Възможността да избере правилно обкръжение е дадена единствено на онези хора, които имат точка в сърцето. Тъй като, сега им предстои да се развият на стъпалото Човек (Адам), подобен (доме) на Твореца. Тъкмо хората, в които се е пробудила тази точка, коренът на тяхната душа, получават импулс да встъпят в правилно обкръжение. И тогава, те трябва да решат за себе си: ще направят ли това или не.

И това е свободният избор – между получаващото желание и точката, ”зачатието” на отдаващото желание, не от него самото, а неговата обратна страна. При наличие на тези ”полюси” аз мога да избирам. Как? Като се закрепвам в правилното обкръжение. С това искам да засиля единия фактор, в противовес на другия.

А ако нямам такава втора точка, ако целият аз съм само едно получаващо желание, то и ще движи моя ”избор”. В такъв случай, като куче, душещо нещо на улицата, преследвам собствената си изгода – и това е всичко.

Въпрос: Но в същото време, в рамките на интегралното образование ние предлагаме ли, на хората, сами да си създават по-доброто обкръжение.

Отговор: Вярно, да се създава по-добро обкръжение за тяхното желание за получаване, а не за точката в сърцето. Така, че човек да знае: в общия кръг, в единението можем да подобрим своя материален живот.

Но всъщност, точка в сърцето има всеки, тя е заложена във всяко желание, на една или друга дълбочина. За това е казано: ”Всички ще Ме познаят, и мало и голямо”. И затова, организирайки и събирайки хората, провеждайки към тях светлината, възвръщаща към Източника, ние форсираме пробуждането на тази точка, за да започне тя да ”изплува” нагоре. И един път човек, преминал през курса по интегралната методика, ще ни каже, че иска да изучава науката кабала. Защо? И той самият не знае – изведнъж му се е приискало…

Така или иначе, интегралните групи не са кабалистично обкръжение, тъй като те нямат лява линия. Ние се грижим за тях, като за свои питомци, обучавайки ги на добри взаимоотношения, на отзивчивост и обединение, но без вътрешни препятствия от страна на егоизма, ”усещащ”, накъде вървят работите. А за по-сериозната работа ние говорим в своята среда.

От урок по статията ”Свобода на волята”,04.12.2013

[122183]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос:  На хартия проектът по МИВО и вашите рекомендации са изложени много добре. Какво да направим, ако на практика не се осъществяват така, както е написано и не съответстват на вашите препоръки?

Отговор:  Работата е в това, че ние растем и групата преминава всевъзможни състояния. Това са така наречените недостатъци при растежа. Нали, детето, развивайки се, трябва да преболедува детските болести, иначе неговият организъм няма да натрупа в себе си специалните защитни свойства, не може да мобилизира вътрешната схема на противодействие на външната среда.

През цялото време се намираме под вредното влияние на обкръжаващата среда и нашите вътрешни системи, постоянно работят над това да не възприемаме нейното вредно въздействие или някак да го неутрализираме. Така работи всеки жив организъм.

Например, колко може да възприеме камъкът отвън? – Много малко, затова той съхранява през цялото време една и съща структура. Растението възприема и отдава повече. Животното – още повече. А човекът възприема огромно количество информация, маса всевъзможни психологически въздействия. И на всичко това трябва да реагираме, иначе нашият организъм няма да издържи! По такъв начин се стабилизираме.

Затова, преминаваме през недостатъците на растежа: извършваме нещо правилно, неправилно, изказваме се, замълчаваме, крещим, ругаем се. Дайте, всичко това на хората да го преживеят! Трябва да преминем такива състояния. В резултат, много ще отпаднат, ще дойдат нови и така, постепенно ще се организира това, което трябва.

От урок на тема ” Група и разпространение”, 22.10.2013

[121156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да подготвим хората за правилно общуване на семинарите по интегрално възпитание и образование?

Отговор: Преди всичко, трябва да отработим всички условия за връзка между нас. Всеки трябва да разбира, че другите имат свое мнение и то може да е правилното.  За да разкрия сам, себе си и да почувствам мнението на останалите, да не допусна то да мине покрай мен и да не се затворя в себе си, аз трябва да пречупя себе си, да се принизя пред другите.

Тук трябва да има някаква определена техника, психологически подход. Някой говори, а аз в този момент се опитвам да изключа егоизма си. Играем на това. Отначало слушам, какво говори другият, а след това трябва да повторя всичко, каквото е казал той. Човекът може да говори глупости, но малко или много да е сврързано. А аз се тренирам в това, да го слушам.

Тъй като, може да не се чуваме един-друг. Как мога да се анулирам за да ви чувам тъкмо вас, без да ви поправям и без да влагам в себе си вашите думи, вече заедно със своите корекции и добавки, а включвайки се във вас? За целта, аз трябва да се принизя, да ви взема за еталон, и по такъв начин да се ориентирам.

Така се учим да се чуваме и да се самоотменяме един пред друг. Това първо. По-нататък преминаваме към втория етап, когато се тренираме да говорим по същество, а не безразборно.

Сега трябва да изразя някаква мисъл, която трябва да бъде много   конкретна, ясна, логична. При това я произнасям с уважение към останалите, с включване в тях, както се държат родителите по отношение на децата, т.е. от някакво по-високо ниво.

На първото занятие ви гледах отдолу-нагоре, като еталон, а сега – обратно. Аз говоря някакви сериозни думи, логично изразявайки се, опитвайки се да ”вляза” във вас, за да ме разберете, да приемете това, за да улегнат думите ми във вас.

Всеки е длъжен да си приготви някаква реч, при това да е достатъчно логична, точна, засягаща работата или нещо друго – без значение. Важното е да го слушат. Ние винаги смятаме, че другият говори глупости. Но за каквито и глупости да говори, да предположим за раците, които вчера е ял в ресторанта – основното е, че аз попивам думите му и вървя след тях. А сега аз внасям своята глупост и я предлагам логично, ясно, за да усвоят всичко това останалите.

Така учим участниците в семинара, как моментално да се принизяват и да слушат другия и как моментално да се издигат и да влияят на другия. При това, всичко трябва да се прави от гледна точка на основната задача – по-пълна комуникация и взаимно разбиране, а не да си припомнят един на друг, някакви обиди и да не се плетат дребни интриги. Тъй като, сме задължени да сплетем в кръга общия си образ.

Поставете в средата на кръга, например, чиния и насочете всички към това, че в нея трябва да усетим себе си, като допълнение един към друг. Да допуснем, този другар е логистиката, другият е технологията, третият – монтажът и т.н. Важното е, че заедно усещаме себе си, намиращи се в една чиния.

След това се учим да си казваме един на друг само добри думи, при това максимално искрено. Играем на правилните, добри, доброжелателни хора, учим се да се отпускаме: ”О! Ето, вие се усмихнахте. А сега, изпейте ни, някаква песничка от далечното детството”.

Накарайте ги да са като децата, да се отпуснат, да се успокоят, да се откъснат от всичко негативно, което ги заобикаля, да разкажат пред всички нещо от детството или за първата си любов. Искаме да ги „измъкнем от фрака”, да ги привикнем към това, че помежду си могат да бъдат просто хора.

И само след това, като ги научим на всички условия за връзка, ние преминаваме към семинарите, на които започваме да изясняваме, защо ни е необходима интегралност. Защо, когато намерим между нас общия интеграл, този сбор е едно стъпало по-високо от нас и като кран, ни издига на следващото ниво за усещане и разбиране? Защо прекарваме всичко през нашите чувства, макар че не се признаваме в това и не го разбираме? Защо човекът е чувстващ елемент, а не строго логичен? Нашата логика само се облича в чувства и в това е нашата грешка.

Така, постепенно ние започваме да говорим, че трябва да се издигнем към новото ниво на усещания, към включването един в друг.

От ТВ програмата ”През времето”, 23.09.2013

[121930]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Нима, безбройните кръговрати на човечеството, в продължение на хилядолетията не са оказали никакъв духовен ефект?

Отговор: Всичко се отчита, за всичко има своя сметка, но нашето поколение, безусловно, е по-важно от всички предишни. Нали, всички те са били подготовката за съвременността. Нищо не се е случило просто така, но все още, хората не са имали, ни най-малката самостоятелност в истинския, духовен смисъл.

Всъщност, не става дума за тела, а за едни и същи души. Точката в сърцето е преминавала през кръговратите, проявявала се е все повече и днес, най-накрая можем да я изведем до светлината.

А освен това, чрез нас, към външната аудитория преминава въздействие, което приближава хората към това, по-бързо сами да станат самостоятелни. Тъй като, е казано: „Всички ще Ме познаят, от малко до големо.“ С други думи, всеки е задължен да израсне духовно, да изяви корена на своята душа и да свърже своята „клетка“ с общия „организъм“, осъзнато, осмислено, действено и ефективно.

Означава, че за всеки има място в обществото и различията произхождат само от реда за влизането в него. А този ред се определя от системни параметри.

Въпрос: Но не всички ще влязат в групата?

Отговор: В крайна сметка – безусловно, всички. Нали, нашето крайно състояние е единството, такова, каквото е било до разбиването. Само се връщаме към него поетапно, по желание, със своите усилия.

На този път ще почувстваш и това, което е над теб, и това, което е долу. На върха ще откриеш кабалистите от всички поколения, активната част от системата. А долу се намират тези, които още не са достигнали до правилната реализация и на които си задължен да помогнеш.

В резултат, всеки от нас е като канал за връзка, като капиляр, предаващ на другите клетки живителните сили.

От урок по статията „Науката кабала и нейната същност“, 26.11.2013

[121562]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава ”център на групата”? Това вътрешна съставна, ли е на човека или, в това число са и нашите впечатления от съвместната ни дейност, от семинарите?

Отговор: Център на групата е това, което постоянно анализираме, изследвайки, какво е това в нашите свойства, в представата ни: къде се намира той, с какво се характеризира, към какво трябва да се устремя? Аз трябва вътрешно да усетя, каква е тази категория ”център на групата”?

Тя е много размита, както по време на прицела, когато целта през цялото време се движи и не съвпада с кръстчето за стрелба. А ако я определям точно, означава, че съм намерил контакт със свойството отдаване и любов.

Въпрос: В какви конкретни действия се появява връзката с центъра на групата?

Отговор: Такава връзка се определя от потребността на човека от нея, за да се съедини с Твореца и да носи Неговото проявяване в обкръжаващия свят. В статията ”Рогът на Машиаха” и в другите е казано, че Исраел – устремяващите се направо към Твореца – няма да излязат от изгнание и няма да достигнат връзката с Твореца дотогава, докато не привлекат към това света.

Сега, накрая, настъпи времето, когато можем да усвоим външния егоизъм на масите и сме задължени да поискаме от Твореца да го напълни. При това, самите ние не можем да бъдем нищо друго освен проводници, като точката на сливане между Твореца и целия останал свят. Проявяването на Твореца в света, се явява нашата мисия.

Въпрос: Как да определя, излизам ли на разпространението от центъра на групата или не?

Отговор: Трябва сам да усетиш това. Ако излизаш на разпространение и при това се страхуваш през цялото време да не изпаднеш от центъра на групата, тогава всичко е наред.

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 22.10.2013

[121246]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→