Мнение: За човешко се възприема това, което не носи биологична изгода. Спечелените пари, построените здания, размножаването – това не трябва да отнасяме към човешкото. Хора така и не успяхме да станем.

Все същите млекопитаещи сме, държащи се неразумно и агресивно. В нашите приоритети са приспособимостта, умението да се сдобиваме с препитание. Структурата на социума отразява еволюционните, но не разсъдъчните резултати на нашето развитие.

Челните области на мозъка ни, са оформени за това да делим храната си с цялото обкръжение. Суровият естествен подбор е оформил от нас социални същества с огромни челни части. Тази особеност ни е дала възможност да не се унищожаваме помежду си, при появата на усещането за глад. Но е трябвало подборът да продължи още 200 хиляди години, за да се превърне това поведение в норма.

В съвременното състояние ние сме социални животни, разбиращи, че да се краде не е добре, но все пак, се налага да се краде! Лицевите части ни помагат само да се опитаме да проявяваме социално поведение, но засега сме полуживотни, които се нуждаят от йерархично управление. Вървим към властта, пробивайки си път с пари. Човекът, както и звярът проповядват тоталитаризъм.

Пред обществеността всеки от нас е демократ и хуманист, но скрити напомняме павиани в стадо. Поведението на група хора, ограбваща случайни минувачи и група страни, генериращи същото действие е абсолютно идентично. И двете са – биологична форма на поведение.

За маймуната се явява като естествено, състоянието на леност, лъжата, измяната с жената на съседа, кражбата и необмислеността на действията. За хората това е забранено и затова им се налага да балансират между свойствата на животно и на човек.

Всяка самоорганизация е биологично формиране. Пример за това могат  да бъдат мафията или редът, установен между затворниците в затворите. Създаването на йерархия е признака за поведение на приматите. Именно, изхождайки от биологичните особености, да се изгражда тоталитарна държава е по-лесно, отколкото демократична.

За демократичния ред са необходими хора, които мислят еднакво и умеят да бъдат почтени. Да се изберат такива индивидуалисти, без научно-мозъчна сортировка е невъзможно, понеже дори и сред „истинските“ демократи има крадци, които ще крадат. Може би обществото трябва да престане да крие своите павиански взаимоотношения и цели?

Реплика: Цялото предназначение на Кабала е от нас, маймуните, да направи хора! Да ни доведе до обединение, вместо противопоставяне, към кръга, вместо йерархията, към любовта на ближния, вместо ненавистта, към равното разпределение, вместо кражбата, към дарението, вместо завоевание, казано общо – да се държим, според закона за единното общество. В противен случай, ще останем павиани и закъснението в развитието ни ще се обърне срещу нас и със силата на страданията ще ни принуди да станем хора.

[155190]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Системният вредител

Застоят в човешкото развитие вече проявява себе си. Живеейки в съвременно „глобално село“ от безизходица откриваме, че трябва да се съединим – и да започнем да размишляваме и да говорим за това. Настана време да заемем мястото си в Човешкото стъпало в общата система.

Цялата природа – неживата, растителна и животинска – е глобална, интегрална и взаимосвързана във всички нейни части и детайли. Всички създания от тръстиката до хищника, са свързани в една система и заедно поддържат общия ред.

А ние – не. Ние сме извън тази картина. Човекът е истинският и единствен вредител в природата.

Тъй като не знае граница за насищане на потребностите си. Това се отнася и към човешкия род като цяло и към отделните сфери на живота, включвайки семейството, работата, различните социални връзки и т.н. Навсякъде „безграничният“ код за поведение придобива разрушителен характер.

Като примери – нараства статистиката с разводите, разширява се пропастта между родители и деца, на младите им е все по-трудно да си намерят половинка и да създадат здраво семейство. Тези кардинални промени са станали за някакви си петдесет години, дори по-малко. Те засегнаха даже еврейския народ, който винаги се е грижел младите да се оженят и им е помагал в създаването на домашно огнище.

Неразделните самотници

Егоизмът ни достигна до своя последен стадий – ето каква е причината за случващото се.

„Егоизмът“ – неспособността ми да съпреживявам за ближния. Чувствам ближния само в контекста на изгодата, която мога да извлека от него. В идеалния случай, бих искал да „изстискам“ от него всичко, което мога. Това разбира се, не е обвинение, а факт от човешката психология. Такава е природата ни.

А от друга страна, в своето икономическо, финансово, социално, семейно, държавно, световно всеобщо развитие, ние сме затворени, „заключили“ сме целият свят в неразделна, непрекъсната взаимовръзка в единната мрежа. Но тази мрежа е пълна с ненавист, конфликти, егоизъм и гордост.

В резултат светът „се тресе“ от безкрайни тревоги и заплахи. Отсъствието на единство между нас предизвиква съответното несъответствие с Природата като цяло – и затова светът страда много.

Не е моя работа?

Въпрос: По-голямата част от хората живеят обичаен живот и макар и да печелят един от друг, те не строят някакви особени хитрости по отношение на обкръжаващите ги. Какво не правят както трябва? Забързани в повседневната си работа, във вечна „война за оцеляване“ трудно е да си представим себе си като закоренял егоист.

Отговор: Така е. Но тъй като оправдавайки себе си ти все едно страдаш, то опитай се да разбереш защо. Това изисква здрав научен подход, още преди да се е включила науката кабала, правеща общо заключение и обхващаща целия свят.

Рационалният анализ показва: че страдаме, защото не се разбираме, не се грижим един за друг.

Че какво може да се иска от горкия човек, който сутрин ходи на работа, а вечер се връща в къщи? Но тези злощастници са седем милиарда, свързани в една мрежа, в която не достига правилна връзка между възлите. И затова всички ние сме противоположни на единството, заложено в Природата.

Обединение, правилно спояване – ето какво се иска днес от нас. Няма да приключим с „войната“, ако не разберем в какво се състои проблема.

Но отново и отново всеки се затваря в своя си „ъгъл“.

„Знам, че нищо не знам. Какво искате от мен?“

– Зле ти е. Нима не искаш да поправиш ситуацията?

„Искам, но аз не съм виновен за нея, аз просто живея един обикновен живот…“

Проблемите така не с решават. Година след година все по-бързо, а днес направо стремително – се потапяме в много опасни и тежки състояния. Част от тях са вече отминали и има от какво да се поучим.

Накрая трябва само да разберем случващото се, вместо да се крием в „леговището „ си, правейки вид, че това не се отнася до мен. Тъй като от такива „безучастни“ хора се състои човечеството.

От програма по радио 103FM, 08.03.2015

[155441]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

И казал Бог, обръщайки се към Моше: „Когато се роди бик или овца, или коза, то седем дни животното трябва да преживее под своята майка, а от осмия ден и нататък, ще бъде годно за жертвения огън към Бога. Но не колете бик или овен в един ден с потомството“. [Тора, „Левит“, „Емор“, 22:26 – 22:28]

Става дума за животинската част от желанието на човека, по какъв начин е възможно да я издигнем и поправим, във връзка с предишното стъпало.

Отначало става вътреутробно развитие, а после е периодът на отглеждане. За животното е достатъчна седмица, за да възприеме пълната степен ХАГАТ НЕХИМ, понеже животното преминава седем стъпала на развитие, а не десет като човека.

За седем дни (седем стъпала) животното възприема всичко от своята висша степен и се откъсва от нея. Неговият живот протича по инстинктивни закони, затова човек, намиращ се на „животинско“ ниво, работи инстинктивно.

Погледнете целия свят – всички се учат от другите как да живеят и повтарят същото. Животните нямат трите горни сфирот, олицетворяващи главата, затова тяхната глава се намира на нивото на тялото и не се извисява над него.

Това същото, става и със света, който сега се намира на животинско ниво на развитие. Неговата „глава“ е изпаднала преди няколко хиляди години, когато са изчезнали истински велики умове.

Човечеството се развива абсолютно автоматично, каквото и да говорят учените, философите, правителството, банкерите или народните маси. Те само прилагат своите мизерни колебания върху цялото движение на природата, но това съвсем не променя парадигмата на развитие.

Критичният момент е настъпил тогава, когато човекът е започнал да произвежда и да печели повече, отколкото му е необходимо. От тук нататък е започнал да се развива капитализмът, до възникването, на който всичко е било просто и натурално. Човекът е живял, изхождайки от необходимите потребности, не защото се е стремил към това, а защото тогава още не е имало нови технологии.

Но когато е изобретил плугът, даващ възможност дълбоко да оре земята, започнал да се занимава с грънчарство и с обработка на метали. Тогава се е появила възможност да печели повече от необходимото.

Добавената стойност е започнала да вдъхновява егоизма, а егоизмът е започнал да стимулира добавената стойност. И вместо вътрешно, морално-етично развитие на човека, светът се е обърнал по посока на технологичното развитие. Това е била и преломната точка, решаваща по какъв път да тръгне човечеството.

Но днес се намираме в края на този път, когато технологичното развитие търпи крах и ще останем с „пробито корито“. Трябва да разберем, че е нужно да намалим всички наши желания до нивото на достатъчното, но достойно съществуване, както в математиката:  необходимо и достатъчно условие. Това означава, всичко да се сведе до рационалното потребление, а цялата енергия и възможности да се насочат за достигането на висшата цел – цялото човечество да формира от себе си човека.

Реплика: Получава се, че изход няма, както е в приказката на Пушкин „За рибаря и рибката“. След лукса и дворците е трябвало да се спре, а старицата не е могла и в резултат е останала с “пробитото корито“. Така и ние, сега се намираме в тази точка…

Отговор: Но имаме възможност за плавен преход. Можем нормално, рационално, с помощта на разпространението на кабалистичната методика да покажем на човечеството какво ще се случи, ако не приемем тази методика. Понеже тогава, все едно, ще стигнем до нейната реализация, но по тежкия път на революции, войни, проблеми.

Виждаме как изведнъж, на пусто място избухват конфликти, става само с поднасяне на клечка кибрит. В света цари огромна ненавист на всички към всички. Затова най-малката искра предизвиква пожар.

По всякакви начини трябва да се постараем светът да разбере, че Тора говори за усъвършенстването на човека, за гладкия, добър, здрав, безопасен път на неговото хармонично развитие. Нима не се настрадахме достатъчно, за да пожелаем това? Или е необходимо хубавичко още да пострадаме, за да се устремим към положителния път на развитие? В това се и състои нашият проблем.

От ТВ програма „Тайната на вечната Книга“, 28.05.2014

[154220]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма, Тора - Няма коментари→

Технологиите „малко село“

Въпрос: Нашият живот е в плен от екраните. Те са навсякъде: смартфони, компютри, телевизори, умни часовници, умни очила и други джаджи са станали наши вечни спътници. В къщи и на работа, в автомобила и в обществения транспорт, ние гледаме на света през тяхната призма.

Новата епоха кардинално промени виждането ни за света, разгърнаха се нови хоризонти, перспективaтa се разшири и в същото време това ни постави пред нови предизвикателства.

Всичко започна с киното. След това се появи телевизията, след това – компютрите, интернета, мобилните телефони, „поумняващи“ пред очите ни. Всъщност, малко устройство с високотехнологични показатели стана основа и цел на целия ни живот. С негова помощ човек управлява банковата си сметка, общува с приятели, координира социалната си и професионална дейност.

Всичко може да се побере в тази „играчка“ и ние я носим със себе си, където и да отидем, винаги и навсякъде, за да бъдем информирани за всичко, за да поддържаме контакти и споделяме с другите своите впечатления.

В резултат на това, голяма част от нашия живот преминава в палитрата на LCD, плазма или LED екрани. Те са посредници между нас и света, без които мнозина не могат да си представят съществуването.

Как ни влияе това?

Отговор: Преди всичко, става въпрос за най-новите технологични постижения и ние все още сме на етап “ усвояване“, развитие. Струва ми се, че смартфона е неразделна част от живота ми, но той все още е „надстройка“, „приложение“ и не е част от „операционната система“. Не аз оперирам с него, а той с мен.

В своето развитие, ние сме преминали етапа на неживата, растителната и животинска природа – и сега достигнахме до човешкия етап. А човекът (Адам) – не е просто развит вид, който жъне плодовете на научно-техническия прогрес. Да бъдеш Човек – означава да бъдеш като (Доме) Природата.

Днес Природата ни се представя като единна система и изисква от нас постепенно да влезем в съответствие с нея. Природата е сфера, в която съществуваме и се развиваме, за да може на последния етап от развитието си, да приемем форма на интегрална взаимовръзка, подобна на общата цел.

Наистина, човечеството се е превърнало в „малко село“, където всеки познава всеки и местните събития се разпространяват навсякъде. Но все още не разбираме обратната връзка, не виждаме доброто в тази система и злото – също. Струва ни се, че можем да „лавираме“, да „играем“ в протекционизъм, да търсим егоистична изгода „Колкото ти е по-зле, толкова на мене ми е по-добре …“

Въпреки това, ние се приближаваме към осъзнаване на злото, към разбирането, че трябва да сме свързани с Прирoдата и цялото човечество, да бъдем подобни на нея, като близки роднини, които живеят в същото село.

Всички имаме една съдба и една цел. Нас ни управлява единната сила на Природата. Ето защо трябва да се борим срещу своя егоизъм и да укрепваме връзката, като едно седем милиардно семейство. Още

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Готови ли сте за бягство

Въпрос: Конфликтите в израелското общество стават все по-изострени, защото егоизмът на политиците е нараснал и поставя все повече и повече личните интереси пред обществените. По време на последната военна операция се стигна до „късо съединение“ между представителите на властите и отговарящите за безопасността на страната. Как да се справим?

Отговор: Системата е непоправена. За да се достигане до истински промени трябва първо да се започне от народа и от неговото обучение. Можем да изменим управлението само посредством промени в обществото.

Днес управляващите отразяват ситуацията в страната. Живеем в егоистично общество, в което всеки мисли за своето лично благо. Ние не сме свързани помежду си, не чувстваме че съдбата ни зависи от обединението, от това да бъдем „като един човек с едно сърце“. Не сме заедно загрижени за безопасността на страната, тъй като всеки, преди всичко, се стреми да осигури собствената си безопасност.

Освен това много хора са готови да избягат някъде, където могат по-добре да се устроят. Най-важното е да имат така възможност, а съдбата на Израел не е важна за тях. Ако се даде шанс на хората да се устроят някъде по света, където да има подходящи условия за живот, то никой няма да остане тук. Според проучванията половината от младите хора биха искали да напуснат страната. Що се отнася до останалите, то те биха желали да останат тук, защото са свикнали. А хората, стремящи се за власт в народа, са с още по-ярко изразени лични интереси.

Разобличаване на егоизма

Въпрос: Ако трябва да подкрепим да има промени в обществото, то какви трябва да са те?

Отговор: Не можем да живеем и да се развиваме тук, ако не станем истински народ на Израел, живеещ на земята Израел. Става дума за две понятия, които трябва да реализираме.

„Израел“ (ישראל) означава „направо към Висшия“ (ישר-אל). С други думи, всички трябва да се съединим на принципа „обичай ближния, както себе си“ и да се насочим към една по-висша сила.

Същността на висшата сила е силата на любовта, обединение и взаимно отдаване. Ето към какво трябва да се стремим. Това не е свързано с религиозни или сектантски вярвания, а се отнася до обединение, чиято същност е формулирана в главното и основно правило в Тора: „Възлюби ближния, както себе си“.

Въпрос: Всички са чували за това. Но егоизмът нараства и нараства, желанията става все по-необуздани и човек не вижда нищо извън себе си. Какво отношение има днес към нас това древно изречение?

Отговор: То е вечно. Тези условия не са се променили от тогава до днес. Именно в наши дни хората са готови да видят и разберат как нарастващият егоизъм им копае гроба. Егоизмът действително расте, но сега човек може да види накъде го води. Той вижда, че пред него има само пропаст.

Нови хора, нови лидери

Въпрос: В музея на един от Израелските лидери от последния век, стаята, в която е живял, е била възстановена: малко място, само с един стол и маса с дължина метър и половина. От там той е ръководил страната. Как е възможно да говорим за обединение в наши дни, когато страната е разклатена от корупционни скандали, а лидерите се обзавеждат с разкошни домове? Откъде ще дойде любовта?

Отговор: От отчаяние. В крайна сметка нищо не сме постигнали. Тези лидери с големи къщи, скъпи апартаменти и прочее богатства и удоволствия се чувстват зависими. По този начин си играе нарасналият до небесата егоизъм с нас. Човек е принуден да краде – тази нужда го мотивира. Той чувства, че това не е целта, че това не е живота и въпреки всичко не е готов да направи какво и да било. Той просто не може да избяга от кражбата, не може да избяга от лъжата, защото това е неговата природа.

Какво да се прави с тях? В крайна сметка е ясно, че този път води всички до гибел. Заслужава ли си да стигнем до нов холокост или Трета световна война?

Всеки разбира, че все още никой не притежава метод, позволяващ ни да се спасим от вътрешния ни враг, от егоизма ни, който ни тласка към кражби, лъжи, фалшификации и интриги. Истината е, че никой не получава удоволствие от това, но всички са принудени да отхапят от общия пай и се опитат да си организират топло и сигурно кътче.

Но днес няма вече останали сигурни кътчета по света. Сигурността ще дойде само чрез промяна на обществото, на човечеството. Това са промени, които ще донесат обединение.

В глобалния свят трябва да сме свързани така, че всеки да чувства другите като себе си. Затова се разкрива науката кабала, която ни дава решение на проблемите и обяснява какво трябва да се направи. От нас зависи да я приемем и с нейна помощ да преминем към поправяне на света. Настъпва време за общо консолидиране в единна система, в единно семейство.

Само обучение и просвещение ще издигнат общия интерес над личния. Днешните лидери са производни на народа и няма какво да искаме от тях или от него. Постепенно образованието ще доведе до промени в народа и тогава това ще породи хора, които ще могат да възпитат новите лидери.

От Тв програмата „Нов живот“, беседа 275, 16.12.2014

 [151255]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съприкосновение със света

Съвременните средства за комуникация, включително и компютрите и смартфоните, носят на човека връзка с глобалния свят. Това изцяло изменя переспективата: мога да „се докосна“ до разни неща и аз сякаш им влияя, мога да се свържа с всеки, да узная всичко, което искам.

Виждам големия свят и своето място в него. Намирам кръгове за общуване в тази обща сфера и се утвърждавам в тях. Аз познавам хората и те ме знаят.

Създават се форуми, групи за общуване, съвместни площадки за работа и отдих. Мога дори да поседя с някой във виртуално кафе. Може би хобито ми също се реализира във виртуалната мрежа.

При това евтино и мога да си позволя неща, които по-рано не съм могъл да реализирам. Например материални неща, които прочитам или разглеждам за една седмица, биха ми стрували десетки, ако ли не и стотици долари.

Всичко е достъпно и достижимо. И това изменя моя светоглед – постепенно се изяснява, че съм свързан с целия свят, а целият свят е свързан с мен.

Стъпки към истината

Още един момент: като работим с интерактивен интерфейс, ние все по-малко говорим и слушаме. Основният поток информация преминава през визуален канал. И в това има преимущество: човек придава голямо значение на мислите, на мисленето. Тъй като именно то действа във виртуалната връзка. Да, ние изразяваме мислите си чрез думи, символи, но в тях сега има повече конкретност. Учим се по-ясно да се изразяваме и това е добре.

Смартфоните и компютрите направиха нашето общуване по-пряко и ясно. За това способства изобилието на информация, обхващаща целия спектър от прекрасното до ужасяващото. Изхвърлили сме миналите фалшиви покривала и ако искаме можем да говорим без резерви, без скрупули, без лицемерие.

Екранът от течни кристали е станал, като мой прозорец към света – и едновременно с това ме е научил да бъда по-прям, да съм по-откровен. Информацията, която представят. става прекалено достъпна. Човекът в интернет е „гол“ – той е свалил маската на лъжите, на фалша и притворството. Политиката, пресата, семейните отношения – всичко се разобличава, освобождава се от лъжата.

С това ние правим сериозен пробив към истинската същност. Нека се изясни, че всички лъжат, но точно в това се заключава истината. Важно е да разберем това. Ще узнаем кои сме всъщност. Изоставяйки условностите от началото на миналия век, ще отхвърлим лъжливия етикет. Днес сме много по-откровени. Младото поколение прави каквото си иска, без да го е грижа за мнението на околните. А старото поколение знае, че не може да властва над младите.

Да се доберем до същността без да отстъпваме

Въпрос: Ако сме създали добра и полезна технология, защо тя ни води към осъзнаване на злото? Що за зло е това?

Отговор: Технологията е добра, а природата ни е глупава, егоистична. Тя ни разделя, разпръсва ни на различни страни. В същия този интернет, на малки и големи екрани, навсякъде виждаме собственото си изображение, като в огледало.

Ние сме много близо до осъзнаване на злото, което се крие в нашата природа, в състоянието ни, а главното е в неспособността ни да направим каквото и да е с това. И цялата „красота“ на момента – е в това, че след като се доберем до същността, да вдигнем ръце, а не да ги отпуснем, да започнем да търсим решение, което изхожда вече не от нас, а от друг източник.

От 504-а беседа за новия живот, 20.01.2015

[153222]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Те – това съм аз

Въпрос: Какво са това „бесове“, „духове“ и тем подобни термини, използвани в науката кабала?

Отговор: Кабала казва нещо просто: трябва да знаеш, че съществува само една Сила. Тя е позитивна и ти трябва да я постигнеш. А всички негативни сили пробуждаш сам, обръщайки добрата Сила в зло. Причината е в това, че не работиш над себе си, за да се измениш от зло към благо.

По такъв начин, „бесовете“ и пр. са изключително силите на моята душа, които трябва да поправя. Ако не ги поправям, то те ми действат във вид на зло, а иначе казано, все пак ме водят към поправяне, но по неприятен път.

Въпрос: Какво означава „силите на моята душа“?

Отговор: Това са моите непоправени желания. Защото общото поправяне се определя на принципа на любовта към ближния, като към себе си. Ако не построявам своите егоистични желания по такъв начин, че чрез тях да се съединявам с всички, ако не се стремя към единство и любов, ако не „преправям“ желанията в нещо правилно и благотворно. То сам ги оставям в злото.

И тогава те започват да ми въздействат: внезапно идва заплашително уведомление от банката, или с мен се случва нещастие, или нещо с близките ми и т.н. Има множество варианти, като цяло те съставляват нашия живот. И те са съставени от тези самите сили, отчасти позитивни, но основно негативни – тъй като ние не се грижим за тяхното поправяне.

Разчистване на територията

Излиза, че аз сам създавам своя свят. Като цяло, в него има 620 сили – моите желания, които трябва поетапно да поправя отново и отново. Не трябва да се заема изведнъж с целия списък, но в крайна сметка, всички тях трябва да ги приложа в любовта към ближния, в единението, в доброто въздействие върху обкръжението, постепенно разширявайки кръга му.

Действайки по такъв начин, с това очиствам своята „територия“ от негативни сили и стигам до позитивните.

Това зависи също от периода, в който живеем. Условията се сменят ежесекундно и аз също трябва да действам динамично, променяйки се в съответствие с повелите на времето. Трябва ми да чувствам тези сили – така, както животните чувстват природата и отрано се спасяват от стихийните бедствия.

И това е възможно само в този случай, ако аз, по препоръките на науката кабала, се обединявам с приятелите, с близките до мен хора, и заедно с тях формирам вътрешен кръг, общество, в което започвам да реализирам съветите на науката кабала.

С това помагам на света като цяло.

Следва продължение…

От 502-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152355]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ние, както и цялото творение, сме изградени от материал, който представлява желание за получаване. Но човек, за разлика от всичко останало, умее да разделя  нещата на две: на действие и на намерение.

Може да се действа така, както цялата нежива, растителна и животинска природа или като малките деца, в чиито постъпки няма никакъв скрит умисъл и, действайки направо, изразяват своето намерение: вземам това, което си искам.

Но когато детето порасне и приеме образа на човек от този свят, то по неговите действия вече е невъзможно да се съди за намеренията му. Действието може да бъде отдаващо, а зад него, както винаги, да стои егоистично намерение. Тоест нашето отдаване си търси компенсация и ние винаги действаме заради своята изгода.

Ние може да говорим красиво и като че ли да отдаваме на другите, сякаш нищо не отделяме за себе си, а по същество, целият ни разчет е да получим. Ако думите и действията не изразяват точно нашето намерение да получим и да се напълним, това означава, че намерението е обратно на действията ни.

От това става ясно, че ако ние не се променяме, то винаги действаме егоистично. А доколкото егоизмът постоянно расте, то всяко наше действие е въз основата на нов егоизъм и намерението става все по-егоистично. Така ние напредваме, докато разривът между нашите действия и намерения не стане толкова голям, че ние започнем да го забелязваме.

Когато гледаш стар филм, от преди петдесет години, то той ти се струва детски. Независимо, че там са показани силни и героични хора, но всичките им разкази и действия ни се струват наивни, както при децата. Защото егоизмът е бил все още малък, не такъв, както например сега, тяхното поведение ни се струва наивно и примитивно. Действието и намерението са много близки едно до друго: каквото е намерението, такова е и действието, с една дума, както при децата. Зад всичко това не стоят никакви хитри политически сметки.

Днес егоизмът дотолкова се е развил, че ни обрича на отчаяние и ние виждаме, че всяко случайно действие в този свят се случва само за собствена полза. Ние вече не вярваме нито на рекламата, нито на красиви обещания, на никакви думи или действия – не вярваме на никого: нито на политици, нито на най-обикновените хора.

Не вярваме дори на чистотата на намерението даже на членовете на семейството. Тъй като се убеждаваме доколко всеки е егоистичен и се грижи единствено за себе си: така е и при децата, и при родителите. И по тази причина се разделяме. На всички е ясно, че всички действия извършваме за себе си, а останалите дори не ги вземаме под внимание.

Ако се грижим за друг, то е само заради това, че усещаме връзката с него, от което неговото страдание става наше. Затова сме способни да се съобразяваме с него, сякаш се отнася за самите нас. Но всъщност, целият този разчет си е егоистичен, и друг няма. Така достигаме до осъзнаване на своето зло по природа, разбирайки, че тя егоистична.

Егоизмът дотолкова израства, че не ни позволява с никого да се съединим. В предишните поколения егоизмът още не е бил дотолкова развит и ние не сме го използвали така грубо, както днес. Но в наши дни, човек вече не се вълнува от нищо, и той не изпитва никакъв срам от това, а дори се гордее със своя егоизъм.

Политиците и бизнесмените вече не се опитват да маскират своите действия, за да се покажат добри и красиви. Всеки действа в своите рамки така, както му се иска, опасявайки се единствено от възмездие, водейки най-прост егоистичен разчет.

И това е добре, признак, че нашето поколение е достигнало до разкриване на истината за самите себе си. Накрая разбираме, кои сме ние и в какъв свят съществуваме, и каква е връзката между нас. Всички връзки станаха прости и разбираеми: между държавите, между хората, във всеки град, във всяко семейство. Докато ми е добре с тях – аз оставам, а щом стане зле – хвърлям всичко и бягам.

Други разчети няма. Никой вече не говори за патриотизъм, за саможертва в името на родината или в името на хората. Героят на днешния филм се прославя с това, колко народ е убил на екрана, а не колко е спасил.

Въпросът е в това, възможно ли е да продължаваме да съществуваме в такава форма? Ако и по-нататък развиваме своята егоистична природа, в основата на която стои желанието за наслаждение, то ще загубим всякакъв срам и ще започнем да използваме егоизма си чисто инстинктивно, както животните.

Но животните действат инстинктивно съгласно заложената в тях програма, хората могат да съществуват само установявайки някаква връзка помежду си – като мравките в мравуняка. Нека сме седем милиарда мравки, но на всеки трябва да му е известно неговото място, предназначение, задължение. И така взаимно работейки, ние ще построим сигурен живот.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139347]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

След хилядолетно развитие, човек достигна до осъзнаването на злото в своята природа. Ние най-накрая си даваме отчет за случващото се и виждаме, че целият ни живот е изпълнен със страдания, цялата ни история – това е история на голяма болка.

Мислехме се за умни, прогресивни, просветени, високо развити – в крайна сметка, си оставаме редом със счупеното корито, без всякакви надежди и без всякакво бъдеще. Стигнахме до там, да съжаляваме за раждането на идните поколения.

И ето в такова тежко, критическо състояние, аз съм готов да се замисля за методиката и образа на новия живот. Живот, който ще произтича не от моите вътрешни егоистични пориви, от поколение на поколение, свеждащи се до използването на ближния за свое благо, а от съвсем друга позиция – да използвам себе си за благото на ближния.

Такъв избор стои пред нас, единствената парадигма, продиктуваната от самата природа, дилема с две начала: егоистично или алтруистично. Друг вариант няма.

Хиляди години човек се е развивал, желаейки да използва обкръжението: неживата, растителната, животинската природа и хората. Всичко – за себе си, и само за себе си. Сега остава само едно – този модел да се промени на противоположен. С други думи, да постигнем равновесие с обкръжението.

Тъй като аз страдам от това, че всички са като мен, всички искат да експлоатират другите. В крайна сметка ние опустошаваме себе си, опустошаваме се един други, живеем с опънати нерви, безпомощни и беззащитни. С една дума, в задънена улица.

Друг изход просто няма, ние трябва да си направим самоанализ, да разберем какво трябва да се промени в нашето отношение към живота. И тогава ни става ясно: единствена възможност – вместо всеки да дърпа чергата към себе си, нека да се договорим, да си партнираме, за равновесие между нас.

Земното кълбо може да ни подсигури с всичко необходимо. Но ние в своя егоизъм, подобно на глупави деца, се крадем едни други – в резултат на което никой не е удовлетворен и никой не получава истинско удоволствие от живота. Така че единственият изход е да балансираме и уравновесим отношенията между всички нас.

С това и започваме: как да се променим?

Днес аз искам да смета всичко под себе си, дори и да не ми трябва – само и само да не попадне в другите. Тъй като аз се наслаждавам не само от самонапълването, но и от опустошаването на околните. Не стига, че имам повече от другите – аз желая те да нямат нищо. Самият факт на техните имоти ме засяга, доколкото аз винаги съпоставям и измервам своето състояние в сравнение с ближните и виждам щастие в това, да имам колкото се може повече, а те – да имат по-малко.

Следователно, трябва да разберем, че има благо и че има и зло в природата ни – и как може да я компенсираме, да я поправим.

Въпрос: Дори да искам да постигна равновесие, какви са признаците, чрез които да оценя своите действия? Как да разбера, кои от тях могат да ми помогнат, а кои да ми навредят?

Отговор: Ще помогне това, което е добро за ближния. А ближният нека мисли за онова, кое е добро за мен. Ние еднакво се стараем да правим добро един на друг – противоположно на това, което се случва днес.

Въпрос: Всеки ближен си има свои желания. Това означава, че аз всеки път трябва вътрешно да се променям, да обслужвам другите? Това изисква много голям усет за хората…

Отговор: Главното е желанието да се отнасям добре към ближния. Първо, има влечение към това поради липса на друг изход. А след това работим над него, провеждаме семинари, игри, мероприятия, обсъждания – докато вътрешно не се убедим, че наистина може да се живее така – взаимно, с доброта, извисявайки се над егоизма, който никъде не изчезва, а остава и се усилва.

Тъкмо над него, над конфликтите, противоречията, ние налагаме взаимност, изграждаме добри отношения между нас и се обединяваме в равновесие. С това изграждаме ново ниво на живот, ново стъпало, наречено ”Човек” (Адам), оставяйки предишния ”ред”.

Въпрос: Това означава ли, че недостига принципно съгласие. Само по себе си то не е ли „бутонът“, който включва механизма на взаимодействието?

Отговор: Този „бутон“ е в мен, в моето сърце. И за да го натисна, аз пускам всичките си добри пориви, използвайки ги за благото на ближния. А всички лоши пориви прикривам, съкращавам, замразявам.

Разбира се, за това трябва да се създадат спомагателни системи за новия свят – да ги създадем със собствените си ръце. С тяхна помощ ние ще се научим да различаваме доброто от злото – отдаването на ближния и получаване от него, използвайки себе си за негово благо и тях за мое благо.

От 393- та беседа за новия живот.10.04.2014

[138995]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: В съвременния свят процъфтява индивидуализмът. Идеята „да живееш за себе си“ е толкова силна, че ако направиш нещо за другите, ще се наложи да се аргументираш.

Работата е там, че всеки човек има някакво количество сили (енергия), които може да използва, за да извършва действия.

Също така, човек има някакво количество лични потребности, които могат да се удовлетворят от една или друга дейност. Причината за необходимостта от алтруизъм се явява в това, че тази енергия в човека е много повече, отколкото е необходимо за удовлетворяване на неговите лични потребности.

Тоест, ако погледнем личните потребности на човек, се оказва, че те не са големи: на него му е необходима храна, облекло, семейство, малко развлечения. Всички останали потребности се колективни, т. е. да направи нещо (егоистично) не за себе си, а за другите.

При съвременния човек остава много повече сила за алтруизъм, отколкото при предците. Тоест, съвременният човек повече се нуждае от алтруизъм, отколкото древните поколения.

Това се изразява в леност, депресия, загуба на мотивация. Бързо удовлетворявайки личните си потребности, съвременният човек не разбира какво да прави по-нататък. Тъй като са го научили да живее за себе си, той не знае с какво да се занимава и в резултат, не се занимава с нищо, оплаквайки се от загуба на мотивация.

Ако започне да прави нещо за другите, веднага се появява мотивация и тази мотивация се оказва практически безкрайна – нали да правиш нещо за другите можеш практически безкрайно – значи той ще може да се вложи изцяло в тези действия, а именно това не достига на човека за щастие – напълно да вложи в нещо цялата си енергия.

Ако погледнем хората, извършващи велики дела, ще видим, че тези дела винаги са насочени към огромна маса от хора. Тези хора никога не се оплакват от недостатък на мотивация. Те могат да се оплакват, че животът не им стига да реализират всичко намислено.

Единственият начин да бъдат щастливи е да получат мотивация за действия от всякакви величини – това е да правят нещо не само за себе си, но и за другите. Защото само в действия за другите е възможна велика мотивация и самореализация.

Реплика: А по-нататък егоистичната психология (мотивация) постепенно преминава в кабала, тъй като егоистичната мотивация да се работи за всички, също изтощава и възниква потребност от нова мотивация – заради Твореца. А тъй като Творецът е „неизтощим“, то в тази деятелност човек достига усещане за вечно действие и неограничено напълване.

[136013]

Filed under: Образование, Развитие на егоизма - Няма коментари→