Въпрос: Хората постепенно започват да разбират, че в света настъпва криза. Те чувстват това върху себе си и се опитват да си отговорят на въпросите: „Какво да правим с нея? Как да реагираме? Доколко е сериозна?“

Съществуват ли някакви закони и правила, по които ще се развива тази криза по-нататък? От какво можем да се ползваме реално и кое ще ни предложи решение на този проблем?

Отговор: Работата е там, че ние се намираме вътре в природата, в определена мрежова сила, която се е разгръщала в зависимост от развитието на егоизма, тоест според развитието на желанието на всички нива на природата.

В началото това са били малките желания на елементарните частици. След това частиците започнали все повече и повече да се групират, докато не образували толкова огромна постройка, каквато е нашето земно кълбо, на което се развили условия за биологичен живот: растителен, животински и на човека.

Това се явява следствие от развитието на желанието в материята: желание да получаваш, да се наслаждаваш, наситиш, използвайки материята, която се намира в някакъв контакт с нас.

Въз основа на това се получава съединение на елементарни частици, молекули, атоми, всевъзможни биологични частици материя, и от животните постепенно се формира животинско общество, а от хората – човешко. Тоест, всички еволюират вследствие от развитието на егоизма.

По този начин са се развили и нашите желания: от животинските желания на тялото (храна, секс, семейство) към обществените желания (богатство, слава, власт), които са възникнали в нас, защото нашият егоизъм е станал обществен, а след това и към знанията.

В своята история ние сме преминали тези етапи по оста на еволюционното развитие и винаги сме знаели как да действаме. Нашето егоистично развитие инстинктивно правилно ни е тласкало нанякъде: повече да използваме скритите и разкрити ресурси, да реализираме стремежа си към храната, секса, семейството, богатството, славата, знанията.

Но развивайки се в продължение на десетки хиляди години, изведнъж достигнахме до състояние, в което законите на нормалното линейно и даже експоненциално егоистично развитие престанаха да действат.

Човечеството винаги се е развивало линейно, и изведнъж през последните 100-150 г. излезе на експонента и достигна до някакво насищане, пик. В този пик се намираме в момента.

На това ниво възникна много интересно явление – внезапно нашият егоизъм спря да работи. Преди, колкото повече полагахме усилия, колкото бяхме по-развити умствено, толкова повече успявахме. Колкото по-силни бяхме, толкова по-уверени се чувствахме. А сега нито една от тези линейни, прости зависимости не действа.

Ако в предишните векове човек с по-голям егоизъм е печелил повече от неговото използване, то сега това не се случва – нашето нормално егоистично развитие се е изчерпало. Става така, че влизаме в съвършено различна парадигма, различна зависимост, а в каква именно, още не знаем.

В последно време учените започват да се досещат, че по-нататъшното ни развитие не зависи от индивидуалния егоизъм, а от изградените връзки помежду ни.

Вероятно това произтича от факта, че сега много бързо се развива комуникацията. И въпреки, че тя е интегрална и обхваща цялото човешко общество, цялата цивилизация заедно, ние я използваме в линеен вид, мислейки за това какво можем да вземем от нея.

Тоест, сега се намираме на етапа на преход от линейния егоизъм към интегралните връзки, а по-нататък, възможно е, и към алтруизма. И постепенно се досещаме накъде отиваме. Тези догадки започнаха да се проявяват в средата на ХХ век, по времето на „Римския клуб“ и се осветляваха в различни разработки на икономисти, философи и други учени.

Но проблемът е в това, че нещата са точно такива, и учените се догаждат за това, но никой не ги слуша. И макар да виждаме безполезността на продължаващите егоистични подбуди и в хората, и в големите организации, въпреки всичко има инерция, и от нея няма къде да се избяга.

Нещо повече, доколкото продължаваме да работим в общество, в което вместо линейни закони вече започват да действат сферични, интегрални закони, виждаме как нашето общество започва да попада под тежък натиск и се проявява по най-уродлив начин.

Това се изразява в разслоение на обществото, в което най-висшата част – няколко хиляди души в целия свят, е съсредоточила в своите ръце цялото богатство и власт, а останалата маса слиза надолу. Получава се огромна разлика между най-висшите слоеве от няколко хиляди човека и низшите слоеве, включващи останалите милиарди население.

От една страна, това естествено трябва да доведе до голям взрив. От друга страна, цялото натрупано богатство няма да означава нищо. Тъй като на стълбата на развитието на желанията (храна, секс, семейство, богатство, слава, знания) идва стъпало, на което можеш да замениш богатството за следващото ниво от своето развитие.

А когато човечеството започне да израства на това стъпало, на теб богатството няма да ти трябва за нищо, защото започва да възниква следващото стъпало, водещо към постигането на смисъла на съществуването.

Учените, изучаващи мирозданието, изведнъж започват да изследват неговата холограма, множествеността на вселената, и достигат до заключението, че Земята и цялата наша вселена имат край.

Ние започваме да разбираме, че през цялото време сме играли на някаква игра: пари, армии, войни. А в действителност сега започва голям процес, на който се явяваме само елементи, при това съвършено не определящи неговото развитие, течение, ход и още по-малко цел.

Намираме се в такъв етап, в който сме длъжни да открием за себе си истинската еволюционна цел на нашето развитие. Това ще ни доведе до отрезвяване, до нов възглед за света. Ще гледаме на всичко, което се случва, и на нас самите отстрани, и ще изследваме цялата природа в нейното последващо развитие.

Тоест след физическите (храна, секс, семейство) и обществени желания (богатство, власт-слава, знания) идва ново желание – постигане на истинския смисъл на нашето съществуване. Именно то трябва да ни завладее. Към това вървим.

Така че, сега човечеството постепенно открива кризата, и аз се надявам, че ще оформим правилен възглед за нея. Тогава няма да стигнем до сериозни ексцесии, защото ще ни е ясно, че животът продължава, само че в нов вид.

Из ТВ програмата „Последното поколение“ №15, 12.08.2015

[164785]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок.

Въпрос: Откъде можем да вземем сила, която ще ни позволи да се борим със злото на егоизма?

Отговор: Нямаме сили, да се борим с егоистична си природа. Проверявах това през последните 40 години и мога да потвърдя, че човек няма такива сили.

Написано е: „Аз създадох злото начало”, това означава, че цялото творение е изцяло егоизъм на всевъзможни нива и в разнообразни форми. Светът е пълен с егоизъм. Затова, ако искаме да се обединим, то трябва да го правим на по-високо ниво от нашата природа.

Живеем в свят, където вече сме свързани един с друг, но по особен начин. Изначално е било създадено зло – едно индивидуално, егоистично желание. А след това, желанието започнало да се дели, а от другата страна, да се свързва.

Висшата сила впръсква в него силата на злото, благодарение на която от най-първата частица, която послужила за началото на големия взрив, започнали да се създават множество различни обекти, все повече и повече егоистични желания.

Но от друга страна, същата висша сила, която създала първата частица на егоизма, разделила се на милиарди егоистични желания, внедрява в нея своята собствена сила на единството. Тази сила на единство е включена вътре в желанието за наслаждаване, но в скрита форма.

По такъв начин, силата на отчуждението и силата на единството действат на всичките нива на природата. В неживата природа те са проявяват като плюс и минус, електрон и позитрон, на растително ниво като поглъщане и отделяне, кръговрат на веществата.

На животинско ниво става много по-интензивен обмен на веществата, което довежда до развитието на разума. Разумът е необходим, за да разберем как да достигнем по-голямо разделяне или свързване. Егоизмът става много по-активен, принуждавайки животните да се придвижват от място на място, да се изяждат едни други и да обичат своите малки.

Двете противоположни сили, заложени в цялото творение, проявяват себе си вече по-забележимо. И след това се появява човекът, способен да усеща много видове ненавист, отхвърляне, и съответно, голямо разнообразие на привързаност.

На всичките тези нива: на нежива, растителна, животинска и човешка природа, действат позитивната и негативната сила, разделящи творението и, в същото време, удържащи го заедно над отхвърлянето. Така била създадена цялата Вселена със звездите и планетите, Земното кълбо.

Но все пак, силата на отблъскването превъзмогва силата на единството. Ние виждаме, че цялата Вселена се разширява, все повече и повече. Макар във Вселената и да се образуват нови обекти, клъстъри от материя, и все пак общата тенденция води към разсейването.

Същото се случва и на Земята, особено с човека. Човечеството се стреми да се разпръсне и да се разсели по цялата земя, то дори се стреми зад пределите на своята планета, към космоса, за да властва над цялата Вселена.

Но тук ние стигаме до такова разбиване на човешко ниво, че силата на ненавист и отхвърлянето започва да проявява себе си много негативно. Тя изисква от нас да разберем тези две действащи в нас сили, и да ги доведем до баланс, към средната линия, към хармония между силата на получаване и силата на отдаване.

Задължението на човека е да установи такъв баланс за сметка на съединението на двете сили вътре в себе си: положителната и отрицателната, и да запази помежду им този баланс, за да може всичките престъпления да покрие с любов.

Не разрушаваме отрицателната сила, а само се грижим за това, тя да работи в правилната форма, довеждайки цялата природа: нежива, растителна, животинска и човешка в хармония.

Когато започваме да се приближаваме към хармония или поне да се стремим към нея, започваме да се усещаме живеещи в хармоничен свят, по-високо от всички ограничения. Защото всички ограничения са следствие на нашата ненавист, която ни отчуждава и разбива.

Ще започнем да усещаме вечния живот съвършено на друго ниво на съществуването и ще усетим как се издигаме на новото ниво. Неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата с това свършват, а ние се издигаме на стъпало, което се нарича Адам, „Човек“.

Човечеството започва да се обединява, макар и не всички наведнъж, но постепенно, все повече и повече хора се включват в това обединение. И онази част, която е достигнала единство, започва да усеща преход в нова – вечна и единна реалност, наричаща се духовен свят.

Някои избрани хора, кабалисти, в миналото вече реализирали такъв преход, са написали книги за това. Но днес това е достъпно за всички, така че нека да започнем да работим над общото обединение.

Във всеки остават неговите негативни сметки, но положителните намерения, трябва да бъдат по-високо от тях. Аз играя сам със себе си и специално демонстрирам на всички как превъзмогвам ненавистта заради любовта, въпреки че всичко това остава вътре в мен.

Опитайте и ще видите, доколко нов е този подход към целия ни живот: в групата, в семейството. Та нали точно по тази причина групите и семействата се разпадат. Егоизмът расте, а ние не сме способни да го компенсираме с доброто, и затова се разделяме.

Не разбираме, че егоизмът расте именно, за да ни доведе до по-голямо обединение и вътре в него, ще се разкрие висшия свят. Нека да започнем да се учим на това.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[164178]

Filed under: Възпитание, Деца, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо напоследък в света се проявява такава ненавист?

Отговор: Защото нашият егоизъм се развива много интензивно, по експонента, която в последно време излиза на невиждана преди висота, рязко устремяваща се към върха.

Всеки момент от времето се отличава кардинално от предишния по своя характер, ускорение, дълбочина на разкритие на егоизма като основно свойство на природата. Няма смисъл да се учудваме доколко това ще се проявява във всичко още по-дълбоко, явно, рязко. Хората, без да се срамуват, ще започнат да изискват своето, ясно знаейки какво искат.

И макар, че ще им бъде ясно, че не могат да се сдобият с нищо, те с всички сили ще отстояват своето. Егоизмът ще принуди човека да бъде жесток и неразумен. Независимо от това, че всички ще започнат да го убеждават в нецелесъобразността на неговите изисквания, той нищо няма да чуе. И така ще е всеки от нас.

Това се проявява именно днес, защото в нашата степен на развитие човечеството е дошло до окончателна реализация на своята земна история. Ние трябва да се повдигнем на следващото ниво на съществуване, където ще можем да се усещаме, не във вид на земни тела, живеещи в обкръжение на неживата, растителна и животинска материя, която се явява наш дом, а във вид на сили, неограничени от физическите тела.

Затова сега трябва да излезем от своето животинско състояние. Егоизмът на нашето тяло, на нашия живот, на нашето съзнание, се проявява, за да ни застави да се заемем със своето развитие извън своите тела, да забравим за тях и да престанем да ги усещаме.

Той ще ни тласка напред към това, че нашите егоистични пориви ще се възприемат от нас като мерзост – не защото ние сме станали идеалисти, а защото ще усетим доколко нашата зла природа ни управлява.

С други думи, ние няма да започнем да бягаме от егоизма, а просто няма да можем да се примирим с него, защото ще видим, че всеки ден от утрото до вечерта ни командва той, ръчка ни, тласка ни напред, хвърля ни на земята, повдига ни. Тоест той ни принуждава да съществуваме съвършено безполезно, влагайки усилия, които носят само страдания, безизходица и разочарование.

Към това ни води Природата, действително, нейният план, според който трябва да започнем духовното издигане именно при пълно разочарование от егоистичната система на управление, и да потърсим нова, различна управляваща система. Но тя ще се появи в нас точно от този егоизъм.

Затова той се нарича „помощ срещу теб“. Точно така е казано за Фараона, символизиращ егоизма, че той е приближил синовете на Израел към Твореца със своите груби, жестоки действия.

Предстоящото страшно егоистично противопоставяне на всички хора, народи, държави, пълното разочарование от всичко, упадъкът на основните на нашия свят – икономиката, която е водила света в продължение на хиляди години, започвайки с натуралната размяна, говори за това, че егоизмът е изживян на всички нива.

Ненавистта ще стигне до предела си, но същевременно ще доведе до безсилие и разочарование. Какъв е смисълът да убия някого, да го изгоря, да го изтребя?! Някога, по времето на Кръстоносните походи това е изглеждало като решение на проблемите, но днес – не! Затова трябва да виждаме целия процес от гледна точка на ползата, получена от всички етапи на развитие.

Из ТВ програмата „Беседи с Михаил Лайтман“, 05.08.2015

[164382]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Егоизмът нарасна до такава степен, че напълно ни отчужди. Човекът вече не е способен да бъде в хармония и мир, дори със самия себе си. Затова стават толкова популярни наркотиците и антидепресантите, на всеки му е необходим личен психолог.

Всичко указва на това, че трябва да се върнем към единството, защото то се явява централна точка за нашето здраве.

Всички болести в тялото произлизат от отсъствието на правилната връзка между неговите органи, не позволяваща на системите на организма да работят във взаимна хармония. В миналите векове докторите са лекували болните именно по такъв принцип, с помощта на различни средства, връщайки организма в хармонично състояние.

Но в последните двеста-триста години, с началото на технологичния прогрес, хората са забравили за това, че хармонията на тялото е залог за неговото здраве и са престанали да се грижат за нея.

Съвременна медицина се бори с всяка болест поотделно, използвайки специални химични препарати, вместо да връща тялото към хармонично единство.

И по този въпрос също ще стигнем до осъзнаването на злото, виждайки, че само за сметка на обединението помежду ни можем да излекуваме нашите тела. Методиката на обединението, която предлага науката кабала, ще ни осигури здраве на тялото и душата, ще сплоти семейството, ще ни научи, как да се възпитават децата, как да се построи правилното общество и един добър свят.

А главното е, че ще усетим висшата сила, скрита в природата и ще достигнем до ново стъпало на своето развитие чрез обединението между всички в един човек и съединяването със силата, която ни е създала като едно желание. Към това едно желание и ще се върнем, сливайки се с висшата сила.

Тогава хората ще спрат да умират, защото смъртта, това е силата на отчуждението. Вместо смърт, човек ще усеща подем на следващото ниво на съществуване. А за сметка на нашето съединение с останалите, между нас ще става постоянен обмен на материя, знания, енергия и благодарение на тази циркулация, ние ще достигаме вечен живот.

Всичко това може да постигне всеки – тук, в този живот в нашия свят. Трябва да се радваме, че имаме на свое разположение такава велика и уникална наука, отговаряща на всичките ни искания и водеща ни към съвършенство. Аз съм щастлив да виждам, че в света вече има толкова много хора, вървящи по пътя на разкриването на висшата сила.

От  предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163754]

Filed under: Здраве, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгресът в Гуадалахара „Едно сърце за всички„. Предварителен урок.

Ако човечеството не приеме методиката за обединение, която науката кабала предлага, то просто ще се разруши. В крайна сметка ще осъзнаем необходимостта от единството, но на цената на страшни удари.

Това е подобно на децата, които не искат да слушат родителите си, които ги уговарят да дружат едни с други. А след много синини и караници, всички те постепенно ще разберат, че когато са самички е невъзможно  да играят, да се развиват и ще застанат на правилния път.

Но такъв път на обединение се нарича път на страданията. Науката кабала предупреждава, че този път носи в себе си световни атомни войни, огромни страдания, глад, епидемии. Недостигът от обединение между нас предизвиква такива изменения в климата на планетата, които скоро ще предизвикат настъпването отново на ледников период.

Кабалистите казват, че ако човечеството не пожелае да се обедини на добра воля, то все едно ще му се наложи да го направи, но след всички ужасни събития ще оцелеят едва шепа хора, които ще постигнат обединение.

Проблемът е в това, че единството е цел на цялата еволюция на природата, а не само на човека. Всички видове в природата трябва да се съединят заедно в едно хармонично цяло. Във всички части на природата: в камъните, растенията, животните и  човека трябва да се възцари хармония така, че всички нива да се изпълнят и да се поддържат едно с друго.

Пророците са казали, че в края на поправянето на света, вълкът ще съжителства мирно с агнето, а малкото момче ще ги управлява.

Достигайки до такава хармония, единство, обединение, равновесие, този свят от множество разни части ще се превърне в един организъм. А тялото, чувстващо се като едно общо цяло, ще започне да чувства висшето ниво на своето съществуване, което се нарича Творец, висша сила.

На висшето ниво на природата се намира програма, подобно на голям компютър, на мозък, който ни управлява и ни води към единство и обединение или по пътя на страданието, или за сметка на това, че сами се съединяваме помежду си.

За първи път човечеството е усетило потребност от методика за обединение в древния Вавилон. Дотогава обединението е било естествено, тъй като всички са живели като един народ, в който всичко е било общо. Макар и да е имало много различни общини, народности и семейни кланове в този древен народ, но всички са живеели в дружба и съгласие. Егоизмът е бил много малък.

Но след това егоизмът внезапно е нарастнал и тогава те започнали да чувстват, колко са разделени и как не им достига единството. Така те разбрали необходимостта от методика за обединение. Всичко това се е случило преди около 3500 години. Част от вавилонците почувствали потребност от методика и оттогава се е разкрила науката кабала, която обяснява как трябва да се направи това.

От предварителния урок от конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163543]

Filed under: Древен Вавилон, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо в източните методики медитацията е толкова важна?

Отговор: Източната медитиация е много популярна в света. Преди известно време посетих група американци в Северна Каролина, в едно необикновено красиво място в планината Смоки. На тяхно разположение е огромна територия.

Те получават дарения от различни източници, които им позволяват да живеят много скромно, да се хранят, да имат покрив над главата и да медитират през цялото време. До такава степен, че ни помолиха да не минаваме с колата и дори да не минаваме под техните прозорци, за да не им пречим.

Хората седят с часове без ни най-малко движение, човек напълно се потапя в себе си. Въпросът е в това, с какви инструменти той прави анализ? Доколкото разбирам от науката кабала, тези хора потискат егоизма си, т.е. престават да го използват и искат да постигнат пълно спокойствие.

Разбира се, това е егоистично желание, но то се отнася към най-нисшия, към най-малкото ниво на егоизма и затова човек има усещането за свобода от обичайната преса на огромния егоизъм. Медитацията понижава всеки до такова ниво на егоизма, до което е способен да се спусне.

Затова на човек му се струва, че сякаш достига до духовно разкритие. Но това определение за духовния свят се отличава от това, което науката кабала дава. Хората са способни да влагат много сили и време в такава медитация, тъй като тя им дава мощно подхранване на егоизма, дава им усещане за комфорт и напълване.

Тази нелека работа изисква от човека да се отстрани от живота, но тя му обезпечава добра компенсация. Групата, която видях в Северна Каролина, наброяваше стотици хора, мъже и жени. При това в нея действаше забрана за каквито и да е физически отношения между мъжете и жените, сексът беше строго забранен.

Човекът бил длъжен да се издигне над всичко материално и да обезпечи единствено храна за тялото, необходима за неговото съществуване, а всичко останало да посветят на вътрешно съзерцание.

Виждал съм и други такива групи, срещал съм се със суфи в Англия и САЩ. Имал съм срещи с хора, които имат постоянна аудитория от 30 милиона слушатели в Америка.

Абсолютно ми е ясно, какво става по време на медитация: хората дотолкова потискат егоизма си, че той почти престава да се усеща. И тогава в тях възниква чувство, сякаш те се реят във въздуха, над цялата природа. И затова те считат себе си намиращи се вече в духовния свят.

Интересното е, че много вземат за своите упражнеия някои кабалистични символи: например, букви от еврейската азбука, особени думи (мантри), имената на Твореца“АВАЯ“.

Има много църкви , на които дори е гравирано АВАЯ и звездата на Давид. Звездата на Давид е символ на съединението на материята с духа.

Такава медитация се отдава най-вече на индусите, които могат да се изключат от живота до такава степен, че почти престават да дишат. Тялото изпада във вътрешен сън, всички негови системи се потискат дотолкова, че човек може да живее много дни без храна и почти без кислород.

Въпрос: В какъв свят съществува човекът през това време?

Отговор: А той почти не съществува. В тялото му едва вирее живот, обменът на веществата почти се прекратява, затова и на него нищо не му трябва.

Въпрос: Това не се ли счита извисяване над материята?

Отговор:  Това не е духовно извисяване. За извисяването е нужно човек да излезе от властта на тялото, т.е. от желанието да получава егоистично напълване и да достигне до желание за отдаване. Всички източни методики искат да достигнат до там, но не могат, тъй като не притежават сила за издигане на следващата степен.

Те само подтискат жизнената сила в човека, благодарение на което чувстват сякаш са се издигнали над телесния, над материалния живот, над животинското ниво. И макар и да му се струва, че това е едва ли не духовна степен, то науката кабала говори за съвсем друг духовен свят.

От 509 беседа за новия живот, 25.01.2015

[158469]

Filed under: Развитие на егоизма - Няма коментари→

Изследване: Затлъстяването представлява по-малка опасност за здравето на човека, отколкото самотата и изолирането от обществото. Липсата на връзка с обществото е висок, допълнителен риск за съхраняване на живота.

Изследователите достигнали до извода, че рискът от смърт сред младите хора е свързан по-дълбоко със самотата, отколкото в преклонна възраст.

Те предсказват също така и епидемия от самота в най-близко бъдеще, при това на тази опасност ще бъдат подложени и тези, които са заобиколени с много хора, но се чувстват самотни.

Реплика: Този проблем ще се проявява все повече и повече, тъй като светът става все по-затворен за външни връзки, а хората стават все по-самотни, т.е. протича постоянно несъответствие между нашите отрицателни връзки и положителните връзки в природата. Величината на това несъответствие поражда всички страдания в света.

[156084]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Интегрално възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Костелив орех

За да напредваме към целта на творението, сме длъжни да полагаме много усилия. Защото този път представлява нещо повече от естествено развитие.

Природата ни тласка напред, развива в нас всевъзможни желания, нужди и естествено сме усилено в търсене на недостигащото ни. А не ни достигат наслаждения, свързани с храненето, секса, семейството, парите, почестите и знанията.

Така и маймуните постоянно се грижат за своите потребности, списъкът на които примерно, съвпада с нашия. Всъщност, имаме обща жизнена структура: формираме еднаква социална йерархия в човешкото общество, също обичаме силата, а в добавка и парите. Към това ни принуждава Природата и така се движим напред.

Но на естествения път, нито на йота не сме напреднали качествено, не сме внесли в социума принципни промени за последните пет или петдесет хиляди години.

Ако говорим за целта на творението, то тя се състои в уподобяване на Твореца, в сливане с Него. Творецът, това е силата, противоположна на нашата природа. Само леко се проявява в нас склонността към тази, плътно „обвита“ в много „облекла“, дълбоко утаена, покрита с „черупка“, подобно на орех.

За да достигнем целта на творението, ни е нужно да се въоръжим с ново желание, което Природата не ни осигурява. Това желание, устремено към целта не изниква в нас само. Трябва да го развиваме със собствени усилия в себе си, разбира се, с помощта на тези средства, които имаме на разположение: група, методика, учител.

Оттук е проблемът, че много малко хора искат това, по-малко се насочват към реално търсене и още по-малко достигат желаното.

Да излезем от джунглата

Вярно е, в наши дни ситуацията се е променила. Наистина стоим пред глобални бедствия, заплашващи цялото човечество. И тези бедствия вече ни принуждават да се замислим за новото общество, подредено не във вид на йерархия, не според званията, които винаги издигат тези, които са по-богати и по-силни.

Аналогично стоят нещата в животинския свят. Като цяло, такава е естествената, природна структура на групата, на народа, на обществото, на човечеството: най-големият “бабуин“ се бие в гърдите и иска покорство от останалите. Така сме устроени – живеем в общи „джунгли“, разбити на „стада“.

Но новата природа, целта на творението, изисква от нас реорганизация, преоформяне в кръг, в единно общество. Изисква нови ценности, базиращи се даже не на желанието за знания, които също придават известна сила, а на отдаването и любовта, на общата взаимна грижа.

Тя изисква всички да са равни помежду си, а не да се стремят да се издигнат един над друг. Противоположно на старата парадигма, колкото човек по-надалече излиза от себе си в грижата за ближните, толкова повече постига съответствие с истинската цел на нашето развитие, което трябва и да достигнем.

Настъпило е време да се въоръжим с това ново желание, обърнати в кръг, в единство, извън себе си – там, където няма никакви користни интереси.

Раждането на Човека

Но да изникне в мен и да се разкрие нещо с името „Човек“ (Адам) е нужно друго обкръжение, подаващо съответни примери, в контекста на новите ценности.

Откъде да взема такава потребност? Природата няма да ме снабди с нея, нали така бих си останал „бабуин“, макар и от друг вид.

Въпреки това, същността „Човек“ е не само друго социално устройство, не само равенство в грижата за другите. Не, това отношение, притеглянето, тази взаимна връзка от моя страна трябва да е съзнателна, за да искам отдаване по причина на нейната особена стойност, независимо че нямам никаква предразположеност в себе си, никаква подтикваща сила, задължаваща към това.

По някакъв начин сме длъжни да придобием желание, направление от нов тип, неподвластно на нашите инстинктивни начала. И за това Висшата сила, Природата, програмата на творението, ни подготвя подкрепа «от противното», така че в процеса на осъзнаване на злото, аз все пак да мога да осъзная, кой съм и какво съм и постепенно, поетапно, далеч не по прост, причинно-следствен начин да разбера какво желание трябва да развивам в себе си, изграждайки над него напредване.

Когато разбирам стоящия пред мен проблем, да изградя от себе си Човек вместо „бабуин“, тогава в това ново желание виждам истинско съкровище. Ако то иска малко да се прояви в мен, ще бъда много радостен, нали се ражда Човек, готов за подем над творението.

Точно обратното

Така трябва да се отнасяме към желанието, възникващо в нас чрез злото начало, което е създал Творецът.  То се нарича по различен начин: „Фараон“, „Билам“, „Балак“, „Амалек“… Седемдесет имена има злото начало: на всяка степен, във всяко състояние то ми поставя помощ „от противното“, противоположно на целта, но позволяващо да напредна към нея.

Тази помощ пробужда в мен някакъв импулс, порив, насочен точно към целта. Тя помага с качество, за да мога всеки път малко повече, още и още да разбирам, доколко тази цел е нова и различна от моето сегашно чувство и разум.

И затова трябва с голяма чувствителност да се отнасяме към всички пречки, които се събуждат в нас.

Червените дни от календара

Същото се отнася до всички еврейски празници и „червени дни от календара“. Нова година (Рош а-шана), Съдният ден (Йом кипур), Суккот, Симхат Тора, Ханука, Нова година на дърветата, Пурим, Песах, Лаг ба-омер, Шавуот, девети ава – във всички тези състояния на пътя се крие новото желание, новото разкриване на злото, позволяващо правилно, осмислено и осъзнато да го използваме.

То се проявява в нас, така че да сме свободни в своето придвижване към целта като Човек, а не като “бабуин“, чиято природа се задвижва само от едната сила на егоизма. Откриваме няколко сили и равновесието, балансът между тях.

Важното е на какво се учим от тези празници, а това е какви особени желания трябва да разкриваме, за да се изкачваме на всяко от стъпалата, символизирани от празниците. Те изискват да се запасим с желание, устремено към целта.

Желанието за това произлиза от Човешото стъпало, което нямаме в себе си. И ако правилно, целеустремено гледаме на възникващите проблеми, то именно в тях ще разпознаем съзидателната сила, помощта «от противното».

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2015

[155037]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да потърся себе си в Пасхалното Сказание, разказващо за изхода от египетското робство, и да направя аналогия със сегашния си живот?

Отговор: Казано е, че ”действията на отците са пример за синовете”, а също и, че човекът трябва всеки ден да вижда себе си излизащ от Египет.

Въпрос: Какво означава да бъдеш роб в Египет?

Отговор: Робът е много висока степен. Да усещаш себе си като роб, означава да осъзнаеш, че се намираш вътре в егоизма си, който властва над теб и не ти позволява да излезеш от него дори ако поискаш.

Ние гледаме към прозореца на съседа, излизаме на улицата, тръгваме по шосето, ходим на работа – навсякъде действаме според егоистичната си природа. Колкото и да се стараем да бъдем дружелюбни и вежливи, след няколко минути ние избухваме и се ядосваме.

Авраам на първо място обяснявал на хората тези сили, които ги управляват. Той учил, че мислите, желанията, които се пробуждат в нас, са следствие на егоистичната ни природа.

Необходимо е постоянно да анализирам мислите си и отношението си към другите, опознавайки самия себе си, за да разбера какъв съм аз и кой ме управлява. В крайна сметка аз си изяснявам, че се движа от зла сила, тъй като през цялото време тя ме противопоставя на останалите, кара ме да завиждам на техните покупки, дела, успехи.

Но нека да сравним това с отношението ни към нашето дете. Как бихме се отнасяли към ближните, ако те бяха най-близките за нас хора – нашите деца? Тогава си изясняваме,че нашето отношение е зло. Към своето дете, разбира се, ние се отнасяме по различен начин, отколкото към чуждия човек, защото чувстваме инстинктивна, животинска любов.

Въпрос: Защо трябва да обичам чуждите хора както собствените си деца?

Отговор: Иначе егоизмът няма да ми даде да съществувам, тровейки целия ми живот. Той през цялото време ме противопоставя на другите, превръщайки живота ми в безкрайна война. Достатъчно е да видим какво става в човешкото общество в целия свят.

Колкото по-свързани ставаме в интегралния свят, толкова по-силно се ненавиждаме. Нашият егоизъм все повече се проявява, защото ставаме по-близки и започват разногласията между нас. И затова тук ние се съгласяваме, че природата ни е зла.

По-лесно, разбира се, е да забележиш това у другите, отколкото в самия себе си, но трябва да се учим, за да можем в крайна сметка да осъзнаем, че нашата природа ни носи зло. Защото тя не ни дава да се наслаждаваме на живота.

Ако аз гледам на света и се радвам на чуждите успехи и напредък, сякаш тези успехи са на моите деца, ще ми бъде приятно да живея. Аз винаги ще бъда в прекрасно настроение. А сега аз виждам новата кола на съседа и страдам от завист – нима това е хубав живот?

Ние дори не си представяме колко удоволствие бихме получавали, гледайки на ближния с възторг, все едно синът ни си е купил новата кола.

От 537-а беседа за новия живот, 22.03.2015

[156450]

Filed under: Празници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Аз не се чувствам в робство, струва ми се, че съм свободен човек. Как се отнася към мен напътствието всяка година на празника Песах да си се представям излизащ от египетско робство?

Отговор: Струва ни се, че сме свободни, защото не чувстваме, че зависим от другите. Стараем се да устроим живота си така, че с никой да не сме свързани, само и нас никой да не ни търси. Такава е природата ни.

Заради тази независимост изобретяваме нови компютри, мобилни телефони. Във всеки дом има толкова домашни прибори, така че колкото може по-малко да се нуждаем от помощта на другите. Така е удобно на нашата егоистична природа и ние изпълняваме нейното изискване – аз никого не пипам и нека и мен никой да не ме пипа.

Всъщност, всички ние сме свързани и зависим един от друг. Става ясно, че цялата нежива, растителна и животинска природа представляват една интегрална система, където всичко е свързано едно с друго. Затова науката кабала ни предупреждава, че зависим един от друг и ни предстои да разкрием тази зависимост.

Ако не достигнем обединение, ще ни бъде много зле. Засега не чувстваме много добре необходимостта от това, затова науката кабала не се е разкрила на предишните поколения и е била скрита хиляди години. Не сме имали необходимост от нея, защото сме били неспособни да разкрием, че зависим един от друг.

Днес целият свят усеща тази взаимна зависимост. Спрямо степента, в която той ще разкрива тази негативната връзка, той ще се обръща към еврейския народ, защото само този народ владее методиката, позволяваща обединението над всички различия.

Тази методика е много търсена по света в наши дни. Затова, ако не я предоставим на другите народи, ще почувстваме силен натиск. Антисемитизмът ще расте и народите по света ще предявяват към еврейския народ все повече претенции, обвинявайки ни за всичките си беди.

Те няма да знаят причината за омразата си към нас, но тя се състои именно в това. Натискът може  да се проявява в различни форми, както виждаме, отношението на САЩ  към Израел се влошава с всеки ден.

Въпрос: Когато днес гледате света, определяте нашето състояние като робство?

Отговор: Разбира се, намираме се в робството на своята природа. Аз постоянно изпълнявам заповедите на вътрешната си природа и й се подчонявам без всякакви разяснения, критики или съпротива. Просто не съм способен да вървя срещу нея.

Моето егоистично желание ми заповядва да успявам, да получавам изгода, без да се съобразявам с никой друг. Ако се намирам в интегрална връзка с другите, то как бих могъл да не се съобразявам с тях? Ограничен съм във всичките си действия.

Въпрос: Тоест, проблема не е в това, че преуспявам, а в това, че го правя за сметка на другите?

Отговор: Аз даже не мога да успея по такъв начин. Днес дори цялата държава не може да успее, ако е изолирана от другите. Всички разкриват необходимостта от връзки с другите, само че не могат да го направят по правилен начин. Никой не знае как да установи добри връзки между себе си: Америка, Русия, Китай, Европа, евреи и араби.

Никой не може да се отличи и да излезе на първо място, ако не го прави за доброто на общите връзки. Излиза, че най- успешният е този, който най- точно от всички отчита нашите взаимовръзки и действа съгласно това. Това и означава изход на свобода от робството. На това са задължени да се научат всички – цялото човечество.

От програмата на радиостанция 103 FM, 15.03.2015

[156073]

Filed under: Криза, глобализация, Празници, Развитие на егоизма - Няма коментари→