Въпрос: Всяко научно изследование включва 3 етапа: 1) хипотеза, верността на която трябва да се докаже 2) материали за опита 3) самата процедура, процес на  доказване. Как това е приложимо към кабала?

Отговор: Това е същия  научен опит. Ти се приближаваш към него с въпроса за смисъла на живота. Кабалистите ти казват: „Вкуси и се убеди, колко е прекрасен Твореца“. Извърши това действие и ще достигнеш резултат.

Ние се намираме вътре в много проста система. До мен е следващото ми стъпало, което се нарича група. Аз трябва да включа себе си вътре в нея и ако се включвам във вътрешността на групата започвам да усещам светлина в себе си. В това няма нищо нереално или измислено.

За да се издигна на стъпалото на групата, аз трябва да реализирам информационния си ген, решимо 0/1 ( шореш де-авиют/ алеф де-итлабшут). Самият аз съм решимо „0/1”, което аз не искам да поставя вътре в групата и тогава върху мен въздейства светлината от моето следващо, поправено състояние, издигайки се към него.

Всичките тези мои състояния вече съществуват, чак до последното и аз се стремя към своето бъдеще. В това бъдеще аз съм съединен с всички в групата в едно сърце, чрез взаимното поръчителство. Ако аз желая да достигна това състояние, от него върху мен въздейства светлината, тъй като се намирам там. Светлината променя свойствата ми и ме дърпа навътре, като с ластик, за да се включа точно на своето място, откъдето идва светлината.

А когато се включвам в групата на своето следващо стъпало, изведнъж ми се разкрива, че групата заедно с мен – това съм си все аз, но нов, „ Втори Аз”. А групата е по-високо, на следващото стъпало и в нея съществува следващото ми състояние.

Тоест разкрива ми се още по-голяма разлика, по-голяма сила на желанието, по-голяма ненавист между нас – и аз отново трябва да работя по същия начин, за да се включа изцяло в групата. Всичките 10 сфирот на низшия трябва да се включат в Малхут на висшия – защото няма нищо освен 10 сфирот…

От урока по статията „Същността на  науката кабала“, 06.02.2011

[34620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Виждаме, че човекът е хищник. Целият смисъл на съществуването му е да погълне ближния си и да постигне собствените си цели. Ако ние постигнем взаимно поръчителство, а населението на земята стане 20-25 милиарда души, как ще се случи всичко това в действителност?

Отговор: Какъв е проблемът, че са 20 милиарда души? Представи си, че всички те са твои роднини, че ти се чувстваш като едно цяло с тях и изобщо не те притеснява, че те са заедно с теб. Точно обратното, ти променяш своето отношение към тях: чувстваш се добре, когато всички те са възможно най-близки с теб.

Въпрос: Но какво ще стане, ако няма никакви ограничения?

Отговор: Всеки човек сам си слага ограничения. Представи си една майка, която има 20 милиарда деца. Притеснява ли я броят им, ако тя има всичко, от което се нуждаят те? Тя живее в света на Безкрайността, тоест в свят на абсолютна светлина, удовлетворение, напълване и изобилие.

Разбира се, трудно е да си представим как се променя човек. Но ако си с твоя любим и наистина го обичаш без каквито и да е сметки, то ти искаш да бъдеш с него непрекъснато. Винаги искаш да си до него и то възможно най-близо.

Тогава какъв би бил проблемът с това да имаш 20 милиарда любими? Ти няма да усещаш, че те са 20 милиарда души. Ти ще чувстваш, че всички те са заедно с теб. Това е най-желаното и удобно състояние.

Всъщност, ти не ги разделяш на 20 милиарда, а всички те си само ти. Това се нарича включване.

Това, което ни пречи, е психологичен проблем. Не можем да си представим как ще се случи това. Ние си представяме, че живеем в тела, но когато постигнем взаимно поръчителство, тогава вместо телата, ще усещаме вътрешния потенциал на всеки един.

От 2-ят урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34255]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо такива понятия като объединение и поръчителство ни се виждат толкова плоски и лишени от обем?

Отговор: Това не е вярно. Поръчителството и обединението са поправяния вътре в системата, които ни свързват. Вътре в тях има парцуфим и сфирот, светове и светлини, но ние не ги виждаме.

Например, какво е обединението? Ние – противоположните, отблъскващите се, ненавиждащите се един друг, трябва да се издигнем над своето желание и да се обединим в подобието, отхвърляйки различията. Във всеки от нас има точка, способна да се обедини с другите. Ние съединяваме тези точки, стараейки се да ги увеличим количествено и качествено.

В този процес ние отменяме себе си, а над отмяната разкриваме връзката и поръчителството. Ние искаме, между тези точки да се образува пространство. Как да стане? Като присъединим към тях авиют, там трябва да има нещо от фараона.

Желанията на неживо, растително и животиско ниво ние отнасяме към разряда на необходимото, а с останалите желания работим, съединявайки ги с точките. Тези желания съединени с точките им придават авиют, образувайки място, в което става разкритието.

След това желанията, противопоставящи се на обединението се увеличават и между точките възникват търкания и спорове. Едните не искат да са заедно, другите се опитват да властват. С тези желания трябва да работим: отначало да ги съкратим, а след това да да ги присъединим към точките. Тогава започва работата в трите линии. Усилвайки постоянно обединението, ние заедно строим мястото, в което се разкрива системата от световете и Твореца.

Излиза, че понятията поръчителство и обединение са не само обемни, в тях е включена цялата реалност, включително и този свят.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 10.12.2010

[32775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как може в групата да се придвижим чрез вяра над знанието?

Отговор: Това е напълно невъзможно да се постигне без групата. Или се обединявате с учител по начина, по който е било в миналото, или се обединявате с групата. Но е невъзможно сами да се придвижите.

Когато говорим за взаимоотношенията между човека и Твореца, ние винаги подразбираме наличието на обкръжението. Без него аз нямам над какво да се издигна, нямам нищо за поправяне. Молбата към Твореца е молба за поправяне. Но поправяне на какво? Единственото нещо, което трябва да поправя, е моето отношение към ближния. Това е егоизмът, злото начало, безпричинната ненавист, разбитите келим, разбития Храм.

Затова, само по себе си, ние винаги подразбираме, че човекът се намира в правилното обкръжение, със своята група. Този принцип води началото си от планината Синай, където е било поставено условие: да се обедините като един човек с едно сърце. Само тогава ще получите  Тора и ще можете да се поправите.

Но ако не се опитате да се обедините и да достигнете до поръчителство, тогава какво ще поправите? В този случай вие няма да получите Тора. Условието за получаване на Тора е нуждата от нея. Тя е предназначена само за да поправи връзката между хората.

Затова в нашето време, когато светът е доведен до безизходна ситуация на всеобща взаимовръзка, когато става очевидно, че без правилната връзка между нас цивилизацията ще достигне до своя край, хората ще трябва да използват Тора. Те ще се нуждаят от Висшата сила, силата на светлината, която ще ги обедини.

Това е целта, поради която Тора, кабалистичният метод, е бил разкрит. Всички останали методи не могат да бъдат наречени Тора, защото те не се противопоставят на злото начало. Хората постепенно ще разкрият злото начало в този свят и тогава ще се нуждаят от истинската Тора.

От урока по статия на Рабаш, 02.01.2011

[31476]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Ние започваме да работим един с друг и всеки иска да почувства заобикалящите го близки обединени. Започнете да проверявате, да анализирате:  докога ще ви стигне търпението?

Колко дълго ще удържите такова отношение към другите? Минута? Две? Може би пет минути или даже десет? Това е вече много. Обикновено всичко свършва за секунда.

И това е добре. Това се нарича поръчителство. Всеки почти мигновено забравя за това, че трябва да се обединява с другите и да ги усеща велики, – нека тогава веднага отново да си спомни за това.

Ако започнем мислено да се грижим за всички, желаейки никой да не забравя за това, тогава действително няма да забравим. Човек ще почувства как другите с мислите си оказват натиск върху него. Желанията в сърцата на околните ще въздействат върху всеки.

Баал а-Сулам е написал за поръчителството особена, много важна статия. Защото такова е условието за получаване на Тора, светлината. Ние поддържаме всеки, за да не забравя той за обединението – не за танците, когато сте прегърнати, а за вътрешното единство на сърцата. Ако се грижим един за друг, безусловно няма да забравим за главното, като постоянно се връщаме към него в мислите си, – и тогава ще извършим велика работа.

В крайна сметка, след определена поредност от такива действия ние достигаме светлината. Казано е: „ От Сион ще излезе Тора” – с други думи, ние ще я придобием благодарение на тези излизания (ециот) от единството, като всеки път им се съпротивляваме и се устремяваме обратно.

Така че, нека започнем да мислим за единството между нас, за това никой да не изоставя тези мисли, за това, че всеки тук е велик и уникален. Него го е избрал Творецът и затова аз уважавам в него тази висша част, частта от Твореца. Така, помагайки си вътрешно един на друг, ние постепенно се организираме в едно общо кли, в единна душа.

Когато това кли, състоящо се от множество части, се скрепи в минимално необходимата степен, ние веднага ще усетим в него разкриването на Твореца, висшата светлина. Да се надяваме да достигнем това вече днес или утре, максимум вдругиден.

Защото това става внезапно и даже миг преди този момент човек нищо не подозира. И това действително може да се случи след тези усилия, за които говорим сега.

От 1-я урок от конгреса в Арава, 30.12.2010

[31344]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

В поетичен, дружелюбен маниер кабалистите ни разказват за духовния свят.

Но този разказ е основан на знанията им за висшата природа, – съвършената и вечната. И нейният главен закон – това е законът за връзката на Твореца с творението – законът за взаимното поръчителство.

Но в него не става въпрос за Твореца, и за това, че той е добър и творящ добро, за това, че няма никого, освен Него. В него също така не се говори за Неговото отношение към творенията и връзката между Него и творенията.

Този закон се изразява като закон за сливането, от което произтича отношението между творенията, проявяващо се в безкомпромисната и принудителна форма на взаимното поръчителство.

Този велик закон, в който се говори за всички връзки в системата на душите, много точно създадена от Твореца, ни се разкрива постепенно – подобно на възрастните, които постепенно разкриват света на децата, меко и нежно отнасяйки се към тях, докато те не влязат в самостоятелния живот.

Така природата, Творецът се отнася към всеки човек и към цялото човечество, тъй като, съгласно Програмата на Природата, ние трябва да “отгледаме“ и да реализираме върху себе си  закона за поръчителството.

Реализацията на закона става поетапно, отвътре навън: отначало в по-вътрешна група, а след това се разпространява на дълбочина и ширина, докато взаимното поръчителство, като закон на единната система, не започне да управлява цялата действителност. Което и ще бъде краят на поправянето.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24513]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: За какво ние трябва да поръчителстваме един пред друг?

Отговор: Има в живота трудни ситуации, когато оставаш без пари и приятели, и няма към кого да се обърнеш за помощ.

Опитай се да си представиш, че си безпомощен и напълно зависиш от другите – както миньорите, затрупани под земята. Ако там, отгоре, не се погрижат за теб – то свършено е с теб.

Ето какво трябва да чувстваме – отчаяна зависимост от другарите. Без тях няма да преживеем, без тях няма да достигнем целта, без тях ние просто няма да се изхраним. Работата опира вече до материалния, животинския страх, който заставя човека да цени поръчителството.

На нас ни се разкрива система, в която ние тотално зависим един от друг. За какво поръчителстваме? За кислород, за всичко, което е необходимо за живота.

Това усещане зависи от това, доколко всеки се старае да го разкрие. А после, издигайки се по духовните стъпала, ние ще усетим тази зависимост до мозъка на костите, до всеки дъх – като водолазите, които са останали с последната кислородна бутилка и дишат през една тръбичка, предавайки си я един на друг.

Това е и поръчителството. Защото ние сме точно така „свързани” в една душа, само дето за сега не го виждаме. Но постепенно Творецът ни открива реалното състояние на нещата – сваля скриването.

От урока по статията „Поръчителство““, 17.10.2010

[24589]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Не е важно от коя част и кой пункт започваме да изучаваме „Зоар”. Дори, ако човек за първи път слуша урока – това изобщо не е важно. Защото „в Тора няма време”, тя разказва за духовни състояния. Всичко това се случва вътре в нас, но ние засега не го усещаме.

Но това няма значение. За нас е важно да пробудим светлината, която се намира в книгата „Зоар” – в най-високия, верен и силен източник. Нито една книга не може да се сравни с книгата „Зоар”, по своето въздействие върху душата.

Да привлечем светлината върху себе си така, че тя да ни въздейства, е възможно единствено чрез уподобяването на нейните свойства. Затова четем книгата „Зоар” заедно, т.е. преди да сме отворили тази книга, всеки трябва да се подготви за връзка с другите.

Така е написано и за даряването на Тора: ако сте съгласни (ясно е, че не сме способни, а можем да бъдем само съгласни!) да станете „като един човек с едно сърце”, да постигнете братската любов (в бъдеще), то ще получите Тора, т.е. методиката за поправяне със светлината, връщаща към източника/Твореца. Тогава тази светлина ще въздейства върху вас и ще ви върне към Източника, към доброто, към подобието с Твореца.

Затова, по време на четенето на книгата „Зоар”, ние трябва през цялото време да се стараем да отговаряме на това условие – да сме готови за съединение, за да може светлината да въздейства върху нас, да ни съедини. А в нашето единение, като в една душа, ние ще разкрием светлината/Твореца. Защото отделната душа може да усети само нашата настояща реалност, която възприемаме сега.

От урока по книгата „Зоар”, 15.10.2010

[23722]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Светлината е определено явление в съсъдите (келим), тяхната реакция. Светлината сама по себе си не съществува, както Баал  а-Сулам обяснява в статията „Същността на мъдростта Кабала”. Ние усещаме само реакцията на кли (съсъда) към нещо. Реакцията на съсъда към стимулиращия фактор се нарича „светлина”. Тя е именно реакция.

Ние не постигаме самата светлина. Нейната същност е недостижима. Ние опознаваме само формите, които кли добива под въздействието на светлината. Ние се възприемаме един друг по еднакъв начин. Ти наистина ли ме познаваш и разбираш? Знаеш ли кой съм аз? Всъщност аз самият не те познавам; невъзможно е.

Само следното е възможно: всеки човек възприема другия по собствен начин, като изгражда неговия образ от вътрешните си реакции. Затова, както е написано „Всеки съди според собствените си недостатъци”. Основано на това, ние можем да разберем, че най-доброто, което можем да направим, е да дойдем „до мястото”. Но какво е мястото?

На нашите непоправени желания се представя пример, визуална илюстрация на поправеното кли. То се нарича Елоким (Господ) или ЗАТ де Бина (седемте долни сфирот на бина). Говорим за желанието за наслаждение, което се проявява във втората фаза, бина, и желае да отдава, да стане подобно на Кетер.

Това наричаме начало на творението, „презентацията на Твореца”, която демонстрира какво означава да бъдеш в отдаване, да получаваш заради отдаване. Това прави долната част на бина, генерирайки отдаване по отношение на другите. Ние искаме да я достигнем, да се учим от нея как да получаваме наслаждение от Твореца и да го предаваме.

Можем да отдадем само това, което получим от Твореца. На кого отдаваме? Отдаваме на другите. Така, от любов към другите ние постигаме любов към Твореца чрез това „място”, ЗАТ де Бина.

Всичките ни действия по пътя към него представляват Мицвот (заповеди), които определят взаимоотношенията между човека и Твореца („маком” на Иврит, буквално „място”). Това е мястото на разкриване, отдаване, единство и поръчителство.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 09.12.2010

[29234]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да дам поръчителство на групата? За какво трябва да се грижа?

Отговор: Ти се грижиш за приятелите, желаейки да им дадеш чувство на увереност. В цялата реалност няма никакъв недостиг освен нашето желание, насочено към взаимна връзка.

Светлината желае да напълни всички ни, но ние стоим на пътя ù. Аз не мисля за теб, аз дори те мразя и така блокирам канала, по който светлината трябва да дойде до теб. Излиза, че твоите проблеми ги има заради мен и по същия начин не позволявам на безкрайното наслаждение да те достигне.

Това, всъщност, е разбитата система. Творецът е създал света на Безкрайността, всички души и каналите между тях, и ни ги е поверил. Но аз с моята омраза блокирам всички канали за всеки. И това го прави всеки един от нас.

Кабалистите казват, че сега е дошло времето, когато ние трябва заедно да отворим каналите за потока светлина. Благодарение на общите усилия, светлината ще започне да струи по тях отново, и всеки ще осъзнае, че не усеща никаква липса. Това е законът на затворената система на природата. И ние в нашия свят усещаме нейния негативен ефект все повече.

Няма избор: каналите, които ни свързват, са били блокирани свише и ние трябва да пробием тапите с индивидуални усилия. В крайна сметка, тези канали представляват нашия егоизъм, въпреки който аз искам да разширя запушения канал. Полагайки усилия, аз привличам светлината и позволявам да работи, да тече по каналите в тънка струя и да съживи цялата система.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23677]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→