Въпрос: Покрива ли силата на поръчителството всички желания на човека или само едно желание – да излезеш в духовния свят?

Отговор: Поръчителството е единство, но такова единство, което показва интегралността, единството на всички части.

Машината е механизъм, който също представлява единна система, но на нея не приписваме поръчителство. Защото машината е неподвижна, тя не работи и затова не се намира в поръчителство.

Поръчителството означава, че всяка част се съобразява с работата на всички части и се задейства съобразно с тях. Тук става дума за действие, за резултат от обединението, за степента на нашата интегралност, съвместната ни работа, взаимодействието, общото движение към целта.

Поръчителство е, когато сме взаимосвързани, когато предаваме един на друг информация, сили, разбиране, желание, подем, пробуждане …

И затова, ако се намираш в поръчителство с другите, няма от какво да се тревожиш – те ще ти усигурят всичко необходимо. Всички подсигуряват всички, и никой – сам себе си. Всеки действа само за благото на другите. Доколкото аз осигурявам другите, дотолкова те ме обезпечават с всичко необходимо.

Същото условие е закон за живото тяло: всяка клетка получава хранителни вещества от организма. С други думи, ако тялото, органа, клетката умее да отдава, да освобождава сили за общността, то в нея се появява възможност да получава живот от общността.

Иначе всяка част остава изолирана, затапена. Само отдавайки себе си на другите тя може да получава от тях жизнени сили. Тя работи като бутало: получава – дава, получава – дава, оставяйки за себе си само толкова, колкото е необходимо за извършването на тази работа. Това е животът.

„Що за живот е това?” – ще кажеш ти. – Та аз само предавам сили, прекарвайки ги през себе си нататък”. Обаче в тази работа ми се разкрива Твореца и аз се приобщавам към Него. В самите желания и действия няма нищо, но те откриват нова дълбочина на постижението.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41413]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство”: „Всеки представител на Исраел станал поръчител за това, никой от народа да не изпитва нужда от нищо.

Това всеобщо поръчителство освободило всеки от каквито и да е грижи за своите нужди и позволило в пълен обем да бъде изпълнена заповедта за любовта към ближния като към себе си, отдавайки всичко, което има, на всеки нуждаещ се.

Защото човек повече няма да се грижи за потребностите на своето тяло, тъй като знае и е уверен, че шестстотин хиляди предано обичащи се намират до него и са в готовност да се погрижат за него.” 

Става дума за явление, което е дълбоко скрито, и в същото време съдържа много актуални за нашето време моменти.

Преди всичко как може това да съществува: нима обединявайки се с другите, ще мога да бъда сигурен, че отсега нататък нищо няма да ми липсва? От какво следва това?

По-нататък, ако погледнем на ситуацията от историческа гледна точка, тя изглежда още по-странна. Три милиона човека отиват в пустинята. Това съвсем не е шега – те нямат опит с живота в пустинята – не са номади, а пришълци от Египет, които са живели добър,  охолен живот, много развит по това време. Животът им е бил уреден във всяко отношение и изведнъж – в пустинята.

Как да организират системата за снабдяване? Как да опазят всички от глада и жаждата? Жените с кърмачета, старците – как да ги обезпечат?

Работата е в това, че при излизането от егоизма се разкрива нова сила, нова реалност, наречена „поръчителство”. Това е общото кли, духовният съсъд, духовното измерение, в което няма да изпитваш никакви лишения, а ще има онова, което се нарича „манна небесна”, включително и вода, и храна. Поръчителството ще обезпечи всички твои ежедневни потребности.

По какъв начин?

Става дума за условия, позволяващи да се стигне до равновесие, да се придобие хармония с Природата. Връзката с Природата ще постави човека в такова положение, когато изобилието на Твореца ще премине към него.

Условието на поръчителството се състои в това, че човекът се съгласява да получи „хляб от небесата”. С други думи, той предава себе си на отдаването, за да получи само необходимото, ако се нуждае от нещо. А ако не се нуждае, тогава не – защото отдаването си е отдаване.

Това условие е задължително. Тъй като излизането от Египет е същността на вътрешното съкращаване, издигането над егоистичното желание. А какво трябва да се направи по-нататък? По-нататък може да се работи само в обединение. След скока се изисква единство – сплотяване на намеренията, мислите, целите, за да станат всички те едно цяло. Именно тук поръчителството влиза в сила.

По нашите сили е само да го поискаме, да го пожелаем – но то се осъществява свише. За това е казано: „Ще направим и ще чуем”. Поръчителството се реализира посредством силата на висшата светлина. Ако сме съгласни, тази сила идва и въдворява сред нас обединението. 

При това, всичко се случва над егоистичното желание, когато човекът иска да престане да се грижи за себе си.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: Все още не е имало готовност да се приеме Тора по вереме на Авраам, Ицхак и Яков. Това е станало възможно едва след изхода от Египет, когато на всеки е бил обезпечен с всичко необходимо, без каквато и да е грижа и съмнение.

Но когато все още са се намирали сред египтяните, определена част от техните нужди по необходимост са били в ръцете на дивите чужденци, пълни със самолюбие. По такъв начин на нито един представител на Израел не се е гарантирало обезпечаване на тази част от неговите нужди, която е била отдадена в ръцете на чужденците.

Ако човек се намира все още в своя егоизъм, което се нарича под властта на Фараона, народите на света в себе си, ако все още не може да се откаже от тези желания, да се издигне над тях и да ги затвори вътре, така че те да не властват над него, а той над тях, в такъв случай той още не е достоен за обединение. Другите не могат да се присъединят към него, а той – не може към другите.

Само при условие, че човек се избави от властта над егоизма си, ако може да се издигне над егоизма, да излезе от робството на различните „управници”, тогава на следващия етап той е готов за обединение и поръчителство.

По такъв начин съществуват ясни етапи: отначало се повдигаме над егоизма, а след това се присъединяваме към единната сила, към поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41416]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Примерът с поръчителството на клетъчно ниво е доста убедителен. Можем да си представим как клетките действат за благото на тялото, оставяйки за себе си само насъщно необходимото. Но защо е толкова трудно да си представим поръчителството на нашата човешка степен?

Отговор: Защото ние не виждаме с очите си тази система. Ако можехме да я видим сега, то бихме се лишили от свободата на волята и бихме били принудени да съблюдаваме нейните закони. Ако ме заставят с необходимостта от отдаване, ако имам два избора: да умра или да отдавам всичко от себе си за благото на другите, то тогава разбира се аз се съгласявам: „Вземете всичко, което имам”.

Мен буквално ми опират пистолет в челото:

– Отдай всичко, което имаш!

– Вземете, какво да се прави.

Няма да умирам я – и тогава ще ми вземат всичко. Това е липса на избор.

Ето защо нашата взаимовръзка е скрита от очите ни и не можете да я спазвате. Какво да се прави! Чрез обкръжението аз трябва да достигна до такова състояние, когато сам ще си опра пистолета в челото.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41409]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Неделната глава „Пкудей” от Тора описва кой взима участие в издигането на Храма (Итмар, синът на Аарон, Бецелел, синът на Ури, Олиав, синът на Ахисамаха), както и структурата на Храма, материалите използвани за обзавеждането  му, особености по изработване на всичките му принадлежности и свещени покривки… След като работата по построяването на Храма е завършена, те довеждат Мойсей, и той го благославя…

Храмът е твоята душа. Няма нищо по-важно от неговото построяване, тъй като цялата ни работа лежи в съграждането на интегрална душа, единство между всички нас. Всеки от нас е част от общата душа, която се нарича „Адам” (човек), и когато изграждаме  между нас правилна връзка, означава, че построяваме Храма.

Кабалистите ни предават знанието и програмата, която трябва да завършим, на езика на клоните. Когато ни разказват за дървета и скали, какви материи и метали трябва да използваме и точно кой трябва да извърши тази работа, те говорят за четирите нива на желанието (неживото, растителното, животинското и говорящото), и как тези желания трябва да се свържат помежду си. Като се съединяваме, ние постепенно съграждаме интегралната душа, където намираме присъствието на Твореца, висшата светлина. Така, Храмът става мястото на нашия духовен живот.

Написано е „Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като подправка”. Това означава, че първо ние разбираме колко много се мразим един друг. Тогава променяме тази омраза и я превръщаме в любов и единство.

Съгласен съм, че е дълъг път, който не може да се опише с няколко думи, но когато постигнем взаимосвързаност и разкрием, че това всъщност е съсъдът, вместилището на висшата светлина и духовния живот, започваме да осъзнаваме каква трудна и деликатна работа е това. Ние трябва с голяма точност, с пинцети, да съберем този съсъд като свържем всички хора в света един с друг.

Ние ще трябва да направим това и тази работа вече е започнала в нашето поколение. Ние сме достигнали точката, когато глобалният егоизъм се е разкрил в нас. Затова, методът за неговото поправяне, мъдростта Кабала, също се разкрива.

Тя описва по какъв начин ние трябва да сме взаимосвързани и как да опознаем висшия, поправящата светлина, която ще ни помогне да се съединим, тъй като в нас, каквито сме, няма никакви предпоставки за това. До степента на нашето съединение, ние ще започнем да разбираме какво описва Библията, защото тя говори за степените на нашето поправяне, основаването на връзката между нас.

Това описание е представено като наръчник за построяване на къща с всичките ù принадлежности и обзавеждане, но тя става светилище. Свещен (кадош) означава отделен от егоизма, който е над нас. Когато се обединим помежду си в съюза на любовта, това се счита за святост. Това е степента Бина, стъпалото на отдаване, което придобиваме чрез любов към другите, когато се свързваме във взаимно поръчителство като един човек с едно сърце.

Когато постепенно създаваме такава връзка, ние отново се сливаме в една душа и намираме светлината, която ни напълва, присъствието на Твореца. Чрез силата, която се разкрива в съюза между хората, ти можеш да се издигнеш на по-високо стъпало.

Това е въпреки факта, че се случва в безплодната «пустиня», тоест човек няма повече сили, няма къде да отиде и не знае как да се движи напред, и все пак висшата сила се разкрива, тя ни показва как да се издигнем по-високо и по-високо, докато не достигнем земята на Израел, желанието, напълно насочено към Твореца. Нашето егоистично желание напълно се променя за отдаване, за добро на другите, според принципа «обичай ближния както себе си».

От програмата „Неделна глава”, 03.03.2011

[37860]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Общата душа "Адам", Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Кабалистите, които изследват висшата реалност, ни разкриват, че цялата ни еволюция е започнала от света на Безкрайността, Ейн Соф, където всички сме били свързани като един човек с едно сърце, в едно цяло – толкова здрава е била нашата връзка. Тази връзка първоначално е била поддържана от силата на Висшата светлина, която ни е контролирала и напълвала.

Но по-късно сме започнали да се спускаме от света на Безкрайността, тъй като нашата връзка започнала да отслабва. Между нас се формирала дистанция, която продължила да нараства (Световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия, на чертежа по-долу), докато сме паднали на нивото на сегашното си състояние, най-ниската степен на света Асия.

Спускането означава, че под влиянието на Висшия, постепенно сме загубили Светлината, която  запълва пространството между нас. Светлината е продължила да низхожда умишлено, сама, и накрая дистанцията се появила между нас.  Докато в света на Безкрайността всички сме били свързани до момента, в който  достигаме света Асия и започваме да се отделяме един от друг на голямо разстояние. Сега ние усещаме себе си като две отделни реалности: твоята и моята. Нашето его, което ни управлява, е отговорно за разделящото ни разстояние. Така всеки от нас се чувства.

Сега има седем милиарда отчуждени егоисти-индивидуалисти в нашия свят. Но е истина, че в света на Безкрайността ние съществуваме като един човек! И според нашите усещания, реалността също се е променила, тъй като ние я изпитваме като усещане в желанието ни, в нашити свойства.

Но трябва да разберем, че се занимаваме с две големи несъответствия: реалността, която чувстваме, и реалността, в която фактически съществуваме. Чувстваме се много чужди един на друг, далеч от съвършенството, вечността и безкрайното напълване, някъде в покрайнините на вечното творение, в този преходен свят. И все пак, връзката между нас остава, и тя е много силна. Ние все още сме свързани чрез взаимното поръчителство като един човек с едно сърце.

Просто не искаме да следваме тези условия и това е единственият проблем. Но природата ни възлага да сме свързани, въпреки всичко. Просто тази връзка ни се открива не на нивото на закона на света на Безкрайността, но до степента, до която сме отдалечени от нея.

С други думи, от нас не се очаква веднага да отговорим на всички условия на поръчителство, което управлява света на Безкрайността, в който сме напълно свързани с всички наши желания като едно цяло и има само една душа в центъра на творението. Ние само трябва да разберем, че оставаме свързани, ти и аз, и че има връзка между нас.

Тази връзка съществува между всички души, които в миналото са били свързани, но днес са разделени. Ние всички трябва да се върнем към центъра от където сме дошли.

От урок на тема „Поръчителството като условие за получаване на Тора”, 14.03.2011

[38052]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Когато се връщаме обратно в света на Безкрайността от мястото на края на мирозданието, където всеки от нас е бил захвърлен, и се приближаваме до центъра, ние ще усещаме много по-голяма близост с другите. Така ще бъде, докато се върнем обратно в Безкрайността. Това означава, че се връщаме към изпълнението на закона на съединение и взаимно поръчителство във все по-голяма и по-голяма степен, по 125-те стъпала на съединение – зависимостта на всеки един от всички.

Човек започва да разкрива тази интегрална и мечтана взаимовръзка и съгласно това той чувства вътре в себе си светлината, която го напълва. В крайна сметка, той става подобен на светлината и сега свойството отдаване го напълва. Тогава той започва да чувства духовния свят.

Цялото това пространство по неговия път към света на Безкрайността се нарича духовен свят, защото той може да бъде усетен само до степента на обединението с другите. Цялата реалност, оставила това усещане, се нарича този свят, тъй като човекът я усеща така, когато той разбива връзките с всички останали.

Тоест съществуват два типа реалност. В едната ние желаем да се откъснем от всички и затова чувстваме този материален свят. Но ако се насочим към противоположната страна, желаейки вместо това да се съединим с тях, тогава чувстваме духовния свят.

Законът за взаимното поръчителство е главният закон на всички творения; той е вечно съществуващ и задължителен за всяка негова част. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно му се подчинява, следвайки вътрешния зов, под въздействието на заложените гени и силите на природата. Същото се отнася и за човека в неговите изначални етапи на развитие, когато следва закона инстинктивно вътре в себе си.

Едва когато той достигне до „човешкото” стъпало на развитие, започва да получава свойства, които не пребивават в този закон слепешката. Човекът трябва по собствено желание да приеме този закон и да започне да го изпълнява.

Преди всичко той трябва да разкрие този закон, да го изучи и да пожелае да го следва, т.е. да поиска да бъде поправен от светлината, възвръщаща към източника. Когато тази светлина се спусне към него, той приема условията на взаимно поръчителство и по собствена воля започва да ги изпълнява и усеща и затова разкрива една единна душа, съединение между всички.

От урока на тема „Поръчителство на какво е условието за получаване на Тора”, 14.03.2011

[38048]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Всички групи трябва да помислят как да изградят себе си, за да направят от всеки другар Човек. Как групата въздейства на всеки? Как се подлагам на нейното влияние? Постоянно трябва да се грижа само за това.

Ако осъзнавам, че светлината, Творецът действа върху мен чрез обкръжението, ако поставя обкръжението и себе си в такава позиция, която ще прокара за светлината път към мен, за да може със своето въздействие да направи от мен друг „образ”, за да промени моите свойства и да ги изгради по определен начин, за да ме „извае” – в такъв случай от мен ще излезе онова, което трябва да излезе.

Тогава началната точка на корена на моята душа действително ще нарасне и от мен ще израсне онова, което е заложено, записано в корена ми – в общия „конструктор” ще заема точно онова място, което трябва, за да се допълва все повече безкрайното кли.

Такава е нашата работа в групата. Сама по себе си, тя се разделя на различни компоненти – мъжка и женска част, деца и възрастни, стари и нови, нашата група по отношение на Исраел като цяло и Исраел по отношение на народите на света… Всъщност, тяхното искане по наш адрес е предизвикано от това, че не претворяваме в живота своето предназначение – да бъдем „царство на свещенослужители”. Както пише Баал а-Сулам в статията „Поръчителство”, именно тази функция трябва да изпълним по отношение на тях.

И доколкото не изпълняваме своето предназначение, своя дълг пред народите, дотолкова в отговор от тях получаваме съответното отношение. И затова все пак сме длъжни колкото може по-бързо да изградим система на възпитание за целия свят и да бъдем готови да приемем всички.

В крайна сметка за тази цел не е необходимо да отместваме планини. Виждаме че и малко количество хора, свързани с Твореца, са достатъчни, за да бъде предадена светлината от Него на целия свят. А ние имаме необходимата база и средства – става дума само за реализиране.

Много се надявам, че тази година ще организираме всяка наша група по отношение на другарите и децата, които я съставят, а също така ще сплотим всички групи в една голяма и така ще излезем за среща с народа на Израел, а със силите на нашите чуждестранни групи – срещу света.

Когато започнем да говорим за разпространението на методиката за възпитание,  хората веднага се заслушват. Знаете, че Израел не е от „любимците” на ООН, но когато им съобщихме за темата, която искаме да обсъдим, само след няколко дни ни поканиха на голям симпозиум на ЮНЕСКО, посветен на този въпрос.

Затова, цялото ни обучение и разпространение трябва да се разглежда като изграждане на Човека – на големия единен образ, на единната душа Адам Ришон, която е подобна на Твореца. Ето какво прави всеки от нас и всички заедно.

От 3-тия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37266]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да придобием увереност на материално ниво – в икономически, в медицински, в социален план?

Отговор: Тези проблеми могат да се решат само с отдаване, с помощта на светлината. Ако искаш да си здрав, ако искаш да получиш имунитет за предстоящите проблеми, тогава трябва  да живееш в общество, в което съществува силата на поръчителството.

Струва ти се, че това особено нещо го има в твоите приятели? Банкови сметки в Швейцария? Собствени фирми? Стабилен бизнес? А може би, всички те са лекари, адвокати, счетоводители и въобще, големи специалисти? Нищо такова. Но, ако между  тях се осъществява правилна, добра връзка, тогава няма да бъдат надвити. Те имат пълна сигурност, защото свише получават такова „захранване”, че никой не може да ги използва за своите интереси или да успее, повече от тях. Защото в тях има напълване, за разлика от всички останали. Увереността се проявява само в единството.

Виждаме това дори в нашия свят: на какво е способен човек, когато е сам? Дори да доведеш Шварценегер, да събереш двама, трима, хиляди, да им поставиш броня – чувстваш ли сигурност сега? Днес не сме сигурни в нищо, в това число и в силата. Колко оръжия можем да произведем? Колко отбранителни средства? Колкото и да се въоръжаваме, това не може да ни обещае никаква сигурност. Само населението е по-спокойно.

Например, в Израел на всички периодично раздават и сменят противогазите. Наистина, казват, че този път не искат особено да ги получават. Всички, вече са се уморили от това. На хората трябва да се дава увереност от друг род.

Каква полза има от милионите в банката? Днес това има някакво значение, но бъдещото общество ще трябва да се грижи за себе си на други основи, по закона за отдаването. Пълното отдаване между членовете му, ще направи материалната грижа за утрешния ден повеля на духовните закони, защото хората няма да имат никакво вътрешно усещане за това. Грижата за насъщния хляб ще стане за човека изпълнение на задължение, наложено свише – „спазване на заповед”.

От урок на темата „Усещането за увереност”, 03.03.2011

[36965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да молиш помощ от светлината?

Отговор: Когато човек започне да изучава науката кабала, му се струва, че в него има желание. Той с ентусиазъм се стреми да разбере, да познае, да направи нещо. Този порив му се струва безкраен и пригоден за по-нататъшното напредване.

Едва след много време човек започва да разбира, че устремът напред не се пробужда в него. Това разбито желание той придобива във взаимодействието с обкръжението, с другарите. Човек съвсем не иска да се обедини с тях в едно сърце, встъпвайки в поръчителство. Той ясно вижда разбитото желание: зло, ненавист вместо любов, отблъскване, неспособност към обединение.

Това желание спира човека, и с него той сега трябва да се обърне към светлината, връщаща към Източника.

Но къде трябва да се върна? Към какъв Източник? Що за желание е това?

Тук се изискват две много различни стъпки, и границата между тях е доста проблематична. За разума това е просто, а за усещанията на човека сякаш минава отчетлив ясен разрез: „Оказва се, със своите собствени стремежи аз само се добирам до вярното място, и не по-далеч. А след това на мен ми е необходимо да придобия ново желание, разбито сега между мен и ближните”.

Аз трябва да разкрия ненавистта към ближния и с помощта на светлината да видя злото в нея. Трябва да разкрия, че поправянето на тази ненавист – това е и връщането към доброто.

Тогава и ще ми потрябва светлината – не просто напълването, а силата, която ще поправи моето зло и ще ме върне към Източника, към доброто. А доброто за мен – това е единението с ближния.

Тези неща трябва ясно да се осъзнаят. Трябва да си изясниш, че е именно така, а не иначе. И проблемът е в това, че без поддръжка на обкръжението, човек е неспособен сам да работи над себе си. На него му е необходима външна форма, физическа поддръжка, а след това, устремявайки се към целта, той открива в групата такива неща, които не забелязват и самите другари.

Работата се води отвън и отвътре, но цялата тя е насочена към това да се разкрие мястото на разбиването между нас, да се разкрие злото в това разбиване и доброто при неговото поправяне.

В усещанията трябва да ми е абсолютно ясно: ето болестта, която ме убива, и само светлината, връщаща към Източника може да ме спаси. Аз самият не съм способен. А спасението е в единството, само то е лекарството за мен. Всичко останало аз не вземам в разчет, записвам в графата нулево или отрицателно, лошо влияние.

С общи усилия ние трябва да се стремим да усетим това за напред. И тогава можем да изискваме светлината, връщаща към Източника. Аз не просто се мъча, неизвестно с какво, не просто искам да узная нещо, не просто се стремя към духовността – защото всичко това е проникнато от егоизъм. Не, аз се стремя само към обединение, искам да придобия потребност в сплотяването с другите. Това се нарича „молитва преди молитвата”.

Само с такива крачки, макар и показни, макар и театрални, макар скрепявайки сърцето, ние постепенно ще се движим напред. Напред – към истината: не към голата истина на нашия „живот”, а към същинската, духовната истина. За това е казано: „Сред народа си живея”.

Искате да разкриете Твореца? „Творец” – това е свойството за отдаване. То се разкрива само в нашата правилна взаимовръзка. Колкото повече ще говорим, ще пишем за нея, ще я обсъждаме, колкото по-конкретно, по-непосредствено, по-ясно, по-отчетливо ще правим това, недопускайки това да стане привичка, толкова по-близо ще бъдем до реализацията.

От урока по статията на Рабаш, 08.02.2011

[34787]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→