Човек не може да работи за отдаването, ако не получи усещане за неговата важност, което му служи като енергия за изпълняването на по-нататъшните действия.

Ние сме основани на егоизма, за да не извършваме безполезни действия. Егоизмът ни насочва към това да извадим полза от всяко действие, да спечелим – иначе той няма да ни позволи да направим следващото действие.

В духовния път, егоизмът ни помага да действаме само по посока към целта, ако има важност на целта, по-голяма от егоизма; а ако я няма, то егоизмът предлага своя цел – противоположна и по такъв начин ни насочва към цел. Ето защо той се нарича ”Помощник срещу теб”.

Затова във всяко действие, дори най-подготвителното, ние трябва да се безпокоим за това да намерим след него още по-голяма важност на целта, отколкото е била по-рано, удовлетворение от издигането към целта. Това ще бъде енергията за следващото действие.

Това винаги ни заставя да се замислим: с каква цел, защо, за какво ние действаме?

От урок по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010   

[24056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство, Развитие на егоизма - Няма коментари→

За да влезем в духовния свят, трябва да се въоръжим с желание. А духовното желание е желание за единство. Обединението между нас е онова място, където се намира духовния свят.

Съществуваме аз и ти. Ако човек усеща само себе си, то усеща този свят, живее в неговото обкръжение.

Но ние искаме да покрием разрива и започваме да градим връзка между нас. Аз се устремявам към твоите желания (1), за да ги получа (2) и да ги усетя като свои собствени.

С тази цел аз се обръщам към светлината като към нещо външно, въпреки че тя на практика също се намира между нас.

Светлината ми придава сили, за да се съединя с теб, и в това обединение аз изведнъж откривам нещо ново.

Когато ние се сближаваме и работим заедно в поръчителство, на мен ми се открива по-дълбоко измерение: в нашето единство като че ли се отваря пролука във висшия свят.

Баал а-Сулам описва това така: ако чувстваме, че между нас има стена, непозволяваща ни да се включим един в друг, ако искаме да пробием тази стена и молим за това, идва светлината и прави в нея пролука.

За разлика от вратата, тя се отваря внезапно, и чак тогава виждаш, че това първоначално е било „“замислено  там.

Тогава ти излизаш към желанието на другия и то става като твое собствено. Това е и изходът на висшето стъпало: кли, което си присъединил към себе си, се е оказало новополучен свят.

Така ти присъединяваш всички нови келим, т.е. души, и по този начин разширяваш своя свят. По 125-те духовни стъпала ти се издигаш до света на Безкрайността – съединяваш се с всички желания, независимо от своя егоизъм и ненавист.

Ето че излиза, че ти получаваш светлина в желанията на ближния, когато искаш да му отдадеш. Ти напълваш желанието на другия,а за теб това се оказва висша светлина.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво мога да дам на групата по време на обучението?

Отговор: Своето участие, стремежа към целта, колкото се може по-силно. Това е и силата на поръчителството, с която укрепваме групата.

И особено по време на обучението, когато можем да се обединим и да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

От урока по книгата“ Зоар“. Предисловие, 07.12.2010

[29031]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Кълнове”, п. 5: „Кълновете са праотците, които влезли в замисъла и проникнали в бъдещия свят, т.е. в Бина, и били скрити там.

И оттам, те излезли в скриване и били скрити в истинските пророци. Родил се Йосеф и те се скрили в него.

Влязъл Йосеф в святата земя и ги укрепил там, както е казано: „родил се Йосеф”, т.е Йесод де-гадлут”.

Цялата наша връзка с духовните светове преминава през парцуфа Нуква на света Ацилут. Именно към нея, разбитите души издигат МАН, молба за поправяне.

Човекът с точка в сърцето се стреми към духовния свят, а духовното е отдаване и единство. Затова, той се стреми към обединяването с другите и такава възможност му се предоставя в групата.

Ако човек изпълнява условието за подема и създаде кли, тогава се съединява с Малхут де-Ацилут. Тя издига общата молба на другарите към Зеир Анпин, а той им дава светлината, връщаща към Източника. Тогава душите, които желаят да станат едно цяло, се издигат по стъпалата на единството.

Отначало – към състоянието зараждане (ибур). Тук, те се обединяват, анулирайки себе си пред другия. Всеки скланя глава пред обкръжението и става „плод в майчината утроба”.

След това, те постигат стъпалото отглеждане (еника), където тяхната сплотеност укрепва – сега вече са способни да работят със своите желания за наслаждение, да се издигнат над тях.

А после, душите преминават към възрастното, голямото състояние (гадлут). Нивото на тяхното сплотяване им позволява да се съединят със Зеир Анпин, и това стъпало се нарича Йесод де-гадлуд или Йосеф.

Оттук, ние можем да разберем описаното в Тора за историята на Йосеф, когото братята му продали в робство. Тези събития се развиват около борбата за нашето обединяване, за да можем да постигнем поръчителството в степен, достатъчна за разкриването на Твореца между нас.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28446]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да засилим отговорността на всеки другар за поръчителството?

Отговор: Ако светлината не ми е въздействала в достатъчна степен и не ме е довела дотам, че да започна да се грижа за състоянието на другарите, то нима ще мисля за него? – Никога!

Ако получа възбуждане от светлината, то изведнъж ще получа такова желание. То или е в мен, или не е. Но аз съм длъжен да способствам за това него да го има.

Затова не се измъчвам от това, че не обичам другарите. Аз не ги обичам, не ме е грижа и не мисля за тях, защото не съм свързан с тях.

За да се измени това състояние, ми е необходимо въздействието на светлината. Тя ще въздейства – ще мисля за другите, няма да въздейства – няма да мисля. Аз съм длъжен точно да определя къде и как мога да предизвикам изменението.

Сега не те обичам, но идва светлината и аз изведнъж те обичам. Защо? Не знам – това го прави светлината. Ние трябва само да предизвикаме нейното въздействие, а всичко останало се явява следствие. Колкото тя ми даде желание, вълнения и грижи, толкова и ще имам.

Затова главната работа е да пробудя светлината, а това може да се случи само в процеса на съвместното обучение. Именно от обучението ние очакваме това явление, защото друго средство няма. По време на обучението ние заедно мислим: кога светлината ще ни измени и съедини? Това е и намерението.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 26.11.2010

[28126]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако чета книгата „Зоар“ заедно с вас чрез интернет, без да се намирам физически в група, тя може ли да ми въздейства?

Отговор: Да не би да си мислиш, че ако седнеш до мен и се прегърнем ще извлечеш повече полза?

Всичко зависи от единството на сърцата, а не от разстоянията. Човекът, който се намира далече, най-вероятно е много по-разтревожен и развълнуван –  следователно на него му е необходимо да си остане именно там.

Важното тук е доколко човек може да се почувства отговорен пред другите в действията си. Необходимо ни е да подобрим още много неща, всеки ден добавяйки нова дълбочина на намерението си, нова граница.

Аз искам не само да възстановявам връзката с другите, но и да нося отговорност пред тях. Защото ако аз престана да мисля за целта и да се стремя към нея, то те също ще се лишат от духовен стремеж. Това е лошо даже в егоистичен смисъл: моето бездействие, отразило се върху тях, ще се върне при мен като отрицателен отзвук.

А освен това, аз го правя заради нашето поръчителство. Защо ни е поръчителство? За да доставим удоволствие на Твореца. Възобновявайки нашата взаимовръзка, ние разкриваме в нея общото свойство на отдаване – разкриваме Твореца и по този начин му доставяме удоволствие.

Работата е там, че свойството отдаване не е само любовта на приятелите, то не се изчерпва с нашите взаимоотношения. В него също така се крие и този, който ни е дал това свойство, това желание.

В нашата общност ние разкриваме още един пласт – основата на единството, неговата причина. И това всъщност е Твореца, първопричината на всичко, което мислим и усещаме върху себе си.

И затова нашите намерения трябва да стават все по-сложни и да се превръщат в единен комплекс, включващ Исраел, Тора и Твореца.

И първата крачка към това е да си представим пътя на приятелите ни през петте светове. Достигайки до тях, аз ще достигна Безкрайността.  Постепенно ще допълваме и ще оцветяваме тази рисунка с нови цветове и щрихи.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 23.11.2010

[27403]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

След Цимцум Бет (второто съкращение) всеки по-висш парцуф се впъхва със своята долна част в по-низшия парцуф: долната част на Бина се потапя в З“А, долната част на З“А – в Малхут.

Затова горната част на всеки парцуф се вижда, а долната е скрита в по-низшия.

Строежът е такъв спрямо Цимцум Бет, и точно в такава връзка се намираме и ние с вас – всеки с някоя своя част се включва в другия. Всеки във всички!

Ние не можем зрително да си представим такава холограмна картина – но няма човек, който да не се включва във всички, и няма никой, който да не съдържа в себе си всички, част от всеки.

До такава степен е интегрална картината – като един голям облак, без начало и край или каквито и да е отделни части – а просто всички са включени във всички!

Това е, което Цимцум Бет прави с нас, когато Бина се съединява с Малхут. И заради това искаме или не, ние тотално си влияем един на друг.

И ако ние осъзнаем това и се възползваме от следствията, така че правилно да влияем на мислите и желанията си един на друг, то бързо ще достигнем възможното поръчителство и общото кли.

Системата вече е построена на този принцип – въпросът е само в това, ще пожелаем ли ние тя да работи по него. В това е цялата разлика между тези светове, в които ние се намираме и духовният свят.

Нашият свят е такъв, какъвто ние искаме да го видим! А духовният свят напълно съответства на желанието на Твореца.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 25.11.2010

[27669]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако по време на четенето на Зоар не ми се удава да бъда в намерение и в този момент изобщо не разбирам за какво е всичко това, значи ли това, че „пробивам дупка в лодката”?

Отговор: Преди всичко трябва да си изясня нужна ли ми е изобщо „лодка”, каня ли се нещо да достигна, или не?

„Лодката” това е съвкупността от нашите намерения. А желание без намерение – това е чиста дупка.

Намеренията, които можем да създадем над желанията, строят за нас „лодката”, началото (Рош) на стъпалата, екрана и отразената светлина, духовния съсъд (кли). Кли това не е желание, а намерението над него.

Със самите желания не се съобразяваме. Главно е намерението, което мога да построя над желанието.

Въпрос: В какво се състои моята отговорност пред групата?

Отговор: Ако се старая да мисля за целта, по този начин декларирам за своите другари, че те също ще мислят за нея.

Ако пазя нашата „лодка” със собственото си намерение, ако искам да я преустроим като пълно кли – с екран и отразена светлина, ако се грижа с цялото си сърце другарите също постоянно да мислят за това – по този начин аз също удържам и тях в намерението.

Това се нарича поръчителство. За какво полагам поръчителство? – Че те няма да изоставят целта.

От урока по Книгата Зоар, 24.11.2010

[27555]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Поръчителството отнася ли се до жените?

Отговор: И жените и мъжете са задължени да достигнат състояние на взаимно поръчителство, независимо от пола.

Когато казваме, че в Синайската планина са стояли мъже, а жените са ги обкръжавали – това отразява вътрешните духовни свойства на всеки от нас.

Жената олицетворява желанието да получи наслаждение, а мъжът е символ на преодоляване („мъж” – на иврит е „гевер” от думата „итгабрут” – преодоляване) на това желание, т.е. – желание да отдава.

Именно това свойство открива против себе си, а по-точно, в себе си, планината Синай – „планината на ненавистта”.

Но обединението и поръчителството се отнасят до всички. Жените също така са длъжни да се стараят да се съединят вътрешно с всички, както и мъжете. Само че мъжете трябва да го проявяват и външно, а жената в себе си.

И освен това, жената трябва да оказва „натиск” върху мъжа. Тъй като мъжа по своята природа е склонен да се вслушва в жената, към жена си. За него жената е като майка, именно така той я усеща.

Защото праобраза на мъжа, Зеир Анпин, се намира между две жени, нукви: Малхут и Бина. Неговата майка е Бина, а неговата жена – Малхут. От Малхут той получава желания, а към Бина се обръща за тяхното напълване.

С други думи, без Малхут той не може да се обърне към Бина, а ако се обърне към нея, то в него не оставя изход, освен да и предаде всичко, което е получил от Бина – Малхут. Така работи той. И затова, жена в неговото подсъзнание заменя в много усещането за майка.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.11.2010

[26658]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Забравяме, че не трябва нищо да правим, а само да молим Твореца да направи онова, което искаме!

А ние мислим как да накараме своето сърце да се разкрие, как да се свържем с другия, как той да се свърже с мен…

Изобщо не трябва да мислим за това! Представяме си връзката в нашия егоистичен разум, но това изобщо не прилича на онова, което мислим!

Това е ниво на висшия свят – пред нас се разкрива нова реалност! Трябва само да помолим – нищо повече!

Учим, че всичко става чрез молбата. Издигаме молитвата МАН, в отговор идва обкръжаващата светлина МАД и поправя всичко, а ние само присъстваме при поправянето. Всичко се случва свише – от нас е необходимо да дойде само искането, молбата, стремежа.

Проблемът в тази точка е обръщаме ли се към Твореца или се опитваме да направим всичко самостоятелно. Именно в тази точка правим грешка и засядаме в нея дълги години, като не сме в състояние макар и малко да променим посоката, да разберем, че няма нищо, освен обръщението, искането, молбата!

За да постигнем тази молба, ние трябва да се постараем, но само за нея. Ако се опитваме самостоятелно да изградим правилната обща система, основаваща се на любовта и дружбата, това ще бъде дълъг път, който ще ни доведе до разбирането, че се отдалечаваме от целта, че не сме искрени, че се ненавиждаме помежду си и не се приближаваме към единството.

Кабала трябва да ни доведе до много точен анализ – не се опитвай да се съединиш с другия, защото не си способен на това. Ти си егоист – той също. Това може да направи само висшата светлина – тя трябва да дойде и да ни спои. Само тя!

Затова, не търсете връзката един с друг, тъй като е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Тоест аз и другарят, а Творецът между нас, „правещият мира във висшето, ще направи мира в нас”  (осе шалом бемромав, ху иасе шалом алейну).

Всяко наше обръщение един към друг, без силата, която да ни свързва помежду ни, е фалшиво поведение. Когато се прегръщаме, ние не искаме да го правим или го правим на нивото на нашия свят.

Любов, съединение или дружба искаме ние един от друг? Само на нивото на този свят. Кой от нас може да стане поръчител за друг или за самия себе си? Откъде имаме сили? Можем да се устремим един към друг само чрез висшия, който изпълва цялото пространство между нас.

Ако поискаме Той да напълни пустотата, да ни свърже помежду ни и през цялото време да присъства между нас – това ще се стане с лекота. Науката кабала е призвана да ни доведе до правилното отношение, а ние, в своята егоистична природа през цялото време бягаме от това.

Хайде да не забравяме, че „няма никой друг освен Него”! Творецът изпълнява действието, но за да се случи то, ние трябва да го предварим със своето желание. Това се нарича „сключване на съюз”. Подписваме с Твореца договор – ние искаме, а Той изпълнява. 

Подобно на малките деца които вървят и теглят след себе си възрастните, ние привличаме висшата сила, за да поправи създадената от нея природа и тогава да станем равни на Твореца.

Не можем да постигнем поръчителство, дори и да го поискаме истински. Когато започнем да говорим за единството, трябва да си спомним условието: „Исраел, светлината и Творецът са единни”. Аз, ближният и Творецът между нас – само тримата заедно, можем да постигнем истинското помиряване и съвършенство.

Именно стремежът към съединение в групата ще ни доведе бързо до осъзнаването, че трябва да се обръщаме за каквато и да е помощ към Твореца!

От 8-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[26547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→