Въпрос: По време на урока ние непрекъснато се опитваме да създадем едно и също искане, което отнема от неговата острота. Как мога всеки ден да го възобновявам и да искам така сякаш е за първи път?

Отговор: Това е ключът и ако успееш, то ти не се нуждаеш от нищо друго. Но аз не знам как мога да помогна тук – именно за това е написано: „Каквото е по силите ти, направи го!”

Нищо не е по важно от подготовката за урока. Разпространението и всичко останало, което правиш в този свят, всичко трябва да се върти около тази точка – да изградим вътрешното искане по време на урока, очакването на светлината, която се спуска и ни поправя.

Това трябва да стане нашата неизменна мисъл, вътрешна болка, чувството без което аз ще умра и дори ще бъде много по-страшно от смъртта в материалния свят! Невъзможно е сами да достигнем до такова силно желание – човек се нуждае от група, подкрепа и всеобщо въодушевление. Ние трябва да чувстваме отчаянието, което се натрупва през годините…

Това е най-главната точка, около която всичко се върти. Ако я достигнеш, ти ще успееш във всичко. Няма нищо друго – това е точката, където ти се съединяваш с Твореца. Чрез нея, от долу нагоре, молитвата, МАН е издигната. Неговият отговор, МАД, се спуска чрез нея от горе надолу, като обкръжаваща светлина.

Тази потребност, болезнената точка, трябва да стане най-важната и значителна необходимост. Ние трябва непрекъснато да се грижим за нея и да мислим как да я усилим, как да дойдем на урока с разбито сърце, така че да можем да се съединим по време на него.

Останалото не е важно – няма никакво значение, какво знаеш и какво си направил. Крайният резултат от твоя живот и всичките ти усилия се съдържат само тук, в тази точка. Ако достигнеш до нея, то ти ще постигнеш всичко – ако не, нищо друго не си струва.

Нищо друго не е от значение освен тази точка, която се нарича „човекът” в мен. Тя определя дали аз съществувам или не.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал аСулам пише, че истинската молитва, „буквите” на молитвата, особено се проявява по време на учене, когато, четейки книгата, човек се стреми към единство с кабалиста, стреми се да усети същото, което е чувствал автора при написване на тези редове, да види с вътрешния си поглед същите картини, които кабалиста е видял и описвал за нас.

Ако е такъв стремежът на човек по време на ученето – това е и молитва. Не думите, а желанията, обръщението за единство и търсенето на Даващия сила, която трябва да се разкрие във връзката между нас.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[21498]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: На урока ние трябва да се стремим към едно място и да обединим всичко в едно. Но през годините в мен са се развили различни представи за духовните явления. Когато чета за бина и малхут, аз ги възприемам по различен начин. Възможно ли е да ги намаля до една точка?

Отговор: Те наистина трябва да станат едно цяло. По същество, бина и малхут са свойствата на Твореца и на творението. Не знаем точно какво е това, но въпреки това, тяхната взаимна връзка и взаимоотношения свидетелстват за съюз.

Бина спуска част от себе си в малхут, буквите „ЕЛЕ” от името Елоким.  Малхут се издига в бина, променяйки името МА на МИ. Зад описанията на тези процеси в книгата Зоар ние различаваме връзките, които ги свързват.

В съответствие с тях, ние трябва да изградим нашето намерение. Свързвайки се с групата, аз я виждам като мястото, фокусната точка, където свойството бина, отдаване или Елоким се разкрива. Тук издигам моите желания и копнежи, тук искам да се свържа като поправена част на малхут.

Надявам се, че бина ще ми помогне посредством нейните съсъди ЕЛЕ, които са се спуснали целенасочено, за да се грижат за мен, да са като майчина утроба за мен и да ме отгледат духовно. Така аз трябва да се отнасям към групата.

Групата е система, която има силата да ми представи Елоким, АВАЯ. От нея аз получавам препитание, и от нея идват към мен светлината и промените.

Моята представа за групата зависи само от това, колко аз съм способен да отрека себе си пред нея. Висшият може да приема много форми, но това се случва само до степента, до която нисшият се издига по степените на себеотричане, и става подобен на Него като преминава през етапите на зародиш, кърмене, съзряване.

Това е, което аз искам, когато се излагам на въздействието на групата, мястото, което ме храни. Това трябва да бъде моето намерение на урока: постоянно да търся моето място в разказа за взаимната връзка на бина и малхут.

Те се свързват чрез Зеир анпин, чрез АВАЯ, свойството милосърдие, светлината. Това е цялата система, която ни развива. Нашата територия е долната част на бина, зеир анпин и самата малхут. Тук е целият ни живот – и материалният, и духовният.

Това е така, защото реалността е една. Въпреки че сега виждаме въображаема картина, това е само недостатък в нашето възприятие, илюзия, причинена от оскъдно разбиране и усещане. Когато мъглата започне да се изяснява, висшият свят ще дойде, нашата връзка с групата, с другите души, които идват от АХАП, тоест от долната част на бина (ЗАТ), зеир анпин и малхут.

За това говори цялата наука кабала. Това е изразът на 4-те връзки с Твореца, със съюза на АВАЯ и Елоким, който трябва да постигнем.

Затова трябва да разберем, че ЗАТ де бина е поправената група, в която се намираме. Никога няма да разкрием нещо повече. Ние различаваме само степента на нашата способност да се свържем в долната част на бина,  групата. Това е нашето място. Като се отдадем на неговата сила, ние ще разкрием нашата истинска реалност, която за сега е скрита от нас от мъгливо възприятие.

От урока по книгата Зоар, Предисловие, 09.12.2010

[29237]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Напиши и научи какво трябва да бъде намерението по време на урока: да се слеем помежду си като един човек с едно сърце, вътре в системата на нашата взаимовръзка, наречена „взаимно поръчителство”. От една страна, всеки човек усеща себе си, а от друга, над това усещане той чувства такава силна връзка с другите, че не може да извърши дори едно свободно действие. Дотолкова човек трябва да бъде отдаден на групата.

Това е сякаш съм оплетен в паяжина, чрез която преминават всичките мои входящи и изходящи сигнали. Аз нямам нищо свое в разума и сърцето. Има останала само една точка, която непрестанно с всички сили се стреми към мрежата, желаейки да й се отдаде.

Това е себеотричане. До степента, до която отдавам себе си на другите, висшата светлина ми влияе и ме прави част от общата мрежа. Тогава усещам как, от една страна, аз съм предан на нея, а от друга, че тя е моя.

Това е също както майката дава всичко от себе си на детето и те двамата чувстват, че детето е нейно. Единият не съществува без другия. За това е написано в „Песен на песните“: „Аз – на моя любим, а моят любим – на мен”. Така трябва да работим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 09.12.2010

[29231]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да присъединя желанията на другите към себе си, за да постигнем обща молитва?

Отговор: Трябва да разберете, че всички поправяния се случват в нашата обща област, наречена „място”.

Ако моите мисли са някъде извън това общо място, това означава, че аз съм извън малхут на света Ацилут, извън малхут на света на Безкрайността, извън групата, „мястото”, където Творецът се разкрива (Творецът се нарича „място”). Това означава, че аз съм извън реалността.

Мястото, на което Той се разкрива, се нарича реалност. Този свят, където Творецът е скрит, не се счита за наистина съществуващ. Цялата духовна реалност се разкрива в нашето общо кли, съсъд или желание.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 08.12.2010

[29159]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да мисля за поправянето, което носи книгата „Зоар“, ако изпитвам отрицателни емоции, като ненавист например?

Отговор: Молитвата – това е което чувства сърцето. Ако сега в моето сърце има ненавист, това е моята молитва – „аз искам да се преборя с моя ненавистник”.

За правилното използване на тази сила, която се крие в книгата „Зоар“, в нейното съвместно/групово четене, аз трябва първо да подготвя сърцето си – за да желае същото, което желае и Творецът.

В действителност Творецът отговаря на всяка молитва – желание на нашите сърца. И затова този свят е толкова лош!

Но от друга страна е казано, че Той отговаря само на тази молитва, която е преминала през „вратата на сълзите”. Така, нима Той все пак откликва на всяко желание, даже на мимолетния каприз на детето и на желанията на злодея?

Да, казват кабалистите, разкрили системата на взаимоотношенията между нас и Него. Крадецът, набелязал си обир, грабителят, тръгвайки да граби, и готовият да убива, също искат да преуспеят и тяхната молитва се приема. Защото става дума за желанията Малхут на света Ацилут. А всичко, което е по-ниско от нея, включително нашият свят, принадлежат на нея.

И така, защо говорим, че желанието може да се повдигне в Малхут, а може и да не се повдигне? – Работата е там, че ние правим разграничение на два вида желания:

– Едните са устремени в същото направление, в което е и волята на Твореца. Тогава те се обединяват с висшето желание и се възприемат като изобилие свише.

– Другите не съответстват на волята на Твореца. Те също предизвикват отговор свише, както и положителните желания, но се възприемат като отрицателни желания, отрицателно, като негативна реакция.

Тя поправя човека, водейки го по дългия и труден път на страданието, вместо по краткия и лек път, когато неговото желание и желанието на Твореца съвпадат.

Затова е желателно да се готвим за правилната молитва – и с нея да се обръщаме към книгата „Зоар“. Защото човек не може да седи на урока без някакви желания.

Така или иначе той иска нещо и, ако желанието му е предварително подготвено, устремено в нужната посока, то, четейки „Зоар“, той напредва леко и бързо.

А, освен това, трябва да помним, че се намираме в група и с нейна помощ усилваме своята молитва. Излиза, че, ако мислите на човек не са насочени към целта, той влиза в  противоречие с групата и още повече усеща негативната реакция свише.

По такъв начин цялата наша работа се заключава в подготовката за урока, в четенето на „Зоар“ и други кабалистични книги. А когато дойдем на урока – вече е трудно нещо да се промени. Защото сърцето на човека вече е настроено на определено желание.

И затова е много, много важно с какви мисли лягам да спя, как се подготвям за урока на сутринта. Тези минути играят решаваща роля. Не трябва да се забравя и за физическата подготовка, за да не заспива отново тялото.

Рабаш пише в статия 36 от Даргот Сулам: Казано е: „Чуващият молитвата”. Защо „молитва” в единствено число? Нима Творецът не чува всички молитви? Работата е там, че ние трябва да отправяме само една молитва – за възстановяване на Шхина от прахта.

Да се молим за възстановяването на Шхина от прахта значи да желаем да разкрием Твореца, свойствата на отдаване и любов към ближния в мен, за да бъда подобен в това на Твореца. Ако всичките си усилия насочваме в една посока, то чукаме на врата, която обезателно ще се отвори.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 07.12.2010

[29034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Музика, Намерение - Няма коментари→

Този, който слуша урока и не разбира, трябва повече от другите да мисли за намерението.

В намерението всичко е ясно, за него няма какво да се обяснява – трябва да го изясним за себе си! Изясни си, точно какво искаш.

Дори ако твоите желания не са в унисон с духовното, по време на ученето, висшата светлина ще ти подейства и постепенно ще те настрои правилно. Главното е, че се стараеш да анализираш своите намерения.

Нашите усилия са не в ученето, не в разбирането, а в намеренията: за какво уча, защо, какво искам от това. И дори ако всички твои вътрешни разчети са неправилни – това не е важно. Ако ти задействаш намерението, светлината ще му въздейства.

Защото светлината действа не на желанието, а само на намерението (на егоистичното, за да го превърне в алтруистично). Тъй като тя идва отгоре, през световете, които вече са облечени в намерението, в отразената светлина.

Затова, ти не можеш да получиш висшата светлина, ако не създадеш и отразена светлина. Отразената светлина е намерение.

И затова, ние нямаме избор – всичко зависи само от това, как ще задействаме намеренията. Дори ако те са неправилни, както при малкото дете, което още нищо не разбира – това не е важно. Главното е, че висшата светлина има какво да поправя!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 02.12.2010

[28465]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако намерението, което ни давате преди урока, изчезва в следващия момент?

Отговор: Нищо не можеш да направиш – трябва да продължаваме да обновяваме намеренията! Аз давам направлението, а ти трябва да се придържаш към него. Ако го направиш, това означава, че ме следваш.

Това е причината да си на урока, а не за да си тренираш разума, като се ровиш из текста! Същността на твоята работа не е в използването на мозъка, а в полагането на усилия да се задържиш в намерението.

Ти трябва да съхраниш посоката и да ме следваш. Аз не мога да ти напомням за него всяка секунда – така аз ще те дърпам насила. Запиши намерението за себе си и по-късно се опитай да останеш в тази мисъл.  Няма значение колко разбираш от текста, който ще чуеш – главното е да работиш над съхраняване на намерението. Намерението е тази „магическа сила” (Сгула), която ти разкрива описаното в „Зоар“.

Ако намерението ти достигне до нужната степен, то ти разбираш „Зоар“ дори на език, който ти е непознат; ти го разкриваш и започваш да живееш във висшия свят, получаваш нови сетива, т.е. сам влизаш в духовното. Това няма нищо общо с интелектуалните догадки. Трябва да възникне ново сетиво. Затова трябва да положиш собствени усилия насочени именно в това и да чакаш светлината да се спусне и да те поправи с едно точно действие.

Аз не мога да го направя за теб – мога само да ти помогна и да ти напомня, но нищо повече. Затова е написано в „Коментар по завършване на „Зоар“” и в други текстове, че човек трябва да се придържа към учителя. Имено за това говорим.

Следва, че трябва да продължаваш да се придържаш към напътствията, които давам в началото на урока и да ги надграждаш. В това се състои нашата съвместна работа.

Всеки ден в тричасовия урок, ти трябва да останеш в същото намерение, но правейки го по-точно, усилвайки го малко по малко, ден след ден. Трябва да направиш така, че то да не изчезне, а да стане все по-ясно, кратко и лаконично, т.е. по-изяснено.

Запиши – аз ти давам съвет, който винаги ще те върне в правилното направление. Ако се изгубиш, запитай себе си: „Какво ще се случи с мен?!” Това е: ако те заболи, то ти не се нуждаеш от нищо друго.

От  урока по  книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27664]

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да поддържам правилното намерение по време на урока – мислейки повече за взаимното поръчителство или опитвайки се да разбера смисъла на текста?

Отговор: Представи си, че караш кола. За какво се безпокоиш повече – как да натиснеш педала на газта или как да управляваш волана? Ако ти е нужно време за отговора, то това ме плаши и аз не бих дошъл с теб.

Очевидно, главното е да управляваш волана. Това е, което наричаме “намерение”. Намерението е посоката, в която карам. Когато е правилна, аз мога да започна да натискам педала на газта, за да увелича или намаля скоростта, необходима за движението.

С други думи, аз натискам газта само когато съм избрал правилната посока. Иначе би било добре въобще да не карам и да си остана на мястото, за да не се върна назад. Така трябва да предприемем правилната посока и до степента, в която сме уверени в нейната правота, ние можем да натиснем газта и да увеличим скоростта.

Човек така е устроен, че той непрекъснато търси полза и по време на урока има три възможности: 1) да разберем повече, 2) да почувстваме повече, 3) да постигнем повече. Тези три ползи не са свързани една с друга, защото аз чувствам в материалното желание, разбирам с материалния разум, но постигам в духовното кли (съсъд).

С други думи, опитът и разбирането идват чрез моето егоистично желание, но постигането е възможно само съобразно със закона за подобие на формата, намерението “за отдаване”. Това намерение е моята основна грижа.

Затова аз не се безпокоя какво ще разбера и почувствам. Важното е да получа кли за отдаване, желанието, намерението, което е нещо духовно, “заради отдаване”. Преди всичко, аз съм загрижен къде да намеря духовното.

Мъдреците казват, че светлината е навсякъде – вземи колкото пожелаеш. Но какъв съсъд може да използваме в този океан и да загребем отдаване от него? Нуждаем се от някакъв съсъд за отдаване, някакъв контейнер, било то и малка чаша. Трябва да мислим за това място, в което можем да получим светлината.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 24.11.2010

[27565]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако  по време на урока човек изпитва гняв и ненавист по отношение на другарите си, по какъв начин да изгради намерение, устремено към единство?

Отговор: Преди всичко трябва да видите в това себе си. А след това да си представиш вярната картина: ние с Твореца сме разположени на противоположни полюси, а между нас се намира групата.

Аз формирам своето отношение към групата, докато не видя в нея Твореца. Защото тук е същото онова Място, където разкривам Него, разкривам висшия свят.

От една страна, за да се обединя с приятелите си, аз мога да подложа групата на критика: ние не сплотяваме усилията достатъчно. А от друга страна, как да разбера, че не се заяждам напразно и не изливам върху приятелите си своя егоизъм?

Това ми става ясно по ответната реакция – доколко те възвеличават целта в моите очи. Тогава, осъзнал важността на целта, аз се обръщам към групата, за да намеря там, между нас, заобикалящата ни светлина (ор макиф), която ни връща към източника.

В следствие на неговите действия аз се променям и отново се обръщам към приятелите си, за да мога сред тях да разкрия Твореца.

Така завършва началния цикъл на моя анализ. А след това се пробужда следващото решимо и започва нов кръговрат.

От  урока по Книгата Зоар. Предисловие, „Роза“ 28.11.2010

[27916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→