Когато четем „Зоар“, преди всичко е необходимо да мислим за намерението – както ако се подготвям да пътувам за някъде, най-важното за мен е да пристигна на нужното място.

Но при това ми е необходимо да извърша много попътни действия. Да допуснем, че трябва да пристигна в друг град – и аз сядам в колата, затварям вратата, задействам двигателя, пристягам ремъците, пътувам по някакви улици, понякога дори в обратна посока, докато не изляза на главния път – защо не трябва веднага да тръгна направо?!

Но работата е в това, че аз се състоя от много системи, от различни желания и ми е необходимо да бъда свързан с много условия, с частите на общата система ”Адам”, които действат в две посоки: получаване и отдаване.

А всевъзможните съчетания за получаване и за отдаване са дотолкова комплексни и сложни, че понякога въобще е невъзможно да се разбере как това или друго събитие и условие може да бъде свързано с целта.

Например, такива страшни събития като Втората световна война и други катастрофи, които е невъзможно да се оправдаят. Но всяко действие ни приближава – само че, ние не виждаме как.

Затова намеренията, действията, мислите, желанията могат да се променят до пълната противоположност, на 180 градуса. Но ние сме задължени при това да запазваме целта.

Представи си,  че по средата на пътя ти забравиш за къде пътуваш?! Такива болести се случват в старостта. Това не е просто слаба памет, когато си седнал в колата и си припомняш за къде си се подготвил да пътуваш – а такова откъсване от реалността, което става във всеки миг. Тогава човек вече не може да се грижи за себе си, необходимо е да се следи за него както за дете.

И ние сме относително духовно болни от същата болест, откъсвайки се от своето намерение! Ние всеки миг губим връзката с живота и забравяме: за какво живеем, какво сме направили вече, какво още ще направим и заради каква цел?

Това е истинска болест и трябва да се борим с нея с всички средства – иначе не живеем! Ако съм изгубил намерението – аз не живея духовен живот! Аз живея не като човек, а като животно!

Сега кажи колко мигове от своя живот ти си живял като човек? Колко усилия си вложил, за да бъдеш човек? Въпреки че си се старал да го постигнеш! Ето, само по броя на тези мигове ти си дал на висшата светлина да ти въздейства.

И при това ти искаш да получиш някакъв резултат? Дори не си дал възможност на светлината да поработи над теб – може би всичко 10 минути за 10 години!

А сега ти пресмяташ времето по календара и се възмущаваш, че са минали 10 години – колко още е възможно? Нали е написано, че за това са нужни от 3 до 5 години! Но какво си правил през всичкото това време?

Ти проверяваш времето по въртящата се стрелка – но самият ти въртял ли си се с нея заедно около едно и също намерение? Не? Е, какво тогава ти ще можеш да изискваш?

Тоест, всички сме болни от болестта на Алцхаймер, с пълна загуба на паметта и не подозираме за това. И как при това да съхраним чистото намерение?

За това има взаимно поръчителство! Идват други хора при тези със загубената памет и им помагат! Друг изход няма. Хайде, дайте така да се разберем – да удържаме намерението.

От урока по книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да издигнеш МАН?

Отговор: МАН – това е молба да станеш подобен на Твореца. Тя възниква, когато човек се чувства безпомощен, сякаш се е оказал в пустиня.

Той е гол и лишен от всичко, безсилен е, и другите не са в състояние да му помогнат. Той разбира, че няма и най-малката възможност да постигне отдаването и любовта.

Струва му се, че е пресушен и е обкръжен от „лъвове” – неговите желания, които го „поглъщат”. Неговият живот е в опасност и той не може да се измъкне от това състояние към отдаването.

Целият свят е в краката му, освен отдаването и любовта към ближния, към Твореца. С каквото и да се утешава неговият егоизъм, ако над всички тези „щедрости” не цари свойството отдаване и любов – човекът е загубен в пустинята.

В тази пустиня, в пустотата на егоизма, неговият духовен зов става толкова силен, че той крещи, и с този вик постига целта.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.11.2010

[27907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява намерението в мен и защо то е толкова важно, ако разумът и усещанията не се взимат под внимание при напредването в духовното?

Отговор: Намерението – това е човекът в мен, то определя какво искам измежду всичко, което съществува в мен. Всичко, което ме напълва: усещания, разум, надежди, фантазии, мечти, минало, настояще, бъдеще – всичко преобръщам и изяснявам: какво искам измежду всичко това?

Аз в тази бъркотия нищо не разбирам, всичко е смесено, днес така, утре – иначе. Но онова, което искам, се нарича намерение. Тоест, сега аз гледам отгоре на своя живот и на всичко, което имам, и решавам кое е най-важно за мен.

Това е такава точка, в която аз мога да взема някакво решение – или отново да се потопя до гуша в този „коктейл”, който съм забъркал, и да забравя за всичко – да се върна към нормалния живот.

Или ще се издигна над него и искам да измъкна от цялата тази смесица само това, което ми е полезно за напредването, за бъдещия живот. Ето това трябва да реша, и затова намерението това е целият човек.

От урока по Книгата Зоар, 25.11.2010

[27806]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако по време на четенето на Зоар не ми се удава да бъда в намерение и в този момент изобщо не разбирам за какво е всичко това, значи ли това, че „пробивам дупка в лодката”?

Отговор: Преди всичко трябва да си изясня нужна ли ми е изобщо „лодка”, каня ли се нещо да достигна, или не?

„Лодката” това е съвкупността от нашите намерения. А желание без намерение – това е чиста дупка.

Намеренията, които можем да създадем над желанията, строят за нас „лодката”, началото (Рош) на стъпалата, екрана и отразената светлина, духовния съсъд (кли). Кли това не е желание, а намерението над него.

Със самите желания не се съобразяваме. Главно е намерението, което мога да построя над желанието.

Въпрос: В какво се състои моята отговорност пред групата?

Отговор: Ако се старая да мисля за целта, по този начин декларирам за своите другари, че те също ще мислят за нея.

Ако пазя нашата „лодка” със собственото си намерение, ако искам да я преустроим като пълно кли – с екран и отразена светлина, ако се грижа с цялото си сърце другарите също постоянно да мислят за това – по този начин аз също удържам и тях в намерението.

Това се нарича поръчителство. За какво полагам поръчителство? – Че те няма да изоставят целта.

От урока по Книгата Зоар, 24.11.2010

[27555]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

На човек му се струва, че преодолява своето его, стреми се и напредва към духовното, насочва себе си към „Исраел, Тора и Творецът са единни“ –действие, което той трябва да извърши сам. Това е напълно погрешно!

В нашия свят, ние винаги чакаме, кога малкото дете самостоятелно ще извърши някакво действие – или, следвайки нашия пример, или само ще измисли нещо. Да кажем –  ще нареди кубчета, и т.н.

В духовното, ние се развиваме на стъпало, което е над материалния свят и там трябва да придобием втора природа, докато в материалния свят трябва само да напредваме, само да научим това, което е заложено в нас, и да осъществим онова, което ни предстои. Всичко вече се намира в завършен вид, цялата реалност е открита.

А за духовното, ние трябва някак да се „закачим“, да започнем да го възприемаме, да го видим, да го открием. Засега, духовният свят е  неразбираем за нас…

Така че, ние трябва да признаем едно много просто, но изключително сложно за изпълнение, нещо: когато говорим за преодоляване, пробив, постигане на целта, разкриване на Твореца, за своите усилия – всичко това трябва да бъде заложено в нашата молба към Него то да се случи. Не можем да направим нищо друго, освен правилно да помолим Твореца.

А засега, ние не осъзнаваме факта, че „няма никой друг, освен Него“, че Той е властелин на всички действия, а ние сме само обект на тези действия. От нас зависи само да издигнем МАН, за да може Творецът да ги извърщи върху нас.

Ние, все още се отнасяме към духовното, като към този свят, смятайки, че можем да направим нещо със собствените си „ръце“. Разпиляваме своите усилия за каквото и да е – само не и за молба към Твореца.

А ако не формираме в себе си молба към Твореца, това значи, че не се стремим към отдаване. Тъй като е напълно очевидно, че самите ние не можем да пребиваваме в отдаване – затова трябва да молим Твореца.

Работата е в това, че групата не може правилно да осмисли и да обясни на всеки, какво точно действие трябва да извършат всички заедно.

Казано е: „И възроптали синовете на Израел от тази работа“. Тъй като те искали сами да построят красивите градове Питом и Рамсес. Построили ги и видели, че всичко това е погълнало тяхното  егоистично желание за наслаждение. И тогава закрещели към небесата, за да дойдат промените свише.

С други думи, ние само предполагаме, че това ще се случи. А изпълняващата сила, която ще ни промени, ще дойде само по наша молба. Можем стотици и дори хиляди пъти да чуваме тези неща, но само Висшата светлина ще отпечата в нас способността да ги  възприемем.

А към това може да ни приближи мнението на групата. Тъй като, ако всеки се постарае през цялото време да напомня на себе си и дори насила да се принуди да мисли за това, че всички трябва да се обединим в молбата към Твореца – това вече е  усилие на всички.

Тъй като именно общата молитва („тфилат рабим“) ще отвори за нас врата към духовното.

От подготовката към урока, 19.11.2010

[27533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направим, ако по време на четенето на книгата „Зоар” намерението отслабва, тъй като разумът се опитва да разбере текста?

Отговор: Не трябва да го вземаме под внимание. По време на урок, намерението трябва да се усилва все повече, защото другарите трябва да мислят за това всички заедно. И ако всеки от тях се намира в намерението, то няма как някой да изпадне от него.

Тук, ние всъщност се включваме в духовната мрежа на връзката между нас, а не в материалната.

Ако аз се намирам в намерението да свържа себе си в „Исраел (устремените към Твореца), Тора (светлината) и Творецът са едини”, така че аз, Творецът и групата да бъдем едно цяло и да разкрием само светлината, напълваща цялата действителност, ако всички ние се стремим да разкрием това състояние и за сметка на четенето на книгата „Зоар”, светлината трябва да ни го разкрие, тогава това намерение още повече ще „гори” в нас.

А ако чувствам, че моето намерение е отслабено, тогава на 100% завися от всички останали.

Тук наистина работим в духовна мрежа. По този начин влизаме в духовния свят и действаме в него – в зависимост от това, доколкото сме способни да удържим намерението и връзката „Исраел, Тора и Творец” заедно.

Ние вече действаме в духовния свят и само трябва да го разкрием за себе си. Това е причината, поради която искаме от светлината да ни го разкрие.

От урока по книгата „Зоар”, 22.11.2010

[27301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как ежесекундно да поддържаме намерение и да водим атака заедно с групата?

Отговор: Намерението е най-главното, и трябва само на него да се фокусираме. А Зоар нека звучи на неговия фон.

Тора т.е. кабалистичната методика, се нарича „подправка“. Моята храна – това е огромен котел с желания, който трябва правилно да се използва.

И към това е необходима единствено щипка подправка – малко светлина от Зоар. Тя идва и ние изчерпваме котела лъжичка по лъжичка, докато не реализираме всички свои желания заради отдаване.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 21.11.2010

[27168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Откъде може да се появи в мен молитва за съединение с другите и за изправяне? Как да помоля за това?

Отговор: Ние викаме и молим за изправяне – но изкуствено и фалшиво. Ние самите знаем, че това са само празни думи.

Но ако работя в групата и се поставям под нейното въздействие, осъществявайки своя единствен свободен избор, то тя ми предава въодушевление и ме пробужда за духовното.

И това вече не е лъжа, защото аз съм се впечатлил от другарите. И въпреки че изкуствено съм се опитвал да се включа в групата, но когато тя е поработила над мен, аз съм възприел това сериозно.

Така съм устроен – аз съм частица от общата система, която работи по такъв начин от сътворението на света, и затова не мога да избягам от влиянието на обкръжението, колкото и да се опитвам. А тук аз, на обратно, сам искам да ми повлияят и се старая за това.

Ако се обръщам към Твореца с желанието, получено от групата, то от Него непременно получавам отговор, реакция! Защото това желание е с особена природа – желание за съединение.

Но когато сам се опитвам да се съединя с групата или викам с това желание към Твореца – това е фалшиво искане. Това не се нарича истинска молитва (МА”Н) – това е лъжа. Въпреки че също е полезна, защото в крайна сметка виждам, че не помага.

Ако обаче се обръщам към групата, възвеличавайки нея и принизявайки самия себе си, и получавам в отговор от нея желание – молба, която след това отправям към Твореца, това вече се нарича МА”Н.

И тогава на този МА”Н идва отговор свише, МА”Д, който действително ще ме съедини с групата, и там, вътре, аз ще разкрия Твореца. В същата степен, в която аз внеса част от себе си вътре по своя молба – в нея ще ми се разкрие Творецът.

А от мен самият не може да изходи никакво алтруистично желание или действие.

Групата стои между мен и Твореца и ние се срещаме вътре в нея. Аз отправям своята молитва към Твореца чрез групата. Той в отговор чрез групата ми изпраща светлина, с помощта на която аз вече мога да се издигна в групата и там да разкрия Твореца.

Между мен и Твореца трябва да стои групата, ето защо тя се нарича „мястото”, и така се нарича също и Творецът, защото там ние се срещаме с Него.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 21.11.2010

[27184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никой освен Твореца, и аз не съществувам, как мога да Го помоля да стана като Него?

Отговор: Ти молиш Твореца да станеш такъв като Него, именно изхождайки от това, че ти не съществуваш, че все още всичко е Той. Впоследствие, ти ще разкриеш също точката на своето „аз”.

В теб има само една независима точка, която Той ти е дал – точката в сърцето, за да започнеш с нея да строиш своята независимост.

Твоята независимост е именно в това, че ти изискваш от Него да станеш такъв, какъвто е Той. Когато започнеш да молиш, да се нуждаеш да станеш подобен на Него, да придобиеш Неговите сили, – тогава всичко, което ще получиш от Него, ще бъде за твоя сметка.

Защото ти си събрал това желание и си го реализирал. Това и ще бъдеш ти. А всички твои земни желания и свойства, – въобще не се отчитат, сякаш не ги е имало.

Въпрос: Но за да се обърна за помощ към Висшия, аз трябва да знам кой е Той. Как аз строя вътре в себе си този образ на Твореца, към който трябва да се обърна?

Отговор: Образът на Твореца се строи от твоите въпроси, молби и противоречия. Това е форма, противоположна на Твореца, в която постепенно се разкрива Неговият образ.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2010

[26695]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Върху каква основа се гради стремежът, с който човек се обръща към Твореца?

Отговор: Стремеж можем да получим само от групата! Стараейки се да се свържа с другарите, аз получавам от тях допълнително желание, величието на целта и най – главното  – собствената си нищожност, осъзнаването, че не сме способни нито да си помогнем един на друг, нито да постигнем нещо сами.

Самият аз съм малък егоист и винаги оправдавам себе си. Но когато се свързвам с другарите, се уча от тях. Искам или не, аз виждам, че всички са слаби. А когато всички са слаби, това вече ми действа по-различно от усещането за собствената ми слабост.

В усещането за слабост, получено от тях, съществува елементът на разбиването. В самия себе си, аз не чувствам разбиване, тъй като то се е случило между нас, извън мен, по отношение на другите. Опитвайки се да се свържем заедно, за да разкрием Твореца, във връзката между нас, ние откриваме, че не сме способни да го направим.

Именно това разкрихме на последния конгрес.  Разкриване на разбиването. Отттук трябва да разберем само едно: какво да правим с разкриването, което се намира пред нас? Стигнахме до разочарование, до разкриване на своята неспособност да се свържем. Какво да правим? Да изоставим пътя ли?..

Именно сега, за първи път открихме тази стена и сега имаме само един изход – да се обърнем за помощ към Твореца. Тъй като сами не сме способни да я пробием.

Трябва открито да си кажем, че сме разкрили това състояние и сме неспособни да вървим срещу него.

Опитвайки се да се свържем на конгреса, ние открихме как веднага настъпи охлаждане, разочарование от пътя. Това ни скова – оказахме се като в окови вътре в желанието за наслаждение, неспособни дори да помръднем в посока на обединяването. Това усещане трябва да е ясно за човека.

А сега, трябва само да вземем решение: „Затворникът не може сам да се освободи от затвора “ –  аз не съм способен на това.

Прекрасно! Следващият етап, след осъзнаването на собствената си неспособност  е да помолим Твореца! Именно в това състояние, ако помолиш –  ще получиш! Тъй като си разкрил мястото, на което не си способен да направиш нищо. По рано не си имал с какво да се обърнеш към Твореца. Сега му е времето!

От урок по книгата „Зоар”, 16.11.2010

[26703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→