Най-силният и ефективен контакт с Твореца възниква по време на обучението. Затова времето за обучение винаги е време за молитва.

Кабалистите са написали книгите си, за да можем отначало, с тяхна помощ, просто да привличаме светлината, възвръщаща към източника. А когато с негова помощ вече достигаме духовния свят, тогава постигаме написаното в книгите чувствено, в духовни усещания.

Книгата никога не разказва нищо „теоретично”, което може да се усвои от разума. Тя говори само за чувствата. Желанието е духовния съсъд, материала. А мозъка, разума трябва да ни помогне да работим със своите желания.

Ние се стремим да достигнем усещания и разума ни е даден за да организираме всички средства за това. Затова обучението се провежда не за знания, а за да се привлече светлината, възвръщаща към източника. Това се нарича да изучаваш „Тора”.

Но ако учиш, за да получиш знание, в този момент Тора се превръща в суха теория. И тогава тя е абсолютно безжизнена, защото не се отнася към този свят и ти не знаеш какво стои зад думите и нямаш никакъв контакт с написаното.

Ти просто попадаш в празнота, във вакуум, ако изоставиш намерението да превлечеш обкръжаващата светлина.

Затова, най главната молитва се извършва по време на уроците и всичко е организирано около обучението: групата, книгите, цялото време на урока и подготовката към него, намерението, с което си дошъл. Всичко е за да се разкрият в нас чувствените канали.

По начина, по който ние отначало се раждаме и започваме да усещаме този свят и чак след това се учим да разбираме какво чувстваме – също така влизаме и в духовния свят, отначало го усещаме, а после се учим да разбираме своите усещания. Духовния съсъд е желанието. Затова трябва да се работи над важността на целта, която се достига чрез съединение между нас.

Трябва да създадем наше общо кли, всички заедно да привлечем към него обкръжаващата ни светлина, насочена към общите ни намерения, обединени и включени едно в друго, към тази „обществена молитва”, към общата молба за обединение, като един човек с едно сърце, за да се придобие общата сила на отдаването, която ще ни свърже и ще се възцари между нас като взаимно поръчителство, от което ние желаем да отдаваме на Твореца, с общата сила на отдаването, разкриваща се между нас.

Ние искаме да материализираме всичко това, да го разкрием в нас и такова е  желанието ни по време на урока – това е неговата единствена цел.

От урока по статията на Рабаш, 06.03.2011

[37146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Казано е: “Аз създадох злото начало и средството за неговото поправяне, в което е скрита светлината, възвръщаща към източника“. Оттук става ясно, че не можем да се сдобием с нищо сами – а само чрез молба, молитва.

Такъв стремеж да преминем към намерение за отдаване, за благото на другите, дори и да не е искрено, но съвършено противоречащо на властващите над нас все още желания се нарича – молитва или подем на МА“Н.

Ние сме получили малка искра от духовното и, за да пробием границата на духовния свят и да преминем в тази втора част на реалността – на нас не ни достига само желание! Затова всичките наши молитви са само за това – да придобием желание.

Но има и такива състояния, когато на човек нищо не му се иска. И трябва да разберем, че и това е също състояние, дадено ни свише, а не e просто наша леност или равнодушие. Човек е някаква “черна кутия“, пробуждана със сигнали отгоре. Светлината действаща на нашия материал, на желанието да се насладиш, го пробужда повече или по-малко, или въобще го оставя равнодушно.

И в зависимост от това ние се пробуждаме и привличаме, точно, както цветето от слънчевата светлина или дъжда, или увяхваме и падаме, ако не получаваме жизнени сили. И затова ако нямаме сили и желание за духовна работа, трябва да разберем, че точно така, както някога ти си получил вдъхновение свише, и си се стремил, горял и работел – така сега по същия начин отгоре ти вземат желанието.

И това състояние е дадено преднамерено и премерено точно, относително личните свойства на всеки и неговата подготовка – така че да създаде в теб място за молитва. А ти трябва да се постараеш с помощта на групата, книгите, учителя, обкръжението да се мобилизираш с всички сили за молитвата.

Молитвата се ражда от безсилието, нежеланието или обратното – от страстната жажда –  няма значение как точно, но всичко това са условия, дадени свише. И точно така отгоре ни организират обкръжение: групата, учителя, книгите. А ние с помощта на съвместното учение, групата трябва да намерим светлината, която ще ни върне към източника.

Когато се учим заедно – това е най-точното време за молитва. Тъй като се намираме във връзка с висшата система, с Малхут и Зеир Анпин на света Ацилут, тоест с Твореца и Неговата Шхина, включваме се в тях – и то не всеки поотделно, а всички заедно, тоест раждаме обществената молитва. И с това ние изискваме и притегляме към себе си силата за промяна.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Струва ни се, че трябва да молим за напълване: „Напълни ме, напълни!” Но духовният свят – това е обратен, антисвят, защото в него напълване се явява самата работа, усилието, стремежът към целта, желанието да обичаш!

Само това желание напълва човека. Той се напълва вече от желанието за отдаване, а даже не от самото действие.

Човекът се напълва от Твореца, а Творецът – това е силата на отдаване. Ако ние достигаме силите на отдаване и се напълваме от това, че искаме да отдаваме, все още не осъществили самото действие – това се нарича степента Бина. А когато ние реализираме действието отдаване – това е вече степента Кетер, степента на любовта. Това е и напълването.

В нашия свят това е устроено по друг начин: аз изпълнявам някакво действие и чакам, какво сега ще ми платят – заплатата и ще бъде моето напълване. Но в духовния свят не е така. Там самото действие служи за напълване. Както е казано: „Наградата за заповедта е самата заповед”.

Но има и допълнение: „Наградата за заповедта е да познаеш Заповядващия”. Тоест, там вътре се разкрива някой, сливащ се с теб…

Няма такова нещо да се иска някаква отплата за действието отдаване – иначе, това няма да бъде отдаване! Затова нашето напълване се намира в нашите усилия, в работата, в самия стремеж към духовното. Подобно на майката, която обича детето и не иска в замяна неговата любов – тя се напълва вече сама със своята любов и отдаване към него.

Затова, ние молим само за желание за отдаване, и повече нищо не ни е необходимо. Ако имам такова желание към Твореца, към любовта, към отдаването – повече няма за какво да се моли! Това е достатъчно за да се усещаш съвършено напълнен.

Той ще бъда напълнен в своите желания за отдаване – а егоистичните желания за наслаждение, никога няма да бъдат напълнени. Те могат да се напълнят само със слаба искра, която се нарича „тънко светене” – много ограничения живот в този свят.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37152]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От това, колко високо ценим Твореца, се определя ще се съгласим ли да използваме всички средства, за да отидем при Него и да поискаме „да си купим другар”.

Ние трябва да се сближаваме, докато не се съединим до такава степен, че да няма никаква потребност да си предаваме нещо един на друг – дотолкова да се слеем в едно желание, в една мисъл, в единствената цел пред нас. И тогава ще бъдем готови за разкриването на Твореца и Той ще се открие между нас.

Творецът ще се разкрие, когато съединението между другарите достигне определена сила.

Обикновено, умеем да раздаваме сами подаръците, но ни е трудно да  присъединим към тях своето намерение – затова, също е нужно да привлечем висшата сила, за да ни помогне и „да възцари мира между нас”.

Нищо не се получава, ако сега само мисля за другарите, разчитайки, че после, някога ще стигна и до Твореца. Без участието на светлината, не е възможно никакво напредване – дори и една крачка, която да направим за поправянето на нашата душа.

Светлината ни пробужда и ни показва нашата ненавист един към друг, дава осъзнаване на злото и възможност да се отделим от това зло, да стигнем до доброто. Светлината извършва всички тези изменения: една част без нашето участие, съгласно вече заложеното в нас от информационните гени (решимо), а друга част по наша молба (МА”Н). Без това, никога няма да получим поправяне.

Разбитите желания, разкриващи своето разбиване, трябва да молят за поправяне (да издигнат МА”Н, молитва). Първата част от този процес се разкрива отгоре, благодарение на светлината, а после трябва сами да действаме и да доведем Малхут на света Ацилут до съприкосновение с Твореца.

Малхут на света Ацилут е съединяване на всички наши разбити и раздробени желания, които искат да се съединят. Когато събираме своите разбити съсъди и ги издигаме нагоре с молба да ги поправи, Творецът поправя връзката между нас, а вътре в нея се разкрива висшата светлина, Творецът.

От урок по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37278]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Общо обяснение на всичките 14-ет заповеди и как те се съотнасят със седемте дена от началото на творението”, п.1: …Раби Шимон разяснява 14-те заповеди, които включват всичките 613 заповеди, както седемте дена от началото на творението включва 7 000 години. Затова той ги разделя на седем дена от началото на творението и ги свързва с техния ден. И след като те включват всичките 613 заповеди, то си заслужава прилагането на усилия в тяхното спазване всеки ден.

Какво означава съблюдаването на заповед (митцва)? Как мога да знам каква е тази команда? Какво мога да направя, ако дори не зная за какво говори тя?

Но аз трябва да чета този текст с намерението, че ще ме поправи. В крайна сметка, за сега ние дори не знаем как да се свържем с текста или да извлечем духовното действие от него, така че той да стане за нас книга с инструкция, Тора, защото Тора произлиза от думата „ораа”, инструкция. Затова е написано: „Душата на човек ще го научи”.

Когато всеки от нас ще има душа, а не своя зародиш – духовна искра, тогава вътре в нашата душа ние ще разкрием различни явления. Тези явления ще станат „моята книга”, „моята Тора”, моето разкритие, както е указано да се напише Тора на човешкото сърце, където сърцето се отнася към всички желания на човек.

От тях ние ще разберем как да напреднем, как да направим следващите стъпки, и как да ги направим вътре в нас. Точно така, съобразно книгата с  инструкции, ще извършим различни действия вътре в нас.

Но за сега ние гледаме в книгата с инструкции, без да осъзнаваме какво казват инструкциите. Ние не знаем за какво говорят, защото не чувстваме вътре в себе си за какво всяка от тях говори, къде са различните части на нашата душа и каква е връзката между тях.

Затова ние трябва само да искаме и да се молим да разкрием вътрешната структура на нашата душа – къде са тези желания в състоянието, в което са описани, за какво точно говори книгата и какви действия тя описва, които трябва да извършим вътре в нас?

Намерението да желая и да постигна е правилното намерение, което Баал а-Сулам описва в пункт 155 в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”: „…благодарение на силното желание и на стремежа да разберем изучавания материал, ние пробуждаме върху себе си светлината, обкръжаваща душите”.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 28.02.2011

[36582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как се прави „вътрешно разпространение“ и какво трябва да прави човек през деня за него?

Отговор: Поправянето се прави за сметка на действие, което се нарича „молитва”. Молитвата е разкриване на истинско желание, търсещо напълване.

Тази работа се нарича „моля се”, което се превежда като „осъждам сам себе си”, да изясня своята вътрешна същност: кой съм аз, какво искам, правилни ли са желанията ми или не и кога действията ми ще бъдат подобни на действията на праотците, т.е. моите желания да бъдат подобни на тези, които кабалистите са описали в молитвеника.

Това съвсем не е просто. Молитвеника е бил създаден от кабалистите, мъдреците от Великото Събрание, които са се намирали на най-високото духовно стъпало. Те са ни оставили молитвеника, за да ни служи като пример – какво трябва да постигнем в своите желания.

Молитвата може да бъде само за съединение, така наречената „обществена молитва”, „молитва на мнозинството”. Няма за какво друго да се молим, защото всички негативни събития и въобще всички проблеми, които се разкриват в света, ако се разкрие истинската им причина, става ясно, че се случват поради недостиг на съединение. Тъй като съединението – е Твореца, това е Неговото свойство. Затова ние трябва да мислим само за съединение.

Съединението се отнася до всички хора в света, и мъжете и жените. В крайна сметка всички трябва да се обединят заедно в една глобална система – обща душа Адам Ришон. И когато се уча, съдя, мисля, питам, отговарям – в действителност аз решавам едно единствено нещо: Ще преведа ли аз тази система към съединение. Тъй като чрез такова съединение ние поправяме всичко.

А освен тези мисли по време на обучение и желанието това да се случи – няма никакви други средства за поправяне. Всичко останало – само разваля. Или едното или другото – по средата няма нищо. Всички наши действия носят или поправяне или вреда. Дори ако ти за няколко мига си седял, без да правиш нищо, то през тези мигове е изминало време, което си пропуснал и не си го използвал за поправяне – а значи, че си повлякъл разрушение!

Затова в нас постоянно трябва да живее желание за всеобщо съединение – нашето „вътрешно разпространение”.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 27.02.2011

[36515]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Единственото, което можем да направим от своите учения, е да ги направим „чудесно средство” (сгула), да привлечем към себе си „светлината, възвръщаща към Източника”. Затова избрахме да се учим по книгите, препоръчани ни от кабалистите – хората, които вече са реализирали своето поправяне, постигнали са разкриването на Твореца, сливане с Него, висшето постижение, върнали са се към корена на своята душа.

Тоест те са изпълнили своята задача, която е възложена на всеки човек в този свят, и са постигнали своето крайно поправено състояние, Гмар Тикун, света на Безкрайността, обединение с Твореца. Затова слушаме техните инструкции, а това, което ни съветват те, е да учим само кабалистични книги, защото те съдържат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, съдържаща се в останалите книги, които също говорят за духовните светове (Тора, Мишна и Талмуд), е недостатъчно силна да върне нашите души към източника. Това не означава, че в тях няма духовност! Всички те са били писани от велики кабалисти, които са имали духовно постижение, но тези книги не са предназначени да ни дадат силата на поправяне. Затова ние ги използваме само като малко допълнение, а цялото учение е основано на книгата „Зоар” с коментари на Баал а-Сулам, а също и Талмуд Есер Сфирот (Учението на десетте Сфирот).

Именно тези книги ни носят обкръжаващата светлина, която е най-подхожда за душите от нашето поколение, и имат силата да ни поправят. Човек, който учи тези книги, се нарича мъдрец или „ученик на мъдрец” (талмид хахам), защото той се учи от Твореца (мъдреца) за свойството отдаване. Този човек е с „мъдро сърце”, защото иска да поправи своето „сърце”, своето желание да се наслаждава, за да го превърне в съсъд за светлината Хохма.

Така се отнасяме към своето учение, група, учител, разпространение и целия живот, така че всичко това да се превърне в средство за придобиване на тази „чудесна сила” (сгула), светлината, възвръщаща към Източника. Това е единственото нещо, за което трябва да мисли от сутрин до вечер и от вечер до сутрин! В крайна сметка, целият успех в живота на човек зависи от тази светлина.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 23.02.2011

[36181]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Аз разбирам, че моите намерения по време на четене на книгата „Зоар” са много важни, но аз не чувствам, че това ми помага. Какво да правя?

Отговор: Трябва да продължиш. Това не се получава за един момент. Кабалистите казват, че за разкриване на духовното са нужни от 3 до 5 години – ако намеренията на човека са правилни по количество и качество. А ако те не са толкова съвършени по количество и качество – ще трябват още повече години…

И ние не лъжем хората, че това ще се случи за ден два. Този, в който има вътрешно желание – нека да дойде. А в който няма – ще почакаме, докато то възникне.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 22.02.2011

[36062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя ако имам усещане, че всичко ми е наред, а не намирам желание да се издигна на по-висока степен?

Отговор: Да вземем за пример конгреса, след който усетихме падение. Оттук можем да преминем към истинска молба, искане, вик, молитва. Може би не ни достигат подобни действия. Мисли за това преди сън и сутрин, когато ставаш за урок: „Защо? За какво? Как?“

Кабалистите, с цялата сериозност ни препоръчват да се готвим за урока, понякога дори с часове. Подготовката отнема повече отколкото урока. На светлината не ѝ трябва много време, човек не трябва да се учи цял ден, достатъчни са час-два. Ако през деня той строи намерение и готви себе си за среща със светлината, то главното се случва за няколко минути.

От урока по статията на Рабаш, 23.02.2011

[36145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Работата в група отнема много време, затова човек може примерно да отчита, доколко желанието за отдаване му става по-близко, по-разбираемо, реално и необходимо.

Малко по малко човек разбира, че в крайна сметка трябва да стигне до това, че именно отдаването е духовно, че Творецът е силата на отдаване и любов. Очевидно, алтруистичното намерение лишма, откъсването от себе си – точно това е целта.

Човек все още не знае какво е това – още не осъзнава, че действително е способен да го постигне. Разбира се, той не го иска и все пак играта изгражда в него още по-сериозно отношение към отдаването.

Именно по този начин растем – подобно на децата. Първо, детето играе на възрастен, а после постепенно съзрява – и ето, че трябва да се отнасяме към него като към голям, като към изградена личност с оформени желания, като към човек.

И така, от естественото желание за наслаждение, преминаваме към игра на отдаване – забавлявайки се, привличаме светлината, връщаща към Източника. Той ни води към реализацията, към желанието за отдаване и тогава разбираме, че целият този процес се осъществява чрез няколко фактора.

Не осъзнаваме достатъчно тяхната сила – и това също е направено нарочно, за да не избягаме то тях.

Всъщност, обкръжението е Малхут на света на Безкрайността, системата от души. Колкото по-високо ценим обкръжението, толкова по-ясно проявяваме своето включване в тази система. Ние участваме в живота на другарите с всички сили, защото никога няма да се издигнем поединично – това ще направи само силата отвън, силата на светлината, която човек привлича чрез обкъжението.

Светлината ми въздейства дотолкова, доколкото извисявам в очите си ценността на обкръжението. При това, самото обкръжение няма нищо свое. Другарите просто говорят за отдаване, нямайки зад душата нищо, освен думи. Но ако човек приема техните разговори като истински – това е достатъчно. Играта на „сякаш” привлича върху него светлината, връщаща към Източника, свойството отдаване, Твореца.

Като цяло, ние преминаваме през три състояния:

1. Егоистичното намерение ло-лишма, в което постигаме своя егоизъм. Доста сложно състояние, което вече не е откъснато от духовното. Защото можеш да разпознаеш егоиста в себе си, само в светлината на отдаването.

2. Процесът на преход към алтруистично намерение, в хода на който играем важността на духовния свят.

3. Духовното състояние лишма, когато свойството отдаване вече царства в нас над свойството получаване.

От урока по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36049]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→