Книгата „Зоар”, Предисловие, „Заповед трета”, п. 204: … Шестте слова на „Слушай Исраел” са шестте окончания на ЗОН, и е необходимо да съединим тези шест окончания на ЗОН така, че те да бъдат съединени като едно цяло с шестте висши окончания, т.е. Аба ве-Има и ИШСУТ. И с тях е необходимо да устремим желанието нагоре, т.е. да насочим желанието и НАРАН да бъде включен заедно с тях в МАН…

Всичко зависи от намерението по време на учението, така че светлината, възвръщаща към източника, да дойде към нас от изучаването на Зоар и да извърши тези поправяния в нас.

Ние не знаем как да ги извършим и няма да научим това от текста. Но под въздействието на светлината ние ще почувстваме какво трябва да направим и тогава ще го направим. От учението ние няма нищо да намерим, а само от светлината, която ни въздейства чрез правилното обучение. Това трябва да е ясно.

Затова намерението трябва да бъде насочено към светлината, а не към знанието, защото по никакъв начин не би ми помогнало да знам какъв резултат дава сливането на парцуфа Аба и Има. Това нищо няма да ми даде, а освен това в тези слова няма никаква истина. Когато дойде разкриването, тогава ние разкриваме неща, които преди това не бихме могли да знаем. Всичко става благодарение на светлината.

Затова човек трябва непрекъснато да очаква действия, които светлината ще извърши вътре в него, така че новите усещания, мисли и вътрешни определения ще се разкрият в него отвътре. Това ще бъде резултатът от въздействието на светлината. Тогава човек ще постигне.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.01.2011

[35204]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние винаги изпитваме крайни трудности, когато учим нещо, свързано с парцуф Адам аРишон („първият човек”), който се състои от две части – мъжка и женска, Адам и Ева (Захар и Нуква). Това може да бъде най-лесното, но тъй като нашите структури са различни (той има духовна структура, а ние имаме материална), в нашия случай 1+1=2, а в неговия 1+1=3 (както е написано „Мъж и жена, и Творецът, Шхина между тях”). Ние не можем да разберем това.

На нас не ни трябват всички тези безкрайни детайли, описани в „Талмуд Есер Сфирот”; изучаваме ги само за да привлечем променящата светлина. И в цялото съдържание, което обсъждаме, е нашето намерение, очакването, че светлината ще дойде. Само за това говорим.

Но трябва да имам в предвид, че се говори за мен, структурата на моята душа, различните духовни стъпала, които тя преминава. Аз все още не ги усещам, но всички те ми се дават поради една причина: да изживея всяко състояние, от началото до края. Не мога да избегна нито едно състояние, описано в книгата.

Всеки един от нас преминава едни и същи състояния по пътя. Затова работата на ученика е да се прилепи към висшия, към учителя. В крайна сметка, висшият вече е преминал през тези състояния и прилепвайки се за него, ти също ще преминеш през тях. Ние привличаме светлината именно като изучаваме какво е написано за душата ни.

От урока по „Учение за десетте Сфирот”, 13.02.2011

[35210]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как да се предпазим от удовлетворяване чрез външни действия?

Отговор: Ако човек знае, че само намерението да достигне целта, която постоянно си изяснява, го приближава към духовността, тогава не възприема действията като главни. Намерението е това кли, в което той получава възнаграждение и затова всичките изяснявания се извършват в намерението. Действията без намерение въобще не се взeмат под внимание.

Възможно е човек да доставя наслаждение на Твореца, но с намерението да получи наслаждение за себе си. Това е най – голямата нечиста сила/клипа. На най-високото нивo на отдаване противостои най-голямата клипа: действието е същото, а намерението противоположно.

Отвън то не може да се различи – на човек му се струва, че се стреми към отдаване. Намиращия се в него фараон, желанието да се наслади – точно изпълнява всички указания на Твореца. Човек действа съгласно желанието си, мобилизирайки всички сили, но за да му бъде добре. Той постоянно мисли за Твореца, защото това е източника на наслаждение и се стреми да направи всичко за този източник заради собственото си благополучие. Това се нарича фараон, ангел на смъртта.

Само ясната представа за целта и взаимната подкрепа, както и във всеки друг случай може да ни предпази от това. Без взаимодействие няма шанс да се удържиш на пътя без да паднеш. Днешното поколение се отнася към поколението на поправянето и успеха му зависи само от взаимната подкрепа: поправянето се извършва за сметка на поръчителството и взаимната грижа. Няма друг източник, от който можеш да получиш правилна енергия и направление.

И това е добре, защото това винаги може да се прави, като се изисква по-тясно обединение. И когато чувстваме, че не е истинско, а външно, това вече е добре. Само взаимния стремеж към обединение и отмяната на всеки пред по-високото стъпало – учителя, групата, книгите – ще ни помогне да се предпазим от самодоволството.

От урока по статията на Рабаш, 31.12.2010

[35131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Сблъсквайки се с нещо противоположно, ние възприемаме тези събития по най-грубия начин: светлината въздейства на най-голямото желание. А когато започнем да размишляваме какво и защо се е случило, тогава работим в най-светлото желание. Излиза, че има разлика между въздействието на светлината върху желанието (колкото повече са противоположни, толкова по-голямо е въздействието) и как го възприемаме, което става според принципа за близостта, според възможността да се разберат помежду си.

Например, някой те е наругал. Ти си се обидил от цялата дълбочина на душата си – егоизмът ти е наранен, и в своето най-ниско желание си почувствал противоположността между вас. След това включваш разума, започваш да анализираш и малко да се приближаваш към него – в нещо да го разбираш, съгласявайки се и дори съединявайки се.

Мястото, където мога да разбера нещо противоположно, се смята за по-светло, по-високо. Обратната взаимовръзка на светлината и келим ще ни обърква, докато не почувстваме излизането и влизането на светлината в себе си – как става това спрямо изменението на авиюта. А дотогава, трябва да се отнасяме към това явление като към особено средство (сгула) за привличане на светлината, което е по-важно от знанията.

Това не означава, че не трябва да полагаме усилия да разбирем какво учим, смятайки, че най-важно е намерението. Не, намерението трябва да бъде свързано с умственото усилие и то се проявява по специален начин по време на ученето.

Защото всичко, за което говорим – авиют, парцуф, светлина – се случва само в намерението. Нищо не се променя, освен намерението, а всичко, което става долу е резултат от неговото въздействие. Строежът на душата, кли, което създаваме, получаваната в него светлина – всичко това е само намерение, и затова трябва да бъде свързано с всички части на науката, като наука за намерението.

Не е важно колко ще знаеш – важно е усилието. Затова няма значение какъв точно материал изучаваме. Усилието се състои в това, да се свържем с материала и да намерим в него своите вътрешни състояния.

Има ли в теб Малхут на Безкрайността? Намираш ли се в Окончателното поправяне? Получаваш ли НАРАНХАЙ? Да! Къде е това? Скрито е в моя вътрешен парцуф. Именно за него става дума!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.12.2010

[35126]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Който прилага усилия да достигне Твореца: всички вчерашни усилия по подобряване на своето духовно състояние, сближаване с Твореца,  пречистване на себе си, всичко, което си положил вчера – сякаш днес е пропаднало! И отново, всеки ден и всеки миг е необходимо да започваш отново (независимо от отчаянието от похабеното време и усилия), все едно че не си работил това и вчера.

Затова е казано: “и възроптали синовете на Исраел  към Твореца от тежката работа“. Защото ясно разбрали, че са съвършено неспособни да направят така, че от тяхната работа да израсне нещо духовно. Затова тяхната молба към Твореца е била пълна, от дълбините на сърцето. И незабавно получили отговор, защото само на такава молитва отговаря Творецът. (Затова нашата единствена задача е – да ускорим постигането на състоянието “и възроптали синовете на Исраел  към Твореца от тежката работа“).

Баал а-Сулам. Писмо 57.

Усилието и трудът, откриващи се в сърцето на човека по време на молитвата (изясняване на молитвата), по-достоверно и ефективно го водят към целта, отколкото всички останали действия в този свят (които са второстепенни и външни, и съществуват само, за да доведат до самата молитва).

Баал а-Сулам. Писмо 56.

[33760]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Най-важното в (духовната) работата (над поправянето на намерението, отношението към Твореца) – това е правилният избор, както е казано: “И избери живота!“, т.е. сливането с Твореца, отдаването (лишма), благодарение на което се удостояваме със сливане с истинския живот. А когато явно се разкрива висшето Управление, вече няма място за избор. И затова Висшият (парцуф) вдига Малхут, която се явява мярката за истината, в (своите) Енайм, благодарение на което (в нея) настъпва скритие (относително низшето), тоест на низшия му се струва, че във Висшия има недостатъци, и няма никакво величие. И тогава свойствата на Висшия, изглеждат на низшия като недостатъци. Получава се, че тези желания (на висшия) са подобни (на желанията, на качествата) на нисшия, т.е. както няма живот в низшия, така (на него му се струва) няма живот и в свойствата на Висшия, сякаш няма никакъв вкус в Тората и заповедите, и те са безжизнени.

И (това е направено специално така от висшия, защото) тогава се появява (възможност в низшия) място за избор, (понеже той става независим от висшия) т.е. низшият трябва (да провери своите усещания и мисли и да достигне до извода, че такова състояние му е дадено специално, за да не се ръководи от това, което усеща, а да развива за сметка на групата величието на висшия, да бъде над своите усещания) и да каже, че цялото усещано от тях скритие се случва заради това, че Висшият (специално) е съкратил себе си заради (него) ползата на низшия. За което е казано: “Когато народът на Израил е в изгнание – Шхина е заедно с тях“. А в зависимост от този вкус, който усеща низшият, така и той се отзовава за него. Тоест той не е виновен за това, че не усеща вкуса на живота, просто на него му се струва така, че и във Висшия няма живот.

Но ако човек укрепва (във вярата над знанията – във връзката с Твореца над всички отрицателни усещания), това говори, че горчивият вкус на тази храна (напълването или празнотата в желанията) той усеща само, защото за него няма подходящите затова келим (намерение), които биха могли да приемат благото (да разберат и усетят правилно поведението на Твореца спрямо него), т.е. причината е в това, че неговите келим са получаващи, а не отдаващи (оценката на Твореца за напълването, а не за целта). И той съжалява за това, че Висшият (поради това) е принуден да скрива Себе си, давайки (му), на низшия, възможност да злослови (по неволя) за Него. Неговото съжаление (на низшия) означава подем на МАН от низшия, молитвата (към висшия за помощ, за да не се отнася към висшия лошо, независимо от разните усещания в желанието). И благодарение на това, (МАН-ът на низшия) Висшият издига своя АХАП – тоест Висшият може да покаже на низшия всички блага и наслаждения, които се съдържат в АХАП-ът, които Висшият може да му разкрие. А тъй като там се намирали и ГЕ на низшия, Висшият ги издига заедно със себе си (дава на низшия сили да усети наслаждението и постижението заедно с екрана, да оцени тези напълвания в чувствата и разума само за още по-голямо сливане с Висшия), и тогава низшият сам започва да вижда достойнствата на Висшия. Получава се, че низшият се издига заедно с АХАП-а на Висшия. (Висшият дава на низшия и напълване/опустошение и възможността да бъде или да не бъде над тях).

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 195. „Съчетаване големината на милосърдието с големината на справедливостта„.

[33672]

Filed under: Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм уверен, че всеки от нас иска да изгради обкръжение, което да го придвижва напред. Та нали ние говорим само за това.

От една страна – ние искаме, от друга – разбираме своята неспособност да изберем това обкръжение. И всички искат, всички търсят, всички слушат, че това е необходимо… Как да излезем от това състояние?

Отговор: Как от разговорите да се премине към вътрешни действия, в сърцето? Помолете Твореца! Няма никакъв шанс, това да се случи само. Трябва да помолите!

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 25.01.2011

[33651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ако искам светлината наистина да достигне до мен, аз съм длъжен да поискам поправяне за целия си духовен съсъд /кли/ от Кетер до Малхут. Защото в духовното няма никакви частични решения, когато съм „почти” съгласен, но не до край.

Трябва да поискам това поправяне за всичките си „10 сфирот” или за всичките четири нива на желанието: неживо, растително, животинско и човешко.

Ако съм опознал цялото си зло на всичките тези четири стъпала, тогава мога да привлека светлината на поправянето. Трябва така страшно да поискам това да се случи, че да ме разтресе до основи, „ до мозъка на костите”.

Обаче, ако сега се пробудя сам, започна да искам обкръжаваща светлина, да викам, да моля за поправяне – това е прекрасно, но няма да помогне! Желанието, в отговор на което идва светлината, трябва да се намира между душите, в тяхното отношение една към друга.

Тоест трябва да се вдъхновя, да пея заедно с всички, да скачам, да изпълнявам някакви действия, което да ми помогне да се включа в групата – да се съединя с обкръжението и да поискам от него да ме настрои на отдаване. Нека ми даде желание да стана отдаващ, да се съединя с другите.

В степента на стремежа ми да се включа в обкръжението ще получа от него реакция, желание – и ако вече с това желание се обръщам към обкръжаващата ме светлина, тогава имам шанс тя да ми подейства.

Затова трябва да се накарам да се обърна към групата, да получа в отговор вдъхновение от нея, колкото се може повече да се впечатля от нея – и тогава ще мога да се обърна към обкръжаващата ме светлина.

Защото моето обръщение към групата е знак за това,че:

1)    разбрал съм, че сам нищо не мога да направя,

2)    желая повече отдаване, отколкото получаване,

3)    ценя тях повече от себе си.

Тоест, това е вярно искане, което правилно ме формира в посока към духовното. Ако съм готов да приема от тях всичко, което ми дават, над разума и чувствата си, все едно от самия източник – значи съм готов за поправяне!

Значи вече съм се издигнал над егоизма си, видял съм, че съм абсолютна нула и искам поправяне. И единственото поправяне, което желая е да придобия способността да отдавам.

Такова искане безусловно ще привлече обкръжаващата светлина, защото това точно съответства на неговата природа, „възвръщаща към източника”. А моята молба е да ме върнат при Него!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 25.01.2011

[33677]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

От тук се вижда, че всичко, което е възможно да се постигне, малко или голямо – се постига само със силата на молитвата. А цялата работа, която ние сме длъжни да извършим е само затова, че да разкрием нищожността на собствените си сили и това, колко сме неспособни и недостойни на нищо с нашите сили и способности.

Затова именно тогава ние сме способни и достойни да излеем пред Твореца истинската молитва. (Т.е. цялата ни работа се свежда до осъзнаване на безсилието и желанието да достигнем целта, чрез милостта на Твореца).

И няма никаква възможност да заобиколим това условие: аз не мога да си кажа, че решавам първоначално, че съм недостоен и не съм в състояние да извърша и да постигна каквото и да е, и после вече да призовавам Твореца, а да не ми достигат усилия и работа за да постигна собствената си нищожност.

И затова ние сме длъжни да приложим всички усилия в духовната работа (всички възможни усилия), за да достигнем намерението “заради Твореца“, както е казано: “Всичко, което е в твоите ръце и сили да направиш – направи!“.

И дори независимо от това, че ти нищо не виждаш в този миг, когато вече изцяло си напълнил чашата със своите усилия, които си длъжен да приложиш по разчет на Твореца, тогава настава време за молитва. А до този момент е вярно казаното от мъдреците: “На казващият, че не е приложил усилия, а е намерил – не вярвай“.

Тъй като до този момент той не готов за молитва, а Творецът чува молитвата. (По този начин трябва да достигне нужното желание за целта – отдаване и любов към творенията и към Твореца. Да осъзнае, че със свои сили, няма да постигне тази цел. Желаейки, целият резултат да бъде само заради Твореца. Всичко това заедно образува и намерението “заради Твореца“.)

Баал а-Сулам. Писмо 57.

[33572]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Пред нас винаги трябва да е целта – да стигнем до подобие, до сливане с Твореца. Сливането – това е пълното съответствие, когато в нас цари силата на отдаване.

Нашият материал, желанието за наслаждение, не се мени, затова пък се променя начинът за неговото прилагане: желанието за наслаждение трябва да се използва за отдаване. А за това трябва да усещаме желанието на ближния. Само тогава ние откриваме, че получавайки, можем да отдаваме.

Духовното действие изглежда много странно, съвсем не такова, каквито са материалните действия. Само ако разкриваме дълбоката, силна, взаимна връзка между нас, сливането, другарството, поръчителството, любовта, взаимността – тогава ние си взаимодействаме, подобно на зъбчатите колелца в единна система: като получавам това, което другият иска да ми даде, по такъв начин аз му отдавам.

Излиза, че всички творения само получават, но отначало те трябва да разкрият, че пребивават във взаимно отдаване и именно така го изразяват. Как постигаме това?

Творецът, общата сила на отдаване, пребивава между нас и във всички. Ако всеки анулира себе си и всички заедно поискаме да отдаваме на Него, тогава, получавайки един от друг, ние ще можем да отдаваме на практика. В такъв случай, никой не получава от другите, а всички получават от Твореца. Но условието тук е такова: при получаването от Него, ние всички трябва да бъдем обединени.

Това може да се сравни с многодетна майка, която иска да разпредели любовта между всичките си деца. Когато те са готови да поддържат помежду си поръчителство и единство, за да и отговорят с взаимност, когато са готови да получат нейната любов само заедно, защото са споени един с друг, тогава те и доставят удоволствие и на нея и е приятно да дари любов на децата, а на тях им е приятно да получат нейния дар.

Такова получаване се счита за абсолютно отдаване.

Разбира се, творенията не могат да направят нищо освен подготовката – да, и не са длъжни да правят нищо повече. Те трябва само да подготвят формата за получаване на изобилието от Твореца. Те не се занимават с отдаване на практика, а отдават в намерение. Като изграждат получаване по такъв начин, те доставят удоволствие на Даващия.

От урок по статия на Рабаш, 24.01.2011

[33569]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Намерение - Няма коментари→