Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитва?

Когато, върху човека се спуска духовното скритие (мисълта за отдаване и любов към другите) и той влиза в такова състояние, че не усеща никакъв вкус от духовната работа (достигане на свойствата отдаване и любов към другите), съвсем неспособен е да си представи и усети любовта (към Твореца –единното свойство на любовта) и трепета (че не може да Му даде същата любов, която получава от Него), и не е в състояние нищо да направи с намерение за отдаване (да достигне със собствени усилия) – за него няма друг изход (така и му се разкрива), освен единствено да плаче и зове към Твореца, да се смили над него (защото сам той повече не може да съдейства за това) и да снеме затъмнението (това, което скрива неговия егоизъм) от очите и сърцето му.

В духовната работа плачът е изключително важно състояние. Казали са мъдреците: “Всички порти към Твореца са затворени,  освен портата на сълзите“. И недоумява светът: “Ако портата на сълзите е отворена – то защо въобще са останалите порти?“ (Защо направо да не  се влиза във висшия свят през портата на сълзите?)

Така както човек, молейки някой друг за нещо много важно за себе си, и вижда, че другия остава непреклонен, и е безполезно да продължава да се моли, (и когато вече не вижда никакъв друг изход), то избухва в сълзи (от безсилие и отчаяние – отчаяние от това, че безнадежно иска да постигне желаното, а безсилие – защото се е убедил, че да го постигне не е по силите му).

Затова е казано: “Всички порти са затворени, освен портата на сълзите“. Само, когато всички порти (изпробвани от човек в опита му да влезе във висшия свят) се затварят (убеждавайки се сам в тяхната непригодност), става ясно (за него самия), че (само) портата на сълзите е отворена (за него и едва тогава той може да се възползва от нея, т.е. истински да помоли именно за освобождение от егоизма и придобиване на свойството отдаване).

А за момента не е ясно, че портата на молитвата е затворена – не се вижда дотогава, че отворена е портата на сълзите, а значи заключена, защото човек мисли, че има още някакъв изход от състоянието му. И само, когато се затворят всички други порти, тогава се отваря портата на сълзите.

Затова е казано: “В мрак плачи, моя душа“: когато човек достигне пълния духовен мрак, само тогава душата му започва да плаче, защото няма друг изход.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 18. „В мрак плачи, моя душа“.

[33492]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ще чуе ли Творецът молбата на човек, който моли да бъде издигнат на следващото стъпало, желаейки да избегне страданията?

Отговор: Разбира се! Творецът чува всяка молитва. Само се помоли! Но не се обръщай към Него напразно, както правят обикновените хора „от улицата”. Ние виждаме, че на това няма отговор: хилядолетия хората молят напразно!

Но ако ти искаш да се издигнеш на следващото стъпало, от своето предишно егоистично състояние, от егоистичното желание за наслаждение, от всички условия, дадени ти от Твореца, над които ти нямаш власт, и молиш да се издигнеш – Творецът незабавно те чува и те променя. Постепенно…

Разбира се, ти молиш от своето егоистично желание, стремейки се да избягаш от страданията, да властваш, да бъдеш известен – не е важно какви цели поставяш пред себе си, – но ако във всеки случай молиш за по-висока степен, представяйки си я в своето егоистично желание, в определен, засега лъжлив вид, – това се нарича „ло лишма”, и ти напредваш.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 23.01.2011

[33477]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Въпрос: По какво молитвата в кабала се отличава от религиозната молитва?

Отговор: Кабала принципиално се различава от всички други методики и изобщо от всичко, което съществува в нашия свят. Казано просто, тя е едно, а всички останали – нещо друго.

В какво се състои разликата? В това, че кабала е изградена на основата на промяна на самия човек. Не на промяна на нещо извън мен, не на промяна на обкръжаващата среда, не на това, някакъв дядо „боже” да започне да се отнася към мен добре, не на промяната на отношението на другите хора. Аз не моля Той да промени моето здраве, моята съдбата – нищо подобно. Аз моля Той да промени моя егоизъм – само това!

Цялата кабалистична методика е изградена на това, човек да промени себе си. От друга страна, всички други методики и религии са построени на това, че Творецът се изменя по отношение на човека: аз Го моля, Той да бъде милостив, доброжелателен, аз Го предразполагам.

В кабала няма такова нещо. По отношение на Твореца аз съм изменящият се човек, намиращ се в Абсолюта. И този Абсолют е неизменен. Ако Творецът е първопричина, първичното начало, ако Той е абсолютно добър, абсолютен, вечен, съвършен, то Той не може да се променя. Променя се само несъвършенството. Той не може да се променя.

И затова всички изменения стават само в човека. С други думи, аз, според своите сили, състояние и вътрешни свойства, усещам себе си повече или по-малко комфортно. Но това съм именно аз, защото аз съм променлив. А Творецът никога не се променя, Той е постоянната обща сила на Природата.

Съответно, всички молитви, за които говори кабала, представляват молба на човека за собствената му промяна. Към кого се обръща? Към стена? Ако Творецът е постоянен, ако Той е вечен, съвършен, то Той изобщо не реагира на тебе.

Но ти, обръщайки се към Него, ставаш друг и получаваш друга реакция, защото повишаваш при това своята чувствителност. Ти се намираш целият в същото това постоянно поле, което се нарича „Творец”, в същата тази постоянна Сила. Но ти се молиш, искайки да се промениш и тогава това поле ти въздейства с голяма интензивност. Ето, това се нарича „молитва”.

Думата „молитва” на иврит (леитпалел) означава съдя себе си, самооценям се, осъждам се. Това не е обръщение към някого, който да се смили над тебе или да те облагодетелства. Не, това е преоценка на себе си. Това е молитва.

И затова, макар религиите и да използват същата тази дума, в кабала тя, както и всичко останало, има абсолютно противоположен смисъл.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33395]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Необходимо е да се разбере казаното от мъдреците: “Човек никога не смята себе си за виновен“ (Шабат 119). Но как той може да поправи своите действия, ако никога не ги възприема като неправилни, нуждаещи се от поправяне?

Както е известно, човешката природа е в самонаслаждението. Затова той търси във всичко възможността да се наслади.

Тъй като човек желае да се наслаждава, той, естествено, не възприема това, което не желае неговото сърце.

Затова желаещият да се приближи към Твореца, т.е. да се научи да дава наслаждение на Създателя, трябва да моли Твореца да му даде друго сърце, както е казано: “Сърце чисто ми е дал Създателя“.

А получавайки ново сърце, т.е. желание за отдаване, ще прозре в изучаваното начини да наслади Твореца. Но ако не замени сърцето си, никога няма да види. За това е казано: “Аз замених каменното ви сърце с живо“.

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 268. „Човек се учи само от това, към което го тегли сърцето“.

[33338]

Filed under: Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - Няма коментари→

От урока №2, в Москва

Всичко зависи от обкръжението. То трябва да ме направи по-чувствителен към тези предизвикателства, които постоянно ми изпраща намираща се между нас Висша сила, която подтиква всеки от нас към общо съединение.

Така трябва да се действа през цялото време. Творецът малко ме променя, така че по друг начин да усетя обкръжението и себе си – и аз съответно балансирам ситуацията. И отново Той – и отново аз, и отново Той – и отново аз. Получава се изкачване с два крака. По този начин, посредством вътрешната настройка на нашия „инструмент”, ние вървим напред към такъв своеобразен диалог с Твореца.

Възприемаме ли Го правилно, започваме да работим в унисон – това, всъщност е „работата на Твореца”. Ние наричаме това не „работата на човека”, а именно „работата на Твореца”, защото работи Той. Ние трябва само правилно да отреагираме, правилно да се настроим. Не трябва нищо да правиш – само правилно да нагодиш обкръжението към себе си: от една страна – Твореца, от друга страна – обкръжението, а по средата – автоматично реагирам на всичко.

Аз сам не мога да въздействам върху себе си, не мога да работя със себе си и затова е необходима обща молитва. Не трябва да обръщам внимание на себе си. Кой съм аз, че да обръщам внимание на себе си? Нима мога нещо да направя? Целият живот показва, че не можем да направим нищо със самите себе си.

Каквито сме, такива ще си останем, ако не започнем да се променяме под въздействието на две причини:

1. Творецът, общата Сила, запълваща цялото пространство между нас.

2. Групата, всички останали, освен мен. Те образуват запълнените от Твореца частички, във вътрешността на които се намирам.

Практически, аз трябва да намеря своята хармония с останалите частички. Те се намират в хармония помежду си и с Твореца и само аз, относно тях, не съм в хармония, в правилното състояние, в интеграция с тях. В това се състои цялата работа на човека, цялата му настройка.

Приближавайки се към това, аз започвам да усещам Висшия свят. Не някъде другаде, а между нас аз намирам проявата на Твореца. В пространството между нас, където се намират тези „елементарни частици” – нашите желания, аз започвам да усещам желанията на всеки, между тях се намира светлината.

Силата, която ни напълва, общото желание, състоящо се от отделни желания, съединени помежду си, се нарича кли, съсъд или Малхут. А светлината, която се разкрива помежду ни, в нашите взаимни стремежи напред – това е Висшата светлина или Твореца. Това е, което усещаме, това е Висшия свят.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33214]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Когато човек възнамерява да се обърне към Твореца за помощ, той трябва първо да провери, какво има в себе си и какво няма. И тогава ще знае каква помощ да моли от Твореца. Казано е “от дълбините си аз зова към Теб“ (Псалми 130:1). “Дълбина“ означава, че човек е разкрил себе си в най-низкото място, което е възможно, в преизподнята, т.е. желанието му е толкова постоянно, че той усеща себе си като най-неизменният от всички хора.

Той усеща себе си отделен от светостта повече от всички останали хора. Тоест няма никой, който би усещал наистина, че неговите желания са толкова далеч от светостта. Затова тези хора, които не виждат истината, колко далеч са те от светостта – могат да бъдат доволни от своята “свята“ работа. Тогава, когато той страда от това състояние в което се намира.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 27. 1991 г. „Ако жената зачене по-рано – ще се роди син”.

[33068]

Filed under: Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

В миналите времена кабалистите са вървели по личен път и на тях им е било много тежко. Дори е казано, че хиляди хора идват на занятия и само един от тях отива към светлината.

Но в наше време, с помощта на правилно организирано обкръжение, ние можем да се движим практически без загуби – като не губим нашите другари по пътя.

Зависи само от това, ще ни се удаде ли да изградим помежду си наше, общо, външно желание. И поради това, най-важното е  „молитвата на обществото”, когато ние всички заедно се опитваме да съберем наедно всички свои желания, за да повикаме с тяхна помощ, върху себе си въздействието на единната, запълваща пространството сила, която би се проявила като свързваща и като съществуваща между нас.

Да разкрием тази основна, базова сила на природата означава да разкрием Твореца, тъй като тя е първичната, а ние сме нейната рожба.

Как да пробудим въздействието на тази сила да ни роди, да ни издърпа от самата себе си навън, за да започнем, подобно на бебе, излизащо от майчината утроба, да усещаме освен себе си и това, което става извън нас? Ние трябва да повикаме тази сила, за да се родим. Тя ни заставя да се напрегнем и ние, и всичко,което ни обкръжава, за да ни „изстиска” на светлина.

За това е необходима „молитвата на обществото” – заедно трябва да достигнем до осъзнаване на тази необходимост. И естествено, тогава ще видим, ще почувстваме всичко, което на практика става в света. Всички причини и всички действия – веднага всичко ще ни стане ясно.  Ще открием и себе си като раждащи се, с усещането на новия свят, неотъждествяващи себе си с тялото, а съществуващи във връзката с една единствена, запълваща цялото пространство, сила.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33015]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Има три условия за молитвата:

1. Да вярва, че Творецът може да спаси човека, независимо от това, че в него има най-лошите свойства, навици и обстоятелства, отколкото който и да е друг от неговото поколение.
2. Всичко, каквото е могъл да направи, е направил, а спасението така и не е дошло.
3. Ако Творецът не го спаси, по-добре смърт, отколкото такъв живот. Молитвата изхожда от усета за загуба в сърцето: колкото по-голямо е усещането за отсъствие на желаното, толкова по-силна е молитвата. Защото копнеещият за лукс се отличава от осъденият на смърт, очакващ изпълнението на присъдата и вече окован с окови, всеки миг на когото – е молитва за спасение. И не би заспал той, и не би задрямал, а непрестанно би молил за спасение на душата си.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 209. „Три условия за молитвата“.

[32887]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Тъй като човек не може да се освободи от егоистичното желание да получава и чувства, че се нуждае от помощта на Твореца, в него се поражда потребност от Неговата помощ. А Творецът помага с помощта на Тора, защото нейната светлина възвръща към Източника, тоест човекът придобива свойството отдаване.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 16. 1988 г. „Каква е основата, на която се гради духовното“.

Човекът се моли да го приближат към сливането с Твореца, означаващо подобие на свойствата и отмяна на егоизма, за да работи за отдаване. И относно това Творецът е казал: “Победиха Ме синовете Ми“. Тоест Аз ви дадох желание да се наслаждавате, а вие Ме молите вместо него да ви дам желание за отдаване.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 19. „Защо Творецът ненавижда тялото (желанието да се насладиш заради себе си)“.

[32790]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

…няма по-щастлив момент в живота на човек, от момента, в който той разкрива че е напълно слаб и не вярва в своите сили, след като е приложил всички възможни усилия, но не е постигнал нищо. Защото точно в този момент, в такова състояние  той е готов на пълна, ясна молитва, молитва-молба, молитва към Твореца! Тъй като знае абсолютно точно, че усилията му, каквито и да са те, няма да му донесат никакви плодове.

Но дотогава, докато  човек все още чувства някаква сила в себе си, че все още не всичко е направил за постигане на целта, неговата молитва към Твореца за спасение не може да бъде цялостна и пълна, на каквато само отговаря Твореца. Защото Злото начало в човека го спира и му говори, че той е длъжен първо да приложи всички възможни усилия, а чак след това ще стане достоен да постигне Твореца.

Затова е казано: “Творецът е велик, но само унизеният ще Го види“. Тъй като след като човек е положил усилия във всевъзможни неща да постигне Твореца, но се е разочаровал във всички тях, чак тогава той достига до истинско унизително състояние, усещайки се като най-нисшото от всички творения, защото няма нищо в себе си, с което би могъл да си помогне. Едва тогава  неговата молитва става истинска и съвършена – и незабавно получава отклик от Твореца.

Баал а-Сулам. Писмо 57.

[32715]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - Няма коментари→