Въпрос: Какво пречи на човек да достигне молитвата за обкръжението, ако вече вижда, че всяко негово намерение е за собствена изгода?

Отговор: Проблемът е, че човек разбира, че неговите намерения са егоистични, но той е готов да ги понесе. Тоест понеже вижда само колко са грозни тези намерения, но не разбира каква вреда му нанасят. Това е целият проблем!

Ако аз просто приема факта, че съм егоист, тогава какво от това? Трябва да усетя как това ме убива. Само тогава ще мога да се отделя от егоистичните си намерения. Егоизмът ми ще ме отдели от това, което ми нанася вреда.

Така че първо аз се отделям от егоистичните си мисли чрез силата на самия егоизъм. Това се има предвид с това, че Фараонът довежда синовете на Израел по-близо до Твореца.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси“, 27.03.2011

[39193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние с вас сме създадени неслучайно. Творецът е искал творението да стане същото като Него – и всичко, което се случва с нас, води до постигането на тази цел.

Ето защо трябва да преминем този път с осъзнаване за това, че сме разделени, откъснати, че се ненавиждаме един друг. Но получаваме сила да се съединим над тази ненавист, която поетапно нараства – все повече и повече. Защото, не можем отведнъж да престъпим и да се издигнем над цялата ненавист, царяща в нас.

Но ако можем постепенно, стъпка по стъпка да я преодолеем, тогава придобиваме свойството отдаване – взаимно внимание, грижа, свойството на Бина, не позволяващо  да правиш на другия това, което е ненавистно на теб самия, а след това –  и любовта към ближния, „като към самия, себе си”.

Затова, цялата наука кабала, която се нарича наука за истината, говори само за съединяването. Защото в съединението, ние хората постигаме свойството на Твореца.

Ако хората се събират заедно или се обединяват в едно желание за да увеличат силата на всеки и да се обезпечат един пред друг, за да могат с общи усилия да постигнат желаната цел, получават голяма увереност – това се нарича „общество на клоуните-актьори”. Защото те мислят, че за сметка на своето съединяване, могат повече да спечелят егоистично. И затова, тяхната обща молитва действа разрушаващо и ги отдалечава от целта.

Човекът трябва да разбере, че се съединява с другите само, за да си изясни как да се издигне над своята природа. Не, за да получи от обществото още по-голяма сила да удовлетвори изискванията на своя егоизъм, а за да влезе вътре в това общество и да започне да му отдава.  Само такава сила е необходимо да търсим.

Силата на отдаване за обществото идва от светлината, от Твореца – от това, че се скрива вътре в отношенията на човека и обществото, на групата. Тоест тази група трябва да се състои от хора, които се съединяват само, за да постигнат Твореца – общото свойство отдаване.

Не съществува Творец, отделно от творението. Свойството на общото отдаване не съществува, ако няма кой да го разкрие. Затова, ако човек се включи в група, стремяща се към свойството отдаване и иска да намери там тази сила, да постигне това свойство, започва да разбира от съединяването с останалите, че грижата за обществото, вътре, в което се намира свойството отдаване или грижата за Твореца, което е едно и също – че именно това е обществената молитва.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Обикновено е прието различни народи да почитат празници в чест на исторически събития, случили се в този свят. Но след като народът на Израел се отделил от другите народи заради изпълнението на специална мисия, да осъществи върху себе си поправянето на човешката природа, а след това да доведат цялото човечество към това, поради това неговите празници имат особено значение.

Свитъкът (Мегилат) на Естер, който е посветен на Пурим и който разказва за Мордехай, цар Ахашверош и царица Естер, които са спасили евреите от гибел, когато злият Аман планирал да ги убие, всъщност описва как се постига целта. Затова е написано, че в бъдеще всички празници ще бъдат отменени, с изключение на празника Пурим, защото на този празник, на това стъпало, сияе най-голямата светлина, която включва всички предшестващи стъпала.

Всички празници на народа на Израел символизират особени състояния на стълбата на духовните стъпала, които изкачваме от този свят към света на Безкрайността, постигайки все по-голямо подобие с Твореца в отдаване, любов и съединение между нас. Затова всяко по-висше стъпало включва всички по-нисши стъпала като негови съставящи части. Пурим, най-висшето стъпало, очевидно включва всички предишни, по-малки стъпала, които са отменени пред него и влизат в него. В края не остава нито един празник освен празника Пурим.

Как достигаме до този празник? Всичката ни работа е основана на издигане на молитва (МАН) за съединение и любов между нас, които се опитваме да постигнем. Цялата ни работа е посветена на поправяне на разделението. Първо, трябва да се обединим на нивото „отдаване заради отдаване”, което означава свойството Мордехай.

Когато достигнем до „царските врати” (както в историята разказва за Мордехай, който седнал пред царските врати), там срещаме своя Аман, огромното и ужасно егоистично желание, което се разкрива в нас. Тогава трябва да го поправим и да получим светлината в неговите келим с намерението на Мордехай, „заради отдаване”. Така получаваме светлината на Мордехай в келим на Аман и постигаме края на поправянето (Гмар Тикун).

Ние трябва да вземем силата, „духовния съсъд” от своята природа, своето егоистично желание, и към него да прибавим желание с намерение „заради отдаване”, за да може то да властва над нас, „да оседлаем желанието” като Мордехай, който язди на върха на коня.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38586]

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Празници - Няма коментари→

Въпрос: Какво е намерение?

Отговор: Намерение е онова, което искаш от своето състояние. Важно е не какво говориш или правиш, а къде се целиш, какъв резултат очакваш от сегашното състояние – не е важно от своето или от нашето.

Казано по друг начин, какво искаш да видиш в следващото си състояние, как си го представяш сега? Какво ще правиш: дали ще отдаваш на Твореца, дали ще получаваш за себе си, ще печелиш ли, ще крадеш ли, повече ли ще даваш, ще раздаваш ли? Какъвто си представяш себе си в следващото състояние – именно това е твоето намерение.

Ето защо, намерението е присъщо само на човека – защото само той от цялото творение се намира извън времето. Намерението не действа в материалното, а в духовното време, което се намира над нашето желание.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 20.03.2011

[38606]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Когато творението започне да си изяснява какво е това свобода на волята, то вижда, че ако свойството отдаване в него се намира над свойството получаване, тогава то го води към истина и свобода! Затова творението избира отдаване, тъй като разбира, че само отдаването дава съвършенство и независимост от собствените желания, т.е. абсолютната истина, която е над Твореца и творението.

Такова високо състояние постига човекът. В крайна сметка, Творецът пребивава в своите определени свойства и творението – в своите. Но човек трябва да направи избор, който е независим от тези две свойства.

Получава се, че силата на Твореца и силата на творението стоят една срещу друга, а човекът извършва особено действие, което се нарича „молитва”. Той прави избор, който се намира над тези две сили. Тогава се ражда неговото ново желание (кли), в което свойството получаване и свойството отдаване, свойството на Твореца и свойството на творението, се обединяват в едно над тези свойства.

Така човек получава забележителен резултат – той открива Кетер на Твореца. Това не е действието на Твореца, чрез което самият човек е създаден, а са Неговите мисли, замисълът, който предшества творението. Това е следствие от средната линия, която се издига над първите две – лявата и дясната, свойството на Твореца и свойството на творението, които достигат до него в действия. Но в средната линия човек се издига над началото на творението.

Тук се разкрива нова възможност пред творението: да се издигне над всички съществуващи сили и свойства. Действително всички сили, свойства, желания, информационни гени, всичко, което съществува в мирозданието, се разкрива пред нас – материала на получаване, силата на отдаване са само средство, което да доведе творението до по-висши понятия, предшестващи действието на Твореца.

Затова във всяко състояние, в което творението трябва да направи правилен избор, то се чувства напълно безпомощно относно точката, която предшества неговото раждане. То трябва да разграничи съсъдите и светлините, желанието за наслаждение, намиращо се в него, и желанието за отдаване – докато изборът лежи над тях.

Молитвата се ражда, когато творението осъзнава, че в състоянието, което е достигнало в резултат на всичките си различия, то не иска и не може да има никаква възможност да се издигне над тези равнозначни възможности и да вземе решение. Тук може само Творецът да реши!

Ние си мислим, че се нуждаем от Твореца единствено, за да победим силата на егоизма със своята сила на отдаване, да детронираме Твореца. Но тук има много повече, отколкото едно просто противоборство на желания, когато човекът се намира между двете сили: Твореца и Фараона. Работата не е в това да изясним кой е по-силен и кой ще победи, а в обединението на тези две сили в средната линия и в издигането над тях.

От урока на тема „Какво е това молитва”, 10.03.2011

[37672]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Творецът е създал само желание за наслаждение. Желанията се разриват сами по себе си, задействани от вътрешния двигател, който задейства в мен едно желание след друго, чрез реализиране на последователността на решимот (информационни гени). Молитвата е целеустремена работа на желанието, което се разкрива в човек.

Всяко желание или решимот се състои от 613 (тарияг) желания. Тези 613 желания, разкривайки се, обрисуват картната на света за мен – всеки миг нови желания, аз разкривам нов кадър на реалността, нов свят.

Но аз сам мога да пожелая да работя над своите непрестанно разкриващи се желания, да ускоря развитието на новите решимот в себе си, да контролирам как те се разкриват и да не оставам своето развитие на самотек. Аз мога да погледна напред към разкриването на нови желания, за да работя върху тях, да оправдая Твореца във всеки момент, да се предвижа към сливане с Него и да видя необходимостта и целеустремеността на всяко състояние.

Така работата с желанията се смята за молитва. Молитвата е работа в сърцето, а сърцето е сбор от всички желания на човек. Следователно, работата с нашите желания се счита за молитва. Затова е написано: „Да се моли човек всеки ден!”, т.е. през цялото време работи със своите желания, пробуждай себе си към поправяния.

Това коренно се различава от мнението на масите, които си мислят, че четейки молитви от молитвеника, извършват духовни действия. Цялата ни история показва колко безсмислени и напразни са тези тълкувания на „молитвата”. Те са чисто и просто външни действия, които се изпълняват по време на подготовката за действителната духовна работа върху себе си по време на изучаване на кабала. Само тогава работата е насочена към поправяне на самия себе си, наречена е „работа на Твореца”, тъй като се извършва от Неговата светлина, Ор Макиф.

Истинската работа лежи в ускоряване на желанията. Аз искам те да се разкрият в мен колкото е възможно по-бързо, за да мога да работя с тях, да подготвя себе си и обкръжението: учителя, книгите и групата, за да бъда винаги готов и да задействам своето развитие, сам „пробуди зората”. Зора е защото всяко желание ми се разкрива като тъмнина, а аз веднага я довеждам до светлината.

Затова молитвата е цялата наша работа и няма нищо друго освен работата с желанията.

От урока по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[37897]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да имам власт над молитвата в сърцето, когато сърцето е непоправено?

Отговор: Ако сърцето е непоправено – няма молитва! Молитвата – това е молба за поправяне, ако аз се чувсвам непоправен или усещам, че не разбирам своята неизправеност. Тогава аз моля светлината, да проясни моите желания/келим, за да ми покаже недостатъците.

На мен изведнъж ми казват, че навярно ми трябват очила, че виждам лошо. А аз дори и не съм го забелязал, тъй като няма с какво да го сравня.

И така, аз трябва да моля светлината да ми покаже моята непоправеност. Усетил я, аз моля светлината да ме поправи. А вече поправен, моля светлината да ме напълни.

Всички тези действия в мен произвежда една и съща светлина, Творецът, но проявяващ се в различни действия – съгласно моята молба.

От урока по Книгата Зоар, 13.03.2011

[38013]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва отново и отново да си напомняме, за какво се учим, за какво се събираме заедно, така че всички тези условия да са насочени към достигането на целта, защото – няма действие без цел.

Затова всеки трябва доколкото е възможно, да изяснява за себе си, какво и заради какво го прави, и да се занимава с това постоянно по време на урока. Ако той по време на ученето желае да изясни за себе си целта на самото учене, да поправи себе си – това се нарича, че той “учи Тора“, занимава се с Тора.

Но ако той учи само заради това – да знае написаното в книгата, – това означава, че той изучава празни “премъдрости“ и достига до “ангелът на смъртта“, когато дори и не забелязва, че не напредва към целта и се е отклонил от пътя.

Тогава, ако човек се учи заради това – в резултат от ученето да достигне до изменение в своя живот, да намери неговия смисъл, – той започва да разбира как да реализира себе си – с помощта на светлината, която свети по време на учене, спрямо величината на неговото желание да достигне целта. И тогава той започва да напредва.

Тоест нашият напредък се определя не от количеството знания, почерпено от книгите. Това изобщо не е важно! Напредъкът зависи от това, доколко по време на ученето аз изяснявам на себе си целта на своя живот – и започвам да я реализирам, така че да я достигна.

От урока по Книгата Зоар, 14.03.2011

[38022]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да мислим за другите дори, ако от дълбините на душата си разбираме, че това е фалш? Трябва ли да се залъгваме по време на четенето на книгата „Зоар”?

Отговор: Ние се залъгваме за всичко, тъй като не се намираме в истинска връзка един с друг, а само „играем” на нея. Не желая да се съединявам с другите, но „играя добро момче”: чета „Зоар”, искам да се променя под влиянието на това четене, да разбера в какво съм непоправен, защо не мога да постигна съвършеното състояние. Аз търся! Накратко казано, като чета „Зоар”, очаквам промяна към по-доброто. Това се нарича  „да очаквам спасението”.

Въпрос: Принуждавам себе си да се върна към намерението макар, че това наистина е война. Помага ли тя на нашата работа в групата?

Отговор: Именно вътрешната война дава добър резултат! Без такава война, човек не напредва, защото в него не се обновяват желанията. Само при условие, че води със себе си война, в него се пробуждат новите решимот и той през цялото време усеща съпротива. Така и трябва да бъде!

От урока по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[38016]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Облекчават ли кабалистите бедите, случващи се в света, благодарение на своя духовен напредък?

Отговор: Разбира се. Нещо повече – в това няма големи и малки. Хората мислят, че големият кабалист може да се помоли и да отклони напастта.

А в действителност е обратно: именно новаците, с току що пробудила се точка в сърцето, които са объркани и още нищо не разбират, със своето все още далечно, малко желание, правят повече от ветерана.

Подобно на малкото дете, което става глава на семейство, хората, които едва са стъпили на духовния път и сякаш са все още далеч от реалните действия, със своето просто желание, със своите молби могат да направят повече от „ветераните”.

От урока на тема „Екологичният проблем и пътят за неговото решаване”, 13.03.2011

[37931]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→