Въпрос: С какво намерение, с каква потребност трябва да влезем в Песах?

Отговор: Няма друго намерение или мисъл, освен идеята за единството. В нашето единство, ние искаме да разкрием Твореца, а Творецът е свойството отдаване и любов, фундаменталната сила на мирозданието, която желаем да разкрием помежду си.

Това не е любов „в нашето изпълнение” – тази сила действа над нашия егоизъм. Казано е: „Любовта ще покрие всички престъпления”. Тя стои над ненавистта и те, заедно, създават за мен усещането за Твореца.

При това, в мен може да господства само една от тези сили, но не и двете едновременно. И в моите очи, Творецът ще бъде толкова по-велик, колкото по-голяма бъде разликата (∆) между любовта и ненавистта.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Как да се науча да придавам по-голяма важност на намерението, а не на разбирането на текста по време на четенето на кабалистични източници заедно с групата или когато чета сам?

Отговор: Когато чета сам, също трябва да мисля за това, че всички ние сме съединени заедно. Аз, сякаш се потапям в нашето общо желание, което ни свързва в едно, в което сме обединени заедно въпреки, че не го усещаме.

Старая се да бъда на същото ниво. И намирайки се с всички заедно, вътре в тази съединяващата ни система, където пребиваваме в едно желание, една енергия, аз искам да усетя, че между мен и другите няма никаква разлика.

Тогава, четейки текста се опитвам, доколкото съм способен, да проникна в неговата същност, но главното е да не се отделям от вътрешното съединение между нас. Ако трябва да отделя 99% от силите си, за да мисля за нашето съединение – аз трябва да ги дам. И само 1% да използвам за четене. А понякога, дори не знам, за какво чета там – появяват се много големи пречки.

Но изобщо не трябва да ме вълнува фактът, че по-късно дори няма да мога да кажа какво точно съм чел. Най-важното е, че следейки с поглед буквите, съм искал да се съединя с всички. И това е достатъчно, за да може текстът да ми въздейства.

Дебело искам да подчертая, че преди всичко трябвя да се мисли за съединението между нас, а вече после – доколкото можеш да четеш, вниквайки в текста – чети.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Зоар е особена книга. Тя е написана на езика на иносказанията /мидраш/, в поетична форма, а Баал a-Сулам е добавил към нея своя кабалистичен коментар. Затова ние изучаваме и иносказателното повествование Зоар и същият разказ в кабалистично изложение, на научен език, където се говори за сфирот, парцуфим и светове.

Баал a-Сулам пише, че е назовал своя коментар „Стълба” (”Сулам”), тъй като, ако желаеш да достигнеш високо, прекрасно стъпало, не ти достига единствено стълба. Ако са ти приготвили стълба и ти умееш да я използваш, знаеш как да се изкачваш по нея, – ти вече се издигаш към този прекрасен връх. Какъв е този връх?– Пълно поправяне (Гмар Тикун).

Всички кабалистични книги, които изучаваме, в крайна сметка трябва да ни доведат до въодушевление от книгата Зоар. Трябва само да се обръща внимание на намерението по време на обучението. Когато четем книгата Зоар това наистина е жизнена необходимост, защото е жалко да пропуснеш шанса и да не получиш светлината, намираща се в нея в такава концентрирана, силна форма, предназначена именно за всички души, които ще могат да се поправят чрез тази светлина.

Затова авторите на Зоар – раби Шимон със своите ученици, са написали в тази книга, защото само това поколение, което започне да се пробужда към духовното, ще се удостои да разкрие тази книга, ще започне да се издига с нейна помощ и ще успее да се поправи.

И така се е случило, всъщност: в продължение на почти две хиляди години книгата Зоар е била скрита, за нея нищо не се е знаело и е била разкрита едва преди няколко столетия. Но и тогава хората не са знаели, какво да правят с нея, – докато Баал а-Сулам не написал коментар към тази Книга. Четейки я заедно с този коментар, ние можем да разберем за какво говори Зоар.

Оттук следва да разберем колко тази Книга е важна, ценна и особена. Пристъпвайки към изучаването на Книгата Зоар, ние сме длъжни да се отнасяме към нея много деликатно, защото светлината в нея е толкова велика, че може да донесе както полза, така и вреда.

Ако пренебрегваме намерението и я четем не за да се поправим, не заставаме под нейната светлина като под поток от жива вода, която ни умива, в постоянно очакване, че тя ще ни очисти и поправи, – ако ние не мислим за това, още повече огрубяваме душата си, добавяйки и авиют (дебелина) на желанието. И обратно, ако я четем правилно, чувстваме много силно въздействие.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39861]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Правилното намерение е най-важното нещо, от което се нуждаем при четенето на книгата „Зоар”. Защото, ако намерението напусне човека, книгата не действа върху него. На тази тема има много изказвания и статии от кабалисти, но накратко Баал а-Сулам пише следното:

„Творецът специално е създал нашето его, като разделящо ни. Ако се издигнем над своя егоизъм и се съединим един с друг, то самото его остава – ние не работим с него, а само се свързваме над него помежду си. Тогава цялата сила и съпротивление на егото ни, объркващо връзката между нас, се превръща в мощ на нашето съединение.”

Така работи резисторът (съпротивлението) в електрическата верига. Пропускайки през него електрически ток, именно върху това съпротивление създаваме напрежение, което задейства двигател или какъвто и да е електрически прибор.

Необходимо ни е съпротивление, през което, в противовес на него, да пропускаме силата на нашето съединение. Тогава мощта на нашето единство, което получаваме, ни разкрива духовния свят.

Защото, ако между нас го нямаше това съпротивление, както е било в самото начало на творението, когато всички сме били свързани заедно, щяхме да останем на това ниво, без да усещаме себе си.

Но имено за сметка на това, че между нас се е образувало съпротивление – нашето его, което ни разделя помежду ни и сега започваме да се съединяваме, тази мощност, която получаваме, пропускайки силата на нашето единство през съпротивлението, ни разкрива духовния свят. И тогава се издигаме на 125-те стъпала на нашето съединение – против егоизма, докато не извлечем от общото съпротивление безкрайната мощ.

В книгата „Зоар” се съдържа именно тази светлина, която може да ни даде силата да преодолеем съпротивлението, да се съединим един с друг и във връзката между нас да разкрием цялото духовно измерение. Точно в това се състои нашата работа с книгата „Зоар”.

От 4-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39855]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Молитвата за обществото е стремеж към отдаване на ближния, раждащ се вътре в човека. В началото, той усеща като „ближни” само своята група, нейното вътрешно желание.

Но после ще види, че целият свят се намира в единство и че той, целият е запълнен с Шхина, с Божественото присъствие. И тогава ще му се разкрие духовния свят, висшата реалност.

Сега, вече започва да разбира, защо е бил принуден да премине през ненавистта. По този начин е бил организиран процесът на неговото развитие свише, за да не може да усилва егоизма си чрез обществото и да не използва другите за своите користни цели, а да отиде там, за да се принизи, да се преклони пред онази сила, която се крие в обществото. За да поиска да се включи в тази сила на отдаването, да се съедини с нея и просто да потъне в нея.

Именно това е обществената молитва, защото той моли за мир в това общество, тоест стреми се да постигне свойството отдаване – докато не се съедини с това общество така, че между тях да не остане никаква разлика и те се слеят в едно цяло.

Когато човек придобие формата на обществото, напълно съединявайки се с него, това означава, тяхното единство, „ударното сливане” (зивуг де-акаа). Защото това е съединение, което работи срещу неговия егоизъм. Той удря по своето его, за да се съедини с другите и в тази степен изгражда своите духовни парцуфим, формите на съединение – придобива свойствата на Твореца.

Формата, която е замислил в главата си, сега се осъществява в него – разпространява се в неговото „тяло”, изпълва го и той получава формата на Висшия. След като желанието за наслаждение получи намерението „заради отдаване” и се облече в светлината Хасадим, става годно за получаване на напълване, на светлината Хохма – формата на Твореца.

Светлината Хасадим няма форма – тя се разпространява нашироко, като дарове на „щедра ръка”, към всички и без никакво ограничение. Но когато в желанието започне да се облича светлината на наслажденията, Хохма – тя му придава определена форма на отдаването, която се нарича „с името на Твореца” – формата на Висшия. Така, благодарение на ударното сливане (зивуг де-акаа), човекът постига Твореца.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Имам много силно желание да напредвам и да достигна отдаване, но съм напълно объркан. Накъде трябва да се обърна: навътре, към групата или към Твореца?

Отговор: Човек не знае какво е истинската молитва. Той просто чувства натиск и не разбира какво се случва с него, и накъде да се обърне. Само след дълго време, когато постигне контакт с Твореца чрез приятелите, той започва да си представя правилно своята молба, молитвата.

Но за сега тя е просто вик от сърцето. И не се тревожи много, че си объркан и не разбираш; в крайна сметка, ти реално не знаеш какво се случва с теб. За сега  забелязваш само външни промени и материални преживявания в твоята външна обвивка. Но отвътре душата ти е като „матрйошка” и всеки от нас съдържа 125  включени една в друга части.

В момента ти възприемаш само най-външния слой на „матрьошката” (обвивката), който все още няма нищо с 125-те. Но останалите твои вътрешни „матрйошки”също ти влияят. И въпреки че сега чувстваш, че извършваш някакви дребни действия (тъй като не усещаш техните резултати), но като ги използваш активираш частите на твоята вътрешна душа.

Затова, ние трябва да се отнасяме сериозно към всичко, което правим, дори когато просто пеем или си прекарваме добре с приятелите и си мислим, че това е нещо глупаво. Но по този начин ти задвижваш всички светове като зародиш в своята майка, който определя цялото нейно съществуване без да има и идея за това, или като новородено, което не разбира защо десетина души изведнъж работят за него.

Така е и с нас, докато все още не разбираме нищо за духовното. Но в момента, в който поне малко започнем да го желаем, ние веднага активираме всички наши вътрешни духовни системи и светове!

Следва, че вие все още сте далеч от това да видите или да разберете влиянието, което имате, и какво правите, но това няма значение. Ключът е да продължиш да правиш на каквото си способен днес..

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39064]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли могъл да разкажете за Вашето намерение по време на четене на книгата „Зоар”?

Отговор: Кабалистите ни обучават какво трябва да е намерението. Всеки трябва да реализира онова, което е прочел в степента на своето разбиране.

Не е възможно да се разкаже за намерението, защото е невъзможно да се обясни на друг, тъй като намерението произтича от вътрешното състояние на човека, което той разкрива.

Намирам се в неизвестно за мен състояние. Разкривам го в степента, в която то се проявява в мен. От разкриващото ми се състояние, създавам намерението.

Всъщност, не е възможно това намерение да се облече в думи. За него няма думи. Защото, то включва в себе си вътрешното желание/хисарон на човека, степента на връзката му с висшата реалност в опитите му да намери средства, които да го доведат до най-голяма близост с Хазяина/Твореца – до сливане (зивуг де-акаа) с Него.

Какви са тези средства? Книгите, Учителят, Групата. Човекът включва в себе си всичко, което разбира и усеща от цялата им съвкупност и чрез тях стига до сливането с Твореца.

Всички тези средства трябва задължително да присъстват. Ако изпуснеш едно от тях –няма да има правилен контакт. При това, всяко едно от тях, трябва да се намира в правилен баланс с другите.

От урок по книгата „Зоар”, 28.03.2011

[39309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: С какви действия можем да се избавим от мислите за самия себе си?

Отговор: Единственото действие, което ще ми помогне да се отделя от мислите за самия себе си – това е включването в група. Аз трябва да направя всичко, което е по силите ми, докато не разкрия вътрешната сила на обкръжението, към която да се прилепя – а дотогава, нищо няма да ми помогне.

Отначало аз възприемам обкръжението, точно като зърното, попаднало в сух пясък. Но след това аз започвам да виждам, че това е почва, в която има някакви минерали и влага, която може да бъде полезна за моя растеж. Тази „влага” може да размекне моя егоизъм, за да поискам свойството отдаване. А „минералите” – това е вече светлината Хохма, която може да ми даде храна за моя растеж. Така аз започвам да получавам от обкръжението светлините Хасадим и Хохма и да раста, в тази степен – доколко  се отменям пред тях.

И тогава аз вече разбирам, че отмяната ми, на себе си, пред обкръжението – това е егоистически полезно и правилно решение. За сега това следва от моя егоизъм, и аз не възнамерявам да им отдавам безкористно. Аз искам да се отменя пред тях, аз да се храня от тяхното обкръжение и да раста. Ако да се расте може само от отдаването, то аз съм готов да мисля за него – но засега това е разчет за своите собствени интереси.

Аз искам да получа свойството отдаване и да стана отдаващ – това е такъв особен вид егоизъм, но вече по пътя към духовния свят. На нас още много пъти ще ни се наложи да изменяме тези облекла, докато не достигнем до истинското отдаване без разчет за самия себе си. А засега ние не знаем какво е това – само светлината, възвръщаща към източника, може да ни придаде такава форма. А по пътя ние ще сменим още множество форми, обратни на окончателната форма, все повече и повече хитри, и егоистични.

Отначало на нас ни се струва, че ние добре напредваме, съвсем сме се приближили към отдаването и почти влизаме в духовния свят. А след това изведнъж се разкрива, че всичко това е още скрито получаване – и така ние се развиваме. Главното е през цялото време да получаваме поддръжка от обкръжението, отменяйки се пред него, и да не се боим от никакви състояния – защото ти се намираш на пътя.

Необходима е обществена молитва – тоест, моите мисли и желания да станат такива, като вътрешните желания и мисли на групата, когато аз навлизам все по-дълбоко вътре в групата и искам да плувам заедно с останалите по едно течение. До такава степен, че където са те, там и аз, без всякаква критика от моя страна. Това се нарича обществена молитва – което искат всички, това и аз.

Защото за мен обществото – това е вътрешното желание на групата, а не нещо отвън. Макар че, после аз ще разкрия, че и във външните хора действа тази сила.

В крайна сметка: ако аз искам правилно да напредвам, аз трябва да направя всичко възможно, за да се включа в група. И да гледам не на външните лица – а на вътрешните мисли и желания, да се стремя да се обединя с тях. Това означава обществената молитва: каквото иска това общество, към каквото се стреми – аз се присъединявам към него и се стремя към същото!

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 27.03.2011

[39190]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всичко зависи от това, с какво намерение човек, от самото начало, идва към обкръжението: към учителя, книгите и групата. Идва ли той, за да заработи егоистично от тях и да получи знания, статус, да удовлетвори своята гордост. Или той иска да получи от обществото свойството отдаване, формата на Твореца, който се скрива вътре сред обществото.

Ако човек правилно пристъпва към обкръжението, към обществото, той ще намери там свойствата на Твореца. Това се нарича: „Творецът се намира вътре в своя народ”. Това е най-главната проверка на отношението на човека.

Естествено, че когато ние, току що започваме своя път, то идваме с обикновените егоистични желания, приети в този свят. И макар че, сме готови да слушаме красиви думи за любовта към ближния и отдаването, ние все още пресмятаме какво можем да получим от това за своя егоизъм.

И само при условие, че човек дълго време се намира в правилното обкръжение и попива от него външните форми на отдаване, прекланяйки се пред учителя, книгите, групата, той постепенно ще получи от тях силата за разбиране и за усещане, силата за съединяване. За да разбере той, че съединяването се осъществява не чрез външни действия: да вика, да скача, да се весели, а трябват непрекъсната, скрита вътрешна работа – невидима за очите.

Тази работа, която прави, се казва „през нощта”. И тогава той постепенно започва да придобива свойството отдаване. А преходът става в този момент, когато той започва да вижда в обкръжението, в неговия вътрешен потенциал – силата, която може да го поправи. Той разбира, че без тази сила  ще пропадне. Оттук започва неговата „обществена молитва”.

Когато той разбира, че трябва да се молиш за обществото – това означава, че той придобива намерение заради отдаване, обличане в светлината Хасадим – правилното облекло на своето желание за наслаждение.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в НюДжърси“, 27.03.2011

[39177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как егоистичното сърце може да моли за отдаване?

Отоговор: Ясно е, че егоистичното сърце не е способно за моли за отдаване. То се моли за нещо, което смята за най-добро за себе си. По друг начин не може да се моли.

Но едно нещо е природата, в която се намира човекът, а друго е как използва този механизъм. Независимо, че е егоист, неговата молитва и отношение към другите са егоистични. Той настройва целия този механизъм така, че с негова помощ да привлече към себе си светлината, която връща към Източника.

Как действа Тора – светлината, връщаща към източника? Аз, егоистът, възнамерявам да я използвам егоистично, но по този начин включвам механизъм, който привлича към мен светлината, превръщаща ме в противоположност на онова, което съм днес. Това означава, че тази светлина връща към своя Източник.

Ако сам, вече съм поискал отдаване, нямаше да бъде необходимо да се върна към Източника – всичко вече щеше да бъде ясно. Но всичко е направено така, че дори когато крещя за отдаване – това все още е скрито получаване.

И така става на всяко стъпало. Когато се издигна на него, проверявам: за какво съм се молил, какво съм правил, за каква любов към ближния съм говорил – изяснява се, че всичко това е било егоистично. Онова, което е изглеждало като святост на по-ниското стъпало, при поглед отгоре изглежда като „отпадъци”.

Но, съществува специален издигащ механизъм – връзката между АХА”П на висшия и Г”Е на нисшия. Ако съм изправен пред тъмнина и неразбиране, и се прекланям пред обществото, което ми помага да се преклоня, тогава привличам към себе си светлината, която връща към Източника. Аз смесвам Малхут с Бина – милосърдието, царящо във висшето със силата на съда, която се намира в мен. И така постигам своето поправяне.

Тоест от нас не се изисква да бъдем изначално свети, а само да организираме всичко в зависимост от своите сили, за да привлечем към себе си светостта. А дотогава, аз съм противоположен на нея! В противен случай, как е възможно да се поправиш след разбиване?

И всеки път, когато получаваме някакво ново състояние, всички предишни състояния се изтриват от паметта ни, за да не се объркаме. Текущото състояне също не ни е много понятно и трябва от цялата тази тъмнина, да започнем да правим всичко така, че да привлечем към себе си въздействието на висшата сила – на по-високото стъпало, свойството отдаване, което го няма в нас. Всеки път, ние получаваме нова сила и ставаме ново творение.

На това е посветена обществената молитва – молитва за това, да придобием сила да се включим в обществото и да почувстваме грижата за ближния.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→