Въпрос: Как да достигна необходимостта от Твореца, ако вътре в себе си се чувствам пълна нула спрямо Него?

Отговор: Нашата работа е не да се ровим в себе си, а да се занимаваме само с обкръжението. Повече няма над какво да работим, само над отношението, приближаването, съединяването с другите, както това следва от разбиването на съсъдите.

Творецът е това, което се разкрива в поправените ни желания. За тях трябва да се погрижим, а светлината се намира в абсолютен покой. Доколкото привеждаме желанията си в съответствие със светлината, със свойството отдаване, дотолкова те разкриват това свойство отдаване и това се нарича разкриване на Твореца пред творението.

Как радиоприемникът може да улавя и възпроизвежда звуците – защото този звук го няма във въздуха? Но за сметка на това, че възбуждаме в радиоприемника същата тази радиовълна, която присъства отвън, две такива вълни, съгласно подобието на формата си, се обединяват и влизат в ”резонанс”. По такъв начин те пробуждат вътре в приемника съвместен резултат, който ние чуваме като глас.

Тъй като не можем да чуем радиовълните – те се намират в такива диапазони, които нашето ухо не долавя. Но към тази основна, ”носеща” вълна има някакво допълнение,”хармоника”. И ако постигаме подобие с основната вълна, то започваме да чуваме тази хармоника, гласа, скрит вътре.

На такъв принцип работят всички наши органи на чувствата и точно така трябва да се настроим за връзка с Твореца.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 22.09.2011

[55354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: В света действат две сили: силата на отдаване и силата на желанието за получаване, създадена като нищо от нещото. Какво е моето „аз”, моето намерение? Откъде идва то?

Отговор: Не усещаме Твореца, защото сме едно голямо желание: желание за наслаждение. Дори ако искам да отдавам, то е просто за забавление. Всъщност съм объркан в намерението и действието. Моето действие може да бъде или за получаване, или за отдаване. Може да бъде съпроводено от намерение за получаване заради себе си или от намерение за отдаване на другите. Не съществува нищо друго – това е целият ни живот.

В нашия свят има действие за получаване и за отдаване на другите, и намерение за получаване за себе си. Но намерение за отдаване на другите не съществува – нямам тази способност. Мога да дам нещо на някого или да получа нещо от някого, но намерението ми е насочено изцяло към получаване за себе си. Намерението за отдаване на другите принадлежи към духовния свят, който не мога да постигна. Вината не е моя – така съм сътворен.

Тук не трябва да има никакво смущение, защото цялото ми ежедневие е насочен само към самонаслаждение.

А това, от което се нуждая, е намерение, то е най-важно за мен (!), без значение какви действия извършвам: за отдаване или за получаване. Аз отдавам на своето дете, на тези, които обичам, на приятелите и дори на своите колеги, защото получавам възнаграждение по естествен път (пари, уважение, власт и т.н.).

Ключово тук се явява намерението, съобразно което действам. Как да постигна намерение за отдаване на ближния? И какво ще ми даде то?

Именно тук възниква проблемът. Ако цялата действителност съществува извън мен, тогава това, което получавам вътре, е само малка частица, наричана „този свят”. Тя е изключително малка, тясна, ограничена във времето, пространството и прочее. Но преминавайки от другата страна, ще се отърва от ограниченията.

Това е разликата между намеренията. Ако моето намерение е насочено към себе си, не ще мога да почувствам нещо повече от това, което възприемам сега. Но ако намерението ми е насочено към обединение с другите, тогава се спасявам от този ужасен живот със своя фатален край и се изкачвам на следващото стъпало на живот – започвам да пребивавам извън тялото. Единствената разлика е в намерението.

От урока по статията „Една заповед”, 26.08.2011

[52692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Проблемът е в това, че крещим от болката, която ни причинява нашият егоизъм. Но Творецът изначално е глух и невъзприемчив към такива викове. Можете да крещите колкото ви се иска, вече сме били свидетели на страшни страдания в историята ни, но висшата сила не ги взема под внимание.

Тъй като целта на творението, неговият замисъл, цялата негова система е построена така, че да доведе егоистичното желание до поправяне, до отдаване. А ако крещим не за отдаване, а обратно, искаме да стане по-добре за егоизма ни, то получаваме обратен резултат и правим още по-лошо на себе си. Предизвикваме още по-силно отрицателно въздействие, което е призвано да ни научи да крещим правилно.

Това е проблем на цялото човечество, което не разбира висшето управление. Цялата тежест, която изпитваме, всички трудности и несъгласия с Твореца са предизвикани от това, че не разбираме Неговата програма, очаквайки, че Той ще се промени и ще направи нещо за нас. Но Той нищо няма да направи! Има програма за поправяне на разбиването и аз трябва да я използвам. Това е всичко.

А ако не направя това, то мога да си крещя, както всички вече крещят хиляди години – и на кого е помогнало това? С тези викове, молби, с опитите да напълня своето его, желанието да се насладим, само още повече увеличаваме егоизма си и получаваме още по-силни удари. Докато не достигнем до пълно отчаяние, в което започваме сега да усещаме себе си, за да разберем най-накрая, че спасението е само в поправянето ни, а не в егоистичните молби. Няма кого да молим!

Можем да се обърнем с молитва само към поправената система, която се намира на едно стъпало над мен и ми се представя като пълна тъмнина – тъй като това е система за отдаване. Ако искам да съответствам на нея и да стана като нея, то мога да помоля за това. И тогава ще получа – ако действително помоля иманно за това!

Моята молба ще бъде изпълнена, ако помоля за отдаване, за да стана отдаващ, а не за да се почувствам по-добре.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 22.09.2011

[55351]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да молиш Твореца? За това трябва да се облечеш в неговите свойства?

Отговор: Под молба се има предвид, че аз търся, искам и даже моля за своята промяна, тъй като трябва да проявя желанието си. Аз осъждам себе си (това означава да се молиш – ”леитпалель”) и изследвам какви свойства не ми достигат и как мога да получа сила за отдаване.

Аз изяснявам, че тази сила се намира вътре в обществото. И затова, ако вляза в това общество и поискам да се облека в другарите с цялото си сърце и душа, да се съединя с тях чрез най-вътрешната връзка, за да се разтворя там напълно – то там ще намеря силата за отдаване. Именно затова се моля.

Моля се за достигане на такова състояние, когато ще видя всички съвършени, и свързани (обединени). Те се наричат Шхина, общо събрание на душите (Кнесет Исраел). Аз искам да съм там и се моля да се реализира в мен това съединение, в което се обединяват (конесет) всичките души, устремени ”Направо към Твореца” (Исраел, яшар-ел).

Но не се обръщам към някаква си външна, независимо съществуваща сила и желание, към някакъв си въображаем образ. Всички молитви са обърнати към Малхут (от света на Ацилут или от света на Безкрайността) – към съединяване между нас, вътре в което ние разкриваме взаимното отдаване. Аз искам, да ми се разкрие такова състояние и за това моля.

И тука има много тънък момент, за да не започнем да си представяме някакъв си идол или образ – само състояние, в което се намираме съединени и включени един в друг, свързани със съвършеното отдаване!

По-вярно е да се нарече не сила, а свойство –онова, което аз сам имам намерение да придобия. Това са много тънки различия, но те определят честотата на моя подход, и затова стават принципни.

Казано е: ”Няма никой освен Него” – но ние трябва да си го представяме, като свое състояние от съвършената система. И тогава можем да бъдем уверени, че няма да сбъркаме.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 22.09.2011

[55348]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Достатъчно ли е, че четейки книгата „Зоар“, много искам да остана в намерението, но не успявам да усетя нищо?

Отговор: Който към обучението присъединява молитва, печели. Не е важно, каква е тази молитва, доколко ясна е тя: днес – повече, утре – по-малко, или обратното. И така – всеки ден.

Намерението е по-важно от всичко: какво искам да постигна. Та нали даденото ни средство може да стане както елексир на живота, так и смъртоносна отрова – от eдната крайност до другата. И всичко зависи изключително от това, какво желаем да постигнем за сметка на това.

Дали са ти висша сила. Как се подготвяш, как възнамеряваш да я използваш? Имаш възможност да управляваш реалността – моля! Та нали реалност е всичко, което се разкрива в човека, в желанията му.
Свише ми дават всевъзможни пробуждания – добри и лоши, объркани и ясни, и искат от мен в крайна сметка да отреагирам на тях. Изпращат ми различни състояния, по правило неприятни, за да пожелая да ги изменя, и ми дават средство за тяхното изменение. Мисли за това какво искаш да придобиеш по време на ученето!

Като че всичко е просто: именно на това място мога да повлияя на силата, формираща в мен цялата реалност. Какво искам от тази сила? Сега, четейки за нея в книгата “Зоар“, добави към това своето желание, за да я задействаш. Управлявай тази сила! Как ще я управляваш – за добро или за зло – зависи от твоето разбиране и осъзнаване.

Ако се молиш за духовни подеми, желаейки да се приближиш към тази сила, да пребиваваш в състояние на отдаване (а за това трябва да работиш в група, да се занимаваш с разпространение; да се подготвиш за такава молитва, молба), тогава работите с тази сила в една посока.

А ако не, то обратно, и си навличаш всички страдания сам – доколкото не я молиш за правилните неща. Тогава тя те учи по противоположния начин как да се иска правилно. Всъщност, тя ти показва за какво я молиш, и ти виждаш, че ти е зле. И така случай след случай, според молбата ти – докато под действието на удара започнеш да разбираш, че в това има причинност и системност.

Започваш да осъзнаваш, че тук има някакъв механизъм и връзка между това, което правиш и за което се молиш; и това, което получаваш; и че е необходимо да се разкъса тази връзка, за да не се повтаря този сценарий отново и отново – когато се моля за нещо, струващо ми се хубаво, но получавам лош резултат.
Така и цялото човечество  се приближава към осъзнаването на злото. Идват удари – и хората започват да разбират, че за да се избавят от тях, трябва да разберат причината, механизма; защо идват ударите, в каква форма, а може би и каква е ползата от тях, и т.н. Започваме да осъзнаваме висшата сила от противоположностите.

За това е казано, че Фараонът ни приближава към Твореца. Той ни нанася различни последователни удари, дава ни неприятни състояния, и от тях ние започваме да познаваме Твореца, тъй като това са две противоположни форми на една и съща сила. От това се учим.

Затова всичко зависи от намерението: как го изяснявам, как искам с негова помощ да променя състоянието си – просто да го подобря или да използвам лошото и добро състояние, за да се приближа до нещо по-високо, а не просто да се чувствам добре. Това вече зависи от осъзнаването на човека, тъй като осъзнаването винаги се възвисява над усещането, то се изгражда на основата на лоши и добри усещания. Мозъкът се развива на базата на противоположните явления в усещанията – той може да възприеме разликата между тях. И така ние напредваме.

От урок по книгата „Зоар“, 29.08.2011г.

[52947]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем книгата Зоар, къде трябва да се стараем да намерим връзката между нас – в разума или в усещанията?

Отговор: В усещанията. А ако не сме способни, то разумът трябва да помогне. Но преди всичко трябва да се стараем да намерим чувствената връзка.

Зоар ни описва онази връзка между нас, в която ние съществуваме. Тази връзка ще се разкрие като Малхут на Безкрайността, пълна със светлината на Безкрайността, присъствието, разкриването на Твореца. Към това трябва да се стремим.

Затова четейки Зоар, ние се стараем да си представим правилната връзка между нас. В наши дни необходимостта от такава връзка за цялото човечество вече започна да се разкрива явно. Затова науката кабала се разкрива за всички, изисквайки от нас, малко по-рано получилите пробуждане и започнали да се занимават с нея, да започнем масовото и разпространяване, за да могат всички да разберат, какво се намира в криза – тоест във връзка, която по-рано е работила, а сега не работи и трябва да се намери нова връзка между нас.

Тази нова връзка е невъзможно да се разпознае по естествения егоистически начин, както по-рано. Защото тази връзка вече съществуваваща в глобално- интегралната система, пронизана от взаимното поръчителство, в някаква степен се разкрива в света. Затова пред нас възниква проблема: разкрива се най-добрата връзка между нас, а ние все още се отнасяме към нея егоистично. Разрива между желателното състояние, вече разкриващо се в света, и истинското, в което пребиваваме – това е то кризата.

Четенето на книгата Зоар, изучаването на цялата наука кабала и всичките ни усилия трябва да ни доведат до такова състояние, че да се уподобим на тази мрежа от връзки, разкриваща се между нас. Тъй като тя се разкрива вече многократно поправена, отколкото ние, в нашето разбито състояние. И ние, анулирайки ситуацията, казваме, че светът е взаимосвързан, а ние – не.

От урока по книгата Зоар, 05.09.2011

[53716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: На въпроса за живота и смъртта, Вие отговорихте, че в духовното няма разлика между живота и смъртта, защото смъртта е трансформация в друга форма на съществуване. Където човешката душа се трансформира в друга форма?

Отговор: Душата е част от Твореца, т.е. алтруистическото желание, се формира в нас с усилията да отдаваме и да обичаме, когато ние с нашите свойства навлизаме в нашия свят. А животът или смъртта на тялото към това нямат никакво отношение.

Въпрос от английския блог: Понякога Вие пишете, че с помощта на кабала може да се достигне до центъра за управление на програмата. Нима Творецът е просто ”машина”?

Отговор: Творецът е Природата!

Въпрос от английския блог: Длъжен ли съм да моля Твореца да ме накара да работя за Него? Аз нямам нищо против да стана Негов роб, доколкото и така вече съм роб на своя егоизъм. Сезар Валерио.

Отговор: Моли и искай всичко! Ти и така нямаш власт над своите искания, тъй като на Твореца не са му нужни твоите думи – той седи в твоето сърце и го усеща още преди ти да усетиш своите сърдечни желания. Аз съм много щастлив да чувам твоите въпроси (от Бразилия) по време на уроците.

[53509]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е мое вътрешно свойство, към кого възнасям молитвата?

Отговор: Към това съвършено свойство, което трябва да достигнеш. Да се моля означава да желая да придобия поне някаква връзка с това, към което се стремя да се приближа. Молитвата – това е желанието, потребността от връзка, както се казва: „Желая аз!”.

Връзката може да бъде външна – далечна или много близка – и вътрешна – до такава степен, че няма разлика между нас. Но във всеки случай, това е връзка. Няма нищо повече в нашата реалност – само отдалечаване и сближаване с каквото е угодно. От лошото искам да се отдалеча, към доброто – да се приближа толкова, че се включвам в него или то в мен.

Как усещаме нашата връзка зависи от духовните стъпала, на които се намираме. Ако усещаме висшето стъпало, то тя е много вътрешна, АХАП на висшето се намира вътре в Галгалта Ейнаим на нисшето. Ако усещаме нисшето стъпало, то влизаме в нейната вътрешна част и действаме там.

Но няма нищо освен отдалечаване и сближаване. За това е цялата ми молитва, в това са всичките мои желания: да се приближа към нещо или да се отдалеча от него.

От урок по книгата „Зоар”, 01.09.2011

[53310]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, ние трябва да се грижим за намеренията. Без намерение книгата няма да ни помогне и ученето няма да бъде ефективно. Всички поправяния произтичат само съгласно намерението. Защото имено то създава различията между всички части на природата – неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Имено намерението строи в нас образа на човека. Целият заключен в нас слой желания (авюит), всички негови възможни напълвания, различни състояния, всичко това слиза свише. Отдолу трябва само да добавим намерението, какво именно желаем. Ако не задействаме намерението си изкуствено, със сила, то все пак ще се прояви, но в своя естествен, егоистичен вид. И тогава ще напредваме по пътя на страданията.

Ако искаме да напредваме по краткия и добър път, по пътя на Тора/светлината, трябва само да добавим намерение. У нас няма нищо повече. Затова всички наши надежди и очаквания трябва да разкрием по време на четенето на книгата „Зоар”.

Човек трябва да провери как си представя своето напредване в духовното, в земния живот, какво му е угодно, какви са намеренията му, които може да присъедини към четенето. Това е процесът на самопознание: какъв съм аз. Защото в намерението всъщност има и човек. А всичко останало е Творецът.

Намерението ни строи, създава образа на човека чрез съвкупност от чувства и разум. Защото те, в крайна сметка, са цялата кръгла сфера на Малхут на Безкрайността, съвкупност от всички усещания и разуми. И после какво? Какво искаме да построим от целия този материал? Това е и намерението – екранът и отразената светлина, които строят духовния парцуф. Без намерение няма парцуф, няма образ, няма форми.

От урок по книгата „Зоар”, 29.08.2011

[52950]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Истина ли е, че даже в духовния свят намерението и желанието не се сливат в едно цяло, а остават две различни неща?

Отговор: Трябва през цялото време да се грижим за намерението, а желанието ще се разкрие съобразно с него, и нищо повече. Желанието ще се разкрие в съответствие с екрана и отразената светлина.

Защото моето желание е много голямо – това е Малхут на света на Безкрайността. А екраните в мен могат да бъдат различни: от най-малкия до най-големия. Големината на екрана се дели на 125 ”порции” и ако съобразно с тях аз също така откривам желанието, то постоянно пребивавам в равновесие: имам едно намерение.

Защото във всеки от нас се крие Малхут на Безкрайността, неограничена, с всички свои решимот. Само на нея е наложено съкращаване и сега тя постепенно ни се открива, съобразно единствено с големината на екрана, с намерението.

Така и ние трябва да действаме: всяка наша работа е водена от намеренията, съгласно които се разкриват желанията. Ако те се разкрият по-рано от намеренията, то усещаме страдания. И обратно, ако се грижим за това отначало да развием намеренията, то тогава вървим по добър път. Казано иначе, ако развивам намерението, то вървя по пътя на Тора. А ако разкривам желанието по-рано от намерението, то се развивам по пътя на страданието.

Между тези две възможности минава нашата съдба.

От урок по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52688]

Filed under: Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→