Всичко се постига с помощта на молитвата. Ако аз съм  желанието да се насладя, то нищо не мога да направя със себе си, защото не ми достига втората сила: желанието да отдавам. Необходимо е присъствието на двете сила, съществуващи в света – за да мога да се боря, да вземам решения, нещо да направя с едното относно другото.

Първата сила е егоистическа и ни е дадена по рождение. Но как да получа отдаващата сила, идваща от Твореца? В това е целия проблем и за това е молитвата.

За какво ми е втората сила? Ако усещам недостатък относно първата, егоистическата, то аз започвам да търся начин да я напълня. И това също се нарича молитва. Даже крадецът, приготвящ се да открадне се вълнува дали ще се получи или не – също създава молитва със своето желание за успешна кражба. И на нея също има отговор, както на всеки недостатък.

Тоетс проблемът не е в желанието, а в онова към което то е насочено. Това не трябва да бъде желание за напълване на моя егоизъм, който се развива по естествен път, карайки ме да действам заради себе си. Така инстинктивно се развива цялата нежива, растителна и животинска природа.

Но стъпалото на човека не съществува в природата, като етап на неговото естествено развитие. ”Човек” – не като материално тяло от този свят, всъщност е най-висшето стъпало от животинското ниво, а духовния човек, подобен на Твореца, може да се развие по-добре при условие, че освен едната сила – желанието да се наслади, той има и друга сила – желанието за отдаване. Благодарение на това, той става подобен на Твореца.

И как тази сила ще премине в човека, ако принадлежи само на Твореца? Такъв директен преход не е възможен, но е възможно някакво влияние, някакъв пример от страна на Твореца – в скрита или открита форма, при която желанието за наслаждаване в човека да промени своята форма на поведение. И вместо това, направо да получава, каквото му е свойствено по природа, то ще започне да работи иначе.

Самото желание да се наслади, живеещо в човека, ще се промени. А не от това, че в него ще се появят две противоположни една на друга сили: желанието да получава на творението и желанието да отдава на Твореца. Силата да отдава съществува само в Твореца, а в човека тя може да премине само за сметка на влиянието на Твореца. И тогава желанието на човека, ще промени своята форма на външното проявяване.

Или ще започне да действа в отдаване заради отдаването, сдържайки себе си и не позволявайки на себе си да вреди и използва другия. Или ще получава заради отдаването – да работи така както е работил, но с намерение да допринесе за благото на ближния.

От урока по статия на Рабаш, 21.11.2011

[61324]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар” е предназначена не за да бъде изучавана, а за да се иска поправяне. И не е важно къде се намира човек, в какво състояние, в какво настроение, доколко разбира себе си, как се отнася към живота. Няма значение какъв човек е. Ако отваря книгата – нека иска някакво изясняване, напредък. Един моли за разбиране, друг – за възможно по-добър живот.

Трябва да се разбере, че това не е толкова важно в сравнение с молбата да достигнеш целта. Но аз не знам какво представлява тази цел. Като в нашия живот: ако аз бях двугодишно дете и можех да чета книгата Зоар, – би си струвало да помоля за нещо хубаво, което за мен се нарича цел на живота. Но какво бих могъл да поискам? Някаква играчка?…

Излиза, че аз трябва да моля не съобразено със своето желание – да ми бъде хубаво, приятно или обратно. Да кажем аз знам, че възрастните ядат друга храна – и ѝ се наслаждават. Те правят такива неща, че аз не разбирам как може да се получи наслаждение от тях, откъде у тях въобще възникват такива подбуди и т.н.

Тоест, нито по действията, нито по напълването, нито по други критерии, не знам какво именно да искам – като съм ориентиран към истинското състояние, наистина стоящо пред мен. Кабалистите казват, че четейки книгата Зоар, можеш да молиш каквото си искаш. А какво искам – също не знам, тъй като желанията ми са такива, че по-добре да ги няма. Но какво да се прави….

Излиза, че човек трябва да пристъпва към четенето на Зоар с молба за това, което самата книга иска да му приподнесе. Това, несъмненно, е правилно – все едно едно много умно дете да разбере, че си струва да стане голям, умен, силен, здрав, порядъчен човек, способен да извършва правилни и добри действия и да преуспява – така, както разбира това Зоар.

Така че, хайде да опитаме да поискаме това – и нека Зоар извърши в нас всичко, което пожелае!

От урока по Книгата „Зоар”, 15.11.2011

[60778]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Конгрес ”Арвут”. Урок № 3

Въпрос: Ние разкриваме Твореца, силата за отдаване едва тогава, когато Му се уподобим по свойства. Тогава какво означава принципа: ”Не се отчайвай в милосърдието”?

Отговор: Хиляди пъти съм се обръщал с молби , подобно на цар Давид, който символизира общата Малхут, общия съд, още по-дълбок, отколкото е разкрито това в Псалмите.

Прочети ги: всичките те – това са неговите призиви и молби, възхвали и плач. Ето това означава: ”Не се отчайвай в милосърдието”. Опитай се да излееш и да реализираш своя плач и тогава ще достигнеш всъщност до благославянето.

Въпрос: Получава се, че Творецът чака, докато ние не закрещим с цяло гърло?

Отговор: Така е и казано, че Творецът чака молитвите и разбитото сърце, че Той обича съкрушените сърца и на Него му е много приятно, когато ти плачеш. Тъй като този плач е признак на слабостта на егоизма и разочарование от него.

Ние ще получим удари от егоизма, а не от Твореца – но трябва време, за да се разбере това. И действително, ако те бие твоето зло начало – какво искаш от Твореца?

И затова трябва точно да определим мястото на своята работа – групата. Едва тогава ще достигнем до истинската молитва – разбира се, това ще стане след няколко разочарования.

От 3-я урок от конгреса ”Арвут”, 11.11.2011

[60648]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

На корекция подлежат само тези желания, които имат допълнение – специална форма на отношение към желанието, която се нарича намерение.

Има инстинктивни желания за напълване на неживото, растително и животинско ниво, които просто са заложени в нас от природата. А има и желания, действащи за сметка на намерението, които предполагат особено отношение към източника на напълване, а не към самото наслаждение.

Аз искам да бъда богат, не защото ще получа наслаждение от това, което купувам с тези пари, а защото завиждам на богатия си съсед. Искам да бъда голям, красив, строен – през цялото време се сравнявам с останалите. Тук се намесва някакво отношение към другите, от което извличам допълнително наслаждение. Ако изчезне отношението към ближния, то у мен няма да има никаква причина за това наслаждение.

Егоистичното желание е резултат от факта, че някога сме били свързани, а след това сме се разделили. И това отстраняване, разделяне действа върху желанието, като го увеличава и му придава форма на отношение към чуждите, странични желания, и в крайна сметка – към Твореца. Тоест към нещо намиращо извън мен.

А простото инстинктивно желание аз искам само да го напълня и това е. При това съвсем не ме вълнуват останалите – това е само мое желание. Но желанията на „човешко“ ниво – това не са вродените ми желания, а придобитите. Аз съм ги придобил за сметка на това, че някога съм бил свързан с останалите или сега се намирам в такова обкръжение, което разпалва в мен такива желания.

Поправят се именно такива желания, в които има намерение, което е резултат от миналото съединение в едно желание. Затова то присъства в нас и през цялото време се пробужда, искайки поправянето си.

Именно за сметка на поправянето на това намерение ние стигаме до разбиране на сътворението, на Твореца – усещането е 620 пъти повече напълване и връзка.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2011

[59653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как може човек да провери дали неговата молба е изяснена и правилна?

Отговор: Ако мога да извърша това, за което моля, тогава молбата ми е правилна. Разкривам недостатъци в мен и моля те да бъдат поправени и виждам, че след известно време (тъй като в нашия свят отнема време) действително разбирам, искам, стремя се и мога да го направя.

Всички предишни анализи сега стават много по-ясни. Изведнъж се съгласявам  и желая с всички действия и възможности да се приближа до другите, което отначало изглежда напълно нереалистично, нежелателно и отблъскващо за мен.

Критикувам хората по-малко и съм способен да се приближа към тях, разбирайки, че духовното може да се почувства само във връзката между нас. Възприемам духовните понятия по-правилно и разбирам, че говорим за вътрешна връзка между нас, защото там се разкрива духовният свят, а съсредоточаването на свойствата на отдаване е Творецът.

Разбирам, че духовното се постига само чрез практически действия в този свят, който специално е бил създаден по такъв начин, че да ми позволи да извършвам определени действия дори без никакво желание или намерение. Можем да накараме себе си да го направим, точно както можем да правим много други неща против желанието си: ходим на работа и изпълняваме различни задължения в живота.

Това е невъзможно в духовния свят, защото там има само чисто желание. В нашия свят обаче материалното тяло се облича в желанието и затова тялото може да извърши различни действия дори против своето желание. Благодарение на това можем да се приближим до другите в ситуации, които противоречат напълно на връзката. Това е прекрасното свойство на този свят!

Значи за да постигнем следващото, ново ниво, винаги трябва да падаме в този свят, което означава да падаме под властта на нашето тяло. Не говорим за физическото тяло, а за желанието, отделено от духовното, което ни позволява да извършваме различни действия дори без желание.

Започвам всяко духовно ниво с физическо действие, с егоистичното желание, намерението за себе си и със стремеж да извлека полза и да получа награда. След като съм започнал по такъв начин, мога да продължа към духовни действия.

Това се случва на всяко ниво до края на поправянето. Затова този свят трябва да съществува. Иначе няма да можем да достигаме всяко ново духовно ниво самостоятелно.

От урока по статия на Рабаш, 23.10.2011

[58404]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо казват, че трябва да вярваме, че Творецът чува молитвите от всяка уста?

Отговор: Вярата – това не е концепция, което се използва в нашия свят. Вярата в духовния свят е закон, всъщност свойство. Да се вярва, че Творецът чува молитвите на всеки – това означава, да изучим системата. И макар още да не сме включени реално в нея и да не я усещаме – да виждаме, че сме съединени чрез определена връзка.

Вътре има такава специална връзка като в света на Безкрайността. И отвън, по отношение на мен, тази връзка изглежда разбита, счупена. В съвършената връзка цари светлината на Безкрайността. А в разбитата връзка – аз мисля само за себе си и към ближния усещам не просто безразличие, а истинска омраза. Желая да използвам всички в своя полза, без да се замислям какво ще стане с тях! Това е моята природа.

А съм в състояние да се скрия. Ако се опитам да достигна желаното състояние от нивото на действителното, ако искам да се приближа до нашето съединение и да разкрия това състояние. Което е да се издигна по стъпалата на стълбата, да вляза в духовния свят, в свойството отдаване, и да привличам светене от това състояние, което искам да постигна.

Това светене започва да ми влияе. Ставам като дете, което иска да порастне и в крайна сметка става възрастен, благодарение на своето старание, на желанието си. Стремежът ми ме приближава, привличайки светлина от бъдещето. Тъй като стремежът ми е като магнит, той привлича от това бъдещо състояние слабо светене, което ми въздейства. Ако искам много силно да го постигна и си го представям като желано – това и ще бъде моята молитва.

И ако аз знам, че всяко следващо състояние е все по-силно свързано, се оказва, че моята молитва е обща. Моля за всички, да се съединим и аз съм сред всички останали. И нека между нас да съществува Твореца, взаимната сила на въздействие.

По този начин ние напредваме, привличаме светлината, връщаща към източника. Това се нарича изучаване на Тора, създадена като средство за поправяне на егоистичното начало.

От урока по статия на Рабаш, 24.10.2011

[59048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние през цялото време работим със своето егоистическо желание, което действа съгласно своето природно свойство – желанието да получи напълване, което е наш, единствен материал. А ние чакаме, да дойде светлината за поправяне и да добави на това желание – намерение за отдаване.

Трябва да се разделя желанието от намерението. С желанието за наслаждаване аз винаги имам възможността да работя и да напредвам, и за това е написано: ”Направи всичко, което е по силите ти!”. Но намерението за отдаване на ближния или на Твореца – идва в резултат на въздействието на обкръжаващата светлина. Нея трябва да молим.

Тоест, аз вече имам половината от духовния съсъд – желанието да се насладя. Аз не го пренебрегвам, не го отменям, а само искам да му сменя намерението. Ако човек правилно разделя своето отношение към действието и намерението, то винаги ще му се отдаде да извърши някакви действия или работа – и в същото време, когато духовното го привлича, и когато не го привлича, но му помага силата на съюза, заключена в миналото.

Той винаги може да се обърне с молитва, с молба за правилно намерение, за да се присъедини то към неговото действие и да определи духовното му качество. Така напредва човек.

И когато започне повече да разбира, да усеща, да навлиза в духовния свят, то вижда, че няма голяма разлика между духовното и материалното. Изисква се само психологическа промяна в човека, за да усети духовното.

От нас не се иска да зачеркнем изминалата част от живота си и да отменим всичките си основи. От всичко това само трябва да се извлече намерението и да се приведе в изпълнение.

Затова, човек е щастлив от това, че е излязъл от Египет и е изнесъл от там множество съсъди, желания, много сили. А от друга страна той е пълен с егоистически чувства и намерения, които са противоположни на истината. Над това той сега започва да работи. От това състояние, започва работата и затова то се смята за точка на духовното раждане.

Човек усеща, че ”ние днес сме се събрали всички” – пред Твореца, със своите повредени желания, които можем да Му предявим, като готови за поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Човек трябва да направи това, на което е способен за обединението, опитвайки се да достигне отдаване. И в резултат на материалните си, егоистични усилия, ще почувства доколко, в крайна сметка, не желае това обединение, не желае единството, поръчителството, не желае да стане един човек с едно сърце, не виждайки в това никаква изгода. Всичко това го отблъсква.

Така разкрива желанията си, изискващи поправяне – създадените от Твореца като ”зло начало” в човека. И след това разкриване ще започне да вижда как му помагат отгоре, независимо от цялото му нежелание.

Разкриването на злото идва свише, като част от процеса на поправяне. Творецът сключва съюз с човека, че няма да го остави, че ще му помага да напредва. Нека човекът не желае обединението, нека то да го отблъсква, но като поддръжка получава вдъхновение от предходното състояние, в което е приложил усилията си за напредване.

Така постепенно идва до това, че по малко му се открехва, какво е това отдаване, сила на любовта. Започва да разбира, че неговата задача – е само да разкрие потребността в нея. И тогава вече има възможност осъзнато или неосъзнато да разбере, да почувства, да крещи и да моли за сила за поправяне.

Към правилното желание се присъединява правилната молба (МА”Н) – потребност да се излезе от това състояние и да се премине в по-добро. Това желание може да бъде още егоистично, което се нарича ”ло лишма”, но то вече съответства на правилния път.

Така по малко, стъпка по стъпка, човек изяснява желанията и намеренията си. Разбира се, не самият той определя етапите на развитието си, а те се пробуждат съгласно заложените в тях информационни гени (решимот). Висшата сила, светлината ръководи всички тези процеси. А на човек му е необходимо единствено да се стреми напред през цялото време и даже да извършва най-малките действия, които макар и малко да го предвижат напред.

И тогава ще достигне желаното: ще получи светлината, възвръщаща към източника, да придобие намерение за отдаване, да се напълни с отразена светлина, даващи усещане за духовен живот – живот в отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58793]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Празниците и особените дни, за които се говори в кабала – това не са дати от обичайния календар, а достигнато от човека на своето особено лично състояние, когато той прави принципна вътрешна равносметка със самия себе си. И ако човек достига до такава равносметка – значи за него наистина настъпва ново начало, което се нарича нова година, Рош Ашана. Така той достига и до празничната молитва.

Всеки празник – това е душевна равносметка и молитва, защото няма нищо друго, освен поправянето на желанията ни. Но началото на новата година е особено с това, че идва след множество изяснявания. То не настъпва докато човек не провери напълно всичките желания, които ще му се разкрият – тъй като всяко висше стъпало включва в себе си всички предишни като малка част от себе си.

Но когато човек прави равносметка на всичките си действия и мисли, той вижда, че не е постигнал успех, не напредва, че въобще не е създаден за духовно извисяване. Овладяват го тежки мисли относно духовното и съмнение, завист по отношение на другите – той иска да е по-високо от тях и мисли: „Защо те, а не аз?”

И след множество такива сметки, изцяло загубвайки се в тях, той, най-накрая чувства, че му е необходимо ново начало. Няма изход, всичките тези сметки, изяснявания, критика, завист, ненавист – не се променят с години. И единственото, което му остава – това е молитвата, вик за помощ, защото тук може да помогне само висшата сила.

А до тогова, човек вижда себе си изцяло изгубен. Той вижда, че целият свят не е съгласен с това, което той прави и самият той не разбира, какво се случва с него и какъв е този път. Цялата негова критика  произлиза от егоизма му.

Затова в молитвата се говори за напомняния – за необходимостта да проанализираш всичките си желания и постъпки и за надуването на рога /шофар/ – защото ни е необходимо да извисим духовния си път независимо от всичко /„шуфра” – на арамейски език е „красота”/. И тук, за да напредваме, трябва просто да се обърнем към първоизточниците.

В света има множество мнения, множество хора, които влияят на човека и му внушават своите мисли, дърпайки го в различни посоки. Но над себе си трябва да се постави строг съдия и през цялото време да се прави сверяване с първоизточниците, в степента на разбиране на написаното, независимо от своето его, от желанието да се издигнеш и да спечелиш, да станеш повече от другите – а напротив, желаейки единствено да получиш силата на отдаването и да се разтвориш в този народ, вътре в който обитава Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2011

[55785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Празниците и особените дни, за които се говори в кабала – това не са дати от обичайния календар, а достигнато от човека на своето особено лично състояние, когато той прави принципна вътрешна равносметка със самия себе си. И ако човек достига до такава равносметка – значи за него наистина настъпва ново начало, което се нарича нова година, Рош Ашана. Така той достига и до празничната молитва.

Всеки празник – това е душевна равносметка и молитва, защото няма нищо друго, освен поправянето на желанията ни. Но началото на новата година е особено с това, че идва след множество изяснявания. То не настъпва докато човек не провери напълно всичките желания, които ще му се разкрият – тъй като всяко висше стъпало включва в себе си всички предишни като малка част от себе си.

Но когато човек прави равносметка на всичките си действия и мисли, той вижда, че не е постигнал успех, не напредва, че въобще не е създаден за духовно извисяване. Овладяват го тежки мисли относно духовното и съмнение, завист по отношение на другите – той иска да е по-високо от тях и мисли: „Защо те, а не аз?”

И след множество такива сметки, изцяло загубвайки се в тях, той, най-накрая чувства, че му е необходимо ново начало. Няма изход, всичките тези сметки, изяснявания, критика, завист, ненавист – не се променят с години. И единственото, което му остава – това е молитвата, вик за помощ, защото тук може да помогне само висшата сила.

А до тогова, човек вижда себе си изцяло изгубен. Той вижда, че целият свят не е съгласен с това, което той прави и самият той не разбира, какво се случва с него и какъв е този път. Цялата негова критика  произлиза от егоизма му.

Затова в молитвата се говори за напомняния – за необходимостта да проанализираш всичките си желания и постъпки и за надуването на рога /шофар/ – защото ни е необходимо да извисим духовния си път независимо от всичко /„шуфра” – на арамейски език е „красота”/. И тук, за да напредваме, трябва просто да се обърнем към първоизточниците.

В света има множество мнения, множество хора, които влияят на човека и му внушават своите мисли, дърпайки го в различни посоки. Но над себе си трябва да се постави строг съдия и през цялото време да се прави сверяване с първоизточниците, в степента на разбиране на написаното, независимо от своето его, от желанието да се издигнеш и да спечелиш, да станеш повече от другите – а напротив, желаейки единствено да получиш силата на отдаването и да се разтвориш в този народ, вътре в който обитава Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2011

[55785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→