Конгрес ”Арвут”. Урок №1

Ако човек се намира вече в реалността, в която ”Няма никой освен Него,” то всичко което се пробужда като пречки, той е задължен да съедини с онова същото понятие на Единствения. Тогава той ще започне да вижда, че наистина е влязъл в духовния свят, че се е включил в отдаването, в Бина – по-високо от самия себе си. Няма вече аз, той, тя и всички останали – това вече е едно понятие.

Този един не е Твореца и не е творението, а единствено съществуващата реалност, където всичко се обединява в едно. Не е възможно да се каже, че има аз и Той и обединение между нас. Затова, за разкриването на тази една реалност, една душа трябва да бъдат насочени всичките ни сили, целта ни, нашият истински живот.

Ако човек се старае през цялото време да се издига на такова ниво на разум и чувства, усещайки своето ”Аз”, във всичките си блянове и надежди, на всичките си вътрешни желания, то той преминава през определен брой упражнения, докато не види, че всичко, което има в себе си, извън това ”единния” е призвано само да му помогне, да го подтикне да се свърже с ”единния” и там да създаде свое място.

За това е написано: ”Навикът става втора природа”, благодарение на което човек започва да чувства, че се намира в друга реалност и в съответствие с нея взема решения, размишлява и желае. Тази висша реалност, в която той се включва, определя и му диктува всичко.

А неговото тяло и целият му материален свят започват да се присъединяват към Единия. И тогава той вижда, че няма нищо, което да му попречи, а тъкмо обратното, всичко му помага да влезе в истинската реалност.

Целият усещан от нас свят – всичко се включва и се слива с този Един и цял и тогава действително разкриваме, че във Вселената съществува само една душа. А така наречените ”600 000 души” са непоправените засега части на неговата душа, които той все още не може да присъедини към общото понятие.

Но след това и те се включват в него, за да усилят и подкрепят това Едно, единно понятие.

От 1-я конгресен урок ”Арвут”, 11.11.2011

[60757]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгрес ”Арвут”. Урок N:1

Сегашното ни състояние е въображаемо. Кабалистите сравняват възприемането на този свят с човек, загубил съзнание и усещащ някакви флуиди в мозъка, бродещи там импулси, пораждащи в него илюзорна, измамлива картина. И от това му се струва, че живее и се намира в някакъв реален свят, усещащ го, сякаш понякога сънува. Но в крайна сметка в него няма нищо от дълбоката реалност.

Съществуват няколко действия, с които можем да си помогнем в такова състояние, за да направимусилие да се събудим, така че във въображаемото състояние да се постараем да си представим истинското състояние, което по никакъв начин не е свързано с нашия свят.

В това истинско състояние се оказваме свързани с едно желание. Нито един не се чувства индивидуално – всеки усеща това едно. Това не е ”аз” и даже не е ”Ние”, защото ”Ние” е цялата сума от някакви ”аз”.

Но няма сума – има само един, в който пребиваваме, без всякакво различие между нас! Трябва да се опитаме да се повдигнем над картината, усещана сега от нас – в състояние ”Няма никой друг освен Него”, когато има само Един и нищо повече. А останалото, което е извън Него, е следствие от загуба на съзнанието. Трябва да се постараем да си представим такава ситуация.

“Всичко съществуващо е една душа” такава е формулата на реалността и тя определя мястото на работата ни, формата на живота ни, която трябва да достигнем. От нея започваме да изтегляме всички линии на поведението си, разбиране на методиката, истинското състояние. Ако искаме да разберем какво е това висш свят, то ще го разберем само от тук, но не и от нашия свят.

И ако става въпрос за икономиката на бъдещето, тя също трябва да излезе от тук. Иначе е неясно, как е възможно да съществува само един. Какви закони за връзките и поведението има в този един, какви отношения, действия – всичко това се изяснява в състояние, където съществуваме като един. Няма физически тела, няма го целият този свят – сърцето и разумът ни се повдигат на това стъпало.

В резултат на усилията, които всеки прилага, ще започнем да усещаме тази реалност и това, което се случва в нея. Съгласно нея ще установим отношения между нас, ще разбираме изучавания материал, отношението към света, към разпространението.

Главата ни трябва да бъде вътре в този Един, а тялото – откъснато от него и само да изпълнява заповеди. Тогава бихме видели доколко, в крайна сметка, е лесен този път. Най-главното е първото съприкосновение с реалността на тази единна сила, която се нарича: ”Няма никой друг освен Него”.

От 1-ви урок от конгреса ”Арвут”, 11.11.2011

[60760]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгрес “Арвут“. Урок №1

Нашата основна работа се състои в това, да се издигнем над своите мисли и желания, да съумеем да се откъснем от тях и да се изкачим на тази висота, където ние се намираме всички заедно – там, където се намира душата. В светът има само една душа.

Затова е написано, че преди получаването на Тора синовете на Израел трябвало да пазят три дни въздържание – всеки се опитвал да се издигне над всички свои земни грижи, мисли, желания, разчети, за да посвети себе си само на висшата цел.

Това никак не е лесно и изисква упорита, педантична работа, все едно да събираме малки зрънца, докато не ги съберем всичките, едно след друго, и не свършат всички наши егоистични разчети. Когато в човек престанат да се пробуждат безполезни желания и мисли, увличащи го на различни страни,  тогава той повече или по-малко ще бъде готов да се включи в мислите и желанията на обкръжението.

Този аскетизъм и въздържание, огромно усилие, което той прави, за да се подготви – е трудно нещо. Човек трябва да разбие своето его, да излезе от себе си, с истински физически усилия да се откъсне от своя ъгъл и физически да се включи в другите. А след това да се постарае да наведе глава и да приеме от тях техния дух, който ще му повлияе. Не трябва да позволява на своите мисли никаква свобода, която може да го изхвърли обратно зад пределите на това общество, на групата.

Човек е длъжен да се преклони и чрез сила, в материалната форма и вътрешно – духовно, мислено, в желанията, да се съсредоточи и концентрира така, че всичко да се намира под властта на обкръжението. Трябва да изгуби себе си! Нека на човек повлияе онова, което съществува в обкръжението, за да не остане в него нито разумът му, нито сърцето му, а тях да ги управлява това, което съществува в обществото.

Това е първият етап от подготовката към включването един в друг. Ако ни се отдаде да направим това, то можем вече да говорим за влиянието на висшата сила, силата на групата.

Групата – не е това физическо образование, което ние си представяме, не е група от физически тела. На нас ще ни подейства вътрешната сила на групата и светлината в нея, възвръщаща към източника, който дава на всекиго святост, възвисяване над самия себе си. И тогава на този подем той ще успее да започне да чувства общата сила, запълваща мирозданието, и ще разбере, за какво е ставало въпрос. Затова, главното на нашия конгрес, вече пред него, дори и за три дни (и вече от днешния ден да започнем да приучаваме себе си) да бъдем над всички странични мисли и разчети, и да се ограничим само с необходимото, това без което не можем. И във всичко да постъпваме с вяра над знанието.

Особено последните три дни преди конгреса, ние трябва да започнем истинска атака, дни на въздържание – и физическо, и в мислите и желанията, за да се намираме само в единия стремеж и да чувстваме колкото може по-малко пречки.

от 1-я урок на конгреса „Арвут“, 11.11.2011

[60638]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес „Арвут“. Урок №3

Въпрос: По време на уроците заедно привличаме светлината. По време на разпространение работим в рамките на взаимоотношенията „началник – подчинен“. Как да скланям глава пред другарите през целия ден?

Отговор: Скланям глава не пред външния облик на другарите си, не пред неговото име, качества, характер. Скланям глава пред понятието група, което съдържа в себе си цялата реалност: световете, съсъдите, светлините… Искам да бъда там, включен и самоотречен, без да усещам битието си.

Това вече е не просто другар в неговата материална обвивка – аз търся само духовната форма, искам да се издигна над своите желания и мисли. Ако сега се отричам от себе си, то моето тяло, началото ми, всичко, което е в мен, е устремено към изпълняване желанията на общото сърце и мислите на общата глава. Ето какво означава самоотричане.

Например, сега, преди Конгреса, аз съм готов да направя всичко, за да бъде той успешен. Отказвам се от всякаква критика, не правя никакви сметки, където и да ме повикат, колкото и време и усилия да са нужни. Веднага щом видя, чуя, чувствам, че мога с нещо да помогна, незабавно го правя. Ако се колебая макар и за миг, това вече не е порядък, това означава, че не съм склонил глава пред другарите си.

От 3-я урок на конгреса „Арвут“, 11.11.2011

[60767]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес ”Арвут”. Урок № 3

Въпрос: Ние разкриваме Твореца, силата за отдаване едва тогава, когато Му се уподобим по свойства. Тогава какво означава принципа: ”Не се отчайвай в милосърдието”?

Отговор: Хиляди пъти съм се обръщал с молби , подобно на цар Давид, който символизира общата Малхут, общия съд, още по-дълбок, отколкото е разкрито това в Псалмите.

Прочети ги: всичките те – това са неговите призиви и молби, възхвали и плач. Ето това означава: ”Не се отчайвай в милосърдието”. Опитай се да излееш и да реализираш своя плач и тогава ще достигнеш всъщност до благославянето.

Въпрос: Получава се, че Творецът чака, докато ние не закрещим с цяло гърло?

Отговор: Така е и казано, че Творецът чака молитвите и разбитото сърце, че Той обича съкрушените сърца и на Него му е много приятно, когато ти плачеш. Тъй като този плач е признак на слабостта на егоизма и разочарование от него.

Ние ще получим удари от егоизма, а не от Твореца – но трябва време, за да се разбере това. И действително, ако те бие твоето зло начало – какво искаш от Твореца?

И затова трябва точно да определим мястото на своята работа – групата. Едва тогава ще достигнем до истинската молитва – разбира се, това ще стане след няколко разочарования.

От 3-я урок от конгреса ”Арвут”, 11.11.2011

[60648]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да изискваме от Конгреса, за да не слушаме после от вас: ”Защо не попитахте?”

Отговор: Трябва постоянно да се мисли как си представяме вече това особено състояние и как да се стремим да го реализираме на Конгреса, изцяло забравяйки света за три дни.

Трябва да оставим всичко зад гърба си и да затворим след себе си вратата, за да се окажем наистина на следващата степен. Затова е необходима по-сериозна подготовка: разпространявам статии, занимавам се с уроците, работя за разпространението – и каквото още не съм направил, всичко това е подготовка. Постоянно предвкусвам и очаквам това което всеки момент ще настъпи.

На Конгреса трябва да се дойде като на избавление. Чакам, но не го дочаквам и ми се струва, че ще се взривя, ако той не се състои.

От урок по статия ”Дарованието на Тора”, 06.11.2011

[59918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да се влезе на Конгреса и какъв трябва да бъде резултатът?

Отговор: За да даде Конгресът добри резултати, всички трябва ”да горят” от очакване и въодушевление, всички трябва да изпитват по-силен ”глад” за единството, в който се разкрива царящата между нас Висша сила. Казано е: ”Живея в моя народ”. Това е и подготовката за Конгреса.

А в резултат трябва действително да разкрием силата на обединението ни, на практика да проявим висшата светлина, енергията на взаимовръзката между нас – не в емоциите, а в реалното усещане. Това ще бъде настоящата светлина – с определена степен на авиют, с определен механизъм на предаване между нас.

Долавяйки тези свойства, започваме да разкриваме нещо извънтелесно – да разкриваме в нови съсъди, в ново възприятие. Тогава ще напуснем тялото и ще попаднем в реалност, съществуваща извън плътта, и така ще встъпим в човешкото измерение.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творението”, 03.11.2011

[59656]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Доколко е важна подготовката към предстоящия конгрес за духовния напредък?

Отговор: Подготовката към следващото стъпало – решава всичко!

Виждаме това в състоянието под планината Синай, където ги питат: „ Готови ли сте за окончателно поправяне?” Защото съединението като един човек с едно сърце означава достигане на края на поправянето, Гмар Тикун. Ако сте готови за това, трябва да достигнете мощност на желанието 600 000.

Всеки трябва да каже така:” Задължавам се да се съединя с останалите до такава степен, че да поправя своето зло и да го превърна в добро, в сила на съединението – до съвършено състояние”. А в съвършеното състояние желанието ми трябва да порастне в мощността си 600 000 пъти.

Тук става дума не за количество, за това колко хора прави това: двама, две хиляди или наистина 600 000. И даже да се съберат 7 милиарда, за да се съединят – мощността на всеки ще се нарича „600 000”.

Само при условие, че ще бъдем готови да се съгласим да станем като един човек с едно сърце – тогава ще получим светлината, възвръщаща към източника. Затова трябва да се подготвим така, че да дойдем на конгреса притежавайки вече такова желание, такава готовност!

Така, че да съм готов да участвам в това заедно с другите и да желая да привлека светлината, която ще ми подейства до такава степен, че ще ме съедини с другите. И когато светлината осъществи такова съединение, тя вместо обкръжаваща ще стане вътрешна, разкриваща се вътре в нас. По този начин ще достигнем духовно разкриване.

Това ще е разкриване на действието на светлината, което се нарича вътрешна светлина, а също и на източника на светлината – тоест разкриване на Твореца. От разкриването на светлината вече ще получа разни усещания и ще разбера какво е дясната линия, лявата линия, Хасадим, Хохма, какво ми е текущото състояние, стъпалото, процеса!

Защото всяко разкриване съдържа вътре в себе си целия процес от началото и до края – като в холографска картина. В него има всичко, даже света на Безкрайността в някяква малка степен. Тоест от първото стъпало разкривам всичко – започвайки от него и нататък аз вече разбирам къде се намирам, чувствам го. Нека това да са все още първични усещания – но аз вече съм на пътя.

И тук всичко зависи от подготовката.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията „, 02.11.2011

[59535]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Задължително ли за съединението са нужни 600.000 мъже – толкова, колкото са стоели в подножието на планината Синай при получаването на Тора?

Отговор: Това не е количествено искане.

Казано е, че в подножието на планината Синай са стоели 600.000 мъже, а около тях още жени и деца – всичко 3 милиона души. Но 600 хиляди – означава не количество, а намерение да достигнеш края на поправянето, Гмар Тикун.

6 – това е броят сфирот на Зеир Анпин, ВА“К. 1000 – означава Хохма. А 600.000 – съответства на висотата на Арих Анпин.

Ако разбитите души всички заедно разкрият, че искат да постигнат поръчителство – те изразяват молбата си с вик, издигат това искане в Малхут, в Шхина.

Това искане, предадено на Малхут, се издига към Зеир Анпин, в който има 6 сфирот (ВА“К). И благодарение на това желание на низшите, 6-те сфирот на З“А се издигат на стъпало, което е по-високо 600.000 пъти.

Това означава, че те искат да постигнат съединение, което съответства на Арих Анпин – края на поправянето.

Те самите не знаят, какво означава такова съединение – но го желаят. И затова се счита, че те са 600.000 – така се нарича тяхното желание, а не количество. В духовното се взема под внимание не количеството – а мощността на моето желание.

Могат да бъдат даже 2-ма човека, защото е казано, че това е минималната група. А къде са всички тези жени, мъже, добитък, които те се извели от Египет, всички изнесени от там съдове? Всичко това се намира вътре в човека!

Всеки сега трябва да се чувства като излязъл от Египет и стоящ пред планината Синай. Но къде са всички тези 600.000 човека, как да ги преброя? – Всички те са вътре в теб.

Тора разказва за това, което се случва всъщност вътре в човека, а не за количеството хора, участващи в някакво историческо събитие. Тя говори единствено за процеса на вътрешните ни изменения.

Но от друга страна, съществува закон, по който всеки духовен корен трябва един път да се разпространи до долу и да се допре до своите материални клони – и затова, явно, там, при планината Синай, действително са стоели 600.000 мъже.

Аз чувствам вътрешния смисъл на това понятие и мога само да предполагам как то се е проявило външно. Но не трябва да се вълнуваме за това, сякаш нещо съществуващо някога преди, като условие задължаващо ни днес. Някога са съществували Първият и Вторият Храмове, Египетското изгнание – вие сега не смятате да ходите в Египет…

Не мислете, че нашият голям конгрес през декември обезателно изисква да съберем такова количество хора – шестстотин хиляди човека. В духовното качеството е много по-важно от количеството. Макар количеството разбира се да има значение, защото днес целият свят трябва да започне да се поправя. Но не се бойте, че трябва обезателно да съберем веднага 600.000 човека, а още повече 3 милиона.

От урока по статията “ Любов към Твореца и творенията „, 02.11.2011

[59537]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Урок 2

Въпрос: Уча няколко години, и вече ми е ясно, че главното – това е моята вътрешна работа. Едновременно до този момент сякаш и разбирам нещо, и не разбирам. Не може ли да се спрете на това по-подробно?

Отговор: Моята вътрешна работа се състои, с всички сили да се присъединя към общата вътрешна работа по създаване на съсъда за получаване на светлината.

Краят на действието е заложен в началния замисъл. Преди всичко, се устремявам към такова състояние, в което ще получа разкриване на Твореца. Що за състояние е това? В него няколко точки в сърцата се обединяват помежду си в едно. Ако с тях заедно създам единна система, пригодена към това, в нея да се възцари силата на отдаването, то там  ще разкрия тази сила, която се нарича „Творец“. При това ще я разкрия в степента на нашето единение.

По такъв начин, нашата вътрешна работа се състои в обединение, в поръчителство. Казано е: „Обичай ближния, както себе си, – велико правило на Тора“. Правило (клал) – това е съсъд (кли), съдържащ в себе си цялата светлина. Само това ми е нужно, а после не се разпилявам в нищо друго.

Старая се да произведа всевъзможни действия, които ще приведат към вътрешно единство точките в нашите сърца. Търся възможност да обединявам и пробуждам приятелите, загрижен съм, всички да сме в единна мисъл, в единно намерение, във въодушевление и спойка – така, че сред нас наистина да гори огън. И тогава там ще разкрием Твореца.

Неговото разкриване – е единственото, което ни е нужно. Цялата наука кабала- е същността за разкриване на Твореца от творението в този свят.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 28.10.2011

[59066]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→