Конгрес в Арава. Урок №1

Въпрос: Как можeм да си помогнем един на друг на този конгрес така, че всеки да може да се издигне над себе си?

Отговор: Преди всичко, ако мисля да се издигна над себе си, с това аз вече помагам на другите. Достатъчно е, че „запушвам“ своята лична „дупка в дъното на лодката“. Това първо.

Второ: Разбира се, ако мисля за другите и се грижа за тях – аз им помагам.

Трето: Моята грижа за другите се изразява в това, че аз виждам другарите си, които са вложили толкова много усилия, време, сили и пари, въпреки множеството пречки – и аз искам да достигна такова състояние, при което моите усилия биха допринесли за тяхното духовно постижение, тъй като на тях им се полага повече, отколкото на мен.

Притеснявам се за това те да не се изключат от правилните намерения, верните желания и връзката между тях. В своето желание аз се притеснявам те да не „паднат“ – и само за това мисля.

Тази загриженост  е най-добрата защита,която е възможна само за нашето състояние, за да не отпадне и един човек от взаимното поръчителство между нас и всички ние да бъдем винаги над егоизма си. Всеки трябва да живее в такава тревога, да мисли само за другарите си – като майка, която се притеснява за всичките си деца.

От 1-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ние сме обещали да се грижим един за друг, за да задържаме завоюваното в Арава и да продължаваме напред. Но какво да се прави, ако човек изведнъж открие, че е „отпаднал от темата“? Трябва ли да почувства, че е пробил дупка в общата лодка?

Отговор: Разбира се. Това трябва да бъде голяма скръб за него. Първо, не е лесно да се стигне до усещането за единство, но в краен случай, нека съжалява за това, че е откъснат от него. Второ, нека съжалява, знаейки, че всички другари вече са там. Трето, със своето отсъствие той причинява вреда на другите и цялата тази вреда се записва на неговата сметка.

По този начин той пропуска много повече от личната си грижа – защото неговата частица бездейства във всеки от другарите му, без да запълва всеки един от тях. Оказва се, че неговата вреда се умножава по броя на хората в групата.

До сега ставаше дума за егоистичните сметки, а сега да погледнем на проблема от друг ъгъл. Човек не поддържа другарите си с поръчителство, не се уподобява на Твореца и не постига свойството да Му отдава, без да работи в група. Тази духовна вреда не е толкова очевидна, но трябва да я помним.

Въпрос: Може ли да се каже, че с това човек привлича не само групата и но и целият свят към злото?

Отговор: Ако са ти дали възможност да встъпиш в поръчителство с другарите си, тогава, участвайки в общата работа ти разбира се, че привличаш света към доброто. В крайна сметка всеки човек е част от общата мрежа, а ние сме централната част от нея. Следователно като укрепвам групата, аз укрепвам целия свят в неговия духовен възход. Вярно е и обратното.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.11.2011

[61337]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №1

Няма Висш свят. Висшият свят – това е съединението помежду ни. Ако почувстваме това единение, в него усещаме Висшия свят. Той не се намира някъде извън нас. Духовният свят сам по себе си не съществува. Сами го създаваме, формираме го.

Има проста висша светлина, има и точка, стояща сред светлината, разделена на множество части. Ако обединим тази точка в едно цяло, съединявайки всички нейни части, то тя става подобна на светлината, и по закона за подобие на свойствата се обръща в голям съсъд/кли за светлината.

Излиза, че черната точка вътре в светлината на Безкрайността се превръща в огромен съсъд, включващ в себе се цялата светлина. А без съединението на нейните части ведно, няма съсъд, няма нищо, освен черна точка. „Съществуващ от съществуващото“ – това е светлината, а „нещо от нищото“ – това е мъничкото желание, все още неусещано, несъществуващо като творение.

От 1-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61221]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгреса в Арава. Беседа на трапезата.

Ние стоим на прага на много важно събитие – ще се издигнем, дори ще подскочим нагоре, имаме за това всички условия. Това наистина е особено състояние, дадено ни свише. Това не е такова събитие, което се планира дълго, обмисля се, организира се и накрая то се случва. Има ”пробуждане отдолу” (иторута де летата) и ”пробуждане свисше” (иторута де лейла), когато се дава шанс отгоре и най-важното е да не пропуснем момента!

Затова го направихме така внезапно, и хубавото е, че нашите другари от целия свят разбират това. В това аз усещам истинската висша милост, която ни е оказана – за да бъдем готови и на големия конгрес и след него, да изпълним онова, което ни е възложено за поправянето на света. Затова ни се разкриват такива възможности.

Ние много се вълнуваме. Вие питахте, как да запазите това вълнение, но то от само себе си ще дойде от всичките другари, които ще пристигнат тук – всички ще се въодушевят. И още повече ще се въодушевите, когато започнете да ловите тези ”капки на милосърдието”, капейки свисше.

Трябва от цялото това състояние да получим много голяма сила, която ще ни подготви за поправянето на света. Настъпващата година е наистина решаваща и съдбоносна. Ще се надяваме, че ще измъкнем света от онази дълбока пропаст на егоизма, в който се намира и ще го издигнем на стъпалото на Бина – всички заедно. И тогава ние също ще се удостоим да се изкачим.

Сред нас има другари, които са с нас много години и засега живеят със същата надежда. Защото те чакат общото пробуждане, общата реализация. Това е сякаш двойка, която живее и се надява да има дете, но него все го няма. И през цялото време те живеят с надеждата, че все някой ден ще имат дете. Така ние сега достигаме такова състояние, когато накрая, това може да се осъществи!

Аз съм уверен, че този конгрес ще премини много успешно, с голямо въодушевление. И основното е, това въодушевление да бъде пренесено на нашия голям конгрес и там да постигнем огромната сила на обединението. Обединението – това е наша грижа, а онова, което ще напълни това съединение – е възложено на Твореца.

Ще се надяваме, че ще достигнем такава голяма сила, такава компресия при обединението помежду ни, че наистина да ни се разкрие висшата светлина, поне в най- общ план и тогава ще осветим целия свят, което се нарича да ”станеш светлина за народите на света”. За всички онези, които все още не разбират и не усещат -тогава това ще ги приближи и ще ги привлече. И така ние ще изпълним указанието на Твореца и ще се обединим с Тях. За живота!

От беседата на трапезата преди конгреса в пустинята Арава, 18.11.2011

[61147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако искаме да усетим истинския свят, в който живеем, ние трябва да развиваме сетивата си. Тогава постепенно разбираме колко ограничен е нашия свят, разкриващ ни се чрез петте телесни, „животински“ сетива. Той зависи от тях и съществува, докато съществуват и те. Тоест, тялото – ограниченото егоистичното желание, чието битие е токова краткотрайно.

Отново и отново човек се връща с поредния цикъл и се развива в своите чувства. Всичко това е с цел да го накара да може да развие усещане за човешкото ниво на подобие на Твореца, т.е. да развие в себе си усещане за Твореца.

Това усещане също е съставено от възприятието на петте сетива, но заедно те вече са даващото, алтруистично желание, възприемащо в себе си това, което се намира отвън. Ние днес възприемаме само това, което се намира в нас, а духовния орган на чувствата улавя външната реалност, съгласно закона за подобия на свойствата.

Като калибрира външното си усещане, човек се издига над своето егоистично желание, към неговата противоположност – към отдаване. Само така той може да разбере отдаването – като противоположност на самия себе си. Според степента на този подем той започва да възприема това, което се намира извън него и така открива външния свят.

Какво може да ми помогне да усетя този външен свят? Упражненията. Ако поддържам връзка с други хора, с другарите ми по група, ако ги усещам вътре, ако се сближавам с тях, тогава започваме да се пробуждаме, да се насърчаваме взаимно, за да почувстваме другаря си по-важен, от тебе самия. Благодарение на това ние се приближаваме към извън телесно усещане. Защото духовния свят се намира там, „извън кожата ни“.

Как мога да „изскоча извън кожата си“? С помощта на групата – специални хора, които също искат да усетят реалността извън животинските си тела. Тази реалност се нарича „вечен свят“, тъй като не е ограничена от телесното съществуване и петте телесни сетива. И разбира се аз започвам да ценя такива другари – тъй като те ми помагат да получа Вечността. Благодарение на тях аз мога да развия усещане, което не зависи от моето тяло и да се издигна над себе си. Ето какво е групата.

Заради това е била разбита и общата душа. Многобройни частни души, многобройни тела в нашия свят ни позволяват по собствена инициатива да развиваме в себе си външно духовно усещане. В крайна сметка, цялата наука Кабала е предназначена само за това, да ни помогне в това.

Така придобиваме ново тяло – тяло на душата. В него също има пет органа на чувствата: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут. С други думи, става въпрос за получаващото желание с пет степени на авиют. В това тяло ние и започвам да живеем истински живот – вече на степен отдаване, непереходна, нетленна, неизменна в разпадналите се усещания  подобно на този свят.

Но сегашната материална действителност постепенно се „разтваря“ в човека. Но не, защото материалното му тяло умира, а защото той се издига над това усещане. Според напредъка ни в духовната реалност, този свят изчезва от възприятията. Той първоначално е бил представен в нашето въображение, за да можем отблъсквайки се от него да разкрием истинския свят.

От урока по статията „Поръчителство“, 20.11.2011

[61246]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №1

От писмо на Баал Сулама (№ 13): „Вие трябва да вярвате, че във всеки от другарите има множество искри на отдаването и ако всички бъдат събрани на едно място, в братско единение, в любов и дружба, това, разбира се, би било достатъчно, за да могат всички да достигнат значително духовно ниво отсега и за цял живот“.

В света не е било създадено нищо друго освен една душа. Частите на същата тази душа, искрите, се изсипват от поколение в поколение и достигат поправяне. Всичките поколения, извършили своето поправяне, се съединяват в последното поколение, което започва от нас.

Нашето поколение е особено. То трябва да съедини в себе си всички минали поколения – от Адам Ришон, през Авраам и Раби Шимон, Ари, Баал Сулам, направили големи поправяния в единната душа и подготвили за нас нейната значително най-светла част. Но освен това, ние трябва да присъединим всички бъдещи съсъди – желания/келим/, които завършват поправянето.

Ние съединяваме в себе си тези, които са преди нас, нашите праотци и тези, които са напред – нашите синове, всички заедно. Защото вече сме достигнали състояние, когато светът започва да иска поправяне – душите вече се пробуждат. И макар хората да не разбират, това не е и нужно, защото те се отнасят към тази част на общата душа, която постига поправянето неосъзнато – благодарение на съединението с нас.

Нашето задължение е да съединим в себе си всички свети искри на отдаването, поправили тази система до нас – и да завършим поправянето.

Това е необикновено време, чувстваме, че това е особено състояние. И виждаме как Твореца ни помага – дава ни възможност да се съединим и пречистим, за да се осъществи това, което желаем.

От 1-вия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №1

Разбира се сте чували, че Ари веднъж е казал на своите ученици: „Ако днес се издигнем до Йерусалим, то ще можем да реализираме крайното поправяне (Гмар Тикун). Хайде да се съберем след час и да се издигнем, да продължим този път!“

А когато след час започнали да се събират учениците, то единия казал, че не може по една причина, друг – по друга, третия не го пуснала жена му, някой не можел заради децата, заради болест или други проблеми. И така те не се издигнали до състоянието Гмар Тикун.

Не разбираме как е възможно да получат такива пречки учениците на Ари – в сравнение със състоянието на крайното поправяне, което са можели да постигнат?

Но не разбираме какви препятствия поставят пред човека свише, за да се приближи към поправянето.

Ние не сме най-силните и не сме най-необикновените – даже сме най-слабите от всички тези велики поколения, които са били преди нас. Но живеем в особено време, и това време изисква голямото поправяне, което стана възможно да се осъществи! И затова, даже ако не сме достойни за това, не сме достатъчно силни, и не разбираме много какво правим, – но висшата сила ни сплотява и ни бута напред.

И затова не трябва да забравяме, че на нас е възложено само да се опитваме, доколкото това е възможно! А Творецът ще завърши тази работа вместо нас.

От 1-я урока на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61180]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Беседа на трапезата.

Вие не разбирате, доколко всички ниe сме управлявани отгоре. Учителят тук е като говорител, част от висшата система, предаващ ви знание, нищо повече. Вие не обожавате говорещия за това, че ви казва нещо интересно. Така трябва да се отнасяте и към Учителя – трябва да зачитате прибора, чрез който ви предават свише, но не повече от това.

Искам да ви предупредя, защото именно в това се крие разликата между сляпата преданост и истината. Аз още повече от всички останали чувствам, че ме управляват свише – и у мен няма нищо мое. Не играя пред вас, аз действително само изпълнявам команди свише. И цялата работа на човека – това е да бъде управляван. И колкото е по-високо, толкова повече е управляван. Това се нарича да бъдеш роб на Твореца – степента на Моше.

Така че не забравяйте, че ние трябва да бъдем чувствителни към това, което Творецът ни казва – говори на нас! И според това върви. Аз чувствам, че това вече се приближава. И тогава вече се издигаме на степента Бина – можем да чуем това, което ни казва Твореца. Това е вече степента Бина. А после вече ще придобием „зрение“.

Така че нека се опитаме, да не бъдем зависими от Учителя (той е ограничен и временен), а всички заедно ще станем такива „съсъди“ (кли), които съединени, ще могат да видят и да реагират на това, което Творецът им казва. Това е най-важното. Наздраве (за живота)! Този слух, това усещане се нарича живот.

От беседата на трапезата преди конгреса в Арава, 18.11.2011

[61141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Можем да сравним групата с кола, която работи само когато всичките и части са в ред. Ако една от тях се счупи, колата ще спре. От една страна, това е много вълнуващо, но от друга, е малко плашещо. Възможно ли е ако един човек загуби правилното намерение по време на конгреса, нищо да не работи?

Отговор: Не. Има 125 степени, които ни разделят от съвършенството. Идеалната система все още е далеч от нас, затова междувременно от нас се изисква да извършим най-нечистата духовна работа на първата долна степен. Тук не е нужно да се тревожиш за крайното съвършенство на всеки един. Достатъчно е, ако само опитаме малко  и ще получим първата си кола играчка. Дори ако не е Порше, а някаква си играчка без двигател, това все пак е кола.

На първото стъпало от нас се изисква само първоначалното, „безтегловно“ съвършенство, най-слабата връзка, която все още има много недостатъци. Ако като цяло дойдем на конгреса с правилното желание, това ще бъде достатъчно да постигнем 1/125-та степен от съвършенството. Това е по силите ни.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 06.11.2011

[59908]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои ползата от уединяването на групата на конгреса в пустинята Арава?

Отговор: Ние сме се събрали тук, за да положим основите на новото общество, чиято цел е – да постигнем сливане с Твореца. За да постигнем сливане с Него, трябва да постигнем сливане между нас. За да постигнем сливане между нас, ние трябва да се обединим, да се изключим от външните смущения на света. Тъй като ние сме малки и трябва да се подкрепяме един друг – затова нека светът да не ни пречи на това. И затова отиваме в пустинята.

В миналото групите на кабалистите са предприемали много по драстични мерки, за да се уединят от външното обкръжение, малко да се изолират от него. В края на краищата, човек трябва да си даде малко свобода от всичко заобикалящо го в света, за да се концентрира вътрешно и да разбере в какво се състои неговото предназначение.

Във водовъртежа на живота, под такта на радиото и телевизията, ти няма да чуеш тънката струна на своята душа, няма да постигнеш скърцането на вътрешното одухотворение. На теб просто няма да ти стигнат силите. Дори кабалистите, живели преди хиляди години в съвсем друг свят, още не познаващи чудесата на средствата за масова информация, също са се уединявали, за да се отдръпнат от всекидневното обкръжение и дори са ”отивали в изгнание” – оставяли дом и покъшнина, без да вземат нищо със себе си и се отправяли в света, скитаики с години, прехранвайки се от случайно намерена работа или случайно добита храна.

Ти не знаеш, какво губиш в съвременния свят, който те надъхва с всякаква мръсотия и мерзост. Та ти искаш ли да достигнеп висотите? И ако да, то какви усилия прилагаш, за да се отървеш от низменното?

Струва си да си изберем време за такова обединение, в което ще усетим само нашите сили, без да ни пречи външния свят. Дайте да си изберем ден от живота си, в който да почувстваме, кои сме ние, а не кои са те такива.

Разбира се, ние никого не караме насила, не правим списъци на участниците и симпатизантите, не правим отметки за в бъдище. Който не иска или неможе – просто не идва. В този смисъл всичко е много просто, либерално и открито. Но от друга страна, ако човек е дошъл, той е задължен да участва в действията, които е опредилила групата – да ни помогне да се абстрахираме от всичко и да усетим самите себе си.

Нима нямаш желание да останеш за малко насаме? Ето така и групата иска да остане насаме, да усети себе си. Влизаш в стаята и затваряш вратата и оставаш сам с мислите си – така и ние искаме да останем със своите мисли. Всъщност това е разбираемо и общо прието. Само че за нас това не е просто минута за самота, а откъсване от “стъпалото на жената и децата“ и изкачване към “мъжкото стъпало“.

В статията“Важност на групата“ (Шлавей Сулам, 1984, статия 12) Рабаш пише: “Работейки на истинския път, човек се нуждае от уединение от другите хора. Защото пътят на истината постояно се нуждае от подкрепа, тъй като противоречи на приетите представи. Мислите на света се изграждат въз основа на знанието и получаването, докато съжденията на Тора са изградени на вярата и отдаването. И ако човек се отвлича, той веднага забравя за цялата работа по пътя на истината и пада в света на себелюбието. Само в групата другарите си помагат един на друг и след това всеки получава от нея сили, за да се бори с общоприетите представи“.

Висшият свят – е нашият вътрешен свят. Трябва да преместим поглед от външното към вътрешното. И затова с помощта на другарите се старая да вървя навътре, да гледам навътре, да придобивам дълбочината на мъдростта, да постигам вътрешния смисъл на Тора. Друг изход няма, това ми е необходимо. Човек е задължен постояно да се вглъбява, да прониква в своите дълбини – именно там той открива истинските светове. Външният свят преднамерено ни обърква, за да влезем в конфликт с него, и на основата на съпротивлението да изградим своето обръщане навътре. Борбата се води, за да се прониква все по-дълбоко на фона на реалността на този свят, който ни дърпа навън.

От урока по статията “Поръчителство“, 16.11.2011

[60927]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→